№ 14486
гр. С., 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110123767 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. Б. М. срещу „Т.С.“ ЕАД, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено, че ищцата не дължи на ответника следните вземания, предмет на изпълнителен
лист от 30.09.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 26374/2012 г. по описа на СРС, 92 състав, а
именно: сумата от 11 467,48 лв. - главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м. 01.2006 г. - м. 04.2012 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, сумата от 4 316,41 лв. - мораторна лихва върху главницата за
периода 03.03.2006 г. - 14.12.2012 г., както и сумата от 881,36 лв. - съдебни разноски.
Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителния лист и за събиране на посочените
суми по молба на „Т.С.“ ЕАД от 21.01.2014 г. е образувано изпълнително дело №
20148560400118 по описа на ЧСИ Б.Б., с рег. № 856 на КЧСИ. Поддържа, че последното
валидно изпълнително действие, прекъсващо давността е от 07.04.2017 г. - налагане на запор
върху банкови сметки на длъжника. Ищцата счита, че на 07.04.2019 г. на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК по изпълнителното дело е настъпила перемпция и всички действия,
извършени след това не са годни да прекъснат погасителната давност за принудително
събиране на вземанията. Счита, че нова давност е започнала да тече от последното валидно
изпълнително действие преди настъпилата перемпция - 07.04.2017 г., и същата е изтекла на
15.06.2020 г., с изтичане на тригодишна погасителна давност, доколкото се касае за
вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а не със
съдебно решение и при съобразяване на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. С
1
оглед гореизложеното, моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Признава, че въз основа на изпълнителен лист от 30.09.2013 г. през
2014 г. е образувано изпълнително дело № 20148560400118 по описа на ЧСИ Б.Б., с рег. №
856 на КЧСИ, като сочи, че в хода на изпълнителното производство са извършвани
множество изпълнителни действия, прекъсващи давността - на 30.01.2014 г. с налагане на
запор на банкови сметки на длъжника, на 09.02.2016 г. с налагане на запор на банкови
сметки в „Б.Д.“ АД и др., с които са прекъсвани както двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, така и давностният срок, който в случая е петгодишен. С оглед гореизложеното,
моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетото за послужване ч. гр. д. № 26374/2012 г. по описа на СРС, 92 състав, се
установява, че същото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК с вх. № 3333719/27.12.2012 г. на „Т.С.“ ЕАД, въз основа на което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.12.2012 г., с която е
разпоредено длъжникът М. Б. М. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 11 467,48 лв. за
потребена топлинна енергия за периода януари 2006 г. - април 2012 г., ведно със законната
лихва от 27.12.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 4 316,41 лв. - лихва за забава за
заплащане на главницата от 11 467,48 лв. за периода 03.03.2006 г. - 14.12.2012 г. и 881,36 лв. -
разноски по делото.
Срещу заповедта за изпълнение е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение
от длъжника с вх. № 3303795/05.02.2013 г., като с разпореждане от 05.02.2013 г. съдът е дал
указания на заявителя за предявяване на иск относно вземанията по заповедта в едномесечен
срок от съобщението, в изпълнение на което от „Т.С.“ ЕАД е депозирана искова молба на
06.03.2013 г., по която е образувано гр. д. № 4018/2013 г. по описа на СРС, 117 състав.
От приложения в заповедното производство краен съдебен акт от развилото се по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК исково производство се установява, че същото е приключило с
влязло в сила на 20.06.2013 г. неприсъствено решение, постановено по реда на чл. 238 - чл.
239 ГПК, с което са признати за установени всички задължения на М. Б. М., предмет на ч.
гр. д. № 26374/2012 г. по описа на СРС, 92 състав и последната е осъдена да заплати на
„Т.С.“ ЕАД разноски в размер на 415,67 лв.
По делото няма данни срещу решението да е подадена молба по чл. 240 ГПК за
отмяната му, поради което на 30.09.2013 г. е издаден изпълнителен лист за сумите по
заповедта по чл. 410 ГПК (видно от отбелязването върху заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 26374/2012 г. по описа на СРС, 92 състав).
От приетото копие от изпълнително дело № 20148560400118 по описа на ЧСИ Б.Б. с
рег. № 856 на КЧСИ, се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба
вх. № 02639 от 21.01.2014 г. на „Т.С.“ ЕАД против М. Б. М. въз основа на изпълнителен лист
2
от 30.09.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 26374/2012 г. по описа на СРС, 92 състав, въз основа
на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.12.2012 г., по силата на който
ищцата е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 11 467,48 лв. за потребена топлинна
енергия за периода януари 2006 г. - април 2012 г., ведно със законна лихва от 27.12.2012 г. до
изплащане на вземането, сумата от 4 316,41 лв. - лихва за забава за периода 03.03.2006 г. -
14.12.2012 г. и 881,36 лв. - разноски по делото. В молбата за образуване на изпълнителното
дело на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено да извърши цялостна
проверка за имущественото състояние на длъжника и да определя способа за изпълнение,
без посочване на конкретен такъв.
Със съобщение с изх. № 5497/30.01.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника М. Б. М. в „О.Б.Б.“ АД, като запорното съобщение е получено на 03.02.2014 г.
Със съобщение с изх. № 5501/30.01.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника М. Б. М. в „Ю.Б.“ АД, като запорното съобщение е получено на 03.02.2014 г.,
като от банката е получено съобщение от 14.02.2014 г., че запорът е наложен, но по сметката
липсва авоар, върху вземането по сметката има предишно наложен запор, клиентът няма
банков сейф, нает от банката.
Със съобщение с изх. № 5498/30.01.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника М. Б. М. в „П.И.Б.“ АД, като запорното съобщение е получено на 03.02.2014 г.,
като от банката е получено съобщение, че лицето не е клиент на банката.
Със съобщение с изх. № 5502/30.01.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника М. Б. М. в „С.И.Б. (С.)“ АД, като запорното съобщение е получено на
03.02.2014 г., като от банката е получено съобщение, че лицето не е клиент на банката.
Със съобщение с изх. № 5500/30.01.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника М. Б. М. в „У.Б.“ АД, като запорното съобщение е получено на 03.02.2014 г.,
като от банката е получено съобщение, че лицето не е клиент на банката.
Със съобщение с изх. № 5496/30.01.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника М. Б. М. в „Б.П.Б.“ АД, като запорното съобщение е получено на 03.02.2014 г.,
като от банката е получено съобщение, че лицето не е клиент на банката.
Със съобщение с изх. № 5503/30.01.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника М. Б. М. в „Ц.К.Б.“ АД, като запорното съобщение е получено на 03.02.2014 г.,
като от банката е получено съобщение, че лицето не е клиент на банката.
Със съобщение с изх. № 5505/30.01.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника М. Б. М. в „О.Б.“ АД, като запорното съобщение е получено на 03.02.2014 г.
Със съобщение с изх. № 5506/30.01.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника М. Б. М. в „К.Т.Б.“ АД, като запорното съобщение е получено на 03.02.2014 г.,
като от банката е получено съобщение, че лицето не е клиент на банката.
Със съобщение с изх. № 5495/30.01.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника М. Б. М. в „Б.Д.“ АД, като запорното съобщение е получено на 03.02.2014 г.,
като от банката е получено съобщение, че лицето не е клиент на банката.
3
Със съобщение с изх. № 5504/30.01.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника М. Б. М. в „Т.И.“ АД, като запорното съобщение е получено на 03.02.2014 г.
Със съобщение с изх. № 5499/30.01.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника М. Б. М. в „Р.Б.“ АД, като запорното съобщение е получено на 03.02.2014 г.,
като от банката е получено съобщение от 04.03.2014 г., че запорът е наложен, но по
банковите сметки на длъжника има наложени предходни запори и няма наличност.
Със съобщение с изх. № 10009/19.02.2014 г. на основание чл. 458 ГПК държавата е
присъединена като взискател за дължимите публични държавни вземания в размер на
3 731,91 лв., за което ищцата е уведомена на 09.09.2014 г.
На 09.09.2014 г. на длъжника М. Б. М. е връчена покана за доброволно изпълнение.
С молба с вх. № 02977/29.01.2016 г. „Т.С.“ ЕАД е поискало извършване на справка в
НАП, с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение/пенсия на длъжника, както
и насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника.
С молба с вх. № 18431/07.03.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е поискало налагане на запор на
банковите сметки на длъжника и налагане на запор върху трудовото възнаграждение/пенсия
на длъжника, като с молба с вх. № 26884/12.04.2017 г. дружеството е внесло и дължимите
авансови такси.
Със съобщение с изх. № 14231/07.04.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника М. Б. М. в „Т.З.Б.С.“, като запорното съобщение е получено на 13.04.2017 г.,
като от банката е получено съобщение от 22.11.2017 г., че запорът е наложен, но по
банковите сметки на длъжника няма достатъчна наличност и на основание вътрешните
правила на банката сметките на клиента ще бъдат закрити служебно, поради неизпълнение
на Общите условия за предоставяне на платежни услуги по платежна сметка, предмет на
Рамков договор и липсата на движение за период повече от 12 месеца назад.
По изпълнителното дело са извършвани множество справки от НОИ, НАП, Агенция
по вписванията - С., от търговските банки в страната, Столична община, Дирекция
„Общински приходи“, с цел проучване на имущественото състояние на длъжника - за
налични трудови правоотношения, за придобити от длъжника недвижими имоти и др.
С постановление от 24.06.2024 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на ответното дружество процесните суми, за които е издаден
изпълнителен лист от 30.09.2013 г. по ч. гр. д. № 26374/2012 г. по описа на СРС, 92 състав, в
полза на „Т.С.“ ЕАД, поради погасяването им по давност.
Искът е допустим, въпреки прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК като в тази връзка съдът споделя мотивите на решение №
4
60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. по описа на ВКС, III г. о. В същото се приема, че
длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по
давност вземане, за което е налице изпълнително основание (влязло в сила съдебно
решение), въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е
налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на
кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително
производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено
по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното
изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и
съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемпцията не изключва принудителното
изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за
изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ -
той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист.
Единствената последица от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува
новото искане в ново (като номер) изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по
силата на закона.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в
исковата молба твърдения - изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на
установеното изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за
недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
По предявения иск по чл. 439 ГПК на изследване подлежат само онези факти, които
са настъпили след постановяване на влезлите в сила решение № III-117-144 от 20.06.2013 г.
по гр. д. № 4018/2013 г. по описа на СРС, 117 състав, и заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 26374/2012 г. по описа на СРС, 92 състав, въз основа на които е издаден
изпълнителен лист, по силата на който е образувано изпълнително производство. Нормата
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В случая вземанията по изпълнителния лист
се основават на влязло в сила неприсъствено решение № III-117-144 от 20.06.2013 г. по гр. д.
№ 4018/2013 г. по описа на СРС, 117 състав, с което е призната дължимостта на сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.12.2012 г., поради което
приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД - вземането е установено с влязло в
сила съдебно решение и срокът на новата давност е всякога пет години.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по
описа на ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
5
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като примерно
и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч.
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н., до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
В тълкувателното решение е посочено още, че относно давността в принудителното
изпълнение са неприложими правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в
исковия процес, тъй като ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес,
но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Прието е също така, че в гражданското право давността е правна
последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да
действа, давност не тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В
доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като актът има само декларативен,
а не конститутивен характер.
6
Съобразно изложеното и чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на решението
- 20.06.2013 г. е започнала да тече нова петгодишна давност, която към момента на
депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело - 21.01.2014 г. не е изтекла.
Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение, не прекъсва давността
образуването на изпълнителния процес, представляващо действието на съдебния
изпълнител, който образува изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган.
Това обаче не важи за подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело, а
такава е молбата, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ, която
прекъсва давността. В настоящата хипотеза молбата по чл. 426 ГПК съдържа изрично
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, но не е заявено конкретно изпълнително действие, което да бъде
предприето от съдебния изпълнител, поради което с нея не е била прекъсната давността.
С ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС се прие, че
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, какъвто е настоящият случай. Съобразявайки
задължителните постановки на посочените тълкувателни решения съдът приема, че в
периода от 21.01.2014 г. до 26.06.2015 г. давност не е текла.
По процесното изпълнително производство не са били налице и предпоставките за
приложение на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК до 26.06.2015 г.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изявленията на ищцата в исковата молба
приема, че същата не оспорва факта, че в периода от 21.01.2014 г. (датата на образуване на
изпълнителното дело) до 07.04.2017 г. (датата на налагане на запор върху вземания на
ищцата по банкови сметки) по изпълнителното дело са извършвани валидни изпълнителни
действия, които са възпрепятствали изтичането на приложимата петгодишна погасителна
давност. Това се установява и от приетото копие на изпълнително дело, видно от което след
26.06.2015 г. давността е била прекъсната както следва: на 29.01.2016 г. с молбата на
взискателя за налагане на запор и насрочване на опис на движими вещи на длъжника, на
07.03.2017 г. с молбата на взискателя за налагане на запор на банкови сметки и трудово
възнаграждение, получавано от длъжника, на 13.04.2017 г. с получаване на запорното
съобщение от „Т.З.Б.С.“. Без значение за прекъсване на погасителната давност е
обстоятелството дали по банковите сметки на длъжника в съответните банки е имало
налични авоари или не. Съгласно решение № 4/16.06.2017 г. по т. д. № 3129/2015 г. по описа
на ВКС, II т. о. запорът върху вземания на длъжника представлява разпореждане на
съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се предназначава за
принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се
разпорежда с вземането, а на третото задължено лице - да плаща на длъжника.
Запорът върху вземане обезпечава изпълнението, като запазва принадлежността на
вземането към имуществото на длъжника, осуетява погасяването на вземането чрез
плащане, извършено в полза на длъжника, и задължава третото лице да пази запорираните
суми (чл. 507, ал. 3). Ако към датата на налагане на запора наличните в банковата сметка
7
суми са недостатъчни за изплащане на задължението, то запорът има действие както по
отношение на наличните авоари по сметката, така и по отношение на последващите
постъпления общо до размера, посочен в запорното съобщение. Дали вземането, върху което
се налага запор, действително съществува и може да бъде събрано не са обстоятелства, които
водят до невалидност на процесуалните действия на кредитора, а само до тяхната
безрезултатност. Те не са правно нищо, а демонстрират ясната воля на кредитора вземането
да бъде събрано и съставляват действия, които прекъсват давността (така определение №
95/10.02.2022 г. по гр. д. № 3033/2021 г. по описа на ВКС, III г. о.). Следва да се допълни, че
с определение № 441/26.05.2022 г. по гр. д. № 495/2022 г. по описа на ВКС, III г. о. изрично е
застъпено становището, че изпращането на запорни съобщения прекъсва давността, без да е
необходимо да има осребряване по извършения изпълнителен способ.
След извършеното на 13.04.2017 г. изпълнително действие, което безспорно е годно
да препятства изтичането на петгодишната погасителна давност, а именно налагането на
запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, не са били извършвани каквито и
да е други изпълнителни действия, било по искане на взискателя „Т.С.“ ЕАД, било служебно
от съдебния изпълнител по силата на изричното му възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ, годни
да прекъснат погасителната давност за принудително събиране на вземанията (няма данни и
да са постъпвали суми по наложения запор). Проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, не са същински
изпълнителни действия, а само обезпечават успешното провеждане на изпълнението,
съответно не са годни да прекъснат срока на погасителната давност.
С оглед на това, съдът намира, че след тази дата (13.04.2017 г.) и на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се е перемирало след изтичане на
законоустановения двугодишен срок - на 13.04.2019 г., т. е. то е прекратено по силата на
закона, без значение, че съдебният изпълнител не е постановил акт за неговото прекратяване
до 24.06.2024 г., тъй като актът на ЧСИ за прекратяване има само декларативен, но не и
конститутивен характер. С оглед задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г.
по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, новата петгодишна давност за вземанията по
процесния изпълнителен лист е започнала да тече от датата на предприемането от страна на
взискателя на последното по време валидно изпълнително действие - т. е. от 13.04.2017 г.
При преценка изтичането на последната следва да бъде съобразено последвалото
спиране на теченето на давността поради обявеното извънредно положение в Република
България със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр.
28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от
13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение, спират да текат давностните и други
срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или
прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на
сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
8
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“.
Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната
давност е била спряна по силата на закона, или същата е изтекла на 21.06.2022 г. (с изтичане
на пет години и 69 дни), т. е. преди подаване на исковата молба на 23.04.2024 г., поради
което искът по чл. 439 ГПК е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищцата, като от
процесуалния й представител се претендират разноски за безплатна правна помощ по чл. 38,
ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. съгласно договор за правни услуги от 15.04.2024 г. и списък
по чл. 80 ГПК в размер на 1899 лв. От страна на ответника своевременно е направено
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е основателно. За определяне размера на
адвокатското възнаграждение за безплатна правна помощ съдът съобразява разрешенията,
дадени с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и с Решение от 23.11.2017 г. по
съединени дела C-427/16 и C-428/16, задължителни за прилагане от националните съдилища,
актуалната съдебна практика на ВКС (напр. определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. №
1908/2022 г. по описа на ВКС, I т. о., определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023
г. по описа на ВКС, II т. о. и др.), като приема, че в случая липсва фактическа и правна
сложност на делото, същото е протекло в рамките на едно открито съдебно заседание, в
което процесуален представител на ищцата не се е явил. При отчитане на посочените
обстоятелства, цената на исковете и релевантната съдебна практика и разпоредбите на
закона, предвид, че разписаното в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения не е задължително за прилагане от съда при произнасянето по
отговорността за разноските, съдът определя възнаграждение за безплатна правна помощ в
размер на 1400 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, предвид че ищцата е освободена от задължението за
заплащане на такси и разноски по делото с определение № 20304/16.05.2024 г. по гр. д. №
23767/2024 г. по описа на СРС, 48 състав, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата от 666,61 лв. - държавна такса за разглеждане на
иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения М. Б. М., ЕГН ********** с адрес:
гр. С., бул. „Ч.В.“ № 8, вх. Б, ет. 4, ап. 35, срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж. к. „К.С.“, ул. „Я.“ № 23Б, иск с правно
основание чл. 439 ГПК, че ищцата М. Б. М. не дължи на ответника „Т.С.“ ЕАД сумата от
11 467,48 лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода януари 2006 г. -
9
април 2012 г., ведно със законната лихва от 27.12.2012 г. до изплащане на вземането, сумата
от 4 316,41 лв. - лихва за забава за заплащане на главницата от 11 467,48 лв. за периода
03.03.2006 г. - 14.12.2012 г. и сумата от 881,36 лв. - разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 30.09.2013 г. по ч. гр. д. № 26374/2012 г. описа на СРС, 92 състав, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 20148560400118 по описа на ЧСИ Б.Б., с
рег. № 856 при КЧСИ и район на действие СГС, поради погасяване на правото на
принудително изпълнение на вземанията с изтичането на петгодишен давностен срок.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.
к. „К.С.“, ул. „Я.“ № 23Б, да заплати на адв. В. П. Н. от САК, със съдебен адрес: гр. С., ул.
„Петър Парчевич“ № 14, партер, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 1400 лв. - разноски за оказана безплатна правна помощ на ищцата
М. Б. М., ЕГН ********** в хода на настоящото производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.
к. „К.С.“, ул. „Я.“ № 23Б, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка на Софийски
районен съд сумата от 666,61 лв. - държавна такса за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10