РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 02.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Антоанета Луканова, като разгледа гр. дело № 12388/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 69558/14.12.2009 г., уточнена с молби от 15.03.2011
г. (л. 366-368), 21.06.2011 г. (л. 429-433) и 18.03.2014 г. (л. 722-723),
предявена от Д.С.З., с ЕГН: **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***
– адв. Л.Н., против „М.Б.ЗА А.Л.- Д.“ АД, с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***.
Ищцата Д.С.З. твърди, че
на 08.02.2007 г. е постъпила в МБАЛ „Д.“ за извършване на операция на стомаха с
цел отслабване. Поради наличието на бактерия в стомаха ѝ, на ищцата е
била поставена диагноза гастроеудентит и е било назначено лечение с антибиотик.
След това, на 14.03.2007
г. ищцата повторно постъпила в болницата с за провеждане на коремната
операция (стомашен бай пас). Интервенцията била извършена от д-р И.Ц. –
служител на ответника. Д.З. твърди, че преди операцията д-р Ц. я уведомил, че
операцията ще бъде с лапароскоп, за да не оставя голям белег на корема. След
операцията обаче ищцата видяла, че има огромен разрез от пъпа до гърдите и
ѝ било обяснено, че се е наложило да се премине от лапароскопски метод
към операция с разрез. Ищцата твърди, че не е давала съгласието си операцията
да се извърши по този метод, а единствено без разрез. Освен това заявява, че
поради неправилните действия на служителя на ответника е получила язви. Заявява
още, че не е била запозната с рисковете и последиците и ако бе наясно не би се
подложила на тази процедура. Твърди също, че е заплатила 2 998.20 лева за
операцията.
След операцията, Д.З. имала силни болки и повръщане. Тя заявява, че след като болките
поотшумели е започнала да получава подувания в областта на корема. Затова
ищцата постъпила отново в болницата и било установено, че има няколко хернии,
които трябва да се оперират. Според Д.З. причина за появата на херниите била
липсата на „платно“, което според нея е трябвало да ѝ се постави при
първата операция. Ищцата била посъветвана от д-р. Ц. да свали още килограми и с
една операция да ѝ се постави платно, да се премахне коремната престилка
и да се събере разреза от първата операция.
На 23.06.2008 г.
постъпила отново в болница „Д.“. Тогава според ищцата са ѝ били направени
три операции едновременно – за корекция на белега от първата операция; пластика
на предната коремна стена с платно;
пластика на увисналата кожа на корема. Интервенциите били извършени отново от
д-р Ц., а негови асистенти били д-в Ю.А. и д-р И.Ю.– също служители на
болницата.
Според ищцата извършването
на три операции е поставило живота ѝ в риск, предвид липсата на спешно
отделение и лекар през цялото денонощие. След премахването на превръзките
ищцата заявява, че е установила, че коремната престилка от едната страна е била
премахната, а от другата – не изцяло. Това довело до трайно усукване на кожата на
тялото, до огромни постоперативни белези и голяма дупка по средата на корема. Освен
това заявява, че д-р Ю.А., която е извършила интервенцията не е имала придобита
специалност „Козметична/естетична/ хирургия“.
Получените загрозявания
довели Д.З. до депресия. Затова тя се принудила да се подложи на още една
операция - събиране на кожата на краката, при която твърди, че служители на
ответника заявили, че ще бъдат коригирани недостатъците при предходните
операции. Така на 09.10.2008 г. Д.З. постъпила отново в болница „Д.“.
Ищцата заявява, че в деня на операцията по тялото ѝ били изчертани
линиите на разрезите които ще бъдат направени, били направени снимки и отново
била уверена, че ще бъдат направени две операции – на краката и на корема. На
посочената дата била извършена една интервенция – лифтинг на седалището, а
операция на краката не била извършена.
Ищцата заявява, че е
заплатила 2 000 лева за операцията. Тя била направена отново от д-р Ю.А.,
която според ищцата не е имала придобита специалност „Козметична/естетична/
хирургия“. Поради това неправомерно поведение на ответника останал белег по
тялото на ищцата, който минавал през целия ѝ гръб и целия корем. Възстановяването
било мъчително като два месеца се налагало да се източва гной от разреза.
Според ищцата поради
неправилно извършената операция се наложило да се направи нова операция за
почистване на гнойта. Такава интервенция била направена на 21.01.2009 г., след
която раната заздравяла.
Ищцата твърди, че на
26.03.2009 г. отново е постъпила за лечение в болницата. Тогава било
установено, че има две кървящи язви. Затова нови операции за коригиране на
недостатъците не можело да се извършат. Ищцата смята, че язвената болест е
причинена от първата операция, която пък е наложила и последващите интервенции.
Такова било и мнението на специалисти, с които тя се консултирала, за да
поправят остатъчните дефекти. Така на 21.04.2009 г. Д.З. е посетила Д-р И.С.,
за което е заплатила 40 лева. Той, както и други лекари, заявил че не може нищо
да коригира стореното от ответника.
От всичко това ищцата
твърди, че е претърпяла вреди – имуществени, изразяващи се е сторени от нея
разходи за лечение (операции и прегледи) в размер на 5 038.20 лева и
неимуществени, представляващи болки и страдания, които оценява на 100 000
лева.
Предвид изложеното,
ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й
заплати посочените суми, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът
„М. „Д.“ АД е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът оспорва исковете с възражението, че са
неоснователни. Твърди, че при постъпването си ищцата е имала индекс на
телесната маса от 46,3 при тегло от 126,5 кг. и ръст от 164 см. Поради това е
била насочена за оперативно лечение на болезнено затлъстяване. Преди да се
извърши то обаче е била приета в гастроентерологично отделение и е била
лекувана медикаментозно. След като стомахът ѝ е бил здрав ищцата е
постъпила за оперативното лечение. При постъпването си тя е била информирана за
вида на операцията и собственоръчно е посочила, че е съгласна с извършването
ѝ. Ответникът заявява, че при извършването на лапароскопския оглед на
стомаха се намерили сраствания, които са затруднили извършването на операцията.
Поради това и в интерес на пациентката се е преминало към отворена операция. За
тази възможност ищцата е била уведомена и се е съгласила, подписвайки
информираното съгласие, с което ги е упълномощила, в случай на непредвидени
състояния да постъпят по тяхна преценка.
Ответникът оспорва
твърдението, че е следвало да се постави платно на предната коремна стена като
заявява, че това е съпроводено с висок процент на рискове и може да доведе до
усложнения и нови операции за изваждането му. Освен това според болницата тютюнопушенето
и неспазването на режимите на хранене и спортуване са довели до образуването на
язви при ищцата.
По отношение на втората
операция от м. 06.2008 г., ответникът заявява, че поради свалянето на 46 кг.от
теглото на ищцата се е оформила коремна престилка. Желанието на ищцата е било
да се коригира същата. Освен това ищцата имала и следоперативна херния, която
също трябвало да се оперира и затова тя искала двете интервенции да станат
едновременно. Целта на тази интервенция не е била да се премахва белега от
първата операция. Освен това според ответника не се е налагало ищцата да бъде
настанявана в отделение за интензивно лечение, каквото е имало в болницата, тъй
като същата е била преминала пълна акредитация.
Ответникът не оспорва, че д-р Ю.А. е била
негов служител след м. 05.2008 г. и, че тя е извършила премахването на
коремната престилка (абдоминопластиката). Заявява обаче, че Ю. Атанасо е имала
необходимата специалност за извършването на операцията. Освен това пациентката
подписала и информирано съгласие, с което е заявила, че подробно са ѝ
разяснени естеството на операцията и нейните последици, както и възможните
рискове и усложнения.
По отношение на операцията
от м.10.2008 г., МБАЛ Д. заявява, че е била отговорност единствено на хирурга
със специалност пластично-възстановителна хирургия – д-р Ю.А.. Болницата
заявява, че операцията е била извършена по желанието на ищцата, а за сигурното
и безпроблемно извършване на тази интервенция са били осигурени необходимите
условия.
При следващото си хоспитализиране
ищцата е била приета от д-р Ц. – служител на МБАЛ Д.. Според болницата тази
операция е постигнала целта си и е овладяла гнойния процес.
Ответникът заявява, че е
спазил правилата за добра медицинска практика, а пациентката е подписала
информирано съгласие за операциите. Затова моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач Ю.В.А. не изразява становище по делото.
Съдът приема следното от фактическа страна:
Между
страните не се спори, че третото лице-помагач д-р Ю.А. е била служител на
ответника МБАЛ Д.. Това се потвърждава и от приетите по делото писмени
доказателства, видно от които на 07.05.2008 г. МБАЛ Д. е сключила трудов
договор с д-р Ю.А.. Последната се е задължила да изпълнява длъжността : „Лекар
пластично-възстановителна хирургия“, считано от 07.05.2008 г. (трудов договор,
л. 53). Видно от свидетелството за призната специалност (л. 56), Д-р Ю.А.
успешно е положила държавен изпит и е придобила права на специалист по
„Пластично-възстановителна хирургия“, считано от 01.01.2006 г. (свидетелство,
л. 56). Трудовият договор с третото лице-помагач е прекратен на 22.01.2009 г.
(заповед, л. 57).
Видно
от документите, съдържащи се в история на заболяването № 565 (л. 107- 145), на 08.02.2007 г. ищцата е постъпила във
вътрешно отделение на МБАЛ „Д.“. Това е било първо посещение на Д.З. в отделението
по повод оплаквания от болки и тежест в горна коремна половина след нахранване,
подуване на корема и метеоризъм. Проведени са изследвания, след които на ищцата
е поставена диагноза: “рефлукс езофагит. Гастродуодентис еритемоексудатива.
Обезитас гр. IV“. Назначено ѝ е лечение с нексиум и левопрайд, дадени са
ѝ препоръки за хранителен режим и е изписана на 11.02.2007 г. (епикриза,
л. 144).
От
приетите по делото документи, съдържащи се в история на заболяването № 1023 (л.
146-172), се установява, че Д.З. е постъпила в хирургично отделение на МБАЛ „Д.“
на 14.03.2007 г. Видно от анамнезата, записана в епикризата
(л. 8-9 и л. 171-172), ищцата е
посочила, че има наднормено тегло, което не може да контролира с диети. При
постъпването ѝ е имала придружаващо заболяване – затлъстяване и индекс на
телесната маса 46,3. Извършена ѝ е планова операция при която е извършена
лапароскопия и отпрепариране на горната част на стомаха. Извършено е прекъсване
на горната трета на стомаха. Поради трудности се е преминало към конверсия на
операцията. Извършен е антиколичен бай-пас. Преди операцията ищцата е
декларирала, че ѝ е била разяснена е разбрала необходимостта, естеството
и последствията от тази интервенция, както и предстоящите изследвания, процедури
и лечение. Декларирала е, че са ѝ обяснени подробно възможните рискове и
усложнения. В декларацията ѝ е записано още, че ищцата упълномощава
специалистите да постъпят според тяхната професионална преценка ако в хода на
оперативното лечение възникнат непредвидени състояния, неизвестни на
горепосочените лекари, преди началото на операцията и те изискват допълнителни
или други терапевтични действия (декларация, л. 158). Ищцата е изписана на 21.03.2007
г. с дадени наставления за хранителен режим и терапия. Операцията е била
извършена от д-р Ц., видно от съставения оперативен протокол (л. 152-153).
На
19.03.2007 г., МБАЛ „Д.“, като доставчик на описаните услуги (оперативно
лечение), е издала фактура за 2 998.20
лева, получател на която е Д.С.З..
Видно
от документите, съдържащи се в история на заболяването № 4651 (л. 173-195), на 03.10.2007 г., ищцата отново е
постъпила в хирургичното отделение на МБАЛ „Д.“. В анамнезата ѝ е
записано, че се оплаква от подутина и болки в корема в резултат от грешка в
диетата. От епикризата се установява, че са извършени изследвания, както и
фиброгастроскопия, при която под анастомозата с йеюнума са установени данни за язва без кървене. Д.З. е изписана на
06.10.2007 г. с препоръки за спазване на хранителен режим.
На 17.03.2008 г., ищцата отново е
постъпила във вътрешно отделение на МБАЛ „Д.“ (история на заболяването 1801, л. 196-222). Поставена ѝ е
диагноза „язва активна на йенума“. От епикризата се установява, че са извършени
изследвания както и фиброгастроскопия, при която е намерена вече
активна язва под анастомозата в йеюнума. Д.З. е изписана на 19.03.2008 г. с
препоръки за спазване на хранителен режим (вж. епикриза, л. 199-200).
Видно
от документите в история на заболяването № 4136 (л. 223 и л. 250-282), на 23.06.2008 г. Д.З. е
постъпила в хирургичното отделение на МБАЛ „Д.“. Според анамнезата ищцата се е
оплаквала от болки в корема след извършения стомашен бай-пас. Лекарите са
установили, че коремът е леко болезнен при опипване. Извършени са изследвания и
ищцата е била оперирана като ѝ е направена пластика на предна коремна стена с платно и е изрязан „вентер пропенденс“.
Видно от оперативния протокол, операцията е извършена от д-р Ц., а д-р А. е
била негов асистент. Преди операцията ищцата е декларирала, че ѝ е била
разяснена е разбрала необходимостта, естеството и последствията от тази
интервенция, както и предстоящите изследвания, процедури и лечение. Декларирала
е, че са ѝ обяснени подробно възможните рискове и усложнения. В
декларацията ѝ е записано още, че ищцата упълномощава специалистите да
постъпят според тяхната професионална преценка ако в хода на оперативното
лечение възникнат непредвидени състояния, неизвестни на горепосочените лекари,
преди началото на операцията и те изискват допълнителни или други терапевтични
действия (декларация, л. 279). Ищцата е изписана на 30.06.2007 г. с дадени
наставления за хранителен режим и терапия (епикриза, л. 10-11).
От
документите по история на заболяването № 6638 (л. 283-302) се установява, че на
09.10.2008 г., Д.З. отново е
постъпила в МБАЛ „Д.“. Видно от анамнезата е, че ищцата се е оплаквала от
увисване на кожата в областта на глутеусите (л. 295), т.е. провисване на
седалището (показанията на д-р С.М., л. 809-812). В медицинската документация
не са отразени желания на ищцата за корекции на предишни белези или операции.
При прегледа лекарите са установили, че кожата е увиснала в областта на
глутеусите. Извършен е лифтинг на глутеуси (седалището), преди който ищцата
отново е декларирала, че е запозната с възможните рискове и усложнения. Д.З. е изписана
на 13.10.2008 г. с дадени наставления за хранителен режим. Тези обстоятелства
се установяват от документите в история на заболяването (епикриза, л. 12 и л.
302; декларация за информирано съгласие, л. 291; анамнеза, л. 295), както и от
показанията на д-р М., л. 809-812).
На
13.10.2008 г. МБАЛ Д. е получила 2000 лева за допълнителни консумативи, видно
от фискален бон 13563 (л. 17).
По
делото са приети и документи, съставляващи история на заболяването № 634 (л.
303-319). От тях е видно, че на 23.01.2009 г. ищцата отново е постъпила в
болницата. С локална упойка е извършена инцизия на абсцес и е поставена суха
превръзка. Ищцата отново е декларирала, че е запозната с възможните рискове и
усложнения (л. 312). Д.З. е изписана на 24.01.2009 г. (епикриза, л. 13 и л.
319)
Видно
от история на заболяването № 2492 (л. 321-345), на 26.03.2009 г. ищцата отново
е постъпила в МБАЛ „Д.“. Тя е имала оплаквания за болки в корема, гадене и
повтръщане. Поставена ѝ е диагноза : „гастритис ерозива сангвинанс;
рефлукс екзофагитис улцера 2 йеюни сангвинанс; хемостазис медикаментоза“. Д.З.
е била изписана на 29.03.2009 г. (епикриза, л. 14-15; л. 344-345).
На
21.04.2009 г. на „Е.К.“ ООД са били заплатени 40 лева, видно от фискален бон от
същата дата (л.17). В периода 18.06.-19.06.2009 г. Д.З. е посетила няколко
лекари в Германия, специалисти хирурзи, в т.ч. и пластични хирурзи (документи
за прегледи, л. 18-26).
От
приетите по делото заповеди на министъра на здравеопазването (л. 451-452) се
установява, че на 26.02.2008 г.“ МБАЛ „Д.“ е получила цялостна акредитационна
оценка „много добра“ за период от 4 години, а на 18.11.2008 г. МБАЛ Д. е
получила акредитационна оценка „отлична“ за период от 5 години за отделения по
гастроентерология, урология, ортопедия и травматология.
Видно
от приетия по делото обвинителен акт (л. 823-824), на И.Г.Ц. е било повдигнато
обвинение за това, че на 14.03.2007 г. е причинил на Д.З. средна телесна
повреда – извършил операция за редукция на теглото ѝ вследствие на която
тя е получила следните заболявания – язва на тънкото черво в областта на
анастомозата с кървене и понижаване на хемоглобина, сраствания в коремната
кухина и херния на корема. Според повдигнатото обвинение д-р Ц. е извършил
деянието поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на
повишена опасност.
С
присъда от 04.02.2014 г. по НОХД 4387/2013 г. по описа на Софийски районен съд,
подсъдимият И.Г.Ц. е бил признат за невиновен за извършени престъпления по чл.
134, ал. 1, пр. 2, т. 2 вр. с чл. 129, ал. 2, пр. 5, алт. 2 вр. с ал. 1 НК и по
чл. 212, ал. 1, пр. 1 НК като на основание чл. 304 НПК е бил оправдал по така
повдигнатите му обвинения (присъда, л. 880 и мотиви, л. 963-967).
Присъдата
е потвърдена с решение на СГС по ВНОХД № 2153 по описа на съда за 2014 г. В
него е прието, че „в следствие на
оперативната интервенция на З. са причинени травми, реализиращи
медико-биологичния признак разстройство за здравето временно опасно за живота
по смисъла на чл. 129 НК“. Съдът е приел, че „срастванията в коремната кухина, довели до илеус“ не са пряка
последица от действията на подсъдимия. Приел е още, че „останалите причинени увреждания са възможни усложнения на бариатричната
хирургия“, но „подобни
усложнения съпътстват всяка една операция и не са изключение. Те не зависят
от работата на хирурга, а са в резултат
и на други фактори.“ Прието е още, че „липсва възможност такива
усложнения да бъдат предварително предвидени, за да бъдат избегнати и при спазване на всички медицински стандарти
за провеждане на съответната процедура“, поради което „деянието остава несъставомерно
от субективна страна . При това положение правилно подсъдимият Ц. е
оправдан за това престъпление.“ (решение, л. 968-979).
По
делото са приети шест съдебно-медицински експертизи, заключенията по които са изготвени
от вещи лица – специалисти в областта на хирургията (СМЕ на в.л. д-р Т.Ч. – със
специалност хирургия и пластична хирургия, л. 580-573; СМЕ на в.л. доц.д-р К.В.
– клиника по ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология, л. 765-768 и
л. 858-865; СМЕ на д-р С.М. – специалист по пластично-възстановителна и
естетична хирургия, л. 801-808; СМЕ на д-р В.П. – специалист
„Пластично-възстановителна и естетична хирургия“, л. 882-888 и СМЕ на доц.д-р. М.А.
- специалист „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“, л. 1011-1015).
Експертите са извършили прегледи на ищцата в хода на делото като първият е бил
на 27.02.2012 г. (заключение, л. 581), а последния на 25.07.2018 г. (СМЕ, л.
1011). Вещите лица са единодушни, че при
прегледите ищцата е била в добро общо състояние и без функционални нарушения в
активните движения, които да са причинени от операциите.
По
отношение на твърдените дефекти и белези
в резултат на операциите в.л. д-р Т.Ч. е посочила, че при прегледа е
установила, че тялото има лека асиметрия в следствие на кожна гънка в областта
на белега от пластичната интервенция по повод на кожната престилка, както и, че
пъпа е леко хлътнал. Според лекаря обаче наличието на следоперативни прегледи е
нормално (вж. протокол, л. 574-579). Изрично д-р Ч. е посочила в заключението
си (л. 573), че са постигнати задоволителни резултати. От разпита на д-р М. в
с.з. (л. 809-812), се установява, че това леко изразено хлътване, може да се
дължи на различни причини като например допълнително натрупване на мастна тъкан.
Освен това според лекаря това именно е най-вероятната причина за хлътването,
каквото не може да се получи от неправилно извършена манипулация.
В
резултат на извършената операция ищцата е отслабвала. Видно от показанията на
д-р М., отслабването никога не е равномерно от двете страни на тялото и тъканите
не са еднакви. Затова дори и при прецизно планиране на операцията след
извършването ѝ има някаква неравномерност. Според експерта към настоящия
момент хоризонталния белег на ищцата няма как да бъде прав, тъй като преди 7
години тя е отслабнала много, а към настоящия момент е напълняла много. Въпреки
това белегът е в рамките на нормалната ширина.
По отношение на белезите на ищцата съдът съобрази и разпита на д-р П. (л.
889-891), от който се установява, че белезите на ищцата са направени правилно и
са в следствие на нормален физиологичен процес, който се случва във фазата на
оздравяването.
По
отношение на естетичният вид на белезите на седалището д-р доц. д-р. А. е
заявила, че същите са изключително добри като резултат и не могат да бъдат
избегнати (протокол, л. 1019-1022). Според вещото лице лифтингът на седалището
е изключително добре направен и белезите, които са отзад на гърба също са задоволителен
резултат. От разпита на лекаря се установява, че белезите са неизбежни при
подобни интервенции. Установява се още, че тези белези, които ищцата има не са
дефекти, а част от нормалния оздравителен процес.
Всички
приети заключения на специалистите по хирургия са дали отговор на въпроса дали
се установяват нарушения на добрата медицинска практика и на медицинските
стандарти по хирургия и естетична(козметична) хирургия към момента на извършване
на операциите, (вж. втора задача на посочените СМЕ л. 580-573; л. 765-768; л.
801-808; л. 882-888; л. 1011-1015). Нито
едно вещо лице не е посочило каквото и да е нарушение на задължителни или на
препоръчителни стандарти. По отношение на операцията за намаляване на
теглото, извършена през м. март 2009 г., в.л. доц.д-р. К.В. е заявил, че в
България медицински стандарти за метаболидна хирургия не съществуват, поради
което позовавайки се на стандартите на Европейската асоциация за лечение на заболяванията,
свързани с наднорменото тегло, е заключил, че нарушения на добрите медицински практики не се установяват. Останалите
специалисти по пластично-възстановителна хирургия също са посочили, че към
момента на операциите не е имало разписани „Правила за Добра медицинска
практика“ и „Стандарт по пластично-възстановителна и естетична хирургия“.
Според вещите лица действащ към момента е бил „Стандарт по Козметична
(естетична) хирургия“, установен с Наредба №6/4.04.2008г. Стандарт по
Пластично-възстановителна и естетична хирургия е приет като част от Стандарт по
Обща хирургия, включващ и всички останали клонове на хирургията на 13.07.2010 г.,
а „Правила за добра медицинска практика“ на 25.11.2013г. Според експертите към
настоящия момент съществува Стандарт по Пластично-възстановителна и естетична
хирургия, който се прилага за извършването на акредитаци на здравни заведения в
извънболничната и болничната помощ. При
съобразяване на всички тези стандарти и правила за медицинска практика вещите
лица са заключили единодушно, че при извършените пластични операции не са
нарушени нито правилата и нормите на добрата медицинска практика на действащите
към момента на операциите „Стандарти”, нито правилата на действащия сега стандарт
по Пластично-възстановителна и естетична хирургия. Изрично експертите са
подчертали, че оперативните намеси са извършени от хирург със специалност по
„Обща хирургия” и втора специалност по „Пластично-възстановителна и естетична
хирургия“ с достатъчен стаж и опит за извършване на хирургични интервенции в
необходимия обем и сложност, както и, че клиниката и болницата МБАЛ „Д.” е
разполагала и е била акредитирана за извършване на хирургични интервенции,
което е в унисон с изискванията и наредбите за добра медицинска практика и
стандарт по хирургия.
След
проучване на предоперативното състояние на ищцата, нито едно вещо лице не е посочило, че са съществували противопоказания
за извършването на някоя от операциите. Освен това според д-р П. (СМЕ, л.
885) са били извършени всички необходими и задължителни изследвания преди
предприемането на интервенциите, т.е. ако е имало противопоказания то те биха
били открити от експертите по делото.
Отново
единодушно е заключението на всички
специалисти, че няма данни за каквито и да е състояния, възникнали по време
на операциите или след това, които да са
застрашили живота и състоянието на Д.З.. Всички вещи лица са посочили, че
следоперативния период е протекъл гладно, което според специалистите подкрепя
извода, че не е имало нужда от интензивни грижи за ищцата след пластичните
операции.
По
отношение на последващите усложнения след операциите, в.л. д-р Т.Ч. Изрично е
посочила в с.з. от 02.05.2012 г. (л. 574-579), че от всяка оперативна
интервенция в следствие на затлъстяването предната стена е слаба и се получават
следоперативни хернии и може да се получи и пъпна херния. Същото е посочил и доц.
д-р К.В., според когото следоперативните хернии са често усложнение при коремни
операции (СМЕ, л. 765-768). От показанията му в съдебно заседание (л. 769-771)
се установява, че получаването на хернии при хора с наднормено тегло и отворена
хирургия се среща при 15 процента от пациентите, като процентът е същият ако
операцията е била извършена лапароскопски. От заключението на доц. д-р К.В.
(СМЕ, л. 765-768) се установява още, че причините
за хроничната язвена болест на стомаха не са категорично установени и е малко
вероятно тя е настъпила в резултат от операцията за намаляване на теглото.
В
заключението си доц.д-р. К.В. е посочил, че операцията за намаляването на
теглото е постигнала целта си и, че теглото на ищцата е намаляло значително (л.
767-гръб). По отношение на това дали пластичните операции са постигнали
целените резултати, отново всички вещи лица са дали единодушно заключение. Те
са заявили в отговор на 4-та задача от заключенията си, че кожната престилка е
била напълно премахната, а слабо изразените деформации в областта на
оперативния разрез и околните му тъкани са нерядко срещани при такъв вид операции
и не се дължат на погрешна оперативна техника. По отношение на лифтинга на
седалището е отчетен добър ефект на фона на общия вид на фигурата, който не
може да се прецени след изтичането на няколко години след оперативната намеса
поради натрупването на подкожна мастна тъкан.
Отново
всички специалисти – хирурзи са посочили в своите заключения, че винаги когато
се прави разрез остава белег, което е нормална реакция на организма за спойка
на тъканите. Широчината на белега зависи от много фактори измежду които и
местоположението на разреза – колкото е по към средата на корема, толкова е
по-широк белега, тъй като силата на опъване на кожата е по-голяма. Въпреки това
белезите са определени от експертите като такива с „допустима степен на
разширяване“.
От
приетото по делото заключение на в.л. доц.д-р К.В. (л. 859-860) се установява
още, че „стомашен бай-пас“ представлява
лечебен метод, при който достъпа до коремната кухина може да се извърши
лапароскопски или с отваряне (разрез). Според експерта съгласието си ищцата е
дала за извършването на операцията, а не за конкретния достъп до коремната
кухина. Експертизата потвърждава установеното от оперативния протокол, че
операцията е започнала лапароскопски, а е завършена с друг достъп. Според в.л.
това не е усложнение или грешка, а одобрена практика в интерес на пациента.
Според доц.д-р К.В. преди операцията ищцата не е имала херния на предна коремна
стена, поради което може да се направи връзка между операцията „стомашен
бай-пас“ и наличието на такава херния. По отношение на твърденията на ищцата,
че е следвало да се постави платно при операцията лекарят е заявил, че
единствено опериращия екип може да направи тази преценка, като при заявено
желание от страна на пациента за забременяване такова поставяне на платно не е
целесъобразно. От това заключение на експерта се установява, че при ищцата не
може категорично да се приеме наличие на гастроезофагеална рефлуксна болест
(ГЕРБ). Въпреки това според лекаря доброто повлияване на това заболяване е
добър предиктор за оперативно лечение. При разпита на това в.л. в съдебно
заседание (л. 769-771) той е заявил, че заболяването ГЕРБ не е противопоказание
за извършване на коремна операция, а напротив, то влиза в някои от критериите
за извършване на някои хирургични операции на стомаха.
По делото са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетели. Ищцата и третото лице-помагач също са дали
обяснения по делото.
От
показанията на свидетеля И.Г.Ц. (протокол, л. 709-711) се установява, че той е
прегледал ищцата в началото на 2007 г. Д.З. се срамувала от външния си вид и от
факта, че е била между 126 и 128 кг. Тя е посещавала 4 пъти болница Д. преди да
си направи операция. При тези посещения И.Ц. е обяснил на нея и на майка
ѝ последствията от операциите и дори ги нарисувал, обяснил за
усложненията, които може да се получат след операцията. Свидетелят обяснил
също, че лекарите ще се опитат да направят интервенцията лапароскопски и ако не
може, ще завърши с отворен метод. От показанията се установява, че при
операцията на ищцата са установени сраствания между коремните органи и
коремната стена, което е довело до опасност да бъде наранен далака на
пациентката. Поради тази причина лекарите са преминали към отворена операция.
Според
свидетеля след операцията състоянието на пациентката е било много добро и след
1 месец тя се е върнала на работа. Освен това тя ефективно е сваляла килограми,
между 4 и 6 кг на месец. В такива случаи според И.Ц. се получават увисвания на
корема. При такива пациенти 1 - 2 години след такава операция трябва да им се
направи абдоминопластика, чрез която се получава по-добро качество на живот на
пациента. В случая ищцата изявила желание да махне коремната престилка и тъй като
от медицинска гледна точка такава възможност съществувала, свидетелят я
подкрепил. Според И.Ц. операцията за лифтинг на седалището е била отново по
желание на ищцата, за да може да води нормален социален и полов живот. От
показанията на свидетеля се установява още, че ищцата е свалила 35 - 40 кг.
По
делото е разпитана В.П.Б.– служител в болница Д. (л. 899-905). От показанията
ѝ се установява, че тя лично е възприела как д-р Ц. е подробно обяснявал
на Д.З. в какво се състои нейната операция, какво да очаква след това, какви
диети трябва да спазва, че трябва повече да спортува, да се движи. Установява
се още, че Д.З. е била информирана, че ако по време на операция се наложи да се
премине от ларопоскопска към отворен тип операция това ще се направи за нейно
добро. Според показанията на свидетелката, след първата операция ищцата е имала
следоперативна херния и престилка, която е искала да се премахне.
От
показанията на свидетеля К.И.К. (л. 744-745) се установява, че той е бил
работодател на Д.З. в периода 2005 г. – 2009 г. Потвърждава се от свидетеля, че
през 2007 г. ищцата е била оперирана. Според него ищцата е трябвало да се върне
на работа след „десетина дни“, но периодът бил по-дълъг. Тя се върнала на
работа след един месец и не била пълноценна, тъй като не можела да вдига тежко.
При разпита си свидетелят е заявил, че лекарите обещали на ищцата бързо
възстановяване след операцията и, че операцията ще е безкръвна, но не е била
такава. Д.З. не можела да изпълнява задълженията си и се чувствала некомфортно.
Според К.К., след последната операция на ищцата ѝ се налагало
непрекъснато да е в болницата, защото ѝ се явявали язви или се показвали
конци.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля освен в частта, в която е заявил, че на
ищцата ѝ е било обещано бързо възстановяване и безкръвна операция. В тази
част показанията възпроизвеждат твърдения на ищеца, които сами по себе си подлежат
на доказване по делото.
По
делото са събрани гласни доказателства и чрез разпита на свидетелката М. С.З. –
сестра на ищцата (л. 892 и сл). От тях се установява, че ищцата се е
консултирала с д-р Ц. за извършването на стомашен бай-пас. Лекарят е казал на Д.З.,
че операцията ще бъде лапароскопия с малък разрез на пъпа. От показанията на
свидетелката се потвърждава вече установеното от писмените доказателства, че на
ищцата е била извършена гастроскопия, при която е установено наличието на
бактерия и е било назначено лечение.
След това била извършена операцията, но тя не била лапароскопия, а била
извършена с разрез. Според М. З. д-р Ц. не е споменавал, че може да се стигне
до такъв тип отворена операция и при подписването на информираното съгласие не
е разговаряла с лекаря и той не ѝ е давал допълнителни разяснения за
предстоящата операция. След нея ищцата получила хернии и се наложило да се
отстранят с последваща интервенция.
Според
свидетелката след първата операция ищцата е пожелала да си премахне увисванията
на краката, защото е искала да изглежда добре след сваляне на килограмите.
Затова отново се е подложила на операция. След нея, според показанията на М. З.,
пъпът на ищцата не бил в центъра, а по-вляво на корема. До него имало дупчица и
изглеждало сякаш има 2 пъпа. Ищцата била уверена от лекарите, че това ще се промени,
но така и не се оправило. Според М. З. между двете страни на ищцата нямало
никаква симетрия. Така се наложило да се направи трета операция, която да
оправи нееднаквостта на корема и да събере излишната кожа от краката. Дефектите
обаче отново не били поправени, а ищцата имала проблеми с шевовете на гърба,
вдигала температура, имала абцеси, поради което неколкократно посещавала
болницата. Според свидетелката дефектите не са отстранени от тялото на ищцата и
то продължава да е несиметрично и към настоящия момент („От едната страна има повече натрупване на кожа и мастна тъкан“;
„Разрезите не са прави“; „Белегът на седалището е вълнообразен, на места по
тънък, на места по-дебел“).
От
показанията се установява, че Д.З. е преживяла операциите много тежко. Тя се е
срамувала от тялото си и е споделяла, че не иска да живее по този начин.
Съдът
констатира, че е налице противоречие между показанията на свидетелката З. и
изводите на вещите лица изготвили съдебномедицинските експертизи в частта
относно наличието на дефекти след извършените операции, представляващи
несиметрия между двете половини на тялото, изместване на мястото на пъпа и
наличието на дупка като втори пъп. В тази част съдът кредитира заключението на
експертизите, тъй като същите представляват научен извод направен при обективно
приложение на научни методи на база на извършени от тях прегледи. Освен това
показанията на свидетелката З. следва да се преценяват по-строго на основание
чл. 172 ГПК, тъй като е сестра на ищцата. Ето защо в частта, в която се
съдържат твърдения за несиметрия в двете половини на тялото и за други дефекти,
в резултат на извършените операции от служителите на ответника, съдът не
кредитира показанията на свидетелката.
В
останалата част, относно заявеното от свидетелката, че служителите на ответника
не са разяснили на ищцата, че може да се стигне до отворена операция, е налице
противоречие между показанията на свидетелката З. и показанията на свидетелите И.Г.Ц.
и В.П.Б.. При преценката на кои свидетелства да даде вяра съдът съобрази, че
както свидетелката З., така и свидетелката Б., са заинтересовани по смисъла на
чл. 172 ГПК. Поради това показанията им следва да се преценяват по-критично и
във връзка с останалите доказателства по делото. Същото се отнася и до
показанията на свидетеля Ц., за който се твърди, че е служителя на МБАЛ Д.,
който е причинил вредите на ищцата и е бил подсъдим за това по НОХД 4387/2013
г. на СРС с ВНОХД № 2153б2014 г. на СГС. Същевременно по делото е установено,
че Д.З. е декларирала, че ѝ е разяснено естеството и последствията от
интервенцията, която е предстояло да се извърши. Те е декларирала още, че са
ѝ обяснени подробно възможните рискове и усложнения. Ето защо съдът
приема, че следва да кредитира показанията на свидетелите на ответника, тъй като
същите се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства –
декларации за информирано съгласие.
В
останалата част съдът кредитира показанията на свидетелката като обективни и
отразяващи непосредствени възприятия относно правно-релевантни за спора
обстоятелства.
По
делото са изслушани и обясненията на третото лице-помагач д-р Ю.А. (л.
906-912). От тях се установява, че когато ищцата е посетила д-р А., тя е била
след операция за намаляване на телесното тегло и е тежала около 78 кг. Потвърждава
се установеното от писмените доказателства и експертизите, че едновременно е
извършено поставяне на платно и премахване на престилка. Д-р А. е потвърдила,
че е водела разговори с ищцата за корекции и по други части на тялото, но тя категорично
е отказала едновременно да работи на „няколко полета“ поради рисковете от това.
По
делото са изслушани и обясненията на ищцата Д.З. (л. 907-912). Тя е потвърдила,
че преди първата операция е била установена бактерия, която е лекувана с
антибиотици. Потвърждава се установеното от писмените доказателства и
експертизите, че след операцията ищцата е свалила килограми и е получила
хернии. В обясненията си тя твърди, че е спазвала хранителния режим, препоръчан
от лекарите. След това си направила още една операция в резултат на което се
получили подутини и израстъци отстрани.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Разглежданият
иск би бил основателен, ако ищецът докаже фактите, които попадат под хипотезата
на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от
което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на
отговорността на възложителя – възлагане на работа от ответника на прекия
причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването
на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването
на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата,
или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са
пряко свързани с нея (ППВС № 9/1966 г.);
Отговорността по чл. 49 ЗЗД представлява отговорност за чужди виновни
противоправни действия и има гаранционно-обезпечителен характер, поради което
вината като субективен елемент следва да се преценява не по отношение на
възложителя, а по отношение на лицето, на което е възложена работата (ППВС №
7/1958г.). Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
пълно обратно доказване.
Преди
всичко, следва да се установи противоправно поведение, тъй като само при
наличието на такова, стои въпросът за обезщетяване на вредите от отговорното
лице /респ. и за причинната връзка/. По принцип, за да е налице противоправно
поведение, то следва да е предприето въпреки установен в закон запрет за
неговото извършване, който запрет охранява абсолютни субективни права, като
изводът за противоправността представлява правна преценка на деянието, вредата
и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.
Изрично
следва да се посочи, че не е необходимо да се установяват конкретните лица,
осъществили деянието (ППВС№7/1959г. на ВС, т.7), а само качеството им на
изпълнители на възложена работа. Наличието на всички останали елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, доколкото същите представляват правопораждащи
юридически факти за твърдяното право, трябва да се докажат от претедиращия
обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, при условията на пълно и главно доказване.
Между
страните не е спорно и е установено от приетите по делото писмени
доказателства, че ищцата е била оперирана няколко пъти в МБАЛ „Д.“. Установено
е и отново не е спорно, че операциите са били извършени от служители на
ответното дружество.
Съгласно
чл. 81, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), всеки български
гражданин има право на достъпна медицинска помощ при прилагане на принципите на
своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. Медицинската
помощ е правнорегламентирана дейност, като качеството ѝ се основава на
медицински стандарти и Правилата за добра медицинска практика (чл. 80 от ЗЗ).
Дейността на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които
работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за
качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на
пациента, а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на
здравеопазването (чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ). Затова,
когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на
медицинска дейност, той следва да обсъди не само доказателствата за фактите
какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските
специалисти, но и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените
медицински изисквания - да посочи в какво се изразява нарушението на
утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики
(Решение № 77 от 30.05.2017 г. по гр. д. № 2956/2016 г., г. к., ІV Г. О. на
ВКС).
Ето
защо, за да са налице предпоставките за уважаване на исковете следва да се
установи, че тези служители на ответника виновно са извършили противоправни
действия/бездействия, в причинна връзка с които ищцата е претърпяла вреди.
По
отношение на твърденията за противоправното поведение на служителите на МБАЛ „Д.“
са изслушани заключенията на шест бр. експертизи. Всички те са категорични, че
при нито една от оперативните интервенции, описани от ищцата в исковата молба,
не са били нарушени правилата и стандартите за добри медицински практики.
Единствените твърдения за дефекти след извършените манипулации са направени от
ищцата в нейната искова молба и в обясненията ѝ, както и в показанията на
сестра ѝ. Тези обяснения и показания обаче имат много ниска
доказателствена стойност, особено съотнесена към посочените шест броя
заключения на експерти хирурзи, които отговарят на поставените им въпроси на
база на обективни данни и техния опит. Поради това съдът приема, че въпросните
гласни доказателства не са в състояния да оборят заключенията по СМЕ, респ. -
че не е налице противоправно поведение на служители на ответното дружество и
исковете са неоснователни.
Отделно
от горното, по отношение на първата операция за намаляване на теглото през 2007
г., с влязла в сила присъда д-р Ц. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение,
че поради немарливо изпълнение на занятието си с извършването на тази операция
е причинил на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в язва на тънкото
черво в областта на анастомозата с кървене и понижаване на хемоглобина,
сраствания в коремната кухина и херния на корема. Именно за това деяние, извършено
от това лице и за тези вреди ищцата търси обезщетение пред настоящия съд.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК, която
предвижда, че влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от
деянието във връзка с това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Трайната съдебна практика приема, че обвързващата сила
на присъдата за гражданския съд винаги предпоставя тъждество между деянието,
предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес
пред гражданския съд. Или при наличие на произнасяне от наказателния съд,
гражданският съд следва да изясни кое е изпълнителното деяние, кой е
съставомерния резултат, кога и къде е настъпил той, за да се определят обективните
предели на задължителната за него сила на присъдата. С термина „състав на престъплението“
се означава тази съвкупност от признаци, посредством които нормите на особената
част на наказателното право очертават отделните видове престъпления. Основният негов обективен признак е изпълнителното деяние
разбирано като съзнателен волеви акт, проявен във външно действие или
бездействие при определени условия на време, място и обстановка.
В
решение № 127/29.10.2015 г. по т.д. № 1882/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО е прието,
че присъдата, респ. решението по чл. 78а НК, има задължителен характер относно
извършването на деянието с оглед на всички негови признаци, в т.ч. и относно
размера на причинените вреди, доколкото обаче същите са въздигнати като елемент
от престъпния състав /решение № 25/17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г. на ІІ
ТО/; Осъдителна или оправдателна,
обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието,
предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес
пред гражданския съд; Съобразно решение № 168 от 23.10.2012 г. по т.д. №
509/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, влязлата в сила присъда се ползва със сила на
пресъдено нещо единствено за изчерпателното посочените в чл. 300 ГПК
обстоятелства, т.е. тя е задължителна за съда, разглеждащ гражданско-правните
последици от конкретното деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали
деецът е виновен. С решение № 177/06.12.2018 г. по
т.д. № 2394/2017 г. по описа на ВКС, І ТО, е прито, че гражданският съд в
рамките на съдебното производство по претенция за компенсиране на вреди от
деликт е допустимо да приеме осъществяване на изпълнителното деяние с друг вид
нарушение …, различно от това по приключило с оправдателна присъда наказателно
производство във връзка с осъществяване на същото събитие, само ако разглежда
въведени други фактически действия
изпълващи друг специален състав, различен
от този разгледан от наказателния съд. Гражданският съд не може да обоснове деликт позовавайки
се на общият състав на престъплението, чието осъществяване е отречено с
оправдателната присъда.
В
случая съдът, обвинението, което е било повдигнато на д-р Ц. е било за престъпление по чл. 134, ал. 1 НК. Съдът е
приел, че деянието на подсъдимия Ц. не е съставомерно от субективна страна. Предвидената
в НК форма на изпълнителното деяние е „немарливо изпълнение”. То предполага
познание на дължимите правила и въпреки това нарушаване на същите под
най-различна форма - било то чрез неизпълнение на поведението, което е
необходимо; било то поради прекрачване на забрана за осъществяването му.
Небрежността изисква от дееца да не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съдът е
установил, че лекарят не е могъл да прогнозира евентуалните усложнения. Поради
това и предвид установеното, че поведението на д-р Ц. не е противоправно, а са
спазени медицинските стандарти, съдът приема, че служителят на ответника е
положил дължимата грижа по чл. 63, ал. 2 ЗЗД. Затова неговото поведение при
извършването на операцията на 14.03.2007 г., освен че не е противоправно, също
така не е и виновно.
Предвид
всичко изложено съдът приема, че съставът на чл. 45 ЗЗД не е осъществен. Исковете
за присъждане на имуществени и неимуществени вреди са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Относно разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски
има ответникът. Ответникът е представил доказателства за извършени
разноски в размер на 6000 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 07.03.2011г.,
приложен на лист 360 от делото. В съдебно заседание на 26.11.2018 г. пълномощникът на ищеца е направил възражение за прекомерност на
възнаграждението и е поискал същото да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5
от Гражданския процесуален кодекс, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата предвижда, че размерът на
възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съдът,
след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените открити
съдебни заседания, вида и обема на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, както
и след като съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г., приема, че
възнаграждението следва да се намали на 4000
лева,
която сума следва да се присъди на ответника.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
като
неоснователни, предявените от Д.С.З., с ЕГН: **********, с
адрес ***, против „М.Б.ЗА А.Л.- Д.“ АД, с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, искове по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 100 000
лева - обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 5 038.20 лева - обезщетение за имуществени вреди,
всички вреди, претърпени от Д.С.З. поради виновното поведение на лице на което
ответникът е възложил работа, изразяващо
се в неспазването на медицинските стандарти и правилата за добра медицинска
практика при извършването на: коремна операция (стомашен бай пас) на 14.03.2007
г., пластика на предна коремна стена с
платно и изрязан „вентер пропенденс“ на 23.06.2008 г. и лифтинг на глутеуси
(седалището) на 09.10.2008 г.
ОСЪЖДА Д.С.З., с ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на „М.Б.ЗА
А.Л.-
Д.“ АД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 4000 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на Ю.В.А., с ЕГН: **********,
с адрес: *** - трето
лице-помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: