Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 07.01.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното заседание на двадесет и пети
ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр.дело №7821/2018год. и за да се произнесе,
взе предвид следното.
Предявени са субективно съединени искове
с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищците П.Ц.Н. и М.Г.Н. излагат
в исковата молба, че по силата
на договор
за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 50, том Х, дело № 1514/1985г., са собственици на празно дворно място с площ от 1 300 кв.м. с пл. № 812 от кв. 1 по
плана на гр. София, м. Манастирски
ливади. Имотът е закупен по време на брака им, поради което е в режим на
съпружеска имуществена общност. Поддържат, че в началото на
2018 г. при справка в данъчната служба установили декларирането на името на „Г.п.“
ЕООД, което го е закупило на 08.12.2014 г. от Г. А.С.чрез покупко-продажба. Последният се е легитимирал като собственик с Нотариален акт № 172, том ІІ, дело № 258/1987 г. и с удостоверение за наследници. Считат, че нотариалният акт е неавтентичен и представлява документ с невярно съдържание,
тъй като в архивите на АВ липсва такъв акт. На следващо място считат
за невъзможно Г. А.да е собственик на имота, при положение, че от 1985г. същият
е собственост на ищците. Поддържат, че от закупуването
му владеят имота непрекъснато – грижат се за него, плащат данъци.
Предвид изложеното
предявяват искове за установяване по отношение на ответника, че са собственици на празно дворно място
с площ от 1 300 кв.м. с пл. № 812, кв. 1 по плана
на гр. София,
м. "Манастирски ливади", съгалсно скица с идентификатор
68134.1932.812 по кад.карта и кад.регистри,
одобрени със заповед №РД-18-68/02.12.2010г. на ИД на АГКК, стар идентификатор
няма, номер по предходен план 812, кв.19, парцел XVIII, съседи по кад.карта с идентификатори: 68134.1932.2106, 8134.1932.811,
68134.1932.2340, 68134.1932.813. Претендират направените по делото разноски.
Ответникът
"Г.п. ЕООД оспорва исковете. Твърди, че нотариалният акт, с който се
легитимират ищците, е нищожен, тъй като не е сключен в предвидената от закона
форма и между предвидените в закона лица. Твърдят, че посоченото в договора
лице като купувач е различно от ищеца П.Ц.Н.. Оспорват ищцата да е собственик
на имота, тъй като не е посочена като страна по сделката и липсват
доказателства да е съпруга на П.Н.. Оспорват да е налице идентичност между
закупения от тях имот и този, който е описан в документите на ищците. Оспорват
ищците да владеят процесния имот, тъй като от закупуването му пред 2014г. до
сега, същият се владее от ответника необезпокоявано, а преди това е владян от праводателя им Г. А.С..
През този период контактували със съседи и с общинските власти, по повод
този имот, и никога не са виждали ищците да идват или да се интересуват от
имота. През целия период данъците за имота са плащани от ответното дружество.
Заявяват, че и в момента го владеят.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От нот.акт за покупка на недвижим имот чрез
народен съвет по реда на ЗСГ, обективиран в нот.акт №50,
том X, дело№1514/22.04.1985г. се
установява, че въз основа на писмо № ДИ - 09 - 30 / 26.11.1984г. на
Председателя на ИК на КРНС, на приложените към него доказателства и съгласно чл.20 от ЗСГ, е съставен нотариален
акт за продажба на недвижим имот, извършена чрез КРНС, при която Председателя
на ИК на КРНС със заповед №
58/02.11.1984г. е определил П.Ц.Н., жител ***, за купувач на предложения за
продажба от Я.Г.Д., недвижим имот, представляващ ПРАЗНО ДВОРМО МЯСТО с площ от 1300кв.м. , съставляващо имот с
пл.№ 312, от.кв.1, по плана на гр.София, м. "Манастирски ливади", при
съседи: наследници на Б.Б., А.П.А., братя Н.и
ул."Мур", за сумата от 7500лева , която е внесена с вносна бележка.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт№ 6, том II, рег.№5765, дело№ 179
от 2014г. Г. А.С.продава на "Г.П."ЕООД недвижим имот, находящ се в гр.София, район "Витоша",,
представляващ ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО от 1432 кв.м., съставляващо имот с пл. № 812
от кв.I, ж.к."Манастирски ливади", при съседи: ул."Мур", С.С., братя Н.и П.П., съгласно доказателствен документ за собственост, а съгласно скица
представлява ПИ с идентификатор 68134.1932.812 при съседи, описани в нот.акт.
При подписване на нот.акт са представени описани в него писмени доказателства,
от които може да се направи извод, че продавачът се е легитимирал като
собственик с нот.акт №172, том II, дело №258/1987г. на Нотариус при Ленински районен съд София и
удостоверение за наследници №213/28.10.2014г. на СО, р-н "Младост". Представено
е нотариалното дело, по което е издаден нот.акт
№6/2014г., в което се намират описаните
в акта документи.
Установява се, че нот. акт за собственост върху
недвижим имот №172, том II, дело№258/1987г. е
издаден на 11.05.1987г. на основание постановление от 22.04.1987г., издадено
въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по нот.
Дело №258/87г. и съгласно чл.483 от ГПК, с който е признато на Р.Г. П.правото на собственост по давност на празно
дворно място от 1432кв.м., съставляващо имот с пл.№ 812 от кв.1 по плана на
гр.София, ж.к."Манастирски ливади", при съседи: ул."Мур", С.С., братя Н.и П.П.. Представено е
удостоверение за наследници на Р.Г. П., от което се установява, че Г. А.С.е
единствен наследник по закон. Останалите доказателства по нот.
дело не следва да се обсъждат.
В писмо на Служба по вписванията от
06.12.2019г., на лист 100 от делото, е посочено, че след справка в архива не е установен нот.
акт№172, том II, дело 258/1987г.
Представен е от ответника договор за наем на недвижим имот с нотариална
заверка на подписите на страните, вписан в службата по вписванията, с който
ответното дружество на 28.06.2019г.
отдава под наем поземлен имот с идентификатор 68134.1932.812 на трето
лице за срок от 10 години.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели.
Свидетелката Б.знае имота, за който спорят страните, тъй като е ходила там с М.,
като нейна приятелка. Знае къде се намира и много пъти е ходила там. Знае, че
представлява незастроен терен. Знае го, откакто е купен, тъй като са близки с М.
и заедно с децата й и внука на
свидетелката го посещавали, за да си играят там децата. Имат го от 1984/1986г. Имали намерение да
строят, но поради инфлация изгубили спечелите от П. пари при работа в Германия
и се отказали от строежа. В началото си
направили зеленчукова градина, засаждали домати, краставици, цветя, плодни
дръвчета. Отишли на дворното място през м.12.2019г., тъй като в имота всичко било
изрязано и отишли да го видят. Свидетелката се изненадала, че имало само 2-3
дръвчета, имало някакво багерче вътре и струпани материали. Според свидетeлката П. и М. все още владеят
имота. В края на 2018г. направили справка в АВ дали имотът се води на тяхно
име, тъй като казали, че някой се опитва
да им го вземе. Ходила на имота през м.12.2019г. За оградата знае, че ако се
застане с лице към ул."Мур", от лявата и от южната страна има телена
ограда, а отпред откъм улицата има ламаринена ограда. Не е пробвала да влиза в
имота, а го гледала откъм улицата. Не са опитвали да влизат след като видели, че
оградата е сменена. Имотът също е променен. Отишли да видят имота през
м.09.2019г., тъй като една от дъщерите им искала да строи. П. се грижел за имота.
Непрекъснато ходели в него, подрязвал клони, посадили овощни дръвчета и се
събирали в него преди години. През 2005г. П. претърпял сърдечна операция и 8
години след това претърпял втора операция, след което ходел само на имота, но
не можел да се грижи за него, както го правел преди.
Свидетелят Р.знае имота от продавача Г. С., който познава от 1991-1992г.
Ходил много пъти на този имот. Г. не правел нищо в него и не го обработвал,
представлявал нещо като малък парк. За първи път отишъл там през 1996г. и
нямало чак толкова големи дървета. Имало орех, тис, бреза, градски дървета, но
това били диви дървета, нямало плодни дървета, освен ореха. За първи път когато
отишъл в имота имало една мрежа отпред и подобие на врата на мрежата, но след
това нямало мрежа, станало като гора и
бунище. За първи път отишли в имота през 1996г., след това през 2000г. Той си направил там масичка и пейки за
почивка, където седяли и си пили бира, тъй като било
като парк. Знае, че Г. е продал имота на
ответника в края на 2014г. Тогава също ходили до там, тъй като Г. се оплакал, че
е получил съобщение от общината да го почисти от струпаните боклуци. Ответното дружество проявило интерес към имота и свидетелят ги свързал. Познава
съседите на имота. Например г-н Р.и
другите двама съседи, наематели на Р., които правят сладоледи и там има едно
хале, в което си имат бизнес. Те са под
наем, но комуникирали с тях и знае, че искали да купят имота на Р.. Ходили на
срещи и имат споразумение с него, ако купят имота на Р.да строят заедно с
ответника. Свидетелят се явява като
брокер на ответното дружество и това, за което свидетелства, станало след
закупуване на имота от тях. През 2015г.
започнали преговори със съседите и от
тогава ги познава. Знае, че в момента го
стопанисва ответникът и го отдава под наем на една фирма, която го ползва за
свои нужди. Участвал в сделката за отдаване на имота под наем. Свидетелят не е
получавал пари за посредничеството за покупка на имота, тъй като знаел, че на Г.
му е наследствен. Няколко пъти ходил с него в Старозагорско и в Нова Загора,
където продавал имоти, а свидетелят се занимавал с дървен материал и той го
ползвал за консултант, заедно гледали горите, които продал и други имоти. Познавал
и майка му, но тя починала през 1996/97г.
Представени се издадени от СО удостоверения за декларирани данни от Г. А.С.и Р.Г. П., от които се установява, че процесният
имот не е деклариран от тях.
От удостоверение за граждански брак, на лист 30 от делото, се установява,
че ищците са сключили такъв на 02.10.1970г.
Представени са дубликати от приходни квитанции, от които се установява, че
за периода от 2012г. до 2018г. ищецът П.Ц.Н. е заплащал данък недвижими имоти и
такса смет за земя, находяща се в гр. София,
ул."Мур".
От удостоверение от СДВР-отдел БДС от 12.11.2018г. се установява, че по
информация от адресна карта обр. П16 П.Ц.Н. с ЕГН **********
има регистрирани данни за издаван граждански паспорт серия "В" №*******,
издаден на *******.
Представена е молба от 02.03.1983г., подадена от П.Н., в която са посочени
данни за личен паспорт, идентични с тези, отразени в удостоверението. Въз
основа на посочената молба е
поискано от ИК на КРНС да бъде одобрен
за купувач на дворно място за задоволяване на жилищни нужди. Със заповед №58/02.11.1984г. на председател
на ИК на КРНС е определен П.Ц.Н. за
купувач за продажба на Я.Г.Д.на имот, представляващ празно дворно място от
1300кв.м., имот №812 от кв.4 по плана на София, м."Манастирски
ливади" , при граници : н-ци на Б.Б., А.П.А., братя Н.и ул."Мур", отреден за общ. жилищно строителство, адм. сгради и озеленяване за сумата от 7500лева.
От удостоверение за идентичност на лице с различни имена, на лист 122 от
делото, се установява, че Р.Г. П.и Р.Г. С.са имена на едно и също лице.
В писмо изх.№ 5243/05.10.20г. на Служба по вписванията е удостоверено, че
след извършена справка по наличната документация в Стар архив не е открит акт с
цитираните в съдебното удостоверение,
издадено по настоящото дело, данни.
С писмо от Служба по вписванията изх.№ 6011/18.11.2020г. е
уведомена ищцата, че след извършена справка в стар архив е установено
наличие на нот.акт за собственост №172, том2, дело
№389/1987г. със страна С.Н.П., препис от
който е приложен към писмото. Същият е с предмет правото на собственост върху апартамент,
описан в него, различен от недвижимия имот, предмет на настоящото производство.
Представена е декларация по чл.14 от ЗМДТ, на лист 146 от делото, от която се установява, че П.Ц.Н. е декларирал на
07.05.1998г. купеният на 22.04.1985г. недвижим имот.
В писмо от СВ към АВ изх.№ 6750/18.12.2020г. е посочено, че след подробна справка в Стар
архив в азбучник и описна книга не е установен запис
на името на Р.Г. П./С.. Извършената проверка установила, че акт №172, томII, нот. дело №258 от 1987г. отговаря на нот. дело №389/1987г., на името на С.Н.П.. По описна книга под нот. дело №
258/1987г. е вписан отказ на лицето К.П.К.. Приложени са преписи от посочените в писмото
вписвания в описна книга и нот.акт.
Приета е съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице П., който
прави заключение, че имотът предмет на
двата акта -нот.акт №50/1985г. и нот.акт№
6/2014г. е един и същ, като е допустима разлика
от 8 кв.м. като допустима грешка по
ЗКИР.
В открито съдебно заседание вещото лице отговаря, че не е правил оглед на
имота, а заключението му се основава на анализ на графични материали. Разликата от 132 кв.м. в описанието на имота е
налице, тъй като по стария нот. акт имотът е с площ
от 1300кв.м., а действителната площ по графични данни, посочена в експертизата,
е 1432кв.м. Същата не е допустима, тъй като допустима е разлика от 8 кв.м. Площта на имота по плана от 1977г. е една и
съща, графично определена по оригинала е 1432кв.м.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Уважаването на установителен иск за собственост
се обуславя от доказването от страна на
ищеца, че е собственик на процесния
имот според твърдяното в исковата молба придобивно основание.
В настоящото производство ищците установяват правото си на собственост
върху процесния имот с нот.акт за покупка на недвижим
имот чрез народен съвет по реда на ЗСГ, обективиран в нот.акт
№50, том X, дело№1514/22.04.1985г. Същият представлява констативен нотариален акт
издаден на основание чл.20 от ЗСГ, въз основа на документи - писмо№
ДИ-09-30/26.11.1984г. на Председателя на ИК на КРНС и приложените към него
доказателства, за продажба на недвижим
имот извършена чрез КРНС, при която
Председателя на ИК НА КРНС със заповед № 58/02.11.1984г. е определил П.Ц.Н.,
жител ***, за купувач на предложения за продажба от Я.Г.Д., недвижим имот,
представляващ ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ от 1300кв.м., съставляващо имот с пл.№
312, от.кв.1, по плана на гр.София, м. "Манастирски ливади", при
съседи: наследници на Б.Б., А.П.А., братя Н.и ул."Мур",
за сумата от 7500лева, която е внесена с
вносна бележка.
Съгласно тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г.
по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС нотариалният
акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на
чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост,
тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на
признатото с акта право на собственост
тежестта за доказване се носи
от оспорващата страна, без да
намира приложение редът на чл.
193 ГПК.
Съдът приема, вземайки предвид горепосоченото
тълкувателно решение, че констативният нот. акт
легитимира като собственик лицето, в полза на което е издаден, до доказване на
противното. В настоящото производство в тежест на оспорващата страна-ответникът
е да докаже твърденията си, които да опровергаят доказателствената
стойност на констативния нот.акт за собственост,
издаден в ползва на ищците.
Ответникът оспорва същият с твърдение, че е нищожен
поради неспазване на законоустановената форма,
неустановяване че страна по него са ищците. Направените от ответника оспорвания
са опровергани от събраните по делото доказателства.
На първо място представени са
писмените доказателства, въз основа на
които е издаден посочения нотариален акт, от които
е видно, че на 02.03.1983г. е
подадена молба от П.Ц.Н., с която е
поискал да бъде одобрен за купувач на
дворно място за задоволяване на жилищни
нужди. Със заповед №58/02.11.1984г. на председател на ИК на КРНС е определен П.Ц.Н. за купувач за продажба на Я.Г.Д.на имот,
представляващ празно дворно място от 1300кв.м., представляващо имот №812 от
кв.4 по плана на София, м."Манастирски ливади" , при граници : н-ци на Б.Б., А.П.А., братя Н.и
ул."Мур", отреден за
общ.жилищно строителство, адм.сгради и
озеленяване за сумата от 7500лева. Представено е удостоверение, от което се
установява, че посочените данни за личен паспорт на П.Н. в молбата от
02.03.1983г. съответстват на съдържащата се в СДВР-отдел БДС информация от
адресна карта обр.П16 на П.Ц.Н. с ЕГН**********, в
която има регистрирани данни за издаван граждански паспорт серия "В"
№*******, издаден на *******., идентичен с посочения в молбата.
От посочените доказателства се установява, че молбата за закупуване на
имота е подадена от П.Н., който се идентифицира с номера на личния си паспорт, от което следва
да се направи извод, че молбата е подадена от него, а не от друго лице с
идентични имена. Представени са доказателства, че към датата на подаване на молбата, издаване на заповедта
и съставяне на нот.акт, между ищците е имало сключен
граждански брак, поради което имота е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност.
От
представените доказателства се установява, че покупката на процесния имот е
извършена по реда на чл.16, ал.1 и ал.2
от Закона за собствеността на гражданите/отм/,
действал към тази дата, според които продажбата на недвижими имоти и на вещни права върху недвижими имоти се
извършва чрез общинския (районния) народен съвет по местонахождението на имота,
който определя цената и купувача. Продажбата се извършва по искане на
собственика, а в случаите на чл. 8 - по решение на председателя на
изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет. При няколко
кандидати се предпочита този, който има най-голяма нужда с оглед на семейното
му положение и неговото или на членовете на семейството му здравословно
състояние. При еднакви условия се предпочитат семействата с повече деца.
Установява се, че нотарианият акт е издаден в изпълнение на чл.20 от ЗСГ/отм/, който предвижда
, че собствеността
или вещното право се придобива
с издаването на нотариален акт. Той се издава
и подписва само от нотариуса въз
основа на писмено искане на председателя на изпълнителния комитет на общинския
(районния) народен съвет. Към искането
се прилагат необходимите документи за издаване на
акта, както и документ за плащане
на цената.
Предвид изложеното направеното от ответника оспорване не е доказано и не е опровергава
доказателствената стойност на нот.
акт за покупка на недвижим имот чрез народен съвет по реда на ЗСГ, обективиран
в нот.акт №50, том X, дело№1514/22.04.1985г., който легитимира ищците като собственици.
От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и
обосновано, се установява, че
недвижимият имот предмет на гореописания нот.акт е
идентичен с този, предмет на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нот.акт№ 6, том II, рег.№5765, дело№ 179 от 2014г. Според вещото лице е налице разлика между
действителната площ на имота и тази отразена в нот.акт
№50, том X, дело№1514/22.04.1985г., но според него имотът е бил с площ от 1432кв.м. и
по плана от 1977г. Следователно разликата в площта от 132 кв.м. не дава
основание да се направи извод, че липсва идентичност между имотите, тъй като
вероятно е налице грешка при измерване площта му към 22.04.1985г., поради което
в документа за собственост е записана по-малка от действителната площ.
Ищците оспорват договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт№
6, том II, рег.№5765, дело№ 179 от 2014г. с твърдения, че праводателят
на ответника не е бил собственик на имота, поради което не могъл да прехвърли с
посочения договор права, които не притежава.
Съгласно чл.
179, ал.1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на
службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за
изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Доказателствената стойност на нотариалния акт, в който е
обективиран договора за покупко-продажба, обхваща само посочените в тази
разпоредба факти – лично осъществените от длъжностното лице или пред него
действия или изявления. Материалната му доказателствена сила не обхваща
верността на направения от него извод, че с представените доказателства праводателят се легитимира като собственик.
С оглед на това при наличие на оспорване на това
обстоятелство и определяне на доказателствената тежест следва да се приложи разрешението,
дадено с тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.
д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС относно констативния нотариален акт. Следва да се приеме, че тежестта на доказване
пада върху оспорващата страна. Във връзка с направеното оспорване е
представено нотариалното дело, по което е издаден нот.акт№ 6, том II,
рег.№5765, дело№ 179 от 2014г.. В същото се намират документите, с които праводателят на ответника Г. С.се е легитимирал като
собственик, а именно нот. акт за собственост върху
недвижим имот №172, том II, дело№258/1987г. Същият е издаден на 11.05.1987г. на
основание постановление от 22.04.1987г., издадено въз основа на обстоятелствена
проверка, извършена по нот. дело № 258/87г. и
съгласно чл.483 от ГПК, с който е признато на Р.Г. П.правото на собственост по давност на празно
дворно място от 1432кв.м., съставляващо имот с пл.№ 812 от кв.1 по плана на
гр.София, ж.к."Манастирски ливади" при съседи ул."Мур", С.С., братя Н.и П.П.. Представено е
удостоверение за наследници на Р.Г. П., от което се установява, че Г. А.С.е
единствен наследник по закон.
Съдът приема, че със събраните в настоящото
производство доказателства се опровергава доказателствената
стойност на нот. акт за собственост върху недвижим
имот №172, том II, дело№258/1987г., поради
следното:
На първо място, констатацията в посочения нот.акт се основава на извършена
обстоятелствена проверка по нот.дело № 258/1987г.,
но в писмо от службата по
вписванията се съдържа информация, че
след проверка в описната книга под нот.дело№ 258/1987г. е вписан отказ на лицето К.П.К..
На следващо място в констативния нот. акт е
посочено, че е с №172, том II, дело№258/1987г. , но в писмо от СВ към АВ изх.№ 6750/18.12.2020г. е посочено, че след подробна справка в Стар
архив в азбучник и описна книга не е установен запис
на името на Р.Г. П./С., а акт №172, томII, нот. дело №258 от 1987г. отговаря на нот.дело №389/1987г., на името на С.Н.П..
Следователно не се установява нот. Акт №172, том II, дело№258/1987г. да е надлежно вписан.
Не са ангажирани от ответника доказателства, които да опровергаят
констатациите, направени в уведомителните писма на АВ. Съдът приема, че същите
имат доказателствена стойност на официални документи
по смисъла на чл.179 от ГПК по отношение на извършените от длъжностното лице
действия за извършване на справка в стар архив, азбучник и описна
книга за вписвания, свързани с този нотариален акт. Такива не са установени, а
ответникът не ангажира доказателства, от които да се установи вписването на нот.акт, поради което оспорването му не е доказано и въз
основа на посочените писма от Служба по
вписвания при АВ следва се направи извод,
че нот.акт №172/1987г. не е вписан. Следователно е недовършено
нотариалното производство, не е реализирано оповестителното
действие на вписването, което като правен акт е уредено в чл.113 от ЗС, а в чл.112, ал.1 , т.1 от ЗС е предидвено,
че всички актове,
с които се прехвърля правото на собственост
или се учредява,
прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право
върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права подлежат на впсиване. Липсата на вписване води
и до извод за липса на достоверна дата на нот.акт
№172, том II, дело№258/1987г.
На следващо място, от събраните по делото доказателства не се установява
верността на направения от нотариуса извод за придобиване по давност на
недвижимия имот, за който е съставен този нотариален акт, от Р.Г.П.. Направена
е констатация, че 10 години преди 11.05.1987г. посоченото лице е владяло
недвижимия имот, но в тази връзка в настоящото производство не са ангажирани
доказателства.
Напротив от събраните доказателства се установява, че ищците са владели
имота след придобиването му на
22.04.1985г. от Я.Г.Д.. След тази дата, според свидетелката Б., ищците
започнали да го посещават, за да си играят там децата, имали намерение да
строят, но плановете им не били реализирани. В началото си направили
зеленчукова градина, засаждали домати, краставици, цветя, плодни дръвчета.
Непрекъснато ходели в него, подрязвали клони, посадили овощни дръвчета и се
събирали в него до 2005г., когато П. претърпял сърдечна операция и 8 години
след това претърпял втора операция, след което ходел само на имота, но не можел
да се грижи за него, както го правел преди.
Показанията на свидетелката следва да се кредитират, тъй като се основават
на непосредствените й впечатления и са подкрепени от останалите доказателства
по делото, от които се установява, че ищците са декларирали имота след закупуването
му и са заплащали данъци и такси за него. От друга страна показанията на свидетелката Б.не
се опровергават от показанията на свидетеля Р., който има впечатления за
владението на имота от Г. С.след 1996г., които се основават на редки посещения,
тъй като за първи път отишъл през 1996г., когато имало мрежа на имота, а след
това го посетил през 2000г., когато видял имота обрасъл и превърнат в бунище. От
показанията му не може да се направи извод за упражняване на фактическа власт от
страна на Г. С.и намерение да владее имота като свой постоянно и необезпокоявано. Свидетелят има повече
впечатления за имота в периода преди и след продажбата му на ответника, тъй
като действал като негов посредник/брокер. В тази връзка се запознал и със
съседите, тъй като водели преговори с тях за съвместно застрояване на имота.
Обстоятелството, че свидетелят Р.е действал като брокер на ответното дружество
при покупка на имота дава основание да се направи извод за неговата
заинтересованост от изхода на спора. Поради това показанията му следва да се
преценяват по реда на чл.172 от ГПК и да не се кредитират в частта, в която
свидетелства за факти, които не са подкрепени от други доказателства. В тази
връзка не следва да се кредитират показанията му в частта, в която свидетелства
за владението на имота от страна на Г. С.в периода от 1999г. до 2005г. , тъй
като от показанията на свидетелката Б.се установява, че в този период имотът е
владян постоянно от ищците, които го посещавали редовно, посадили дръвчета в него и имали градина,
водели там децата си, за да играят.
След 2005г., поради здравословни проблеми на ищеца, започнали да го
посещават по-рядко и не се грижели за него, както преди, но продължили да
плащат данъци за него и да го посещават, макар и по-рядко. Като разбрали, че в
имота се извършват дейности по изрязване на дръвчетата отишли на място и
видели, че има багер и са струпани материали, след което направили справка в
Агенция по вписвания и установили, че имотът им е продаден на трето лице.
От показанията на свидетеля Р.не може да се направи извод С.да владял имот
след 2005г., когато ищците започнали да ходят по рядко на него. Не са
подкрепени с други доказателства показанията му за направена маса и пейки за почивка, както и кога е станало
това.
От изложеното следва да се направи извод, че е опровергана доказателствената стойност на конст.
Нот. акт 172/1987г. относно направения извод за придобиване по давност на процесния имот от Р.Г.
П., поради което към датата на сключване на договора за покупко
-продажба, обективиран в нот.акт №6 /2014г., праводателят на ответното дружество не е бил собственик на
имота, тъй като неговият праводател майка му Р.Пранчева не е била собственик на същия към датата на
откриване на наследството.
Поради това договорът за покупко-продажба не е породил правни последици и вещно-прехвърлителен ефект по отношение собствеността на
процесния имот и с него ответното дружество не се легитимира като собственик.
Неоснователно е възражението на ответника за придобиване на имота по
давност чрез неговото владение от 1999г.
до датата на исковата молба, като прибавя владението на праводателя
си. Както е посочено по-горе,
показанията на свидетеля Р.не следва да се кредитират в частта, в която свидетелства, че Г. С.е владял имота
от 1999г. до 2014г. , тъй като противоречат на останалите доказателства по
делото, от които следва да се направи извод за владение на имота от страна на
ищците през този период.
От показанията на свидетеля Р.се установява, че след 2014г. ответното
дружество е предоставило имота за възмездно ползване по договор за наем на трето
лице, което се подкрепя и от представения договор за наем. Независимо от това,
за периода от 08.12.2014г. до датата на исковата молба не е изтекъл период
повече от пет години, поради което не е необходимо да се обсъжда дали са налице
основания за придобиване на имота по давност от ответника, като добросъвестен владелец.
Предвид изложеното исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на
спора и на основание чл.78, ал.1
от ГПК следва да бъдат осъден
ответника да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 5967,22лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявените от П.Ц.Н. с ЕГН********** и М.Г.Н. с ЕГН **********
срещу "Г.П." ЕООД с ЕИК *******субективно
активно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, че П.Ц.Н. с ЕГН********** и М.Г.Н. с ЕГН ********** са собственици на празно дворно място
с площ от 1 300 кв.м. с пл. № 812, кв. 1 по плана
на гр. София,
м. "Манастирски ливади", съгласно скица с идентификатор 68134.1932.812 по кад.карта и кад.регистри одобрени със заповед №РД-18-68/02.12.2010г.
на ИД на АГКК, стар идентификатор няма, номер по предходен план 812, кв.19,
парцел XVIII, съседи по кад.карта с идентификатори:
68134.1932.2106, 8134.1932.811, 68134.1932.2340, 68134.1932.813.
ОСЪЖДА "Г.П." ЕООД с ЕИК *******да заплати на П.Ц.Н. с ЕГН********** и М.Г.Н. с ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 5967,22лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: