П
Р О Т О К О Л
18.09.2018 г. град
БУРГАС
РАЙОНЕН СЪД наказателна колегия, XLVI
н.с.
На осемнадесети
септември две
хиляди и осемнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИН БАЕВ
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар: М.Р.
Прокурор: Керка Дюлгердска
сложи за разглеждане докладваното от
съдията Баев,
административно наказателно дело № 3074 по описа за 2018 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Обвиняемият Т.И.А., редовно призован,
се явява лично и с адв. С.Д. ***, представящ
пълномощно, редовно призован.
За
Районна прокуратура гр. Бургас, редовно призовани, се явява прокурор Керка Дюлгерска.
СЪДЪТ докладва
актуална справка за обвиняемия А. с рег. № 3256/14.09.2018г.,
от която е видно, че същият е неосъждан.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на
делото.
АДВ. Д.:
Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ А.: Да се даде ход на делото. Получил съм препис от
постановлението на Районна прокуратура гр. Бургас и разпореждането на съда
преди повече от седем дни.
СЪДЪТ след запознаван със
становището на страните счита, че не са налице предпоставките за даване ход на
делото и разглеждане на същото по реда на чл. 78а НК.
Това е така доколко в кориците на делото са налични две постановления за
привличане на обвиняем. С постановление от 21.11.2017г. (л. 18 от ДП)
разследващият орган е привлякъл А. за извършено престъпление по чл. 343в, ал.1 НК,
посочвайки, че на 22.05.2017г. в гр. Бургас, управлявал МПС без съответното
свидетелство за управление на МПС, в срока на изтърпяване на наказанието
„Лишаване от право да управлява МПС”, след като е наказан за същото деяние по
административен ред. С постановление от 10.04.2018г. (л. 78 от ДП) А. е
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 3 , за това, че на същата
дата и място, управлявал моторно превозно средство в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство. С предложение по реда на чл. 375 НПК
от 03.07.2018г. прокурорът е внесъл делото в съда именно по второто обвинение,
без да прекрати частично наказателното производство досежно деянието по чл.
343в, ал.1 НК, нито да отдели материалите по това
обвинение в друго производство. При тези факти съдът счита, че е допуснато
съществено отстранимо процесуално нарушение.
Съгласно т.2
от Тълкувателно решение № 2/2002 г. прокурорът е задължен да се произнесе с
постановление за прекратяване на наказателното производство, когато от
обвинението следва да се изключат отделни деяния, намиращи се във връзка с
деянието по обвинителния акт, или отделни лица, привлечени да отговарят като
съучастници за същото деяние. В този случай прокурорът е длъжен да изготви
постановление за "частично" прекратяване на наказателното
производство и да внесе обвинителния акт в съда след изтичане на сроковете за
обжалването му. Липсата на постановление за прекратяване относно намиращи се
във връзка с обвинението по обвинителния акт отделни деяния или отделни
съучастници, накърнява не само законните интереси на обвиняемия, но засяга и
устоите на наказателното производство, защото създава предпоставки за заобикаляне
на правилото "non bis in idem" в бъдещ процес.
Липсата на постановление за
прекратяване на наказателното производство по отношение на повдигнати по същото
дело други самостоятелни обвинения за престъпни деяния, които нямат връзка с
деянието по обвинителния акт, следва да се приеме, че за тях наказателното
производство продължава развитието си в досъдебната фаза на процеса, поради
което е необходимо съответните материали да се отделят в друго дело.
В конкретния случай съдът счита,
че в хода на досъдебното производство спрямо обвиняемия са били предявени
обвинения за две отделни престъпни деяния – по чл. 343в, ал.1
и по чл. 343в, ал.3 НК. Въпросните състави,
инкриминират отделни, самостоятелни престъпления, които не се намират в
съотношение на поглъщане/изключване помежду си. Престъплението по чл. 343в,
ал.1 НК прави управлението на МПС престъпно при положение, че наред с това
спрямо деецът има наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС”,
веднъж е наказан, за това, че в този срок управлява МПС по административен ред
и пак в рамките на този срок управлява автомобил. Престъплението по чл. 343в,
ал.3 НК от своя страна включва друг кръг факти – деецът да е лишен временно от
право да управлява МПС с влязла в сила ЗПАМ. Казано по друг начин – двата
престъпни състава си приличат само по това, че и в двата случая се изисква
деецът да управлява МПС (което е характерно за почти всички престъпления по
транспорта), но се различават по всички останали съставомерни признаци, които
следва да са налице, за да се инкриминира иначе правомерното управление на МПС.
Поради това съдът счита, че в конкретния случай в рамките на ДП спрямо
обвиняемия са били повдигнати обвинения в извършването на две отделни престъпни
деяния, с различна правна квалификация и различни съставомерни признаци от
обективна страна. При това положение не е в сила хипотезата на чл. 243, ал. 9 от НПК, според която “не се съставя постановление за
частично прекратяване на наказателното производство в случаите на ново
привличане на същото лице за същото
деяние”. Тази
хипотеза визира случаите, когато инкриминираното деяние е едно и също, но е
налице промяна в правните или фактическите обстоятелства на това деяние.
Отнесено към конкретния казус това би означавало, че няма да се налага
съставяне на постановление за частично прекратяване, ако след първоначалното
привличане по чл. 343в, ал.1 НК се е налагало да се променят – дата, място на
извършване на деянието, рег. номер на лекия автомобил,
да се прецизира с кой точно акт лицето е било лишено от право да управлява МПС
и в последствие, с кой е било санкционирано по административен ред за това и
т.н. Тогава безспорно - не е необходимо да се съставя постановление за частично
прекратяване по предходното привличане. В случая обаче с второто постановление
за привличане на обвиняем не е извършена промяна в правните или фактическите
обстоятелства на деянието по чл. 343в, ал.1 НК, а е повдигнато съвсем ново
обвинение за друго, отделно и самостоятелно престъпление по чл. 343в, ал.3 НК,
което, по мнение на настоящия състав, е налагало прокурорът да изготви
постановление за частично прекратяване (или да отдели материалите в друго дело)
по отношение на това престъпление, за което не внася предложение по чл. 375 НПК. Липсата на такова постановление (за частично
прекратяване или за отделяне), съгласно посоченото по-горе Тълкувателно решение
е съществено процесуално нарушение, което налага прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора. В този смисъл е и практиката на
съдилищата от страната, като например Определение
№ 34 от 21.05.2013 г. на АСпНС по в. н. ч. х. д. №
144/2013 г.
С оглед горното съдът счита, че
не са налице предпоставките за разглеждане на делото по реда на Глава 28 НПК и
на основание чл. 377 НПК съдът следва да отмени Разпореждането си от
05.07.2018г., с което
делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание и да
прекрати съдебното производство, връщайки делото на прокурора.
Воден от горното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ОТМЕНЯ разпореждането си от
05.07.2018г., с което делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство
по НАХД № 3074/2018г. на БРС.
ВРЪЩА делото на РП-Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване или протестиране в седемдневен срок от днес пред БОС по реда на Глава
22 НПК.
Протоколът е написан в съдебно
заседание.
Заседанието
приключи в 09:05 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.