Решение по дело №200/2016 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Плевен  13.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА

                                                                                     СВЕТЛА ДИМИТРОВА

при секретаря …………………. като разгледа докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 200 по описа за 2016 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         С решение №144 от 01.02.2016 г.  по гр.д. №4780/2015 г. Плевенски Районен съд е:

ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „*******”ЕАД-гр. Плевен, че А.И.К. с ЕГН: ********** дължи сумата от 806.18 лв. за периода от 30.06.2012 г. до 30.06.2015 г. и лихва за забава в размер на 117.03 лв. за периода от 29.07.2012 г. до 29.07.2015 г., а иска за разликата до 7 479.78 лв. е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен.

ОСЪДИЛ А.И.К. с ЕГН:********** да заплати на „*******”ЕАД-гр. Плевен сумата от 322.83 лв., представляваща неизплатена сума за използвана ТЕ по сградната инсталация за периода от 30.06.2012 г. до 30.06.2015 г.

ОСЪДИЛ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А.И.К. с ЕГН: ********** да заплати на „*******”ЕАД-гр. Плевен деловодни разноски в размер на 198 лв., съобразно уважената част от иска, както и 300 лв. хонорар за ВЛ.

         А.И.К. е останала недоволна от решението в частта му, с която е уважен установителния иск за разликата от 483.35 лв. до 806.18 лв.  и за сумата от 117.03 лв.;  в частта му,  с която е осъдена да заплати сумата от 322.83 лв. и в частта му относно разноските и е подала въззивна жалба срещу него с искане да бъде обезсилено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца само 483.35 лв. заедно със съответната лихва за забава и да бъдат присъдени на ответницата разноски по компенсация. Въззивницата намира, че Плевенски Районен съд  се е произнесъл свръхпетитум, предвид заявеното от ищеца и прието от съда изменение на иска, съгласно което същият следва да се счита предявен не за 7 479.78 лв., а за 806.18 лв. Освен това, Плевенски Районен съд се е произнесъл и по непредявен осъдителен иск за сумата от  322.83 лв. Неправилно в обжалваното решение е прието, че ответницата дължи разликата от 483.35 лв. до 806.18 лв. като стойност на топлинна енергия, отдадена от щранг-лира в банята. Неправилно първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че половината от депозита за възнаграждението на ВЛ е платен от ответницата. Тя претендира и направените във въззивното производство разноски.

         Препис от въззивната жалба е връчен на „*******”ЕАД-гр. Плевен на 29.02.2016 г., но в указания срок не е депозиран отговор.

         С решение №207 от 09.05.2016 г. по в.гр.д. №200/2016 г. Плевенски Окръжен съд е:

ОБЕЗСИЛИЛ като НЕДОПУСТИМО решение №144 от 01.02.2016 г.  по гр.д. №4780/2015 г.  по описа на Плевенски Районен съд в частта му, с която като неоснователен е отхвърлен предявения от  „*******”ЕАД-гр. Плевен срещу А.И.К. с ЕГН: ********** иск по чл.422 от ГПК с петитум: да бъде признато за установено, че съществува вземане на ищеца от ответницата за разликата от 923.21 лв. до 7 479.78 лв., претендирана като главница за периода от 01.10.2000 г. до 30.06.2012 г. и лихва върху тази главница, начислена за периода от 01.12.2000 г. до 29.07.2012 г., за което е издадена заповед за изпълнение №2230 от 11.08.2015 г. по ч.гр.д. №3773/2015 г. по описа на Плевенски Районен съд и е ПРЕКРАТИЛ съответно производството по делото.

ОБЕЗСИЛИЛ като НЕДОПУСТИМО решение №144 от 01.02.2016 г.  по гр.д. №4780/2015 г.  по описа на Плевенски Районен съд в частта му, с която А.И.К. с ЕГН:********** е осъдена да заплати на „*******”ЕАД-гр. Плевен сумата от 322.83 лв., представляваща неизплатена сума за използвана ТЕ по сградната инсталация за периода от 30.06.2012 г. до 30.06.2015 г. и е ПРЕКРАТИЛ съответно производството по делото.

ОТМЕНИЛ като НЕПРАВИЛНО решение №144 от 01.02.2016 г.  по гр.д. №4780/2015 г.  по описа на Плевенски Районен съд в частта му, с която А.И.К. с ЕГН:********** е осъдена да заплати на „*******”ЕАД-гр. Плевен деловодни разноски в размер на 198 лв., съобразно уважената част от иска, както и 300 лв. хонорар за ВЛ и вместо него е  ПОСТАНОВИЛ следното:

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.И.К. с ЕГН:********** да заплати в полза на „*******”ЕАД-гр. Плевен, с ЕИК: ***сумата от 200 лв., явяваща се разноски за ДТ и за депозит за възнаграждението на ВЛ, направени в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК „*******”ЕАД-гр. Плевен, с ЕИК: ***да заплати в полза на А.И.К. с ЕГН:********** разноски по компенсация в размер на 7.48 лв.

         Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 14.06.2016 г.

         На 09.06.2020 г. „*******”ЕАД-гр. Плевен е депозирало в Плевенски Районен съд молба, в която сочи, че в диспозитива на въззивното решение липсва произнасяне по въззивната жалба в частта ѝ, с която се атакува уважаването от първоинстанционния съд на установителния иск за разликата от 483.35 лв. до 806.18 лв.  и за сумата от 117.03 лв. Моли се така допуснатата очевидна фактическа грешка да бъде поправена.

         Плевенски Районен съд е препратил молбата на Плевенски Окръжен съд на 11.06.2020 г. Препис от молбата е връчен на А.И.К. чрез адв. П.А. на 22.06.2020 г. До 29.06.2020 г. вкл. не е подаден отговор.

Съдът като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира за установено следното:

В мотивите на решение №207 от 09.05.2016 г. по в.гр.д. №200/2016 г. Плевенски Окръжен съд е споделил и аргументирал допълнително следните изводи на Плевенски Районен съд:

- че през банята на ап. №21 преминава вертикален щранг, отдаващ топлинна енергия, явяваща се част от общо ползваната в сградата топлинна енергия, чиято стойност следва да бъде разпределена между всички абонати, в т.ч. и ответницата.

- че предявения установителен иск следва да бъде уважен за главница в размер на 806.18 лв. /в т.ч.  463.97 лв. – стойност на топлоенергията, отдадена от сградната инсталация; 322.83 лв. – стойност на топлоенергията, отдадена от щранг-лирата в ап. №21; 4.33 лв. – корекции и 15.05 лв. – за услугата „дялово разпределение“ и за лихва за забава в размер на 117.03 лв.

Действително във въззивното решение е пропуснат диспозитив, с който се потвърждава като правилно първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част, а именно – тази, с която предявения установителен иск се уважава за сумата от 322.83 лв., явяваща се разликата от 483.35 лв. до 806.18 лв.  и за сумата от 117.03 лв.

Подобен пропуск се явява очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена чрез съответно допълване на диспозитива на решението.

Водим от горното и на основание чл.247 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение №207 от 09.05.2016 г. по в.гр.д. №200/2016 г. по описа на Плевенски Окръжен съд като допълва диспозитива му както следва:

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО решение №144 от 01.02.2016 г.  по гр.д. №4780/2015 г. по описа на Плевенски Районен съд в останалата му обжалвана част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: