Р Е Ш Е Н И Е
№ 260197/23.11.2020г. 23.11.2020 година град
Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, ХVІ
граждански състав
На тридесети октомври две
хиляди и двадесета година
В
публично заседание в състав
Председател:
Георги Георгиев
при
секретаря Е. В.,
като
разгледа докладваното от съдията Г.
гражданско дело № 4213 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от «ЗД Евроинс»
АД, с която се претендира
да бъде прието за установено по отношение на ответника В.М.П. ***, че дължи на
ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ ***/2019 г. на ЯРС.
В исковата молба се твърди,че на 03.12.2018 г. на път ***, при км.12+00,около 09.40 ч. В.М.П.,като водач
на МПС с рег.номер У 7617 АС,причинил ПТП,като на прав участък от пътното
платно,предприемайки неправилна маневра за изпреварване на застигнатите от него
велосипедисти,движещи се в същата посока и лента и поради наличието на насрещно
движещи се МПС-та,не успял да прекрати маневрата и да спре,вследствие на което
ударил велосипеда,управляван от лицето С.Х.Й..Пострадалия вследствие на
описаното ПТП велосипедист С.Й. претърпял неимуществени вреди.Събитието било
констатирано от контролните органи с констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № ***/2018 г./рег. № ***/15.12.2018 г./. След настъпване на процесното
ПТП,В.М.П. напуснал мястото му преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата,въпреки,че на основание чл.125,т.1 ЗДвП идването на
служителите за контрол на МВР било задължително,поради наличие на ранен човек
вследствие на ПТП.Срещу деликвента било образувано административно-наказателно
производство /акт № ***03.12.2018 г./ и преписка с рег.№ ***/04.12.2018 г. по
описа на РУ-С.. Между „ЗД Евроинс“ АЗ и собственика на автомобила с рег.№ У
7617 АС имало сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО“
на автомобилистите № ***/14.09.2018 г.,валиден към датата на процесното ПТП.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие,пострадалия С.Х.Й. предявил
към „ЗД Евроинс“ АД претенция под № ***/11.03.2019 г. за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди,вследствие настъпването на
процесното застрахователно събитие.За докзаване на претенцията си пострадалия
представил пред ищцовото дружество съответните медицински документи. На основание
разпоредбите на чл.16 от Наредба 24/08.03.2006 г. за задължителното
застраховане по чл.249,т.1 и т.2 КЗ и методика за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди,причинени от МПС била назначена комисия при
застрахователя,която определила застрахователно обезщетение по щета № ***/11.03.2019
г. в размер на 2000,00 лв.,която била изплатена по банкова сметка ***е от
25.04.2019 г.
С изплащане на горепосочената сума,на основание
чл.500,ал.1,т.3 КЗ за ищцовото дружество възниквало правото да получи
заплатеното от негова страна застрахователно обезщетение в размер на 2000,00
лв. от зстрахования,когато същия към момента на ПТП напуснал мястото на
настъпилото на пътнотранспортното произшествие,преди идването на органите за
контрол на движението по пътищата,когато на основание чл.125,т.1 ЗДвП идването
на служителите за контрол на МВР било задължително,поради наличието на ранен
човек.
С регресна покана,застрахователя поканил ответника да
заплати претендираната сума,като същата била получена на 10.05.2019 г. с
известие за доставяне. Към момента на подаване на исковата молба не било
постъпило плащане от ответника,като за ищцовото дружество възникнало и правото
за получаване на законна лихва начислена върху размера на дължимото за
възстановяване обезщетение по застраховка „ГО“ на автомобилистите. На основание
чл.86,ал.1,вр.чл.84,ал.2 ЗЗД,когато денят за изпълнение на задължението не бил
определен,длъжника изпадал в забава след като бъде поканен.С получаване на
регресната покана-10.05.2019 г. за длъжника започнал да тече предвидения в същата седемдневен срок за
доброволно изплащане на дължимата сума. След изтичането на срока,длъжникът
изпаднал в забава за изпълнение на свое парично задължение,като на основание
чл.84,ал.2 ЗЗД,за ищеца възниквало правото да търси обезщетение за забавено
плащане,в размер на законна лихва,считано от деня,следващ този,в който е
изтекъл седемдневния срок за доброволно изпълнение,до датата на подаване на
заявлението в съда.
За тази цел, ищецът подал
заявление за дължимите от ответника суми и по същото било образувано ч.гр.д. № ***/2019
г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника,като
последния в срока по чл.414 ГПК възразил,че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение,на ищеца е укзано,че в едномесечен срок следва
да предяви иск за установяване на вземането, с оглед на което настоящото
производство е образувано по реда на чл. 422 от ГПК вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
В
законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника,чрез
пълномощник адвокат. Исковата претенция е оспорена по основание и размер,като
се твърди,че в конкретния случай ответника като водач на ППС не бил единствен
виновен за настъпилото ПТП,като посещението на органите за контрол за
движение по пътищата не било
задължително по закон,с оглед липсата на съставомерни вреди. Между управлявания
от ответника автомобил и велосипедиста С.Х.Й. при попътно движение било
настъпило леко бутване в момента на спиране на автомобила,при което велосипедиста
бил загубил управлението. Поради липса на видими вредни последици както по
велосипеда,така и по самия велосипедист ответника счел,че небило необходимо да
се изчака на място пристигането на органите на пътна полиция,като бил преценил
че липсват имуществени вреди,както и увредено лице.Отделно от това бил и
факта,че велосипедистите били двама,а ответника сам,като същия се страхувал от
саморазправа от тяхна страна,ако останел на място. В същото време бил съдействал
на органите на полицията,като не бил правил опити нито да се укрие,нито да
отрича за станалото и е понесъл своята административна отговорност. От
представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица,се установявало,че
същия бил съставен доста по-късно,на мястото пристигнал екип на ФСМП
гр.Сингуларе и след прегледа на пострадалия установил,че същия имал натъртване
в областта на таза,поради което не бил транспортиран до болнично заведение.
Счита се,че в настоящия случай не била налице хипотезата на чл.125,т.1 ЗДвП.
Твърди се,че за настъпилото ПТП вина има и самия велосипедист,като същия не
спазил правилата за движение да се движи в крайно дясно положение на пътното
платно,като се движил по средата му,успоредно на още един движещ се
велосипедист.Появата му за ответника като водач на автомобила била
внезапна,като пътния участък макар и прав,бил с гърбици непозволяващи пряка
видимост. При представените писмени доказателства,приложени с И.М. имало
разминаване на датата на станалото ПТП,като ответника твърди,че същото е
настъпило на 03.12.2018 г.,като фиша от спешната помощ бил с дата 02.12.2018 г.
В амбулаторен лист от 10.12.2018 г. било
посочено за прегледано лице на 02.12.2018 г. което било блъснато от кола,като в
СМУ № *** издадено след преглед на 12.12.2018 г. било посочено,че
освидетелствания бил блъснат от лек автомобил на 09.12.2018 г. При медицинските
прегледи извършени от специалист на 19.03.2019 г. била посочена диагноза „пъпна
херния“,появила се през м.януари 2019 г. В протокол от 11.04.2019 г. послужил
на ищцовото дружество като основание за изплащане на застрахователно
обезщетение било посочено,че същото е в следствие на ПТП станало на 02.12.2018
г.,като не било ясно на основание на какви обстоятелства било прието,че
пострадалия няма съпричиняване за настъпилия вредоносен резултат. В посочената
от ищцовото дружество регресна покана изпратена на ответника също било
посочено,че ПТП е станало на 02.12.2018 г.,като ответника реагирал на този факт
с писмено възражение.Твърди се,че в резултат на всичко изложено се будило
съмнение,дали изобщо са били причинени телесни увреждания на велосипедиста при
лекото настъпило ПТП на 03.12.2018 г. и дали същите не са му били причинени
преди или доста по късно след тази дата и дали е налице пряка причинна връзка
между поведението на ответника,като водач на ППС и претендираните от
велосипедиста обезщетения за неимуществени вреди. Също така се оспорва датата
на получаване на регресната покана,като същата изхождала с изходящ номер от
18.05.2019 г.,като не било ясно с известието за доставяне какво му е
доставено,като този факт бил относим към претендирата мораторна лихва от
18.05.2019 г.
В с.з. ищецът не изпраща
представител. С писмено становище заявява, че поддържа иска и се иска неговото
уважаване и присъждане на съдебно-деловодни разноски както в заповедното,така и
в настоящото производство.
Ответникът се представлява
от пълномощник адвокат, чрез когото оспорва иска,моли за неговото отхвърляне и
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съдът въз основа на
доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и е видно от представената Застрахователна
полица № ***от 14.09.2018
г., че е сключена между В.М.П. *** и ищеца относно лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.номер У 7617 АС със срок на действие 19.09.2018 г.- 18.09.2019
г., отнасяща се до застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.
Също така не се спори,че по
искане и заявления,придружени с медицински документи от С.Х.Й. за завеждане на
претенция по застраховка „ГО на автомобилистите“ подадено до ищеца за изплащане на обезщетение ,в протокол от
11.04.2019 г. на основание Заповед № *** от 04.08.2018 г. и разпоредбите на
чл.21,ал.1 от Наредба № 49 за задължителното застраховане от 16.10.2014 г.
комисия след като прегледали молбата на С.Й.
било взето решение на същия да се изплати обезщетение в размер на 2000,00 лв. за неимуществени вреди и обезщетение в
размер на 45,00 лв. за имуществени вреди. Също така е представен доклад по щета
№ *** образувана при ищеца за изплащане на сумата от 2000,00 лв. на С.Х.Й. в
резултат на виновното поведение на ответника при управлявания от него лек
автомобил застрахован при ищеца по застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите,която сума следвало да бъде изплатена по банков път по посочена
банкова сметка. ***не по банковата сметка на С.Х.Й. в „Уникредит Булбанк „ АД
на 25.04.2019 г. му е изплатена сумата в размер на 2000,00 лв. от ищцовото
дружество,като основание за плащане е посечено ***/номера на щетата/. С
регресна покана относно щета № № ***/11.03.2019
г. ответника е поканен от ищцовото дружество на основание чл.500,ал.1,т.3 КЗ да
им възстанови сумата от 2000,00 лв. касаеща изплатеното обезщетение по
заведената щета,в седмодневен срок от датата на получаване на поканата,като
видно от известие за доставяне същата е получена лично от ответника В.М. на
10.05.2019 г.
От изисканата преписка от
РУ гр.С. се установява,че на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег.№
У 7617 АС ответника В.М.П. е съставен акт за установяване на административно
нарушение Бл.№ *** от 03.12.2018 г.,затова ,че на същата дата около 09.40 ч. по
път *** от с.С. в посока гр.С. при км.12+00 управлява собствения си посочен
по-горе лек автомобил с несъобразена скорост с пътните условия,в прав участък
от пътя застига попътно движещи се велосипедисти и при наличие на насрещно
движещи се автомобили,не може да изпревари
велосипедистите,не може да спре и блъска единият от велосипедистите.ПТП
било с материални щети и пострадало лице.Водача напуска мястото ва ПТП без да
спре и без да уведоми органите за контрол с което нарушил чл.20,ал.2 и
чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП. Посочения акт за установяване на административно
нарушение е подписан от ответника В.М.П.,като в графата запознах се със
съдържанието на и правя следните обяснения/възражения,посочил като
възражения,че двамата велосипедисти се движели успоредно,като единия бил в
средата на пътното платно.
По делото е представен още Констативен Протокол за ПТП № *** от 15.12. 2018 г. на РУ гр.С., съгласно който на 03.12.2018 г.около 09.40
ч. на път *** при км.12+00,ПТП е посетено от мл.автоконтрольор,дежурен ПТП при
ОД на МВР в който са описани обстоятелствата и причините за настъпилото ПТП,а
именно,че водача на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ У 7617 АС,а
именно В.М.П. се движи по път *** от с.С. в посока гр.С. при км.12+00 с
несъобразена скорост с пътните условия,в прав участък по пътя застига попътно
движещи се велосипедисти и при наличие на насрещно движещи се автомобили,не
може да изпревари велосипедистите,не може да спре и блъска велосипеда
управляван от лицето С.Х.Й..След настъпването на ПТП-то водача на лекия
автомобил напуска мястото на ПТП без да спре и без да уведоми органите за
контрол.
Изброени са видимите щети
по ППС : като на МПС № 1-няма и на ППС № 2-деформирана рамка,задна капла и
други. Също така е установено,че ответника притежава СУМПС волидно до
18.09.2019 г.,не е тестван за алкохол и притежава застраховка „ГО“ н „Евроинс“
АД,валидна до 19.09.2019 г.,като участник № 2 ППС-велосипед собственост и
управляван от С.Х.Й. няма алкохол.
По преписката е представена
докладна записка относно посетен сигнал за ПТП от мл.контрольор от която се
установява,че ПТП е посетено от органите на пътна полиция,снети са обяснения от
лицата участвали в него. Чрез извършена справка в АИС бил установен и водача на
лекия автомобил,като полицейския служител установил връзка с него по телефона и
при проведения разговор ответника му заявил,че е участвал в ПТП и пътува за гр.К.,където
работил и нямал да се завърне на мястото на ПТП-то. В последствие същия е
установен,чрез поискано съдействие от органите на полицията от РУ-К.,като
ответника се явил в 13.00 ч. на 03.12.2018 г. където са му снети обяснения и му
е съставен акт за установяване на административно нарушение,като не е пробван
за алкохол с оглед явяването му в съответното полицейско управление след 3 часа
и 20 мин. Също така е описано,че преди полицейския орган да посети ПТП водача
на велосипеда бил прегледан от екип на ФСМП гр.С.,като при първоначалния
преглед било установено,че на пръв поглед нямал счупени кости,като бил само
натъртен в областта на таза. Същия бил тестван за алкохол с техническо
средство-дрегер,като уреда отчел нулеви резултати,като била изготвена мащабна
скица на ПТП.
В докладна записка от
20.12.2018 г. по преписката на РУ-С. във връзка с настъпилото ПТП било
установено,че водача на велосипеда С.Х.Й. е ходил да си прави снимка и посетил
съдебен лекар. От представените от него медицински документи било установено,че
в резултат на настъпилото ПТП билполучил травма на таза,травма на трети пръст
на дясна ръка,имал оток и болки в десен тестис,в следствие на което получил
лека телесна повреда,изразяваща се във временно разстройство на
здравето,неопасно за живота.
От извършената справка за
нарушител било установено,че ответника В.М.П.
е наказван като нарушител по ЗДвП.
Издадено е НП № ***от
18.01.2019 г.,като на основание чл.179,ал.2,пр.1 и чл.175,ал.1,т.5 ЗДвП на
водача В.М.П. са му наложени глоби в размер на 200,00 лв. и 100,00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец,затова,че при настъпилото
ПТП водачът не избрал скоростта на движение,съобразно атмосферните условия,релефа,условията
на видимост,интезивност на движение и
други обстоятелства,за да спре пред видимо препятствие или създадена опасност
за движението,с което причинил ПТП и виновно е нарушил разпоредбата на
чл.20,ал.2 ЗДвП и не спира и не установява последиците от ПТП с което виновно е
нарушил разпоредбата на чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП. Посоченото НП е връчено лично на
ответника на 01.02.2019 г. и като необжалвано е влязло в сила.
Във връзка с оспорването от
страна на пълномощника на ответника относно датата на настъпилото ПТП и
издадения фиш за спешна медицинска помощ в който е посочено,че процесното ПТП е
посетено на 02.12.2018 г. е изискана информация от ЯРС от заверени копия за
вярно с оригинала от книгата за повикванията гр.С. в ЦСМП от която се
установява,че процесното ПТП е посетено на 03.12.2018 г. от екип на ФСМП под № ***,С.-с.С.,С.
Хр.Й. *** ПТП,като екипа пристигнал на адреса в 10.05 ч. и била установена
диагноза.
По делото са събрани гласни
доказателства,чрез разпита на свидетеля С.Х.Й.. Същия заяви,че си спомня за
настъпилото ПТП на 03.12.2018 г.,като карали колелетата един след друг,като той
бил отзад.Движели се плътно в дясно,като преди С. на 200-300 м. преди табелата
почувствал удар в таза.Когато станал видял,че задната капла на колелото била на
две и имал охлузвания,които налагал с овча кожа в продължение на седем дни. В
резултат на удара получил пъпна херния и уголемяване на теста,като бил ударен и
в слабините. Успял да се обърне и да види шофьора,който запалил и тръгнал,като
избягал,без да обърне внимание. С колелото което управлявал се движил в дясната
страна на самата бяла лента на пътното платно,като асфалта имал надигане и не
можело да се кара по банкета.Отделно от това същия не бил почистен,имало високи
треви и било невъзможно да се движи по банкета. Движел се след първия
велосипедист на разстояние един-два метра,като се движели много бавно,през
цялото време така се движели и не са си променяли позициите. Не може да
отговори дали разделителната линия е била прекъсната или не,като не гледал
назад.Не може да посочи дали водача на автомобила който ги ударил бил предприел
някаква маневра. Предполага,че след като не е убит,водача на автомобила се е
движил със скорост около 50-60 км. в час,като след удара изхвърчал на около два
метра в тревата. Не видял нищо и не може да посочи дали срещу тях са се движили
други МПС,като видял,че нямало коли които да се движат срещу тях.Когато колата
ударила колелото,той изхвърчал на два метра
в банкета,като колата спряла след като го ударил,но след няколко секунди
потеглила. Не можал да види лицето на шофьора,видял само колата,като шофьора не
бил слизал от колата след като го ударил. Получил увреждания,имал охлузвания и
натъртвания в таза и не можел да се движи. Мисли,че също така средния пръст на
дясната му ръка бил обърнат,имал натъртвания в
тестисите,в резултат на което получил пъпна херния и болки в
слабините.Била му указана незабавна медицинска помощ след настъпването на ПТП-то,като
линейката дошла след около 10 минути,като го прегледали на място.Не бил се
обаждал за линейка,може би се обадил приятеля му Я.,но не бил сигурен,като
полицията го тествали за алкохол и нямало нищо. Не го взели с линейката,като с
полицейската кола отишли в управлението,където дал обяснения и описал всичко.
Не бил постъпвал на лечение,като никога не бил се разболявал и се
самолекувал.Искали да му правят операция за хернията,но нямал пари затова.
Помагала му жена му да си налага кожите на натъртените места,като до тоалетната
ходил сам. Работил като***на частно и не работил във фирма. Откакто го ударила
колата не можел да работи,заради хернията и не ползвал болничен лист.Получавал
пенсия от 200,00 лв.,като жена му била с три стенда,дъщеря му страдала от
захарна болест и карали като вземали заеми от хората.
На въпрос на пълномощника
на ответника свидетеля отговори,че до сега от С. му изплатили около 2000,00
лв.,като от тях дал на адвоката си около 1000,00 лв. В К. се гледало същото
дело,където бил ищец на този който го ударил.Тази катастрофа станала декември
месец,някъде 4-ти 2018 г.,но то всичко пишело в документите и не можел да помни
всичко.На седмия ден отишъл на лекар,след като бил се възстановил малко от
катастрофата.
По делото е прието
заключение на ССЕ, според което размерът на мораторната лихва върху главницата
от 2000,00 лв.,за периода 18.05.2019 г.-деня следващ изтичането на 7-дневния
срок на получаване на поканата за доброволно изпълнение,до 23.08.2019 г.,деня
на подаване на заявлението за издаването на заповед за изпълнение в съда,била в
размер на 54,45 лв.На 25.04.2019 г. ЗД“Евроинс“ АД било наредило плащане на
сумата в размер на 2000,00 лв. по щета № *** в полза на С.Х.Й.. На 25.04.2019
г. по сметка в „УниКредит Булбанк“ АД с титуляр С.Х.Й.,било извършено плащане
на сумата от 2000,00 лв.,с наредител ЗД“Евроинс“ АД.Посоченото основание за
превода бил „***“.
Заключението на вещите лица по комплексната
съдебно-медицинска и авто- техническата експертиза, изготвено на база
материалите по делото, в авто-техническата част възприема напълно описания в
протокола за ПТП №***/2018 г.механизъм на същото, като сочи,че на 03.12.2018
г.,около 09.40 ч. по път***-***,в посока с.С.,към гр.С. са се движели двама
велосипедисти-Я. В.и С.Й..Движението се осъществявало при оптимални атмосферни
и пътни условия-дневна светлина,суха асфалтова настилка.Широчината на платното
за движение е била 6 метра,като в дясно е имало използваема блакетна ивица с
широчина 1,7 м.Велосипедистът В. се е движел на пътното платно,в близост до
банкета,като Й. е бил разположен успоредно на него вляво.При същите условия
велосипедистите са били застигнати от лек автомобил „Фолксваген“,с рег.№ У 7617
АС и водач В.П..Непосредствено преди сблъсъка,лекият автомобил е бил
позициониран в дясната пътна лента,като водачът П. е имал намерение да
изпревари велосипедистите. В този момент,наличието на насрещно движещо се МПС е
принудило П. да задейства аварийно спирачната система на автомобила,поради
липса на достатъчен пътен просвет за преминаване покрай велосипедистите,без да
навлезе в насрещната лента.В края на спирачните следи,челните състави на
автомобила контактуват със задната капла на велосипеда на Й..Велосипедистът
губи равновесие и пада от велосипеда.Водачът на лекия автомобил „Фолксваген“
напуска произшествието.
В съдебно-медицинската част
вещото лице е отговорило,чеот материалите по делото в резултат на процесното
ПТП пострадалия С.Х.Й. получил велосипедна травма,изразяваща се в контузия на
таза в областта на кръстната и опашна кости,без клинични и рентгенологични
данни за фрактури на тези костни структури или останали кости от тазовия
пръстен;контузия на трети пръст на дясната ръка с данни от самия пострадал за
изкълчване на ПИФС /проксималната интерфалангеална става/,което Й. сам е
репорнирал,без без клинични и рентгенологични данни за фрактури на
костите,участващи в изграждането на тази става;контузия в областта на скротума
с данни от медицинските документи по делото за оток и болезненост на десния
тестис.Описаните увреждания имали травматична генеза,дължали се на механично
действие на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети и добре отговаряли да са
получени в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие.При този вид
велосипедни травми в механогенезата на уврежданията,през различните фази на
произшествието върху тялото на велосипедиста действали различни по своята
посока,величина и характеристика травмиращи сили.Описаните увреждания било
възможно да са се получили през първата и втора фази на произшествието,а именно
при удара от страна на лекия автомобил в задното колело на велосипеда и
последвалото го отхвърляне на тялото на велосипедиста и падането му върху
терена. Следвало да се отбележи,че болестните състояния,диагностицирани и
описани от специалист уролог в амбулаторен лист от 18.03.2019 г. и амбулаторен
лист № *** от 19.03.2019 г. издаден от специалист хирург два и половина месеца
след произшествието най-вероятно нямали причинно-следствена връзка с него. В
резултат на описаното по-горе вещото лице е дало заключение заключение,че между
описаните в медицинските документи увреждания в областта на таза,трети пръст на
дясната ръка и десния тестис и процесното пътно-транспортно произшествие
съществувало причинно-следствена връзка. Изхождайки от информацията която се
съдържала в материалите по делото,както и от вида,локализация,характеристиките
и тежестта на получените от С.Х.Й. увреждания можело да се направи заключението,че
при нормален ход на оздравителните процеси било възможно пълно възстановяване
на пострадалия от тях. Имайки предвид характеристиките на описаните в
медицинските документи увреждания и останалите данни от материалите по делото,можело да се направи заключение,че
последиците от тези увреждания при нормален ход на оздравителните процеси са
отзвучали напълно в рамките на 10-15-20 дни.По този начин,те в своята
съвкупност са довели до временно разстройство на здравето,неопасно за живота на
пострадалия С.Х.Й..
На въпроси на ищцовото
дружество към в.лице инж.М.,последния отговори,че неможе да отговори каква е
била хоризонталната маркировка към момента на настъпването на ПТП-то,като при
посещението му на място пътят бил
ремонтиран с нова настилка,с хоризонтална маркировка и налични банкетни
ивици,но пътя бил равнинен и
праволинеен,с широчина на платното за движение 6 метра в двете посоки,с
използваема равна банкетна ивица по посока на движение на велосипедистите,респ.
и на лекия автомобил,където била с широчина около 1,7 м.
В материалите по делото
липсвало информация,която да даде възможност по математичен път да се изчисли
скоростта на движение на автомобила преди и към момента на настъпване на
сблъсъка.Ударът бил настъпил в края на аварийното спиране на лекия
автомобил,при което се е движел с минимална скорост и на практика е имало
подпиране,а не блъскане на велосипеда с челните състави на автомобила,със
задната капла на велосипеда.По време на извършения оглед вещото лице не е
констатирало пътни знаци,които да ограничават скоростта на движение,като пътния
участък не ограничавал видимостта в посока напред на водача. При създалата се
пътна обстановка най-вероятно двата велосипеда са се движели успоредно един на
друг,като това било предположение на в.лице,като пострадалия велосипедист в
много малък отрязък от време,непосредствено преди да бъде застигнат от
автомобила е изместил позицията си,успоредно и вляво от другия
велосипедист,като по този начин са заели една по-голяма част от лентата в която
се е движел автомобила,като водача П. е бил поставен в аварийна
ситуация,задействал е аварийно спирачната система,но при наличните отстояния
контактът е бил неизбежен. От тази гледна точка водачът П. не е имал техническа
възможност да предотврати произшествието.
На въпрос на пълномощника
на ответника в.лице инж.М. отговори,че ако велосипедистите са се движели един
след друг до десния край на платното за движение,автомобилът би имал
практическа възможност да ги изпревари,без да напуска безаварийно лентата си за
движение.
На въпроси на ищцовото
дружество в.лице д-р С. отговори,че уврежданията в областта на десния
тестис,изразяващи се в орхит и епидидимит означавало възпалително заболяване на
тестиса,над семенника и диагнозата била поставена три месеца след ПТП на
18.03.2019 г. Освен това заедно с поставената диагноза имало и хиперплазия на
простатната железа,като при това състояние и на тази възраст възпалителните
промени в областта на някои от тестисите и над семенника не били необичайни и
се срещали често.Именно поради това се правило заключението,че
диагностицираните възпалителни промени на десния тестис и десния надсеменник
три месеца и половина след произшествието не се намирали в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка със нея.
На въпрос на пълномощника
на ответника в.лице д-р С. отговори,че
при подготовката си за о.с.з. и след като му бил предявен фиш за медицинска
помощ,издаден от ЦСМП-Б.,филиал С. установил,че е допуснал грешка при
изписването на датата на която е издаден този фиш,като н протоколната част на експертизата било
отразена дата 03.12.2018 г.,а в ясно четящото се копие,което в момента слагали
по делото било изписано датата и часа и която дата била 02.12.2018 г.,самия
пострадал посочил като дата на настъпване на произшествието в анимистичните
данни,дадени по време на извършения му преглед от д-р Е. Н. С.-ортопед
травматолог и издадения по този повод амбулаторен лист №*** от 10.12.2018 г.
Тези увреждания именно в областта на таза и по-точно в седалищната част,в
областта на кръстната и опашната кост,уврежданията на третия пръст на дясната
ръка и контузията в областта на дясната половина на скротума по механизъм на
причиняването и по локализация било възможно да се получат при едно такова ПТП,като
в тази си част поддържа експертизата. Контузията в седалищната област,по-точно
в областта на кръста е отразена и като работна диагноза във фиша за спешна
медицинска помощ. Имало журнал в спешното отделение в което се записвали
имената на пациента по повод извършване на визитата,дата и час,както и
поставената диагноза.този журнал се водил в спешното отделение,иначе при
посещението от екипа на линейката се издавал фиш за спешна медицинска помощ.
Не се спори относно
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от
ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното
ч.гр.д.№ ***/2019 г. на ЯРС и срещу която заповед в срока по чл.414 ГПК е
възразил,че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение,като при посоченото ПТП не бил увредил нито велосипеда,нито лицето С.Х.Й..След
сблъсъка лицето С.Х.Й. се изправил и заявил,че няма увреждания,като липсвали
доказателства за неимуществени вреди.
Въз основа на горната фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно осн. чл.422 ГПК, във вр. с чл. чл. 500
ал.1 т.3 КЗ.
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена
заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която е подадено
възражение, както и че искът по чл. 422 ГПК
е предявен в законоустановения срок, което обуславя допустимостта на
производството и правния интерес от воденето му за ищеца.
Предмет на установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, представлява предявеното чрез
заявлението по чл. 410 ГПК притезание, т. е. съдът е
длъжен да се произнесе съобразно заявения по чл. 410 ГПК размер, вид и основание
(фактически обстоятелства) на предявеното материално право в заповедното
производство, като искът се счита за предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК). Следователно, с този иск се
цели да се установи дали оспореното в заповедното производство вземане
съществува, респ. дали е спорно, като при уважаване на иска ще влезе в сила
заповедта за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.
500, ал. 1, т. 3 КЗ,
застрахователят по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
има право да получи от застрахования (причинителя
на вредата) платеното от застрахователя обезщетение заедно
с платените лихви и разноски, когато застрахования е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта
на доказване носи виновният водач.
За да може застрахователят да упражни правото си на регрес срещу
причинителя на вредата, следва да са налице следните предпоставки - наличие на
валидна застраховка "Гражданска отговорност" за причинителя на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие; настъпило застрахователно
събитие, деликтна отговорност на водача при причиняване на застрахователното
събитие; изплатено застрахователно обезщетение за причинените вреди /вид и
размер/ и причинителят на вредата да е напуснал мястото на ПТП.
В случая е безспорно по делото, че гражданската отговорност на ответника В.М.П., управляващ МПС „Фолксваген Пасат“., с рег. У 7617 АС към 3.12.2018 г. е бил
застрахован при ищеца въз основа
на сключена застраховка валидна от 19.9.2018 г. до 18.9.2019 г.
Безспорно е също така, че на 03.12.2018 г., по път ***-***,при км.12+00, в посока с.С.,към гр.С. настъпило ПТП,като ответника В.М.П. при управление на МПС-„Фолксваген Пасат“., с рег. У 7617 АС , блъснал и причинил
телесна повреда на велосипедиста – С.Х.Й..
В резултат на
произшествието, пострадалия С.Й. получил велосипедна
травма,изразяваща се в контузия на таза в областта на кръстната и опашна
кости,без клинични и рентгенологични данни за фрактури на тези костни структури
или останали кости от тазовия пръстен;контузия на трети пръст на дясната ръка с
данни от самия пострадал за изкълчване на ПИФС /проксималната интерфалангеална
става/,което Й. сам е репорнирал,без без клинични и рентгенологични данни за
фрактури на костите,участващи в изграждането на тази става;контузия в областта
на скротума с данни от медицинските документи по делото за оток и болезненост
на десния тестис. Същите
в своята съвкупност са довели до временно разстройство на здравето,неопасно за
живота на пострадалия,като същите са извън случаите на чл.128 и 129 НК,т.е.
лека телесна повреда.
В процесния
случай и в следствие съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
съдът намира че фактическият състав на
нормата е налице.
Първия спорен
момент по делото въпрос е относно наличието на основанието по чл.500,ал.1,т.3 КЗ,касаеща дали причинителят на вредата е напуснал мястото на ПТП. В случая се установи по делото,че ответника
е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването
на органите за контрол на движение по пътищата и без да ги уведоми затова.Съгласно разпоредбата на
чл.125,ал.1,т.1 ЗДвП,действаща към момента на настъпване на процесното ПТП-службите за контрол на Министерството на вътрешните работи
посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато: т.1. при произшествието има убит или
ранен човек. В случая от
събраните гласни доказателства,чрез разпита на свидетеля С.Х.Й.,че след удара
той изхвърчал на около 2 м. в тревата на банкета и имал охлузвания и
натъртвания в таза,средния пръст на дясната му ръка бил обърнат и имал
натъртвания в тестисите,както и обстоятелството,че на мястото на настъпилото
ПТП е пристигнала линейка ФСМП гр.С. с лекарски екип който го е прегледал и му
е указал помощ,се извежда категоричен извод,че в релутат на настъпилото ПТП
имало ранен човек. При това положение ответника не е трябвало да напуска
мястото на ПТП,като сигнализира затова службите за контрол на МВР и да ги
изчака. В тази насока съдът не споделя становището на пълномощника на
ответника,че същия е спрял и след като установил,че пострадалия велосипедист
нямал увреждания продължил движението с автомобила си. В тази връзка само за
пълнота следва да се отбележи,че поведението на ответника относно напускането
на мястото на произшествието се установява и от събраните писмени доказателства
от приложената преписка образувана в РУ-С.. В съставения му акт за установяване
на административно нарушение от 03.12.2018 г. същия не е депозирал никакви
възражения в тази насока,касаещи напускането му на мястото на ПТП без да спре и
да уведоми органите за контрол,като в изготвената докладна записка от
мл.автоконтрольор посетил произшествието и след като ответника бил установен на
един по-късен етап същия ден,провел разговор с него,като ответника потвърдил,че
е участвал в ПТП и няма да се върне до мястото му,тъй като бързал за работа и
не можел да отсъства.
В този смисъл настоящия
съдебен състав приема,че е налице хипотезата на чл.500,ал.1,т.3 КЗ,обуславяща
възникване на регресното вземане на застрахователя.
За установяване на
конкретния механизъм на ПТП,по делото е изслушена комплексна съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза № ***/2020 г. по материалите от делото,която в
авто-техническата част е извършена от в.лице инж.М.М.,чиито заключение не е
оспорено от страните и което съдът не кредитира
изцяло. От заключението е установено,че вещото лице възприема напълно описания
в протокола за ПТП №***/2018 г.механизъм на същото, като сочи,че на 03.12.2018
г.,около 09.40 ч. по път***-***,в посока с.С.,към гр.С. са се движели двама
велосипедисти-Я. В.и С.Й..Движението се осъществявало при оптимални атмосферни
и пътни условия-дневна светлина,суха асфалтова настилка.Широчината на платното
за движение е била 6 метра,като в дясно е имало използваема блакетна ивица с
широчина 1,7 м.Велосипедистът В. се е движел на пътното платно,в близост до
банкета,като Й. е бил разположен успоредно на него вляво.При същите условия
велосипедистите са били застигнати от лек автомобил „Фолксваген“,с рег.№ У 7617
АС и водач В.П..Непосредствено преди сблъсъка,лекият автомобил е бил
позициониран в дясната пътна лента,като водачът П. е имал намерение да
изпревари велосипедистите. В този момент,наличието на насрещно движещо се МПС е
принудило П. да задейства аварийно спирачната система на автомобила,поради
липса на достатъчен пътен просвет за преминаване покрай велосипедистите,без да
навлезе в насрещната лента.В края на спирачните следи,челните състави на
автомобила контактуват със задната капла на велосипеда на Й..Велосипедистът
губи равновесие и пада от велосипеда.Водачът на лекия автомобил „Фолксваген“
напуска произшествието. Според вещото лице велосипедистът С.Й. се е движел на
пътното платно,в близост до банкета когато е бил застигнат от посочения лек
автомобил управляван от ответника,който бил позицициониран в дясната пътна
лента и имал намерение да изпревари велосипедистите. В момента имало насрещно движещо
се МПС,което принудило ответника да задейства аварийно спирачната система на
автомобила,като нямало достатъчен пътен просвет за преминаване покрай
велосипедистите,без да навлезе в насрещната лента и в края на спирачните следи ,челните състави
на автомобила контактували със задната капла на велосипеда. В проведеното
съдебно заседание в.лице уточнява,че не може да отговори каква е била
хоризонталната пътна маркировка на мястото на произшествието,с оглед извършен
ремонт с нова настилка,с хоризонтална маркировка и налични банкетни ивици. Също
така в.лице уточнява,че е посетил мястото на произшествието където установил,че
пътя е равнинен и праволинеен,с широчина на платното за движение шест метра в
двете посоки.Също така по математичен път не можело да се изчисли скоростта на
движение на автомобила преди и към момента на настъпване на произшествието,но
се движел с минимална скорост,като на практика е имало подпиране на велосипеда.По
време на огледа не е установил пътни знаци които да ограничават скоростта,като
пътния участък не ограничавала видимостта на водача в посока напред. В тази
насока съдът намира заключението за обективно и компетентно,като причина за
настъпилото на ПТП съдът приема,че е поведението на водача,който при управление
на посочения по-горе лек автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата,като
е имал възможност да предоврати настъпването на ПТП,ако е контролирал
непрекъснато управлението на автомобила,като при избиране на скоростта за
движение да се съобрази с характера и интензивността на движение и да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо припятствие,в слручая намиращите се на
пътното платно велосипедисти. Също така ответника като водач на посоченото МПС
е бил длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре,когато
възникне опасност за движението. В тази насока и с оглед заключението на
в.лице,че движението се е осъществявало
при оптимални атмосферни и пътни условия,при дневна светлина и суха асфалтова
настилка,при равнинен и праволинеен път,настоящия съдебен състав приема,че
ответника е възприел велосипедистите в достатъчен ранен етап,с оглед на което е
следвало да намали скоростта и да действа адекватно с органите на управление,за
да изчака насрещно движещите се автомобили и едва след това да предприеме маневра
изпреварване на велосипедистите. Ответника като водач на автомобила не е
реагирал с органите на управление на един по-ранен етап,а едва когата след като
е предприел маневрата изпреварване и след като установил,че просвета за изпреварване
бил недостатъчен,без да навлезе в лентата на насрещно движещите се автомобили е
задействал спирачната система,но при наличните отстояния,контактът е бил
неизбежен. В тази насока съдът не кредитира заявеното от вещото лице инж.М.,че
двата велосипеда са се движили успоредно един на друг,като пострадалия
велосипедист в много малък отрязък от време,непосредствено преди да бъде
застигнат от автомобила бил изместил позицията си успоредно и в ляво от другия
велосипед,с оглед на това този негов извод първо почива на предположение и
второ,същия е в пълно противоречие с заключението му дадено в експертизата,че
двамата вепосипедисти още преди настъпването на ПТП и в момента в който са били
възприети от водача на автомобила са се движели успоредно на платното за
движение,като велосипедиста Я. В. се е движил на пътното платно,в близост до
банкета,като С.Й. е бил разположен успоредно на него в ляво и при същите
условия велосипедистите са били застигнати от лекия автомобил,управляван от
ответника,който е имал намерение да ги изпревари,като деянието на ответника е
противоправно и виновно.С
оглед горепосоченото,настоящия съдебен състав,счита,че възражението на
пълномощника на ответника в тази насока е неоснователно.
Настъпилите на пострадалия
вреди-лека телесна повреда,като е налице причинно-следствена връзка между деянието
и вредите,се установяват по настоящото дело от изслушената съдебно-медицинска
експертиза и свидетелските показания,които установяват,че пострадалия е получил
автомобилна травма,като в резултат на това са му причинени –контузия на таза в
областта на кръстната и опашна кости,без кличинчни и рентгенологични данни за
фрактури на тези костни струтури или останалите кости на тазовия прътен;
контузия на трети пръст на дясната ръка с изкълчване на ПИФС,без клинични и
рентгенологични данни за фрактури на костите,участващи в изграждането на
тази става и контузия в областта на
скротума с оток и болезненост на десния тестис. Съглано заключението на в.лице
по съдебно-медицинската експертиза,получените увреждания коренспондират с
механизма на настъпване на ПТП.Налице са предпоставките от чл.45 ЗЗД за
ангажиране отговорността на водача на увреждащото ПТП за претърпените от С.Х.Й.
вреди,а поради съществуващото правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобила с ищеца-застраховател, и изплатените от тях обезщетение за
вреди,са налице основанията на застрахователят да упражни правото си на
регрес срещу причинителя на вредата.
Съгласно чл.52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.Справедливостта изисква претърпени болки и страдания от
пострадалия да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.Съгласно ППВС №
4/23.12.1968 г.,понятието „справедливост“ е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането,начина на
настъпването,обстоятелствата при които е станало,допълнително влошаване на
здравето,причинени морални страдания и други.Преценявайки събраните по делото
доказателства-съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания за
преживените от пострадалия болки и страдания от получените
травми,продължителността на възстановителния период от 10-15-20 дни,съдът
намира,че общия справедлив размер на обещетението за претърпените от
пострадалия неимуществени вреди е в размер на сумата от 2500,00 лв. Съдът
приема,че пострадалия при настъпването на ПТП,за период от 10-20 дни е изпитвал
изключително интезивни болки от
контузията на таза в областта на кръстната и опашна кости,като не можел да се
движи,което наложило налагането му с овчи кожи и подпомагането затова от
съпругата му.Това наложило да преустанови работата му като***и попречило да се
грижи за семейството си,като разполагали с доход от 200,00 лв. пенсия която
получавал.
Съдът съобразява също,че в
случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постралото
лице. По безспорен начин по делото,бе установено от заключението на в.лице в частта на съдебно
автотехническата експертиза ,че към момента на настъпване на ПТП С.Х.Й. при
управление на велосипеда се е движил успоредно в ляво на велосипедистът Янчо В.,който
се е движел в близост до банкета на пътното платно в момента в който
управлявания от ответника автомобил имал намерение да ги изпревари,като това
негово поведение е в противоречие с правилото на чл.80,т.2 ЗДвП-водача на
велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното
за движение.В този случай със
своето поведение на пътя пострадалия като участник в движението и в нарушение
на правилата за движение е допринесъл за настъпването на посоченото ПТП.Възражението
на пълномощника ответника за
съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия за
настъпване на ПТП е
основателно,като определеното по справедливост обезщетение следва да се
намали до сумата от 2000,00 лв.
Също така настоящия съдебен
състав счита за неоснователно възражението на пълномощника на ответника относно
датата на настъпването на ПТП-то.Тези възражения се опреворгават от събраните
по делото писмени доказателства,като сгрешената дата във фиша за спешна
медицинска помощ,филиал С. е ирелеватно в настоящия случай.
По отношение на размера на обезщетението за
имуществени вреди,се установи,че такъв иск не е предявен.
С оглед на това, иска за
имуществени вреди следва да бъде уважен в пълния си предявен размер.
Предвид основателността на
главния иск,следва да се уважи и претенцията за заплащане обезщетение за
забава.Тя има акцесорен хорактер по отношение на главното задължение и
присъждането й зависи от неговото уважаване. С оглед установеното съществуване
на главното парично задължение,настъпилата му изискуемост и неговото
неизпълнение на падежа,на ищеца се дължи обезщетение по чл.86,ал.1 ЗЗД в размер
на законната лихва,считано от изпадането
на ответника в забава,предшестваща подаването на заявлението по чл.410 ГПК. Следва да се има предвид,че вземането на застрахователя по регресния иск срещу
деликвента произтича от закона и възниква от момента,когато застрахователя
плати обезщетението на третото увредено лице,но не е предвидена конкретна дата
затова,т.е. не е срочно. Ето защо да настъпят последиците на забава,не е
достатъчно да се извърши плащане,а трябва длъжника да бъде поканен да изпълни.
В случая от представеното известие за
доставяне е видно,че ответника е получил поканата на ищеца за възстановяване на
платеното застрахователно обезщетение на 10.05.2019 г.,поради което и с оглед
дадения му седемдневен срок за доброволно изпълнение ответника е изпаднал в
забава след изтичането му. Размерът на акцесорната претенция е определена от
в.лице по назначената ССЕ и същия възлиза на претендирания такъв в размер на 54,45 лв.,като иска се явява
основателен и следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът в
исковото производство следва да постанови осъдителен
дипозитив за разноските по заповедното производство в размер на 91,10 лв.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящата
инстанция на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в размер на 999,90 лв. , съобразно
представения списък,както и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на минимума по чл. 25 от НЗПП.
Водим от горното, ЯРС
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.М.П., ЕГН **********,
дължи на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД -гр. С., , ЕИК *********,
сумата от 2000,00 лв.-главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по щета № ***11.03.2019 г. , сумата от 54,45
лв.-мораторна лихва върху сумата от
2000,00 лв. начислена за периода от 18.05.2019 г.-деня следващ изтичането на
7-дневния срок от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение,до
23.08.2019 г.,деня на подаване на заявлението за идаване на заповед за
изпълнение в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2019
г. до окончателното изплащане, за което е издадена Заповед
за изпълнение по по ч.гр.д.№ ***/2019 г. на ЯРС.
ОСЪЖДА В.М.П., ЕГН **********, да заплати на „Застрахователно
дружество Евроинс“
АД -гр. С., ,
ЕИК *********, направените по делото разноски в размер на 999,90 лв. и
направените по заповедното производство разноски в размер на 91,10 лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: