№ 113
гр. Плевен, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
ИВАН Н. РАДКОВСКИ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
в присъствието на прокурора Кр. Цв. Яч.
като разгледа докладваното от ИВАН Н. РАДКОВСКИ Въззивно
административно наказателно дело № 20224400600112 по описа за 2022
година
Като разгледа докладваното от съдия И. Радковски ВНАХД № 112/2022 г.,
по описа на Плевенски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат Б.К., от АК
– гр. Плевен, като защитник на обвиняемия Д. П. В., против решение № 30,
постановено по НАХД № 521/2021 г., по описа на Районен съд-гр. Плевен, с
което обвиняемият В., е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а НК съдът го
е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание – да заплати в полза на държавата глоба, в размер на 1 000 лева.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на посоченото решение, постановено в противоречие
със събраните по делото доказателства.
Сочи се, че фактическата обстановка по делото е неправилно възприета
от съда, като липсват съображения за събраните доказателства, както и
обсъждането им и че в мотивите не са анализирани свидетелските показания,
които са противоречиви, а няма и изложени мотиви за елементите на
престъпното деяние, както и какви обстоятелства се считат за установени и
кои не. Според изложеното в жалбата, извършеното от обвиняемия деяние е
несъставомерно, защото казаното от него е само пред служителите на РПУ и
това изключва неговата публичност.
1
Въз основа на изложеното в жалбата е направено искане да бъде
отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъда бъде
постановено ново, с което Д. В. да бъде оправдан.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивният
жалбоподател, редовно призован, не се яви и не изрази становище във връзка
със жалбата, а неговият защитник изложи доводи, в посочения по-горе
смисъл.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен заяви, че
жалбата е неоснователна, поради което решението на първоинстанционния
съд следва да бъде потвърдено.
Въззивната инстанция, при изпълнение на задълженията си по чл.
313 от НПК, прие за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подаден в законовия срок и от
правоимаща да стори това страна.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
С решение № 30/19.01.2022г.Плевенският районен съд е
освободил от наказателна отговорност Д. П. В., с ЕГН **********, за това, че
на 02.09.2017 година в село **************, Плевенска област, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, намерили израз в нарушаване на нощната
тишина и отправяне на псувни и обиди по адрес на полицейски служители от
РУ град Гулянци - престъпление по чл.325 ал. 1 от НК, като на основание чл.
78 А НК му е наложил административно наказание – глоба, в размер на 1000
лева.
Настоящата съдебна инстанция провери изцяло правилността на
обжалваното решение, по което е приета за установена следната фактическа
обстановка:
Обвиняемият Д.В. е с постоянното местоживеене в село
**************, Плевенска област, **********. Към месец септември на
2017 година същият живеел на съпружески начала с Е.М. – дъщеря на
свидетелката М.М.. От съвместното си съжителство двамата имат родено дете
и тогава живеели заедно.
Свидетелката О.Д. също живее в село **************, Плевенска
област, на **********. Домът и се намира на разстояние от около 200 метра
от този на обвиняемия В..
В края на месец август на 2017 година В. си закупил озвучителна
уредба. В продължение на около седмица я изпробвал всяка вечер като до –
късно през нощта пускал силна музика от двора на имота си и озвучавал
квартала.
На 02.09.2017 година вечерта обвиняемият поканил в дома си гости в
2
това число и свидетелите М.Н./ майка на Е.- жената, с която към онзи момент
живеел на съпружески начала / и К.Д., за да ги почерпи за новозакупената
уредба. Черпили се с алкохол до късните часове като през това време
музиката от уредбата не спирала да звучи.
Около полунощ, свидетелката О.Д. не могла да издържи на силният
шум от уредбата на В. и се обадила по телефона на жена му Е.. Помолила я да
намалят музиката , тъй като смущавали почивката на всички наоколо, в това
число нейната и на двете и внучки, които в този момент и гостували. Молбата
на Д. била предадена на В., но същият не и обърнал никакво внимание и
продължил да усилва музиката от уредбата. Свидетелката Д. решила да се
обади втори път на съпругата на В., но този път тя така и не вдигнала
телефона. Тогава свидетелката О.Д. позвънила на 112 и съобщила за
нарушаването на нощната тишина.
На подаденият сигнал бил изпратен полицейски патрул, в състав -
свидетелите И.Ц. и Е.М.. Когато пристигнали на адреса на обвиняемия В., те
непосредствено установили силната музика, идваща от уредбата разположена
в двора на имота. В. излязъл на улицата. Представил на полицейските
служители изисканите му документи за самоличност. В. бил видимо в
нетрезво състояние и в дълбоко алкохолно опиянение. Същият бил
предупреден да намали музиката и да не нарушава нощната тишина. В.
намалил звука на уредбата и обещал, че повече няма да създава проблеми.
След като полицейските служители си заминали В. отново увеличил на
максимум музикалната уредба и продължил да се весели с гостите си.
На излизане от село **************, полицейските служители Ц. и М.
получили нов сигнал за това, че нощната тишина отново се нарушава от
адреса на обвиняемият. Когато се върнали на ********** двамата
непосредствено чули много силната музика. Със звуков и светлинен сигнал от
полицейският автомобил подканили обвиняемият да излезе от двора си на
улицата. Когато В. дошъл на портата на имота си го уведомили, че ще му бъде
съставен акт за нарушаване на нощната тишина по Общинска Наредба. Тогава
обвиняемият В. се ядосал. Започнал да крещи и вика по адрес на
полицейските служители като ги наричал с нецензурни думи и псувал на
висок глас, словесно афиширал чувство за безнаказаност като казал, че нищо
не могат да му направят.Той отказал да подпише съставеният му на място акт
за административно нарушение. В. се върнал в двора си, продължил да крещи
и да усилва музиката. Взел дървен кол и с него се насочил към полицейските
служители. Една от гостенките му успяла да го спре и той хвърлил кола на
земята. В продължение на около 20 минути полицейските служители Ц. и М.
стоели пред портата на имота на В. и го подканяли да излезе. Около 01:00
часа след полунощ обвиняемият В. дошъл при полицейските служители.
3
Обяснили му, че с поведението си ги препятства да изпълняват задълженията
си. Тогава В. пак се ядосал и започнал отново да крещи, обижда и псува. Това
му поведение наложило да бъде задържан и отведен в РУ Гулянци при ОД на
МВР- Плевен. По време на задържането му, В. оказал яростна съпротива,
което наложило употребата на физическа сила спрямо същия.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел
за установена и доказана, въз основа на показанията на свидетелите И.Ц. и
Е.М., изслушани непосредствено в съдебно заседание, както и тези дадени от
тях в досъдебната фаза на наказателното производство и присъединени към
доказателствата по настоящото дело по реда на чл. 281 ал. 4 във вр. ал. 1 т. 2
предложение второ НПК, като техните показания се подкрепят и от тези на
свидетелката О.Д., разпитана непосредствено в съдебно заседание.
Обосновано районният съд е кредитирал показанията на тези свидетели,
оценявайки ги като достоверни и безпристрастни, тъй като изхождат от
лица, напълно незаинтересовани от изхода на делото, по същината си са
последователни, изключително детайлни, вътрешно непротиворечиви,
кореспондиращи си помежду си с останалите събрани поделото писмени
доказателства, като част от проведеното досъдебно производство № 593/2017
година, по описа на РП Никопол, присъединени към доказателствата по
настоящото дело по реда на чл. 283 НПК.
От друга страна първоинстанционният съд е оценил показанията на
свидетелите К.Д. и М.Н., които установяват единствено факта, че на
инкриминираната дата са гостували на В. и се черпели заедно с алкохол, по
повод на новата му музикална уредба, като недостоверни, тенденциозни и
пристрастни, които изхождат от лица, намиращи се в близки приятелски
отношения и такива на сватовство с обвиняемия, а освен това, че те са твърде
противоречиви, нелогични и лишени от конкретност. По тези съображения
първоинстанционният съд правилно и обосновано не е дал вяра на
показанията на свидетелите Н. и Д., възприемайки ги като такива, целящи
единствено изграждането на защитна теза на обвиняемия В..
Въз основа на така приетата за установена и доказана фактическа
обстановка основният съд е счел, че с деянието си обвиняемия В. осъществил
както от обективна, така и от субективна страна признаците от състава на
престъпление по чл. 325 ал. 1 НК, а именно: че на 02.09.2017 година, в село
**************, Плевенска област, той извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, намерили израз в нарушаване на нощната тишина и отправяне на
псувни и обиди по адрес на полицейски служители от РУ- град Гулянци.
Според първоинстанционния съд извършените от страна на обвиняемия В.
действия, установени по категоричен начин от свидетелските показания по
4
делото са „хулигански“ по смисъла на НК, тъй като са непристойни,
неприлични и безсрамни, намерили израз в ругатни, буйство, невъзпитаност,
нанасяне на обиди и грубо нарушават общественият ред, а също така
изразяват явно неуважение към обществото, като в конкретният случай са
намерили израз в обидно и скандално отношение. Тези прояви на обвиняемия
В. съдът е счел че накърняват общоприетите морални ценности и норми на
поведение и са скандализирали обществото, в лицето на свидетелката О.Д. и
обществеността в село **************, чиито нощна почивка В.
демонстративно нарушил. Чрез поведението си В. демонстративно
противопоставил себе си и собствената си личност на установения ред и на
обществеността като цяло и по този начин демонстрирал явно незачитане.
Посредством вербална и физическа агресия В. явно се е противопоставил на
действията на полицейските служители Ц. и М., които те предприели в
изпълнение на служебните си задължения. Тази демонстрация е целяла да
попречи на органите на властта, /полицейските служители/, да изпълнят
задълженията си, както и да даде външна изява на пренебрежителното
отношение от страна на обвиняемия В. към тях и реда, който трябва да
обезпечават.
Настоящият съдебен състав изцяло възприе изводите на
първоинстанционния съд, относно установената фактическа обстановка,
оценката на събраните на досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие доказателства и доказателствени средства, сътавомерността,
обективната и субективната страна на осъщественото от обвиняемия В.
деяние, както и неговата правна квалификация.
Отчитайки правилно обстоятелствата, че от извършеното
противоправно деяние от В. не са настъпили имуществени вреди, същият не
е осъждан, не е освобождаван до момента от наказателна отговорност, по
реда на чл. 78 А НК, районният съд законосъобразно е приел, че в случая са
налице всички законови предпоставки за приложението на чл. 78 А от НК,
поради което е освободил обвиняемия от наказателна отговорност, като му е
наложил административно наказание – да заплати глоба, в минималния
предвиден от закона размер - 1000 лева, предвид отдалеченият период от
времето на извършване на деянието, което наказание ще изпълни целите,
визирани в разпоредбата на чл. 36 НК и тези изводи на първоинстанционния
съд се споделят напълно и от настоящата инстанция .
При тези съображения настоящият съдебен състав счете за
несъстоятелни доводите, изложени от защитата на обвиняемия В. във
въззивната жалба, за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, постановено в противоречие със събраните
по делото доказателства, че фактическата обстановка по делото е неправилно
5
възприета от съда, като липсват съображения за събраните доказателства,
както и обсъждането им, и че в мотивите към първоинстанционния съдебен
акт не са анализирани свидетелските показания, които са противоречиви, че
няма изложени мотиви за елементите на престъпното деяние, както и какви
обстоятелства се считат за установени и кои не, а също така и че извършеното
от обвиняемия деяние е несъставомерно.
Въз основа на всичко изложено до тук настоящата инстанция прие, че
първоинстанционното решение № № 30, постановено по НАХД № 521/2021
г., по описа на Районен съд-гр. Плевен следва да бъде потвърдено, като
правилно, обосновано и законосъобразно, тъй като не са налице основания за
неговата отмяна или изменение.
По изложените съображения и на основание чл. 338, във връзка с
чл.334, т. 6 от НПК , Плевенският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 30, от 19.01.2022г., постановено по
НАХД № 521/2021 г., по описа на Районен съд-гр. Плевен, като правилно,
обосновано и законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата
отмяна или изменение.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6