МОТИВИ
ЯРП е
предявила обвинение против Я.В.Т. *** за престъпление по чл.270,ал.1 от НК и за
престъпление по чл.354а,ал.3
,т.1от НК
В с.з.
участващия по делото прокурор поддържа обвиненията против подсъдимия така, както
са по обвинителния акт.Според прокурора
в хода на съдебното следствие са
събрани нужните доказателства , които обосновават по един категоричен и
несъмнен начин вината на подс.Т. в извършване на двете престъпления.Излага се,че въпреки негодността
на протокола за оглед на местопроизшествие,
поради допуснати нарушения при извършването му, обективираните в него
факти, се доказват от показанията на полицейските
служители.Излага ,че протоколът за обиск е годно доказателствено средство независимо ,че е съставен на друго място.Сочи
се ,че показанията на свид.Р.Г. са
недостоверни относно собствеността
на лекия автомобил и твърдението и ,че
част от наркотичното вещество било нейно.Прокурорът пледира с оглед доказване
вината на подс.Т. да му се наложи ефективно
наказание лишаване от свобода и за двете
престъпления, като общото му наказание
бъде една година и шест месеца, което да изтърпи при строг режим.Към
така определеното наказание се
предлага да се присъедини изцяло кумулативно
предвиденото наказание глоба за
престъплението по чл.354а от НК ,чийто размер да бъде 2000 лв.
Подсъдимият Т. не се признава за виновен в извършване на
инкриминираните деяния и твърди ,че е невинен.Дава обяснения ,с каква цел е предприел
управлението на автомобила и причината
да не спре на подадения му сигнал
от полицейските служители.Отрича
намерените наркотичните вещества както в автомобила ,така и в якето му
да са негови.
Защитата на подсъдимия моли съда последният да бъде
признат за невинен.Изтъква ,че от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства не се доказва по
категоричен начин той да е извършил престъпленията ,за които е привлечен към
наказателна отговорност. Според защитата протоколът за оглед на местопроизшествие, с който са иззети наркотични
вещества от лекия автомобил се явява
негодно доказателствено средство за отразените в него действия, а от друга -
иззетите вещи не могат да бъдат ценени като доказателства, тъй като не са
събрани и приобщени по реда и при условията на НПК .Защита обръща внимание ,че според гласните доказателства по
делото процесния автомобил е ползван от няколко човека ,които
са могли да оставят наркотичните вещества и
липсата на дактилоскопни
отпечатъци води до извод ,че подсъдимият
не е знаел за тях.Излагат се и аргументи за незнанието на подсъдимия за наркотичното вещество открито в джоба на якето му при извършения обиск.
По отношение на обвинението по чл.270 , ал.1 от НК се
излага ,че с поведението си подс.Т. е осъществил административното нарушение по чл.103 от ЗДвП.Позовавайки се на две Решения на ВКС се сочи ,че неоказването на съдействие и не спиране на подаден сигнал не осъществява
елементите на състава на чл.270 ,ал.1 от НК.
В условията на
алтернативност се пледира ако подсъдимият бъде признат за виновен за
престъплението по чл.270,ал.1 от НК да му се наложи наказание „Пробация“, а за
установеното в него наркотично вещество, предвид количеството се счита ,че деянието представлява маловажен
случай по чл.354а,ал.5 от НК и се иска
да му бъде наложено наказание глоба.
За да постанови присъдата си, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подс.Я.Т. бил неправоспособен водач на МПС, тъй като
свидетелството му за правоуправление било отнето на 25.07.2012г. , поради отнемане на
всички контролни точки.Въпреки това
през годините Т. продължил да управлява МПС ,за което бил многократно наказван за нарушения на
ЗДвП.
На 10/11.04.2021г. подс.Т. се намирал в къща ,находяща се в гр.Я..„ № 47,собственост на майка му.Около полунощ предприел управление
на лек автомобил „… с рег. № KD03KTE ,ползван основно от него и брат му
свид
.К.Т..
Към 00. 30 часа подс.Т. с управлявания автомобил се движил по
ул.“Д.Благоев“ и на кръстовището с ул. „.. „ направил ляв завой.По
същото време по ул.“…“ в посока изхода на града със служебен автомобил „… се движили полицейските служители Г.И. и Д.И..Двамата забелязали
движещия се пред тях автомобил, за когото
имали информация че се управлява от
подсъдимия и брат му . Тъй като преди това водачът на автомобила е осуетявал
проверка , свидетелите решили да го спрат Подсъдимият обаче видял
движещия се зад него полицейски
автомобил и решил да се отдалечи ,като
рязко завил на дясно по ул.“…“.Полицейските служители го последвали подавайки звуков и светлинен сигнал от
служебния автомобил.Въпреки ,че подсъдимият възприел подаденият му сигнал той
не спрял, а ускорил движението си с
намерение да избяга и осуети проверката.Т.
постепенно увеличавал дистанцията, което наложило свид.И. и И. да поискат съдействие от други
автопатрули.Следвайки автомобила
на подсъдимия по радиостанцията те уведомявали колегите си за
посоката му движение.
Подс.Т. продължил
движението си като завивал на ляво по
ул. „…“,след това покрай бившите казарми в ж.к.“С…“ и навлязъл по ул.“…На тази улица бил пресрещнат от свидетелите А.Д. и И.Т. -
полицейски служители в РУ-Я.. с управлявания от тях служебен автомобил с включен звуков и светлинен
сигнал.
По същото време
свидетелите И. и И. спрели зад
автомобила на подсъдимия. Свидетелите Д. и Т. излезли от своя служебен автомобил
и се насочили към подсъдимия , разпореждайки му да остане на място.Свидетелят И. също
излязъл от служебния си автомобил и
се насочил към автомобила на
подсъдимия.
Подс.Т. пренебрегнал дадените му разпореждания и в опита
си да избяга рязко потеглил назад, насочвайки се към свид.И..Последният успял да се отдръпне навреме настрани,за да не
бъде блъснат , след което за да
респектира подс.Т. произвел изстрел в
безопасна посока във въздуха.По същото време свидетелите Д. и Т. се опитали да
отворят вратите на автомобила,но те били заключени.За да не настъпят по-тежки
последици, свидетелят И. счупил стъклото на шофьорската врата - отдясно на
управлявания от подсъдимия автомобил. Независимо от предприетите усилия на свидетелите
да спрат автомобила, Т. продължавал да не изпълнява разпорежданията им и да
форсира двигателя на автомобила. Това поведение принудило свидетелите да
извадят подсъдимия през счупеното стъкло на шофьорската врата на автомобила.
Непосредствено след това
на подсъдимия бил извършен личен
обиск и в джоба на якето му било открито
скъсано капаче от цигарена кутия,което съдържало малко количество бяло
кристалообразно вещество, представляващо метамфетамин със съдържание на активен
наркотично действащ компонент - метамфетамин 69%,с нето тегло 0,074гр.
За откритите в подсъдимия вещи бил съставен протокол, като техническото му изготвяне се извършило в
сградата на РУ-Я..след задържането. Подсъдимият подписал протокола и собственоръчно вписал че
веществото е негово.
За случая била уведомена дежурно-следствена оперативна
група,която извършила оглед на автомобил на
подсъдимия,в който било отразено ,че са
открити и иззети следните веществени доказателства:.
Обект № 1 - гилза от огнестрелно оръжие;Обект №2 -
полиетиленов плик с каналче,съдържащ суха зелена тревиста маса;Обект №3
-пластмасова кутийка с капак,съдържаща розово кристалообразно вещество;Обект №4
- преносима везна без батерии в нея;Обект №5 -пластмасова кутийка с капак с
диаметър 4 см,съдържаща по дъното и стените засъхнало кристалообразно вещество
с бежов цвят;Обект №6 -преносима везна.
С протокол за доброволно предаване от 11.04.2020г.
свидетелят Г.И. предал на разследващия орган 1 брой бял плик,съдържащ иззетото
с протокол за обиск от обв.Т. скъсано капаче от цигарена кутия, с бяло
кристалообразно вещество, представляващо метамфетамин със съдържание на активен
наркотично действащ компонент -метамфетамин 69%,с нето тегло 0,074гр.
След извършване на огледа на местопроизшествие подсъдимия бил отведен в сградата на РУ-Ямбол и
задържан на основание чл.72,ал.1,т.2 от ЗМВР за срок от 24 часа.
От заключението
изготвената по делото физико-химическа експертиза се установява ,че в Обект №1 /представляващ Обект №2 по
протокола за оглед от 11.04.2020г./ - полиетиленово пликче,с каналче съдържащо
суха зелена тревиста маса,запечатано в 1 бр.полиетиленов плик с лепенка ВД
представлява коноп /марихуана/ със съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол с концентрация 15%, с нето тегло 0,357 гр.
Обект №2 / представляващ обект №3 по протокола за оглед/-
бяла пластмасова кутийка с капак,съдържаща кристалообразно вещество с розов
цвят,запечатана в 1 бр.полиетиленов плик с лепенка ВД, представлява
метамфетамин със съдържание на активен наркотично действащ компонент
метамфетамин 64%, с нето тегло 2,211 гр.
Обект №3 / представляващ Обект №5 по протокола за
оглед/-пластмасова кутийка с капак с диаметър 4см., съдържаща кристалообразно
вещество,бежаво на цвят,запечатана в 1бр. полиетиленов плик с лепенка.ВД
представлява метамфетамин със съдържание на активен наркотично действащ
компонент - метамфетамин 72%,с нето тегло 0,033 гр.
Обект №4 - 1бр.пакетче от скъсано капаче от цигарена
кутия, съдържащо бяло кристалообразно вещество,запечатано в 1 бр.хартиен
плик,иззето с протокол за обиск на обв.Т. представлява метамфетамин със
съдържание на активен наркотично действащ компонент ~ метамфетамин 69%,с нето
тегло 0,074гр.
Съгласно протокол от 29.04.2020 г. за оценка на наркотични
вещества стойността на наркотичните вещества възлиза общо на 60,10 лв.
С приемателно-предавателен протокол № …. веществените доказателства
- метамфетамин и коноп/марихуана/ били предадени на съхранение в ЦМУ - Отдел
„НОП“.
В хода на ДП е изготвена и дактилоскопна експертиза с
обекти на експертизата - полиетиленово пликче,с каналче съдържащо суха зелена
тревиста маса, бяла пластмасова кутийка с капак, съдържаща кристалообразно
вещество с розов цвят и пластмасова кутийка с капак с диаметър 4см., съдържаща
кристалообразно вещество,бежаво на цвят.Заключението на дактилоскопната
експертиза е,че по предоставените за изследване обекти не е открито наличие на
дактилоскопни следи.
От приложената по делото
справка за съдимост се установява ,че спрямо подс.Т.
са постановени следните Присъди …
С Определение на
ОС –С.. по ВЧНД / …. на Т.
е определено общо наказание ,с
изключение на първата и последната
присъда в размер на една година и
осем месеца лишаване от свобода , което да изтърпи при
първоначален строг режим
С Определение по
ЧНД № …. на РС-П..,вл. в сила от 10.11.2017г. на Т. е определено общо наказание по първата и
последната присъда в размер на две години лишаване от свобода при първоначален
строг режим.
Горната фактическа
обстановка се установява частично от
обясненията на подс.Т., от показанията на свидетелите И. , И.,Т., Д.,Ж. ,Д., показанията на свид.Г. /в
малка част/ от показанията на свид.Т./ в отделни части, в това число и приобщените му показания по реда на чл.281,ал.5 от НПК/ от части от показанията на свид.Б. от
заключението на ФХЕ и ДЕ,от писмените доказателствени средства- протокол за
оглед на местопроизшествие, приложения към него фотоалбум, писмените
доказателства- протокол да доброволно
предаване, протокол за обиск, приемо-предавателен протокол,справка за
нарушител,4бр. удостоверения и типова
длъжностна характеристика, ежедневна ведомост,заповед за задържане ,писмо от
Община –Я… и справка за съдимост.
Съдът кредитира изцяло
като обективни и незаинтересовани показанията на полицейските служители И., И.Д. и Т..В случая
от показанията на първите двама се установяват действията на подсъдимия след подаване на сигнала за
спиране, неизпълнение на разпореждането и последвалото бягство.От
показанията на другите двама свидетели се установява ,че те са отзовали
на поисканото съдействие от колегите си и
са възприели визуално поведението
на подсъдимия при пресрещането му на .“…“.Показанията на
четиримата свидетели са
еднопосочни и по отношение на неподчинението на подсъдимия, преченето те да изпълнят служебните си задължения и
предприетите действия за задържането му.Показанията
им относно местоположението на автомобила му и
неговото състояние след
преустановяване на движението съответстват
и на писмените доказателствени средства-протокол за оглед на
местопроизшествие където подробно е описано
къде и как е открит лекия
автомобил.Показанията на полицейските служители съответстват и на протокола за извършен по реда на ЗМВР
обиск , при което действие намерените
вещи, включително инкриминираното количество метамфетамин са подробно описани, като подсъдимият освен ,че е
подписал протокола без възражения е
посочил ,че са негови както и на
протокола за доброволно предаване, с които са били предадени на
разследващия полицай.
Показанията на тези полицейските служители са обективни и
защото се подкрепят от показанията
на свидетелите Ж. и Д.- поемните лица присъствали при извършване
на процесуално следственото действие оглед на местопроизшествие.
Не на последно място показанията на полицейските
служители не са в противоречие и с обясненията на подс.Т. в частта им по
отношение на посоката на движение му ,че
е възприел подадения му сигнал, но се
уплашил и ускорил скоростта и му
е извършен обиск .
В обобщение следва да се посочи, че показанията на тази
група свидетели, след извършен анализ и
предвид липсата на данни по някакъв начин да са заинтересовани от изхода на
делото ,следва да бъдат възприети и поставени в основата на фактическите
констатации по делото.
Съдът кредитира
като обективни и достоверни показанията
на свидетелите Ж. и Д., тъй като са
последователни, непротиворечиви и се покрепят от останалите по делото
доказателствен материал. Те установяват, че подс.Т. се е намирал до автомобила при извършения оглед и са
подписали протокола за извършеното действие без възражения.
Обясненията на подсъдимия Т. , дадени в хода на съдебното
следствие ,в частта която твърди ,че на
ул.“Ж.Папазов“ е спрял между двата полицейски автомобила и не е потеглил назад
не се възприемат от съда като годно доказателствено средство, а само като
защитна теза, тъй като изложените с тях факти
се опровергават категорично от показанията на полицейските служители,
които са го възприели визуално като водач в опита му да избяга. А
съдът вече изложи подробни съображения защо кредитира показанията на тези
свидетели.Следва да се отбележи също ,че
ако подсъдимият е останал на място и
изпълнил дадените му разпореждания , то не
би се стигнало до произвеждане на изстрел във въздуха от свид.И. със служебното
му оръжие.
Обясненията на подс.Т. ,че якето с което бил процесната вечер не било
негово , а намерил в колата също се възприемат като защитна теза.Излизането на подсъдимия от дома
му по къс ръкав е логически неиздържано предвид късния час и
сезона , когато времето е студено , а освен това подсъдимият саморъчно е
посочил в протокола за обиск ,че намерените вещи са негови, което обстоятелство
опровергава твърдението му ,че якето било на друг човек.
Съдът намира ,че
обясненията на подс.Т. дадени в хода на
съдебното следствие не следва да бъдат кредитирани по отношение чия собственост е лекия автомобил и от кого основно се ползва,
доколкото се разминават с обясненията
му,дадени в хода на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.279,ал.2
от НПК. В тях той посочва ,че не знае чия собственост е автомобила и ,че се
ползвал основно от брат му и друг техен познат. Съдът намира за логически
необосновано твърдението му ,че
причината да не посочи свид.Г. като
собственик е притеснението му да не бъде
„вкарана“ в затвора за наркотици , защото само от факта на кого е автомобила
не може да се направи извод ,че е държала
и наркотични вещества.
По-нататък, обясненията на подс.Т. не кореспондират и с приобщените показания на свидетеля Ст.Б. от ДП, в които заявява ,че той и брат
му имат автомобил „…“ с десесн волан.В протововес
на твърденията на подс.Т. са и
приобщените показания на свид.К.Т. от
досъдебното производство, в който посочва ,че заедно с брат си ползвали автомобила от около година.
Очевидно е разминаването между обясненията на подсъдимия и заявеното от двамата свидетели, като тук
следва да се посочи ,че те са нямали
причина при разпита им на
досъдебното производство да не споделят тази информация , ако действително автомобиласе ползвал свид.Г..
Съдът намира за
необективни показанията на свид.Г. по отношение
на твърдението ,че автомобила е
нейна собственост, доколкото
промяната на собствеността върху МПС
се извършва с договор за
покупко-продабжа с нотариална заверка на подписите, а по делото не е представен
такъв.По тези съображения не следва да
бъдат кредитирани и показанията на свидетелите С.Б.. и К.Т. дадени в хода на съдебното следствие.Аргумент
също така са и противоречията в
показанията на двамата свидетели дадени в хода на съдебното следствие и тези,
депозирани в досъдебното производство, приобщени по съответния процесуален ред
по отношение на кого и от кого се ползва автомобила .Следва да се има предвид и субективния им
характер, тъй като произтичат от заинтересовани лица.
Съдът не кредитира показанията на свид.Г. в частта ,в която твърди ,че е оставила в
автомобила марихуана , тип „Джъмпър“ и
няколко дни преди инкриминираната дата в
подлакътника на автомобила е виждала кутийка с розово
вещество, както и показанията на свид.Б.
тази част, тъй като от една страна са в противоречие с показанията на
свид.К.Т., който твърди ,че в автомобила не е виждал наркотични
вещества,при положение ,че го
ползвал през деня, а от
друга противоречи и на елементарната житейска логика, доколкото
е меко казано нелогично да се оставят за няколко
дни наркотични вещества на видно
място в автомобила, който се ползва ежедневно.
Поради това изложената от свидетелите версия за наркотичните
вещества съдът намира за произволна и
изложена със цел да обслужи единствено защитната теза на подсъдимия в опита
му да избегне наказателната отговорност.
Съдът възприема изцяло и заключението на назначените в хода на съдебното следствие физикохимическа
експертиза и дактилоскопна експертиза,
тъй като тези заключение в пълнота отговарят на поставените задачи, ясно и
обосновано е и с оглед останалите доказателства по делото не възниква никакво
съмнение за тяхната достоверност и
правдивост. Заключенията на тези
експертизи като способ за изясняване на обстоятелства от предмета на доказване,
за които са нужни специални знания,са компетентно изготвени.
Съдът не кредитира
като годно доказателствено средство Протокола за оглед на местопроизшествието в
частта му за изземване на веществените доказателства, но не по изложените от
страните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл.155 ал.1 от НПК целта при огледа
е следствените органи да разкрият,
непосредствено да изследват и да запазят по реда, установен от закона следи от
престъплението и други данни,относими към предмета на доказване.В конкретния
случай, с оглед обстоятелството, че е предприето претърсване на лек автомобил,
който е бил управляван от подсъдимия, при което са били иззети, находящите се в
него вещи, с извършването на следственото действие са били накърнени правата и
личната сфера на водача на автомобила, поради което е било необходимо да намерят
приложение изискванията на процесуалният закон по чл.161, ал.2 и сл. от НПК.При
извършването на това процесуално-следствено действия не са били спазени законовите изисквания, доколкото протоколът в
тази му част не е представен за одобрение от съда.
Неспазването на процесуалните правила е опорочило реда за
събиране на доказателства, поради което от една страна протоколът за оглед,в
частта за изземването на веществените доказателства се явява негодно доказателствено средство за
отразените в него действия, а от друга - иззетите вещи не могат да бъдат ценени
като доказателства, тъй като не са събрани и приобщени по реда и при условията
на НПК. Така изложеното мотивира съда да изключи от доказателствения материал
по делото, като изготвен в нарушение императивни разпоредби на НПК, протокол за
оглед на местопроизшествие от
11.04.2020г/ в частта му за изземване на вещите/,както и да приеме за
негодни доказателства и иззетите чрез
това опорочено следствено действие вещи, тъй като същите не са събрани по реда
и при условията на НПК.
Съдът приема като
годно доказателство протоколът за обиск
на лице от 11.04.2020 г.В конкретния случай
изземването на наркотичното вещество от подсъдимия е осъществено по реда
на чл.80 ЗМВР.Това е било възможно по отношение на лице, за което има данни ,че е извършено
престъпление.Данните по делото, които могат да бъдат взети предвид в тази
насока и специално показанията на полицейските служители са давали повод да се извърши обиск на подсъдимия дали носи опасни или забранени за притежание
предмети.Изземването е извършено веднага след задържане на подсъдимия и за
това действие е съставен протокол,макар и в по- късен момент подписан от
лицето,което го е извършило, присъствалото поемно лице и подсъдимият.Поради
това е спазен редът за съставянето му и
от формална гледна точка не са допуснати нарушения.
На следващо място иззетото при обиска наркотично вещество
е годно приобщено към доказателствения материал по делото. Това в случая е
осъществено посредством предаването му от полицейския орган на
разследващия орган непосредствено след извършване на огледа на
местопроизшествие , за което е съставен протокол от 11.04.2021г.Т.е. доказана е
връзката между веща и лицето, от което е иззета и непокътнатостта на същата от
изземването й при обиска до получаването й от разследващия орган.
Доводът на защитата че по делото не се намира капака от
цигарената кутия, иззет при обиска, не е от характер да постави под съмнение
валидността на извършените действия, както и не сочи на извод за липса на предмет
на престъплението. Изводимите от протокола за обиск и протокола за доброволно
предаване фактически данни, преценени и
във връзка с показанията полицейските служители при тези действия и
заключението на физикохимическата
експертиза , налагат извод обективна проследима
идентичност на веществото и
опаковката ,в която е поставено.
Неоснователно е и възражението ,че не ставало
ясно кога е бил извършен обиска на подсъдимия, предвид отразения час 00,35 часа в
заповедта за задържане по реда на чл.72 ЗМВР.От показанията на
полицейските служители темпорално се
установява ,че обиска на подсъдимия е
извършен непосредствено след като е бил изведен от автомобила, но протоколът технически
е изготвен в по- късен момент в сградата на РУ-Ямбол ,предвид липсата на
условия за съставянето му на място, като това
не може да се приеме за съществено нарушение. От доказателствата по
делото се установява и, че подсъдимият е присъствал при извършения оглед на автомобила започнал в 01.40 часа и приключил в 03.30 часа, поради което отразеният час на задържане по реда на чл.72 от ЗМВР е
некоректен,което обаче не води
до неяснота кога е извършен
обиска на подсъдимия.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Подс.Т. е
осъществил от обективна и субективна страна
фактическия състав на
престъплението по чл.270,ал.1 от НК , тъй като на 11.04.2020 г., около
00:30 часа в гр. Я… по ул. …“, при управление на лек
автомобил марка „…“ с рег. № KD03KTE противозаконно пречил на орган на властта - младши
експерт Г.Г.И. и младши инспектор Д.И. *** да изпълнят задълженията си по
извършване на проверка на МПС и лице, като не е спрял за проверка, след подаден
звуков и светлинен сигнал със служебен автомобил марка „…, а увеличил скоростта на
управляваното от него МПС и продължил да управлява в гр. Я…“, отказал да преустанови
движението на управлявания от него автомобил марка „…, насочил автомобила към младши инспектор Д.И., за да го
накара да се отмести от платното за движение и отказал да излезе от лек
автомобил марка „…
От обективна страна изпълнителното деяние на
престъплението по чл.270, ал.1 НК се осъществява, когато са създадени
препятствия за дейността на орган на властта да изпълни служебните си
задълженията. Престъплението по чл.270, ал.1 НК изисква от обективна страна
лицето, на което е попречено да изпълни задълженията си, да има качеството
орган на властта, предвид легалната им дефиниция, съгласно чл.93, т.2 НК.
Съгласно разпоредбата на чл.93 т.2 от НК „Орган на власт”
са органите на държавната власт, органите на държавно управление, органите на
съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с
упражняването на властнически функции.
В случая не е спорно
,че свидетелите И. и И. на длъжност съответно „младши експерт“ и
„младши инспектор“ към сектор
„Охранителна полиция“ към РУ-Я… са изпълнявали своята длъжност в
качеството си на орган на власт.Безспорно е
и обстоятелството ,че
изпълняваните от свидетелите задължения са били свързани с опазване на обществения ред ,предотвратяване
и разкриване на престъпления и нарушения
на обслужваната територия.
От доказателствата по делото се установява, че на
инкриминираната дата при осъществяване на задълженията си полицейските служители са подали ясен и
недвусмислен сигнал /звуков и светлинен/ от служебния автомобил на подсъдимия да преустанови движението на управлявания автомобил.Подсъдимият възприел сигнала, но не само ,че не се подчинил,
а увеличил скоростта в опит да избяга от
полицаите.Нещо повече , той не се подчинил
да преустанови движението си
и след като бил
пресрещнат от друг служебен
автомобил, а рязко потеглил назад, при което е
щял да удари свид.И., което го
принудило да произведе изстрел със служебното си оръжие и да счупи стъклото на автомобила му. Дори и тогава подсъдимият
продължил да форсира двигателя , което
наложило принудителното му изваждане
през счупеното стъкло на
шофьорската врата на автомобила,
тъй като вратите били заключени.Това
поведение на подсъдимия безспорно сочи
на активно препятстване на органите власт да изпълнят служебните си задължения по
рутинна проверка на моторно превозно
средство и водача му.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл,
като подсъдимият е съзнавал, че противозаконно пречи на орган на властта -
служители на МВР, в кръга на службата им да изпълняват задълженията си, упорито
несъобразявайки се подадените му звукови и светлинни сигнали от обозначени
полицейски автомобили за спиране, като е целял настъпването на
общественоопасните последици.
Настоящия съдебен състав не споделя довода на защитата за
осъществено от подсъдимия административно нарушение по чл.103 от ЗДвП, а не
престъпление по чл.270,ал.1 от НК.
Разграничителният критерий при преценката дали
осъщественото деяние съставлява престъпление или административно нарушение е
съответната степен на обществена опасност .В процесния случай противозаконното пречене на органа на
властта се отличава с по- висока степен на обществена опасност.По-
високата степен на обществена опасност се извлича от следните факти установени
по делото- опита за бягство на подсъдимия ,наложило преследване с патрулен
автомобил,увеличението на скоростта, рязкото потегляне назад ,след като му е
бил препречен пътя от друг полицейски
автомобил,насочено срещу свид.И. , като
благодарение на неговата реакция не се стигнало и до увреждането му,
произведения изстрел за спирането му , счупването на стъклото и изваждане на
подсъдимия.Всички тези форми на поведение на подсъдимия в значителна степен са препятствали изпълнението на възложените
на органите на власт служебни задължения,поради което извършеното деяние се отличава с по- висока обществена
опасност. В този смисъл е и практиката на ВКС
изразена в Решение № ….
Що се отнася до цитираните от защитата Решение … ВКС следва да се
отбележи ,че първото решение е във връзка
с поведението на деец при неспиране на сигнал със стоп палка ,т.е касае се за обичайно неизпълнение на съответно
разпореждане, което е с нисък интензитет на обществена опасност, а при второто
деецът се опитал да избегне задържането си ,след като
е заварен на местопрестъплението ,след извършване на престъплението и
поведението му не е към пречене на орган
на власт да изпълни задълженията си, какъвто е настоящия случай.
Съдът прие , че подс.Т. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.354а,ал.5,вр. ал.3 от НК, тъй
като на 11.04.2020 г. около 00:30 часа, в гр. Я…, без надлежно разрешително е държал в себе си /в джоб/
високорисково наркотично вещество метамфетамин с нето тегло 0,074 грама с
концентрация на активен, наркотично действащ компонент метамфетамин 69%, на
стойност 1,85 лева, поставен под контрол съгласно Списък I от Наредба за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотично, във връзка с чл.
3, ал.2, т.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите -
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“, като случаят е маловажен.
От обективна страна изпълнителното деяние на
престъплението се е осъществило чрез
действие и се е изразило в държане до
определен период от време на високо рисково
наркотично вещество,което е поставено под забранителен режим съобразно Единната конвенция на ООН за наркотичните вещества,
ратифицирана от Р.България и ЗКНВП. То е
включено в приложение № 1 към чл.3,ал.2 от ЗКНВП и е определено като
вещество с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от употребата му.Също така
за държането му подсъдимия не е имал надлежно разрешително .
С оглед установеното количество и вид наркотично
вещество,сочещо че е за лична употреба,неговата стойност,която е
незначителна и подбудите за извършване на деянието,съдът счита е налице маловажен случай на престъпление по
чл.354а,ал.5,вр. ал.1 от НК.
Деянието е осъществено от подсъдимия при форма на вина-
пряк умисъл.Същият е съзнавал ,че държи
високорисково наркотично вещество без съответното разрешение за това.Предвиждал
е неизбежността на настъпване на общественоопасните последици от деянието,
свързани с нарушаване на обществените отношения, уреждащи държането на
високорискови наркотични вещества и се е съгласил с това.
Съдът призна подсъдимият Т. за невиновен и го оправда по
обвинението по чл.354а,ал.3 ,вр. ал.1 от НК , затова че по същото време в лек
автомобил „Воксхол Вектра“ с рег. № да е
държал високорискови наркотични вещества - коноп /марихуана / с нето тегло с 0,357 грама с
концентрация на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 15%
на стойност 2,14 лева, метамфетамин с нето тегло 2,221 грама с концентрация на
активен, наркотично действащ компонент метамфетамин 64%, на стойност 55,28
лева, метамфетамин с нето тегло 0,033 грама с концентрация на активен,
наркотично действащ компонент метамфетамин 72%, на стойност 0,83 лева, поставени
под контрол съгласно Списък I от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични, във връзка с чл. 3, ал.2, т.1 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите - „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
За да оправдае подсъдимия съдът взе предвид ,че протокола
за оглед по делото в частта му за
изземване на веществените доказателства
е несъответен на изискванията на процесуалния закон, с оглед обстоятелството,
че по същество закрепва претърсване и изземване от лек автомобил, поради което
следва да бъде извършено в съответствие с изискванията на чл.161 от НПК ,а в
случая не е сторено.
Действително негодността на доказателственото средство не
е абсолютна процесуална пречка вещите, предмет на престъплението да бъдат
приобщени към доказателствата по делото, доколкото това не са единствените
възможни доказателствени средства за събиране им.Изземването им се счита за
допустимо да се установи и със събраните по делото гласни доказателства.
В случая обаче гласните доказателства по делото, оценени
в тяхната съвкупност, не установяват
факта на намиране на веществените доказателства, техният вид и количество по
несъмнен начин.
По делото в качеството на свидетели са разпитани поемните лица .От разпита
на свид. Д. се установява
,че е участвал в това си качество при
извършеното претърсване на автомобила ,
но няма спомен какви вещи са открити. От разпита на свид. Ж. се установява ,че е възприел реално
действията по разследването , но не може да даде подробни показания , от които
да става логически очевидно всяко едно от действията на разследващия орган, последователността ,
мястото и начинът, по който са открити веществените доказателства.
В показанията на свидетелите Т. и Д. също няма конкретика по отношение на тези
обстоятелства, тъй като са останали на място до пристигане на оперативната
група и реално не са присъствали при извършеното претърсване.
От показанията на
свид. И. и И. също не се доказват
по категоричен начин обстоятелства,
които са от решаващо значение за делото, а именно – къде и конкретно какви вещи
са иззети от автомобила на подсъдимия.Така например свид.И.
заявява ,че е видял на седалката
на автомобила сноп зелена тревиста маса, като по –надолу в показанията
си сочи ,че е било топче зелена маса без опаковка, което не съотвества на
снимките от фотоалбума на местопроизшествието.Свидетелят И. на свой твърди
,че в автомобила е имало кутийка с
кристалообразно вещество, без да сочи
местонахождението и.
При това положение настоящия съдебен състав счита ,че от показанията на тези свидетели не става пределно ясно къде са открити вещите, техния вид и опаковка.
Имайки предвид и заявеното от свид.Г. и Ст.Б. досежно
наркотичните вещества, което съдът намира ,че не е в резултат на техни лични възприятия , а с цел да обслужат
защитната версия на подсъдимия, както и
липсата на дактилоскопни следи по тези вещи прие ,че по делото не е доказано по категоричен и безспорен начин авторството на
деянието.
Относно наложеното наказание на подсъдимия.
За
престъплението по чл.270,ал.1 от НК законът предвижда наказание до три години
лишаване от свобода или глоба от петстотин до две хиляди лева , а за
престъпление по чл.354а,ал.5 ,вр. ал.3 от НК глоба до хиляда лева.
Съдът определи
вида и размера на двете наказания при условията на чл.54 от НК.За
престъплението по чл.270 ,ал.1 от НК
като отегчаващи вината обстоятелства отчете: завишената лична обществена опасност на подсъдимия ,предвид съдебната му биография-влезли в сила 12 осъдителни присъди,които са групирани в две
съвкупности и по които са му определени ефективни
наказания лишаване от свобода в немалък размер ,начинът на извършване на деянието, поисканото
съдействие и участие на друг автопатрул
за преустановяване движението на автомобила ,управляван от подсъдимия , проявената
упоритост при извършването му,при което
се е стигнало дори до използване на огнестрелно оръжие ,чрез
произвеждане на изстрел във въздуха от
свид.И. и създадената опасност от
нараняването му,предвид движението на автомобила към него. Следва да се отчете също ,че подсъдимият е управлявал
автомобила като неправоспособен водач на МПС, както и множеството наложени му наказания за нарушения на ЗДвП.Всички тези отегчаващи вината обстоятелства, при липса на
смекчаващи мотивираха настоящия съдебен състав да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на две години, като счете ,че по
този начин биха се постигнали целите на чл.36 от НК.
Предвид предходните осъждания на подс.Т. са налице законови пречки за
прилагане института на условното осъждане.Затова и на основание
чл.57,ал.1,т.2,бук.“б“. от ЗИНЗС, съдът определи наказанието
да изтърпи при първоначален строг режим.
При определяне
размера на наказанието за престъплението
по чл.354а,ал.5 от НК съдът отчете склонността на подсъдимия към извършване на
противообществени деяния, обремененото
му съдебно минало, както и обстоятелството, че наложените му до сега наказания
не са предизвикали необходимия поправително – възпитателен ефект и лошите му
характеристични данни, поради което го санкционира с наказание „ГЛОБА” в размер
на 1000 /хиляда/ лева.
Съобразявайки
се с разпоредбата на чл.23,ал.3 от НК съдът присъедини изцяло към наказанието
лишаване от свобода наложено на подсъдимия наказание глоба.
В съответствие
с разпоредбата на чл.354а,ал.6 от НК съдът отне в полза на държавата предадените
за съхранение в ЦУМ- отдел“НОИ“ наркотични вещества , а по отношение на
останалите веществени доказателства, тъй
като са без стойност постанови да бъдат унищожени.
Тъй като
подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение, на основание
чл.189,ал.3 от НПК, съдът го осъди да заплати направените по делото разноски в размер
на 269,60лв в полза на ОД на МВР-Я.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: