Присъда по дело №1051/2021 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 46
Дата: 10 октомври 2022 г.
Съдия: Даниела Колева Николова
Дело: 20215640201051
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 28 септември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 46
гр. гр. Хасково, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Наказателно дело
частен характер № 20215640201051 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. А. К.,роден на *******, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН
в това ,че на 02.04.2021 год. в гр.Хасково,в съучастие като съизвършител със С. М. К. от
гр.Хасково причинил на Б. К. Б. от гр.Хасково лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка и страдание ,а именно: драскотини на носа ;травматичен оток на
долната челюст в ляво;контузия на лявото рамо и дясната китка и охлузвания по дясната
подбедрица -престъпление по чл.130 ал.2,вр.чл.20 ал.2 от НК, поради което и на основание
чл.78а ал.1 от НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 лева,като го ПРИЗНАВА за
НЕВИНЕН и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по първоначалното
обвинение по чл.130 ал.1,вр.чл.20 ал.2 от НК за причинена по същото време и място ,в
съучастие като съизвършител със С. М. К. от гр.Хасково лека телесна повреда,изразяваща
се в разкъсно-контузна рана на пети пръст на лявата ръка .
ПРИЗНАВА подсъдимия С. М. К. , роден на 08.09.1968 г. в гр. Хасково, ****** ЕГН:
********** за ВИНОВЕН в това ,че на 02.04.2021 год. в гр.Хасково,в съучастие като
съизвършител с А. А. К. от гр.Хасково причинил на Б. К. Б. от гр.Хасково лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание ,а именно: драскотини на носа
1
;травматичен оток на долната челюст в ляво;контузия на лявото рамо и дясната китка и
охлузвания по дясната подбедрица -престъпление по чл.130 ал.2,вр.чл.20 ал.2 от НК, като
веднага и на същото място пострадалият Б. К. Б. от гр.Хасково отвърнал на дееца със също
такава телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК, като причинил на С. М. К. –травма на шията ,
поради което и на основание чл.130 ал.3 от НК ОСВОБОЖДАВА и двамата от наказание,
като го ПРИЗНАВА за НЕВИНЕН и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по
първоначалното обвинение по чл.130 ал.1,вр.чл.20 ал.2 от НК за причинена по същото
време и място ,в съучастие като съизвършител с А. А. К. от гр.Хасково лека телесна
повреда,изразяваща се в разкъсно-контузна рана на пети пръст на лявата ръка .
ОСЪЖДА подсъдимите А. А. К. ,ЕГН-********** с адрес: гр. Хасково, ул.
„****** и С. М. К. ,ЕГН -********** с адрес:гр.Хасково,ул.“**** да заплатят на частния
тъжител Б. К. Б. с ЕГН -********** от гр. Хасково ул. „***** сумата от 800 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по
чл.130 ал.2,вр.чл.20 ал.2 от НК , ведно със законната лихва от датата на увреждането -
02.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата, ,като иска до пълния предявен размер
за разликата от 800 лв. до 4000 лв., като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА подсъдимите А. А. К. и С. М. К., със снета по делото самоличност да
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Хасково
направените по делото разноски в размер на 300 лв. или по 150 лв. всеки от тях и от сумата
от 50 лева -държавна такса върху уважения размер на гражданския иск .
Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протест пред Хасковския Окръжен
съд в 15-дневен срок от днес.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ :

Против подсъдимите А. А. К. и С. М. К. ,със снета по делото самоличност е
повдигнато обвинение затова,че на 02.04.2021 год. в гр.Хасково,в съучастие като
извършители причинили на Б. К. Б. от гр.Хасково лека телесна повреда /драскотини на носа
; травматичен оток на долната челюст в ляво;контузия на лявото рамо и дясната китка ;
охлузвания по дясната подбедрица и разкъсно-контузна рана на пети пръст на лявата ръка /,
изразяваща в разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК -
престъпление по чл.130 ал.1,вр.чл.20 ал.2 от НК.
Подсъдимите заявяват ,че разбират повдигнатото им обвинение . В хода на
съдебното следствие дават обяснения за случая, в който потвърждават на
инкриминираната дата и място да са имали физическо съприкоснование с тъжителя
,изразило се в бутане и дърпане между тях .И двамата отричат да са нанасяли удари с ръце
и крака на тъжителя по начин и със средства,описани в тъжбата ,като твърдят ,че самите те
са получили наранявания по тялото , в резултат на действията на тъжителя . В последна
дума и двамата подсъдими молят да бъдат оправдани.
Защитникът на подсъдимите адв.Т. Н. счита частното обвинение за недоказано
,съобразно фактическото обвинение ,предявено с тъжбата. Налице било съмнение относно
авторството за причиняване на леките телесни повреди на пострадалия , тъй като не
били събрани данни за престъпно поведение от страна на подзащитните му . В хода на
съдебните прения пледира за оправдаване на двамата си подзащитни или приложимост на
реторсията по чл. 130, ал. 3 от НК , при което не следвало подсъдимите да носят
наказателна отговорност.Алтернативно ,ако подсъдимите бъдат признати за виновни
,следвало да им се наложи наказание по чл.78а от НК. Предявеният граждански иск счита
за неоснователен и недоказан и като такъв моли да бъде отхвърлен.
Частният тъжител изцяло поддържа тъжбата си.
В съдебното производство е предявен граждански иск за неимуществени вреди в
размер на 4000 лв.солидарно против двамата подсъдими ,ведно със законната лихва върху
сумата и направените по делото разноски, който е приет за съвместно разглеждане и
решаване .
Повереникът на частния тъжител адв.Д. Р. намира частното обвинение за
доказано относно време ,място и авторство на деянието по отношение и на двамата
подсъдими . Пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатото им
обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.1,вр.чл.20 ал.2 от НК и да им бъде
наложено наказание .Гражданският иск счита за установен по основание и моли да бъде
уважен ,съобразно практиката на съда.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и във връзка с доводите на частното обвинение и защитата,приема за
установено следното:
Подсъдимият С. М. К. и частният тъжител Б. К. Б. са в роднински връзки
помежду си / трети братовчеди/ и съседи .Живеят в къщи близнак,една до друга,като
къщата на подсъдимият К. се намирала на ул.“**** в гр.Хасково ,а тази на частният
тъжител Б. на ул. "**** Нямали конфликти и влошени отношения отпреди инцидента .
Подсъдимите А.К. и С.К. са приятели от дълги години и поне веднъж седмично
се събирали с приятели в гаража на подс.К. с излаз на улицата и пригоден за събирания.
Така на 02.04.2021 година към 17.00 часа двамата подсъдими и техните
приятели св.Д.А. Н. и М. И. М. били събрани в гаража на подс.С.К.,където последния им
1
приготвял храна .Понеже хранителните продукти свършили подс.К. се обадил на сина си
св.А. К. по телефона да им достави такива .Междувременно на тъжителят Б.Б. се
наложило да отиде до баща си, който имал здравословни проблеми.На тротоара и улицата
пред дома му имало паркирани няколко автомобила ,които били в същото положение ,
когато се прибрал и поискал да паркира собствения и на съпругата си автомобили пред
дома си. Преди това св.А. К. бил пристигнал с автомобила си до гаража на подс.К. ,като го
паркирал ,така че предната му част била ситуирана на тротоара ,а в задната си част
автомобила излизал на уличното платно .След това се присъединил към компанията
,нахранил се и си тръгнал . След малко обаче св.К. се върнал , като съобщил на
присъстващите ,че на улицата непознат за него мъж/ установен като частния тъжител Б.Б.
псувал , обиждал и заплашвал ,че ще нареже гумите на автомобилите , понеже били
паркирани на неговото място. Първи на улицата излязъл св.Д. Н. ,който преместил
автомобила си ,а малко след това го последвал и подс.К. . Последният отправяйки се
към движещия се автомобил , управляван от тъжителят Б.Б. го спрял с жест на
ръката . Когато стигнал до самия автомобил, подс.К. отворил предната му лява врата
,подканяйки тъжителя да слезе от него. Б.Б. излязъл от автомобила и застанал с лице
към А.К. ,а между тях застанал св.А. З. П. ,който до този момент наблюдавал
преместването на паркираните на тротоара автомобили , понеже той самия разтоварвал
багаж от автомобила си . Между подс.К. и тъжителя Б. започнал словесен спор с размяна
на реплики ,когато към групата мъже се присъединил и другият подсъдим С.К. ,следван
от св.Д. Н. В един момент тъжителят тръгнал към вратата на автомобила си ,а подс.К. се
приближил до него, сочейки с пръст към лицето му. Тогава тъжителят с лявата си ръка
хванал шията на подс.К. ,стискайки я ,при което ,за да се освободи от захвата , К. протегнал
двете си ръце,успявайки да отстрани ръката на Б. от врата си . От своя страна подс. К.
избутал лявото рамо на тъжителя, в който момент подс.К. посегнал с лява отворена ръка
в зоната на устата и носа на тъжителя,причинявайки драскотини на носа. Последвало
бутане между двамата ,когато подс.К. ,оказвайки се между тъжителя и другия подсъдим,
нанесъл удар с дясната си ръка, свита в юмрук в лицето на тъжителя .След това К. се
опитал да достигне до тъжителя, който обаче отстъпвал назад, но св. П. успял да
застане между двамата ,целейки да ги отдалечи един от друг. Въпреки това подс.К.
замахнал с дясната си ръка към тъжителя ,който вдигнал ръце пред лицето си ,за да се
предпази. Движейки се групово тъжителят , двамата подсъдими и св.Н. и П. се изместили
по уличното платно в посока към ул.“****“. В един момент подс.К. успял да се приближи
до тъжителя и му нанесъл в лицето удар с дясната си ръка . Останалите трима , следвайки
посоката на движение на тъжителя , се опитвали да застанат между него и А.К..Когато
стигнал до тъжителя подс. К. замахнал с крак към долната част на тялото му и го
ударил в дясната подбедрица . Последвала размяна на удари между двамата, която
другият подсъдим и св.П. и Н. само наблюдавали ,без да се намесват. След това подс.К.
се отстранил от тъжителя и тръгнал в обратна посока ,следван от другия подсъдим .След
известно време обаче подс.К. се върнал при тъжителя, който вече се намирал до
отворена предна лява врата на лек автомобил , паркиран на тротоара .Към тях се
присъединил и подс.К. ,както и още две лица от мъжки пол/единия от които установен
като св.С. Б. ,а другия неустановен по делото / . Подсъдимият К. замахнал с ръка към
тялото на тъжителя , но намесата на двете лица предотвратила по-нататъшно физическо
съприкосновение .Действията на участващите в конфликта лица бил наблюдаван от
самото му начало от съпругата на тъжителя св.П. Т. Б. .Тя се намирала на терасата на
втория етаж на къщата,в която живеели с пострадалия ,с видимост от 10 метра разстояние
до улицата ,където се разигравало събитието. Тя подала и сигнал на ЕЕН 112 ,като на
място били изпратени полицейски служители на РУ-Хасково.
В деня на инцидента в 20.40 часа тъжителят Б.Б. посетил Спешно отделение на
МБАЛ-Хасково,като му бил издаден лист за преглед на пациент, в който били описани
2
охлузвания по дясна подбедрица , хипоремия и оток по шията и врата , рана с размери 2-3
см. по медиалната страна на 5-ти пръст на лява ръка ,охлузвания по лицето. Насочен бил за
образно изследване ,при което не били констатирани видими фрактурни промени .
Три дни след инцидента –на 05.04.2022 година тъжителят се явил при съдебния
лекар д-р Х. Е. .Видно от издаденото съдебномедицинско удостоверение №112/2021 г .,
при прегледа му са констатирани: драскотина на носа ,травматичен оток на долната челюст
в ляво ,контузия на лявото рамо и дясната китка, охлузвания по дясната подбедрица и
разкъсно контузна рана на пети пръст на лявата ръка . От заключението на назначената в
хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза,изготвена от вещото лице д-
р Х. Е. се установява, че тъжителят Б.Б. е получил драскотина на носа ,травматичен оток
на долната челюст в ляво ,контузия на лявото рамо и дясната китка ,охлузвания по дясната
подбедрица и разкъсно- контузна рана на пети пръст на лявата ръка. Тези увреждания били
получени от действие на твърд , тъп предмет и можели да се получат по начина , времето и
при обстоятелствата, описани от пострадалия. Било причинено разстройство на
здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК ,а срока за възстановяване бил до 20
дни,заради раната на петия пръст . Според устното изложение на вещото лице в с.з., вида
на телесните увреждания на пострадалия Б. сочели на различен механизъм на причиняване
. По отношение на травматичният оток на долната челюст вляво можело да се каже,че е
получен от един удар с ръка ,бил той удар с длан или свита в юмрук ръка на мястото на
съприкосновението . Драскотината на носа била в резултат от одраскване с нокти на
ръката ,а контузията на лявото рамо и дясната китка,за които нямало обективни находки
по тялото на пострадалия ,а само заявено чувство за болка при движение ,били вследствие
на изместване,на издърпване или усукване на рамото . Охлузванията по дясната
подбедрица вероятно били получени от удар с крак. По отношение на разкъсно-
контузната рана на пети пръст на лявата ръка, вещото лице разяснява , че се намира от
вътрешната повърхност на пръста ,като вероятно той е извит и се е разцепила кожата.
При липса на предмет, който да причини рана с директно посягане, това било така
нареченото индиректно разпъване,направено чрез разтягане. Като възможен механизъм ,
можело да се получи при самонараняване,в резултат на съприкосновение с предмет с
висока плътност –пръстен с ръбове или по вероятно при размяна на удари в условията на
побой да се дължи на нанесен удар от пострадалия в зъбната редица на друго лице .
Процесната рана на пръста можела да се получи при разпъната ръка, но тогава
нараняването би било по-тежко ,съпроводено с оток на ставата,какъвто не бил констатиран
в настоящия случай. Тази рана била и водещата за квалификацията на телесната повреда
на пострадалия по ал.1 на чл.130 от НК ,понеже имала за последица нарушение на
анатомичната цялост на кожата. Другите травми,установени при тъжителя са причинили
страдание, без разстройство на здравето.
Видно от заключението на назначената СМЕ подсъдимият А.К.,според гласните
доказателства ,събрани в хода на съдебното следствие е получил кръвонасядане на
дясното бедро ,което като механизъм е следствие от удар с крак.Причинило е
страдание,без разстройство на здравето и срока за възстановяването му е до 15 дни.
Видно от заключението на назначената СМЕ ,базирано на събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства за подсъдимия С.К. , съдебният медик е приел
да е налице контузия в областта на гърлото ,изразяваща се в болка ,невъзможност за
преглъщане и зачервяване. Според експерта травмата на шията може да се причини от удар
и последвало стискане с ръка в областта на шията ,която е причинила страдание , без
разстройство на здравето ,а срока за възстановяване бил до 15 дни.
От заключението на назначената в хода на съдебното следствие видео-
техническа и лицево-идентификационна експертиза се установява , че приобщената като
ВД по делото 1 бр. флаш памет съдържа два видеофайла от 02.04.2021 г. , записани от
3
общо две камери ,насочена към части от улица,тротари и сгради . При експертното
изследване са били възпроизведени заснетите действия, които са били качени на хартиен
носител, приложен към заключението, както и за времето от 17:08:38 ч. до 19:04:26 ч. са
описани действия на лица /идентифицирани като подсъдимите А.К. и С.К. и тъжителя Б.Б. /
в съприкосновение помежду си с посочване на индивидуализиращи ги белези-пол и
облекло.
Така изложената фактическа обстановка се установи от обясненията на двамата
подсъдими ,показанията на разпитаните свидетели ,заключенията на видеотехническата и
лицево –идентификационна и съдебномедицинска експертизи и другите писмени
доказателства , приобщени към доказателствения материал по делото. При анализа на
доказателствените източници следва да се отбележи, че по делото от страна на частното
обвинение са ангажирани гласни доказателствени средства, посредством разпит на
свидетелите А. З. П. и П. Т Б. ,за които се твърди да са очевидци на упражнено от
страна на подсъдимите спрямо телесното здраве на тъжителя физическо насилие .И двамата
свидетели,сочени от частното обвинение дават показания ,че са възприели физическото
съприкосновение между страните по делото от самото му начало, като св.П. се е намирал
на мястото на сблъсъка между подсъдимите и тъжителя ,опитвайки се да предотврати
нанасянето на удари помежду им , а св.Б.а е наблюдавала от терасата на дома си с
видимост от 10 метра към мястото на сблъсъка .Св.Б. твърди да е видяла бутането на
тялото и одраскването по лицето на съпруга си от страна на подсъдимия К. ,а подс.К. да
нанася удари с ръце и крака ,попаднали в лицето и тялото на тъжителя ,както и опита на
последния да се предпази с вдигната лява ръка . При възпроизвеждане на събитието тази
свидетелка ,която междувпрочем се явява и заинтересована от позицията на частното
обвинение е категорична относно факта,че само подсъдимия К. е отправял удари с ръце и
крака към тъжителя,обяснявайки начина и мястото на нанасянето им .За съдът няма
основание показанията на св.Б. да не бъдат приети с доверие, както и че тази свидетелка
в действителност е видяла нанесени от подс. К. удари с ръка и крак и драскане по
лицето от подс.К. . Подобни сведения се съдържат и в показанията на св.А. П ,за когото
липсват каквито и да било съмнения за проява на заинтересованост или пристрастност към
някоя от страните по делото. Относно конкретните действия на подсъдимите , св.П./
хаотичен и мисловно неподреден в показанията си / говори за „бръкване в очите“ на
пострадалия с пръстите на ръката от подс.К. и замахване с ръка и ритник с крак от
подс.К., без обаче да е в състояние да конкретизира мястото на попаданията на ударите
,както и за дърпане и бутане на тялото на пострадалия и от двамата подсъдими.
Всъщност анализът и съпоставката на изложеното от тези двама свидетели на
частното обвинение сочи, че показанията им са непротиворечиви помежду си по
отношение на съществени релевантни обстоятелства- вида на нанесените удари и мястото
на нанасянето им .Показанията на св.П. и Б. не са изолирани, а се потвърждават от
други доказателствени източници и най-вече кореспондират с констатираните от
вещото лице Е. телесните увреждания на тъжителя .От друга страна, сочения от двамата
свидетелите механизъм на получаване на телесните повреди у пострадалия , който според
заключението на вещото лице Е. е и възможния механизъм касателно част от травмите на
тъжителя - удар с юмрук в лицето ,причинил травматичния оток на долната челюст в
ляво, драскотината на носа , причинена от одраскване с нокти на ръката , контузията на
ляво рамо и дясна китка,които били вследствие на изместване,на издърпване или
усукване на рамото и охлузванията по дясната подбедрица , получени от удар с крак .В
този смисъл заключението на вещото лице подкрепя и твърденията на частното
обвинение за средствата, с които това е станало и механизма на причиняване на
уврежданията на пострадалия.
Анализирани показанията на св.Б. и П. и съпоставени със „случайното"
доказателство, приобщено в хода на съдебното следствие – наличните видеозаписи ,
4
проверени , чрез видео-техническата експертиза също ги подкрепя , поради
изводимия от него механизъм относно действията на двамата подсъдими спрямо
пострадалия и момента и начина на причиняване на телесните му повреди .
Като цяло анализа на показанията на свидетелите на частното обвинение обосновава
убеждението на настоящия съдебен състав, че сведенията от тези източници представляват
доказателствена основа за изводи за случилите се факти . По тази причина и могат да
обосноват категоричен извод у съда , че свидетелите Б. и П. са възприели непосредствено
това, за което съобщават. Поради синхронизацията им с обсъдения по горе- доказателствен
материал е очевидно, че показанията им са добросъвестни и обективни и не са дадени
единствено с цел да обслужат изцяло обвинителна теза и решаване на делото в негова полза.
На следващо място се налага да бъдат обсъдени и показанията на
свидетелите,сочени от защитата на подсъдимите. Св. Д. Н.,М. И.и Р. Т. са също преки
очевидци на физическия сблъсък между двамата подсъдими и тъжителя на
инкриминираната дата и място.Св.Д. Н. , според собствените му показания и тези на
свидетелите на частното обвинение се е намирал в непосредствена близост до страните в
конфликта ,а другите двамата свидетели М. И. и Р. Т. са набюдавали от разстояние
действията им . Относно твърдяния от частното обвинение инцидент и тримата
свидетели са единодушни ,че тъжителят е стиснал с ръка шията на подс.К. и е ударил
с крак подс.К. ,като свидетелстват ,че не са видяли нанесени удари с ръка и крак и
драскане с ръка от страна на подсъдимите към пострадалия . Никой от тези свидетели
не е възприел при разигралия се инцидент да са отправяни удари с ръка и крак от
подсъдимия К. и драскане с ръка от подс.К. по отношение на пострадалия. В тази част
показанията им ,съпоставени с информацията ,съдържаща се във видеозаписите , в
достатъчна степен ги дискредитира , поради изводимия различен механизъм на
настъпилия инцидент и по точно действията на двамата подсъдими и начина на
причиняване на телесните повреди на пострадалия,получил два юмручни удара в лицето
и един удар с крак от подс.К. и посягане с пръстите на ръката в областта на носа от
подс.К. . Твърденията на тази група свидетели за осъщественото от пострадалия стискане
с ръка на шията на подс.К. се подкрепя от данните на видеозаписите ,но не и изритането
с крак от пострадалия към крака на подс.К.. Затова и показанията на защитата се
възприемат само в частта ,в която съответстват на информацията ,изводима от горния
докателствен източник.
Показанията на св.А. А. К. и С. Е. Б.,също свидетели ,ангажирани от защитата
не допринасят за изясняване авторството и механизма на осъществяване на деянието.
Единствено съдържат информация за наличие на наранявания или следи от такива по
тялото на подсъдимите К. и К. .
В обясненията си всеки от подсъдимите потвърждава , че на инкриминираната
дата и място е имал вербален контакт с частния тъжител и физически такъв с него,изразил
с бутане и дърпане на тялото на пострадалия . Поддържаната от подсъдимите версия за
липса на осъщественото от тях спрямо тъжителя противоправно поведение не се
подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие доказателствени източници -
показанията на обсъдените по-горе свидетели на частното обвинение и заключенията на
СМЕ и видео-техническата и лицево-идентификационна експертизи .Затова и съдът не
кредитира обясненията на подсъдимите в тази им част, приемайки ги като израз на
защитната им позиция. Като необорени от други доказателствени източници ,съдът обаче
възприе обясненията на подсъдимите за действията на пострадалия спрямо подс.К.
,изразили се в захващане с ръце на шията,в която част те се подкрепят от показанията на св.
Д. Н. ,М. И. и Р. Т. и заключението на ВТЛИЕ .
5
Събраният по делото доказателствен материал, налага следните наказателно
правни изводи:
По същество получените от пострадалия телесни увреждания и конкретно -
драскотини на носа ,травматичен оток на долната челюст в ляво;контузия на лявото рамо и
дясната китка и охлузвания по дясната подбедрица – описани подробно по вид, характер и
механизъм на причиняване, несъмнено се установиха от съдебно- медицинската експертиза.
Съгласно същата тези увреждания на тъжителя били причинени именно по механизъм на
действие на твърд тъп предмет и можели да се получат при нанасяне на юмручни
удари,удари с крак,драскане с нокти и бутане и дърпане на тялото на пострадалия , като
същите са причинили страдание. Последната правна квалификация е в съответствие и с
т.16 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС. В случая описаните по-
горе наранявания определят вида и характера на телесната повреда,като лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
От друга страна събрания в хода на съдебното следствие доказателствен
материал не установява с изискуемата от закона категоричност твърдяните от обвинението
действия на подсъдимите да са причинили разкъсно-контузна рана на пети пръст на лявата
ръка . Тук следва да се отбележи, че посредством частната тъжба се определят фактическите
предели на обвинението. В този смисъл съдът е обвързан от поддържаните от тъжителя
факти, като трябва да съобразява изнесеното в частната тъжба. Абсолютно недопустимо е по
свой почин съдът да вменява на подсъдимия със съдебния си акт реализираното на друго
някакво поведение, за каквото той не е бил обвинен, защото правото на защита на
подсъдимия предпоставя реалната му, гарантирана от закона, възможност да е наясно с
фактите на обвинението. Затова и с оглед направеното в началото на изложението
уточнение съдът е обвързан от тези фактически рамки на обвинението. В конкретния
случай не бе установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимите са причинили
констатираното у тъжителя увреждане на здравето,изразяващо се в разкъсно-контузна
рана на пети пръст на лявата ръка , както и че е налице причинно-следствена връзка между
действията на подсъдимите и настъпилия резултат. Не изключвайки възможността за
травматичен характер на процесното телесно увреждане, в устното си изложение
съдебномедицинския експерт не може да отграничи конкретен механизъм на причиняване
на тази травма на пръста ,предлагайки като възможен вариант –самонаряняване,в резултат
на съприкосновение с предмет с висока плътност -пръстен с ръбове или по вероятно при
размяна на удари в условията на побой да се дължи на нанесен удар от пострадалия в
зъбната редица на друго лице .Според д-Е. процесната рана на пръста можела да се получи
при разпъната ръка, но тогава нараняването би било по-тежко ,съпроводено с оток на
ставата,какъвто не бил констатиран в настоящия случай. В случая в тъжбата се твърди
това нараняване да е получено при избиване с лява ръка на директен удар с крак , което не
кореспондира с никой от заявените от експерта механизми на въздействие на мястото
на травмата , годен да причини раната на пръста . Тоест по отношение на увреждането на
пръста на лявата ръка и то конкретно на неговия пети пръст , липсват каквито и да са
доказателства това да е причинено от удар на подсъдимия К. , или да е в причинно-
следствена връзка с нанесените удари на пострадалия .Т.е изцяло недоказано е, че в резултат
на попаднал удар на подсъдимия К. в ръката на пострадалия е получена тази травма на
петия пръст на лявата му ръка . Следователно поддържаното от обвинението като
факт, правопораждащ процесното телесно увреждане, не се подкрепя от доказателствата по
делото по изискуемия съгласно чл.303 от НПК начин, които да правят възможно
осъждането на подсъдимите по предявеното им и поддържано от тъжителя обвинение за
умишлено причинена телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК, изразила се разкъсно-контузна
рана на пети пръст на лявата ръка ,определяща според експерта леката телесна повреда
,като такава с разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК . Поради
изложеното ,съдът прие наличието на съставомерния резултат по чл.130 ал.2 от НК, при
6
който уврежданията , предизвикани от посегателството над пострадалия са се свели само до
страдание и представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
По тези съображения, съдът призна подсъдимите А.К. и С.К. за виновни в
това, че на 02.04.2021 г., в гр. Хасково, в съучастие като извършители причинили на Б. К.
Б. лека телесна повреда - драскотини на носа ,травматичен оток на долната челюст в
ляво,контузия на лявото рамо и дясната китка и охлузвания по дясната подбедрица,
изразяваща се в причиняване на страдание -престъпление по чл.130 ал.2 от НК,като ги
призна за невинни и на основание чл. 304 от НПК ги оправда по първоначалното
обвинение по чл. 130, ал.1 от НК за причинена по същото време и място лека телесна
повреда,изразяваща се разкъсно-контузна рана на пети пръст на лявата ръка .
Деянието е извършено и от субективна страна . Доколкото съизвършител се явява и
този от съучастниците, който държи жертвата, когато останалите й нанасят ударите, без
значение за постигане на крайния резултат, се явяват конкретните действия на всеки един от
двамата подсъдими. Същественото е, че действията на всеки един от извършителите са били
насочени към осъществяването на общия престъпен резултат- телесното увреждане на
пострадалия, действайки с общност на умисъла. При наличието на посочените по-горе
безспорни доказателства за участието и на двамата подсъдими в извършването на деянието,
те следва да бъдат подведени под наказателна отговорност за нанесената на пострадалия
лека телесна повреда, и то както съизвършители.
Приетата по –горе фактология обаче обуславя извода, че тъжителят също е
причинил на подсъдимия К. лека телесна повреда, без разстройство на здравето,
съставомерна по чл. 130, ал. 2 от НК. Безспорно е установено , че тъжителят с лявата си
ръка хванал шията на подс.К. ,стискайки я ,а на свой ред С.К. посегнал с лява отворена
ръка в зоната на устата и носа на тъжителя,причинявайки драскотини на носа, последвана
от бутане между двамата . Предвид изложеното дотук, настоящата инстанция следва да
обсъди въпросът за приложението на института на реторсията по чл. 130, ал. 3 от НК към
настоящия случай. Установените, посредством анализа на събраните и кредитирани от съда
доказателства, фактически положения обуславят приложението на института на реторсията,
тъй като и подс. С.К. и тъжителят Б.Б. са си причинили взаимно едни и същи съставомерни
увреждания – леки телесни повреди, без разстройство на здравето, субсумиращи състава на
чл. 130, ал. 2 от НК. Установена е противоправната деятелност и на двамата , като с
деянията си всеки от тях е причинил телесни увреждания на другия, без разстройство на
здравето. Установи се, че на тъжителя Б. са причинени драскотини на носа, травматичен
оток на долната челюст в ляво,контузия на лявото рамо и дясната китка и охлузвания по
дясната подбедрица, а на подсъдимия К. – травма на шията . И двете телесни увреждания са
от един и същ вид – чл. 130, ал. 2 от НК, с които е причинено страдание.
Предвид установените обстоятелства, и подсъдимият С.К. и тъжителят Б.Б. са
се поставили в еднакво положение пред наказателния закон, поради което е налице
изключение от общото правило, че за всяко престъпление, на наказателно-отговорното лице
се следва предвиденото в закона наказание. Последица от приложението на института на
реторсията е отпадането на един от елементите на престъплението, а именно наказуемостта ,
поради което и на основание чл. 130, ал. 3 от НК, както подсъдимия К. , така и частния
тъжител следва да бъдат освободени от наказание. За пълнота на изложението, следва да се
отбележи, че в практиката на съдилищата трайно е застъпено становището, че е без значение
коя от двете страни (тъжител и подсъдим) е осъществила първа съставомерното деяние по
чл. 130 от НК.
От кредитираните от съда и обсъдени по-горе доказателства не се установи по
категоричен начин при това физическо съприкосновение подсъдимият А.К. да е получил
нараняване ,изразяващо се в кръвонасядане на дясното бедро . Последното пък е
предпоставка за обсъждане приложимост на института на реторсиятапо чл.130 ал.3 от НК
7
,каквато съдът прие ,че не се доказа да е налице за този подсъдим.
Най-сетне, настоящата инстанция, признавайки подсъдимия А.К. за виновен по
посочения текст от НК, като отчете, че са налице кумулативните предпоставки за
освобождаването му от наказателна отговорност и за налагане на административно
наказание, тъй като: 1/ За извършеното от него престъпление е предвидено наказание до
лишаване от свобода до шест месеца или пробация,или глоба от 100 до 300 лв. 2/ Деецът не
е осъждан за престъпление от общ характер /реабилитиран е по право за единственото си
осъждане –това по НОХД№1218/2008 г. на РС-Хасково / и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК. 3/ Не са констатирани
причинени от престъплението материални щети, които следва да бъдат възстановени.
Предвид това съдът освободи подсъдимия К. от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание „глоба“, в размер на 1000 лв. При определяне наказанието
"Глоба", съдът съобрази размера й с възрастта на подсъдимия , семейното му положение и
трудовата му ангажираност. Съдът прие, че минималният размер на глобата е достатъчен за
реализиране на наказателната превенция спрямо подсъдимия , като в същото време ще
въздейства възпиращо на него и останалите членове на обществото срещу извършването на
други противообществени прояви в бъдеще.
При предявен и приет за разглеждане в наказателния процес граждански иск съдът
е длъжен да се произнесе по същество с присъдата в тази част. Освобождаването от
наказание не освобождава делинквента от гражданската отговорност за вреди от
непозволено увреждане по чл.45 и сл. ЗЗД,а отпадането на наказуемостта за подс.К. не
изключва противоправността на извършеното от него деяние. Налице са основанията за
ангажирането на деликтната отговорност и на двамата подсъдими по чл. 45 от ЗЗД,като са
налице всички елементи за уважаването на предявената гражданска претенция до размера на
доказаното обвинение. Съдът определи размера на обезщетението по справедливост
съгласно чл.52 от ЗЗД. При телесни увреждания това могат да бъдат характерът и тежестта
на уврежданията, продължителността на търпените болки и страдания, допълнително
влошаване на здравето, осакатявания и пр. Неимуществените вреди включват всички
телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални изживявания
на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт за определен период от време. В
конкретния случай от приетата съдебно-медицинска експертиза по категоричен начин се
установяват причинените телесни увреждания на пострадалия и необходимия период от
време за възстановяване за период,редуциран до 15 дни . Предвид вида и характера на
причинените телесни увреждания и установената практика за тяхното обезщетяване,
настоящата съдебна инстанция намира за справедлив размера от 800 лева, представляващ
обезщетение за причинените от подсъдимите на тъжителя неимуществени вреди от
деянието, като следва да бъде присъдена и законната лихва от деня на увреждането до
окончателното изплащане на задължението,а за разликата до предявения размер от 4000 лв.,
приетият за съвместно разглеждане граждански иск следва да се отхвърли.
Подсъдимите К. и К. ще следва да заплатят по сметка на РС-Хасково
направените разноски за вещо лице в размер на 300 лв.или по 150 лв. всеки от тях ,както и
държавна такса от 50 лв. върху уважения размер на гражданския иск.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.


Съдия:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.
8
Съобщи за изтекли лични данни