№ 1
гр. гр. Димитровград, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610100538 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК.
Ищецът М. ХР. Т. твърди, че между баща й ** Г. и брат му ** Г. /баща на ответника
Т. Н. Г./, през 70-те години на миналия век имало кавга за имот УПИ VІІІ-29, кв.17 по плана
на с.**, като при свада за този имот бащата на ответника е наръгал с нож бащата на ищеца.
След инцидента цялото семейство на ** Г. било принудително изселено от с.**, а той бил
осъден за извършеното и изтърпял присъда в затвор. За разрешаване на спора с имота имало
съдебно решение, съгласно което ** Г. е станал собственик на целия имот, като през 1972г.
се снабдил с Нотариален акт №65, том ІІ, дело №390 на РС-Димитровград. Непосредствено
до този имот се намирал и процесния ПИ пл.№158, парцел VІІ, с площ по документи
1137,440 кв.м., в който имало стара къща. След инцидента наследниците на този имот
решили той да остане на бащата на ищеца. Така, повече от 45 години процесния имот се
ползвал само от семейството на М.Т., като между него и този, който им бил предоставен с
решението на съда нямало ограда и двата имота представлявали един голям двор общо
около 2 дка. Процесният имот обаче не бил обработван и поддържан, поради което бил
обраснал с дървета и храсти, като гора. Преди 27-28 години ищеца и приятеля й стегнали
къщичката, която била почти срутена, изсекли дърветата и засели овошки и асми. С много
труд и упоритост превърнали въпросното място в красива градина, като необезпокоявано и
явно го посещавали непрекъснато. През тези години никой нямал претенции към тях освен
ответника, който им се обаждал да иска имота. Преди 5 месеца същият дошъл до процесния
имот и поискал ищеца да го освободи, за да го изоре. Тя отказала да стори това и той подал
жалба в полицията, че не е допускан в имота си. При справка в имотния регистър ищеца
установила, че на 08.10.2015г. ответника се е снабдил с Констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка №161, том 11, №3731 на нотариус ** за процесния имот. В тази
връзка, ищеца заявява, че от 27 години лично владее същия имот със знанието и съгласието
на всички наследници, като единствено през последните 15 години ответника идвал общо 3-
4 пъти и казвал, че ще вземе този имот. Въпреки това, тя винаги категорично му казвала, че
няма нищо да му даде и всичко е нейно. Поддържа, че процесния имот е неин, като го е
придобила по давност през последните 27 години. Същият владеела непрекъснато, явно и
необезпокоявано със знанието на всички наследници. Иска съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на Т. Н. Г., че М. ХР. Т. е собственик на
дворно място с площ по документи 1137,440 кв.м., находящо се в землището на с.**, община
1
Димитровград, представляващо ПИ пл.№158, парцел VІІ, ведно с жилищна сграда с РЗП
40,25 кв.м. и навес с оградни стени с РЗП 21 кв.м., на основание чл.79 ал.1 от ЗС. Иска на
основание чл.537 ал.2 от ГПК съдът да отмени изцяло Констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка №161, том 11, №3731 на нотариус **.
Ответникът Т. Н. Г. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че
предявения иск е неоснователен. Посочва, че оспорването на констативен нотариален акт е
ограничено с петгодишен преклузивен срок. Твърди, че данъчната партида на ищцата е
закрита през 2015г. Тя, майка й, която е непосредствен съсед на имота, както и всички
останали съсобственици били уведомени, че ответника има намерение да се снабди с
документи за собственост на процесния имот, както и че за целта подготвя изменение на
ПУП, скици, удостоверения за наследници, поставяне на колчета и определяне на граници
със съседните имоти. Твърди, че ищцата била уведомена лично от него, от Общината,
общинската данъчна администрация и от геодезиста, изготвил документите за промяна на
ПУП и оразмерил границите на имота. Посочва, че през 1968г. наследниците на дядо му са
водили дело за делба и едната част от имота е присъдена на ** Г.-баща на ищцата. На
основание това решение той се е снабдил с нотариален акт, а другата част – съставляваща
процесния имот, бил определен за дядото на ответника. Решението влязло в сила през
1972г. и от тогава се знаело, че този имот е на баща му, а след смъртта на същия –на него.
Твърди, че всички наследници знаели за това и никой не му оспорвал собствеността, нито
предявявал претенции за имота. Поддържа, че предявения иск е неоснователен, като
изложените факти и твърдения в исковата молба не отговаряли на истината. Процесният
имот бил част от имот, собственост на дядото на ответника ** Г. ** б.ж. на с.**. Между
наследниците на същия имало уговорка процесния имот да остане на бащата на ответника.
Заявява, че от 1998г. плащал изцяло данъците за този имот, като той бил деклариран на
негово име. Тъй като нямал документ за собственост, през 2014г. решил да се снабди с
нотариален акт. Срещу това негово намерение не се противопоставили останалите
наследници, които заявили, че нямат претенции за идеалните си части. Ответникът наел
геодезист, който изготвил необходимите документи и очертал границите на имота.
Промяната на ПУП и заснемането били изцяло за сметка на ответника. Посочва, че
останалата част от имота, която към момента била изключена от регулацията на с.** се
ползвала от ищеца и майка й. Не отговаряло на истината твърдението, че процесния имот се
ползвал от семейството на същата. Те ползвали и обработвали северната част от имота,
която била извън регулация. Между процесния имот и този на ищеца имало ясно очертана
от геодезиста граница с боя. Асмите на ищеца били засети в северната част на имота, която
била извън регулация. Поддържа, че ищеца никога не била упражнявала трайна фактическа
власт върху имота, като тя и майка й владеели съседния имот и обработвали северната част
на имота, която е собственост на наследниците на ** Г. **. Същата никога не била заявявала
на ответника, че има собственически или други претенции към този имот. Предвид това,
иска предявения от ищеца иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно приетото като доказателство по делото Удостоверение за наследници от
09.04.1998г., издадено от Кметство-с.**, ** Г. ** е починал на 26.03.1956г., като е оставил за
свои наследници ** Т. /съпруга/, ** /дъщери/, както и синове ** Г.- баща на ответника по
делото Т.Н. **, и ** Г.- баща на ищеца по делото М. ХР. Т..
Видно от материалите, съдържащи се в приложеното по настоящото дело гр.д.
№348/1968г. по описа на РС-Димитровград, след смъртта на ** Г. **, синът му ** Г., баща
на ищеца по настоящото дело, е предявил против останалите наследници иск за делба на
оставените в наследство от общия наследодател недвижими имоти и вещи. Сред посочените
в исковата молба за делба недвижими имоти са Дворно място от 3000 кв.м., съставляващо
парцели с номера VІІ и VІІІ в кв.17 по плана на с.**, община Димитровград, с построените в
него две къщи и салма, при граници от две страни улица и **. С Решение от 01.10.1969г.
2
съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между наследниците на ** Г. ** в т.ч. и на
оставения в наследство от него недвижим имот, представляващ Дворно място от 2240 кв.м.,
находящ се в с.**, община Димитровград, при граници от две страни улица и **,
съставляващ имот пл.№29, за което са отредени парцели VІІ и VІІІ по плана на с.**, заедно с
построените в него две къщи и салма. В последствие, с Решение №19/22.03.1971г. съдът
възложил на основание чл.288 ал.2 от ГПК на ** Г. парцел VІІІ от 1100 кв.м., с построената
в него жилищна сграда, съставляващо част от имот пл.№29 в кв.17 по плана на с.** община
Димитровград, при граници: парцел VІІ и **. Със същото решение, на основание чл.288 ал.2
от ГПК, в дял на ** /**/ ** Г. съдът възложил парцел VІІ с построената в него стара
жилищна сграда, стопанска постройка, който парцел съставлявал част от имот пл.№29 в
кв.17 по плана на с.**, при граници: улица, парцел VІІІ и **. Така постановеното решение,
било частично отменено от ОС-Хасково с Решение от 30.06.1971г. по в.гр.д.№504/1971г.,
като въззивния съд отменил първоинстанционното решение в частта му досежно
възлагането на основание чл.288 ал.2 от ГПК в дял на ** Г. на парцел VІІ с постройките в
него, а оставил решението в сила в частта му за възлагане на основание чл.288 ал.2 от ГПК в
дял на ** Г. на парцел VІІІ от 1100 кв.м. с построената в него жилищна сграда. Със същото
решение върнал на РС-Димитровград делото за ново разглеждане в отменената му част. В
тази връзка с Решение №293/04.10.1971г. по гр.д.№484/1971г. РС-Димитровград на
основание чл.288 ал.1 от ГПК постановил да се изнесе на публична продан недвижим имот:
парцел VІІ, пл.№29 по плана на с.**, община Димитровград, ведно с построената в него
стара жилищна сграда и стопанска постройка, като след приключване на продажбата,
получените пари да се разпределят поравно между съделителите- наследници на ** Г. **.
Съгласно представената от страна на ответника Декларация за идентичност на имена
името ** Г. с ЕГН ********** по Удостоверение за наследници №13/16.09.2021г., издадено
от Кметство-с.** /л.41 от делото/ и името ** ** Г. са имена на едно и също лице.
От приетия като доказателство по делото Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, издаден въз основа на съдебно решение по чл.288 от ГПК №65, том ІІ, дело
№390/1972г., съставен от съдия при РС-Димитровград, ** Г. бил признат за собственик на
недвижим имот, находящ се в с.**, община Димитровград,, представляващ Дворно място от
1100 кв.м., а по скица от 1000 кв.м., при граници: улица, наследници на ** Г. и **,
съставляващо парцел VІІІ в кв.17 по плана на с.**, община Димитровград.
Видно от приетата като доказателство по делото Данъчна декларация за
притежаваните недвижими имоти на територията на Република България по чл.26 от ЗМДТ,
подадена от ответника Т. Н. Г. на 27.03.1998г. до община Димитровград, същия е
декларирал в Приложение №2 като своя собственост недвижим имот- земя и сгради, такъв
находящ се в с.**, представляващ парцел VІІ в кв.17, с кадастр.№29 по плана на селото,
одобрен през 1951г. Посочва, че имота представлява парцел, който попада в жилищна
устройствена зона, като в него има изградена къща на 1 етаж и навес. Декларира, че къщата
е строена през 1935г. и е с РЗП от 40,25 кв.м., а навеса е изграден през 1937г. и е с РЗП от 21
кв.м. Посочва ,че площта на земята е 820 кв.м.
Съгласно съдържащата се в приложената по настоящото дело прокурорска преписка
№1570/2020г. по описа на РП-Димитровград, Заповед №РД-06-1823/25.11.2014г. на кмета на
община Димитровград, предвид постъпило заявление на 21.11.2014г. от Т. Н. Г., наследник
на ** Г. **, собственик по разписен лист на УПИ VІІ-29, в кв.17, по плана на с.**, с искане
за допущане изработването на проект за изменение на Подробен устройствен план- план за
регулация с цел прокарване на вътрешни регулационни линии по съществуващите имотни
граници въз основа на геодезическо заснемане от лицензирано лице, е разрешено на
ответника да възложи изработване на проект за изменение на ПУП- ПР с цел прокарване на
вътрешни регулационни линии по съществуващите имотни граници въз основа на
геодезическо заснемане от лицензирано лице.
Със Заявление за одобряване на подробен устройствен план от 17.12.2014г.,
ответникът Т. Н. Г. е заявил пред община Димитровград искането си да бъде одобрен План
за регулация и застрояване за УПИ №VІІ-29, кв.17, в с.**, като изменение на ПУП-ПР.
3
В тази връзка, на 22.12.2014г. от община Димитровград до заинтересованите лица,
сред които ответника Т. Н. Г., ищеца М. ХР. Т. и нейната майка ** Г.а, е изпратено писмо, с
което те са уведомени за откритата процедура по заявлението на Т.Г. от 17.12.2014г. за
съгласуване и одобряване проект за изменение на ПУП-План за регулация на УПИ VІІ-29, в
кв.17, по плана на с.**, с който въз основа на геодезическо заснемане, вътрешните
регулационни линии се прокарват по имотните. На въпросните лица е изпратено и заверено
копие от графичната част към проекта. Въпросното писмо е било връчено лично на
живущата в с.** ** Г.а на 06.01.2015г. Ищецът не е получила писмото, като в приложената
пощенска разписка е отбелязано, че пратката е останала непотърсена от адресата. В тази
връзка, служители на община Димитровград съставили Констативен протокол и поставили
Обявление №55/22.01.2015г. на таблото за обявления в сградата на община Димитровград,
както и публикували същото на сайта на община Димитровград. В обявлението било
посочено, че в 14-дневен срок от 22.01.2015г. заинтересованите лица могат да направят
писмени възражения, предложения и искания по проекта до Общинска администрация-
Димитровград. Съгласно Констативен протокол, изготвен от служители на община
Димитровград, същият бил съставен на 11.02.2015г. във връзка с обявяване на проект за
изменение на ПУП-План за регулация на УПИ VІІ-29, в кв.17 по плана на с.**. От
извършената проверка било установено, че в законния срок, съгласно чл.128 ал.5 от ЗУТ е
постъпило възражение рег.индекс УТКР-30-4687#2/16.01.2015г.
Видно от горепосоченото възражение, подадено от **- дъщеря на ** е, че тя и нейния
брат ** са съгласни с искането на ответника Т. Н. Г..
Съгласно Заповед №РД-06-365/12.03.2015г. на кмета на община Димитровград, е бил
одобрен проект за изменение на Подробен устройствен план –план за регулация на УПИ VІІ-
29, в кв.17 по плана на с.**, одобрен със заповеди №1760 и №1761/1951г., при което
вътрешните регулационни линии се прокарват по съществуващите имотни граници по данни
на геодезическото измерване, като се урегулира нов имот УПИ VІІ, за който се въвежда нов
кад.№158 на наследници на ** Г. ** по разписен лист с площ 1137,44 кв.м. и граници: УПИ
VІІІ-29, УПИ VІ-28, външна регулационна линия и улица. За така издадената заповед
заинтересованите лица са били надлежно уведомени, като същата е била връчена лично на
** Г.а на 31.03.2015г., а на дъщеря й- ищеца М. ХР. Т.- при спазване изискванията на §4 ал.2
от ДР на ЗУТ, като в указания срок против нея не са постъпили възражения и жалби.
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за собственост на
недвижим имот по обстоятелствена проверка №95, том ІV, рег.№4979, дело №575/2015г. по
описа на нотариус **, ответника Т. Н. Г. е бил признат за собственик по давностно владение
повече от 10 години на следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот VІІ-158, в кв.17
по ПУП на с.**, община Димитровград, одобрен със Заповеди №1760 и №1761/1951г., №РД-
06-365/2015г. с адрес в с.**, с площ 1137,44 кв.м. трайно предназначение- урбанизирана
територия, начин на трайно ползване- ниско застрояване, ведно с построените в него
жилищна сграда с РЗП 40,25 кв.м. и Навес с оградни стени с РЗП 21 кв.м. при граници: УПИ
VІ-28, УПИ VІІІ-29, външна регулация, улица. Данъчната оценка на гореописания имот,
съгласно Удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК, изх.№934/22.04.2021г.,
издадено от община Димитровград, е в размер на 2372,70 лева.
Съгласно съдържащото се в приложената по настоящото дело прокурорска преписка
№1570/2020г. по описа на РП-Димитровград /папка №5/, писмо на Началник отдел
„Приходи“ при община Димитровград до служител на РУ на МВР-Димитровград от
15.01.2021г., към 12.01.2021г. в информационната система на отдела за имот в с.**, община
Димитровград, представляващ УПИ VІІ в кв.17, пл.№158 собственици по подадени данъчни
декларации са, както следва: На 27.03.1998г. е подадена декларация по чл.14 от ЗМДГ от Т.
Н. Г., като собственик по наследство. Дължимите данъци и такси за имота са били
заплащани от него до 31.12.2015г.; На 30.09.2015г. е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ
от Т.Г., като собственик по наследство. Представена е скица за имота и удостоверение за
наследници на Т.Г. **, от което се установява, че собственици на процесния имот са общо 12
лица. Дължимите данъци и такси за имота са заплащани от Т.Г. до 31.12.2015г.; На
4
14.10.2015г. Т. Н. Г., като собственик, е подал декларация по чл.14 от ЗМДТ. Дължимите
данъци и такси за имота са заплащани от Т.Г. от 01.01.2016г. до момента /15.01.2021г./ по
партида за имота №**********003.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на страните, съдът допусна и
разпита, ангажираните от тях свидетели **, АТ. Г. ГР., посочени от ищеца, и ** Г., посочени
от ответника.
В своите показания свид.** посочва, че ищеца е нейна първа братовчедка, като
бащата на ответника бил заварен брат на майката на свидетеля, съответно ** била дъщеря
на сестрата на ** Г.. Заявява, че знае много добре за имота в с.**, като той принадлежал на
М.Т.. Твърди, че в миналото между бащите на страните имало големи спорове за него.
Посочва, че тя и майка й никога не били имали претенции към процесния имот, макар, че
той бил съсобствен на всички наследници на ** Г. **.Споровете и делата, които се водели
между двамата бащи на страните били във връзка с новата къща, построена в парцела.
Тогава съдът бил решил тази къща да остане на семейството на бащата на ищеца. Твърди ,че
от детските си години редовно ходела в имота на ищеца. Старата къща в имота била
паянтова и порутена, като имало опасност да падне някоя стена или греда от нея. Твърди, че
преди 10 години, съпруга на ищеца постегнал старата къща, за да може да държи в нея
инструменти и бидони. Подновил покрива и подпокривното пространство. Около тази къща
имало клетки за животните, които отглеждало семейството на ищеца- кокошки, прасета,
куче. Твърди ,че зад старата къща имало засети овощни дръвчета три или четири реда, които
били по цялата широчина на двора. След овошките имало лозе, което съпруга на ищеца
засял преди 6-7 години. То се намирало точно зад старата къща. След лозето имало голяма
градина, без граници, като тя се обработвала също от семейството на ищеца. Твърди ,че
никоя от останалите сестри на бащите на страните нямали претенции към процесния имот.
Посочва ,че преди около 5 години с ищеца отишли до Общината и там им обяснили, че
ставало въпрос за промяна на плана на селото. Това станало по повод получено от нея писмо
от което разбрала, че е наследник на въпросния имот. На последно място посочва, че целият
парцел бил около 5-6 декара.
Според показанията на свид. **, тя познавала ищеца от дете, като двете били
израснали заедно и били доста близки. Посочва, че нейната баба е сестра на бащата на
ищеца. Ходела редовно в къщата на М.Т., като твърди ,че в двора имало и друга стара къща.
Не знаела, че тези две къщи са в различни парцели, защото между тях нямало ограда.
Заявява, че имота се ползвал от ищеца и семейството й, като ответника или членове на
семейството му не била виждала там. Зад старата къща имало градина, лозе и дръвчета,
които били на ищеца. Разбрала, че ответника има претенции към имота, след като ищеца й
се обадила. Знаела, че процесния имот е на ищеца и нямала никакви претенции за него.
От показанията на свид.** се установява, че той живее в съседство на процесния имот
в с.**, като своята къща в селото си купил преди 20 години. Къщата, в която живеела М.Т.
си била нейна и той не знаел друг да има претенции за собствеността й. Старата къща била
паднала, но преди 5 години мъжа на ищеца й оправил покрива. В нея си държал
инструментите като имало и фреза. Около къщата имало селскостопански постройки, като
там отглеждали зайци и фитки. Тези постройки били между улицата и старата къща. Зад
къщата имало 5 реда лозе и плодни дръвчета. След тях имало празно място, което ищеца
ползвала като градина. Не може да каже кога е било засято лозето и овощните дръвчета. Не
знаел на кого се води имота по документи, нито кой плаща данъци за него.
Според свид.Г., той живеел в с.** и познавал страните. В имота на ищеца имало и
стара къща, като не можел да каже тя на кого е. Не се ползвала за живеене, а като
склад.Последно бил ходел там преди около 15 години на гости при майката на ищеца.
Животни гледали до новата къща. Не бил виждал ответника да ходи в имота или да сади
нещо в него. Преди време ходил при нотариус, но не знаел за какво става въпрос. Т.Г. бил
идвал в с.**, но много рядко. Последните 20 години го бил срещал в селото, но не го бил
виждал в къщата или двора. Не може да определи площта на целия двор, като според него е
около 2 дка.
5
В своите показания свид. ** посочва, че познава ответника, тъй като били колеги
повече от 30 години. Знаел, че той има имот в с.**, като двамата ходили там един-два пъти.
Имота се намирал в края на селото в посока с.**. Когато ходили в имота нямало разправии с
никой. Не знаел колко е голям имота, като го определя около декар, декар и половина. В
двора имало градина, но в нея нямало нищо. Къщата била на баща му, но свидетеля бил
влизал само в двора. Тогава там нямало засято нищо, нито пък имало животни. Ответникът
споделил, че имал леля, с която имали дрязги за имота.
От показанията на свид.Г. се установява,че той е син на ответника. Твърди, че имота
в с.** е наследствен от дядо му. Представлявал дворно място и стара къща. Имотът бил на
дядо му както и на неговия брат, но двамата се били скарали, като в новата къща живеел
втория. В двора имало две къщи, като спора бил за това, кой да живее в новата. Заявява, че
никой не бил оспорвал имота на баща му, който бил с площ около декар и нещо. Имало
засети дървета, но не знаел от кого. Твърди, че баща му имал нотариален акт за имота, като
лично свидетеля го карал до Димитровград, за да плати данъците за него. Поддържа, че още
преди баща му да започне да оправя документите за собствеността на имота, уведомил
останалите наследници за това и никой от тях нямал претенции. През последните години
обаче не ходел до въпросния имот, тъй като имал здравословни проблеми. Според
свидетелят, преди 7-8 години, той закарал баща си до имота, като в двора била засята
люцерна, имало кокошки и патки. Твърди, че баща му нямал против това и бил разрешил да
се гледат животни там. Твърди, че през последните 20 години на къщата не било правено
никакво преустройство. В двора бил влизал седем, осем или десет пъти, като входната врата
била завързана с тел. Посочва, че баща му обработвал мястото, като сял люцерна.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Безспорно установено по настоящото дело е, че бащата на ищеца -** Г. и бащата на
ответника- ** Г., са еднокръвни братя, като техен баща е бил общия наследодател ** Г. **,
който оставил в наследство на тях и останалите си деца дворно място от 3000 кв.м.,
съставляващо парцели с номера VІІ и VІІІ в кв.17 по плана на с.**, община Димитровград,
ведно с построените в него две къщи и стопанска постройка. Няма спор и относно това, че с
Решение №19/22.03.1971г. по гр.д.№348/1968г. по описа на РС-Димитровград, съдът е
възложил, на основание чл.288 ал.2 от ГПК, на ** Г. /баща на ищеца/ част от това дворно
място, а именно: парцел VІІІ от 1100 кв.м., с построената в него жилищна сграда /новата
къща/, съставляващо част от имот пл.№29 в кв.17 по плана на с.** община Димитровград,
при граници: парцел VІІ и **, както и че с Решение №293/04.10.1971г. по гр.д.№484/1971г.
РС-Димитровград на основание чл.288 ал.1 от ГПК постановил да се изнесе на публична
продан останалата част от оставения в наследство недвижим имот: парцел VІІ, пл.№29 по
плана на с.**, община Димитровград, ведно с построената в него стара жилищна сграда и
стопанска постройка, като след приключване на продажбата, получените пари да се
разпределят поравно между съделителите- наследници на ** Г. **. Безспорно установено е,
че в първия имот, представляващ парцел VІІІ в кв.17 по плана на с.** и построената в него
къща живее и към момента ищеца М. ХР. Т. и нейното семейство. По делото няма спор и
относно това, че на 27.03.1998г. ответникът Т. Н. Г. е подал в община Димитровград
Данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на Република
България по чл.26 от ЗМДТ, в която е декларирал като своя собственост недвижим имот-
земя и сгради /къща на един етаж, построена през 1935 г. и навес/, находящ се в с.**,
представляващ парцел VІІ в кв.17, с кадастр.№29 по плана на селото, одобрен през 1951г.,
както и че след тази дата до настоящия момент единствено той е заплащал определените
данъци и такси за този имот. Безспорно установено е също така, че по инициатива на
ответника от края на 2014г. в община Димитровград е започнала и проведена процедура за
изменение на Подробен устройствен план-план за регулация на урегулиран поземлен имот
УПИ VІІ-29, в кв.17 по плана на с.**, одобрен със заповеди №1760 и №1761/1951г., при
което вътрешните регулационни линии се прокарват по съществуващите имотни граници по
данни на геодезическото измерване, като се урегулира нов имот УПИ VІІ, за който се
6
въвежда нов кад.№158 на наследници на ** Г. ** по разписен лист с площ 1137,44 кв.м. и
граници: УПИ VІІІ-29, УПИ VІ-28, външна регулационна линия и улица. На последно място,
между страните няма спор, че на 08.10.2015г. с Нотариален акт за собственост на недвижим
имот по обстоятелствена проверка №95, том ІV, рег.№4979, дело №575/2015г. на нотариус
**, Т. Н. Г. е бил признат за собственик по давностно владение повече от 10 години на УПИ
VІІ-158, в кв.17 по ПУП на с.**, община Димитровград, одобрен със Заповеди №1760 и
№1761/1951г., №РД-06-365/2015г., с площ 1137,44 кв.м., трайно предназначение-
урбанизирана територия, начин на трайно ползване- ниско застрояване, ведно с построените
в него жилищна сграда с РЗП 40,25 кв.м. и навес с оградни стени с РЗП 21 кв.м. при граници:
УПИ VІ-28, УПИ VІІІ-29, външна регулация, улица.
Спорно по делото е придобила ли е ищеца М. ХР. Т. правото на собственост върху
процесния имот по давност с непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години.
С оглед така предявения от ищеца иск, в нейна тежест е да докаже, че е станала
собственик на въпросния имот на основание давностно владение, продължило
непрекъснато, явно и необезпокоявано повече от 10 години.
В исковата молба ищецът поддържа, че процесния недвижим имот, представляващ
УПИ VІІ-158, в кв.17 по ПУП на с.**, община Димитровград се ползвал повече от 45 години
само от нейното семейство, като никога между него и имота нейна собственост нямало
ограда. Твърди също така, че процесния имот не бил обработван много години, като до
преди 27 години бил обраснал „като гора“, а в него влизали диви животни. Поради това,
преди около 27 години тя и мъжът й изсекли дърветата, стегнали полусрутената къща в него,
засели овошки и асми, като с много труд го превърнали в красива градина. Поддържа, че
откакто била родена никой от наследниците на дядо й ** Г. ** нямал каквито и да е
претенции към този имот, като единствено ответника през последните 15 години предявявал
такива. Счита, че тя е придобила имота по давност, тъй като лично го е владяла през
последните 27 години, упражнявайки трайно фактическа власт върху него, непрекъснато,
явно и необезпокоявано, със знанието и съгласието на всички останали наследници.
Предвид твърдението на ищеца в исковата молба, че упражнява фактическа власт
върху процесния имот от 27 години, съдът приема, че заявеното от нея начало на владението
върху имота е от 1994г., като до този момент същия е бил изоставен и неподдържан, а от
него не се е интересувал никой от съсобствениците- наследници на ** Г. **. Въпреки, че
въпросният имот не е бил обособен и отделен с ограда от имота, собственост по наследство
на ищеца и семейството й, тя е била наясно, че той не е изцяло нейна собственост, а е
съсобствен с останалите наследници на ** **, сред които и ответника Т.Г., като поради
невъзможността да бъде поделен между тях, съгласно постановеното през 1971г. съдебно
решение, е следвало да бъде изнесен на публична продан. Поради това, за да се позове на
разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗС и да претендира придобиване на собствеността над него по
давност, тя трябва да докаже, че считано от 1994г. го е владяла непрекъснато, явно и
необезпокоявано в продължение на 10 години.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че изложените от ищеца
твърдения в исковата молба, че е упражнявала фактическа власт над процесния имот в
продължение на повече от 10 години и по този начин е придобила собствеността над него по
7
давност, останаха недоказани. Безспорно е, че имота, собственост на семейството на ищеца
и процесния такъв са съседни, като нямат помежду си изградена ограда или друга граница,
която да ги отделя реално един от друг. Същевременно няма обособена граница и между
тези два имота и останалата част от оставения в наследство от ** Г. ** имот, който обаче е
извън регулацията на село **, като общото дворно място включващо въпросните два
парцела и този оставащ извън регулация е около 3 дка. За да докаже твърдението си, че е
придобила чрез давностно владение процесния недвижими имот, представляващ УПИ VІІ-
158, в кв.17 по ПУП на с.**, община Димитровград, одобрен със Заповеди №1760 и
№1761/1951г., №РД-06-365/2015г., с площ 1137,44 кв.м, М. ХР. Т. ангажира свидетелите **,
АТ. Г. ГР.. От показанията на същите обаче е невъзможно да се установи, че тя действително
е упражнявала фактическа власт над имота в продължение на 10 години, като това е било
непрекъснато, явно и необезпокоявано.
В своите показания свид.** -първа братовчедка на ищеца, изрично заявява, че
процесния имот е бил съсобствен на всички наследници на ** Г. **, но тя и майка й нямали
претенции за него. Поддържа, че старата къща в имота била паянтова и порутена, като преди
10 години, т.е. през 2011г., съпруга на ищеца я постегнал, като подновил покрива и
подпокривното пространство, за да държи в нея инструменти и бидони. Посочва, че около
къщата имало клетки за животни, отглеждани от семейството на ищеца. Зад къщата имало
засети овощни дръвчета, а преди 6-7 години, т.е. не по-рано от 2014г., съпругът на ищеца
засял след овошките и лозе. На последно място, изнася данни, че преди около 5 години, тя и
ищеца ходили до община Димитровград, по повод получени писма във връзка с промяна
плана на селото.
От своя страна, в показанията си свид.** единствено твърди, че в двора на ищеца
имало и друга стара къща, но не знаела, че парцелите са два, тъй като те не били отделени с
ограда. Поддържа, че имота се ползвал от ищеца, но без да конкретизира за кой от двата
парцела става въпрос, както и в какво конкретно се изразява ползването му. Също нямала
претенции за процесния имот, като знаела, че той е на ищеца.
По същият начин, свид.**, който от 20 години е съсед на ищеца в с.**, твърди, че
къщата в която живеела М.Т. била нейна което обстоятелство не се оспорва по делото.
Заявява обаче, че старата къща била паднала, като преди 5 години, т.е. не по-рано от 2016г.
мъжа на ищеца и оправил покрива, а в нея сега държал инструменти и фреза. Не може да
посочи кога са били засeти лозето и овощните дръвчета зад старата къща.
Последният разпитан свидетел, посочен от ищеца- свид.Г. също не може да каже на
кого е старата къща в имота, а за последен път там ходил преди 15 години. Заявява обаче, че
тогава семейството на ищеца отглеждало животни до новата къща.
От така събраните гласни доказателства не може да се направи извод, че ищеца е
упражнявала фактическо владение над процесния имот непрекъснато, явно и
необезпокоявано повече от 10 години, а още по-малко 27 години, както се твърди в исковата
молба. Безспорно същата е живяла и обработвала собствения си имот, представляващ УПИ
VІІІ-29, кв.17 по плана на с.** повече от 45 години, но от показанията на разпитаните по
8
делото свидетели не се установи тя да е упражнявала фактическа власт и над процесния
имот от 1994г. или поне от 2010г., за да се приеме, че е придобила собствеността и над него
чрез давностно владение. В своите показания единствено свид.** твърди за извършен
ремонт на покрива на старата къща преди 10 години, т.е. през 2011г. Същевременно свид.**
-собственик на съседния имот, твърди, че ремонта на покрива бил правен не преди 10, а
преди 5 години. По отношение на намиращите се в имота овощни дръвчета и лозе,
единствено безспорно се установи, че те са били засети от семейството на ищеца, но само
свид.** посочи, че лозето е било засадено преди 6-7 години, т.е. около 2014г.
Същевременно в показанията на нито един от ангажираните от ищеца свидетели не
беше посочено, че въпросните овощни дръвчета и лозе действително са били засети в
процесния имот, а не в имота извън регулация на селото, който е съседен на процесния, не е
отграничен с ограда от него, явява се съсобствен на всички наследници на ** Г. **, като
действително е разположен зад старата къща в УПИ VII.
От друга страна, в подкрепа на извода, че ищеца не е придобила процесния
недвижим имот по давност, след като е владяла същия непрекъснато, необезпокоявано и
явно повече от 10 години, съдът взе предвид, че въпреки твърденията й за намерение да свои
този имот, тя не е предприела никакви действия за уреждане и признаване правото й на
собственост над него. М.Т. не е декларирала имота като свой в Данъчна служба -
Димитровград, не е плащала данъци и такси за него през годините, нито пък е предприела
действия да се снабди с документ за собственост. Това тя не е направила въпреки, че както
сама твърди в исковата си молба, ответника през последните 15 години изразявал претенции
пред нея, че процесния имот е негов и ще го вземе. В показанията на ангажираните от него
свидетели ** и Г. се излагат твърдения, необорени от страна на ищеца, че той заедно с тях е
посещавал нееднократно през годините процесния имот и безпрепятствено е влизал в него.
Според свид.Г., баща му нямал против роднините му да гледат животни в двора на къщата, а
преди години последния бил засял там и люцерна.
Наред с това, Т.Г. е декларирал въпросния имот като свой в община Димитровград
още през 1998г., като до настоящия момент единствен той е заплащал начислените за него
данъци и такси. В края на 2014г. предприел действия за изменение на Подробния
устройствен план –план за регулация на УПИ VІІ-29, в кв.17 по плана на с.**, като въпреки,
че ищеца и майка й са били надлежно уведомени за това, не са предприели нищо, за да
възразят и оспорят това искане на ответника. На последно място, след влизане в сила на
заповедта на кмета на община Димитровград за одобряване на проекта за изменение на
Подробен устройствен план –план за регулация на УПИ VІІ-29, в кв.17 по плана на с.**,
ответникът още през 2015г. се снабдил с нотариален акт за собственост на същия имот по
обстоятелствена проверка, който до започване на настоящото дело също не е бил оспорен от
страна на ищеца.
Предвид изложеното, съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се
установява, че ищеца е придобила процесния недвижим имот чрез давностно владение,
продължило повече от 10 години, поради което предявения против ответника иск с правно
9
основание чл.124 ал.1 от ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед отхвърлянето на така предявения иск, съдът не следва да се произнася по
искането на ищеца на основание чл.537 ал.2 от ГПК да отмени изцяло Констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка №161, том 11, №3731 на нотариус **, съгасно
който ответника е бил признат за собственик на процесния недвижим имот.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъдена да заплати на ответника направените от него деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. ХР. Т., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.**, против Т.
Н. Г., с ЕГН **********, от с.**, община Димитровград, иск с правно основание чл.124 от
ГПК, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на Т. Н. Г., с ЕГН
**********, че М. ХР. Т., с ЕГН **********, е собственик на следния недвижим имот:
Урегулиран поземлен имот VІІ-158, в кв.17 по ПУП на с.**, община Димитровград, одобрен
със Заповеди №1760 и №1761/1951г., №РД-06-365/2015г., с площ 1137,44 кв.м., с трайно
предназначение- урбанизирана територия, начин на трайно ползване- ниско застрояване,
ведно с построените в него жилищна сграда с РЗП 40,25 кв.м. и навес с оградни стени с РЗП
21 кв.м. при граници: УПИ VІ-28, УПИ VІІІ-29, външна регулация, улица, на основание
чл.79 от ЗС- по давност, с непрекъснато владение в продължение на 10 години, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М. ХР. Т., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.**, ДА ЗАПЛАТИ на
Т. Н. Г., с ЕГН **********, от с.**, община Димитровград, направените по делото разноски
в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
10