№ 87
гр. Плевен, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. Г.
при участието на секретаря Е. М. Р.
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20234400500015 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 100 от 11.05.2022г по гр. дело № 769/21 г по описа на
РС – Левски състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни
предявените от А. В. Б., ЕГН **********, от с. О., ул. „Г.М.“ *** против
Община Левски, с адрес: гр. Л., бул. Б. ***, ЕИК ***, представлявана от кмета
Л.А. иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ за признаване на
уволнението със заповед № 948/17.09.2021 г. на Кмета на община Левски и
неговата отмяна, иск с правно основание по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ – за
възстановяване на Б. на длъжността „готвач“ в Община Левски, Детска ясла с.
О. и иск с правно основание по чл. 344 ал.1 т.3 от КТ – за присъждане на
обезщетение за времето, през което Б. е останала без работа в резултат на
издадената заповед № 948/17.09.2021 г. на Кмета на Община Левски.
ОСТАВИЛ Е без разглеждане предявеният от А. В. Б., ЕГН **********, от с.
О., ул. „Г.М.“ *** против Детска градина „Т.“ с. О. със седалище и адрес на
управление – с. О., обл. Плевен, ул. „В.“ ***, представляван от ВрИД
Директор П. Хр. Т.. иск с правно основание чл. 74 от КТ за прогласяване
1
недействителността на трудов договор № 2 от 17.09.2021 г. - като недопустим.
На основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ Е ПРИЗНАЛ за незаконно и Е
ОТМЕНИЛ уволнението на А. В. Б., ЕГН **********, от с. О., ул. „Г.М.“ ***
със заповед № 26/28.10.2021 г. издадена от работодателя Детска градина „Т.“
с. О. със седалище и адрес на управление – с. О., обл. Плевен, ул. „В.“ ***,
представляван от ВрИД Директор П. Хр. Т..Съдът се е произнесъл и по
въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от А. В. Б., която го
атакува в отхвърлителните и прекратителните части, както и по отношение
на липсата на разглеждане на исковете й за възстановяване на работа и за
изплащане на обезщетение. Възразява се, че решението е незаконосъобразно.
Възразява се, че заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №
948 /17.09.2021 г е нищожна, респективно незаконосъобразна и неправилно
РС – Левски е отхвърлил иска по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ и акцесорните искове
за възстановяване на работа и за обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ. В
заповедта няма посочено основание за прекратяване на трудовото
правоотношение и само поради този порок, според въззивницата, заповедта се
явява незаконосъобразна. Възразява се и срещу оставянето без разглеждане на
иска по чл. 74 от КТ относно трудов договор от 17.09.2021 г и се претендира
произнасяне по този иск. Възразява се и относно невъзстановяването на
работа и липсата на обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ. Претендира се
отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се
уважат исковете като въззивницата бъде и възстановена на заеманата
длъжност и й се изплати обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ.
Въззиваемите страни оспорват жалбата като неоснователна и
възразяват, че РС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил
правилно и законосъобразно решение. Претендира се потвърждаване на
атакуваното решение на РС в съответната част. В съдебно заседание се
твърди, че няма предявени искове по чл. 344 ал. 1 т. 2 и 3 по отношение на
заповед № 26/28.10.2021г.
С решение №331 от 22.07.2022г по в.гр. дело № 506/22г по
описа на ОС – Плевен състав на същия съд е ОТМЕНИЛ РЕШЕНИЕ / с
характер на определение / № 100 от 11.05.2022г по гр. дело № 769/2021 г по
2
описа на РС – Левски В ЧАСТТА, В КОЯТО СЪДЪТ Е ОСТАВИЛ без
разглеждане предявения от А. В. Б., ЕГН **********, от с. О., ул. „Г.М.“ ***
против Детска градина „Т.“ с. О. със седалище и адрес на управление – с. О.,
обл. Плевен, ул. „В.“ ***, представляван от ВрИД Директор П. Хр. Т. иск с
правно основание чл. 74 от КТ за прогласяване недействителността на трудов
договор № 2 от 17.09.2021 г. КАТО НЕДОПУСТИМ. ВЪРНАЛ Е ДЕЛОТО
на РС – Левски за произнасяне по същество по предявения иск съобразно
мотивите на въззивния съдебен акт ВЪРНАЛ е също така ДЕЛОТО на РС –
Левски за допълване на постановеното и атакувано решение съобразно
мотивите на въззивния съдебен акт досежно предявени искове за
възстановяване на работа и изплащане на обезщетение по чл. 225 от КТ ,
които са били предявени заедно с иска за отмяна на втората заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение № 26/28.10.2021г.
С решение № 271 от 7.12.2022г по същото дело на РС – Левски и в
изпълнение на указанията на въззивната инстанция състав на същия съд е
ОБЯВИЛ за недействителна клаузата в „трудов договор № 2/17.09.2021 г.“
сключен между Детска градина „Т.“ с. О. и А. В. Б., ЕГН **********, от с. О.,
ул. „Г.М.“ ***, с която е уговорен срок на трудовия договор до 31.10.2021 г.
На основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ Е ВЪЗСТАНОВИЛ А. В. Б., ЕГН
**********, от с. О., ул. „Г.М.“ *** на заеманата преди уволнението
длъжност „готвач“ с място на работа Детска градина „Т.“ с. О..
На основание чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ Е
ОСЪДИЛ Детска градина „Т.“ с. О. със седалище и адрес на управление – с.
О., обл. Плевен, ул. „В.“ ***, представляван от ВрИД Директор П. Хр. Т. да
заплати на А. В. Б., ЕГН **********, от с. О., ул. „Г.М.“ *** сумата от
5018,40 лв. – представляваща обезщетение за оставането й без работа в
резултат на незаконното уволнение за период от 6 месеца, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 15.11.2021 г. до пълното й изплащане.
Срещу постановеното допълнително решение на РС – Левски няма
3
постъпили въззивни жалби.
Налице са писмени молби от страните при подновяване на
разглеждането на делото.
Въззивницата, чрез процесуалния си представител, твърди, че е
възстановена на заеманата длъжност „готвач“ и е налице процес на
споразумение за изплащане и на присъденото обезщетение. Предоставя се на
съда преценката за наличието на правен интерес от въззивната жалба, по
която Пл ОС следва да се произнесе.
Въззиваемите страни, чрез особения си представител, вземат становище
за неосноватеност на подадената жалба.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА И ОСНОВАТЕЛНА, НО НЕ
ИЗЦЯЛО ПО СЪОБРАЖЕНИЯТА, ИЗЛОЖЕНИ В НЕЯ
ПлРС е приел , че видно от представеното по делото допълнително
споразумение /приложено на л. 17 от делото/ се установява, че ищцата е била
в трудово правоотношение с Община Левски, като същата е била назначена
на длъжността „готвач“ в Община Левски, Детска ясла с. О. за неопределен
срок при пълно работно време. По делото е представено /л. 18/ копие от
заповед изх. № 948/17.09.2021 г., видно от която е било, че със същата на
основание чл. 329 ал.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с А. В.
Б., считано от 17.09.2021 г. от Община Левски. Представено е и копие от
трудов договор № 2/17.09.2021 г. /л. 19 от делото/, от който се установява, че
на 17.09.2021 г. е сключен договор между Детска градина „Т.“ и А. В. Б., с
който Б. е назначена на длъжността готвач в Детска градина „Т.“ с. О. със
срок на договора до 31.10.2021 г. Представено е било и копие от заповед №
26/28.10.2021 г. /л. 20 от делото/, видно от която е, че със същата е прекратено
4
от Детска градина „Т.“ с. О. трудовото правоотношение с А. В. Б., считано от
01.11.2021 г., поради изтичане на уговорения срок. По делото е било
представено решение № 282/26.05.2021 г. на Общински съвет Левски /л. 35 от
делото/, от което се установява, че Общински съвет Левски е дал съгласие за
закриване на Детска ясла „Е.“ с. О., считано от 01.09.2021 г. и за разкриване
на дневна яслена група за деца от 10 месеца до 3 години в Детска градина
„Т.“ с. О.. Със същото решение е възложено на кмета на Община Левски да
издаде съответните заповеди, решено е трудовите правоотношения с
персонала на закритата яслена група да се уредят при условията на чл. 329
ал.1 от КТ, а имуществото и документацията на закритата група да се
предоставят на Детска градина „Т.“ с. О.. По делото е била представена и
издадената заповед /л. 36/ от кмета на Община Левски в изпълнение на
посоченото по-горе решение № 282/26.05.2021 г. на Общински съвет Левски.
Съдът е приел, че действително между ищцата и Община Левски е
съществувало безсрочно трудово правоотношение. Приел е, че Детска ясла
„Е.“ с. О. /в която ищцата е изпълнявала длъжността „готвач“/ е закрита, като
в Детска градина „Т.“ с. О. е разкрита детска яслена група със същия предмет
на дейност като закритата детска ясла, че Детска градина „Т.“ е приела изцяло
имуществото на закритата детска ясла, и е поела изцяло дейността на
закритата детска ясла. При това положение, съдът е приел, че е налице
хипотезата на чл. 123 т.7 от КТ, тъй като е прехвърлена дейността от едно
предприетие на друго, включително е налице прехвърляне и на материалните
активи, поради което трудовото правоотношение с ищцата се е запазило и е
продължило да съществува при промяна на работодателя. На основание чл.
123 от КТ считано от 01.09.2021 г. /датата на закриване на Детската ясла и
разкриване на детската яслена група в Детска градина „Т.“/ работодател на
ищцата не е Община Левски, а е Детска градина „Т.“ с. О.. Предвид
изложеното, съдът е приел, че атакуваната заповед изх. № 948/17.09.2021 г.
на Кмета на Община Левски не е била издадена от работодател на ищцата
/който както бе посочено по-горе е променен считано от 01.09.2021 г./ и не е
могла да породи каквото и да било действие в правната сфера на ищцата, още
по-малко може да доведе до прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата, и в резултат на издаването й, ищцата не е останала без работа. По
отношение на претендираното обезщетение по чл. 344 ал.1 т.3 от КТ от
Община Левски, съдът е приел, че и този иск е неоснователен. Видно от
5
твърденията на ищцата е било , че същата не твърди да е оставала без работа
след прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед №
948/17.09.2021 г. на Кмета на Община Левски, още повече, че тази заповед не
е породила каквото и да било действие в правната сфера на ищцата. Ищцата
не само не твърди да е оставала без работа в резултат на тази заповед, но и не
представя каквито и да било доказателства за оставане без работа, ако е
останала без работа – за какъв период е била без работа и какъв е размер на
претендираното и евентуално дължимо й се обезщетение. Заповед №
948/17.09.2021 г. на Кмета на община Левски, като издадена от лице без
работодателска власт не е довела до реалното уволнение на ищцата и
оставането й без работа, поради което не може да доведе и до присъждане на
обезщетение за оставане без работа от работодателя Община Левски.
Предвид изложеното, съдът е приел, че предявените срещу Община Левски
искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива.
РЕШЕНИЕТО на РС е частично незаконосъобразно и частично
недопустимо
РС е изложил мотиви, които не се споделят изцяло от въззивната
инстанция.
С оглед изложеното по – горе относно и постановеното допълващо
решение на РС – Левски към настоящия момент А. В. Б. е възстановена на
длъжност „готвач“ при безсрочно трудово правоотношение и е налице влязло
в сила решение за обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ за оставането й без
работа след втората заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
№ 26/28.10.2021г.
Правилни по принцип са разсъжденията на РС – Левски относно
наличието на условия за приложението на чл. 123 ал.1 т.7 от КТ. В този
смисъл по този начин е следвало да бъде уредено трудовоправното положение
на Б., а не чрез прекратяване на трудовото правоотношение. Неправилен
обаче е изводът на РС – Левски относно работодателя на А. В. Б. и
заключението му, че заповед № 948/17.09.2021 не е породила действие. Видно
от материалите по делото, вкл. и допълнително споразумение от 1.01.2021 г
на л. 17 от първоинстанционното дело трудовите правоотношения на Б. като
готвач в Детска ясла – с. О. са с Община – Левски. Първата заповед №
6
948/17.09.2021 е издадена от кмета на Община – Левски и в този смисъл
следва да се приеме, че е издадена от работодателя, който е и легитимираното
лице да го направи. Видно от тази заповед в същата липсва посочено правно
основание, на което да се позовава работодателят за прекратяване на
трудовото правоотношение. Посочения в заповедта текст на чл. 329 ал.1 от
КТ касае правото на работодателя да извърши подбор при прекратяване на
трудовото правоотношение на едно от посочените в този текст правни
основания. Посочените в текста основания обаче са повече от едно, а са
налице други разпоредби на КТ, които регламентират прекратяването на
трудовите правоотношения в различни случаи и на различни основания.
Въззивният съд приема, че издадената заповед № 948/17.09.2021г е
незаконосъобразна само на това основание като действително са били налице
и условията на чл. 123 ал.1 т. 7 от КТ за уреждане на трудовите
правоотношения с Б.. В този смисъл следва да се отмени решението на РС –
Левски в тази му част и да се постанови друго, с което да се отмени заповед
№ 948/17.09.2021г като незаконосъобразна.
Въззивният съд счита, че в частта относно отхвърлянето на исковете
по чл. 344 ал. 1 т. 2 и 3 от КТ решението следва да се обезсили и
производството да се прекрати поради липсата на правен интерес. Както бе
посочено по – горе, Б. е възстановена на съответната длъжност и е налице
влязло в сила решение за обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ по втората
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и целите на страната
са постигнати.
Предвид гореизложеното следва да се отмени и атакуваното решение
на РС – Левски в частта, в която Б. е осъдена да заплати разноски на Община
– Левски. С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция следва да се
осъди Община – Левски да заплати разноски на Б. за въззивната инстанция
при наличието на възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Същото е в размер на 720 лв. Съгласно чл. 7 ал.1 т.1 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
същото не може да е по – ниско от минималната работна заплата, която към
момента на сключване на договора за правна помощ е била 710 лв. В този
размер следва да се присъдят разноски в полза на Б.. Община – Левски следва
да заплати и държавна такса в размер на 30 лв с оглед отмяната на заповедта.
7
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 100 от 11.05.2022г по гр. дело № 769/21 г
по описа на РС – Левски В ЧАСТТА, С КОЯТО РС – Левски е ОТХВЪРЛИЛ
като неоснователен предявения от А. В. Б., ЕГН **********, от с. О., ул.
„Г.М.“ *** против Община Левски, с адрес: гр. Л., бул. Б. ***, ЕИК ***,
представлявана от кмета Л.А. иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ за
признаване на уволнението със заповед № 948/17.09.2021 г. на Кмета на
община Левски и неговата отмяна КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ на осн. Чл. 344 ал.1 т.1 от КТ заповед № 948/17.09.2021 г. на
Кмета на община Левски, с която е прекратено трудовото правоотношение с
А. В. Б. на осн. Чл. 329 ал.1 от КТ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА
ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ № 100 от 11.05.2022г по гр. дело №
769/21 г по описа на РС – Левски В ЧАСТТА, С КОЯТО РС – Левски е
ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни предявените от А. В. Б., ЕГН **********,
от с. О., ул. „Г.М.“ *** против Община Левски, с адрес: гр. Л., бул. Б. ***,
ЕИК ***, представлявана от кмета Л.А. искове с правно основание чл. 344
ал.1 т.2 и 3 от КТ искове за възстановяване на Б. на длъжността „готвач“ в
Община Левски, Детска ясла с. О. и за присъждане на обезщетение за
времето, през което Б. е останала без работа в резултат на издадената заповед
№ 948/17.09.2021 г. на Кмета на Община Левски КАТО НЕДОПУСТИМО и
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО В ТАЗИ МУ ЧАСТ ПОРАДИ ЛИПСА
НА ПРАВЕН ИНТЕРЕС
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 100 от 11.05.2022г по гр. дело №
769/21 г по описа на РС – Левски В ЧАСТТА, С КОЯТО РС – Левски е
осъдил А. В. Б. ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА – ЛЕВСКИ деловодни разноски в
размер на 350 лв КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА ОБЩИНА – ЛЕВСКИ ДА ЗАПЛАТИ НА А. В. Б. ЕГН
********** деловодни разноски в размер на 710 лв за адвокатско
възнаграждение
ОСЪЖДА ОБЩИНА –ЛЕВСКИ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
8
Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 30 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
месечен срок от съобщението при условията на чл. 280 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9