Мотиви:
Окръжна прокуратура гр.Перник е повдигнала обвинение против С.С.С. *** за това
че на 20.09.2007 г. в гр.П., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93
т.1 б. “а” НК /*** при Община П./ е нарушил служебните си задължения /не е положил
резолюция за изпълнение на задачата от служител на сектор “Архитектурно
строителен надзор” и не е посочено движението на същата съгласно изискванията
на чл.13 и чл.15 от “Инструкция за информационно деловодната дейност, работа с
документи и съхранението им в Община Перник”/ и превишил властта и правата си
/разпоредил молба вх. № *** от СД “Л.- С.- Б. и с-ие”
за издаване на удостоверение по чл.181, ал.2 от ЗУТ да бъде насочено към него
без да е отбелязано движението й към другите служебни лица от Общината и на
когото съгласно приетите длъжностни характеристики не са вменени като функции и
задачи/ с цел да набави за другиго облага /да бъде издадено удостоверение по
чл.181, ал.2 от ЗУТ на СД “Л.- С.- Б. и с-ие” и следствие на това продаден
недвижим имот частна общинска собственост/, като от това са настъпили
значителни вредни последици за Община П. в размер на 68 061.80 лв., като деянието е извършено
от лице което заема отговорно служебно положение и престъплението е свързано с
продажба на общинска собственост– престъпление по чл.283а т.1 вр. чл.282, ал.2 предл. 1 и 2, вр. ал.1 НК и
против Л.Й.Б. за това, че
на 20.09.2007 г. в гр.П. Община П. съзнателно се
ползвал от официален документ с невярно съдържание- удостоверение № *** по чл.181, ал.2 ЗУТ
издадено от Община П. на СД “Л.- С.- Б. и с-ие”,
като на него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност-
престъпление по чл.316, вр. чл.311, ал.1 НК.
Представителят на
обвинителната власт поддържа обвинението против подсъдимия С., така както е
повдигнато и предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода за
срок от три години в условията на чл.66 НК.
Представителят на
обвинителната власт поддържа обвинението против подсъдимия Б., като сочи, че в
действителност правилната квалификация на деянието е по чл.316, вр. чл.308,
ал.1 НК поради което предлага по отношение на този подсъдим, след като бъде
признат за виновен, да се наложи административно наказание по реда на чл.78а,
ал.1 НК.
Подсъдимия С. дава частични
обяснения и чрез процесуалния си представител моли да бъде оправдан и алтернативно
ако съдът намери, че е виновен да приеме друга правна квалификация- тази по
чл.283а т.2, вр. чл.283 НК.
Подсъдимият Б. чрез
процесуалния си представител моли да бъде освободен от наказателна отговорност
на основание чл.78а НК и да му бъде наложено административно наказание в
минимален размер.
Окръжният съд след като взе
предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл.14 и 18 НПК намери от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Б. е женен, неосъждан,
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. Видно от
удостоверение № *** от *** на Пернишки
окръжен съд, същият и Т. И. С. са съдружници
в СД “Л.-С.- Б. и с-ие”
регистрирано през 2006 г. със седалище в гр.П. В това му качество той може да
представлява и управлява дружеството както самостоятелно, така и заедно с
другия съдружник. От удостоверение № *** на Община П. се доказва, че Т. С. е съпруга на С.С..
Подсъдимият С. е женен,
неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК.
През периода 2003-2007 г. същия е заемал длъжността *** на Община П. с ресор “Стопанска
политика”. В това си качество и съобразно длъжностната характеристика той е бил
длъжен да координира и контролира дейността на общинските, държавни и частни
предприятия, фирми и физически лица; да извършва координация, съдействие и
контрол в областта на транспорта; да контролира дейността по приватизация и
следприватизационния контрол; да контролира и съгласува дейността на сектор
“Общинска собственост” и др.
За периода 2006- 2007 г. *** на
Община П. отговарящ за ресор
териториално- селищно устройство и строителство бил свидетеля Л.Т., а Главен
архитект и директор на Дирекция “Устройство на територията”- свидетеля П.О.П..
В ресора на последните двама се включва издаване на удостоверения по реда на
чл.181 от Закона за устройство на територията ЗУТ/. Принципният ред за това
към 2007 г. бил следния: след постъпване на молба от заинтересувано лице в
регистратурата на Общината съответният служител от отдел ЦИАО отразявал същата
в деловодната система и я насочвал към зам. кмета Т.. Последният я резолирал за
изпълнение към главния архитект, а той пък от своя страна я възлагал за
проверка и становище на служители в Дирекция “Устройство на територията”. След
проверка на място и положително становище от последната се изготвяло и
съответно удостоверение за степен на завършеност по чл.181, ал.2 ЗУТ и същото
се подписвало от този зам. кмет и главния архитект. Движението на преписката
/документа/ се отразявало във въведената в Община П. компютърна специална
деловодна програма “Акстър Офис” при първоначално постъпване
и всяко последващо пренасочване. Все в тази връзка в Община Перник действувала
вътрешна Инструкция за информационно деловодната дейност, работата с документи
и съхранението им в Община П.
От събрания като писмено
доказателство нотариален акт № ** том III по нот. дело № 380/ 2006 г. на
нотариус Н. З. се установява, че
на 16.08.2006 г. ЕООД “А. В. С.” П. е продало на СД “Л.- С.- Б. *** следното право на
строеж върху недвижим имот частна общинска собственост- право на строеж за
построяване на обект № 1 на един етаж със застроена площ от 80 кв.м. върху
общинска земя представляваща част от урегулиран имот парцел *** в кв.*** по плана на гр.П.
На 25.07.2007 г.
Събирателното дружество се снабдило с разрешение за строеж № ***, от същата дата, върху
парцел представляващ УПИ *** по плана на гр.П. кв.И. На 20.09.2007 г. подсъдимия Б., в качеството му на
представляващ СД “Л.- С.- Б. *** за
издаване удостоверение за степен на завършеност на обекта за който дружеството
е получило право на строеж- “магазин за авточасти и аксесоари” в УПИ ***. Молбата е въведена в
деловодната система на Община П. с входящ номер *** от 20.09.2007 г. и по
изричното разпореждане на подсъдимия С. била насочена лично към него въпреки,
че той не отговарял за този ресор. Същият ден, без да бъде извършена проверка
на място от служители на дирекция “Устройство на територията” за това, дали разрешеното
право на строеж е осъществено и на какъв етап, неустановено лице изготвило
удостоверение по реда на чл.181, ал.2 ЗУТ в което е отразено, че обект “магазин
за авточасти и аксесоари за автомобила” е в груб строеж със степен на
завършеност 63 % съгласно чл.12, ал.1 т.2 ЗМДТ. По настояване на С. свидетелите
Т. и П. подписали въпросния документ и отново на същия ден- 20.09.2007 г. той
бил връчен на подсъдимия Б.. На следващият ден- 21.09.2007 г. последния, в
качеството му на представляващ СД “Л.- С.- Б. и с-ие”, депозирал молба с входящ № *** до кмета на Община П. с която поискал да му се
продаде УПИ ***, като декларирал,
че е осъществил отстъпеното право на строеж, поради което се явява правоимащ по смисъла на чл.181 ЗУТ. По така постъпилата
молба била образувана преписка и възложено на независим лицензиран оценител да
определи пазарната цена на имота. Доклада за експертна оценка е изготвен, като
е посочена цена на правото на собственост- 15 576 лв. без ДДС. Със заповед
№ *** кмета на Община П., като е взела предвид
представените от “Л.- С. – Б. и с-ие” СД документи- нотариален акт за покупка на право на
строеж, разрешение за строеж № ***, удостоверение по чл.181, ал.2 ЗУТ № *** от 20.09.2007 г., данъчна
оценка и доклад на експертна оценка от независим оценител е наредила да се
продаде на “Л.- С. – Б. и с-ие”
СД недвижим имот представляващ частна общинска собственост УПИ *** по плана на гр.П. кв.И. На 17.10.2007 г.
между Общината П. и “Л.- С. – Б. и с-ие”
СД е сключен договор за продажба на така описания имот при цена 18 691.20
лв. На 10.12.2007 г. парцела е продаден на трето юридическо лице.
Така приетата фактическа
обстановка се установява от показанията на всички разпитани по делото
свидетели, от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, от заключенията на изслушаните
по делото експертизи, приобщени по реда на чл.282 НПК, както отчасти и от
обясненията на подсъдимия С..
От показанията на
свидетелката Д.Г. се установява, че молбата на СД “Л.- Си.- Б. и с-ие”
за издаване на удостоверение по чл.181, ал.2 ЗУТ за степен на завършеност след входирането й по изрично разпореждане на подсъдимия С. е
насочена към него. Свидетелката е била наясно, че така описаната молба не е
била в ресора на този зам. кмет, а в компетентността на зам. кмета Л.Т., но
въпреки това с оглед служебното положение на С. е изпълнила указаното от него.
Показанията на Г. се потвърждават от събраната като писмено доказателство
извадка от регистъра на програмата “Акстър Офис”
видно от която молбата от подсъдимия Б. е насочена на 20.09.2007 г. в 10.22
часа именно към С.С., като удостоверението по чл.181, ал.2 ЗУТ е изпълнено и
връчено още същия ден в 15.53 часа на Л.Б.. В този смисъл са и показанията на
свидетелката С.
От показанията на свидетелите
Т. и П. се установява, че тогава когато в Община П. постъпи искане за издаване
на удостоверение по чл.181, ал.2 ЗУТ същото е в ресора на първия в качеството
му на зам. кмет по устройство на територията и строителството, а пряко съпричастен
към неговото изготвяне е втория свидетел. Молбата следва да бъде насочена към Т.,
който да разпореди на главният архитект и директор на Дирекция “Устройство на
територията” нейното изпълнение. Последният възлага това изпълнение на
конкретен служител в тази Дирекция. Така изложеното се допълва и потвърждава от
свидетелката Й. според която молбите за издаване на удостоверение по чл.181,
ал.2 ЗУТ задължително се придружават от документ за отстъпено право на строеж,
разрешение за строеж, като при подготовката задължително се прави оглед на
място и се изготвя протокол за констатираното. Протокола и изготвения проект на
удостоверението по чл.181, ал.2 ЗУТ се представят на гл. архитект и след негово
одобрение се докладват за подпис на зам. кмета по устройство на територията и
строителството. И тримата посочени до тук свидетели са категорични, че лична
проверка по подадената молба от подсъдимия Б., на място, не е правена и
удостоверението е изготвено и подписано без констативен протокол, под
давлението на подсъдимия С., с оглед на длъжността която е заемал към онзи
момент.
От показанията та
свидетелите Е. А., Р.С. и особено от тези на Н. и К.М. категорично, по безспорен и несъмнен
начин, се установява, че през 2007 г. и специално към 20.09.2007 г. в УПИ *** по плана на гр.П. кв.И. не е имало и няма изграден
строеж. В същият смисъл е и заключението по съдебно строителната експертиза на
вещото лице Ц..
По отношение подсъдимия С.:
При така приетата за
установена фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимия не е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.282 от НК.
Съгласно задължителните за приложение от съдилищата указания дадени с ППВС № 2/
1980 г. “Разпоредбата на чл. 282 НК предвижда
общ състав на длъжностно престъпление
и намира приложение тогава, когато няма специален състав. Общото длъжностно престъпление
по чл. 282 НК може да се извърши само
от длъжностно лице. Изпълнителното деяние по чл. 282 НК се
изразява в нарушение или неизпълнение на служебните задължения
или превишаване на властта или
правата. Длъжностното лице нарушава служебните си задължения,
когато извършва дейност, несъобразена с установените изисквания за заеманата длъжност.
Длъжностното лице не изпълнява служебните си задължения, когато не изпълнява
правно задължение, т.е. бездейства по служба. Длъжностното лице превишава властта или правата
си, когато излиза извън рамките
на своята компетентност и осъществява чужди властнически правомощия или функции. Съставът на престъплението
по чл. 282, ал. 1 НК е осъществен, когато от поведението на длъжностното лице могат да
настъпят немаловажни вредни последици. Вредните последици могат да бъдат от
имуществен и неимуществен характер. От субективна страна
съставът на общото длъжностно престъпление по чл. 282 НК се
характеризира с пряк умисъл и специална цел. Облагата може да бъде имуществена или всякаква друга
полза и изгода. Причиняване на вреда е налице,
когато последват неблагоприятно изменение в имотното състояние на другиго или
морални вреди”.
С обвинителния акт на
подсъдимият С. е вменено това, че на 20.09.2007 г. в качеството му на
длъжностно лице- *** “Стопанска политика” при Община П. е нарушил служебните си задължения /не е положил
резолюция за изпълнение на задачата от служител на сектор “Архитектурно строителен
надзор” и не е посочено движението на същата съгласно изискванията на чл.13 и
чл.15 от “Инструкция за информационно деловодната дейност, работа с документи и
съхранението им в Община П.”/ и превишил властта и правата си /разпоредил молба вх.
№ *** от СД “Л.- С.- Б. и с-ие”
за издаване на удостоверение по чл.181, ал.2 от ЗУТ да бъде насочено към него
без да е отбелязано движението й към другите служебни лица от Общината и на
когото съгласно приетите длъжностни характеристики не са вменени като функции и
задачи/ с цел да набави за другиго облага /да бъде издадено удостоверение по
чл.181, ал.2 от ЗУТ на СД “Л.- С.- Б. и с-ие” и следствие на това продаден
недвижим имот частна общинска собственост/, като от това са настъпили
значителни вредни последици за Община П. в размер на 68 061.80 лв., като деянието е
извършено от лице което заема отговорно служебно положение и престъплението е
свързано с продажба на общинска собственост. От изложената фактическа
обстановка и цитирани задължителни указания по ППВС № 2/80 г. следва, че на
първо място подсъдимия не е нарушил служебните си задължения във връзка с
фактите за които е привлечен да отговаря. В ресора на С., в качеството му на *** по “Стопанска политика”,
не е включено координиране, ръководство и /или/ управление на сектор
“Архитектурно- строителен надзор” поради и което същият не е имал право да разпорежда
проверки или изпълнение на задачи на служители в този сектор. Последният е бил
на пряко подчинение на директора на Дирекция “Устройство на територията”, а
оттам на зам. кмета- свидетеля Т.. Още повече, че в случая нарушаване на
служебни задължения не би могло да се осъществи от обективна страна чрез
бездействие. При бездействие може да се осъществи като форма на изпълнителното
деяние по чл.282, ал.1 НК неизпълнение на служебни задължения, но не и тяхното
нарушаване. То винаги е свързано с действие, с активно поведение.
На следващо място, на С. са
вменени като обвинителни факти и това, че чрез превишаване на властта и правата
си /разпоредил молба вх. № *** от СД “Л.- С.- Б. и с-ие” за издаване на удостоверение по
чл.181, ал.2 от ЗУТ да бъде насочено към него без да е отбелязано движението й
към другите служебни лица от Общината и на когото съгласно приетите длъжностни
характеристики не са вменени като функции и задачи/ набавил облага за другиго
/СД “Л.- С.- Б. и с-ие”
чрез издаване удостоверение по чл.181, ал.2 от ЗУТ и следствие на това продаден
недвижим имот частна общинска собственост/ и от това са настъпили значителни
вредни последици за Община П. в размер на 68 061.80 лв. От фактическа
страна безспорно е, че удостоверение по чл.181, ал.2 от ЗУТ е издадено в полза
на СД “Л.- С.- Б. и с-ие” и то, под давление на подсъдимия. Безспорно е, от
правна страна, че така издаденото удостоверение е с невярно съдържание и в този
смисъл то представлява облага за Събирателното дружество изразяваща се в
правната възможност да поиска пред Община П. закупуване на имота върху който е
“осъществило” отстъпеното му право на строеж в определен от закона минимален
обем. Именно невярно удостовереното, че отстъпеното право на строеж е
осъществено прави дружеството правоимащ по смисъла на
чл.181, ал.2 ЗУТ. Така изложеното е съзнавано и пряко целено от подсъдимия С..
На следващо място обаче, като следствие на всичко изложено, за да бъде осъществен
състава на чл.282 НК е необходимо от горните действия да са могли да настъпят
значителни вредни последици и те също да са предвиждани, съзнавани и пряко
целени от подсъдимия. Това обстоятелство не е налице. На първо място, за да
обоснове този извод, настоящия състав съобрази, че правото предвидено в чл.181,
ал.2 ЗУТ не е императивно- потестативно по отношение
на Община П., т.е.
осъществяване разпоредбата на чл.181, ал.2 ЗУТ и издаване на удостоверение по
този ред не може да обоснове като задължителна последица прехвърляне на процесния имот. Чл.181, ал.2 ЗУТ съдържа една правна
възможност, която е в зависимост от волята на Общината представлявана от своя
кмет. Подсъдимия С. не би могъл да повлияе върху тази преценка или поне по
делото- в обвинителния акт- не се съдържат факти в тази връзка. Дали молбата за
продажба на УПИ *** по плана на гр.П. кв.И., при приложено
удостоверение с невярно съдържание по чл.181, ал.2 ЗУТ, ще бъде удовлетворена
зависи изцяло от кмета на Община П. в конкретния случай. На следващо място, твърдението на
държавното обвинение за настъпили значителни вреди изразяващи се в разликата
между цената на която е продаден имота и неговата действителна такава, според
изслушаната на досъдебното производство експертиза, не могат да бъдат вменени
на подсъдимия С.. Решението за продажба на процесният
имот е взето от кмета на Община П.- към 2007 г. А. Г.. В обвинителния акт изобщо не се
съдържат данни и /или/ факти каква е ролята на подсъдимия С. във връзка с това
решение и има ли въобще той отношение по този въпрос. Няма данни кой е назначил
лицензираният независим оценител- С. Д. /при това положение най- малко по презумпция за невиновност може да се
твърди, че това е подсъдимият/, поради което цената на която е продаден имота и
начина на нейното формиране също не могат да бъдат вменени на С.. От
доказателствата по делото следва, че участието на последния в престъпната
дейност се ограничава до давлението което е оказал върху зависими от служебното
му положение лица по издаване на документ с невярно съдържание- удостоверение
по чл.181, ал.2 ЗУТ. Дори този документ да е бил основният мотив за вземане
решение за продажба на недвижимият имот- общинска собственост, то на С. не би
могло да се вмени знанието за настъпване на немаловажни последици, тъй като
продажбата предпоставя размяна на равностойни блага имот- парични средства. От патримониума на Общината ще се отпише един недвижим имот,
но ще постъпят парични средства еквивалент на пазарната му стойност. Следва да
се има предвид, че процесният имот е продаден на
стойност за която Общината, чрез нейния кмет, като равноправен гражданско
правен субект е посочила и се е съгласила. За евентуално причинените на Община
П. вреди следствие на
неправомерно продаденият общински недвижим имот- частна собственост отговорност
следва да носят органа който е взел крайното решение за неговата продажба-
кмета на Община П. към 2007 г. и независимият лицензиран оценител формирал цената по която
същият е продаден в случай, че тя не отговаря на пазарната такава.
При всичко така изложено
съдът намери, че с деянието си подсъдимия С. не е осъществил състава на чл.282,
ал.1 НК, поради и което го оправда изцяло по обвинението по чл.283а т.1 вр.
чл.282, ал.2 предл. 1 и 2, вр. ал.1 НК.
Същевременно съдът намери,
че с деянието си този подсъдим е осъществил състава на чл.283а т.2, вр. чл.283 НК.
Това е така, тъй като от
изложената фактическа обстановка безспорно се установи, че С. е длъжностно лице
по смисъла на чл.93 т.1 б.”а” НК. Същият е използувал служебното си положение *** на Община П., като е разпоредил на
служители в отдел ЦИАО при Община П. да му докладват постъпилата молба за издаване на
удостоверение по чл.181, ал.2 ЗУТ, въпреки, че това действие не е било в
служебният му ресор. Под негово давление това удостоверение е изготвено и
връчено на подсъдимия Б., в качеството му на представител на СД “Л.- С.- Б. и с-ие”.
В този смисъл той е набавил за другиго- посоченото СД- противозаконна облага, а
именно посочената по- горе и изразяваща се в правната възможност да поиска пред
Община П. закупуване на
имота върху който е “осъществило” отстъпеното му право на строеж без в
действителност да отговаря на законовите изисквания за това.
Налице е и квалифициращият
състав по чл.283а т.2 НК, тъй като престъплението по чл.283 НК е свързано с
продажба на общинска собственост.
От обективна страна
деянието е извършено чрез действие.
От субективна страна
подсъдимият е действал при пряк умисъл като форма на вината. Съзнавал е, че се
възползува от служебното си положение упражнявайки давление върху служителите в
Община П., съзнавал е, че с
действията си ще набави за другиго- СД “Л.- С.- Б. и с-ие” облага, която е противозаконна и
пряко е целял настъпването именно на тези последици.
Причина за извършване на
деянията е ниското правно съзнание и стремеж към неправомерно
облагодетелствуване.
Съдът намери, че не
съществува процесуална пречка за преквалификация на инкриминираното деяние, тъй
като престъплението по чл.283 т.2, вр. чл.283 НК е по- леко наказуемо, а
фактите от които се извежда неговото осъществяване са предявени на подсъдимия с
обвинителния акт, поради което не е налице съществено изменение на обвинението.
При всичко така изложено
съдът след като призна подсъдимия С. за виновен в извършване на престъпление по
чл.283а т.2, вр. чл.283 НК намери, че са налице императивните предпоставки по чл.78а, ал.1 НК поради което на това основание
освободи подсъдимия С. от наказателна отговорност.
При индивидуализацията на административното
наказание съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства, добрите
характеристични данни на подсъдимия, неговото семейно положение, дадените
обяснения с които частично спомага за разкриване на обективната истина.
Отегчаващи отговорността обстоятелства няма. При така изложеното и на основание
чл.283а т.2, вр. чл.283, вр. чл.78а, ал.1 НК съдът намери, че едно административно
наказание глоба в размер на 1100 лв. отговаря най- точно на целите визиране в
чл.36 НК.
На основание чл.283а т.2,
вр. чл.283, вр. чл.78а, ал.4, вр. чл.37, ал.1 т.6 НК, при горепосочените
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът лиши С.С. от правото
да заема държавна или обществена длъжност свързана с материално отчетническа
дейност за срок от една година и три месеца, считано от влизане на присъдата в
сила.
По отношение подсъдимия Б.:
При така приетата за
установена фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимия Л.Б.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.316, вр.
чл.308, ал.1 от НК.
От обективна страна
деянието е извършено чрез действие.
От субективна страна
подсъдимият е действал при пряк умисъл като форма на вината. Същият е съзнавал,
че в общинския имот върху който е притежавал отстъпено право на строеж няма и
не е имало изградена сграда в осъществяване на това право, но въпреки това е
подал молба за закупуване на имота, като е представил удостоверение по чл.181,
ал.2 ЗУТ удостоверяващо 63 % завършеност на такъв строеж.
Причина за извършване на
деянията е ниското правно съзнание и стремеж към неправомерно
облагодетелствуване.
При всичко така изложено
съдът след като призна подсъдимия Б. за виновен в извършване на престъпление по
чл.316, вр. чл.308, ал.1 НК, намери, че са налице императивните предпоставки на
чл.78а, ал.1 НК и на това основание го освободи от наказателна отговорност.
При индивидуализацията на
наказанието съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства, чистото
съдебно минало. Отегчаващи отговорността обстоятелства няма. При така
изложеното и на основание чл.316, вр. чл.308, ал.1, вр. чл.78а, ал.1 НК съдът
намери, че едно наказание глоба в размер на 900 лв. отговаря най- точно на
целите визиране в чл.36 НК.
С оглед изхода на делото
съдът осъди подсъдимите да заплати по сметка на ВСС София, чрез ПОС сумата 525
лв. разноски в производството.
В този смисъл съдът
постанови диспозитива на присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: