М О Т И В И към Решение № 472 по НАХД№1173/2019г. по описа на ПлРС.
Производството
е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
В Районен
съд – гр.Плевен е постъпило Постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание от РП – Плевен по реда на
чл.375 от НПК на С.Б.К. за това, че на 07.10.2018г. се явил в сградата на ***
РУ – гр. Плевен, където предал устно невярно повикване, че на същата дата му е
извършен грабеж на златен ланец в дискотека „***“, находяща се в гр. Плевен -
престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК.
За Районна
прокуратура – Плевен редовно призована, не се явява представител и в този
смисъл не взема становище по така направеното предложение.
Обвиняемият С.Б.К., се явява
лично в съдебно заседание.
Обвиняемият К. признава
вината си, като дава лаконични обяснения.
Съдът, след като съобрази събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, намира за установено следното:
Обвиняемият С.К. ***. Вечерта на
06/07.10.2018 година обвиняемият К. посетил клуб „***“, находящ се в същото
населено място, където употребил голямо количество алкохол. Около 02.00 часа на
07.10.2018 година отишъл до тоалетната на заведението, където между него и свидетелката
Е.А.на длъжност „***“, възникнал конфликт породен от обстоятелството, че обвиняемият
К. счупил порцеланово клекало. А.уведомила за инцидента свидетеля И.Д. - *** на
клуба. Последният забелязал, че обвиняемият К. е във видимо нетрезво състояние,
поради което го помолил да напусне заведението и го съпроводил до изхода. Малко
по-късно обвиняемият К. направил опит да се върне в „***“, но не бил допуснат
от охраната.
Това афектирало обвиняемия К.,
който решил да инсценира, че му е извършен грабеж на златен ланец, който носил
на врата си. За целта свалил ланеца и го скрил в джоба на дънките си. Около
04.00 часа на 07.10.2018 година, обвиняемият К. отишъл до сградата на ***
РУ-Плевен, където заявил устно, че лице от охраната на дискотека „***“ му е
ударило два шамара, след което издърпало ланеца от врата му и му казало да
изчезва. Още същата нощ П.Д. и Н.М.- служители при *** РУ-Плевен заедно с К.
отишли до „***“. Установили кои лица работят като охрана в заведението, като ги
показали на К.. Той, обаче не посочил нито един от тях, като лице, което му е
извършило грабеж.
Във връзка с подадения сигнал за
извършено престъпление К. бил разпитан на 07.10.2018 година в качеството на
свидетел от дежурен ***при *** РУ-Плевен, като потвърдил обстоятелството, че е
извършен грабеж на златния му ланец.
Било образувано и проведено
досъдебно производство. В хода на проведеното разследване били проведени
разпити на клиенти на заведението през въпросната нощ, на ***я И.Д., ***а Е.А.и
В.И., който имал задължение да поставя печати на посетителите на заведението,
да ги настанява и да следи за реда. От техните показания не се потвърдила
версията на К. за извършен грабеж.
При допълнително проведен разпит
на 12.10.2018 година К. посочил, че е заявил, че му е извършен грабеж в
състояние на афект от отношението на охраната. Пояснил, че сам е свалил ланеца
от врата си и го сложил в джоба на дънките си. По време на провеждане на
предварителния му разпит в качеството на свидетел ланеца се е намирал в него, а
когато се прибрал го оставил в дома си.
К. предал въпросния ланец с
протокол за доброволно предаване, като на същия бил извършен оглед на
веществено доказателство. Впоследствие ланеца бил върнат на К..***
наказателното производство образувано за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК
било прекратено. Материали от делото били отделени и образувано настоящето
наказателно производство за престъпление по чл.326, ал. 1 от НК.
Така изложената и възприета от
съда фактическа обстановка се установява от обясненията на обвиняемия, приетите
и вложени в делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателствени средства –
протокол за разпит на обвиняем, протоколи за разпит на свидетели З.С.М./л.58-л.59/,
И.И.Д./л.60-л.61/, В.В.И./л.62/ и Е.Б.А./ л.63-л.64/, бюлетин за съдимост
/л.66/ и характеристична справка /л-68/, приложени към делото по досъдебно
производство № 29/2019 г. по описа на РП-Плевен.
Съдът възприема изцяло изложената
по-горе фактическа обстановка, тъй като тя кореспондира с всички писмени
доказателства събрани в хода на досъдебното производство.
При така приетото за установено
от фактическа страна съдът намира, че с деянието си С.Б.К. не е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.326, ал.1 от НК.
Обект на престъплението по
чл.326, ал. 1 от НК са обществените отношения, свързани с установения в
страната обществен ред. Предмет на престъплението са неверни повиквания или
заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога. Изпълнителното деяние се извършва
чрез действие, при което деецът предава по радио, телефон или по друг начин
неверни повиквания. Предаването по своята същност представлява съобщаване на
някого другиго на нещо, в случая предал устно невярно повикване, че му е
извършен грабеж на златен ланец в дискотека „***“. Престъплението по чл. 326,
ал. 1 от НК е довършено, когато съобщението е възприето от този, към който е
насочено. В случая обвиняемият К. отишъл до сградата на *** РУ-Плевен,
където заявил устно, че лице от охраната на дискотеката му ударило два шамара,
след което издърпало ланеца от врата му и казало да изчезва. След проведения
последващ разпит на обвиняемия, същият заявил, че му е извършен грабеж в
състояние на афект по отношението на охраната.
С тези си действия обвиняемият не
е осъществил от обективна страна състава на престъплението в което е обвинен,
поради следните съображения:
От обективна страна състава на
престъплението на чл.326, ал.1 от НК се осъществява, чрез предаване на невярно
повикване за помощ, злополука или тревога.
Легалната дефиниция на тези три
израза е в следния смисъл:
Под „помощ" следва да се
разбира искане, очакване за съдействие, поддръжка, подкрепа, защита, с оглед
предотвратяване или ограничаване последиците от настъпване на неблагоприятно
събитие.
Под „тревога" следва да се
разбира страх от предстояща опасност, грижа, безпокойство, очакване за
настъпването на неблагоприятно изменение в обективната действителност, което
може да е от най-различно естество, включително природни сили или човешка
дейност.
Под „злополука" следва да се
разбира настъпил нещастен случай, причинен от човек или природни сили, при
който има човешки жертви, наранявания и/или причинени имуществени вреди.
Доколкото обаче обвиняемият се е
оплакал от едно обективно неизвършено формално престъпление, което е довършено
още с факта на сигнала в РУ-Плевен, всъщност той е съобщил за едно отминало
отрицателно изменение на обективната действителност, каквото причинява всяко
извършено престъпление. От тази гледна точка лъжливото съобщение не може да се
приравни на помощ, тревога или злополука предвид значението на тези понятия,
изложени по-горе. В случай, че законът инкриминираше и подобни лъжливи
съобщения за неизвършени престъпления, това изрично щеше да бъде посочено в
него и включено в диспозицията на нормата на чл.326, ал.1 от НК. Поради тези
съображения обвиняемият не е извършил престъплението в което е обвинен.
Деянието на обвиняемия С.К. е
подлежало на санкция по смисъла на чл.290 от НК, защото видно от показанията му
дадени като свидетел на 07.10.2018г., той в качеството си на свидетел пред
надлежен орган на власт какъвто се явява разследващият полицай, устно е
потвърдил неистина, а именно, че му е извършен грабеж на ланец. В последствие
обаче в показанията си дадени на 12.10.2018г. пред същият разследващ полицай,
той се е отрекъл от предходните си показания, с което и съобразно с
разпоредбата на чл.292, ал.1, т.2 от НК е отпаднала наказателната му
отговорност.
Престъплението по чл.326 от НК се
намира в Глава десета – престъпления против реда и общественото спокойствие. На
защита от наказателния кодекс за това престъпление подлежат именно обществените
отношения свързани с нормалното функциониране на обществото и се наказват
всички действия свързани с нарушаване на този ред, и нормалното функциониране
на обществените отношения.
Със своите действия обвиняемият К.
не е нарушил нищо от изложеното, както беше посочено действията му
представляват лъжесвидетелстване, защото от обективна страна са насочени против
правосъдието, чрез даване на неверни показания, които при бъдещо разследване
биха затруднили органите на разследването, прокуратурата и съда за разкриване
на обективната истина, поради което подлежат на санкция по смисъла на НК,
защото са насочени против дейността на органите на разследването, свързани с
техните правомощия със ЗМВР и НПК, но тъй като в последствие обвиняемият се
отрича от тези си неверни твърдения преди за тях да му бъде образувано
наказателно производство наказуемостта му за престъплението по чл.290 от НК
отпада.
Изцяло неправилната правна
квалификация на деянието и стремежът за намиране на текст от НК под който за
обвиняемия К. да бъде търсена
наказателна отговорност, и липсата от обективна и субективна страна на
извършено престъпление по чл.326 от НК, обуславят необходимостта от
постановяване на решение, с което обвиняемият С.Б.К. да бъде оправдан.
С оглед
изложеното съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: