№ 45
гр. гр. Добрич , 01.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на първи април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Б. Николова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500126 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл.130 от ГПК и чл.3*6 ал.1 от
ГПК.Подадена е частна жалба от А. С. А. с ЕГН ********** от с.Б.,общ.Б.,обл.Добрич
срещу определение №26004*/26.01.2021 г. по гр.д.№577/2020 г. на Балчишкия районен
съд,с което производството по цитираното дело е прекратено поради недопустимост на
предявените искове и е оставена без уважение молба на частната жалбоподателка-ищец по
делото за допускане обезпечение на предявените искове чрез налагане на обезпечителна
мярка „спиране на изпълнението по изп.д.№20203210400185 по описа на СИС при
БРС“.Настоява се за отмяна на атакуваното определение като незаконосъобразно и за
връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия,респ. за допускане на претендираното обезпечение на предявените искове.
По аргумент от разпоредбите на чл.130 ал.1 изр.2 от ГПК и чл.3*6 ал.2 изр.2 от ГПК преписи
от частната жалба не са връчени на насрещната страна-ответниците по делото С. Л. И. и
Община-гр.Карнобат,поради което последните не изразяват становище по допустимостта и
основателността на жалбата.
Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1
от ГПК и чл.3*6 ал.1 от ГПК /частната жалбоподателка е уведомена за определението на
03.02.2021 г.,а жалбата е подадена по пощата на 0*.02.2021 г. при изтекъл за страната срок
за обжалване на 10.02.2021 г./.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано
лице /страна по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него
1
определение,респ. като насочена срещу актове от категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК и
чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.3*6 ал.1 от ГПК,подлежащи на самостоятелен
инстанционен контрол за законосъобразност,жалбата е процесуално допустима.Разгледана
по същество,същата е основателна в частта срещу атакуваното определение в неговата
прекратителна част,но е неоснователна в частта срещу определението на БРС в частта,с
която е отхвърлена молбата на частната жалбоподателка в качеството й на ищец по делото
за допускане обезпечение на предявените искове.
Гр.д.№577/2020 г. на БРС е образувано по повод искова молба вх.№26108*/10.11.2020
г.,уточнена с молба вх.№261404/27.11.2020 г. и молба вх.№260380/26.01.2021 г.,с която са
предявени пасивно субективно съединени отрицателни установителни искове на основание
чл.440 ал.1 от ГПК от А. С. А. от с.Б.,общ.Б. в качеството й на трето на изпълнението лице
срещу С. Л. И. от с.Божурово,общ.Добрич /длъжник по изпълнението/ и Община-
гр.Карнобат /взискател по изпълнението/ за установяване,че длъжникът С. Л. И. не е
собственик на недвижимия имот,спрямо който е насочено принудително изпълнение по
изп.д.№185/2020 г. по описа на СИС при БРС,а именно 1/2 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 03174.501.1*3 по кадастралната карта на с.Б.,представляващ дворно място с
площ от 1 4*5 кв.м ведно с построената върху него жилищна сграда със застроена площ от
61 кв.м и с идентификатор 03174.501.1*3.3 по кадастралната карта на селото.В хода на
първоинстанционното производство ищцата А.А. е подала молба вх.№260286/21.01.2021 г.,с
която е насочила исковете и срещу трети ответник Община-гр.Варна,за който твърди,че
също е взискател по цитираното изпълнително дело.
С атакуваното определение първоинстанционният съд е приел,че исковете по чл.440 от ГПК
са недопустими поради липса на правен интерес у ищцата от търсената с тях защита,защото
последната се позовавала да е собственик на описания недвижим имот по силата на сделка
/договор за покупко-продажба от 2*.11.201* г./,сключена след вписана на 06.06.201* г. по
изпълнително дело,образувано първоначално в СИС при Добричкия районен съд,възбрана
върху имота.Освен това ищцата обосновавала правата си върху имота с възражение за
трансформация на лично имущество,относимо към правата на нейния праводател К.С.А.
/продавач по сделката от 2*.11.201* г./,при което упражнявала недопустимо чужди
права,принадлежащи изцяло на съпруга-продавач.
Искът по чл.440 ал.1 от ГПК е отрицателен установителен иск за собственост,който,за да е
допустим,изисква наличие на правен интерес от предявяването му.За да е налице правен
интерес,ищецът трябва да е трето на изпълнението лице,чието вещно право върху недвижим
имот е засегнато чрез насочено спрямо имота принудително изпълнение.Целта и предметът
на иска е отричане правото на собственост на длъжника върху имота,за да се защити
притежаваното от ищеца право върху вещта чрез преустановяване на принудителното
изпълнение върху чуждата вещ.Правата на третото лице-ищец върху вещта не са предмет на
иска по чл.440 ал.1 от ГПК,но обуславят правния интерес от предявяването му /така т.4 от
Тълкувателно решение №3/10.07.2017 г. по тълк.д.№3/2015 г. на ОСГТК на ВКС/.В случая
2
ищцата А. С. А. е депозирала доказателство за евентуални свои права върху процесния
имот,а именно нотариален акт №*,т.VI,рег.№4527,д.№805/201* г. на нотариуса О.О. с район
на действие БРС,обективиращ договор за покупко-продажба на целия процесен
имот,сключен на 2*.11.201* г. между К.С.А. и С. Л. И.,от една страна като продавачи,и А.
С. А.,от друга страна като купувач.Последният факт /сключената сделка/ обаче не е
достатъчен да обоснове правен интерес за ищцата от предявяване на настоящите искове.За
да е допустим иск по чл.440 ал.1 от ГПК,следва да е започнало и да не е приключило
принудително изпълнение спрямо имота-предмет на иска,т.е. следва да са приложени по
делото доказателства за наличие на висящо изпълнително дело с цитирания №185/2020 г. на
СИС при БРС с посочените страни-длъжник Събка Л.И. и взискатели Община-Карнобат и
Община-Варна,за започнало и неприключило принудително изпълнение спрямо процесния
недвижим имот.Данните за наличие на образувано изп.д.№185/2020 г. по описа на СИС при
БРС са взети от първоинстанционния съд от представени от ищцата 2 бр. разпореждания на
ДСИ при БРС от 2*.10.2020 г. и 02.12.2020 г.От тези разпореждания обаче не може да се
извлече извод на какъв етап е провежданото принудително изпълнение спрямо процесния
имот /с разпореждането от 2*.10.2020 г. е насрочен опис на имота за 02.12.2020 г.,а с
второто от 02.12.2020 г. описът е отложен за 03.02.2021 г./.Не е ясно проведен ли е опис и
предприети ли са последващите действия по обявяване на имота на публична
продан,проданта приключила ли е,респ. дали принудителното изпълнение спрямо имота е
продължено или изоставено от съдебния изпълнител.Разпорежданията дават само моментни
данни за развитието на изпълнителното производство.За да извърши задълбочена преценка
дали исковете са допустими,първоинстанционният съд е следвало да изиска копие от самото
изп.д.№185/2020 г. на СИС при БРС,към което би следвало да са приложени и предходните
образувани изп.д.№3*/2020 г. на СИС при Добрички районен съд и изп.д.№156/2003 г. на
СИС при Районен съд-Карнобат,за които има данни в разпореждането от 2*.10.2020 г.,като
последните също следва да бъдат изискани и приложени,за да се добие цялостна представа
за развитието на изпълнителното производство.Именно от книжата по изп.д.№156/2003 г. на
РС-Карнобат съдебният изпълнител е почерпил данни за наличие на вписана възбрана върху
имота на 06.06.201* г.,но районният съд е разполагал само с тази опосредена информация в
разпореждането на ДСИ,която е останала непроверена чрез документацията по самото изп.д.
№156/2003 г.Доказателство за наличие на вписана възбрана на 06.06.201* г. върху имота
всъщност няма събрано по делото,като не е ясно и тази възбрана за обезпечаване вземането
на кой кредитор е вписана и дали този кредитор е взискател по изп.д.№185/2020 г. на СИС
при БРС,защото релевантно би било при преценката за правен интерес и допустимост на
исковете дали възбраната е вписана по искане именно на някой от взискателите по изп.д.
№185/2020 г. на СИС при БРС за обезпечаване успешното принудително изпълнение за
събиране на вземане-предмет на посоченото изпълнително производство.С вписване на
възбрана по искане на някой от взискателите по конкретното изпълнително дело
последващите разпореждания на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на
взискателя и присъединените кредитори.На тях са непротивопоставими и претенциите на
трети лица към възбранения имот,ако последните са придобили права върху имота след
3
вписване на възбраната.Възбраната в изпълнителния процес не дава право на
предпочитателно удовлетворение /за разлика от ипотеката/,а само обезпечава възможността
за ефективна реализация на принудителното изпълнение спрямо възбранения имот.Тя
гарантира осребряване на имота,но не гарантира удовлетовряване на кредитора,поискал
налагането й,в пълен обем,тъй като получената от публичната продан сума подлежи на
разпределение между всички кредитори на длъжника,чийто имот е възбранен /в този смисъл
мотивите към т.3 от Тълкувателно решение №1/10.07.2018 г. по тълк.д.№1/2015 г. на
ОСГТК на ВКС/.Така възбраната,вписана по искане на един от взискателите по изп.д.
№185/2020 г. на СИС при БРС,ползва и останалите присъединени по делото взискатели.Ако
сделката,по силата на която ищцата А.А. е придобила права върху процесния имот,е
сключена след вписана по цитираното изпълнително дело възбрана,то тя не би била
противопоставима на взискателите по това дело и предявяването на настоящите искове по
чл.440 от ГПК срещу длъжника и взискателите по делото би било лишено от правен
интерес.За да се извлече категоричен извод обаче,че е налице горната хипотеза,съдът следва
да разполага със сигурни данни вписана ли е възбрана по цитираното изпълнително дело
върху процесния имот по искане на някой от взискателите за обезпечаване принудителното
изпълнение спрямо имота за събиране на негово вземане-предмет на това изпълнително
производство.Като не е приложено обаче изпълнителното дело,съдът не може да извърши
обосновано горната преценка.Освен това без книжата по изпълнителното дело не може да
установи и дали исковете са насочени срещу всички пасивно легитимирани лица и в
частност срещу всички взискатели,като не е ясно кои са взискателите по това дело
/първоначален и присъединени/.Иск по чл.440 от ГПК,който не е насочен срещу визираните
в разпоредбата на чл.440 ал.2 от ГПК пасивно легитимирани правни субекти /длъжник и
взискател по изпълнението/,е процесуално недопустим.Конкретни указания на ищцата да
представи доказателства за удостоверяване на горните обстоятелства от значение за
преценката дали исковете са допустими не са дадени от първоинстанционния
съд,но,доколкото БРС е длъжен служебно да извърши преценка за допустимостта на
исковете,същият е следвало и служебно да събере нужните доказателства в тази насока,а
именно да изиска и приложи по делото цитираните изп.д.№185/2020 г. на СИС при
Балчишкия районен съд,изп.д.№3*/2020 г. на СИС при Добричкия районен съд и изп.д.
№156/2003 г. на СИС при Районен съд-Карнобат.Като не го е сторил,преценката му по
допустимостта на исковете е преждевременна и необоснована.Атакуваното определение на
БРС следва да бъде отменено в частта,с която производството по гр.д.№577/2020 г. на
същия съд е прекратено,и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия,като на първо място се изискат и
приложат цитираните изпълнителна дела и след цялостно обсъждане на всички факти от
значение за правния интерес на ищцата съдът да извърши своята нова преценка по
допустимостта на исковете.
В частта,с която е отхвърлена молбата на ищцата по делото А.А. за допускане обезпечение
на предявените искове чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по
4
изп.д.№20203210400185 по описа на СИС при БРС“,обжалваното определение е правилно и
следва да бъде потвърдено при следните съображения:
Основателността на молба за допускане обезпечение на иск се обуславя от кумулативното
наличие на няколко предпоставки.Съобразно разпоредбата на чл.3*1 ал.1 от ГПК
обезпечение на иск може да се допусне,когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или
ще се затрудни осъществяването на правата по решението,т.е. следва да е налице
обезпечителна нужда,като искът следва да е допустим и вероятно основателен,т.е.
подкрепен с писмени доказателства или в противен случай следва да е представена гаранция
в определен от съда размер.На следващо място претендираната обезпечителна мярка следва
да е подходяща и да води до оправдано накърняване правната сфера на
ответника,съответстващо на вида на търсената с обезпечения иск защита.
От приложените към делото писмени доказателства на настоящия етап не може да се
обоснове извод за допустимост на исковете,за чието обезпечаване се настоява.Както вече бе
изложено по-горе,необходимо е да се изискат и приложат цитираните изпълнителни
дела.Без същите и без съобразяване на данните от книжата по тях не може да се приеме със
сигурност на настоящия етап,че е налице правен интерес за ищцата да предяви
исковете,както и дали същите са насочени срещу пасивно легитимираните страни,респ. дали
е налице и висящо принудително изпълнение спрямо процесния недвижим имот.Тъй като
все още не е удостоверена допустимостта на отрицателните установителни искове по чл.440
ал.1 от ГПК,молбата за обезпечаването им като неоснователна подлежи на отхвърляне.
Частната жалбоподателка не е претендирала разноски за настоящото производство,поради
което съдът не следва да се произнася по дължимостта на такива.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №26004*/26.01.2021 г. по гр.д.№577/2020 г. на Балчишкия районен
съд в частта,с която е прекратено производството по цитираното дело поради недопустимост
на предявените искове.
ВРЪЩА делото на Балчишкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия съобразно указанията в мотивната част на настоящото определение.
ПОТВЪРЖДАВА определение №26004*/26.01.2021 г. по гр.д.№577/2020 г. на Балчишкия
районен съд в частта,с която е оставена без уважение молбата за допускане на обезпечение
на висящите искове с правно основание чл.440 от ГПК,предявени от А. С. А. с ЕГН
********** от с.Б.,общ.Б. срещу С. Л. И. с ЕГН ********** от с.Божурово,общ.Добрич и
5
Община-гр.Карнобат,чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по
изпълнително дело №20203210400185 по описа на СИС при Районен съд-Б.“.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.274
ал.3 т.1 от ГПК и чл.3*6 ал.2 изр.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6