№ 200
гр. В., 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в закрито заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20221320200172 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от ЦВ. П. Ц.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. В., пл. „Б." №2, обл. В., в качеството му на кмет на Община –
В., против Наказателно постановление №1/28.01.2022 г. на директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите - М., с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 151, ал. 2, т. 6 от Закона за
управление на отпадъците – „Глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева за извършено
административно нарушение по чл. 19, ал. 3, т. 15, във връзка с чл. 151, aл. 2, т. 6 от Закона
за управление на отпадъците.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като
основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно
и необосновано. Същият процесуалният му представител и заема становище в с.з., с което се
иска отмяна на НП като незаконосъобразно и необосновано.
Процесуалният представител на ответната страна заема становище в с. з. да се потвърди
атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се
отхвърли като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 25.11.2021 г. е установено при извършена проверка от експерти на РИОСВ – М., че
жалбоподателят Ц. като отговорно лице - кмет на общ. В., не е предотвратил изхвърлянето
на отпадъци на неразрешени за това места и създаването на незаконни сметища и не е
организирал почистването им, като вследствие на неправомерното му бездействие е
установено замърсяване с отпадъци на терени в землището на гр. В., на следните места:
1. Черен път за м. „Г." - вдясно, на площ 30 кв. м. - смесени битови отпадъци и найлони.
1
2. На входа на гр. В. след табелата, срещу „В." АД - замърсена площ около 5 дка с купчини
смесени битови отпадъци и опаковки.
3. Полето между път Е-79 и кв. „Н. п.", до надлез за с. Н. - разпилени смесени битови
отпадъци.
4. Вдясно на пътя за с. Р. - района на старо строително училище и къмпинг - смесени битови
отпадъци.
5. Терен срещу фирма „В. 08" ЕООД - разпилени смесени битови отпадъци на площ 5
дка.
6. Паркинга на бивш Завод за режещи инструменти (ЗРИ/"В. - 04" ЕАД) - замърсена площ
около 300 кв. м.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и
писмени доказателства - показанията на свидетеля М. М. АРС. - главен експерт в РИОСВ -
М. - актосъставител и административнонаказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен
интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 158 от ЗУО, като в настоящото
производство не се оспорва компетентността на АНО. Същите са съставени в процесуалните
срокове по ЗАНН.
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.
Правилно е посочена правната квалификация в обжалваното НП чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО
вр. чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, въз основа на описаното нарушение в обстоятелствената част
постановлението.
Безспорно е, че съгласно чл. 19 от ЗУО кметът на общината отговаря за управлението на
отпадъците, с указаните в тази норма и тази на чл. 20 от ЗУО правомощия и дейности, по
управление на отпадъците.
Въпросът по управлението на отпадъците не е обвързан с въпроса за собствеността на
терените, които се намират в общината и е решен от законодателя еднозначно както по
отношение на частни имоти, така и по отношение на общински и държавни имоти. Ето
защо, е без значение за решаване на делото, дали имотите са общинска или държавна
собственост.
2
От обективна страна, липсва осъществен състав на административно нарушение.
В АУАН И НП не е посочен абсолютно задължителен реквизит, а именно датата на
извършване на нарушението, с оглед преценка на сроковете по чл. 34 от ЗАНН С оглед на
това, на 29.11.2021г. не е датата на извършване на вмененото на жалбоподателя
административно нарушение, а на тази дата е констатирано от органите на РИОСВ-М..
Датата на нарушението не е датата на проверката, когато само фактически е установено
нарушение от страна на контролните органи, което е от значение за сроковете за ангажиране
на административнонаказателна отговорност по чл. 34 от ЗАНН, които не е ясно дали са
изтекли.
По делото няма спор, че са били налични отпадъци на посочените места на територията на
Община В.. Установи се по безспорен начин, че към датата на проверката и установяване на
нарушението, жалбоподателят е изпълнявал длъжността кмет на Община В., но същият, след
дадено предписание от контролните органи със съответната заповед е делегирал
правомощията си по контрол за изхвърляне на отпадъците на трети лица, освен това има
предприети действия по отношение на контрола за изхвърляне на отпадъците на
нерегламентирани места, което задължение е предвидено и в действащия ЗУО. В този
смисъл съдът намира, че след като административнонаказващият орган не е съобразил
посочените обстоятелства, то е издал НП, което по същество е неправилно, тъй като липсва
виновно поведение. Противното тълкуване на разпоредбата, вменена във вина на
нарушителя (чл. 19 от Закона за управлението на отпадъците) би означавало кметът на
общината сам да организира събирането, съхраняването, транспортирането и др. на
отпадъците, което според настоящия съдебен състав би противоречало на разпоредбите на
Закона за управление на отпадъците, касаещи организирането и управлението на отпадъците
и обективирани в глава трета от посочения нормативен акт. Освен това разпоредбата на чл.
112 от Закона за управление на отпадъците допуска делегиране на правомощия от кмета на
общината на определено от него длъжностно лице във връзка с контрола на дейностите
свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране,
третиране на битови и строителни отпадъци; дейностите по депониране на производствени
и опасни отпадъци на общински и/или регионални депа; площадките за дейностите с ОЧЦМ;
спазването на други изисквания, определени с наредбата по чл. 22. Именно с Наредбата,
която следва да бъде приета от Общинския съвет на основание чл. 22 от ЗУО, следва да
бъдат регламентирани въпросите за управлението на отпадъците на територията на Община
– В., като не са посочени съответните разпоредби от подзаконовия нормативен акт,
регламентиращи процесните обществени отношения.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че са допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление, относно
определяне на административнонаказателно отговорния субект и налагането на наказанието
на същия, тъй като АНО не е изпълнил задълженията си, предвидени в чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН, което е довело до издаването на порочен акт.
Административнонаказващият орган, следва в административно наказателното
3
производство да докаже по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че
претендираното нарушение е извършено от посочения като нарушител и че същия го е
извършил виновно. Ако административно наказващият орган не докаже твърдените от него
факти по безспорен начин, то наказателното постановление ще бъде незаконосъобразно и
ще следва да бъде отменено. Съответно, за да бъде наказателното постановление
законосъобразно, то при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление
следва да бъдат спазени и съответните процесуални правила за това. Същественото в
административно наказателното производство е да се установи: има ли административно
нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител; дали това лице го е
извършило виновно (умишлено или по непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 от
ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи).
Нито в хода на проведеното от административно наказващия орган производство, нито по
време на съдебното следствие бяха събрани доказателства, установяващи по несъмнен
начин, че жалбоподателя е извършителя на нарушението.
На следващо място, дори да се приеме, при произнасяне по същество, че жалбоподателят е
извършил посоченото в АУАН и в НП административно нарушение, съдът намира, че
следва да отмени наказателното постановление, тъй като деянието, макар и формално да
осъществява състава на административното нарушение по ЗУО, се явява маловажно, поради
което АНО е трябвало да прекрати административно наказателното производство, като и
тук съдът споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя. Тъй като
не е сторил това, е нарушил нормата на чл. 28 от ЗАНН, в който липсва легална дефиниция
на понятието маловажен случай. Следователно следва да се вземе предвид определението,
дадено в чл. 93, т. 9 от НК, според който маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление (в случая нарушение), с оглед липсата или незначителността на вредните
последици и с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление (нарушение) от
съответния вид. Съображенията на съда за приложението на чл. 28 от ЗАНН са следните: В
НП не е посочено, че деянието е извършено за първи път. Жалбоподателят като Кмет до
настоящия случай няма данни да е имал някакви санкции за извършени от него нарушения,
дори напротив, в рамките на неговите възможности и компетентност е предприел мерки за
прекратяване на изхвърляне на отпадъци на нерегламентирани за това терени, включително
и на процесните, макар и след констатираното административно нарушение В кратки
срокове е предприел и действия за почистване на замърсените терени, и е уведомил
съответните органи. Както е посочено в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, при определяне на
наказанието административнонаказващият орган е следвало да вземе предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване, както и да обсъди всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. Ако е била съобразена от АНО тази законова разпоредба,
би се стигнало до извода, че в случая се касае за маловажен случай на административно
нарушение и да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН и да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушението, ще
4
му бъде наложено административно наказание. Като не е осъществил законовите си
правомощия, които по характера си са съвкупност от права и задължения, наказващият
орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на
санкционния акт, при което правилни и законосъобразни са изводите на процесуалния
представител на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление
Предвид допуснатите съществени процесуални нарушения, при съставяне на АУАН и
издаване на НП, както и поради нарушение на материалния закон, съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление, следва да бъде отменено изцяло.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която
гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за процесуален представител, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от
бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните
разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на
разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице,
от което е част административно -наказващият орган, а това е Регионална инспекция по
околната среда и водите - М..
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №1/28.01.2022 г. на директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите - М., с което на жалбоподателя ЦВ. П. Ц.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. В., пл. „Б." №2, обл. В., е наложено административно
наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 151, ал. 2, т. 6 от Закона за управление на
отпадъците – „Глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева за извършено административно
нарушение по чл. 19, ал. 3, т. 15, във връзка с чл. 151, aл. 2, т. 6 от Закона за управление на
отпадъците.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите - М. да заплати на Община В.,
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5