№ 26
гр. Л., 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., IX СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20214310100397 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод подадена искова молба от Д. СВ.
Д. против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД за отричане съществуването на вземания по
договор за потребителски кредит.
Ищецът твърди, че с ответника са постигнали съгласие и сключили
договор, по силата на който ответникът се задължил и му предоставил сума в
размер на 500,00 лв., която той да върне за срок от тридесет дни, като му
заплати възнаграждение за ползване на предоставения му ресурс в размер на
41 %, при ГПР от 49,64 %. Твърди се, че при сключването на договора
ищецът се е задължил до края на следващия ден, считано от деня на
получаване на сумата, да учреди обезпечение в полза на ответника -
поръчителство от поне две физически лица или банкова гаранция, а при
неизпълнение на задължението уговорили неустойка в размер от 4,32 лв. за
първия и всеки следващ ден.
Твърди се, че за главницата от 500,00 лв. в полза на ответника е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1311/2019 г. на PC Л.. По
партидата на длъжника освен вземане за сумата от 500,00 лв. се казва, че
ответникът е завел и вземане в размер на 320,73 лв., съществуването на което
ищецът отрича.
1
Твърди се, че вземанията по партидата на ищеца, предмет на настоящото
производство /договорна лихва и неустойка/, са недължими, тъй като
договора не е сключен в изискуема писмена форма.
На следващо място се казва, че условията в договора не са разписани по
ясен и разбираме начин, на потребителя не е дадена предварително
информация относно начина на формиране на разходите по кредита, общият
размер на разходите, които той ще дължи за предоставения финансов ресурс,
при формиране размера на ГПР-те не са включени всички разходи, в частност
тези за неустойка при непредоставено обезпечение в срок, не е посочен
размера на възнаграждението на ден и не са разяснени правата на
потребители в частност тези, свързани с правото му да се откаже от договора.
Поддържа се, че уговорката относно размера на договорната лихва
противоречи на добрите нрави. Казва се, че размера й от 41 % надхвърля
трикратния размер на законната лихва, съставляващ лимит и обективен
критерий за добросъвестност. Оспорва се размера на начислената
възнаградителна лихва да е в рамките на уговорения размер, тъй като по
договора е уговорено заплащането на неустойка за непредставено
обезпечение, която се казва, че по своята същност е възнаграждение за
ползвания ресурс.
Твърди се, че уговорената в договора неустойка при непредоставянето
на обезпечение, излиза извън присъщата си обезпечителна функция.
Поддържа се, че тя има по скоро санкционен характер, уговорена е в разрез с
принципа на добросъвестност и по своята същност съставлява добавка към
възнаградителната лихва.
Твърди се, че уговорките относно размера на договорната лихва са
неясни, тъй като от тях не се разбира дали уговорената лихва е постоянна и
променлива за срока на договора.
Поддържа се, че недействителността на уговорката относно договорната
лихва влече недействителност на цялата връзка, тъй като възнаграждението за
ползване на финансови ресурс е част от същественото съдържание на
договора за потребителски кредит и без нея той не може да бъде сключен,
като уговорките относно нея не могат да бъдат заместени от поверителни
правила на закона.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за
2
установено по отношение на ответникът, че ищецът не дължи сумата от
320,73 лв. начислена по недействителен договор за потребителски кредит №
****/17.02.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до изплащане а вземането. Заявено искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
В депозиран отговор ответникът оспорва процесният договор да е
сключен в нарушение на изискуемата от закона форма. Твърди, че с ищеца са
водили комуникация от разстояние, като договора е сключен във формата на
електронен документ. Инициативата за сключване на договора е поета от
ищеца, който е попълнил заявка за кандидатстване, в която е посочил личните
си данни и начина на получаване на средствата /чрез системата на „Изи пей"/
и е потвърдил, че е запознат с общите условия, приложими към договора и
условие за изплащане на заявката. След получаване на заявката ответникът
твърди, че чрез кратко текстово съобщение /СМС/, му е изпратен ПИН на
посочения от него телефон и линк на посочената от него електронна поща.
След получаването на ПИН-а с него ищецът е потвърдил заявката, след което
заявлението е разгледано, кредитът одобрен, а на електронната поща на
ищеца е изпратен процесният договор, заедно с общите условия, стандартен
европейски формуляр и погасителен план. Към мейла са прикачени два линка
- приемам и отказвам договора, като е активиран от ищеца линка приемам
договора.
Ответникът оспорва в закона да е предвиден лимит на размера на
договорната лихва. Твърди, че ГПР е изчислен съгласно формулата, посочена
в приложени 1 към ЗПК, като при изчисляването му не са включени
разходите във връзка с неизпълнението на поети по договора задължения. За
задължението да предостави обезпечение той е бил информиран
предварително, като му е предоставен стандартен европейски формуляр и е
можел да прецени какви са условията по договора и дали да се съгласи с тях.
Оспорва се твърденията уговорената неустойка да излиза извън
присъщата си функция, тя да е формулирана по неясен и неразбираем начин.
Поддържа се, че тя е индивидуално уговорена с потребителя, тъй като не е
обективирана в общите условия, върху които той не може да влияе при
кандидатстването. При определяне размера на неустойката са отчетени
3
спецификите на договора - размера на отпуснатия кредит, условията на
погасяване на задължението и други.
В отговора ответникът оспорва на ищеца да не е предоставена
предварително информация относно размера на възнаградителната лихва и
начина на формиране. Посочва, че в предоставения му стандартен формуляр е
посочен размера на възнаградителната лихва годишна база, както и че същата
е фиксирана за срока на договора. Наред с това, в предоставения погасителен
план е посочен размера на дължимата лихва за срока на договора.
Ответникът твърди, че в предоставените на ищеца общи условия към
договора са разписани предпоставките за отказ от сключения договор, в това
число какво следва да заплати ищецът, като в тази връзка оспорва на ищеца
да не предоставена предварително информация за правата му.
В хода на производството страните не участват чрез свои представители
и не изразяват становище по същество.
При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, доводите и
становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
В стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит са посочени данните за контакт с кредитора, вида
кредита - потребителски, размера на кредита, начина за предоставяне на
сумата по кредита, срока на договора, броя на вноските и сумите, включени в
тях и сумите, включени в тях - главница, лихва и разноски; общият размер на
кредита - 517,08 лв., дължимите обезпечения по кредита - банкова гаранция
или поръчителство от поне две физически лица, изискванията на които те
следва да отговарят и условията за предоставянето им. В частта от
сертификата “Разходи по кредита” е посочен размера на лихвения процент по
кредита, който е фиксиран и на годишна база е 41 %, ГПР-то 49,64 %, като за
получаването на кредита, не е необходимо сключването на договора за
застраховка, свързан с кредита или договора за допълнителни услуги. Като
допълнителни разходи, свързани с договора, е посочено заплащането на
неустойка в размер на 0,89 % на ден от условия, в случай, че не бъде
предоставено обезпечение от посочения вид и в уговорените срокове, а при
просрочие се дължи законна лихва в размер на основния лихвен процент +10
% и всички разходи по принудително събиране. В част “други условия” от
4
сертификата е посочена възможността за отказ от договора в 14-дневен срок
от сключването му, начина и адресите, до които потребителят може да
отправи изявлението си, възможността за пълното или частично погасяване
на кредита, без заплащане на обезщетение при предсрочно прекратяване,
както и възможността за проучване на кредитополучателя.
Между страните не е спорно, че между страните е постигнато съгласи и
сключен по реда на ЗПФУР договор за потребителски кредити, по силата на
който ответникът предоставил на ищеца кредит в размера на 500,00 лв., при
годишна лихва за ползването му в размер на 41 % и ГПР от 49,64 % или общо
сума в 517,08 лв., която ищецът следва да възстанови за срок от тридесет дни
- до 17.02.2017 г. /постигнато между страните съгласие по договора е
предоставянето на договорената сума е признато от ищеца/. В договора
страните уговорили, че до края на деня, следващ този на сключването му,
кредитополучателят ще предостави на кредитора едно от следните
обезпечения: банкова гаранция или поръчителство от поне две физически
лица, както и изискванията, на които трябва да отговарят обезпеченията.
Стойността на предоставения кредит и възнаграждението за ползването му
кредитополучателят се задължил да погаси съгласно приложен към договора
погасителен план, приложения 1 към него, а при неизпълнение на
задължението за погасяване на задълженията да заплати законна лихва, такси,
разноски и други, съгласно сроковете и условията на договора и приложените
към него общи условия и актуална тарифа. Неизпълнението на задължението
за предоставяна на обезпечение по договора страните са скрепили с неустойка
в размер на 4,32 лв. за първия ден от периода и 4,32 лв. за всеки следващ ден,
като под първи ден се разбира първият, за който се дължи неустойката. В
договора е отразено, че неразделна част от него е общите условия,
приложими към потребителски кредит “Кредит до заплата”.
В погасителния план към договор № **** е посочен общия размер на
дължимата сума по договора - 517,08 лв., падежа на вноската 17.02.2017 г.,
лихвения процент - 3,41 %, с главница от 500,00 лв. и лихва от 17,08 лв.
Съгласно общите условия, приложими към договори за потребителски
кредит “Кредит до заплата”, инициативата за сключване на договор за
потребителски кредит е на кредитополучателя, който регистрира собствен
профил на уеб-сайта на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД – www.smilecredit.bg, с
5
посочване на /e-mail/, телефонен номер и парола. При регистрацията клиента
се запознава и приема общите условия, дава съгласие за обработка на личните
му данни и получава линк на посочена електронна поща, които трябва да
потвърди. След потвърждението се изпраща ПИН код под формата на кратко
електронно съобщение (СМС) на посочения от клиента телефонен номер,
който той потвърждава в профила си. След регистрацията, за получаването на
кредита, клиентът попълва заявка за кандидатстване, намираща се на уеб-
сайта, като избира вида на кредитния продукт, предоставя пълни и верни
данни относно своята самоличност - три имена, ЕГН, адрес /постоянен и
настоящ/, данни по лична карта, вид заетост, име и телефонен номер на лице
за контакт и други. Преди изпращане на заявката клиентът посочва начин на
усвояване на кредита - чрез платежната система на Изипей и/или по своя
банкова сметка. Кредитодателят разглежда предоставената от клиента
информация и го уведомява в разумен срок за съгласието си за
предоставянето на кредит и неговият размер или отказа да бъде предоставен
такъв кредит. В случай че клиентът е одобрен, договорът за кредит, заедно с
общите условия, стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2 от ЗПК,
Приложение № 1 към договора за кредит и погасителния план към кредита се
изпращат на неговата електронна поща. За да сключи договора за кредит,
клиентът трябва да потвърди, че e запознат, приема и е съгласен с договора за
кредит, заедно с общите условия, които са били в сила към момента на
сключването на договора, приложение № 1 към договора за кредит и
погасителния план към него, както че е запознат и е съгласен със стандартния
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити съгласно приложение № 2 от ЗПК. Договорът за кредит се счита за
сключен след изпращане от клиента на кредитодателя на съгласието за
сключване на договора за кредит, приложение № 1 към договора за кредит,
погасителния план и настоящите общи условия. Отговорът, съдържащ
съгласието на кредитополучателя за сключване на договора за кредит,
потвърждава неговото желание за незабавното превеждане на заема по
банковата му сметка или чрез системата на Изипей.
Със Заповед № 670 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 13.07.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 1311/2019 г на РС Л. е
разпоредено Д. СВ. Д. да заплати на “АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД сумата от 500,00
6
лв. - главница по договор за заем № **** от 18.01.2017 г., ведно със законната
лихва от 11.07.2019 г. до изплащането й.
В извадка за задължения по договор № ****/18.01.2017 г. е посочен
размера на отпуснатия кредит - 500,00 лв., срока за връщането му - 17.02.2017
г. и текущото задължения от 320,73 лв.
При установените факти съдът приема следното от правна страна.
Предявен е иск за отричане съществуването на вземания по договора за
потребителски кредит, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
В производството ищецът търси да отрече съществуването на вземания
по договора за потребителски кредит-договорно възнаграждение и неустойка
за непредоставено обезпечение, като основава претенцията си на пороци на
сделката, от която произтичат вземанията или на такива на отделни нейни
уговорки. За да отговори на въпроса съществуват ли вземанията, за което се
търси отричане, съдът следва да разгледа наведените пороци на основанието,
от което те произтичат, тръгвайки от тези, който водят до недействителност
на връзката към онези, които водят до недействителност на отделни уговорки.
В исковата молба ищецът твърди, че сключения между него и ответника
договор за кредит е недействителен поради липса на форма, като това
оплакване съдът намира за неоснователно.
Между страните е постигнато съгласие за сключване на договор за
потребителски кредит. Договорът е сключен чрез средства за комуникация от
разстояние, поради което попада под режима на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно т. 1 от ДР на ЗПФУР
този ред за сключване на договор е приложим по отношение на финансови
услуги като кредитирането.
Комуникацията между страните е осъществена посредством
електронната страница на кредитора, на която кредитополучателят е подал
искане за получаване на кредит, предоставил е необходимата информация и
се е съгласила да получи такъв. Изискуемата от ЗПК писмена форма за
сключването на договора за кредит е спазена, тъй като за нея е съставен
електронен документ, като по делото той е представен в разпечатка. Съгласно
разпоредбата на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния
подпис в редакцията му действала към момента на сключване на договор за
7
кредит от разстояние ( ДВ. бр.101 от 20.12. 2016 г./ електронният документ
представлява електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или
друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. В случаите, в
които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за
действителност или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен
електронен документ. Ангажираният по делото договор за кредит съдържа
индивидуализиращи белези и данни, установяващи категорично кой е техният
автор, какво е тяхното съдържание, както и каква е била целта да бъдат
отправени. В хода на производството тези изявления не са оспорени от
ищеца, който признава, че ответникът му е предложил изпълнение.
Преди сключването на договора ответникът е предоставил на ищеца
изискуемата преддоговорна информация, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, чрез
предоставяне на стандартен електронен формуляр, изготвен в електронна
форма и представен по делото в разпечатка. Обстоятелството, че той е
ангажиран именно от ищеца е индиция, за това, че той му е представяне от
ответника в електронна форма.
„Годишен процент на разходите“ изразява общите разходи по кредита
за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита,
когато е приложимо /чл. 19, ал. 1 ЗПК/, като той включва и разходите,
посочени в чл. 19 на Директива 2008/48 . Той /ГПР/ се основава на базовото
допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че
кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на
условията и сроковете, предвидени в договора за кредит. Правилата във
връзка с ГПР-то са императивни, като според практиката на СЕС те се считат
нарушени, когато ГПР-то е посочено в диапазон /Решение от 19.09.2019г. по
дело С-290/19/, не са посочени основните данни, които са послужили за
неговото изчисляване /Решение от 20 септември 2018 г. по дело C‑448/17/,
посочен е по-нисък размер на ГПР-то от реално договорения, което е
определено като заблуждаващи търговска практика /Определение от
16.11.10г. по дело С – 76/10/. СЕС приема в практиката си, че съдът следи
служебно за спазване правилата във връзка с формирането на ГПР-то и
прогласява недействителност на договора при нарушаването им /Решение от
21 април 2016 г. по дело C 377/14/.
В рамките на производството ищецът поддръжа, че е налице една от
8
коментираните по-горе хипотези - че при формирането на ГПР-то не са
включени всички компоненти, които имат отношение към размера му, поради
което потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер
на разходите по договорната връзка. Ищецът излага съждения, че уговорената
в договора неустойка при непредоставено поръчителство съставлява по
същността си договорно възнаграждение за ползване на предоставен
финансов ресурс, а при включването й във формулата за определяне размера
на ГПР-то, той ще надхвърля, разписания в закона.
Дори да приемем, че клаузата за заплащане на неустойка при
непредоставено обезпечение в срок от едни ден от сключване на договора да
цели да заобиколи тавана на ГПР-то, това не я дискредитира като неустойка,
която обезщетява вредите от неизпълнението на едно акцесорно задължения
/задължението за предоставяне на обезпечение/. Обезщетението обаче не е
част от общите разходи по аргумент от чл. 19, ал. 3, т. 3 ЗПК, тъй като те
/общите разходи/ се основават на базовото допускане, че договорът за кредит
ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще
изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени
в договора за кредит /чл. 19, § 3 Директива 2008/48/. С оглед на казаното
неустойката не може да се вземе предвид при изчисляване на ГПР-то, а на
това основание договора, в която тя е включена, не може да се приеме за
недействителен.
При изчисляване размера на ГПР-то ответникът е взел предвид срока на
договора, размера на отпуснатия кредит и договорената лихва, като при тези
допускания процента на общите разходи по него е в рамките на размера,
определен в договора. След като размерът на разходите по договорната връзка
е определен в съответствие с действителния им /без неустойката, която се
дължима при неизпълнение на акцесорно задължение/ то не са налице
основание за отричане действителността на връзката.
В исковата молба ищецът поддържа, че уговорката относно договоаната
лихва противоречи на добрите нрави.
Преценката дали дадена клауза е нищожна поради противоречие с
добрите нрави се прави с оглед момента на сключване на договора и като се
съобразят всички обстоятелства, относими към нея. С решение №
1270/09.01.2009 г. на ВКС, II г. о. по гр. д. № 5093/2007 г. е прието, че за
9
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Няма
изискване възнаградителната лихва да е равна на законната лихва, но с оглед
изискването на закона при договаряне да не се накърняват добрите нрави,
следва да се приеме, че именно те налагат максималния размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително. С
решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о. е прието,
че максималният размер на договорната лихва е ограничен единствено от чл.
9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието
на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави, а противно на
добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва за забава, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен
заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва.
Настоящият съдебен състав, възприема трайната съдебна практика,
наложила критериите за добри нрави при уговаряне на възнаградителната
лихва при обезпечените и необезпечените кредити и приема, че уговарянето
на по-голям от 3-кратния размер на законната лихва по просрочени
задължения накърнява добрите нрави.
В случая, за ползвания ресурс, при сключването на договора са
уговорили договорно възнаграждение в размер на 3,41 % в рамките на срока
на договора. Действително договореният размер на дължимата лихва е в
рамките на 41 %, но в рамките на срока на договора оскъпяването на кредита
е в рамките на 3,41 %. На база на това съотношение /размера на отпускането
кредита и дължимото възнаграждение за ползването му/ следва да се извърши
преценката за съответствие с добрите нрави. Това съотношение съдът не
приема, че нарушава принципите на справедливостта и забраната за
неоснователно обогатяване в гражданските отношения. С оглед на
изложеното съдът не приема, че уговорката относно договорната лихва за
предоставените за ползване финансови средства противоречи на добрите
нрави.
Не се споделят доводите на ищеца, че по отношение размера на
дължимата лихва, в частност с посочването й на годишна база, ищецът, като
страна по договора за потребителски кредит, е въведен в заблуждение
10
досежно разходите във връзка с ползването на представените средства. В
стандартния европейски формуляр, а след това и в договора за
потребителски кредит ясно е посочено, че размерът на възнаграждението на
годишна база е 41 %. Уговорени срок за връщане на сумата по договора е 30
дни или 1/12 от годишния размер на възнаграждението се равнява на 3,41 %.
Уговорките в договора /срок на договора и годишен процента на
възнаграждение за ползване на средствата/ обективно са давали възможност
на потребителя да прецени разходите, които трябва да заплати по договорната
връзка. Извод относно размера на разходите ищецът е можел да изгради на
база съотношението между размера на отпуснатия кредит и сумата, за която
дължи връщане. В тази сума не следва да се включи уговорената неустойка,
тъй като тя съставлява обезщетение за неизпълнение на акцесорно
задължение, както съдът посочи по-горе в мотивите си. Уговорката за
заплащането й не е част от същественото съдържание на договорната връзка,
поради което тя не е част от общия размер на разходите по него.
Законът не установява задължение размерът на договорната лихва да е
уговорен на ден, с оглед на което, съдът не приема за основателни
възраженията на ответника, че без включването на тази уговорка той е лишен
от възможността за упражни правото си на отказ от договора.
Ищецът навежда възражения относно дължимостта на вземането за
неустойка за непредоставено обезщетение поради противоречието й със
закона /неравноправния характер на тази уговорка/ и за противоречието й с
добрите нрави.
Преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в
т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва
справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана
в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите
/чл. 16, ал. 1 ЗПК/.
След сключването на договора, т. е., след като кредитоспособността на
ищеца е проучена, той се е задължил да предостави обезпечение /банкова
гаранция или двама поръчители, които отговарят на определени изисквания/,
а при неизпълнението на това задължение да заплати обезщетение от 4,32 лв.
на ден до изпълнението на задължението си за предоставяне на обезпечение.
11
Така уговореното обезщетение, без срок, потребителят държал и след
изтичане срока на договора. Размерът му е несъизмерим с действителния
размер на вредите, с оглед на което нарушава баланса в отношения между
договарящи страните и нарушава принципа на неоснователно обогатяване.
Размерът е прекомерен с оглед общия размер на сумата, предоставяне по
договорната връзка и уговорения срок в договора, поради което уговорката е
нищожна. Нищожността й не води до недействителност на цялата догорена
връзка, тъй като тя не е част от същественото й съдържание и може да
съществува без нея.
След като уговорката за заплащане на неустойка за непредоставено
обезщетение е недействителна, то и начислената въз основа на нея неустойка,
в размер на 303,65 лв. /320,72 -17,08 лв. -договорно възнаграждение/, е
недължима, поради което съществуването на вземане в този размер следва да
се отрече.
Ищецът е заявил искане за разноски. По делото са ангажирани
доказателства за сторени разноски от ищеца в размер на 50,00 лв. /платена
държавна такса/. От тези разноски, с оглед изхода на спора, в тежест на
ответника следва да се възложи за заплащане сума в размер на 47,50 лв.
По делото ищецът е представляван от адвокат, като в договора за правна
помощ е уговорено, че правната помощ ще бъде предоставена безплатно. С
оглед изхода на спора и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба 1 от 2014 г. за минималните адвокатски възнаграждения, съдът
определя възнаграждение в размер на 300,00 лв., от което в полза на адв. Ф.
следва да се присъди вземане в размер на 285,00 лв.
Ответникът също е заявил искане за разноски, но не е ангажирал
доказателства за сторени такива, поради което искането му не следва се
уважава.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “АЙ ТИ ЕФ ГРУП”
АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., 1303, район “В.”,
ул. “А. С.” № 84-86, представлявано от Ф. Г. Д., че Д. СВ. Д., с ЕГН
12
**********, с адрес: гр. Л., ул. **** не дължи сумата от 303,65 лв. /триста и
три лева шестдесет и пет стотинки/ - неустойка за непредоставено
обезпечение по договор за потребителски кредит № ****/17.02.2017 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до сумата от 320,73 лв. за отричане на вземане
за договорна лихва по договор за потребителски кредит № ****/17.02.2017 г.
в размер на 17,08 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. С., 1303, район “В.”, ул. “А. С.”
№ 84-86, представлявано от Ф. Г. Д. да заплати на Д. СВ. Д., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Л., ул. **** сумата от 47,50 лв. /четиридесет и седем
лева и петдесет стотинки/ - разноски според уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА “АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. С., 1303, район “В.”, ул. “А. С.”
№ 84-86, представлявано от Ф. Г. Д. да заплати на адв. Д.Ф., с адрес за
кореспонденция: гр. С., ул. “Петър Парчевич” № 1, ет. 5, ап. 14 сумата от
285,00 лв. /двеста осемдесет и пет лева/ - адвокатско възнаграждение според
уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ искането на “АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, с горните данни, за
присъждане на сторени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в 2–седмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд Л..
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
13