Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 13
гр. Дряново,
05.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският районен съд в публично
заседание на 05.03.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА СПАСОВА,
при секретаря Гергана Генева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 255/ 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Предявени са искове
с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът ***, гр. ***
основава исковата си претенция на обстоятелството, че на 01.09.2018г. било
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.11.2010г., сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД и ***, по
силата на което вземането на “Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор
за паричен заем № 3160248/ 23.02.2018г. е прехвърлено в собственост на ***,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежност, включително всички
лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземанието си в полза на трети лица. *** (понастоящем ***
е правоприемник на ***).
В изпълнение на
изискванията на закона ответникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ/3160248 от 07.09.2018г. от
страна на “Изи Асет Мениджмънт” АД чрез ***. Видно от известието за доставяне
писмото е получено лично от ответника на 05.10.2018г.
Посочват, че процесното вземане
произтича от Договор за паричен заем № 3160248, сключен на 23.02.2018г. между
“Изи Асет Мениджмънт” АД, като заемодател и П.Х.О., като заемател в
съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от заемателя. С подписването на договора
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сума в размер на 500 лв.,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Погасителните вноски,
които заемателя се задължава да заплаща на заемодателя, съставляват изплащане
на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя
по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща
печалбата на заемодателя, като лихвения процент е фиксиран за срока на договора
и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е
договорена в размер на 577,84 лв. Договорната лихва е уговорена от страните в
размер на 77,84 лв. Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем,
заемателят се е задължил да върне кредита до 21.10.1018г. на 8 равни месечни
погасителни вноски в размер на 72,23 лв. всяка, като падежа на първата
погасителна вноска е 25.03.2018г., а падежа на последната погасителна вноска е
21.10.2018г. С подписването на договора за заем заемателят удостоверява, че
заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи на този договор, съгласява
се с тях и желае договора за бъде сключен.
На основание сключения договор
за паричен заем и Тарифа за таксите на “Изи Асет Мениджмънт” АД, в случай, че
заемателят забави плащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница
и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни разговори, лични посещения и др.) за
събиране на просрочените вземания в размер на 9 лв. Таксата за направени
разходи се начислява за всеки следващ 30дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събиране на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45 лв. На основание
цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране
на вземането в размер на 45 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от
договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да
предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно
две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните условия
: да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудово
възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000
лв., да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем, сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма
неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статус не по-лош от 401 “редовен”, като поръчителите
подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер –
заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Поради
неизпълнение на цитираните задължения от страна на заемателя, съгласно
уговореното между страните, е начислена и неустойка за неизпълнение в размер на
454,24 лв., която е разсрочена на 8 равни вноски, всяка в размер на 56,78 лв.
Така погасителна вноска, която следва да заплаща заемателя е в размер на 129,01
лв.
На основание ЗПК на
длъжника и в съответствие с чл. 8 от сключения договор е начислена лихва за
забава в размер на действащата законна лихва за периода от 26.03.2018г. до
датата на подаване на заявлението в съда в общ размер на 40,95 лв., който е
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна паджирала неплатена
погасителна вноска. Длъжникът не извършвал плащане по дължимия паричен заем към
дружеството. Срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна
вноска, а именно 21.10.2018г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
За *** възникнал
правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч. гр.
дело № 155/ 2019г. е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на
установените в заповедното производство адреси, заповедта е връчена по реда на
чл. 47, ал. 4 от ГПК, което обуславя правния интерес от подаване на искова
молба. Молят съда да признае за установено по отношение на ответника П.Х.О., че
същият дължи на *** сума от 500 лв. – главница по договор за паричен заем, 77,84
лв. – договорна лихва от 25.03.2018г. до 21.10.2018г., 45 лв. такса разходи за
събиране на просрочени вземания, 454,24 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода 25.03.2018г. до 21.10.2018г., 40,59 лв. – обезщетение за
забава за периода от 26.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда,
както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. На основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК молят да им бъдат присъдени направените в хода на заповедното
производство разноски. Молят да им бъдат присъдени разноските, направени в хода
на настоящото производство.
В дадения от съда
срок е депозиран отговор от особения представител на ответника адв. М.М. ***, в
който оспорва предявените искове. Твърди, че подаденият иск е допустим, но
неоснователен. Заявява, че ищецът не е уведомил ответника, че обявява кредита
за предсрочно изискуем. Посочва, че задължението на кредитополучателя да
осигури обезпечение на кредита, след като той вече бил отпуснат, противоречало
на ЗПК. Неустойката в размер на 454,24 лв. противоречала на закона и добрите
нрави. Задължението на кредитора да извърши оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя е уредена в глава четвърта на ЗПК. Като е нарушил това
задължение, ищецът щял да се предпази от последиците за него от противоречащия
на закона договор поради нищожни клаузи. Моли съдът да се произнесе и обяви за
нищожни неравноправните клаузи в договор за паричен заем № 3160248/
23.02.2018г. съобразно практиката на ЕС и директира 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г., тъй като не били индивидуално уговорени, а били еднотипни бланкови
договори, на които съдържанието не можело да се променя. Оспорва искането да се
приеме, че ответникът е уведомен за извършената цесия с връчването на исковата
молба, тъй като представителната власт на назначения от съда особен
представител се изчерпвала с осъществяване на процесуално представителство по
конкретното дело и не обхваща материалноправни изявления. Моли съда да отхвърли
изцяло предявения иск, ведно с произтичащите от това последици.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:„
От приложеното ч. гр.
дело № 155/ 2019г. по описа на съда се установява, че по заявление на ***, гр. ***
против П.Х.О. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 61/ 07.05.2019 г., като е разпоредено ответникът да заплати сумата 500 лв.
- главница по договор за паричен заем № 3160248/ 23.02.2018г. между длъжника и “Изи Асет
Мениджмънт” АД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.05.2019г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното изплащане на задължението, сумата 77,84 лв. – договорна лихва за
периода от 25.03.2018г. до 21.10.2018г., сумата 45 лв. – такса разходи, сумата 454,24
лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
25.03.2018г. до 21.10.2018г., сумата 40,95 лв. – обезщетение за забава за
периода от 26.03.2018г. до 07.05.2019г., както и сумата 75 лв. – разноски по
делото, от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
С разпореждане от 24.06.2019г.
съдът е констатирал, че издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради което на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е дал указание на заявителя в едномесечен срок от
получаване на разпореждането да предяви иск за установяване на вземането си,
като довнесе дължимата държавна такса.
В срока по чл.
415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника настоящия иск за установяване
на вземането му по заповедта.
Не е спорно по
делото, че на 23.02.2018 г. между “Изи
Асет Мениджмънт” АД и ответникът П.Х.О. е сключен Договор за паричен заем № 3160248, по силата на
който дружеството е предало на заемателя сумата 500 лв., който се е задължил да
върне същия. Договорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема 40 % и общ
размер на всички плащания 577,84 лв. Заемополучателят се задължил да върне
сумата по заема на 8 равни месечни вноски,
всяка от 72,23 лв. при дата на първата вноска 25.03.2018г.
и дата на последната вноска : 21.10.2018г. С подписването на договора съгласно
чл. 4, ал. 1 от същия ответникът се е задължил в срок до три дни, считано от
датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения : две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните
условия : да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудово
възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000
лв., да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем, сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма
неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към
БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 “редовен”, като
поръчителите подписват договор за поръчителство. Или в същия срок да представи
банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да
е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за
заем. При неизпълнение на цитираните задължения от страна на заемателя,
съгласно уговореното между страните в чл. 4, ал. 2 от договора е предвидено, че
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 454,24 лв. Неустойката се
заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, като към
всяка от вноските се добавя сума в размер на 56,78 лв.
На основание
сключения договор за заем в случай, че заемателя забави плащането на падеж на
погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни разговори, лични посещения и др.) за
събиране на просрочените вземания в размер на 9 лв. Таксата за направени
разходи се начислява за всеки следващ 30дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събиране на просрочените погасителни вноски,
които следва да заплати заемателя не могат да надхвърлят 45 лв. На основание
цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране
на вземането в размер на 45 лв.
От заключението на изслушаната по делото
съдебно – икономическа експертиза се установява, че ответникът не правил
плащания по договора за паричен заем. Общият размер на задължението на ответника
по процесния договор за заем е 1118,43 лв., от които 500 лв. – главница, 77,84
лв. – договорна лихва, 454,24 лв. – неустойка, лихва за забава 41,35 лв. и
такса разходи – 45 лв.
На 16.11.2010 г. е сключен Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД между “Изи Асет Мениджмънт”
АД и *** с правоприемник ***. По силата на чл. 4.9 от
договора продавачът се е задължил от свое име да изпрати писмени уведомления до
длъжниците за сключения договор за цесия в рамките на един календарен месец. Във
връзка с горното е издадено и пълномощно от 09.09.2015г., приложено по делото,
с което Изпълнителният директор на “Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощил ***
да уведоми от името на упълномощителя всички длъжници по всички вземания на
дружеството.
В представения препис – извлечение от
Приложение № 1/ 01.09.2018г. към договора под № 216 фигурира задължението по
договор 3160248 на ответника, който е индивидуализиран с три имена и ЕГН. До длъжника
е изпратено уведомително писмо за станалата цесия изх. № УПЦ-П-ИАМ/ 3160248. Видно от приложената по делото обратна разписка писмото е
получено от Р.Г.Г. – снаха на ответника на 05.10.2018г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл.
415 ГПК.
От събраните
по делото доказателства безспорно се установи, че на 23.02.2018 г. между ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД е сключен
договор за паричен заем № 3160248. Заемната сума до размер
на 500 лв. е изплатена на ответника, което същата е удостоверила с подписването на
договора, който има силата на разписка. Ответникът се е задължил да върне
заемната сума на 8 равни месечни вноски, всяка от 72,23 лв. или общо сумата 577,84
лв., включваща 40 % годишна лихва.
По делото безспорно се
установи, че кредиторът валидно е прехвърлил вземанията си по процесния договор
за заем на ищцовото дружество със сключването на договора за цесия от
16.11.2010г. и подписване на приложение № 1. Видно от
приложените към молбата писмени доказателства към Рамковия договор за
прехвърляне на задължения (цесия) от 16.11.2010 год. е приложено пълномощно от
Изпълнителния директор на „Изи Асет Мениджмънт“ АД на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД да представлява цедента при изпращане на уведомителни
съобщения до длъжника и подписването на съответните уведомителни писма.
Приложено е и адресирано до длъжника уведомително писмо изх.
№ УПЦ-П-ИАМ/ 3160248. Трето лице (снаха на ответника) е получило писмото
на 05.10.2018г., видно от представената обратна разписка към товарителница.
Във връзка с
възраженията на особения представител на ответника съдът счита, че упълномощаването на цесионера от цедента да уведоми
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията съгласно чл. 99, ал. 3
от ЗЗД е допустим и валиден метод на уведомяване съгласно
установената съдебна практика. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4
от ЗЗД договорът за цесия има действие спрямо длъжника от деня, в
който той бъде съобщен на последния от предишния кредитор (цедента). Съгласно
съдебната практика няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да изпрати
съобщението до длъжника, доколкото не се касае до лично и незаместимо действие.
В този случай новият кредитор (цесионерът) не действа от свое име и за своя
сметка, а като представител на предишния кредитор (цедента). В този смисъл е
решение № 137/ 02.06.2015 г., по гр. дело № 5759/ 2014 г., ІІІ г.о., ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Законът не указва изрично формата и моментът на съобщаване на цесията.
Достатъчно е то да е налице в момент, в който със спора е сезиран съдът, като
няма пречка съобщаването, като фактическо действие с правни последици да бъде
извършено от пълномощник, както е в настоящия случай, като пълномощникът -
цесионерът, е действал в рамките на своята представителна власт. Поради което следва да се приеме, че е
налице валидно съобщаване на цесията, при което за длъжника е възникнало
задължението да престира на цесионера. В случая цесионерът действа в качеството
на пълномощник на цедента и именно в това качество уведомява длъжника за
прехвърленото вземане. Същевременно уведомлението за извършената продажба на
вземането спрямо длъжника достига до него с уведомително писмо, което е връчено
на адреса, посочен от длъжника, на лице,
живеещо на този адрес – Р.Г.Г., негова снаха и в този смисъл е редовно
връчено, поради което съдът приема, че длъжникът
е надлежно уведомен за извършената цесия, както
правилно се твърди от ищцовото дружество.
Претенцията
на ищеца включва и начислени неустойка и такса разходи. Настоящият договор за
заем е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (обн. ДВ. бр.
18/05.03.2010г., в редакцията му след изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г.,
в сила от 25.07.2014г.), съответно нормите му следва да бъдат съобразени
служебно от съда и по специално императивното правило на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК.
Цитираната норма в ал. 1 предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Според ал. 2 на същия текст, когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. В настоящия случай с договора е предвидено и предоставяне на
допълнително обезпечение – поръчителство от две лица или банкова гаранция. Като
в случай на неизпълнение на тези задължения, заемополучателят
следва да заплаща дължима неустойка в общ размер на 454,24 лв. за целия период
на договора. Съдът приема, че отговорността за разноски и неустойка по чл. 4,
ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от договора, представляват по съществото си неустойка,
дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущите задължения по
кредита, а не плащане на покриване на разходи по събиране на вземането,
съответно – обезщетение за неизпълнение на задължението за представяне на
обезпечение. Изискването на обезпечение на задължението с поемане на
поръчителство от две физически лица, които да отговарят на изисквания,
създаващи значителни затруднения за изпълнението им или представяне на банкова
гаранция за изпълнение, противоречи на принципа на добросъвестността и цели да
създаде предпоставки за задължително начисляване на предвидената неустойка. С
определяне на горните плащания по същество се цели заобикаляне на ограничението
на чл. 33 ЗПК и се въвеждат допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло
свързана с хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
на изискванията на закона, е нищожна. С оглед изложеното съдът приема, че
цитираните клаузи са нищожни и като такива не пораждат права и задължения за
страните по заемното правоотношение. Поради което следва да се приеме, че
ответницата не дължи плащането на претендираните суми за неустойка в размер на 454,24
лв.и такса разходи – 45 лв., поради което предявените искове в тази част следва
да бъдат отхвърлени.
По делото са налице данни, че след сключване на договора ответникът
не е погасил никаква част от него, като в този смисъл е и заключението на
вещото лице. Във връзка с посоченото по-горе относно задължението за неустойка
и такса разходи, следва да се приеме, че към датата на прехвърляне на
вземанията по заемателят е разполагал с неудовлетворено парично вземане в
размер на 500 лева, представляващо непогасена главница. Върху главницата е
следвало да бъде начислена и сумата 40,95 лв. дължимата лихва за забава за
периода от 26.03.2018г. до 07.05.2019г. – датата на подаване на заявлението в
съда. За това задължение цесията е могла да произведе прехвърлително действие.
До тези размери претенцията е основателна и като такава следва да бъде уважена,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда (07.05.2019г.) до окончателното й
изплащане.
Макар да няма
възражение в тази насока от страна на ответника, съдът, който е задължен
служебно да следи за нищожност, намира, че клаузите, с които е договорен
размерът на договорната лихва са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законодателят е придал правно значение, доколкото с тях се ограничава приетата
от чл.9 от ЗЗД свобода на договарянето и накърняването им има за последица
прогласяването на такива клаузи за нищожни. Целта е да се защити икономически
по-слабият субект в облигационната връзка, за което са въведени и съответните
защитни механизми от ЗЗП и ЗПК.
За
периода след датата
на сключване на процесния договор (23.02.2018г.) основният лихвен процент на БНБ е 0 %. Съгласно ПМС № 72 от 08.04.1994
г. размерът на законната лихва към дата на сключване на договора е бил 10 %.
Трикратният размер на законната лихва към 23.02.2018г. е 30 %. По процесния
договор ответникът е получил 500 лева като се е задължил да върне 577,84 лева.
Страните са се съгласили това да стане на 8 месечни погасителни вноски. За съобразяването дали
тази уговорка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, следва да се
съобразят конкретните данни по производството – в този смисъл решение № 61/21.10.2015 г., т. д. № 894/2014
г. на I т. о. на ВКС. Приема се, че противоречаща на
добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва (а за обезпечени кредити – двукратния
размер на законната лихва) - решение №
906/30.12.2004 г. по гр. дело № 1106/2003 г., II г. о.,
ВКС и решение № 378/18.05.2006 г. по гр. дело № 315/2005 г.,, II
г. о., ВКС. Ето защо съдът намира, че така уговореният ГЛП в размер на 4 пъти размерът
на законната лихва противоречи на добрите нрави. Предвид характера на предоставяната по
договора услуга, следва да се приеме, че процесните уговорки не съответстват на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения
и равнопоставеността на страните по договора. Поради което предявеният иск за
сумата 77,84 лв. – договорна лихва за периода 25.03.2018г. до 21.10.2018г.
следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно дадените указания в
т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС в полза на ищеца
следва да се присъдят и направените в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на
уважената част от исковете възлизат общо на
36,29 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане
ответникът дължи на *** сторените в хода на настоящото производство разноски за
заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице, депозит за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение, като общият размер на същите
съразмерно на уважената част от исковете възлиза на 282,21 лева. Юрисконсултското възнаграждение е
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащане на правната помощ (обн. ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.) в размер на 100
лв.
Воден от горното и на основание чл. 422 от ГПК съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, бул. ***, представлявани от пълномощника юрисконсулт М.С.,
че П.Х.О., ЕГН **********,*** дължи по Договор за заем № 3160248,
сключен на 23.02.2018 г. между
последния и „Изи Асет Мениджмънт» АД, СУМАТА 500 лв. (петстотин лв.) –
главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.05.2019г. до окончателното изплащане на
дължимата сума и СУМАТА 40,95 лв. (четиридесет лева и деветдесет и пет ст.) – обезщетение
за забава за периода от 26.03.2018г. до 07.05.2019г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 155/ 2019г. по описа на Районен съд
Дряново.
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове от ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, бул. ***, представлявани от пълномощника юрисконсулт М.С., ПРОТИВ
П.Х.О., ЕГН **********,*** за договорна лихва в
размер на 77,84 лв. (седемдесет и седем лв. и осемдесет и четири ст.) за
периода от 25.03.2018г. до 21.10.2018г., за неустойка в размер на 454,24 лв. (четиристотин
петдесет и четири лв. и двадесет и четири ст.), дължима за периода от 25.03.2018г.
до 21.10.2018г. и за такса разходи от 45 (четиридесет и пет) лв., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА П.Х.О.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, бул. ***, представлявани от пълномощника юрисконсулт М.С. СУМАТА
36,29 лв. (тридесет и шест лв. и двадесет и девет ст.) – разноски в заповедното
производство и СУМАТА 282,21 лв. (двеста осемдесет и два лв. и двадесет и една
ст.) – разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - гр. Габрово.
След влизане на решението в сила
препис да се приложи по ч. гр. дело № 155/ 2019г. по описа на Районен съд
Дряново.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :