№ 2208
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110155272 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от „А.П.И. против „ЗК Л.И.“ АД осъдителен
иск с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 815,84 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по щета №0801-5000-21-000168 за
претърпени имуществени вреди от настъпило на 01.07.2021 г. застрахователно събитие –
ПТП, съставляващо застрахователен риск, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба – 12.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 01.07.2021 г. на Републикански път III-867 пътна връзка „Мадан
– Златоград – Бенковски“ при км 53-750м водачът на лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № №,
управлявайки с несъобразена скорост, губи контрол над автомобила и излиза вдясно от
пътното платно и се блъска в еластична ограда (мантинела). В резултат на ПТП-то, отразено
в КП с пострадали лица №7 от 01.07.2021 г. са нанесени материални щети на А.П.И.,
изразяващи се в увреждане на 4,5 м единична ограничителна система за пътища
(мантинела). Стойността на щетите възлизала на 815,84 лева с ДДС, от които 53,55 лева без
ДДС - заплатени за демонтаж на 4,5 м стара единична ограничителна система за пътища и
всички свързани с това разходи при цена 11,90 лева без ДДС за един метър и 579,92 лева без
ДДС – заплатени за доставка и монтаж на 4,5 м нови елементи за начало/край на
ограничителни системи за пътища при цена 128,87 лева за един метър, както и транспортни
разходи. Ищецът основава исковата си претенция срещу ответника на сключена между него
и виновния водач на автомобила застраховка „Гражданска отговорност“ №
BG22121001675760 със срок на валидност до 11.06.2022г. Посочва също, че е представил
пред застрахователя претенция за заплащане на застрахователното обезщетение с вх. 53-00-
429/09.08.2021 г. и с вх. №521/10.08.2021 г.., по която е постъпило частично плащане в
размер на 785,65 лева на 23.11.2022 г. след депозиране на исковата молба в съда, с която
сума обаче не се покриват всички претърпени от ищеца имуществени вреди, поради което
претендира осъждането на ответника са заплати сумата 30,19 лева. Претендира
присъждането на законна лихва, както и на разноски за производството.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение с деликвента, както и механизма на настъпване на
процесното ПТП. Оспорва размера на исковете като твърди, че изплатената сума репарира
всички вреди, претърпени от ищеца. Възразява, че претендираното обезщетение не отговаря
1
на пазарните цени към датата на увреждането и не отчита степента на овехтяване.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на
сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между
делинквента и ответното дружество. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД (противоправно деяние; което е
извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена
връзка между деянието и причинените вреди), пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай посочените предпоставки са налице, тъй като всички факти,
включени във фактическия състав на вземането на ищеца и некасаещи неговия размер са
безспорни между страните и като такива са отделени с доклада по делото. За това сочи и
направеното от ответника плащане на сумата 785,65 лева по повод предявената претениця.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Спорният въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на ищеца, респ. в
какъв размер е възникнало вземането му.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ обезщетението трябва да бъде равно на размера на
действително претърпените вреди към деня на настъпването на събитието. Това означава, че
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е само до
стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на
нейната действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. Действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо
него може да се купи друго със същото качество. Затова застрахователното обезщетение не
може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната
стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната цена/ към деня на
настъпване на събитието. Предвид изложеното адекватно и реално овъзмездяване на
вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за
възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване,
вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и решение № 4666/28.06.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав/.
При определяне на застрахователното обезщетение следва да бъдат съобразени
представените по делото доказателства и приетото по делото и неоспорено от страните
заключение на САТЕ. Съгласно заключението при процесното ПТП са повредени 4,5 м
стоманена предпазна ограда, като видът и характера на увреденото имущество не
позволяват неговото ремонтиране, поради което се налага замяната му с ново. Вещото лице е
отбелязало, че в стойността на линеен метър единична стоманена предпазна ограда
(мантинела) с включен монтаж и демонтаж е 89,82 лева без ДДС. Според експерта средната
пазарна стойност на нанесените имуществени вреди вследствие на процесното ПТП към
момента на настъпването му възлиза на 827,03 лева, а след прилагане на корекционен
коефициент 6% поради овехтяване вследствие експлоатация за период от две години
стойността възлиза на 797,93 лева. Съдът намира, че за реалното овъзмездяване на
нанесените щети следва обезщетението да се определи по средни пазарни цени без
прилагане на корекционен коефициент за овехтяване, в който смисъл е и съдебната
практика.
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
на 23.11.2022 г., т.е. в хода на процеса, ответникът е заплатил сума в размер на 785,65 лева,
представляваща претендираното по процесната щета вземане, което обстоятелство на
2
основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде взето предвид при постановяване на решението.
След приспадне на извършеното извънсъдебно плащане от страна на ответника в размер на
785,16 лева остатъкът от задължението възлиза на сумата 41,87лева. Същата представлява
разликата между вече заплатеното от ответника по заведената претенция и стойността
необходима за възстановяване на увредените стоманени предпазни огради според
заключенито на САТЕ без прилагане на коефициент за овехтяване. Тъй като претендираната
от ищеца след направеното плащане сума от 30,19 лева е в по-нисък размер от установения
дължим такъв съгласно заключението на САТЕ и при спазване принципа на диспозитивното
начало, исковата претенция следва да се уважи за сумата 30,19 лева, а за разликата до 815,84
лева да се отхвърли поради плащане в хода на процеса.
Отделно от това е претендирана и законна лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба в съда до заплащане на обезщетението на 23.11.2022 г., която
определена на основание чл. 162 ГПК с помощта на Calculator.bg възлиза на сумата 9,38
лева, за която искането следва да се уважи. На ищеца следва да се присъди и законна лихва
върху сумата 30,19 лева от датата на исковата молба до окончателното плащане.
При този изход на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски, доколкото с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на
делото. Обстоятелството, че исковата претенция за част от главницата следва да се отхвърли
поради плащането й в хода на процеса, не освобождава ответника от отговорността му за
разноски. Неприложимостта на правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК е обусловена от причината,
поради която исковата претенция е частично отхвърлена, а именно ответникът, който е дал
повод за завеждане на делото, е платил част от задължението си към ищеца след депозиране
на исковата молба. В този смисъл е тълкуването в определение № 843/ 17.11.2014 г. по
ч.гр.д.№ 6176/ 2014 г., ІV г.о., ВКС и определение № 300/ 20.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 245/ 2012
г., IV г.о., ВКС . По изложените мотиви в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените разноски за заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление АДРЕС да
заплати на А.П.И. чрез Областно пътно управление – Кърджали със седалище и адрес на
управление: АДРЕС на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 30,16 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по щета №0801-5000-21-000168 за претърпени имуществени
вреди от настъпило на 01.07.2021 г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо
застрахователен риск, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба –
12.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
9,38 лева, представляваща законна лихва за периода 12.10.2022 г. до 23.11.2022 г. върху
главница в размер на 785,16 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета
№0801-5000-21-000168 за претърпени имуществени вреди от настъпило на 01.07.2021 г.
застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен риск, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 150,00 лева – разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432,
ал. 1 КЗ за разликата над 30,16 лева до пълния предявен размер 815,84 лева поради като
погасен чрез плащане в хода на процеса на 23.11.2022 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4