Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесета и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Павлина Петрова
и в присъствието на прокурор Георгиева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд №166/2022 г. по описа на КАС, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от началник на сектор в РУ-Кърджали
при ОД на МВР - Кърджали, срещу Решение №240/17.11.2022
г., постановено по анд №710/2022 г. по описа на Районен
съд-Кърджали. В касационната жалба се оспорват изцяло изводите на районния съд,
за несъставомерност на нарушението, поради недоказаност
на деянието от субективна страна. Излагат се доводи, че незнанието на факта за служебно
прекратената регистрация на автомобила, се дължи на проявена от водача непредпазливост
под формата на небрежност. В тази връзка касаторът счита,
че всеки водач, който взема решение да управлява МПС е длъжен да се убеди в неговата
техническа изправност, както и в редовността на регистрацията му. Иска се отмяна
на обжалваното решение, като вместо него се постанови друго, с което се потвърди
изцяло Наказателно постановление №22-1947-000254/20.06.2022 г., изд. от началник
на сектор в РУ-Кърджали при ОД на МВР - Кърджали. При условията на евентуалност, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответната
страна.
Ответникът
по касация – В. Т. П., в писмено становище, представено от пълномощник, намира жалбата
за неоснователна. Искането е настоящия съд да потвърди оспореното решение. Претендират
се направените по делото разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали намира жалбата за неоснователна, а оспореното
решение за законосъобразно и обосновано.
Административният съд, след като
извърши проверка на обжалваното решение, във връзка
със заявените в жалбата касационни основания,
констатира следното:
Касационната
жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице
- страна по анд №710/2022 г. по описа на РС-Кърджали.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
С оспореното решение
районният съд е отменил Наказателно
постановление №22-1947-000254/20.06.2022 г., изд. от началник
на сектор в РУ-Кърджали при ОД на МВР - Кърджали, с което,
на основание чл.175,
ал.3,
пр.1
от ЗДвП, на ответника по касация
е наложена глоба в размер на 200
лв.
и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца,
както и отнемане
на 10 контролни
точки, на основание Наредба
№ Iз- 2539/17.12.2012
г. на МВР,
за извършено
нарушение на чл.140, ал.1
ЗДвП.
С горното решение, ОД на МВР-Кърджали е осъдена да заплати на В.П. и деловодни разноски в размер на 380 лв.
За да
постанови решението си районният съд приел,
че на 19.04.2022 г., в гр.Кърджали, В.П. управлявал собствения си лек автомобил с рег. № ***, след като
регистрацията на това МПС била служебно
прекратена от 29.03.2022 г., по реда
на чл.143,
ал.10
от ЗДвП. Отчетено е от съда, че по
делото не са представени никакви доказателства за това, лицето да е било своевременно уведомено за служебно прекратената регистрация,
каквото било изискването на закона.
Поради това, съдът стигнал до извод,
че вмененото
на наказаното лице нарушение е несъставомерно от субективна страна. По изложените съображения, оспореното наказателно постановление е отменено,
като незаконосъобразно.
Така постановеното решение е правилно.
С разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП е въведено изискване,
по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
По делото няма спор, че регистрацията на лек автомобил с рег.
№ *** е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради това, че собственикът
на МПС, не е изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, въз основа на която е прекратена
регистрацията на процесното МПС, служебно се прекратява
регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Т.е,
с последната разпоредба, на органите, ангажирани с регистрирането на ППС, е вменено
задължение да уведомяват собствениците в случаите на служебно прекратяване на регистрацията,
поради липса на сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност“
на автомобилистите.
В случая няма данни, собственикът на автомобила да е бил уведомен за служебното
прекратяване на регистрацията от компетентния орган, или да е узнало за това по
друг начин. Липсата на уведомяване на собственика, в случаите по чл.143, ал.10 ЗДвП,
респ. липсата на знание за служебно прекратената регистрация, поради неизпълнение
на законово задължение на административен орган, води до липса на субективния елемент
на процесното деяние, поради което издаденото наказателно
постановление се явява незаконосъобразно. В тази връзка, правилен е изводът на решаващия
съд за липсата на субективния елемент на деянието, необходим за неговата съставомерност, тъй като в случая не са налични каквито и да
било данни, водачът да е управлявал автомобила със съзнанието, че последният е с
прекратена регистрация.
Доводите на касатора, че всеки водач, който взема
решение да управлява чуждо МПС е длъжен да се убеди в редовността на регистрацията
му, не се споделят от съда. Разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не предвижда
задължение на собствениците на МПС, сами да следят за това дали е извършено служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила или не. Според посочената норма задължение
на надлежните органи е да уведомят собственика на ППС за прекратяване на регистрацията.
Предвид горното касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е законосъобразно. При извършената служебна
проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, се установи, че процесното
решение е и валидно и допустимо, поради което и въз основа на изложеното по-горе,
ще следва да се остави в сила.
При този изход на делото
и предвид заявеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, на ответника по
касация се следват и направените по делото разноски в размер на 500 лв. за договореното
и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен ДПЗС №**/*** г.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
тъй като същото е в рамките на минималния размер, предвиден в относимата
към случая разпоредба на чл.18, ал.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Ето защо и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №240/17.11.2022
г., постановено по анд №710/2022 г. по описа на Районен
съд-Кърджали.
ОСЪЖДА ОД на МВР –
Кърджали, да заплати на В.Т.П. от ***, ЕГН **********, разноски по делото в размер
на 500 лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.