Р
Е Ш Е Н И Е
№184
30.06.2020г., Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Димитровград на девети юни две хиляди и
двадесета година в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ОГНЯН
ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Секретаря:
С. Д.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д.№1714
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК – установителен за
вземане.
В исковата молба ищецът „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД твърди, че на 21.06.2018г., между „Микро Кредит“АД и
ответника Д.Ж.Т. бил сключен Договор за заем CrediHome+ №1191-10187657. Съгласно този
договор на ответника бил отпуснат заем в размер на 1300 лева, като тя се
задължила да го върне в размер на общо 1527,72 лева, представляваща чистата
стойност на заема, ведно с договорната лихва по него в размер на 227,72 лева.
Заемът трябвало да бъде върнат на 12 равни месечни вноски, в размер на 127,31
лева всяка, като първата от тях била платима на 04.08.2018г. На 21.06.2018г.
между страните по договора бил сключен и Договор за допълнителни услуги към
заем CrediHome №1191-10187657,
съгласно който „Микро Кредит“АД се задължил да предостави на заемополучателя
пакет от допълнителни услуги. Пакетната цена на тези услуги била на стойност
137,28 лева, като тя трябвало да се плати на 12 равни месечни вноски, всяка в
размер на 11,44 лева, при първа погасителна вноска платима на 04.08.2018г. На
основание сключения договор за допълнителни услуги на ответника било
предоставено финансиране за застраховка
„Защита“ към ЗК“Уника Живот“АД. От своя страна заемополучателя се задължил да върне
на заемодателя платената застрахователна премия в срок от 12 месеца, на равни
погасителни вноски, дължими на падежите на погасителните вноски по договора за
заем, всяка в размер на 85,80 лева, платими считано от 04.08.2018г., като
общата сума за застрахователната премия била 1029,60 лева. Ищецът твърди, че
ответника не извършила плащане по дължимия паричен заем към Дружеството. В тази
връзка, на длъжника била начислена лихва за забава по договора за заем за
периода от 04.08.2018г. до 30.07.2019г. в размер на 35,70 лева и по договора за
допълнителни услуги за периода от 04.08.2018г. до 30.07.2019г. в размер на
27,26 лева.Срокът на договора изтекъл на 04.07.2019г. с последната погасителна
вноска и не бил обявен за предсрочно изискуем.
Същевременно, на 09.11.2018г. било
подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.01.2015г. между „Микро Кредит“АД и „АСВ“ООД /с правоприемник
ищеца „АСВ“ЕАД/, съгласно което вземанията на първото дружество по отношение на
ответника били прехвърлени в полза на второто дружество. „Микро Кредит“АД
упълномощило ищеца да уведоми длъжниците за извършената цесия. С оглед на това,
до ответника, на посочения от нея адрес в Договора, било изпратено уведомление
за извършената цесия. Писмото обаче не било получено от адресата, като в
обратната разписка към него е отбелязано, че получателя е „заминала“. На
27.09.2019г. ищцовото дружество изпратило повторно писмо до длъжника, съдържащо
уведомително писмо от „Микро Кредит“АД чрез „АСВ“АД чрез куриер. Писмото обаче
отново се върнало в цялост.
На 30.07.2019г. ищецът депозирал в
РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против ответника, за дължимите от нея по горепосочения договор суми. В тази
връзка, в съда било образувано ч.гр.д.№1380/2019г., по което на 01.08.2019г.
била издадена Заповед №805 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
против длъжника. Последната била връчена на длъжника при условията на чл.47
ал.5 от ГПК, поради което съдът указал на заявителя да предяви против Д.Ж.Т.
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК. Иска съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на Д.Ж.Т., че дължи на
„АСВ“ЕАД сумата от сумата от 1300 лева главница
– задължение по Договор за заем CrediHome +№1191-10187657 и
Договор за допълнителни услуги към него, сключени с „Микро Кредит“АД на 21.06.2018г., договорна лихва по договор за
заем за периода от 04.08.2018г. до 04.07.2019г. в размер на 227,72 лева, сума
за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги 137,28 лева за периода от 04.08.2018г. до
04.07.2019г., застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода от 04.08.2018г. до 04.07.2019г. в размер на 1029,60 лева, лихва за
забава по договор за заем за периода от 04.08.2018г. до 30.07.2019г. в размер
на 35,70 лева, лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от
04.08.2018г. до 30.07.2019г. в размер на 27,26 лева, законна лихва върху
главницата, считано от 31.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед №805/01.08.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, по
ч.гр.д.№1380/2019г. по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане и
на направените деловодни разноски по заповедното и настоящото производство.
Ответникът Д.Ж.Т., чрез назначения й от
съда особен представител адв.В.К., представя писмено становище по делото, в
което оспорва предявения иск. Заявява, че Т. не била уведомена за извършената
цесия и съответно нямала задължения към ищеца. Доколкото ответника не била
получила лично копие от исковата молба и от уведомлението за извършената цесия,
ищеца не разполагал с активна материална легитимация по делото. На следващо
място счита, че представения договор за заем е недействителен и иска съдът да
го обяви за такъв, тъй като не били спазени разпоредбите на чл.11 ал.1
т.9,01,11, чл.21, чл.24, чл.26, чл.33 ал.2 от ЗПК. Договорът и приложенията към
него били изписани със шрифт по-малък от 12, което обуславяло неговата
недействителност. Липсвал и изискуемия се погасителен план. На следващо място
неоснователни били претенциите на ищеца и за дължимост на сумите по Договора за
допълнителни услуги, сключен с ответника на 21.06.2018г. Счита, че този договор
представлява част от договора за кредит, като с него се заобикаля ограничението
на чл.19 ал.4 от ЗПК, който забранява годишния процент на разходите да бъде
по-голям от петкратния размер на законната лихва. Поддържа, че вземането по
този допълнителен договор не било прехвърлено с представения договор за цесия,
тъй като той не бил упоменат в него. Предвид изложеното, счита ,че ответника не
дължи претендираните суми от ищеца. В проведеното на 09.06.2020г. съдебно
заседание, особения представител на Д.Ж.Т. поддържа изцяло представеното от нея
писмено становище.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно представения с
исковата молба от ищеца препис от Искане за заем CrediHome №1191-10187657 от 21.06.2018г.
ответника Д.Ж.Т. е поискала да й бъде предоставен от „Микро кредит“АД заем в
размер на 1300 лева, който й бил нужен за стоматологични услуги.
Видно от приетия като доказателство по
делото препис от Договор за заем CrediHome
№1191-10187657 от 21.06.2018г. на Д.Ж.Т. е предоставен от „Микро кредит“АД заем
в размер на 1300 лева. Кредитът трябвало да бъде върнат на кредитора на 12
месечни вноски, всяка в размер от 127,31 лева. Неразделна част от договора бил
и погасителен план, от който е видно, че първата вноска трябвало да бъде
платена на 04.08.2018г., а последната на 04.07.2019г. Така сключения Договор е
подписан от ответника, като заемополучател и от Катя Радева Атанасова, от името
на заемодателя „Микро кредит“АД. В същия Договор е отбелязано, че
предоставената в заем сума е била получена от заемополучателя на 21.06.2018г.
На 21.06.2018г. между същите страни бил
сключен и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1191-10187657.
Съгласно този договор, „Микро кредит“АД предоставил на клиента Пакет „Преференциално
обслужване“ за срок от 12 месеца, за което ответника трябвало да плати
дванадесет месечни вноски, всяка от 11,44 лева. Преференциалното обслужване
включвало посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно
внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на
„Микро кредит“АД, безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро
кредит“АД, право на участие в специални промоции, преференциално обслужване в
офиса и преференциално одобрение. Наред с това, между страните било договорено
по отношение на ответника да бъде сключена застраховка Защита Пакет „Премиум
Живот“ за срок от 12 месеца, с месечна погасителна вноска от 85,80 лева, като
общата застрахователна премия била в размер на 1029,60 лева. Представените от
ищеца по делото преписи от Договора за допълнителни услуги и Застрахователна
полица за застраховка „Защита“ от 21.06.2018г. са подписани от ответника, но
видимо тяхното съдържание е изписано с далеч по-малък от шрифт 12, който е
общоприет за изготвяне на подобни документи, за да може да се приеме, че
потребителя е имал възможност подробно да се запознае с техните клаузи.
Съгласно представения от ищеца Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, на 16.01.2015г. „Микро
кредит“АД и ищеца „АСВ“ООД с правоприемник „АСВ“ЕАД са се договорили първото
дружество да прехвърля регулярно на второто свои станали ликвидни и изискуеми
вземания срещу заплащане на покупна цена. Към същия Договор са подписани Анекс
№1/11.12.2015г. , Анекс №3 от 16.12.2016г. и Анекс №4 от 22.01.2018г., с който
Договора бил продължаван с по 12 месеца.
От приетото като доказателство по делото
Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД се установява, че
„Микро кредит“АД потвърждава извършената цесия на всички вземания, които е
цедирало на 09.11.2018г. в полза на ищцовото дружество.От приложени 1 към
Договора е видно, че е прехвърлено и вземането по отношение на Д.Ж.Т. по
Договор за заем №1191-10187657/21.06.2018г. в размер на 1300 лева главница,
227,72 лева остатък от лихва.
По делото е представено Пълномощно, с
което „Микро кредит“АД е упълномощило „АСВ“ЕАД от негово име да уведоми всички
длъжници за сключения Рамков договор за цесия, по силата на който вземанията
към тях, произхождащи от договори за заем, се прехвърлят на „АСВ“ЕАД.
Видно от представените като
доказателство по делото 2бр.уведомителни писма, съответно от 14.11.2018г. и от
27.09.2019г. до Д.Ж.Т. са били изпращани съобщения за размера на нейните
задължения по процесния договор за заем, както и за извършеното прехвърляне на
вземането към нея от „Микро кредит“АД в полза на ищеца „АСВ“ЕАД. Съгласно
представените от ищеца известия за доставяне и обратна разписка към
товарителница, двете уведомителни писма не са били връчени на ответника.
На 31.07.2019г. в РС-Димитровград ищецът
е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против ответника. Образувано е било ч.гр.д.№1380/2019г., по което на 01.08.2019г.
съдът издал Заповед №805 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
с която разпоредил на ответника-длъжник да заплати на ищеца-кредитор сумата в
размер на 1300 лева главница–
задължение по Договор за заем CrediHome+
№1191-10187657 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №1191-10187657 от 21.06.2018г.,
сключени между „Микро Кредит“АД и длъжника, договорна лихва по договор за заем
за периода от 04.08.2018г. до 04.07.2019г. в размер на 227,72 лева, сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 04.08.2018г.
до 04.07.2019г. в размер на 137,28 лева,
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 04.08.2018г.
до 04.07.2019г. в размер на 1029,60 лева,
лихва за забава по договор за заем за периода от 04.08.2018г. до 30.07.2019г.
в размер на 35,70 лева, лихва за забава по договора за допълнителни услуги за
периода от 04.08.2018г. до 30.07.2019г. в размер на 27,26 лева, законна лихва
върху главницата, считано от 31.07.2019г. до окончателното изплащане на
задължението и деловодни разноски в размер на 105,15 лева. Тази заповед за
изпълнение била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради
което на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК на ищеца било указано, че може да
предяви установителен иск за вземането си против ответника.
За изясняване на обстоятелствата по
делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша заключение на
съдебно-счетоводна експертиза. Според вещото лице, общото задължение на Д.Ж.Т.
е в размер на 2757,56 лева, от които главница 1300 лева, договорна лихва 227,72
лева, застраховка 1029,60 лева и лихва за забава 62,96 лева. От представената
информация от „Микро кредит“АД не се констатират заплатени суми по двата
процесни договора от кредитополучателя Д.Т..
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Безспорно установено по делото е, че на
21.06.2018г. между „Микро кредит“АД и Д.Ж.Т.
са сключени Договор за заем CrediHome
№1191-10187657
и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1191-10187657, като
съгласно първия договор на ответника е бил предоставен заем в размер на 1300
лева, който е трябвало да бъде върнат на 12 месечни вноски, в които са включени
и допълнително начислени задължения произтичащи от втория договор. Не се спори
по делото, че договорената сума е била
предоставена на Д.Т.. На следващо място, няма спор между страните, че
„Микро кредит“АД е продало на „АСВ“ЕАД свои вземания към длъжници по договори
за заем, сред които и този сключен с ответника. Безспорно установено е, че до
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
в РС-Димитровград на 31.07.2019г., ищецът не е уведомявал ответника за
извършеното прехвърляне на вземанията от страна на „Микро кредит“АД към него.
Спорно по делото е дължи ли ответника на
ищцовото дружество по процесния Договор, сключен с „Микро кредит“АД, посочените
суми в издадената от РС-Димитровград заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№1380/2019г., както и уведомена ли е била надлежно Д.Ж.Т. за извършената
цесия и встъпил ли е в правата на кредитор по отношение на нея ищеца.
Съгласно чл.9,
ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, с разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В случая кредиторът е
изпълнил задължението си. Няма доказателства обаче заемателят да е заплатила някоя
от уговорените в договора погасителни вноски.
Вземането по този договор е било
валидно цедирано от заемодателя на ищцовото дружество, по силата на Приложение
№ 1/09.11.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания(цесия) от 16.01.2015г.
При постановяване на настоящото решение
съдът взе предвид, че производството по делото се проведе в отсъствието на
ответника Д.Ж.Т., която беше представлявана от особен представител- адв.В.К.,***
и назначена от съда. Издадената по ч.гр.д.№1380/2019г. по описа на РС-Димитровград
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК не е била връчена
на ответника-длъжник лично, доколкото тя не е била открита на постоянния си и
настоящ адрес, нито е установена нейна актуална месторабота от извършената
справка в регистъра на НАП. Предвид това, след залепяне на уведомление по чл.47
от ГПК на адреса на Т., съдът е приел, че съобщението за издадената заповед за
изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. След
депозиране на исковата молба против Д.Ж.Т. *** съдът отново е изпратил препис
от нея на постоянния и настоящ адрес на ответника. Исковата молба и
приложенията към нея обаче са останали невръчени на адресата, която не е била
открита на адреса си. По същия начин, от извършена справка в НАП не е била
установена и актуалната месторабота на Т., за да бъдат изпратени въпросните
документи за връчване там. В тази връзка и на основание чл.47 ал.6 от ГПК на
ответника е бил назначен особен представител, който да я представлява по
настоящото дело.
Доколкото по
делото се твърди, че вземането на «Микро кредит»АД към ответника е било
прехвърлено в полза на ищеца, следва да
се има предвид, че с договора за цесия кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, без за
това да е необходимо съгласие на длъжника. За да произведе действието си спрямо последния, цесионният договор следва да му бъде съобщен от
предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника
е предвидено с цел същия да узнае
за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и
също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на
лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В случая е
налице валиден договор за цесия потвърден от цедента, с който вземането на
цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец по
настоящото производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да се
извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от новия
кредитор, ако е налице представителна власт за това /В този смисъл Решение № 137 от
02.06.2015 год. по гр.д. № 5759/2014 год., III г.о. на ВКС/. Видно от съдържанието на приложеното по делото пълномощно
цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяване от негово име на всички
длъжници за цедираните вземания, което не противоречи на чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД, доколкото изпълнява
целите на посочените разпоредби. Относно
последната предпоставка за уважаване на претенциите на ищеца изискваща
уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника съдът установи от
представените по делото писмени доказателства, че до предявяване на исковата
молба от ищеца в РС-Димитровград на ответника не е било връчвано уведомление в тази
насока. Действително в исковата си молба „АСВ“ЕАД посочва, че до
длъжника са били изпратени писмени уведомления за цесията чрез „Български
пощи“ЕАД и чрез куриер „Лео експрес“, като двете пратки обаче не са били
връчени на адресата и са се върнали в цялост. От друга страна, в исковата молба
се съдържа Особено искане, с което ищецът иска съдът да разпореди приложеното
по делото уведомление за цесия да бъде връчено на ответника. Въпреки положените усилия от съда, ответника не е открита
на регистрираните постоянен и настоящ адрес, което е наложило да бъде назначен
и да се представлява в процеса от особен представител, комуто е връчен препис
от исковата молба и доказателствата към нея, включително всички книжа,
свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ действие и спрямо
задължението на ответника. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да
става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита
надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба.
В практиката си по реда на чл.290 от ГПК ВКС приема, че
прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо длъжника, ако последния
е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера уведомление, достигнало до него / Решение №123 от 24.06.2009 г. по т.д.№12/09 г. на ІІ
т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д.№1711/13 г. на І т.о./. В настоящото
производство обаче длъжникът не се представлява от упълномощен представител,
който би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното
право факти, включително знанието за извършената цесия. На ответника е назначен
особен представител по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, на който са връчени съдебните
книжа. Съдът счита, че в хода на производството по делото ищецът не проведе
пълно и главно доказване на последната предпоставка за уважаването на иска,
а именно надлежно уведомяване на
ответника за цедирането вземане. Връчването на особен представител не би могло
да се приравни нито на връчване на ответника /поради невъзможност за извършване
на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат до
знанието на длъжника за цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл
да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага.
Поради
изложеното съдът счита, че след като не е налице надлежно връчване на
уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела действието си
спрямо ответника. Безспорно се установи, че волеизявлението на цесионера,
извършеното в изпълнение на упълномощителна сделка с цедента, не е достигнало
до длъжника, което е пречка цесията да породи действие спрямо него. Съобщаване
за извършеното прехвърляне на вземането не може да се приеме, че е осъществено
нито чрез връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение, нито с
получаване на преписа от исковата молба и приложенията към нея, съдържащи и
уведомление за прехвърляне на вземането, доколкото връчването им е извършено
при условията на чл.47 от ГПК в рамките на
заповедното и исковото производства, редовността на което не може да санира проявеното от страна на кредитора
поведение, явяващо се в противоречие с принципите на добросъвестно упражняване
на правата, предшестващо подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, съгласно изложените по-горе съображения.
С оглед на това, съдът счита, че към настоящия момент
ищцовото дружество не се явява кредитор на ответника /такъв продължава да бъде
„Микро кредит“АД/, поради което предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Предвид отхвърлянето на
иска за установяване на задължение за плащане от ответника в полза на ищеца на
визираните суми в издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№1380/2019г. по описа на РС-Димитровград, на последния не трябва да
бъдат присъждани и направените в заповедното производство деловодни разноски.
Поради това,
че ответника по делото беше представляван в настоящото производство от особен
представител, съдът не дължи произнасяне за присъждане на разноски по чл.78
ал.3 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: *************************************,
представляван от Д.Б.Б., против Д.Ж.Т., с ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.422 от ГПК, за признаване за установено по отношение
на Д.Ж.Т., с ЕГН **********, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,
с ЕИК *********, сумата от 1300
/хиляда и триста/ лева главница–
задължение по Договор за заем CrediHome+
№1191-10187657 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №1191-10187657 от 21.06.2018г.,
сключени между „Микро Кредит“АД и длъжника, договорна лихва по договор за заем
за периода от 04.08.2018г. до 04.07.2019г. в размер на 227,72 лева /двеста
двадесет и седем лева и седемдесет и две стотинки/, сума за допълнителни услуги
по договор за допълнителни услуги за периода от 04.08.2018г. до 04.07.2019г. в
размер на 137,28 лева /сто тридесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/, застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги за периода от 04.08.2018г. до 04.07.2019г. в размер на
1029,60 лева /хиляда двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/, лихва за забава по договор за заем за
периода от 04.08.2018г. до 30.07.2019г. в размер на 35,70 лева /тридесет и пет
лева и седемдесет стотинки/, лихва за забава по договора за допълнителни услуги
за периода от 04.08.2018г. до 30.07.2019г. в размер на 27,26 лева /двадесет и
седем лева и двадесет и шест стотинки/, законна лихва върху главницата, считано
от 31.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението и деловодни разноски
в размер на 105,15 лева /сто и пет лева и петнадесет стотинки/, за които е
издадена Заповед №805/01.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1380/2019г. по описа на РС-Димитровград, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: