Решение по дело №363/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 404
Дата: 26 февруари 2020 г. (в сила от 16 септември 2021 г.)
Съдия: Цвета Стоянова Желязкова
Дело: 20181100900363
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

…………/26.02.2020 г.

гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 10 състав, в открито заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                       

            СЪДИЯ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

 

при участие на секретаря Анелия Груева като разгледа докладваното т. д. № 363/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е образувано по предявени от ищеца „А.“ ООД,  ЕИК *********, срещу „И.С.“ ООД, ЕИК*********, обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 266, ал.1 от ЗЗД и по чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът „А.“ ООД твърди, че по договор от 12.05.2015 г. е приел да предостави на ответника на разположение в стандартно работно време свои висококвалифицирани служители, които да извършват работа, възлаган им от последния. Първоначално са били предоставени трима такива служители, а след изменение на договора с допълнително споразумение от 29.06.2016 г. те са били намалени на двама. Работата на служителите е включвала широк спектър от дейности относно цялостна поддръжка и промени в програмен продукт на ответника. В предмета на договора между страните не се включвало изработката на краен цялостен продукт – преработена система Бриа и съответно внедряването ѝ при крайните потребители. Изтъква се, че реално ищецът, както и дружеството „К.“ са работили като външни изпълнители като ответното дружество, за да може то да изпълнява задълженията си по преработване на съществуващата система И., за да бъде внедрена в работата на областните администрации, като нов продукт Бриа. Сочи се, че по време на преговорите за сключване на договора специалистите на ищеца не са били запознати със системна И., с конкретния вид и обем  работа, с целта системата И. да бъде преработена за целите на конкретна областна администрация, поради което и  ищецът не се е ангажирал с  постигане на определен краен резултат за определен период от време. По силата на договора ищцовото дружество е следвало да предостави на ответното дружество определени служители, които да работят по конкретни задачи, поставени от ответника, т.е реално да престират труд, а не за постигане на конкретен резултат. Конкретните задачи са поставяни от служители на ответника и след изпълнението им, отчитани чрез системата TFS. Ответникът, след получаването на известие, че конкретната задача е изпълнена, е имал задължение по силата на договора в 3-дневен срок да извърши тестовете относно конкретната задача, за да направи възражението по изпълнението. Допълнително се изтъква, че по време на изпълнението служителите на ищеца са срещали затруднения при изпълняване на възложените им задачи, дължащи се на липса на изчерпателна документация за информационната система на  ответника, стара и неактуална система с непрецизен код, което я прави нецелесъобразна за поставените задачи, липса на детайлно описание на задачите и поставяне на нови задачи с по-висок приоритет. Ищецът сочи, че цялостна техническа документация не е изработена, тъй като работата по договора е прекратена преждевременно, поради неплащане от страна на ответника и същият не е приключил нормално, а и не е поставена такава конкретна задача, с приоритет, преди приключване на работата по договора. Претендираното възнаграждение съответствало на реално положения труд като човеко/дни от служителите на ищеца, по конкретните задачи на ответника. След първите три месеца от договора ответникът спрял плащането на уговореното възнаграждение. Въпреки това ищецът е продължил изпълнението на договора до 25.10.2016г., когато договорът е прекратен поради неплащане.  Ответникът е отказал да изплати оставащото възнаграждение, след приспадане на реално неотработени дни, въпреки че е бил поканен с нотариална покана да го стори. Възнаграждението е било дължимо до 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнася.

Ищецът иска да бъде осъден ответника да му заплати  главница от 32 252,42 лв., представляваща дължими възнаграждения по две фактури от 15.08.2016г. и 13.09.2016 година. Претендира се и сумата 3 636 лв. неустойка за забава върху сумите по двете фактури, която според договора може да бъде в максимален размер не повече от 10% от  неизплатената част, начислена от съответната дата на забавата съответно до достигане на максималния размер на 30.11.2016г. и на 31.12.2016 година. Моли за присъждане и на сумата 4 881,48 лв. лихва за забава върху неплатените възнаграждения по двете фактури съответно от 1.12.2016 г. и от 1.01.2017 г. до предявяване на иска на 23.02.2018година. Претендира се и законната лихва върху главницата, както и разноски.

Ответникът „И.с.“ ООД оспорва иска за неустойка като недопустим и поддържа, че поради предявяване на иска след датата на прекратяване на договора неустойка не се дължи. Оспорва всички останали искове като неоснователни и твърди, че ищецът не е изпълнил това, което му е било възложено с необходимото високо качество, че са допуснати  грешки и че работата не е приета. Прави и възражение за неизпълнен договор, поради което и не се дължи възнаграждение. Потвърждава сключването на споменатия договор между страните, като твърди, че резултатът от договора е следвало да бъде работеща информационна система, годна да бъде пусната в реална експлоатация. Оспорва като неоснователни и недоказани твърденията за наличие на множество пречки пред работата на служителите на ищеца и поддържа, че според договора задължение именно на тези служители е било да преодоляват подобни пречки, да поправят съществуващи грешки и да отстраняват възникващи проблеми. Твърди, че задачите на ищеца по договора са включвали не само предоставяне на служители от ищеца, които да работят при ответника на 8 часов работен ден, 5 дневна работна седмица, но и постигането на конкретни резултати – създаване на нови регистри „Заповедна книга“ и „Етажна собственост“ в модул „Деловодство“, осъществяване на конкретни преработки на функционалностите в съществуващия модул „счетоводство“ (задачи 473,477,739,740,741,742 и 743) и миграция на базата данни от софтуер Микси в Бриа, като крайният резултат е следвало да бъде работеща информационна системна Бриа, годна за реална експлоатация в системата на областните администрации в страната, вкл. и в Областна администрация София-град. Твърди се, че обема на задълженията на ищеца по договора от 12.05.2016 г. включва всички посочени в чл. 1, ал. 1, т. 1-16 задължения, както и конкретните описани по-горе нови функционалности. Твърди, че ищецът не е изпълнил задълженията си, както следва – задължение по чл.1, ал.2, т.1 – задачи 473,477,742 (модул счетоводство) – не са приети, а по задачи 739,740,741,742 – не е работено; задачи по т.2 и т.8, чл.1, ал.2, задачи по т.5, по т.16. не са били извършвани задачи по т.4, 6, 10 и 11, като своевременно е уведомил ищеца (писмо от 20.02.2017 г.) за констатираните скрити недостатъци на разработените продукти, поради което и не се дължи плащане.

С протоколно определение от 26.02.2019 г. Съдът е оставил без уважение искането на ответника за приемане за съвместно разглеждане на евентуално възражение за прихващане със сумата от 39 000 лева поради неуточняване на фактическите основания, на базата на които се претендира тази сума.

 

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

 

По делото е представен договор от 12.05.2016 г., сключен между „И.С.“ ООД, ЕИК********* като „ВЪЗЛОЖИТЕЛ“ и „А.“ ООД,  ЕИК ********* като „ИЗПЪЛНИТЕЛ“ (стр. 12 по делото). Според договора ищецът, в качеството си на ИЗПЪЛНИТЕЛ, се задължава „да предостави на възложителя (ответника) негови служители за работа на стандартно работно време от 8 часа на ден от понеделник до петък“. В чл. 1 от договора е посочено, че работата ще бъде възлагана и контролирана от възложителя по време на изпълнение на договора. Служителите са наречени „експерти“ в договора за краткост, а в чл. 1, ал. 1 се съдържа описание на профила им на компетентност, както следва: старши програмист, програмист и бизнес анализатор. В чл. 1, ал. 2 от договора са описани конкретни задължения, които изпълнителят („А.“ ООД) следва да извършва, чрез предоставените на разположение на ответника негови служители, а именно: 1. да поддържа и извършва промени в програмния продукт „Бриа“, собственост на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ; 2. да коригира открити програмни грешки в софтуера и в разработените интерфейси, дължащи се на проблеми в програмния код; 3. да коригира несъответствия между внедрените приложения и дефинираните в техническите им спецификации изисквания; 4. да провежда разговори и дава консултации по поставени задачи; 5. да проектира и програмира нови функционалности; 6. да дава консултации във връзка с промените в програмния продукт; да инсталира резултатите от своята работа върху определен от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ сървър; 8. да извършва анализ, открива и отстранява проблеми в базата данни на продуктите, на определен от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ сървър; 9. да изпраща нови версии на продукта на определен от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ сървър; 10. да дава консултации във връзка с организацията на данните за съответния програмен продукт и вече съществуващите му функционалност; 11. да обучава новоназначени при ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ софтуерни специалисти, във връзка с работата на продуктите, описани в т. 1 на настоящия член; 12. да предоставя инцидентна техническа помощ, включително и на място, с цел възстановяване на работоспособността на приложенията; 13. да предоставя инцидентна техническа помощ, включително и на място, с цел поддържане на постоянна работоспособност на приложенията; 14. да осигурява съвместимост и гарантиране на работоспособността на приложенията с най-новите версии на системен и/или приложен софтуер доставян от трети страни, с който те или интерфейсите им комуникират; 15. да създава техническа документация за приложението, когато такава липсва или е недостатъчна; 16. да изготвя описание на таблиците и базите данни във връзка с извършваните промени върху софтуерния продукт.

Съгласно чл.1, ал.3 от договора конкретните параметри на възложените дейности, посочени в ал.1, включително сроковете за изпълнение на отделните видове работи, се уточняват между страните по реда, определен в чл. 9 от договора.

Съгласно чл. 9 от договора възлагането на конкретни задачи и определяне на параметрите на възложените дейности да се осъществява между координаторите на възложителя и изпълнителя. Предвидено е ползване на обща информационна система от страните, с цел отчитане на изпълнението на поставените за разработка задачи, която системата ще бъде инсталирана върху общодостъпен за двете компании сървърен ресурс. Посочено е, че възложителят ще отразява конкретните задачи, разработки и др., датата на потвърждение на приемането на задачата от страна на изпълнителя, договореният срок за изпълнение, други условия във връзка с изпълнение на конкретната задача, статус на задачата, брой часове положен труд и др. информация, имаща отношение към конкретната задача, дата на изпълнение на възложената със заданието работа, както и дата на въвеждане на всяка конкретна информация в системата. Съгласно чл. 9, ал.2, изр. последно „Отразеното в системата, вкл. относно отработения брой часове и датата на изпълнение на възложената със заданието работа, обвързва възложителя, ако в срок от 3 работни дни от отразяването на информацията, той не възрази срещу нея.“

В ал. 3 на чл. 9 от договора е посочено, че възложителят описва конкретните задачи във връзка с изпълнение на възложеното с настоящия договор в задание, в което се съдържа и предлагания срок за изпълнение на задачата в брой дни, в това число и нейния приоритет, което изпраща на изпълнителя. При възлагането на задачи, изискващи техническо задание, такова се изготвя от страна на възложителя и се изпраща на изпълнителя като неразделна част от заданието, описващо конкретната задача.

В ал. 8 на чл. 9 е предвидено, че след приключване изпълнението на задачите, Изпълнителят да предоставя на Възложителя достъп до разработката в тестова среда, на сървър на Възложителя. В рамките на срок от три работни дни от датата на уведомяване за изпълнение на задачата, Възложителят извършва необходимите тестове, като в резултат на това може да приеме или откаже разработката. В случай на отказ, същият следва да съдържа основанията за това, в това число и указания за отстраняване на нередностите и срок за тяхното отстраняване.

В ал. 9 е предвидено в рамките на задълженията си по договора и уговореното в него работно време, експертите на Изпълнителя ще изпълняват и задачи по отстраняване на бъгове и несъответствия, дължащи се на проблеми в програмния код.

Съгласно чл. 10 от договора Изпълнителят изготвя месечен отчет за извършената работа - приключени и приети от Възложителя задачи за предходния календарен месец  - до 3-то число на следващия месец. В срок от три работни дни от изпращане на отчета на електронната поща на Възложителя, той е длъжен да го одобри или да предложи промени в него. В случай, че в срока за одобрение, от страна на Възложителя няма изпратено потвърждение или предложение за промени, отчетът се счита приет от последния. В ал. 3 на същия член е предвидено, че Възложителят заплаща всички човекочасове на експертите, съгласно чл. 3 и чл. 5. Съгласно предвиденото в ал. 4, в случай, че за месеца е имало дни болнични или отпуск, тези дни се отбелязват, натрупват и ще бъдат компенсирани със същия обем от същите експерти след края на 5- месечния период.

Срокът на договора е 5 месеца от датата на подписването му, като, в случай, че страните не се споразумеят друго, договорът автоматично се счита за продължен за нов период от 5 месеца. Страните са уговорили, че, в случай, че има дни работа като компенсация за възложителя, то договорът продължава до пълното им изчерпване.

В раздел трети са уговорени възнаграждението и начинът на плащане, а именно: за първи месец след подписването на договора – 9000 лева, без ДДС; втори месец – 15000 лева, без ДДС; трети месец – 15000 лева, без ДДС; четвърти месец – 21 000 лева, без ДДС; пети месец – 15000 лева, без ДДС. В чл. 4, ал. 2 е посочено, че увеличението на възнаграждението в месец четвърти се дължи на буферния период в началото на договора, когато ефективността на изпълнителя няма да е голяма и ще нараства постепенно и ще се заплати в месец четвърти. Уговорено е, че възнаграждението за всеки месец се заплаща до 10-то число на следващия календарен месец. В чл. 5, ал. 3 е установено, че издадената от Изпълнителя данъчна фактура се счита получена от Възложителя с изпращането ѝ на посочения в договора електронен адрес за контакт.

Уговорено е, че договорът се прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма, след едностранно 30- дневно писмено уведомление от някоя от страните по договора или едностранно от страна на Изпълнителя поради неизпълнение при просрочено плащане по договора с повече от 7 дни. Страните се споразумяват, че достатъчния допълнителен срок, който Изпълнителят следва да даде на Възложителя в едностранното волеизявление за прекратяване /разваляне/ на договора поради неизпълнение е 3 /три/ дни. Между страните е уговорено заплащане на неустойка, в случай на забавено изпълнение на договора от страна на Изпълнителя или на забава при плащането от страна на Възложителя, в размер на 0,2 % на ден от стойността на забавената престация, но не повече от 10 % от месечното възнаграждение.

На 29.06.2016 г. е подписано допълнително споразумение (стр. 18 по делото), съгласно което отпада предоставянето на един експерт с компетентност „Бизнес анализатор“, като съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, остават да работят по проекта 1 човек – програмист и 1 човек – старши програмист, като е уговорено, че отпада и задължението на изпълнителя за извършване на всички видове задачи, които са посочени в договора и са от компетенциите на бизнес анализатора. Предвидено е удължаване на договора от пет на шест месеца, като е постигнато съгласие за шестия месец да не се дължи възнаграждение на Изпълнителя, поради намаляване броя на предоставените експерти.

В приложение към исковата молба са представени фактура № ********** от 15.08.2016 г. (стр. 19 по делото) за сума в размер на 25 200 лева с ДДС и с дата на данъчно събитие 15.08.2016 г., и фактура № ********** от 13.09.2016 г. (стр. 20 по делото) за сума в размер на 28 000 лева с ДДС и с дата на данъчно събитие 13.09.2016 г., издадени от „А.К.“ ЕООД с получател „И.с.“ ООД. На фактурите липсва подпис от страна на получателя. Фактурите са изпратени на ответното дружество по имейл, съответно – фактура № 1559 – на 15.08.2016 г.,  а фактура № 1563 – на 26.09.2016 г. (доказателства на стр. 21 и 22).

До ответника е изпратена нотариална покана (стр. 23) от страна на ищеца, действащ чрез нотариус С.К., рег. № 526 на НК, връчена на ответника на 13.02.2018 г., с която последният е поканен или да плати сума в размер на 32 252,42 лева с ДДС за предоставените от ищеца, но неплатени от ответника към онзи момент услуги, с което договорът се счита прекратен по взаимно съгласие и страните нямат повече претенции една към друга, във връзка с него, или ответникът да заплати сумата от 43 200 лева с ДДС, срещу което ищецът поема задължението да довърши изпълнението на договора, но в рамките на неизработените от експертите 56 човекодни, което да бъде допълнително оформено с анекс към договора.

По делото е представен отговор на нотариална покана (стр. 24) от ответника „И.с.“ ООД, чрез нотариус М.Г., рег. № 622 на НК, до ищеца, в който се твърди, че ищецът се е съгласил да му предостави за работа на 8-часов работен ден и 5- дневна работна седмица, които да осъществяват с високо качество дейности по преработка, адаптиране пренос на данни и внедряване на програмен продукт „Бриа“, но така, че резултатът да бъде работеща информационна система „Бриа“, годна да бъде пусната в реална експлоатация. Посочено е, че в рамките на месец след подписване на договора ответникът „И.с.“ ООД е започнал да изпитва съмнения, че предоставеният бизнес анализатор осъществява с нужното качество своите задължения, свързани с анализ на информационните и материалните потоци, с оглед очертаване на промените, които следва да се осъществят в „Бриа“, за да може софтуерът да бъде адаптиран. Твърди се, че ищецът е допуснал сериозни пропуски и при осъществяване на миграцията на цялата база данни на системата, която е следвало да бъде заменена с „Бриа“, като нарочният софтуер, написан от специалистите, за да извърши миграцията, е дал грешки и е пренесъл документите в криптиран вид. Посочено е, че при пробно тестване на дейностите, извършени от експертите на ищеца, и след пускането в реална експлоатация на „Бриа“, се установило, че със софтуера не е възможно да се работи по предназначение. Поради това, ответникът изпратил писмо изх. № ИС000769/20.02.2017 г., получено на 21.02.2017 г., с което оспорил качеството на изпълнение на задълженията по договора, като информирал последния, че са се открили съществени недостатъци, които правят „Бриа“ негоден за ползване. Изложено е, че поради обстоятелството, че осъществената работа не е приета от него, то той не дължи съответно заплащане.

По делото е представено и уведомление от И.С. ООД (стр. 86 по делото), изх. номер ИС000796/20.02.2018 г., с което  А.К. ЕООД е уведомено, че след тестване чрез работа в реална среда на предоставените разработки на програмен продукт Бриа, предмет на договора между страните от 12.05.2016 г., който според  И.С. ООД продължава да е в сила, като автоматично продължен, са установени грешки и непълноти, които не позволяват с Бриа да се работи коректно и по предназначение. Поради откритите сериозни недостатъци Брия е негоден за използване по предназначение продукт чрез пускане в реална експлоатация.

На стр. 96-135 по делото са приложени отчети за извършената работа, изпращани от Т.К.и Т.М.във връзка с изпълнението на договора (стр. 96-135 по делото).

Представени са и и документи, удостоверяващи ползван отпуск от служителите на А., които са работили за И. по силата на договора от 12.05.2016 година (стр. 153 – 61 по делото). Видно от тези документи, общо ползваните дни платен годишен отпуск за периода 12.05.2016 г – 24.10.2016 г. е 29 работни дни.

По делото са разпитани свидетели и на двете страни.

Свидетелят Т.К.(свидетел на ищеца), работи като програмист при ищеца от 5 години и е запознат с договора с ответника, тъй като са му били поставени задачи за работа, във връзка с него. Бил е уведомен, че ищцовото дружество, за което работи, има сключен договор с ответното дружество, и че с Т. (друг служител на А. ООД) ще работят изцяло по този проект. Заедно с Т. работили в офиса в Пловдив на „А.“ през цялото време на проекта, като са пътували еднократно до София, за да срещнат с представители на ответника Т.Г., Д.А., Н. А., В.Ч., които са ги запознали с продуктите „И. софтуер“ и Бриа.

Излага, че „И. софтуер“ е система, която обслужва работата на общини, като идеята на ответника била да се направи втори продукт - „Бриа“ /модифицирано копие на „И. софтуер“/, който да обслужва областните управи, на базата на продукта „И. софтуер“. Сочи, че при „Бриа“ някои неща са премахнати, които не се използват в областните администрации, като други неща се добавят, а трети се модифицират. Излага, че на първите срещи са били информирани, че първоначално ответникът е имал собствен екип, който разработва „И. софтуер“, по някаква причина този екип напуска, и наемат фирмата „К.“, като консултант, който поддържа „И. софтуер“. Доколкото знае, „К.“ работи и по други системи, които са на ответника и те координират работата по продуктите, вкл. ползват и други фирми. На първоначалната среща представителите на ответника запознали свидетелят К. и колегата му със системата, с целите, с това, че искат да я модифицират, както и че им трябват хора, които да работят. Свидетелят излага, че след това като са започнали работа,  първоначално в работата ги въвели от „К.“ в техния офис, в София, като им показали системата, когато за първи път видели системата, обсъждали са как да настроим достъпа до TFS-системата - системата, в която се отчитали, и в която се пази кода, обсъждали са общи организационни въпроси, като са получили напътствия как да работят. „К.Р.“  - фирмата, която координира разработките за ответника е дала напътствия на свидетеля и колегата му. След инструктажа на място, сочи, че са започнали да изпълняват поставени задачи основно в TFS-системата. Анализаторите от „К.“  давали конкретни задачи, които експертите на ищеца трябвало да изпълнят. Приоритетите по конкретните задачи се обсъждали по телефон или анализаторите ги вкарвали в TFS-системата, като след това експертите на ищеца работили по съответната задача, а при въпроси, провеждали и телефонни разговори. Свидетелят сочи, че анализаторът на ищеца, включен първоначално в договора, трябвало да се запознае със системата, но от Областната управа решили, че не е оптимално той да работи, като на негово място задачите давал анализатора от „И. софтуер“. По този проект свидетелят работил на 8 часа, на пълен работен ден, от началото до края на проекта. Спрели да работят, когато шефката му се обадила и казала, че ответникът отказва да заплаща и експертите трябвало да прекъснат временно работа, докато се разберат помежду си, като съответно след това повече не са работили по проекта. Приоритетите се определяли от анализаторите, сменяли се, като е имало случай, в които  дадена задача е започвана, а след това било решавано, че друга е по-приоритетна, поради което анализаторите са се обаждали по телефона и задачата се сменяла. Свидетелят излага, че не са им давани конкретни срокове по принцип, понякога е имало такива, но експертите на ищеца са давали оценки, относно това, ориентировъчно за колко време ще се изпълни задачата, поради което анализаторите не са им давали някакви конкретни срокове.

Свидетелят сочи, че проблемите при работата с този продукт са били свързани основно с кода на продукта, тъй като системата е голяма, кодът бил объркан, някои неща били направени по няколко различни начина, поради което било трудно да навлязат в задачите, за да ги обработят по съответния начин. Свидетелят твърди, че техническа документация, както и коментари в кода, които допълнително могат да допълват и обясняват нещо, не е имало, като вместо това са били инструктирани от „К.“ да спазват определени стандарти, вкл. и по имейл.

Излага, че е правил нови функционалности към системата, като например „Заповедната книга“. Твърди, че кодът на „Заповедна книга“ е зависим от заварения код на системата „Бриа“, въпреки, че е нов регистър, е зависел най-малкото от достъпа до базата данни, трябвало е да бъде направен по поне един от двата начина, по които системата е писана на други места, при които не са били използвани съвременни технологии. Твърди, че е имало неща, които с колегата му са правили и които са прехвърлени в „И. софтуер“, като изказва предположение и за наличието на неща, които са правени и в „И. софтуер“ и са прехвърлени в „Бриа“, като идеята била двете системи до възможно най-голяма степен да предоставят възможност да могат да бъдат прехвърлени функционалности, с евентуално извършване на малки промени в тази връзка. Излага, че в срока на договора е работил единствено по този проект. Свидетелят излага впечатленията си, че  „КроусР.“ са фирмата, която е разработчик на ответника, поддържала е „И. софтуер“ и доколкото му е известно и други системи на ответника и тя е била фирмата, която ръководи проекти. Изразява лично убеждение за взаимозаменяемост на двете фирми, като твърди, че на всичките срещи, по негови спомен, В.Ч. е присъствал, както и анализаторите на „И. софтуер“. Свидетелят описва начините, по които са приключвали задачите: качвали са кода в TFS-системата, сменяли са статуса на задачата на “resolved” /превод: решена, приключена/, което означавало: „за момента съм готов, може да прегледате“, като била налице подготвена тестова среда, на която са качвали версия, за да може да я прегледат анализаторите, отделно имало комуникация по скайп, по телефон и са уведомявали анализаторите, че съответната задача е готова и могат да го видят и пр. Другият начин е чрез седмични отчети, изпращани до група Бриа BG, които включвали задачите, по които е работено, задачите, по които предстои да се работи, и проблемите, които са имали при изпълнение на задачите. Сочи, че са били инструктирани относно този начин на отчитане на тяхна среща, като посредством изпратен мейл от Д.А. била дадена формата за изпращане на отчетите. Посочва, че лично е изпращал отчетите, изпратени на 05.08.2016 г., на 12.08.2016 г., на 07.10.2016 г., на 08.07.2016 г., на 10.06.2016 г., 17.06.2016 г., на 17.09.2016 г., на 14.10.2016г., на 15.07.2016 г., на 19.08.2016 г., на 22.07.2016 г., на 24.06.2016 г., на 26.08.2016 г., на 02.09.2016 г., на 29.07.2016 г., на 04.07.2016 г. и на 25.05.2016 г., като, когато бил в отпуск, помолил колегата си да ги праща вместо него. Излага, че след всяка задача са изготвяли документация, стига задачата да е свързана с изготвяне на такава. Сочи, че след като им казали да спрат работа, останали неприключени задачи, вкл. и задачи, по които не са започнали да работят, както и задачи, които след това свидетелят К. е оценявал. Поддържа, че по функционалността „Етажна собственост“ е работила Т., а той - по „Заповедна книга“ и по счетоводството. Сочи, че „Заповедната книга“ била регистър на заповедите - форма със списъчна страница със заповеди, възможност за добавяне, за редакция на заповеди, включваща подобна форма, изброяване кои полета да включва, какви филтри да включва.Свидетелят твърди, че първоначално им било казано, че има техническа документация, като в последствие се оказало, че това е ръководството за потребителя, доколкото си спомня, и е бил наясно, че системата е стара. Преди започване на работа по проекта не са виждали кода с колегата му, т.е. не са знаели как точно е написан. Не си спомня да са му предоставяни бизнес-спецификации, като анализаторът от страна на „А.“ ООД се опитал да се запознае със системата, но достъп до Областна администрация му бил отказан, поради което се наложило сам да разучава системата. Твърди, че е присъствал на разговори, когато е бил обсъждан начина на работа на „А.“ ООД, като му било казано, че се очаква да работят по-бързо. Тъй като свидетелят не е експерт относно бизнес-процесите в дадена областна администрация задача на анализаторите на ответника била да поставят на конкретните задачи. Излага, че когато е имало проблеми, са ги обсъждали с анализаторите на „И. софтуер“, питали са ги дали имат въпроси, понякога са имали нужда от разяснение по задачите, така че те са били в течение по кои задачи се работи. Относно трудностите в работата, споделя, че са уведомявали ответното дружество по различни канали – по телефона, електронна кореспонденция. По принцип ползвали ТFS-системата, включително за да отбелязват трудностите при комуникацията, но не всички проблеми били отбелязани в ТFS-системата. Някои фигурирали като задачи, създадени от програмистите на А. към анализаторите на „И. софтуер“, а други - като коментари. Основно комуникирали по телефон и по скайп, но и в ТFS-системата имало такива въпроси и коментари. В някои случаи не е било ясно какво трябва да направят по конкретната задача, в други случаи имало нужда от разяснения. Понякога било необходимо да се изчака решение от анализаторите за да се установи как точно да се реши конкретен проблем, а анализаторите трябвало да говорят с Областната управа, което водело до забавяне в процеса на работа. Имало случай, когато програмистите са нямали версия на „Микси“, с която да тестват и с която да правят напасване на данните. В продължение на ден се опитвали да работят със системата „Микси“, но се оказало, че липсва лиценз за ползването ѝ, като ответникът не пожелал да купи такъв и в резултат програмистите на ищеца не получили достъп до „Микси“. По искане на Т.Г.програмистите на А. изготвили писмо, което свидетелят лично изпратил на П.Г., която го изпратила на Т.Г.(писмото, намиращо се на стр. 386 - стр. 388 по делото). След писмото била проведена среща, на която присъствал и В.Ч., който съдействал на И. в разговорите и давал идеи за подобряване организацията на работата.

Като свидетел по делото е разпитана и Т.М.(свидетел на ищеца). Същата излага, че е работила по договора между „А.“ ООД и „И. софтуер“, през 2016 г. до м. октомври, заедно със свидетеля Т. К., в офиса на „А.“ ООД. Излага, че във връзка с проекта са имали около две или три срещи в гр. София с представители на „И. софтуер“, с управителя на „И. софтуер“, както и с г-н В.Ч., който бил представител на фирма „К.“ – фирмата, която преди това е работила с „И. софтуер“ и е поддържала софтуера, както и с бизнес- анализаторите на „И. софтуер“ Н. А. и Б.Н.. Проектът касаел внедряване на системата, което до онзи момент е била разработвана за общини, съответно се нуждаела от доработка и промени, за да може да се ползва за нуждите на областните администрации. Излага, че най-вече голямата задача била свързана с миграция на данни от системата на „Микси“, с която до този момент Областна администрация - София била работила. Това била много обширна задача, тъй като системата Бриа била много различна от системата „Микси“, с която до този момент Областна администрация е работила, поради което „Бриа“ се нуждаела от сериозна доработка, както и от софтуерен инструмент на експертите, който да може да прехвърли до този момент данните от системата „Микси“ в новата система „Бриа“, която разработвали. Свидетелката сочи, че са разработили този инструмент за прехвърляне на данни между двете системи и лично свидетелката го е качила и на сървър на И.. Н. А.- бизнес-анализатор на „И. софтуер“, в кореспонденция по скайп, ѝ е поискал точно времето, за което е минало това прехвърляне. От информацията, която са ѝ поискали, свидетелката е направила извод, че вариантът, който е предложила, е работил. Излага, че един от големите проблеми при преноса на данни бил, че е нямало осигурен достъп до системата „Микси“, с която до този момент Областна администрация е работила, който достъп трябвало да се осигури от „И. софтуер“. Сочи, че е уведомявала лично Н. А. като бизнес-анализатор на „И. софтуер“, че е необходимо да има достъп до „Микси“, като той отговарял, че прави всичко възможно да го осигури, но такъв не бил осигурен. Обяснява, че при извършване на миграцията, първоначално се наложило да ползват софтуерен инструмент, разработен от „К.“, който прехвърлял реално суровите данни от типа „бази данни“ до този момент, с който е работила „Микси“, като той бил съвсем различен от базата данни, с който работи „Бриа“ и реално този техен софтуерен инструмент прехвърлял едно към едно на сурово данните от предишния тип бази данни, с който е работила до този момент „Микси“ към техния, с който работи „Бриа“. Сочи, че това била първата стъпка за прехвърляне на данните и успешната миграция, за да може да работи реално Областна администрация – София, като впоследствие тези данни трябвало да се пригодени за ползване към базата данни на „Бриа“ и нейните таблици и структура, а това наистина било доста тежък процес. Файловете били криптирани, като свидетелката предполага, че са криптирани от самата система „Микси“. Излага, че лично е правила техническа документация, като били стигнали до етапа, в който да се изготви такава документация и я е изготвила, но ѝ било казано, че не трябва да предоставя.

Изпълнението на работата отчитали с ежеседмични доклади, които Т.К.изпращал, а когато той отсъствал през м.септември, това било нейна задача за този период. Сочи, че лично е изпращала докладите на трети октомври, и че когато тя е изпращала докладите, не е имало възражение. Излага, че е работила по осем часа, като когато бил най-активния период, когато трябвало да внедряваме в Област София, може би работата продължила до 03.00 часа през нощта. Твърди, че не помни предварително да е поставян срок за извършване на миграцията, но впоследствие, на 14.09. трябвало да бъде извършена фактически миграцията. Твърди, че до последно всичко, свързано с миграцията през часовете на нощта било наред, тъй като с Н. А. са поддържали до последно контакти, до момента, в който на 15.09., т.е. на другия ден, когато Област София започнала да работи, той ѝ звъннал с оплакването, че от Областна администрация не могат да отворят физически някои файлове. Твърди, че се опитала да открие откъде произлиза проблема, като до вечерта установила, че не може с никой софтуерен продукт да се отворят тези файлове, че проблемът действително е сериозен и съответно се обърнала веднага към техния мениджър Карамфила Танева, която замествала в този момент Т. К.. Тя възложила на друг старши програмист да се опита да разреши проблема, но и двамата със свидетелката стигнали до извода, че просто файловете са криптирани и няма как да ги отворят, за което свидетелката уведомила незабавно Н. А.. Сочи, че мениджърът изискала от последния да им предостави реален файл, който да бъде качен в „Микси“, за да извършат проверка дали файловете са криптирани, като получили такъв едва след пет-шест дни. Сочи, че в онзи момент им било казано, че заради смяна на Областния управител, временно се преустановява работата по тази задача, сменени са приоритетите и затова спряхме да работим по миграцията. Излага, че първата версия на софтуерния инструмент, която разработила, е работила бавно и поради това се наложило да се оптимизира. Сочи, че при първия опит физическите файлове, за които се получил проблема при пренасянето, са били разработени в последния момент от Т. К., преди той да излезе в отпуск и съответно свидетелкатаМ.до последно мислела, че всичко е наред с тях, след неговата разработка. Излага, че лично преди миграцията на 14.09. не е тествала продукта, тъй като това било разработка на колегата ѝ К..

Като свидетел по делото е разпитан и В.Ч. -  управител на „К.Р.“ ООД (свидетел на ответника). Заявява, че работи с ответника по различни проекти. Ответникът се консултирал с него преди сключване на договора с И.. Заявява, че преди и след сключване на договора между „А.“ и „И. софтуер“, на срещите не са крили, че софтуерът не е документиран, че е относително неактуална технология и че сравнително сложен, а не прост софтуер, който бързо може да бъде разбран или да се вникне в него бързо. Сочи, че при част от функционалностите, които са били възложени на А., няма голяма връзка между съществуващия софтуер и новите функционалности, като функционалности, които са били засегнати много от стария код, били основно свързани с доработките в модул счетоводство. Твърди, че функционалностите, които имали сравнително малка връзка със стария код, били мигрирането на данни, където по-важно било да се разбере базата данни, а не кода на приложението и сравнително малка връзка имали два нови регистъра, които са били възложени на експертите на ищеца, регистър „Заповедна книга“ и регистър „Етажна собственост“. Сочи, че „Микси“ е старата деловодна система на София - област и миграцията на данни включвала извличането на данни за деловодни документи от „Микси“ и прехвърлянето им в базата данни на „И. софтуер“ в „Бриа“. Излага, че в началото на проекта не са знаели, че данните, които идват от „Микси“ са криптирани, тъй като са работили по друг проект с „Микси“ и там друга фирма е имала за задача да извлече данните от „Микси“ и да ни ги даде във вид, който е готов за миграция. Първоначално работели трима по договора, като целта била бизнес анализаторът да дефинира задачи за двамата програмисти. Сочи последният да е работил по проекта приблизително месец, като за това време свидетелят изказал мнението си пред „И. софтуер“, че анализаторът практически не създал нито една спецификация, нито едно задание за двамата програмисти, поради което препоръката на свидетеля била бизнес анализаторът да бъде заменен с ресурс на „И. софтуер“. Посочва, че в края на август, началото на септември с „И. софтуер“ и с „А.“ имало дискусии, относно темповете, с които напредва работата по проекта и с темповете, с които напредват бизнес анализаторите. Във връзка с това, свидетелят твърди, че е провел разговор с „А.“, и с оглед несъгласието му във връзка с изложените от експертите в нарочен имейл причини, за това че работата е бавна. Изказва мнение, че разговорът е протекъл конструктивно, като експертите се съгласили със забележките, които свидетелят им направил по време на този телефонен разговор. Сочи, че програмистите са получавали много задачи, някои от тях по-големи, други по-малки, които им се поставяли от „И. софтуер“ чрез уеб базирана информационна система, в която се дефинирали всички задачи и към всяка задача се е прикачвало описание. Потвърждава изложеното от другите свидетели относно двата начина за отчитане изпълнението на задачите. Посочва, че е бил включен два пъти в комуникация на тема проблеми с миграцията. Единият път било отново края на лятото, когато имало проблем със скоростта на работа на миграция. Причината била, че в трябвало да се мигрират милиони документи, а със скоростта, с която това ставало, нямало да завърши в обозримо време. Причината, това да притеснява много свидетелят лично и „И. софтуер“ е, че миграцията трябвало да се случи в извънработно време. Излага, че са помогнали на програмистите с някакви консултации по телефона, вследствие на което скоростта се подобрила значително. Вторият проблем, бил на 21.09, когато се свързали с него от „А.“ в късния следобед, че имало проблем с файловете и че прикачените сканирани документи, след миграция, не можело да бъдат прочетени. Твърди, че се е свързал с колегите си, участвали в предходната миграция, и успели да издирят какви софтуерни средства са използвани тогава, за да извлекат файловете в четим вид, който да позволява тяхното отваряне, след което изпратили софтуерните продукти на „А.“, за да могат да извадят файловете във вид, който е удобен за прехвърляне, така че да могат да бъдат отворени. Твърди, че през следващите седмици, програмистите изчистили миграцията и установили, че файловете се отварят, но реално при клиента миграция не била извършена. От „И. софтуер“ уведомили свидетеля, че работата от страна на „А.“ се спира, след което поискали от дружеството, което представлява да се включат и да извършат реална миграция, като била планирана нова дата между двете години, т.е. почивните дни по Коледа, Нова година, до началото на януари. Свидетелят посочва, че това не се случило и от „И. софтуер“ им казали, че няма да се прави миграция в този период, но свидетелят не знае какви са причините. Излага, че влошаването на отношенията между „А.“ и „И. софтуер“ настъпило рязко, след началото на септември, като причините за това са забавянето на работата по миграцията, т.е. недостатъчно бързата разработка и в последствие отлагането на миграцията за по-късен етап от време.

Като свидетел по делото е разпитана и Д.А. (свидетел на ищеца). Свидетелката излага, че е работила като бизнес-анализатор в „И. софтуер“, участвала в изпълнението на договора с „А.“ ООД като анализатор, който трябвало да възлага и след това да получава задачите, които „А.“ ООД всъщност трябвало да изпълни.  От страна на „А.“ ООД контактувала с Т.К.и с Т. М.. Тъй като се касаело за софтуерен продукт, „А.“ ООД се явявал „изпълнител“, който трябвало да създаде части от софтуера, създаден преди това от „И. софтуер“, свързано с обяснения по това, какво трябва да се направи, след което, когато даденото нещо бъде създадено от „А.“ ООД, да бъде тествано. Комуникацията се осъществявала основно по имейл, но, доколкото помни, са имали и срещи на живо. Основно през имейла, който „И. софтуер“ ползвал, са възлагали задачи. Твърди, че анализаторите са ползвали, вероятно, и имейл адреса „*******.bg“. Той се е използвал и от служителите на „И. софтуер“ и от служители на „Бриа“, тъй като фирмите са били свързани с различни продукти, които са се поддържали, не само за договора, но и по принцип. Не е сигурна дали на нея са пращани седмичните отчети на служителите на „А.“ ООД. Твърди, че е възможно в началото да са били изпращани на нея, след което, тъй като са имали преразпределяне на част от задачите, след това било възможно да са били и изпращани на друг човек. Не знае как е приключило изпълнението на договора. Излага, че не работи в „И. софтуер“ от около по-малко от една година, като последно е била служител на „Бриа“, а преди това в „И. софтуер“ - една година преди това. По спомени на свидетелката, при изпълнението на договора имало някакви претенции от страна на И., по отношение на това, че са възложени задачи, които не са били изпълнени. Твърди, че лично е предавала част от информацията, включително и претенциите относно неизпълнена работа, след съвместно комуникиране с колеги, шефове на фирмата и взимане на решение за това.

Не е сигурна дали е имало забавяне в изпълнението на задачите от страна на служителите на „А.“ ООД, но помни, че „накрая“ е имало възложени задачи, които не са били изпълнени, но не знае какво е било съотношението между изпълнени и неизпълнени задачи. Твърди, че във връзка с модул „Счетоводство“ е имало задачи, които не са били изпълнени до края. Сочи, че като начин за комуникация, редом с имейл-кореспонденцията, се е ползвало и тикетинг-система, както и комуникацията по телефона.

Видно от е-мейл кореспонденция от 07.09.2016 г. (стр. 386-388 от делото) П.Г.от името А., адресирано до служители на ищеца и до В.Ч. относно причините, поради което от страна на Имено има претенции, че е налице забавяния в работата на програмистите на А..

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и Съдът кредитира изцяло. Вещото лице е установило, че ответникът „И.С.“ ООД е осчетоводил приложените към исковата молба фактура № ********** от 15.08.2016 г. и фактура № ********** от 13.09.2016 г., издадени от ищеца в счетоводството си, като увеличението на задължението му към „А.“ ООД е в общ размер на 43 200 лева – стойността на двете фактури, с начислен ДДС. Двете  фактури са включени в дневника за покупки за данъчен период месец септември 2016г., под поредни номера №2 и №23, и са намерили отражение в подадената справка-декларация за ДДС за данъчен период месец септември 2016 година. Вещото лице е посочило, че ответното дружеството е ползвало правото на данъчен кредит с начисления ДДС по тези фактури общо в размер на 7 200 лева. В счетоводството на „А.“ ООД, издадените фактури са осчетоводени, като вземане от клиента „И.С.“ ООД по счетоводна сметка 411 - Клиенти, общо в размер на 43 200 лева, както и увеличението на приходите от продажба на услуги по счетоводна сметка 702 - Приходи от продажби на услуги, общо в размер на 36 000 лв. и задължение към бюджета по счетоводна сметка 4532 - Начислен ДДС при продажби, с начисления ДДС по фактурите, общо в размер на 7 200,00 лева. Данъчна фактура №01559/15.08.2016г. е включена в дневника за продажби за данъчен период месец август 2016 г., под пореден номер №5 и е намерила отражение в подадената справка-декларация за ДДС за месец август 2016година. Данъчна фактура № 01563/13.09.2016г. е включена в дневника за продажби за данъчен период месец септември 2016г., под пореден номер №2 и е намерила отражение в подадената справка-декларация за ДДС за месец август 2016година. Дружеството е отразило задължението си към бюджета с начисления ДДС по тях, общо в размер на 7 200 лева.

По делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, допълнителна съдебно-техническа и повторна съдебно-техническа експертизи.

Заключение на първоначалната СТЕ на вещото лице П.П. е изготвено въз основа на справка със TFS – системата на място в офиса на ответното дружество, както и със всички представени документи по делото по различните задачи, в програмния код на разработваната във връзка с договора между страните система..

С оглед извършената проверка, вещото лице П. е установило, че като прикачени файлове към задачите са приложени документи, които могат да се квалифицират като документация от Дружеството. Вещото лице е отбелязало, че откритата документация в по-голямата си част е описание на промените, направени с конкретния програмен код, асоцииран с конкретна задача при предаването на конкретна работа и качване на данните в системата на ответника. От проверката се е установило, че голяма част от всички прикачени документи от служители на Дружеството са по-скоро работни файлове, свързани с поставената задача. В проверените коментари към задачите както и коментари в изработения от Дружеството програмен код, вещото лице не е установило информация, която да може да се квалифицира като документация.

По задачите, включени в проверката, вещото лице не е установило съмнителни манипулации в статуса им или в съдържанието им, като голяма част от тях не са били редактирани след 24.10.2016 г., а в историята на промените на няколко от тях имало засечена промяна на статуса на задачата в „затворена" или повторно отваряне и затваряне на задачата, свързано със засичането на неизправност (т. н. бъг). Тези промени, според дадената експертиза, не би следвало да повлияят на достоверността на състоянието на задачите.

В открито съдебно заседание по делото, проведено на 18.12.2018 г., вещото лице е обяснило, че техническа документация на нов код се налага да се прави, когато се прави изцяло нов модул или се прави някаква преработка на текущ модул, която е по-сериозна като разработка и изисква обяснение как ще работи преобразувания модул, като в случай, че липсва фактическа промяна на функционалността, в повечето случаи не се изисква документация. Посочило е, че с оглед естеството на поставените задачи, е възможно по някои от тях да не се изисква изготвяне на техническа документация, като част от задачите по експертизата не е било да проверява дали такава се дължи за съответните задачи. За онагледяване на изложеното от него, вещото лице дава пример с поставяне на задача, в която е изрично посочено, че е нужно да се опише цял софтуер, с всички негови функционалности, и да се представи документ, който да изразява какво прави софтуерът – това е цялостната техническа документация. Вещото лице пояснява, че завършен продукт е продуктът, който е влязъл в експлоатация, използва се, съответно, в повечето случаи е в стабилизационна фаза и съответно има набор от документи, които обозначават какво прави този продукт и съответно може тези документите да се дадат на вендора, който би следвало да поддържа след това системата, т.е. наборът комплектовка от необходими документи. Сочи, че понякога не се изискват такива, като зависи от естеството на софтуера.

По делото е депозирана допълнителна съдебно-техническа експертиза на 19.02.2019 година. Вещото лице по допълнителната съдебно-техническа експертиза П.П. е установило, че имейлите с отчетите са изпратени от адресите за електронна поща на изпращача в предоставените по делото разпечатки, като същите са получени на посочените адресати по електронната поща, а файловете, съдържащи се в съответните имейли и прикачените към тях седмични отчети отговарят на текстовото съдържание на представените по делото разпечатки. Наред с това, вещото лице е установило, че адресът *******.bg, използван при отчитане на работата е не работна група, а имейл, достъп до който имат много хора.

Посочило е, че не би могъл точно да определи какъв процент дейности представлява работата по всяко едно от заданията, свързано с модул деловодство, модул счетоводство, миграция и създаване на техническа документация от цялостната работа по промяна на „Бриа“ и създаване на нови функционалности. Вещото лице посочва, че оценката зависи на първо място от преките уговорки между договарящите се какво да бъде включено в подобна документация, на второ място от нивото на експертиза на работещия персонал, на трето място от нивото на завършеност и комплексност на модулите към даден момент от времето и на обстоятелствата в този момент.

Вещото лице отговаря, че текстът по задачи № 471, 555, 585, 729, може да се квалифицира като техническа документация, а за задачи № 422, 556, 593, 624, 650, 702, за които ищецът не е предоставил техническа документация, съгласно първоначалното заключение, всъщност няма нужда от техническа документация.

В съдебно заседание, проведено на 26.02.2019 г., вещото лице П.е дало становище, че по принцип техническа документация на един софтуер означава цялостна документация – обобщено задание в началото – какво следва да се изготви като софтуер, след това обосновка - как архитектурно ще се направи даденото приложение и след това да има описание, как самото приложение е направено технически, вече реално реализирано, съответно и описание отделните модули как работят и как си взаимодействат. По принцип няма нормативно заложени стандарти, на които трябва да отговаря техническата документация по проектите в областта на IT-сектора. По мнението на вещото лице всяка фирма, по всяка конкретна задача, преценява как трябва да изглежда техническата документация. Тя трябва да съдържа стратегията за решаване и съответно решението като обобщение. При готовите продукти, върху които трябва да се работи, се прави интервю с техническите лица, които са го разработвали, ако са налични, след което съответно с възложителя се обсъжда дали това, което е искано е направено по този начин, по който е направено. След това се описва и се прави архитектура на приложението в текущия му вариант, както е. Оттам се започва, ако искат да се правят някакви промени. При отговора на въпросите на експертизата, особено в допълнителното заключение, вещото лице е изхождало от разбирането, че става въпрос за продукт, който вече е разработен, който трябва да се преработи и относно който липсва първоначална техническа документация. На базата на това становище, вещото лице е посочило и в конкретния случай относно кои от задачите може да се приеме, че е налице техническа документация. Тези данни представляват документ, който обяснява какъв е бил проблема и съответно какво е било решението. В случая макар и представените документи да не са напълно изчерпателни, за конкретната задача обясняват изпълнението на посочените стъпки, т.е. включват основните елементи, които трябва да включва техническата документация. Поради това, след като се е запознал с всички коментари и е проверил в детайли задачите какво са изисквали и какво имат, вещото лице е променило становището си, изложено в първоначалното заключение и е посочило по коя задача изготвените коментари и описание може да се приеме като изготвена техническа документация, без да е абсолютна пълна и точна документация.

Относно поставените въпроси за необходимото време за двама програмисти на 8 часов работен ден при петдневна седмица да завършат всички задачи със статус нов (new) и статус „работи се по него" (active), както и да се изготви техническа документация като минимум за всеки компонент на приложението (база данни, основно приложение) за цялото приложение БРИА (вкл. Деловодство и административна част,            Управление на собствеността; Управление на проекти и договори; Счетоводство; ТРЗ), както и да се даде оценка какъв процент дейности (от 100%) представлява работата по всяко едно от заданията, свързано с: модул деловодство, модул счетоводство, миграция и създаване на техническа документация, ако се приеме, че дейностите по промяна на „Бриа“ и създаване на нови функционалности (както са конкретно възложени и отчетени по TFS- системата), миграция на базата данни от Макси и Бриа и създаване на техническа документация за приложението Бриа са 100%, вещото лице е посочило, че не може да се даде отговор на този въпрос. Вещото лице П. е посочило, че няма единни стандарти, по които може да се каже, с каква квалификация хора, за това работно време, могат да напишат дадена техническа документация. Всяка една фирма решава кой ще нарече „младши“ и кой „старши“ експерт и колко години са му нужни на този човек, за да се нарича такъв. Количеството работа, която може да свърши един програмист зависи, както от експертизата на програмиста, така и проджект мениджърите, които се занимават с него, от клиента и от задачата. За конкретните задачи вещото лице не е поискал достъп до кода на системата „Бриа“ и не е проверявал нивото на комплектованост на системата и на документите към нея, тъй като дори и да има посочената информация, по експертно становище на вещото лице не може да се даде отговор на въпроса за колко време може да се извърши посочената работа от определен брой лица.

По делото е изготвено и прието повторно заключение на СТЕ по два от въпросите на допълнителната СТЕ – относно необходимото време за двама програмисти на 8 часов работен ден при петдневна седмица да завършат всички задачи със статус нов (new) и статус „работи се по него" (active), както и да се изготви техническа документация като минимум за всеки компонент на приложението (база данни, основно приложение) за цялото приложение БРИА (вкл. Деловодство и административна част,     Управление на собствеността; Управление на проекти и договори; Счетоводство; ТРЗ), както и да се даде оценка какъв процент дейности (от 100%) представлява работата по всяко едно от заданията, свързано с: модул деловодство, модул счетоводство, миграция и създаване на техническа документация, ако се приеме, че дейностите по промяна на „Бриа“ и създаване на нови функционалности (както са конкретно възложени и отчетени по TFS- системата), миграция на базата данни от Макси и Бриа и създаване на техническа документация за приложението Бриа са 100%.

За да изготви посоченото заключение, вещото лице Д.С. е посочило, че в TFS - системата  - софтуер за управление на проекти, използвана от страните по договора, са описани задачите, по които е работено, като всяка задача има статус, а някои от задачите са с приложени документи. а системата са установени общо 60 задачи. Възприело е, че по-голяма част от задачите са със статус Closed (затворена), което означава, че е изпълнена и тествана, 7 (седем) задачи със статус “Active”, което означава, че по тези задачи е започнала работа и/или се работи в момента, но не е приета и одобрена; 13 (тринадесет) задачи са със статус “New”, което означава, че това cа задачи, по които все още не е започната работа; 2 (две) задачи, които са със статус “Resolved”, което означава, че тези задачи са изпълнени и чакат одобрение. Посочено е, че задачите със статус “New” касаят модулите “Деловодство” и “Счетоводство”, а задачите със статус “Active” касаят модулите “Деловодство” и “Счетоводство” и “ТРЗ”. Потребителите, ангажирани с горните задачи, вещото лице е посочило да са: b.n., B. B.B. D., D.A., n.i., N. A., N. D. K., T. M., T. K., V. T.. Посочено е, че работният процес не е бил обвързан с някоя от известните методологии за оптимизиране процесите на работа, като мениджмънтът по проекта е извършван от И. ООД.

Обяснява, че разработката на софтуер (разработка на приложения, софтуерен дизайн, проектиране на софтуер, разработване на приложен софтуер) е разработването на софтуерен продукт, съобразен с нуждите на дадена целева група. Сочи, че терминът „разработка на софтуер“ се използва, за да опише компютърното програмиране, което е процес на писане и поддържане на сорс код, но в по-широк смисъл на понятието се включва всичко – от концепцията на желания софтуер до крайната проява на софтуера, което в идеалния случай е планиран и структуриран процес. Излага, че разработката на софтуер може да включва изследвания, нови разработки прототипиране, модификация, повторно използване, ре-инженеринг, поддръжка, или всякакви други дейности, чийто краен резултат е софтуерният продукт. Посочило е, че обичайно, за улеснение както на изпълнител, така и на разработчици, се използват методологии за оптимизиране процеса на работа. Програмирането на софтуер е екипна работа, която е невъзможно да се извършва от един човек, като все повече се залага на тясна специализация на кадрите. Задължително в подобен екип е нужно да има мениджър, който да следи и управлява процеса на работа, като в случая мениджър е бил служител на ответника. Сочи, че тъй като не е работено по някоя от известните методологии (като напр. SCRUM) за управление на процеси и работа, изпълнителят на задачи не е определял сам срок за изпълнение на задачите, а той е бил определян от мениджъра на проекта. Посочва, че никъде в срокове на задачите не са отбелязвани и в системата за отчитане на работа TFS, като не е отбелязвано и време, за което дадена задача е била изпълнявана. Излага, че в TFS има единствено история, кога дадена задача е зададена, кога започва работата по нея, кога е одобрена или върната за доработка и кога е приключена, поради което могат да се установят приблизителни срокове като дни, но не и като човекочасове. Поради това, за извършване на оценка на неизпълнените задачи, е приложила метод на раздробяване на заданията и оценка на човекочасове за изпълнение и метод на запитване към независим източник - фирма - разработчик на подобни услуги.

Посочило е, че в системата TFS, за всяка конкретна задача съществуват описания какво трябва да бъде изпълнено. След като е прегледала всички описания (технически задания), вещото лице С. е констатирала, че модул “Счетоводство” представлява най- обемната част от работата. В този модул освен преработки са заложени нови функционалности, несъществуваащи до този момент в системата „Бриа“. Сочи, че по модул “Счетоводство” е отразено в системата да е полаган труд, но няма нито една затворена /приключена/ задача, като приключените задачи предимно касаят модул “Деловодство”, “ТРЗ”, миграция на Микси, също така, за отделните градове са създавани отделни задачи - напр. София Област и Разград.

При анализа на TFS системата, вещото лице е констатирало, че може да се направи оценка, че реално отработените часове по отделните модули, са както следва:

-          Модул “Счетоводство” – 440 човекочаса (при необходими 2010)

-          Модул “Деловодство” – 1240 човекочаса

-          Миграция Микси – 384 човекочаса

-          Писане на техническа документация на целия проект – не е работено (необходими около 4040 човекочаса);

Тези часове са на базата на данните в системата, а не са определени със същите методи, по които вещото лице е определило според него по принцип необходимите часове да се изпълнят съответните задачи – съгласно разясненията, дадени в о.с.з по делото, проведено на 01.10.2019 година.

На базата на анализа на всички задачи в TFS системата, вещото лице заключава, че за довършването на цялостната работа по проекта  - изпълнението на задачи със статус “нов”(new) и статус “работи се по него” (active), както и да се изготви техническа документация като минимум за всеки компонент на приложението (база данни, основно приложение) за цялото приложение БРИА в т.ч. Деловодство и администрация, Управление на собствеността, Управление на проекти и договори, Счетоводство и ТРЗ, са необходими приблизително още общо 6290 /шест хиляди двеста и деветдесет/ човекочаса работа, или 786 /седемстотин осемдесет и шест/ човекодни, а ако са двама служители - 393 /триста деветдесет и три/ работни дни при двама служители.

Вещото лице е приело, че, ако разработваните модули, заедно с написването на документация за целия проект представляват 100% (7674 човекочаса) от работата по проекта, то процентно изглеждат, както следва:

-          Модул “Счетоводство” - 26%

-          Модул “Деловодство” - 16%

-          Миграция Микси - 5%

-          Писане на техническа документация на целия проект - 52%.

В открито съдебно заседание по делото, проведено на 01.10.2019 г. вещото лице сочи, че е било уведомено в разговор с представители на ответника, че мениджърът е този, който е задавал задачите и сроковете за изпълнението им, но това не се е установило от документите по проекта. Изложило е, че, доколкото е прочело договора, в самото задание на договора е включено написването на такава документация за целия проект, там където липсва такава, като в конкретния случай не намерило написана документация за проекта.

Вещото лице заявява, че времевата оценка, дадена за необходимото време за изпълнение на задачите, е на базата на установените добри практики в индустрията, неин професионален опит в областта, както и конкретно поставените задачи. Сочи, че е включила 25% удължаване на времето за работа с кода за изпълнение на конкретните задачи,  за компенсиране степента на сложност или неотговарянето на първоначално представения код на най-добрите практики. Вещото лице е изложило, че изработените часове са посочени на базата на записите в системата. Посочило е, че по нейна оценка, съобразно задачите, включени в предмета на договора, написването на техническата документация надхвърля 50% от цялата работа по договора, като по нейна преценка, така, както тя счита, че е уговорено между страните в договора, техническа документация не е изготвена.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните изводи:

 

По иска по чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 266, ал.1 от ЗЗД

 

По иска по чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 266, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключване на договор с твърдения от него предмет, изпълнение на възложената работа и приемане на същата от ответника като възложител в сроковете, съотв. начина, посочен в договора. 

Първият спорен въпрос по делото е относно предмета на договора между страните от 12.05.2016 година.

Ищецът твърди, че договорът има за предмет отдаване на труд на посочения брой лица, т.нар „експерти“ за работа при осемчасов работен ден, 5 дни в седмицата по конкретни задачи, които ще бъдат поставени в хода на работата от ответника като възложител.

Ответникът твърди, че  предметът на договора включва не само предоставяне на служители на ищеца да работят при ответника, но постигане на конкретни резултати, чрез изпълнение на конкретни задачи (1. Въвеждане на нови функционалности – задачи под номер 395,587,756, 786, 2. Промени на съществуващи функционалности – задачи 473,477,739,740,741,742 и 743, 3. Миграция на база данни от Микси в Брия, 4. изготвяне на описание на таблиците и базите данни), за да се постигне крайният резултат – работеща информационна система Бриа, готова за въвеждане и експлоатация в областните администрации. Т.е крайната задача по проекта е чрез работа в продължение на 5 месеца посочените служители на ищеца като изпълнител да разработят тази система, с посочените функционалности, които конкретно ще бъдат уточнявани в хода на работата.

Преценка за основателността на иска, следва да се направи въз основа на твърденията на ищеца, от които той извлича претенциите си.

Следователно, необходимо е да се установи какво е било действителната воля на страните при сключване на договора, за да се прецени дали са налице основанията на ищеца да претендира заплащане на възнаграждение за месеци 4 и 5 от договора.

С оглед правилото на чл. 20 от ЗЗД, като тълкува в съвкупност клаузите на договора, като се има предвид и цялото съдържание на договора, Съдът намира, че действителната обща воля на страните при сключване на договора е ищецът (като работодател или възложител поп граждански договор на посочените в Раздел I, чл. 1 (1) от договора служители  - трима, а след допълнителното споразумение от 29.06.2016 г. – двама),  да предостави работната сила на тези свои служители на ответника, при когото същите да работят по конкретно посочени задачи, които следва да са в рамките на описаните в чл. 1(2) задачи.

На първо място, от съдържанието на клаузите на договора не може да се направи извод, че предметът на договора е да се изработи от служителите на ищеца, работещи при ответника, в рамките на договора напълно функционална система Брия, готова за инсталация при областните администрации, в какъвто смисъл са твърденията на ответника.

Напротив, изрично в Раздел I, чл. 1(3) от договора е посочено, че конкретните задължения на изпълнителя по договора в рамките на описаните по чл. 1 (2) дейности ще бъдат давани от възложителя и съгласувани между страните (задача, срок за изпълнение, определен от възложител, потвърждение на поставената задача от изпълнителя или предложение с за нов срок или параметри от изпълнителя и изпълнение – детайлната процедура е разработена в чл. 9 от договора), т.е предметът на договора не е изработване на цялостна работеща система Бриа, а служителите на ищеца като изпълнител да работят при ответника, като същият им задава конкретни задачи в рамките на  описаните в чл.1 (2) задачи.

Основното задължение на ищеца като изпълнител по договора е именно предоставянето на труда на негови служители, за да изпълняват конкретни работи при ответника. По силата на договора именно ответникът като възложител носи основната тежест по формулиране на конкретните задачи, определяне на конкретни срокове на служителите на ищеца, които работят по този проект,  вкл. и чрез осъществяване на директна връзка с експертите, уплътняване на работното им време (чл. 3, т.8 и т.9 от договора).

В тази връзка следва да се отбележи, че за ответника като възложител е предвидено задължение да заплаща уговореното възнаграждение за положен труд (Раздел II, чл.1 (6) от договора). Самото възнаграждение, дължимо от възложител е  формулирано като заплащане на определени суми по месеци, като изпълнителят има право да му бъде заплатено за всички човекочасове на неговите експерти, които са предоставени на възложителя по този договор и когато експертите са били на работа (така Раздел II, чл.2 от договора). Предвидено е удължаване на срока на договора с толкова дни, с които експертите на изпълнителя, т.е служителите на изпълнителя, които работят при възложителя, са отсъствали (РазделVII, чл. 10 (4) от договора), както и право на възложителя, ако иска да му бъде изпратен друг експерт, който да замести отсъстващ повече от 15 дни експерт на изпълнителя (Раздел 2, чл.1 (8)), а не удължаване поради неприключване на определена задача. Също така, изрично е предвидено, че постепенното увеличаване на помесечно определеното възнаграждение се дължи именно на необходимостта от време, през което да нараства ефективността на изпълнителя.

Следователно, основната характеристика на договора от 12.05.2016 г. е именно предоставяне на служители на ищеца, които да работят при ответника, по конкретни задачи, които ответникът ще поставя. Описаните в Раздел I, чл.1 (2) дейности, касаят сферата, в която могат да бъдат възлагани дейности на експертите, и където се очаква същите да имат необходимата експертиза, като това следва да се тълкува и във връзка с правото на възложителя да уплътнява и работното време на служителите на ищеца с други задачи, съответстващи на неговото ниво на техническа компетентност.

Следва да се отбележи, че правото на възложителя да определя конкретните задачи на експертите и да контролира тяхното изпълнение, не е обвързано с настъпване на условия за изплащане на определеното възнаграждение на изпълнителя. Единственото условие за изплащане на определеното възнаграждение е отработване на определените човекочасове съобразно чл. 3 и чл. 5 от договора (така Раздел VII чл.10 (3) от договора от 12.05.2016 година), отчетени според правилата на договора.

Също така е предвидена отговорност за изпълнителя само за неизпълнение на задълженията му да предостави на разположение на възложителя  определеният брой експерти, които да отработят уговорените часове по поставените задачи на ответника, а възложителят дължи обезщетение за забава върху задължението да се заплаща месечната стойност.

Поради това Съдът намира, че по силата на сключения договор и анекс към същия, ищецът изпълнява задълженията си ако предостави на ответника посоченият брой експерти, които да са отработили по задачи на ответника посочените часове – 8 часа на ден на експерти, при петдневна седмица, но не се включва задължение за изработване на цялостна система Бриа, каквито са твърденията на ответника – възложител.

Следователно, за основателността на претенцията на ищеца като изпълнител, същият следва да докаже, че е предоставил на ответника определения брой експерти за работа за определения брой човекочасове на ден, в рамките на понеделник до петък за периода на действие на договора, като тези служители са работили по задачите, поставени от ответника като възложител.

С оглед разпоредбата от Раздел I, чл. 1 (5) от договора, и предвид анекса от 29.06.2016 г., Съдът намира, че срокът на договора е бил предвидено да е 6 м. (срокът на първия договор – 5 м.+1 м.) + 5 месеца (с анекса от 29.06.2016 г. се удължава само първоначалният срок на договора, но не и срока при автоматично продължаване), т.е общо 11 месеца. Следователно, договорът е било предвидено да бъде в сила до 12.04.2017 година.

Установи се, че служителите на ищеца са работили при ответника до 24.10.2016 година.

С оглед обстоятелството, че договорът между страните е с определен срок – максимално до 12.04.2017 г., Съдът намира, че към датата на изпращане на нотариалната покана от ищеца за плащане, връчена на 13.02.2018 г. на ответника (стр. 23 по делото) и евентуално за прекратяване на договора поради неплащане по силата на Раздел IV чл. 6 (3) от договора, договорът вече е бил прекратен поради изтичане на срока на същия, като се включат и всички дни за компенсация (съгласно събраните по делото данни възлизащи на 29 работни дни – съгласно правилото на чл.  Раздел VII, чл. 10 (4)), тъй като срокът е бил е сила максимално до 25.05.2017 година.

Следователно, за заплащане на уговореното възнаграждение на изпълнителя – ищец по делото следва да се установи, дали същият е изпълнил задълженията си по договора за изработване на необходимите човекочасове за четвърти и пети месец от действие на договора по задачи на ответника.

В Раздел VII, чл. 10 (1) от договора страните са договорили начин за отчитане на извършената работа, с изготвяне на специален отчет месечен отчет за приключени и приети от възложителя задачи за предходния календарен месец, както и посочване на отработените часове. Тази разпоредба следва да се съпостави и с разпоредбата на чл.Раздел VI, чл.9 (1) предвиждаща съвместната работа на двете страни по договора в обща информационна система, в конкретния случай TFS система– за поставяне на задачи от възложителя, следене на прогреса, приемане на изпълнението, и отчитане на отработените часове по конкретните задачи, съгласно протокола, описан в чл. 9 от договора.  

Видно от заключението на повторната СТЕ, което в тази част е неоспорено от страните и Съдът изцяло кредитира, в конкретната TFS система, използвана от страните по проекта, липсват отбелязване на часовете, за които всяка конкретна задача е следвало да бъде изпълнена според мениджъра на проекта (служител на възложителя, който би следвало да поставя конкретните задачи, по които да работят експертите на изпълнител и въз основа на които задачи се отчита дали същите са полагали определеното количество труд по задачите на възложителя), в системата не е отбелязано и времето, за което дадена задача е била изпълнявана, а само статуса на задачата(New, Active, Resolved).

Също така, по делото се установява, че по искане на възложителя, чрез неговия служител Д.А. (електронно писмо от 09.06.2016 г.  – стр. 133 по делото) е изискан и използван от страните в рамките на проекта друг образец на отчетност на поставените и изпълнени задачи – ежеседмично отчитане, вместо месечния отчет по чл. 10 (1) от договора. Автентичността на представената по делото електронна кореспонденция, разменена между страните се установява  от показанията на разпитаните свидетели Т. К., Т.М.(изпращали отчетите от имено на ответника като изпълнител) и Д.А., подписвала и изпращала електронни писма от името на ответника като възложител от електронен адрес *******.bg и посочена като техническо лице контакт от името на възложителя (т.е за контакт по оперативните въпроси) и в договора от 12.05.2016 година, както и допълнителното заключение на СТЕ на вещото лице П.П., което Съдът кредитира изцяло в тази част, като неоспорено от страните.

Поради това Съдът намира, че с оглед правилото на чл. 294, ал.4 от ТЗ и във връзка с чл. 301 от ТЗ, е налице изменение на режима за поставяне на задачи и съответно отчет на дейността на експертите и на изпълнителя. Неоснователно е възражението на ответника, че тъй като електронното писмо за промяна на формата на отчета на дейността е изпратено от Д.А., същата не е надлежно упълномощена от управителя на ответното дружество на възложител, то и  не може да се приеме, че  е налице изменение на условията за отчитане и приемане на извършената работа. Видно от договора, за възложителя именно Д.А. е координирала проекта с оглед техническата част, т.е не е лице, несвързано с договора и проекта, а лице, чрез което се осъществява именно техническото обезпечаване на договора. В самият договор изрично е посочено, че съобщенията на страните се изпращат на възложителя на електронния адрес на Д.А. относно техническите въпроси. Няма обособяване на въпросите, по които се общува с Д.А. или с Тошко Георгиев, чиито електронни адреси са дадени като технически и административен. Обстоятелството, че Т.Г.е посочен като координатор от името на Възложителя не променя този извод. Дори и да се приеме, че Д.А. не е била упълномощена да прави подобни предложения за изменение на договора от името на възложителя, с оглед формата на отчетите за извършена и съответно приета работа, с оглед чл. 301 от ТЗ, доколкото ответникът като възложител не е възразил на този начин на отчитане на работата, а е приел същото за надлежно изпълнение на задълженията на ищеца като изпълнител по чл. 9 от договора и е извършил плащания за месеци 1 и 2 по договора, следва да се приеме, че действията на Д.А. от името на възложителя са потвърдени.

Също така, доколкото от повторното заключение на СТЕ се установява, че и във TFS системата не са посочени примерни часове за изпълнение на всяка възложена задача, и съответно липсва отбелязване за реално отработените часове от експертите,  каквито са клаузите в договора, и се установява, че страните са работили по този начин за период са 12.05.2016 г. – 24.10.2016 г., то следва да се приеме, че чрез разменена електронна кореспонденция  в рамките на отбелязвания в общата информационна система по чл. 9 от договора, с конклудентни действия и на двете страни, е изменен и договорът между страните досежно начина на формулиране на задачите – Раздел II, чл. 3 от договора в частта относно договаряне на конкретен срок за изпълнение на всяка конкретна задача.  Поради това, тъй като страните са приели, че договорът следва да е сключен в писмена форма, то и измененията би следвало да са в писмена форма (чл. 19 от договора), но по аргумент от чл. 293, ал.3 от ТЗ, с посочените конклудентни действия – попълване на общата информационна система по определен начин, без нито една от страните да възрази, то ответникът като Възложител не може да се позовава на нищожност поради неспазване на предвидената от страните форма за изменение на договора, тъй като своевременно не е оспорил тези изявления. Напротив, именно от негова страна като възложител изхожда първоначалното изменение, чрез невключване на конкретни предварително посочени часове за изпълнение на всяка задача.  

На базата на изложеното, като цени в съвкупност представените по делото доказателства,вкл. и повторното заключение на СТЕ на вещото лице Д.С., Съдът намира, че по делото се доказа, че експертите на изпълнителя са работили по поставените задачи, формулирани в TFS системата общо 2064 часа (стр. 13 от повторното заключение, както и разясненията, дадени в о.с.з по делото, проведено на 01.10.2019 година).

Съгласно чл. 266 от ЗЗД, за да се претендира заплащане на извършената работа, ищецът като възложител следва да докаже приемане на работата, извършена от неговите експерти, която в случая е отработени по 8 часа на ден по задачи, поставени от възложителя.

Ответникът прави възражение, че не е приел изпълнените задачи от страна на експертите на изпълнителя, като се позовава и на скрити недостатъци и цитира писмо от 20.02.2017 година.

С оглед уговорения между страните способ за отчитане и приемане/одобрени на работата (в договора и последващи изменения), Съдът приема, че  е налице приемане от страна на възложителя на отчетите на експертите на изпълнителя, изготвени по представения от него проект, в сроковете, посочени в договора.

Както бе посочено и по-горе, основното задължение на изпълнителя по договора е да предостави свои служители да изпълняват конкретни задачи на ответника, като  тази работа включва определен брой човекочасове (Раздел  II, чл.2 от договора) на ден, от понеделник до петък в рамките на договора. Обстоятелството, че поставени в този период задачи не са били довършени, съответно са върнати за доработване, не е основание да се приеме, че не е налице приемане на работата, предмет на договора по смисъла на договора от 12.05.2016 година. Именно с оглед спецификата на възлаганите задачи в сферата на информационните технологии, и тъй като, както Съдът прие, че не се включва в предмета на договора разработване на цялостна система Бриа, готова за внедряване, приключването на определена конкретна задача, чрез промяна на статута й, не е основание да се приеме, че е налице неизпълнение на договора. Именно поради това и в договора е предвидено (Раздел VI, чл. 9 (9)), че в рамките на работното време и на договора експертите изпълняват и задачи по отстраняване на бъгове и несъответствия, дължащи се на програмния код.

 Представянето на седмични отчети е свързано с отчитане на задачите, по които са работили експертите и проследяване на прогреса по изпълнение на тези задачи, но с оглед изпълненията на задълженията на изпълнителя по договора имат значение, за установяване на полагането на труд на експертите в рамките на договора, което е условие за заплащане на възнаграждението.

Също така, с оглед приетото от Съда чрез тълкуване на клаузите на договора, че изработване на цялостна система Брия не е предметът на договора, то направеното възражение с писмото от 20.02.2017 г. за скрити недостатъци в изпълнените задачи, които засягат продукта Брия и го правят „негоден да бъде използван по предназначение“, е ирелевантен за отношенията на страните. Изпълнителят по договора от 12.05.2016 г. няма за задължение да изработи и предостави на Възложителя такъв цялостен продукт.

Тъй като по делото се установява, че възложителят е получил предоставените ежеседмични отчети и не е възразил своевременно, при получаване на отчетите и в сроковете, предвидени в договора – тридневен срок от получаване на отчета, че в посочените седмици експертите са работили именно по посочените в отчетите задачи, поставени от възложителя в рамките на проекта, и с оглед заключението на вещото лице по повторната СТЕ, Съдът намира, че по делото се установява, че така отработените часове по тези задачи възлизат на общо 2064 часа за целия период, в който експертите са работили по договора.

Налице е фактическо приемане на извършената работа, така както е описана в отчетите.

Приемането на изпълнената работа по смисъла на на чл. 264, ал. 1 ЗЗД, което е основно задължение на поръчващия, не съставлява само осъществено от негова страна фактическо действие, но и правно такова. Няма законова форма за установяване на приемането на правно и фактическо действие на възложителя.

По делото не се установява в сроковете по договора и по чл. 264 от ЗЗД, ответникът като възложител да е възразил, че експертите не са работили по поставените от него задачи установените часове със заключението на СТЕ. Също така не се установява и ответникът като възложител да е упражнил правата си по чл. 265 от ЗЗД. Престирането на работа с недостатъци не е основание да се откаже плащане от възложителя, а само поражда правата му по чл. 265 от ЗЗД.  Недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 от ЗЗД и само ако бъдат упражнени в посочените срокове, могат да доведат или до намаляване на размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение (решение № 187 от 13.01.2020 г. по т. д. № 3093/2018 г., ТК, II, ТО на ВКС).

В конкретния случай, възражението на възложителя за престиране на напълно негоден продукт, направено с писмото от 2.02.2017 г. касае възприемането на възложителя, че му се дължи престиране на цялостна работеща система Бриа, а, както бе посочено и по-горе, Съдът прие, че предметът на договора между страните е работа по конкретни задачи за определен период от време, без да има споразумение за постигане на конкретен резултат.

Дори и в това писмо обаче възложителят не е упражнил нито едно от правата си по чл. 265 от ЗЗД – не е посочил, че разваля договора напр., или да е поискано намаляване на възнаграждението, заплащане на разходи за поправката или отстраняване на недостатъците в посочен от възложителя срок. Напротив, видно от молбата от 24.01.2019 г. на ответника, в изпълнение указанията на Съда за уточняване на фактическите твърдения, на които основават евентуалната си претенция за прихващане, изрично се сочи, че не се твърди упражняване на каквито и да е права от страна на възложителя във връзка с престирана според него некачествена работа от изпълнителя преди завеждане на делото, вкл. правото да се развали договора, а само отказ да се платят следващите суми по договора.

 Установява се от кореспонденцията между страните, и от разпитите на свидетелите, че от страна на възложителя е имало възражение за забавена работа на експертите, но, както бе посочено по-горе, по делото не се установи, възложителят да е поставял конкретни срокове за изпълнение на всяка конкретна задача, каквито са били и първоначалните условия на договора, съотв. в рамките на посочените в договора срокове – 3 дни след получаване на отчета, да е поискал например доработване на конкретни задачи, т.е да е упражнил правата си по чл. 265, ал.1, предл.1 от ЗЗД своевременно.

Поради това и наведени едва в настоящото производство конкретни възражения за некачествена работа по конкретните задачи, поставени в рамките на проекта, безспорно се явяват преклудирани, поради изтичане на сроковете и по договора за преглеждане на отчетената работа по конкретни задачи и по чл. 265, ал.3 от ЗЗД, ако се приеме, че се касае за скрити недостатъци, но които би следвало да са били вече установени най-късно към 20.02.2017 г.  – датата на изплащане на писмото.

Следователно, установява се по делото, че е налице фактическо приемане на възложената работа от страна на възложителя, и фактическо признание за изпълнение на работата от страна на изпълнителя, а именно предоставяне на възложителя на посочения брой експерти да работят по негови задачи в рамките на посоченото време. С оглед заключението на вещото лице, Съдът приема, че експертите са работили по задачите на възложителя по 8 аса на ден, в периода понеделник-петък в целия период 12.05.2016 г. – 24.10.2016 година.

Съгласно константната съдебна практика (така решение 178/13.10.2017 г. по т. дело 638/2017 г. на ВКС, II ТО и цитираните там решения на ВКС), ако възложителят, респ. негов представител, е отразил в счетоводните регистри на търговското дружество издадената от изпълнителя фактура и възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит, е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи, дори ако не е подписан двустранен приемо-предавателен протокол. Също така осчетоводяването на фактурите и включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, се приема за недвусмислено признание на задължението (решение № 7/22.02.2011г. по т.д. №264/2010 г. на ВКС, I ТО и в решение № 71/8.09.2014г. по т.д. №1598/2013 г. на ВКС, ІІ ТО).

В конкретния случай, както бе посочено по-горе, от заключението на ССчЕ, приета по делото и неоспорена от страните, се установява, че ответникът като възложител е осчетоводил процесните две фактури, с които ищецът като изпълнител претендира заплащане на уговореното възнаграждение за месеците 4 и 5 по договора, включил е и двете фактури с дневниците за покупки за месец септември 2016 г., и е подал справка - декларация за ДДС за данъчен период месец септември 2016 г., като е ползван данъчен кредит по тези фактури общо в размер на 7200 лева.  Следователно, ответникът като възложител по договора е приел още през месец септември 2016 година отчетените за месеци 4 и 5 от договора отработени часове от експертите, като е приел, че същите са работили по 8 часа на ден от понеделник до петък в периода за месец 4 и месец 5 от действието на договора, т.е за периода 12.08.2016 г. – 12.10.2016 г., в изпълнение на задачи, поставени от възложителя и тези задачи са приети за изпълнени.

Следва да се отбележи, че ищецът прави признание, че за този период има отработени по-малко човекочасове, поради отпуск, а това се установява и от представените молби за ползване на отпуск и заповеди (стр. 153-161 по делото), както и за предходен период има неотработени часове.

Доколкото ответникът като възложител е приел отчетената работа като реално изпълнена съгласно клаузите на договора, Съдът цени признанието на неизгодни за ищеца факти, и приема, че реално отработените часове съответстват на претендираните суми в исковата молба, които са по-малки от приетите и осчетоводени от възложителя фактури.

По изложените съображения, Съдът приема, че по делото се доказаха всички предпоставки за основателност на предявения главни искове по чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 266 от ЗЗД за заплащане на сумите от 23 940 лева с ДДС по фактура 1559/15.08.2016 г. и сумата от 12 428,57 лева с ДДС по фактура 1563/13.09.2016 година.

Ответникът не твърди и не доказа изпълнение на задължението му да заплати тези суми съгласно чл. 5 от договора от 12.09.2016 година.

 

Относно иска по чл. 92 от ЗЗД

 

Съгласно чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезпечение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.  Отговорността за заплащане на договорна неустойка за забавено изпълнение възниква при наличието на валидно договорно задължение, уговорка за плащане на неустойка поради забава на изпълнение на договорно задължение и изпълнение на различна дата от уговореното. Необходимо е и изпълнение на задълженията на възложителя за заплащане на уговорени суми. При липса на която и да е от тези предпоставки искът следва да бъде отхвърлен.

В конкретния случай, основното възражение на ответника за недължимост на неустойката е поради твърдението, че договорът е развален.

От установеното по делото, Съдът прие, че договорът вече е бил прекратен поради изтичане на срока му към момента на изпращане на изявлението за разваляне от ищеца. Т.е договорът е с изтекъл срок, а не развален. Също така, по принцип развалянето при договор за продължително изпълнение, какъвто е процесният договор, има действие занапред.

Поради това Съдът намира, че възражението е неоснователно.

С оглед разпоредбата на чл. 8 от договора от 12.05.2016 г., и приетата за основателна претенция за заплащане на дължимото възнаграждение по чл. т 5 от договора, в размерите, претендирани от ищеца, и на основание чл. 162 от ГПК, Съдът намира исковете за основателни за предявените суми – съответно за сумата от  2 394 лева – неустойка за периода от 50 дни в размер на 10 % върху сумата по фактура 1559/15.08.2016 г. и сумата в размер на 1 242 лева - 10 % върху сумата по фактура 1563/13.09.2016 година.

 

Относно претенцията по чл. 86 от ЗЗД за лихва за забава върху задълженията за главницата по фактурите и върху вземането за неустойка за забава

 

С оглед чл. 79 от ЗЗД законодателят е предвидил, че кредитор, който не получи изпълнение в отклонение, от сключения договор по време, обем, качество, има право на обезщетение за вреди, когато тези вреди са в пряка и непосредствена последица от неизпълнението. При паричното задължение на основание чл. 81, ал. 2 от ЗЗД длъжникът не може да се освободи от отговорност за неизпълнението. Паричното задължение е винаги възможно. Законодателят е предвидил, че при неизпълнение на парично задължение винаги се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата - чл. 86 от ЗЗД, като кредиторът не доказва вредите си, а законодателят е приел, че задължително при неизпълнение на парично задължение е налице намаляване на имуществото на кредитора с поне стойността на законната лихва. За действително претърпените вреди в по-висок размер, кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила (така решение № 89 от 02.10.2019 г. по т. д. № 1214/2018 г., TK, II TO на ВКС).

В конкретния случай вземането за главниците по двете фактури е с определен срок, поради което и е било изискуемо с настъпване на тази срок. Ответникът не е заплатил  на срока, поради което на ищеца се дължи законната лихва върху тези главници, съответно от посочените в исковата молба дати – от 01.12.2016 г. върху сумата от 2 394 лева и от 01.01.2017 г. върху сумата от 1 242 лева до датата на предявяване на иска – 22.02.2018 година. Дължимата лихва за забава, изчислена на основание чл. 162 от ГПК с помощта на компютърна програма възлиза съответно на 2985,85 лева – за вземането по фактура 1559/15.08.2016 г. и сумата от 1446,10 лева – върху вземането по фактура 1563/13.09.2016 година.

 

Относно претенцията за законна лихва върху задължението за заплащане на дължимата неустойка.

С оглед правилото на чл. 84, ал.2 от ЗЗД по делото не се доказа, че ищецът е поставил в забава ответника за заплащане на посоченото парично задължение, тъй като самото не е с уговорен срок за плащане.

Поради това и върху вземането за неустойка не се дължи законна лихва.

 

Относно разноските по делото

 

С оглед изхода от делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъде присъдена сума, в размер на 7 464,60 лева.

На ответника следва да бъде присъдена сума, в размер на 103,40 лева – разноски по делото.

 

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „И.С.“ ООД, ЕИК*********, съдебен адрес:г***, офис 16, адв. В.И. да заплати на „А.“ ООД, ЕИК *********, съдебен адрес: *** 29а, офис сграда *********, адв. Б.Т. по иск с правно основание чл. 79, ал.1 вр.  чл. 266, ал.1 от ЗЗД сумата от 23 940 лева с ДДС по фактура 1559/15.08.2016 г. и сумата от 12 428,57 лева с ДДС по фактура 1563/13.09.2016 г., издадени въз основа на договор от 12.05.2016 г., заедно със законната лихва върху тези суми от 23.02.2018 г. до окончателното им заплащане, по иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД сумата от 2 394 лева – неустойка за периода от 50 дни в размер на 10 % върху сумата по фактура 1559/15.08.2016 г. и сумата в размер на 1 242 лева - 10 % върху сумата по фактура 1563/13.09.2016 година, заедно със законната лихва върху тези суми от 23.02.2018 г. до окончателното им заплащане, по иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 2985,85 лева – лихва върху вземането по фактура 1559/15.08.2016 г. за периода 01.12.2016 г. – 22.02.2018 г. и сумата от 1446,10 лева – лихва върху вземането по фактура 1563/13.09.2016 година за периода 01.01.2017 г. – 22.02.2018 г., както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 7 464,60 лева – разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.“ ООД, ЕИК *********, съдебен адрес: *** 29а, офис сграда *********, адв. Б.Т. срещу „И.С.“ ООД, ЕИК*********, съдебен адрес: ***, офис 16, адв. В.И. иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 449,53 лева – законна лихва върху сумата от 2 394 лева – неустойка за периода от 50 дни в размер на 10 % върху сумата по фактура 1559/15.08.2016 г. и сумата в размер на 1 242 лева - 10 % върху сумата по фактура 1563/13.09.2016 година.

ОСЪЖДА от „А.“ ООД, ЕИК *********, съдебен адрес: *** 29а, офис сграда *********, адв. Б.Т. да заплати на „И.С.“ ООД, ЕИК*********, съдебен адрес: ***, офис 16, адв. В.И. на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 103,40 лева – разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                          

 

                                                                         СЪДИЯ:

 

 

Съобщи за изтекли лични данни