Определение
град Стара Загора
22.10.2020 г.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
в закрито заседание на Двадесет и втори Октомври Две Хиляди И Двадесета
година в състав:
Председател: Росен
Чиликов
Като изслуша докладваното от съдията Чиликов чнд-д № 2758 описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от С.Г. против
постановление от 07.10.2020 година на Районна Прокуратура Град Стара Загора за
прекратяване на наказателното производство.
Недоволна от цитираното
постановление жалбоподателят моли съда да го отмени. Мотивира се с
обстоятелството, че постановлението е неправилно и с наличието на данни за извършено престъпление.
Производството е по реда на чл.
243, ал. 4 и следващите от НПК.
Жалбата е подадена в срок и от
субект имащ право на жалба / пострадал /, поради което жалбата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е основателна.
С постановление от 07.10.2020
година Районна прокуратура град Стара Загора е прекратила наказателното
производство на основание чл. 243, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1 т. 1 НПК - деянието не съставлява
престъпление.
Този извод на районна
прокуратура е неправилен, необоснован и е довел до нарушение на материалния
закон.
В атакуваното постановление е
приета следната фактическа обстановка :
През 2018 г. пострадалата С.Г. *** Загора за сина си Димитър Гегов, който страдал
от психично заболяване.Апартамента бил в съсобственост на двамата.
На 01.06.2019 г. С.Г. получила обаждане от сина си Д. Гегов, който искал да
дойде в град Стара Загора за да продаде своята част от апартамента.
Пристигайки в град Стара Загора пострадалата С.Г. разбрала, че синът и взел
кредит от „ Инвесткредит груп „ ООД и прехвърлил своята част от апартамента на
св. Е. Иванова / майка на св. Тенев / срещу идеална част от нива.Сделката била
подготвена от св. Тенев и изповядана от нотариус Д. Недялков.
През месец Октомври 2019 г. жалбоподателят С.Г. получила молба от Иван
Иванов и съпругата му Елена Иванова / родители на св. Тенев/ за извършване на
съдебна делба тъй като в резултат на сделката била възникнала нова съсобственост
– между С.Г., и съпрузите Е. Иванова и И. Иванов.
При излагане
на фактическата обстановка РП град Стара Загора не е посочила въз основа на кои
доказателствени средства я приема за установена и доказана и не е анализирала
отделните доказателствени средства, като не е посочила кои кредитира с доверие,
кои не кредитира с доверие и на какво основание.
Нещо повече.
В показанията на свидетелите Тенев и Д. Гегов съществуват разминавания относно
размера на взетия кредит, кога е взет, как е обезпечен, какви са били мотивите
за извършената сделка от страна на св. Д. Гегов.
Този
съществен пропуск дава основание на съда да приеме, че изложената фактическа
обстановка не е доказана по несъмнен и безспорен начин най-вече поради липса на
мотиви.
При наличие на фактическа
обстановка, която не е установена и доказана по несъмнен и безспорен начин
наблюдаващият прокурор е направил един единствен правен извод, че не са
извършени действия, които да доведат до създаване на невярна представа за
действителността у св. Д. Гегов/ чл. 209, ал. 1 НК /.
Този извод също се явява необоснован.
При наличие на доказателства за
психично заболяване на св. Д. Гегов / епикризи, експертно заключение на
съдебно-психиатрична експертиза / и очевидно неизгодна сделка / Замяна на част
от апартамент с част от нива/ извършена с цел заобикаляне на чл. 33 ЗС подобен
правен извод не може да бъде споделен.Най-малкото е следвало да се обсъдят
хипотезите на чл. 209, ал. 2 НК / заблуждение, неопитност,у неосведоменост / ,
което не е сторено, въпреки, че РП град Стара Загора е имала достатъчно
основания за това.
Съдът намира за необходимо да
отбележи, че за хипотезите на чл. 209, ал. 2 НК не е необходимо трето лице да
въвежда пострадалия в заблуждение.Въпросът доколко е осъществен състав на
престъпление по чл. 209, ал. 2 НК изобщо не е бил обсъждан.
Не са изложени никакви мотиви има ли
извършено друго престъпление освен по чл. 209, ал. 1 НК при наличие на данни за
това.Не са обсъдени обстоятелствата свързани с мотивите на св. Д. Гегов за
замяната и последващите му разпоредителни действия чрез дарение на придобития
имот .
Всички тези пропуски при обсъждането
на обстоятелствата релевантни за
отговора на въпроса има ли извършено престъпление и кой е неговият автор, водят
до необоснованост на правните изводи.
За да се
прекрати наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1 т. 1 във вр. с
чл. 24, ал. 1 т. 1 НПК / както е посочено в постановлението / е необходимо да
не е извършено никакво престъпление от общ характер , а не само престъплението
за което е образувано наказателното производство. Най-малкото органите на ДП
разполагат с процесуалната възможност за изменение на обвинението / чл. 225 НПК
/ и имат задължение за разкриване на обективната истина обективно, всестранно и
пълно / чл. 13 НПК / , което в случая не е сторено.
Изложеното мотивира съда да приеме, че
решението за прекратяване на наказателното производство е взето и при непълнота
на доказателствата / не е назначена оценъчна експертиза за равностойността на
заменените имоти /, което също дава основание да се приеме, че постановлението
е необосновано.
В обобщение
съдът приема, че постановлението е необосновано / липсват мотиви по
доказателствата, не са обсъдени отделните
доказателствени средства и не е посочено кои се кредитират с доверие и
кои не ,на какво основание се приемат определени доказателства , а други не,
липсва правна мотивировка /, постановено
е при непълнота на доказателствата.
С тези
съществени пропуски пороци са нарушени основни принципи на наказателния
процес - задължението за разкриване на обективната истина / чл. 13 НПК / ,
състезателност / чл. 12 НПК /. Липсата на мотиви / правни и най-вече фактически
/ на постановлението за прекратяване на наказателното производство водят до невъзможност и да се провери
вътрешното убеждение на прокурора кореспондира ли със закона и доказателствения
материал/ чл. 14, ал. 1 НПК/.
И още нещо.
В чл. 303 НПК се забранява постановяването на присъда / както оправдателна така и
осъдителна/ на предположения и се поставя изискването за доказване на
обвинението по несъмнен и безспорен начин.
Тълкувайки
разпоредбите на чл. 303 НПК в съответствие с основните принципи на наказателния
процес регламентирани в чл. 13 НПК и със задълженията на органите на ДП за
събиране на доказателства / чл. 107 НПК / следва, че в основата на всеки един
акт на наказателния процес следва да стоят установени и доказани факти, а не
съмнения и предположения. Тези изисквания се отнасят както за осъдителни
присъди така и за оправдателни присъди респективно за актове на ДП, с които се
прекратява наказателното производство.
По
изложените съображения съдът приема, че атакуваното постановление се явява
необосновано, неправилно и не отговарящо
на изискванията на чл. 199, ал. 2 НПК, което е основание за отмяна.
Водим от горните мотиви и
на основание чл. 243, ал. 6 т. 3 от НПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
Отменя
постановление от 07.10. 2020 година на районна прокуратура град Стара Загора, с
което е прекратено наказателното производство по Д.П. № 349-ЗМ – 37 /20 г. По описа на ОДМВР Стара Загора / пр.
Пр. № 4148 /19 г. на РП Стара Загора / и връща делото на РП град Стара Загора .
Определението подлежи на
обжалване пред ОС град Стара Загора в седем дневен срок от съобщението на
жалбоподателя и РП град Стара Загора.
След влизане в
сила препис от определението да се изпрати на РП Стара Загора.
Районен
Съдия: