Р Е Ш Е Н И Е
260159/8.12.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд,
осми състав,
на трети декември, през
две хиляди и двадесета година,
в публично заседание, в
следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Като разгледа докладваното
от районния съдия
АНД №1889 по описа
на ШРС за 2020г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № В -0047263/02.09.2020г.
на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище, със седалище: град Варна, към Главна дирекция “Контрол на
пазара” при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „,Младост“, жк „Младост“, Бизнес парк София, сграда
6, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, на
основание чл.233, ал.2 от ЗЗП, за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП.
Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение,
с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това
в жалбата. Алтернативно моли за определяне на санкцията в минимален размер.
В съдебно заседание, редовно призовани,
представител за дружеството - жалбоподател не се явява.
За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич,
Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, със седалище гр.Варна -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание
не се явява процесуален представител. Депозирана е молба рег.№8730 от
26.06.2020г., със становище по същество.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във
вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства
и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Дружеството – жалбоподател “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ”ЕАД,
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „,Младост“, жк „Младост“, Бизнес
парк София, сграда 6, ЕИК *********, извършва търговска дейност в обект-
магазин “Теленор” за продажба на телекомуникационни стоки и услуги, находящ се
в гр.Шумен, бул.”Велики Преслав” № 6.
На 07.07.2020г. е извършена проверка в обекта от
длъжностни лица към РД на КЗП гр.Шумен, по повод постъпила потребителска жалба
с Вх. № В – 01 – 248/ 29.06.2020г.
В хода на проверката, в търговския обект било
установено, че по повод закупен чрез лизинг мобилен телефон “APPLE“ ; модел „ IPhone XS „ на 11.09.2019г., който проявил
дефект –изключва се безпричинно, е предявена рекламация от потребителя,
първоначално на 13.03.2020г. с протокол № *********, в който, като особени
белези на телефона е посочено – драскотини
по дисплей заден капак, а като повреди е отразено- дисплеят става зелен.
С протокол № ********* от 17.03.2020г. телефонът е
върнат, за изключване лично от клиента на въведената от него функция „Find My
IPhone“. След
изключване на функцията, отново е предявена рекламацията. Със сервизен протокол
с № ********* от 20.03.2020г. било отказано гаранционно обслужване на апарата –
поради следи от силна корозия по платката
на апарата и СИМ поставката.
При приемането на рекламацията и оформянето на
сервизната поръчка, като описание на повредата е отразено “дисплея става зелен”. Като особени белези на телефона е посочено – драскотини по дисплей заден капак, а
като външни белези -драскотини, ожулен.
При приемането не била направена констатация за наличие на следи от силна
корозия по платката, като също не е отбелязано състоянието на сензора за
проникване на влага и вода.
За изясняване на обстоятелствата било изискано
становище от търговеца, относно изложеното в жалбата, както и да се представят
доказателства, че преди приемането на рекламация в обекта, същият е бил със
силна корозия по платката и доказателства, че производителят е упълномощил „Теленор“
да извършва ремонт на IPhone.
В становището /стр. 25/ търговецът е посочил, че
устройството е постъпило за ремонт на 13.03.2020г. с проблем – с ON/OF, като, е установено, че не е
изключена функция „Намери моето устройство“, за която се изисква Apple ID и парола и може да бъде изключена
само от клиента, който я е въвел. На 17.03.2020г., от сервиза телефонът е
върнат за изключване на функцията,след което е предявено отново рекламация със същия описан проблем. При
отварянето на устройството, техническо лице установило наличие на силна корозия по платката на апарата и СИМ
поставката, която била видна от снимката.
От страна на търговеца са били представени следните
писмени документи: Становище и снимков материал.
Проверяващите установили, че търговецът не е привел
потребителската стока в съответствие на договора за покупко–продажба, като чрез
протокол с № ********* от 20.03.2020г. е отказано на потребителя гаранционно
обслужване на апарата – поради следи от
силна корозия по платката на апарата и СИМ поставката , което е преценено
като нарушение на чл. 113, ал.1 от ЗЗП.
На 27.07.2020г., на дружеството-жалбоподател е
съставен Акт за установяване на административно нарушение № К-0047263, като
актосъставителят е описал своите констатации и е квалифицирал нарушението като
такова по чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите, и е приел, че е
осъществено нарушение на чл. 113, ал.1 от ЗЗП на 20.03.2020г. Актосъставителят
е отразил в АУАН, че това нарушение е поредно, с над три влезли в сила НП.
Актът за установяване на административно
нарушение бил съставен на 27.07.2020г.
на основание чл. 36 от ЗАНН и чл. 233, ал.1 от ЗЗП и връчен на упълномощено лице, подписан без възражения.
Впоследствие дружеството- жалбоподател не се е възползвало
от законното си право и не е депозирало допълнителни писмени възражения в срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка, е издадено наказателно
постановление № В -0047263/02.09.2020г. на Директора на Регионална Дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, със седалище:
град Варна, към Главна дирекция “Контрол на пазара” при КЗП, с което на
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„,Младост“, жк „Младост“, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, на основание чл.233, ал.2
от ЗЗП, за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава
от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя и на свидетеля по акта, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК, писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са
описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното
постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя
не е накърнено.
Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, когато
потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е
длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба, а съгласно ал.2 на цитираната
правна норма, привеждането на потребителската стока в
съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един
месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя, което е безплатно за потребителя
съгласно ал.4 на същата норма. От друга страна, съдържанието на
задължението по чл.113, ал.1 от ЗЗП е дефинирано в разпоредбата на чл.104, ал.4
от цитирания закон, от която става ясно, че привеждането в съответствие с
договора за продажба става чрез поправка или ремонт на потребителската стока,
когато има несъответствие между тях.
Безспорно установено по делото е, че в стопанисвания
от дружеството обект - магазин “Теленор” за продажба на мобилни апарати,
аксесоари и телекомуникационни услуги, находящ се в гр.Шумен, бул.”Велики
Преслав ” № 6, се предлагат за продажба телекомуникационни услуги.
От материалите по делото се установява по безспорен
начин, че по повод закупен чрез лизинг мобилен телефон “APPLE“; модел „IPhone XS„ на 11.09.2019г., който проявил
дефект –изключва се безпричинно, е предявена рекламация от потребителя,
първоначално от 13.03.2020г. с протокол № *********. В протокола, като особени
белези на телефона е посочено – драскотини
по дисплей заден капак ,а като
повреди е отразено- дисплеят става
зелен. С протокол № ********* от 17.03.2020г. телефонът е върнат, за да бъзе
изключена лично от клиента въведената функция „Find My
IPhone“. След
изключване на функцията, отново е предявена рекламацията на същия.
Със сервизен протокол с № ********* от 20.03.2020г.било
отказано гаранционно обслужване на апарата – поради следи от силна корозия по платката на апарата и СИМ поставката. При
приемането на рекламацията и оформянето на сервизната поръчка, като описание на
повредата е отразено “дисплеят става
зелен”, за особени белези на телефона е посочено : „драскотини по дисплей заден капак“, а като външни белези: „драскотини, ожулен“.
При приемането не била направена констатация за
наличие на следи от силна корозия по платката, като също не е отбелязано състоянието
на сензора за проникване на влага и вода.
Към датата на проверката, извършена от представители на КЗП било констатирано, че с протокол с № ********* от
20.03.2020г. е отказано на потребителя, не е приведена потребителската стока
в съответствие с договора, отразено в съставения АУАН от 27.07.2020г.
В подкрепа на изложеното са показанията на свидетелите
– актосъставителя и свидетеля по акта и при установяване на нарушението, разпитани по делото, както и сигналът
на потребителя. От представените документи и становището на търговеца не се
установява, че към момента на приемане на рекламацията телефона е имал следи
от силна корозия по платката на апарата и СИМ поставката.
Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, в качеството си на търговец, действително е осъществило
от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, а именно: не е изпълнило административните
си задължения да преведе потребителската стока в съответствие с договора за
продажба, като с протокол с № ********* от 20.03.2020г. е отказано на
потребителя, не е приведена
потребителската стока в съответствие с договора в магазин „Теленор“,
находящ се в гр.Шумен, бул.”Велики Преслав” № 6. Отказът се потвърждава и от
представеното Становище, в което търговецът потвърждава отказа си да приведе
потребителската стока в съответствие с договора за продажба.
Съдът намира за неоснователни
доводите на санкционираното търговско дружество, за допуснати в хода на
административно-наказателното производство съществени нарушения на административно-производствените
правила, доколкото в санкционния акт е включено подробно описание на фактите,
обуславящи съставомерността на санкционираната деятелност на плоскостта на
приложения административно-наказателен състав. Административно- наказващият орган
е установил, че към датата на проверката стоката не е приведена в съответствие
с договора за продажба, като с протокол с № ********* от
20.03.2020г, нарушителят е отказал да приведе стоката в
съответствие. Именно това е и датата на нарушението описана в АУАН и НП, поради
което не е налице соченото от жалбоподателя несъответствие на НП с изискванията
на чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН.
Съдът констатира, че в обстоятелствената част
на наказателното постановление / стр. 10 от делото / е изписана датата 10.03.2020г. за отказ от
гаранционно обслужване, като приема, че това е техническа грешка, която
обаче не е довела да накърняване правата на жалбоподателя, доколокото в именно НП,
на следващата страница коректно е изписана датата на отказа на жалбоподателя да
приведе стоката в съответствие с договора и тя кореспондира с отразено в АУАН .
Освен горното, съдът
намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни. Въпреки че отношенията
между дружеството - жалбоподател и лицето по потребителската жалба да
са регламентирани с Договор за лизинг, то настоящата инстанция намира ,че
дружеството е носител на задължението по чл.133, ал.1 от ЗЗП.
Лизингополучателят представлява «потребител» по смисъла на §13, т.1 от ДР
на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната
технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност -
и правото на рекламация, на което кореспондира задължението на търговеца да
приведе стоката в съответствие със сключения договор.
В този смисъл,
законодателят е съобразил спецификите на обществените отношения, подлежащи на
трайна уредба и факта, че клиентът се явява икономически по-слабия субект в
договорните отношения, поради което е създал цялостен механизъм за защита на
неговите интереси, централно място сред които заема правото да се предяви
рекламация по отношение на стока, несъответстваща на договореното. Защитата на
правната сфера на потребителя е въздигната и в основна цел на закона, видно от съдържанието
на чл.1 от ЗЗП. Именно в контекста на изложеното, следва да бъде разглеждан спорът по
отношение на претенцията по привеждането на стоката в съответствие с
договореното, отправена от потребителя до търговеца. От формална гледна точка,
ако законовите разпоредби се тълкуват стеснително и изолирано, без да бъдат
отчетени конкретните особености на казуса и без да бъде изследвана логическата
връзка между тях, би могло да се приеме, че в обхвата на нормата на чл.113 от ЗЗП е само договорът за продажба. Такова тълкуване не се споделя от съда,
доколкото то не съответства на законодателния смисъл, имащ за цел защитата на
правната сфера на потребителя. От съществено значение в случая е
обстоятелството, че дружеството е възприело самото искане за рекламация, като
отговарящо на нормативните изисквания, неизбежно следствие от което се явява
задължението му по привеждане на стоката в съответствие с договореното. Ако
буквално се прилага изразът «договор за продажба», би означавало да бъде
толерирано противоправното поведение на задължения субект, пораждащо за него
благоприятни правни последици в ущърб на интересите на потребителите.
Анализът на
приложените по делото доказателства обосновава извод за съставомерност на
санкционираното деяние на плоскостта на приложения от наказващия орган
административно-наказателен състав.
Настоящият съдебен състав намира, че в процесния
случай не може да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото
нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на
посочената разпоредба. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че Закона за
защита на потребителите регулира отношенията между търговец и потребител и
неговата цел основно е да гарантира правата на потребителите.
За неизпълнение на разпоредбите на чл.113, ал.1 от
ЗЗП, санкционната разпоредба на чл.222а от ЗЗП, изм. бр. 18 от 2011 г., предвижда имуществена санкция на
едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 3000 лв.
Съдът
намира, че по отношение на това деяние административно -наказващият орган е
издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно санкционната норма на чл.222а от ЗЗП. АНО е наложил
санкция в размер на 3000лв, мотивирайки се със факта, че търговецът е наказван
вече няколкократно за такова нарушение, с няколко влезли в сила НП. В тази връзка, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено .
Предвид направеното искане от страна на
представителя на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
съобрази, че с ДВ бр. № 94 от 29.11.2019г., със закон за изменение и допълнение на ЗОДОВ е изменен ЗАНН, като с § 9, ал. 5 е прието, че в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
В горния смисъл и съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът
определя възнаграждение на юрисконсулта представляващ АНО по делото, в размер
на 100лв., която сума следва да се заплати от жалбоподателя по сметка на КЗП-РД
Варна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № В
-0047263/02.09.2020г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, със седалище: град Варна, към
Главна дирекция “Контрол на пазара” при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „,Младост“, жк „Младост“, Бизнес
парк София, сграда 6, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лева, на основание чл.233, ал.2 от ЗЗП, за нарушение на чл.113, ал.1 от
ЗЗП.
ОСЪЖДА “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на КЗП- РД Варна 100,00лв.(сто) лева - юрисконсултско
възнаграждение на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: