№ 442
гр. София, 22.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20211100901071 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 74 ТЗ.
Ищецът Ф.В.С. твърди, че бил съдружник в ответното дружество „С.Б.“ ООД заедно
със съдружника Х.Д., с когото притежавали равни дялове. На 15.06.2021 г. било проведено
общо събрание на съдружниците с дневен ред, както следва: изключване на ищеца като
съдружник, поемане на дяловете му от другия съдружник и приемане на учредителен акт на
вече едноличното дружество. Като основание за изключването на ищеца в поканата за
събранието били посочени следните обстоятелства: на 07.02.2014 г. С. в качеството си на
управител наредил извършването от името на дружеството в своя полза на два банкови
превода в размер на по 100 000 евро, като единият от преводите бил извършен съгласно
сключен между дружеството и ищеца договор за заем от 07.02.2014 г., а вторият – без
правно основание; въпреки отправената покана и дадения срок ищецът не върнал нито
неоснователно получената сума, нито заетите средства; чрез неправомерно осъществен
достъп до личната сметка на другия съдружник Д. ищецът наредил в своя полза и сумата от
80 000 евро, като така лишил последния от възможността да подкрепя финансово дейността
на дружеството. Посочените обстоятелства били квалифицирани в поканата като неоказване
на съдействие за дейността на дружеството и действия против неговите интереси. На
проведеното събрание ищецът чрез своите пълномощници възразил срещу гореизложените
факти, но въпреки това с гласа на другия съдружник били взети решенията по обявения
дневен ред. Според ищеца решението за изключването му като съдружник противоречало на
императивния закон, тъй като не били налице действия/бездействия, които да се
квалифицират като нарушения на задълженията му като съдружник. На първо място,
ищецът оспорва да е извършвал парични преводи без основание, а на следващо сочи, че
1
всички описани в поканата деяния биха могли да са извършени от него в качеството му на
управител или трето на дружеството лице, но не и като съдружник, и поради това не можели
да обосноват изключването му. Решението за поемане на дяловете му пък било
незаконосъобразно поради неспазване на процедурата, изискваща да се извърши намаляване
на капитала със стойността на дяловете на изключения съдружник и след това –
увеличаване, при което дяловете да бъдат записани от другия съдружник.
Незаконосъобразността на решението за изключване водела и до незаконосъобразност на
решението за приемане на учредителен акт. Ето защо ищецът моли съда да отмени
оспорените решения и да му присъди разноски. Възразява за прекомерност по чл. 78, ал. 5
ГПК.
Ответникът „С.Б.“ ООД оспорва исковете. Поддържа, че не можело да се прави
разграничение между различните качества, в които действал ищецът, включително защото
задълженията на съдружниците и управителите частично съвпадали по съдържание и
предмет – напр. задължението за съдействие за осъществяване дейността на дружеството и
забраната да се действа против неговите интереси тежали както върху съдружника, така и
върху управителя, а в случая – върху едно и също лице, съвместяващо двете качества.
Извършвайки превод от сметката на дружеството в своя полза без правно основание,
ищецът нарушил задължението си за съдействие, което имал и в качеството си и на
управител, и на съдружник, тъй като лишил дружеството от парични средства, необходими
за извършване на дейността му. Нарушение било и бездействието, изразяващо се в
невръщане на заетата и на получената без основание сума, защото така се поддържало вече
създаденото състояние на финансова невъзможност за дружеството да осъществява
търговска дейност. Извършването на неправомерен превод на сумата от 80 000 евро от
сметката на другия съдружник пък рушало доверието между съдружниците и същевременно
лишавало Д. от възможността сам да подкрепя финансово дейността на дружеството.
Ответникът поддържа също, че нямало изискване за намаляване на капитала, за да бъдат
поети дяловете на изключения съдружник, а последното важало само в хипотезата на
кадуциране на дела при изключване поради неплащане на вноската. Имуществените
отношения, които следвали изключването, също нямали отношение към възможността за
поемане на дяловете от останалия в дружеството съдружник. Въз основа на всичко
изложено ответникът моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди разноски.
Възразява за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Помагачът Х.М. К Д., конституиран на страната на ответника, оспорва исковете по
съображения, идентични с поддържаните от подпомаганата от него страна.
Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните
правни и фактически изводи:
Общоизвестно като вписано в търговския регистър е, че към 15.06.2021 г. ищецът С.
и помагачът Д. са били съдружници в ответното дружество, притежавайки равни дялове.
Същите са били и управители – всеки със самостоятелна представителна власт.
2
Безспорно е, че с отправена от управителя Д. покана е свикано и проведено на
15.06.2021 г. общо събрание, на което са присъствали лично Д., заедно със свой
пълномощник, и пълномощници на ищеца. Събранието е проведено по обявения в поканата
дневен ред, а именно: 1. Изключване на С. на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ; 2.
Поемане от Д. на дяловете на изключения съдружник; Приемане на учредителен акт.
Като фактически основания за изключването в поканата, имаща характер и на
предупреждение, са посочени следните обстоятелства: 1. На 07.02.2014 г. ищецът в
качеството си на управител без правно основание е наредил паричен превод в размер от
100 000 евро от сметката на дружеството по своя лична сметка, като е посочил за получател
на превода другия съдружник; 2. Ищецът не е изпълнил задължението си да върне
неоснователно получената по т. 1 сума; 3. Ищецът не е изпълнил договорното си
задължение да върне на дружеството и предоставената му по силата на договор за заем от
07.02.2014 г. сума в размер от 100 000 евро, чийто падеж е настъпил на 07.02.2021 г.; 4. На
17.02.2014 г. ищецът, ползвайки неправомерен достъп до банковата сметка на другия
съдружник, е превел на себе си 80 000 евро.
Посочените действия са квалифицирани като нарушаване на задължението на
съдружника да съдейства за осъществяване на дейността на дружеството и като действие
против дружествените интереси (с невръщане на получената без основание сума и на
сумата, предадена в заем, ищецът е лишил дружеството от възможността да развива
търговската си дейност, а с третия превод е лишил другия съдружник от възможността да
подкрепя финансово дружеството).
На събранието от името на ищеца е изразено несъгласие с изложените в поканата
фактически твърдения, като доводите му са счетени за неоснователни от другия съдружник
и с неговия глас е взето решението за изключване на С. като съдружник.
Доказва се от събраните писмени доказателства, че на 07.02.2014 г. са подписани две
съглашения за предаване в заем от дружеството на всеки от съдружниците на сума в размер
на по 100 000 евро срещу задължението за връщането й в срок от седем години. Съгласно
издаденото от обслужващата банка удостоверение, в деня на подписване на договорите са
извършени два парични превода от сметката на дружеството – всеки за сумата от 100 000
евро, като за получатели на преводите са посочени съдружниците, но средствата са
преведени по една и съща банкова сметка, чийто титуляр е ищецът. Ищецът е посочен и
като потребител на профила за онлайн банкиране, от който са наредени преводите.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че са се осъществили послужилите
като основание за изключване факти по т. 1 и т. 2 от предупреждението – ищецът е
наредил по своя сметка сумата от 100 000 евро, посочвайки като получател другия
съдружник, т.е. без основание за превода в своя полза, както и е в забава на задължението си
за връщане на получената в заем сума от 100 000 евро. Третото обстоятелство не се
доказа.
Следва да се даде отговор на въпроса попадат ли под хипотезата на чл. 126, ал. 1,
3
т. 1 и т. 3 ТЗ горепосочените факти, т.е. съставляват ли те правно основание за
изключване на ищеца като съдружник. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл. 124 ТЗ въвежда като задължение на съдружника в дружество с
ограничена отговорност да оказва съдействие за осъществяване на дружествената дейност, а
частен случай на това задължение е въздържането от действия, с които се накърняват
интересите на дружеството. Въвеждането на задължението за съдействие е израз на
персоналния елемент в капиталовото дружество, който е специфичен за дружеството с
ограничена отговорност и почива на относително личните отношения, довели до
сдружаването (за разлика от акционерното дружество, в което такъв персонален елемент не
е налице и отношенията са единствено капиталови). Когато съдружникът е едновременно и
управител, както е в настоящия случай, върху него могат обаче да тежат и други
задължения, различни от задълженията за оказване на съдействие (и въздържане от
действия против интересите на дружеството) – това са всички конкретни задължения,
произтичащи от мандатното отношение, вкл. свързаните с надлежното упражняване на
представителната власт в рамките на предоставения й обем. Наред с това е възможно
отношенията между дружеството и съдружника да се развият на плоскостта на чисто
облигационната връзка – когато по силата на договорни или извъндоговорни факти
между тези лица възникнат вземания или други права.
Във всички тези случаи се поставя въпросът кога едно деяние, извършено от
съдружника, може да послужи като основание за изключването му – дали трябва то да
съставлява действие/бездействие, извършено от съдружника именно в това му качество, или
е достатъчно да е действие/бездействие на конкретното лице (съдружник), стига резултатът
от него да може да се окачестви като „неоказано съдействие“/“действие против интересите“
на дружеството.
Този въпрос е поставен за тълкуване в т.д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС и към
настоящия момент същият не е решен по задължителен за съдилищата начин. Въпреки това
преобладаващата практика възприема становището, че действията, които могат да послужат
като основание за изключване, трябва да са извършени от лицето в качеството му на
съдружник (освен цитираната от ищеца, вж. също определение № 329/2017 г. по т.д. №
1951/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което този въпрос се приема за константно решен;
решение № 196/2013 г. по т.д. № 665/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.) и обратно – ако тези
действия са извършени от него само в качеството му на управител/в друго, различно от
съдружническото качество, то същите могат да доведат до различни санкционни последици
(напр. отговорност за вреди), но не и до последицата „изключване“. Този подход следва да
бъде възприет не само поради преобладаващия му в практиката характер, но и доколкото
може да послужи за ясен отграничителен критерий за определяне вида и границите на
отговорността, която може да се ангажира за едно противоправно поведение.
Безспорно, основен принцип на правото е съответствието между противоправността и вида
и степента на реакция срещу нея – отговорността, която нарушителят поема, трябва да е
съответна на извършеното от него нарушение както по вид, така и по интензитет.
4
През призмата на гореизложеното следва да се приеме, че ако противоправните
действия/бездействия са извършени от лицето в качество, с което законът свързва
специфични правни последици, следва да се предпочете тяхното прилагане, доколкото
те са законодателно преценени като съответни на деянието. Така например, ако
деянието съставлява нарушение на мандантните задължения, то специфичната за него
санкционна последица е отговорност за вреди по мандатния договор и право за насрещната
страна да го развали. Ако деянието съставлява неизпълнение на друг договор, специфичната
санкция е принудителното задължаване към изпълнение, ведно с отговорност за вреди, или
разваляне на договора, а ако в резултат от деянието е настъпило неоснователно обогатяване
на нарушителя, специфичната санкция е задължаване към възстановяване на положението
отпреди обогатяването.
В настоящия случай, както беше посочено, първото вменено нарушение се изразява в
нареждане на паричен превод без правно основание. Тъй като нареждането е извършено от
името на дружеството, то ищецът е действал в качеството си на управител и е нарушил
задължението си по мандатното отношение да действа само в рамките на
представителната власт, която безспорно не включва извършване на действия без правно
основание. Санкционната последица на това нарушение е отговорността за вреди по чл. 145
ТЗ, както и възможността за разваляне на мандатния договор. Не може обаче да се приеме,
че за това нарушение ищецът следва да бъде санкциониран и като съдружник, доколкото
деянието не е свързано пряко с чисто съдружническите задължения за съдействие, а по-
скоро с управленските и представителните задължения на управителя. Впрочем, дори да
бъде възприета тезата на ответника за липса на основание за разграничаване на качествата, в
които действа съдружникът, то за посоченото действие отново не би могла да се ангажира
отговорността на ищеца чрез изключването му, доколкото за това действие (нареждането на
паричния превод от ищеца като управител) – същият се явява освободен от отговорност по
силата на решение на общото събрание от 29.03.2018 г. (към този момент действието е било
извършено, а другият съдружник в качеството си на съуправител е могъл да знае за
извършването му). Щом според тезата на ответника не следва да се прави изкуствено
разграничение между качествата съдружник и управител, то не следва да се прави
разграничение и между последиците от освобождаването от отговорност на управителя и на
съдружника.
Ето защо първото вменено нарушение – нареждането на паричен превод без правно
основание, не може да послужи като основание за изключване на съдружника. За
пълнота следва да се посочи, че соченият от ответника допълнителен вредоносен резултат от
това неправомерно плащане, а именно - поставяне на дружеството в неизпълнение на
договора за заем, сключен с другия съдружник, също не се явява основание за изключване
не само поради различното качество, в което ищецът е действал, а и доколкото този
резултат би могъл да бъде избегнат чрез изпълнение, предприето от втория управител.
Неизпълнението на задължението на ищеца като получил нещо без правно
основание, съответно като заемател по договора за заем да върне съответните суми също
5
не може да послужи като основание за изключването му, тъй като това задължение тежи
върху него също не в качеството му на съдружник, а в качеството му на страна по
съответното облигационно – договорно и извъндоговорно – отношение. Липсата на
изпълнение действително лишава дружеството от финансов ресурс, но той би могъл да бъде
набавен чрез предприемане на действия по събиране на задълженията. Именно тези
специфични последици биха били съответни на неправомерното действие и чрез тяхното
прилагане би могло да се избегне настъпването на посочения вредоносен резултат „липса на
финансов актив, с който да се осъществява дейността“.
Следва да се отчете също, че фактическото положение на неизпълнение на
извъндоговорното задължение на ищеца е продължило значителен период от време
(седем години) без да бъде възприемано от дружеството или от другия съдружник като
възпиращо стопанската дейност. Ето защо, макар да не е налице давност относно
нарушенията на съдружника, дългият период от време, изминал от извършването на първото
нарушение, не може да не бъде отчетен на плоскостта на оценката на вредоносния
резултат, която до този момент е била давана от самото дружество (чрез въздържане
от действия по отстраняване на неоснователното обогатяване). В тази връзка не могат да
бъдат възприети възраженията на ответника, че той или другият съдружник не са знаели за
извършване на превода без основание, доколкото дружеството е било управлявано и от
другия съдружник и в това си качество същият е имал или е могъл да има достъп до
счетоводната информация, вкл. до извлеченията от банковите сметки.
Безспорно, правилна е тезата на ответника, че неизпълнението на задълженията на
единия съдружник към дружеството може да доведе до влошаване на отношенията между
съдружниците. Това обаче не е въведено от закона като основание за изключване, а ако в
резултат от това влошаване се препятства дейността на дружеството, същото може да
послужи като основание за прекратяване на търговеца съгласно чл. 155, т. 1 ТЗ.
Ето защо съдът намира, че не са доказани обстоятелства, които да обосноват
изключването на съдружника (впрочем, третото обстоятелство, свързано с паричния превод
от 80 000 евро, и да беше доказано, не можеше да послужи като основание за изключване,
доколкото по никакъв начин, вкл. сочения от ответника косвен начин, не засяга интересите
на дружеството; съдружниците не са длъжни - извън хипотезата на чл. 134 ТЗ - да
финансират дружеството и изпадането в невъзможност това да бъде сторено, съответно
поставянето на съдружника в такава невъзможност не съставлява действие против
интересите на дружеството).
Поради това искът за отмяна на решението за изключване следва да бъде уважен.
Останалите решения са функционално обусловени от първото и поради това подлежат на
отмяна – щом не е налице основание за изключване, не би могло да се извърши „поемане“
на дяловете на изключения съдружник, нито да се приеме учредителен акт на дружество,
което не е еднолично. Предвид формирания извод за акцесорност на решението по т. 2,
обуславяща отмяната му, са ирелеванти въпросите, поставени от страните като спорни,
относно законовата процедура, по която следва да се извърши „поемането“ на дяловете, и
6
поради това съдът не излага мотиви в тази насока.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Последното следва да бъде намалено по направеното от ответника
възражение до сумата от 2 200 лв., която макар да надхвърля значително законовия
минимум, отчита провеждането на повече от едно заседание, както и е съответна на
оценката за адекватен размер, дадена от самия ответник при договаряне на дължимото от
него възнаграждение.
Не следва да се присъждат разноски за производството по чл. 536 ГПК, доколкото
същото се приема от практиката като охранително, а съгласно чл. 541 ГПК в охранителното
производство разноските са за сметка на молителя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ по предявения от Ф.В.С., гражданин на
Белгия, роден на ******* г., иск решенията на общото събрание на „С.Б.“ ООД, ЕИК
*******, взети на 15.06.2021 г. за изключване на Ф.В.С. като съдружник на основание чл.
126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ, за поемане на дяловете му от другия съдружник Х.М. К Д. и за
приемане на учредителен акт.
ОСЪЖДА „С.Б.“ ООД, ЕИК *******, да заплати на Ф.В.С., гражданин на Белгия,
роден на ******* г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 280 лв. разноски.
Решението е постановено при участието на помагача Х.М. К Д., гражданин на
Белгия, роден на *******, на страната на ответника.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7