Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София, 09.07.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски
съд, Гражданска колегия, І отделение, 13 състав, в публично заседание на шести
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Вяра
Баева, като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 4337 по описа на
2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата С.
В.К., ЕГН ********** е предявила против Е.Д.К. иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл. 240, ал.
1 ЗЗД за връщане на дадена в заем сума от 98 204,19
лв. и евентуален иск
с правно основание чл.55,ал.1, предложение
първо
ЗЗД за връщане на същата сума,поради това,че е била дадена
без основание от ищцата на ответника.
Ищцата твърди, че в изпълнение на договор за заем
сключен на 06.07.2015 г. между нея и Е.Д.К. е превела с банкови преводи от 06.07.2015год./
61 104 лв./ и 11.07.2016 г./
37 100,19 лв./ от своята банкова сметка *** от 98 204.19
лв.
Твърди,че между страните по договора
е имало устна уговорка сумата да бъде върната при поискване от заемодателя. Ищцата
твърди, че е поканила устно на 05.07.2017.г ответника за връщане на заема,но при условие,че не се
докаже това твърдение, моли съда да приеме,че исковата молба следва да се
възприеме за такава покана.
Ето защо претендира връщане на дадената в заем сума от 98 204,19
лв. на основание чл.240,ал.1 ЗЗД, а евентуално на
основание чл.55,ал.1, предложение първо ЗЗД, тъй като твърди, че с тази сума
ответникът е получил без основание горната сума.
И в двата случая претендира присъждане на законната лихва върху тази сума считано от
датата на исковата молба до окончателното й изплащане и направените по делото
разноски.
Ответникът Е.Д.К., ЕГН ********** оспорва предявените искове като неоснователни. По
същество не спори,че е получила от банкова сметка ***.19 лв., но твърди, че тези суми реално са били собственост Г.Н.К., който по
това време работел във Франция и са й били преведени за общи
текущи семейни разходи и в голямата си част за покриване на
разноските по обучение в чужбина и издръжка на общия им син Г.Г.К.Твърди,че за около 3 години е превела на сина си 14775
евро,която сума е част от изпратената й от съпруга й.
Твърди,че остатъка от средствата е възстановен на сина /24 905,83 евро/
и внука на ищцата/24 664,37 лева/
непосредствено преди развода между ответницата и Г.Н.К..
Моли съда да отхвърли исковите претенции . Претендира разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С исковата молба /а в четлив вид в
първото съдебно заседание/ ищцата е
представила извлечение от свой банкови сметки в Инвестбанк АД и ПИБ АД, от които
е видно, че на 06.07.2015 год. е превела от сметката си в първата банка на Е.Д.К.
сумата от 61 104 лв. и
на 11.07.2016 г. от сметката си във втората банка сумата от 37
100,19 лв. За първия превод не е посочено основание,а за втория
е посочено „прехвърляне на средства“. По тези факти спор няма.
След двата превода сметките на С. В.К. са нулирани,т.е. с горните преводи последната се е
разпоредила цялата наличност по сметките.
По делото са представени документи за
извършени от Е.Д.К. банкови преводи
и касови плащания /общо 20 операции/ в полза на Г.Г.К.в периода от м.август
2014 год. до м.октомври 2016 год. на обща стойност 14775 евро/28897.38 лв./ и
такова от два превода от 11.05.2017 год. на обща стойност 24664.37 лв.Всичките
са с основания прехвърляне на средства или захранване на сметка.
На л. 42 е представено платежно
нареждане,по силата на което ответницата е превела на Г.Н.К. с основание
прехвърляне на средства сумата от 24905.83 евро/48711.57 лв./.
От решение на
Сливенския районен съд по гр.д. № 2115/2017 год. в сила от 06.07.2017 год. е
видно,че бракът между Е.Д.К. и Г.Н.К. е
прекратен чрез развод по взаимно съгласие.
От показанията на св.Н.К./племенник на
ищцата/ се установява,че Е. е поискала заем от С. през м. юли 2015 год. и тъй
като е адвокат,го питали как да го оформят документално. По негов съвет не
подписали договор,а се разбрали С. да преведе по сметка на Е. сумата на заема. Заемната
сума била около 100 000 лв. и е преведена през 2015 год. 60 000 лв.и
през 2016 год. около 35-40 000 лв.В деня на развода ищцата имала уговорка
с Е. да се видят и да се разберат кога и как ще й върне парите,но при
настояването на С. да й върне парите ответницата и отговорила да не я занимава
с глупости.Според свидетеля парите,с които С. е разполагала и е дала на заем на
Е. са получени чрез дарение от зет й, който е французин и по този начин
получавал данъчни облакчания във Франция.Съпругът на Е. не знаел за заема,който
майка му дала на жена му.
Св. А.К.установява,че познава Е. и
съпруга й Г.повече от 20 години.От самия Г.,който от много години живеел и
работил във Франция знае,че той е превел на майка си пари,които тя да преведе
на съпругата му във връзка с това,че сина на Г.и Е. отивал да учи в
чужбина.Преди развода ответницата и съпруга й имали уговорка да му върне
парите,дето майка му й била превела и знае от Е.,че му е върнала парите.
При така установена фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Правното
основание на главната искова претенция е чл.240,ал.1
във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД.
заемът за потребление е реален,
неформален, консенсуален договор, при който заемодателят предава в собственост
на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума.
За
действителността на договора не е предвидена специална форма, а писмената
такава е единствено форма за доказване /по
аргумент от чл.164,ал.1,т.3 ГПК/. В
производството по иск с правно основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД, доказателствената тежест да установи, че е дал заемните
средства, е върху ищеца, претендиращ връщането
им. При оспорване на иска, ответникът следва да докаже възраженията си,
че средствата са дадени на друго основание, че
е налице порок на волята, че задължението е погасено и пр.
факти съобразно характера на въведените възражения срещу иска.
Установено и няма спор между страните, че ищцата е превела от банковата си
сметка на Е.Д.К.
сумата от 61 104 лв. и
на 11.07.2016 г. от друга своя банкова сметка ***.19 лв.
Практически няма спор от страна на ищцата относно това,че през 2014-2016
год. ответницата е превела на сина си Г.средства на обща стойност от 14775 евро /28897.38 лв./, а през м.май 2017
год. още 24 664.37 лв. на сина си и 24905.83 евро/48711.57 лв./ на съпруга
си Г., чиито брак е бил прекратен през м.юли същата година.
Спорно обстоятелство между страните е основанието за извършените
преводи-дали както твърди ищцата сумите са дадени по силата на сключен договор
за заем или както възразява ответницата,че това са средства на съпруга й изплатени
чрез сметки на майка му за издръжката на общия им син и за разходи по
обучението му в чужбина.
Доколкото се твърди,че е налице договор за заем между роднини по сватовство
от първа степен показанията на свидетелите са
допустими-чл.164,ал.1,т.3,предложение последно ГПК.
От представените писмени доказателства и показанията на разпитаните
свидетели в производството не се установи по безспорен начин ,че преведените от
ищцата и получени от ответницата суми са въз основа на договор за заем,сключен
между тях. Макар и категорични в това отношение съдът не възприема за
достоверни показанията на св.Конарев, тъй като на първо място същия е близък
роднина на ищцата и на бившия съпруг на ответницата,а също е в близки
приятелски и колегиални отношение с повереника на ищцата по делото. В този
смисъл същия е заинтересован делото да се реши в полза на роднината му и
съответно на неговия колега и съдружник.
Макар и не така категорични съдът възприема показанията на св.Костадинова. Същата
установява,че лично пред нея бившия вече съпруг на ответницата е заявил,че чрез
сметката на майка си е превел пари на Е.. В подкрепа на това е и факта,че малко
преди развода ответницата е „върнала“ именно на съпруга си Г.сумата от 48
711.57 лв., а друга сума е превела на сина им-24 664.37 лв. или общо е
превела 73375.94 лв. Горното сочи,че процесните два превода са представлявали
участието на бащата в издръжката на общия им син с ответницата,от която сума
последната е превела на Г.Г.К.през 2014-2016 год. общо 28897.38 лв.
При гореизложеното съдът намира,че предявения иск за връщане на сумата от 98 204,19
лв.,като дадена по силата на договор за заем сключен между
страните е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед горния анализ на доказателствата и изводите на съда предявения
евентуален иск за връщане на сумата като дадена без основание също е
неоснователен. Установено е,че сумата е платена от бащата Г.Н.К.,чрез банкови сметки на неговата майка/очевидно става въпрос за някакъв
договор за поръчка сключен между сина и майката/, но основанието за този превод
е в изпълнение поръчката на Г.Н.К.,майка му
да предеве от негово има на съпругата му средства за издръжката и обучението на
сина му.
Ето защо и искът с основание чл.55,ал.1,предл. първо ЗЗД също следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на спора ищцата
следва да заплати на ответника на разноски, съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК в размер на 3200
лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В.К.,
ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. С.Р. против Е.Д.К., ЕГН **********
главен иск
с правно основание чл. 79 във вр. чл. 240 ЗЗД, за заплащане на сумата от
98 204,19 лв. – представляваща
невърната сума по договор за заем от 06.07.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В.К.,
ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. С.Р. против Е.Д.К., ЕГН **********
евентуален иск
с правно основание чл. 55,ал.1,предложение първо ЗЗД за връщане
на сумата от 98 204,19 лв. като дадена без
основание.
ОСЪЖДА С.
В.К., ЕГН **********да заплати на Е.Д.К., ЕГН ********** сумата от 3200 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: