Р Е Ш Е Н И Е №
03.05.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на първи декември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело
№ 11456 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 136557 от 09.06.2019 г. по гр.д. № 39976/2017 г. Софийски
районен съд, 142 състав признал за установено по предявените отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Б.Т.В., ЕГН **********,
и Д.В.В., ЕГН **********, не са титуляри в режим на съпружеска имуществена
общност на право на строеж за изграждане на апартамент № 6-4, находящ се в гр.
София, район „Триадица“, ул. „********шести надпартерен етаж, с площ от 69.92
кв. м, състоящ се от: дневна и столова с кухненски бокс, една спалня, баня с
тоалетна, склад и тераса, заедно с припадащите му се 2.22 % ид. ч. от общите
части и 1.93 % ид. ч. от правото на строеж върху мястото, цялото с площ от 950
кв. м, находящо се в гр. София, район „Триадица“, ул. „********съставляващо УПИ
III-113 от кв. 19 по плана на гр. София, м. „Манастирски ливади – изток“. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК всеки от ответниците е осъден да заплати на ищците Д.Б.А.,
ЕГН **********, Ж.Б.Й., ЕГН **********, М.Б.М., ЕГН **********, А.К.М., ЕГН **********,
и А.Ю.Й., ЕГН **********, сумата от по
186.88 лв. – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Б.Т.В., като по
реда на чл. 265, ал. 2 ГПК е конституиран като въззивник и необходимият й
другар - ответникът Д.В.В.. В жалбата се поддържа, че атакуваното решение е
неправилно, като същевременно се навеждат и доводи за недопустимост на същото
като постановено по недопустими искове, доколкото се твърди правото на строеж
вече да било реализирано и трансформирано в право на собственост върху имота. С
влязлото в сила на 31.10.2016 г. решение по гр. дело № 9502/2012 г. на СГС, I-4
състав предварителният договор бил обявен за окончателен, като въззивницата
заплатила на строителя продажната цена в размер на 70 155 евро за обект,
изграден в груб строеж, а не за право на строеж. Договорът за учредяване право
на строеж бил развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД с влязло в сила на
14.05.2016 г. решение по гр. д. № 9932/2013 г. по описа на СГС, I-18 състав,
като делото било образувано на 17.07.2013 г. Съгласно чл. 88 ЗЗД, развалянето
на договори, които подлежат на вписване, не засягало правата, придобити от трети
лица преди вписване на исковата молба за разваляне. Ищците като собственици на
земята не можели да се позовават на давност, след като правото на строеж е вече
реализирано, тъй като същото се трансформирало в право на собственост върху
апартамента – собственост на ответниците, считано от 31.10.2016 г. Правата на
ответниците се запазвали по силата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД, тъй като заведеното от
въззивницата на 06.07.2012 г. гр. дело № 9502/2012 г. на СГС, I-4 състав и
вписаната в АВ искова молба на 07.11.2012 г. предхождали образуваното по чл.
87, ал. 3 ЗЗД гр. д. № 9932/2013 г. на СГС, I-18 състав. В този смисъл
въззивницата се позовавала на чл. 117 ЗЗД. От мотивите на решението по гр. дело
№ 9502/2012 г. на СГС, I-4 състав било видно, че за ап. № 6.4 е издаден акт
обр. 14, т.е. изграден е в груб строеж. Не случайно в ККР били нанесени
сградата и самостоятелните обекти в нея, като било прието, че сградата е
изградена в груб строеж и получила идентификатор 68134.1006.917.1. Безспорно за
изграденото високо тяло на 09.06.2009 г. бил издаден акт за приемане на
конструкцията обр. 14, което означавало, че правото на строеж за ап. № 6-4 е
реализирано и не може да се установява погасяване на право на строеж, което
вече не съществува в този му вид. Поради това се иска от съда да отмени първоинстанционното
решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли исковете.
Въззиваемите страни Д.Б.А., Ж.Б.Й., М.Б.М., А.К.М. и А.Ю.Й. с отговор по
реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорват жалбата и молят съда да потвърди атакуваното
решение като правилно. Претендират разноски за въззивното производство съгласно
списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което съдът следва да се произнесе по основателността й.
С оглед твърденията в исковата молба, съдът е сезиран с отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ответниците не са титуляри на ограниченото вещно право на строеж
за процесния ап. 6-4, при твърдения, че праводателят по предварителен договор
от 26.02.2008 г. не е титуляр на същото (предвид развалянето по реда на чл. 87,
ал. 3 ЗЗД на договор за учредяване на право на строеж от 13.02.2008 г.),
евентуално – поради погасяване по давност на правото на строеж като неупражнено
в 5-годишния срок по чл. 67 ЗС.
От фактическа страна: По делото се установява от приетите писмени
доказателства, че на 13.02.2008 г. с нотариален акт № 33, т. I, рег. № 1941,
дело № 27/2008 г. на нотариус с рег. № 034 на НК част от ищците и наследодатели
на друга част от тях учредили право на строеж на „С.Е.***“ ООД върху собствения
им недвижим имот – дворно място с площ от 950 кв. м, съставляващо УПИ III-113
от кв. 19 по плана на гр. София, м. „Манастирски ливади – изток“. С договора учредителите
си запазили и взаимно си учредили право на строеж върху обектите, посочени в т.
2, 3 и 4 от нотариалния акт. Съгласно т. 5, останалите обекти следва да останат
в собственост на дружеството – изпълнител.
Тъй като изпълнителят забавил изграждането на сградата и спрял
строителството от м. юни 2009 г. (факт, отделен за безспорен по реда на чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК), на 17.07.2013 г. учредителите предявили иск с правно
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора за суперфиция поради пълно
неизпълнение и било образувано гр. д. № 9932/2013 г. по описа на СГС, I-18
състав. Исковата молба е вписана на 18.12.2013 г. С решение № 1668 от
10.03.2015 г. договорът от 13.02.2008 г. за учредяване на право на строеж е
развален. Решението е влязло в сила на 04.05.2016 г. и е отбелязано в книгите
за вписвания на 28.06.2016 г.
Междувременно, на 26.02.2008 г. ответницата В. сключила предварителен
договор с изпълнителя по договора - „С.Е.***“ ООД, за продажба и строителство
на следния недвижим имот: апартамент № 6-4, находящ се в гр. София, район
„Триадица“, ул. „********шести надпартерен етаж, с площ от 69.92 кв. м, състоящ
се от: дневна и столова с кухненски бокс, една спалня, баня с тоалетна, склад и
тераса, заедно с припадащите му се 2.22 % ид. ч. от общите части и 1.93 % ид.
ч. от правото на строеж върху мястото, цялото с площ от 950 кв. м, находящо се
в гр. София, район „Триадица“, ул. „********съставляващо УПИ III-113 от кв. 19
по плана на гр. София, м. „Манастирски ливади – изток“ – един от обектите, които съгласно т. 5 от
нотариалния акт следва да станат изключителна собственост на изпълнителя след построяването
на сградата.
На 06.07.2012 г. ответницата предявила иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор от 26.02.2008 г. за окончателен и е образувано
гр. дело № 9502/2012 г. по описа на СГС, I-4 състав. Исковата молба е вписана
на 07.11.2012 г. С решение от 08.01.2014 г. по същото дело искът по чл. 19, ал.
3 ЗЗД е уважен. Решението е влязло в сила на 31.10.2016 г. Същото е отбелязано (вписано)
в Службата по вписванията на 07.11.2017 г.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ и обясненията
на вещото лице при изслушването му в открито съдебно заседание се установява,
че с приетия по делото акт обр. 14 от 09.06.2009 г. е приет грубият строеж
(конструкцията) на високото тяло на процесната сграда. Не са изградени всички
изграждащи и ограждащи стени, поради което сградата не е изградена до етап
„груб строеж“. Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно.
Същото не е оспорено от страните по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК.
От правна страна: Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява
правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Доводите в жалбата, че правото на
строеж относно апартамент 6-4 е реализирано по същество касаят допустимостта на
предявения отрицателен установителен иск, тъй като правото на строеж може да
бъде предмет на самостоятелно разпореждане, а оттам и на самостоятелен иск, до
момента на построяването на сградата. В случая от кредитираното заключение на
СТЕ се установи, че процесната сграда не е изградена до етап „груб строеж“, а
представеният акт обр. 14 от 09.06.2009 г. касае грубия строеж (конструкцията)
на високото тяло на сградата. След като цялата сграда не е изградена до етап
„груб строеж“, апартамент 6-4 също не съществува като самостоятелен обект на
собственост, поради което исковете относно правото на строеж за изграждането му
са допустими, допустимо е и атакуваното съдебно решение.
Съгласно чл. 88, ал. 2 ЗЗД, развалянето на договори, които подлежат на
вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата
молба за разваляне. Съответно развалянето е противопоставимо на трети лица,
придобили права след вписването на исковата молба за разваляне на договора.
Разпоредбата на чл. 114, б. „а” ЗС предвижда, че трябва
да бъдат вписани исковите молби, с които се иска разваляне на актове,
подлежащи на вписване по чл. 112,
а според чл. 114, б. „б“ ЗС, трябва да бъдат вписани и исковите молби за
постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се
прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот.
Вписването на искови молби за разваляне на договор има
оповестително-защитно действие, при което развалянето не може да засегне
правата на третите лица, на които е прехвърлен имотът преди вписване на
исковата молба. Оповестително-защитно е и действието на вписването на искови молби
по чл. чл. 19, ал. 3 ЗЗД – чл. 114, б. „б“ ЗС предвижда, че придобитите вещни
права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на
ищеца.
Съгласно чл.
115 ЗС, влезлите в законна сила решения, постановени по исковите молби по чл.
114 ЗС, се отбелязват по представен препис от решението. В решението, в което
се уважава искът, съдът дава шестмесечен срок на ищеца да извърши това
отбелязване. След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието
си (ал. 2). Ако исковата молба не е вписана, решението, което е
постановено по нея, няма действие спрямо трети лица, освен от деня, в който то
е вписано (ал. 4).
Следователно изтече ли шестмесечният срок, без да е било отбелязано
съдебното решение, с което е уважен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД,
оповестително-защитното действие на вписването по исковата молба губи действието
си. Това означава, че положението се приравнява на начална липса на вписване на
исковата молба с всички неблагоприятни от това последици за ищеца, с оглед
конкуренцията с вписани след исковата молба актове, от които трети лица черпят
права върху имота. Съобразно чл. 115, ал. 4 вр. ал. 2 ЗС, вписването на решения, с които са
уважени подлежащи на вписване, но невписани искови молби или искови молби, по
които вписване е било извършено, но е загубило действието си, поражда на свой ред
оповестително-защитно действие, но само от момента, от който то бъде извършено. В този смисъл е и практиката на ВКС - ако решението, по което исковата молба е била задължително вписана не бъде
вписано в шестмесечния срок, се заличава с обратно действие вписването на
исковата молба и решението не е противопоставимо на третите лица. При по-късно
вписване, ефектът от него се поражда от момента на вписване на решението
(решение № 414/29.10.2012 г. по гр.д. № 222/2012 г. на ВКС, І ГО).
В случая по делото се установи, че договорът за учредяване на право на
строеж от ищците в полза на праводателя на ответниците е бил развален с обратна
сила (чл. 88, ал. 1 ЗЗД) с влязло в сила решение. Развалянето е
противопоставимо на ответниците, тъй като, макар исковата молба по чл. 87, ал.
3 ЗЗД да е вписана на 18.12.2013 г., след вписването на исковата молба по чл.
19, ал. 3 ЗЗД на ответницата на 07.11.2012 г., решението по иска с правно
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е отбелязано (вписано) повече от 6 месеца след
влизането му в сила – решението е влязло в сила на 31.10.2016 г., а е вписано
на 07.11.2017 г. Съобразно чл. 115, ал. 2, изр. 2 ЗС, решението за обявяване на
предварителния договор за окончателен е станало противопоставимо на третите
лица едва от 07.11.2017 г., тъй като вписването на исковата молба по чл. 19,
ал. 3 ЗЗД е загубило действието си. Същевременно по делото се установи, че решението
по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е отбелязано в рамките на
шестмесечния срок от влизането му в сила – то е влязло в сила на 04.05.2016 г.
и е отбелязно в книгите по вписванията на 28.06.2016 г., следователно
развалянето на договора за учредяване на право на строеж е противопоставимо на
всички лица, придобили права по него след 18.12.2013 г., когато е вписана
исковата молба за разваляне, тъй като вписването на тази искова молба е
запазило действието си.
С оглед изложеното, обявяването на предварителния договор за окончателен е
непротивопоставимо на ищците и ответниците не се легитимират като титуляри на
правото на строеж за процесния апартамент № 6-4, нито същите могат да бъдат
собственици на обект в сграда, която не е изградена в „груб строеж“. Съответно
неоснователно се явява и възражението на ответниците да са придобили по силата
на придобивна давност обект, който не е годен да бъде придобиван по давност.
Неоснователен е и поддържаният в жалбата довод, че след като сградата била
нанесена в ККР с идентификатор 68134.1006.917.1, то правото на строеж било
реализирано. Погрешно нанасяне в кадастралната
карта няма правопораждащо действие и не би могло да доведе до
възникване на право на собственост върху несъществуващ обект. Нещо повече –
видно от приетите в настоящото производство заповед № 18-3926/11.04.2019 г. на началника на СГКК
– София и скица-проект, одобрено е изменение в ККР на София, с което сградата с
идентификатор 68134.1006.917.1 ведно с обектите в нея се заличават от ККР.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски се следват на въззиваемите
страни. Доказано направените такива са в размер на 1 250 лв. – адвокатско
възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно удостовереното в представения
договор за правна защита и съдействие от 05.08.2019 г.
Въззивният съд констатира, че в атакуваното решение е допусната очевидна
фактическа грешка – в мотивите съдът е посочил имената и ЕГН на ищците, но в
диспозитива на решението при произнасяне по исковете не е посочил имената им,
посочил ги е само досежно присъдените разноски. След връщане на делото на
СРС тази грешка следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 136557 от 09.06.2019 г., постановено по гр.д. № 39976/2017 г. на
Софийски районен съд, 142 състав, с което е признато за установено по
предявените от Д.Б.А., ЕГН **********, Ж.Б.Й., ЕГН **********, М.Б.М., ЕГН **********,
А.К.М., ЕГН **********, и А.Ю.Й., ЕГН **********, отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Б.Т.В., ЕГН **********, и Д.В.В., ЕГН **********,
не са титуляри в режим на съпружеска имуществена общност на право на строеж за
изграждане на апартамент № 6-4, находящ се в гр. София, район „Триадица“, ул. „********шести
надпартерен етаж, с площ от 69.92 кв. м, състоящ се от: дневна и столова с
кухненски бокс, една спалня, баня с тоалетна, склад и тераса, заедно с
припадащите му се 2.22 % ид. ч. от общите части и 1.93 % ид. ч. от правото на
строеж върху мястото, цялото с площ от 950 кв. м, находящо се в гр. София,
район „Триадица“, ул. „********съставляващо УПИ III-113 от кв. 19 по плана на гр.
София, м. „Манастирски ливади – изток“.
ОСЪЖДА Б.Т.В., ЕГН **********,***, и Д.В.В., ЕГН **********,***, да заплатят на Д.Б.А., ЕГН **********, Ж.Б.Й.,
ЕГН **********, М.Б.М., ЕГН **********, А.К.М., ЕГН **********, и А.Ю.Й., ЕГН **********,
на основание чл. 78 ГПК сумата 1 250
лв. (хиляда двеста и петдесет лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.