Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №..................

                            град Свиленград, 31.07.2020година

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:                                              

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева

 

при секретар: Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от Съдията Административно наказателно дело №346 по описа за 2020година, за да се произнесе взе предвид следното:

        Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

        Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №19-0351-001015 от 18.03.2020година на Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград,с което на Е.Г.К. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6месеца .

      Жалбоподателят Е.Г.К. в законопредвидения срок обжалва горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконносъобразно. Твърдят  се в жалбата общи доводи за допуснати процесуални нарушения,без да се конкретизират такива. Не се оспорва,че през месец юни 2019година бил закупил процесното МПС,а на 12.12.2019г. управлявал същото,тъй като се наложило да отиде на погребение на негов близък в гр.Свиленград,но твърди,че в договора за покуко –продажба никъде не било упоменато ,че следва да пререгистрира закупеното от него МПС. Счита,че служебната дерегистрация не настъпвала автоматично,а била след отразяване на това обстоятелство от контролните органи в автоматизираното система. Намира,че липсвал субективният елемент на твърдяното нарушение . С оглед на изложеното моли  съда за пълна отмяна на обжалвания акт.

       В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично , като в съдебно заседание поддържа жалбата по изложените в нея доводи. По същество пледира за отмяна на обжалваният акт,а в условията на алтернативност моли съда да отмени кумулативно наложеното наказание Лишаване от право да управлява МПС.

     Административнонаказващият орган/АНО/- Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.

      Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

      Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

         На 12.12.2019г. св. И.Н.И. и колегата му А.В.В., изпълнявали служебните си задължения , като се позоционирали на път първи клас №8 при км.361+400 в община Свиленград.Около 13,10часа същите забелязали ,че по пътя  се движи лек автомобил марка Сеат Алхамбра с рег.№К 3969 ВВ  , като спрели за проверка движещия лек автомобил ,който бил управляван от въззивника.

       Извършили проверка на документите на водача. При извършената служебна проверка в системата на КАТ,полицейските служители установили, че лекият автомобил е с прекратена регистрация по чл.143,ал.15 от ЗДвП,тъй като бил закупен от жалбоподателя  с договор за покупко продажба на МПС от 21.06.2019г. и в двумесечния срок собственика не бил изпълнил задължението си предвидено в чл.143,ал.15 от ЗДвП от придобиването му да регистрира превозното средство.

           Контролният орган – И.Н.И. в присъствието на А.В.В. съставил на нарушителя –жалбоподател АУАН с № 430303/12.12.2019г. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП-управление на МПС , което е с прекратена регистрация по чл.143,ал.15 от ЗДвП.

          В констатиращия Акт фигурира отбелязано изрично и времето на проверката, в резултат на която е констатирано нарушението. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушител, който не вписал възражения против констатациите. 

        Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило Възражение.

        Преписката била изпратена на РП Свиленград за ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателят,но в последствие е постановен Отказ да се образува наказателно производство,видно от Постановление от 14.01.2020г. на наблюдаващия прокурор и материалите са били изпратени за ангажиране на адм.отговорност на въззивника, съответно получени на 15.01.2020г.

        Сезиран надлежно с така съставения АУАН и отказ да се образува наказателно производство по констатираното нарушение и след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на група към ОД на МВР Хасково, РУ - Свиленград, е издал  процесното Наказателно постановление /НП/ №19-0351-001015 от 18.03.2020година,с което на Е.Г.К. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6месеца .

         НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 01.06.2020 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –датирана и подписана.

         По АНПр е налична справка за нарушител/водач,видно от която същият е правоспособен водач.

         По АНПр е наличен и договор за покупко продажла на МПС от 21.06.2019г.,като копие от същият е приложен и по жалбата,като видно от документа, жалбоподателят е закупил процесното МПС на 21.06.2019г.

          Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ - Свиленград да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Директора на ОДМВР - Хасково. На Съда е служебно известно, че Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”.

           Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – И.Н.И. и А.В.В.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на И.Н.И. и А.В.В., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.

         С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

        При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

        Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

        Разгледана по същество, жалбата се явява  неоснователна.

        Извършвайки служебна проверка за процесуалната законосъобразност на НП и предпоставилия го АУАН, съобразно правомощията си в настоящото контролно производство, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването му, нито такива разкриващи недостатъци във формата и съдържанието,  които да налагат неговата отмяна,поради което не се споделят доводите на жалбоподателя в тази насока.

           Същото е издадено от компетентен орган, в съответствие с процесуалните правила на ЗАНН, въз основа на законосъобразен АУАН, спазена е и установената за това форма и ред, както и изискуеми реквизити, съгласно разпоредбата на чл.57 ЗАНН.

        При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.

         От своя страна, АУАН по съдържанието си също, безспорно удовлетворява процесуалните изисквания досежно  неговото минимално съдържание, в съответствие с императивното предписание на чл.42 ЗАНН.Като във всеки от актовете и е обективирано с дължимата конкретика пълно, ясно и точно описание на фактическото нарушение, предмет на повдигнатото административнонаказателно обвинение, против жалбоподателя.

            Напълно идентична и съвпадаща правна квалификация е приел и АНО, като в проявление  на санкционната си власт в издаденото НП е посочил съответния осъществен административнонаказателен –санкционен състав, чийто елементи се субсумират с неизпълнението на предписаните от закона задължения, считайки ги за осъществени, на което  основание  и е наложил предвидените административни наказания.

         Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, поради което няма каквото и да е съмнение относно конкретната фактическа деятелност на жалбоподателя, респ. за какво нарушение е наказан, от тук и не може да се приеме за накърнено или ограничено правото му на защита. Още повече,  последната се реализира против фактите, а не против тяхната правна квалификация, като в конкретиката на казуса същите са били известни и точно,ясно оповестени.

            Поради това липсва допуснато процесуално нарушение, досежно този реквизит от формата и минимално изискуемото съдържание на АУАН, още повече предвид наличието на пълно съвпадение във възприетата материалноправна квалификация на всяко от твърдяните нарушения, между констатиращия акт и санкционния - НП. В тези фактически и правни рамки, в спазване на императивното предписание на чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН,вр.т.7  –относимо към НП, се е произнесъл и АНО  подвеждайки нарушението с неговите обективни елементи, под действието на приложимият за същото санкционен  -административнонаказателен състав, на основание който същото подлежи на наказване, с който е завършил дейността по  правното му квалифициране, предпоставяща правна преценка, дължима в крайния  заключителен акт, ползващ се с правораздавателни характеристики.

         От материалноправна страна, преценено с оглед  приложението на материалния закон, съдът намира следното.

         На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. 

        Според легалното определение на §6, т. 18а от ДР на ЗДвП, „регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.

        Нарушението е скрепено със санкцията, предвидена в чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, който регламентира, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

        В настоящия случай ангажирането на административнонаказателната отговорност на нарушителя е обусловено от въведеното в чл. 145, ал. 2 от ЗДвП задължение на приобретателя на регистрирано ППС в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

       При неизпълнение на това задължение в двумесечен срок от придобиването на превозното средство, регистрацията служебно се прекратява по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП с отбелязване в автоматизираната информационна система.

          С оглед събраната по делото доказателствена съвкупност съдът намира, че жалбоподателят  е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

         По несъмнен начин е установено, че на 21.06.2019 г. жалбоподателят е придобил процесният лек автомобил марка “Сеат”, като в едномесечен срок не е заявил за регистриране промяната в собствеността, поради което на 21.08.2019 г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

          Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил безспорно е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване.

         Въпреки това на 12.12.2019 г. на път първи клас №8 при км.361+400 в община Свиленград жалбоподателят управлявал процесното МПС, което не било регистрирано по надлежния ред. В тази насока са показанията на разпитаните полицейски служители, които са констатирали извършеното нарушение, както и писмените доказателства, удостоверяващи факта на прехвърляне на процесния лек автомобил и в тази връзка изтичането на двумесечния срок,след който автоматично по закон е прекратена регистрацията по отношение на процесния автомобил.

          Неоснователно е възражението, че жалбоподателят не е бил уведомен за прекратената регистрация на автомобила,както и че не знаел за това му задължение,тъй като в договора за покупко-продажба не било упоменато.

          В разпоредбата на чл. 18б от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. е регламентирано извършването на служебно прекратяване на регистрацията на ППС. Същевременно в хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, уредена в чл. 18б, ал. 1, т. 10 от наредбата, не е предвидено задължение за уведомяване на приобретателя. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административния орган, поради което не е било необходимо контролните органи да информират жалбоподателя за прекратяването на регистрацията, доколкото законодателят не им е вменил такова задължение.

            В този ред на мисли не може да бъде споделено и оплакването, че нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не е извършено от жалбоподателя виновно поради липсата на умисъл.

           Съобразно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като съгласно ал. 2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Такава изрична разпоредба, която да изключва административнонаказателната отговорност при непредпазливо осъществяване на нарушението по чл. 140, ал. 1 във връзка с чл. 175, ал. 3, пред., 1 от ЗДвП, не е предвидена от законодателя. Действително липсата на знание от страна на жалбоподателя за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила изключва умисъла, но не и непредпазливостта като форма на вината, която всъщност е налице. Това е изводимо от задължението му, като водач на МПС да познава приложимите в случая разпоредби на чл. 145, ал. 2, чл. 143, ал. 15 и чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Следователно жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да предвиди, че бездействието му да регистрира промяната в собствеността на автомобила ще доведе до неблагоприятни последици, а именно служебно прекратяване на неговата регистрация, при което е следвало да съобрази поведението си с тези последици и да не предприема управление на автомобила по пътищата, отворени за обществено ползване.

         При това положение съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

         При индивидуализиране на кумулативно предвидените за извършеното нарушение наказания, административнонаказващия орган е наложил наказанието „лишаване от право да управлява МПС” в минималния срок от 6 месеца, както и минималния размер на наказанието „глоба” - 200 лв.,порад което съдът е в невъзможност да намали ,респективно да отмени едно от кумулативно наложените наказания,така както пледира пред съда жалбоподателя.

           При преценка на събраните по делото доказателства се обосновава извод, че в случая са налице отегчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства. На първо място това са множеството нарушения на правилата за движение по пътищата, които се установяват от приложената по делото справка за нарушител/водач. На следващо място е обстоятелството, че от закупуване на процесния автомобил на 21.06.2019 г. до извършване на нарушението на 12.12.2019 г. е изминал един сравнително продължителен период от време, през който жалбоподателят не е предприел действия в изпълнение на задължението си за регистриране на автомобила, чийто срок е едномесечен. В контекста на тези съображения съдът преценява, че наложените наказания са съобразени със смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и се явяват адекватна на извършеното нарушение санкция, която ще способства за постигане целите на наказанието.

                  Относно разноските по делото   

        От страните не се претендира разноски по делото,поради което съдът не дължи произнасяне в тази му част.

       Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

                                            Р  Е  Ш  И  :

           ПОТВЪРЖДАВА  като правилно и законосъобразно Наказателно постановление /НП/ №19-0351-001015 от 18.03.2020година на Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград,с което на Е.Г.К. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6месеца  .

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................