Р Е Ш
Е Н И Е № .....
Гр. София, 12.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично
заседание на шести март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Биляна Коева
при секретаря
Поля Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия З. И. гр. д. № 8593/2017 г. по описа
на СГС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 196 и сл. ГПК
(отм.) във вр. с пар. 2,
ал. 1 от ПЗР на ГПК.
С решение № 11550/21.07.2016 г. на СРС, 49 с - в, по гр. д. № 27631/2007 г. е отхвърлен предявения от Р.Р.Б.,
ЕГН ********** и Б.Д.И., ЕГН ********** (конституирана
като ищец на мястото на Л.Д.Б.), иск с
правно основание чл. 108 от ЗС срещу „С.“ ООД, ЕИК *******- за признаване
за установено, че ищците са собственици и за предаване владението на 11/12
идеални части от източната реална част с площ от 1 735 кв. метра от УПИ ІХ - 1137,
от кв. 38, местност „Витоша - ВЕЦ Симеоново“ по плана на гр. София, съставляващ
бивш имот с планоснимачен № 634 по кадастралния план
на гр. София от 1972 г. - 1975 г. Ищците са осъдени за разноски.
Въззивното
производство е образувано по жалба на ищците Р.Р.Б. и Б.Д.И.,
чрез процесуалния им представител. В жалбата се излагат доводи, че решението е
незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуален закон и събраните по делото доказателства. Излагат се множество
съображения в посока, че съдът не е обсъдил пълно доказателствата,
неоснователно не е допуснал относими към спора
доказателства, неправилно е приложил института на придобивната
давност. Твърди се, че предявеният ревандикационен
иск е основан на давностно
владение и наследствено правоприемство в периода 1949 г. - 2004 г. Поддържа
се освен това, че със събраните доказателства е установено, че спорният имот е
част от стар имот пл. № 634 от момента на обособяването му през 1967 г. до
включването му като югоизточна реална част от 1 735 кв. м. в състава на
УПИ ІХ- 1137. Установено е упражняването
лично, от преките наследодателя на ищците Р., С.и Р.Б.на фактическа власт върху
имота пл. № 634 в периода 1949 г. - 2003 г., включваща извършване на
разпоредителни действия с имота, плащане на данъци и такси, получаване на наем
и т. н. Доказва се, че процесния имот не е бил
одържавяван и включван в селскостопанска организация, поради което не е
подлежал на реституция по ЗВСОНИ, ЗСПЗЗ или ЗВСНОИ. Твърди се, че правата на праводателите на ответника почиват на нищожна, неистинска и
„подправена“ реституционна процедура. Ищците поддържат, че са допуснати
множество нарушения във връзка със събиране на доказателствата, оспорването им
и по – специално със задължаването на ответника да представи в оригинал
различни писмени доказателства, описани в жалбата. Незаконосъобразно и
необосновано съдът не е съобразил множеството заявления, депозирани от представителя
на ищците, както и практиката на ВКС. Съдът е тълкувал неправилно
доказателствата, както и спорните и установените факти, като е приел
необосновано, че не са доказани елементите на фактическия състав на придобивната давност. Неправилно е приета липса на идентичност
на имота на Б., съставляващ стар пл. № 634 с югоизточната реална част от
1 735 кв. м. от сега съществуващото УПИ ІХ – 1137, кв. 38. Възразява се и
срещу изводите на СРС, че е налице валидна собственическа легитимация на
ответника, почиваща върху невалидно Решение № 649/29.04.1993 г. на ПК и
извършените въз основа на него прехвърлителни, възмездни
сделки. Поддържа се, че решението е постановено въз основа на „субективни“
трактовки на доказателствата от страна на СРС, а не на обективните, установени
данни. По тези и множество други съображения, молят да се отмени решението и да
се уважи иска по чл. 108 ЗС, както и искането за отмяна на посочените в жалбата
нотариални актове, по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.). Претендират разноски, като възразяват срещу размера
на претендираните от насрещната страна разноски за
адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна - ответникът „С.“ООД, чрез представителя си, оспорва жалбата.
Поддържа, че решението е правилно, обосновано и постановено при съобразяване на
събраните по делото доказателства в тяхната цялост и материалния закон. Правилно
СРС е оставил без уважение доказателствените искания
на ищците, доколкото те са имали за цел да оборят легитимацията на ответника,
която не е предмет на осъдителния иск за собственост по чл. 108 ЗС, предявен от
ищците. Възразява се срещу твърденията във въззивната
жалба, че решението е постановено при неправилно приложение на процесуалния и материален
закон и събраните по делото писмени доказателства. Поддържа се освен това, че
по делото не е установена идентичност между имота, за които се твърди да е бил
собствен на наследодателя на ищците - Р.Б., съгласно нот.
акт за продажба № 147/1921 г. и процесния имот. В
процеса не е установено придобиването по давност от ищците или от техния
наследодател на източната реална част от 1 735 кв. м. от УПИ ІХ - 1137, от
кв. 38, м. Витоша – ВЕЦ, Симеоново по плана на гр. София, съставляващ бивш стар
имот пл. № 634, по кад. лист 572 по кадастралния план
на Софи от 1972 г. – 1975 г. Съдът е достигнал до извод за липса на идентичност
съобразявайки неоспореното заключение на тричленната СТЕ и останалите писмени
доказателства, приети по делото. Изцяло в тежест на ищците е било да установят
правата си върху имота, което те не са направили в хода на производството. По
тези и допълнителни съображения моли да се остави решението в сила. Претендира
разноски за въззивното производство.
Софийският градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, на
основание чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), намира
за установено следното :
След множество
уточнения на исковата молба, СРС се е произнесъл по иск с правно основание чл.
108 ЗС.
Според чл. 108
ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи
без да има основание за това. За основателността на иска се изисква кумулативното наличие на следните
предпоставки : ищецът да е собственик на имота; имотът да се владее или държи
от ответника; ответникът да владее или държи имота без правно основание. Доказателствената тежест за пълно и главно установяване на
първите две условия лежи върху ищеца, а ответникът следва да докаже
положителния факт, че съществува правно основание да владее имота.
Ищците
са основавали своите права на собственост върху 11/12 ид. части от
източната реална част с площ от 1 735 кв. метра от УПИ 1Х-1137, от кв. 38,
местност „Витоша - ВЕЦ Симеоново“ по плана на гр. София, съставляващ бивш имот
с планоснимачен №634 по кадастралния план на гр. София
от 1972 г. -1975 г. на наследствено
правоприемство и давност, текла в тяхна полза от 1949 г. - до 2003 г.
Относно материалноправната легитимация на ищците, от събраните
доказателствата се установява следното :
По делото не е спорно и се установява, че въз основа
на нотариален акт № 147, том IX, дело № 1790/1921 г., посредством покупко – продажба, Р.Б. е закупил от Т.Г.нива, находяща се в землището на с. Драгалевци, м. „Чифлишки път“,
от 5 дка и 2 ара (5 200 кв. м.), при съседи : В. Ц., река, С.С.и Б. И.(И.).
Видно от удостоверение за наследници Р.П.Б. е починал
през 1941 г. и е оставил за свои наследници по закон децата си - П.Р.Б.
(починал 1989 г.), Л.Р.Златева (починала 1983 г.) и Р. Р.Б. (починал 1980 г.),
като всеки от тях е наследил по 1/3 от имуществото му.
На е спорно и се установява, от Акт № 75220.09.1949 г.
за завземане на недвижим имот като държавен, че 1/3 ид.
част от нива, цялата от 5 200 кв. метра, находяща се в
землището на с. Драгалевци, м. „Чифлишки път“, С.С.път и река е одържавена от П.Б. по ЗОЕГПНС. Видно от
същия акт, другата 1/3 ид. част от същия имот е
одържавена от Л.З.по същия ред, а останалата 1/3 ид.
част от нивата е останала собственост на Р. Р.Б. - т. е. не е била одържавена
по ЗОЕГПНС.
Съдът намира, че от всички доказателства в съвкупност
по делото се установява, че последната 1/3 ид. част,
останала в собственост на Р. Р.Б., не е влизала в блок на ТКЗС и не е
одържавявана след 1949 г. Този факт не е спорен и се потвърждава от
удостоверение от АПК „Средец“, кв. Симеоново (находящо
се на стр. 246 от делото пред СРС), според което Р. Р.Б. не е бил член на ТКЗС
Витоша, кв. Симеоново и нива от 1 735 кв. м., находяща
се в землището на м. „Чифлишки път“ – Драгалевско, не
е влизала в блоковете не ТКЗС.
Установява се още, че по искова молба на Р. Р.Б. срещу
СГНС е образувано на гр. дело № 1946 от
1967 г. на СНС - Благоевски район - за делба на съсобствен недвижим имот, представляващ нива в землището на
с. Драгалевци, м. „Чифлишки път" с площ 5. 2
дка, при съседите по нот. акт : В. Ц., река, С.С.и Б. И.(И.), получен в наследство от баща му Р.Б., като дяловете на
другите двама наследници са отчуждени по ЗОЕГПНС в полза на СГНС (лист 230 дело
СРС).
С Решение от 10.07.1967 г. по гр. д. № 1946/1967 г., съдът е допуснал да се извърши делба на имота по
легитимиращия документ на ищеца - нот. акт № 147/1921 г., при квоти 1/3 ид. част за Р. Р.Б. и
2/3 ид. части за ответника (лист 232 дело СРС).
С Решение от 05.10.1967 г. по същото дело е обявен за
окончателен разделителния протокол между страните, неразделна част от който е
скицата на вещото лице от 02.10.1967 г. (лист 235 дело СРС). Съгласно
споразумението, дял I, с площ 1 735 кв. м се отрежда за ищеца Р. Р.Б., а дял II
с площ 3 465 кв. м - за ответника СГНС. Доколкото ответникът не е участвал в
делбата, решението по нея не може да му се противопостави.
Видно от удостоверение за наследници № 521 от
05.04.1993 г. Р. Р.Б. е починал и е оставил за свои наследници по закон Р.Р.в Б. и С.Р. Б.. Според удостоверение от 20.02.1995 г., С.Р.в
Б. също е починал на 16.02.1995 г., като е оставил за свой единствен наследник по
закон брат си Р.Р.в Б.. Видно от удостоверение за
наследници от 26.05.2000 г. и Р.Р.в Б. е починал и е
оставил за свои наследници по закон Л.Д.Б. - съпруга и Р.Р.Б.
- син.
Л.Б.е починала на 24.03.2008 г. (след завеждане на
делото пред СРС) и е оставила за свой единствен наследник по закон сестра си Б.Д.И.,
която е конституирана на нейно място като ищец в производството.
Предвид изложеното Р.Р.Б. и Б.Д.И.
- ищци по настоящото дело, се явяват наследници на Р. Р.Б. и на общия
наследодател Р.Б..
Относно легитимацията
на ответниците в производството се установява следното :
С нот. акт № 57, дело № 416/1927
г. И.Б.К.е призната за собственик по наследство и давностно
владение на недвижими имоти, находящи се в землището
на с. Драгалевци - нива в местността „Могилата" с площ от 5 дек. 5 ара (5 500
кв. м.) при съседи : път, Б.М., А.К.и М.С..
С нотариален акт № 187, т. ІІІ, рег. № 631, дело № 877/25.03.1929
г. за продажба, С., К.и А.Т.са закупили от И.Б.К., чрез пълномощника й Г.Б.И., една
нива в землището на с. Драгалевци в м. „Могилата“, с площ от 5, 5 пет декара и пет ара (5 500 кв. м.), при съседи : път, Б.М., А.К.и М.С..
По силата на решение № 649 от 29.04.1993 г. на ПК - Община
Витоша е признато право на възстановяване в полза на наследниците на С., К.и А.С.Т.на
собствеността в стари реални граници върху част от нива от 5, 5 дка, находяща се в м. „Могилата“,
с пространство на частта от 4, 313 дка, заснето като имот пл. № 400, кад. лист 572, 597, при граници : път, Б.М., А.К., М.С..
Впоследствие, посоченото решение е било отменено от ПК
„Драгалевци“, с решение № 2340/20.07.1998 г., което от своя страна е отменено с влязло в сила на 26.04.1999 г.
решение от 15.12.1998 г. на СРС, 42 с - в, по гр. д. № 6743/1998 г. по реда на
чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. След влизане в сила на това решение е останало да действа
позитивното решение за възстановяване № 649 от 29.04.1993 г. на ПК - Община
Витоша. Ищците са оспорвали решението за възстановяване в полза на ответниците
в хода на цялото производство с твърдения, че е нищожно, „подправено“ и не е
породило правни последици, както и че не са обвързани от последващите
решения на съда за отмяна, доколкото не са участвали в административното
производство.
Във връзка с легитимацията на ответника се установява
още, че с нотариален акт № 183, том XI, дело № 2204/1993 г., на основание
възстановено право на собственост върху земеделска земя наследниците на С. С.Т.,
К.С.Т. и А.С.Т. са признати за собственици, както следва : С.Б.- 1/12 ид. част,
Й.Р.върху 1/12 ид. част, М.Б.върху 1/12 ид. част, Т.С.- 1/12 ид. част, П.Т.а
- 1/9 ид. част, С.К.- 1/9 ид.
част., В.М.-1/9 ид. част, С.Т.а - 1/12 ид. част, Б.С.- 1/12 ид. част, Е.С.-
1/12 ид. част и Р.Х.- 1/12 ид.
част от следния недвижим имот : нива, цялата от 4 313 кв. м., представляваща
имот пл. № 1137 по кад. лист № 597, 572, а по стария
КП, изработен 1939 г. – 1940 г. - имот пл. № 400, находяща
се извън регулация на с. Драгалевци, в. м. „Могилата", а по скица – в м.
Витоша – Хладилника, при граници : път, Б.М., А.К.и М.С..
С договор за продажба от 07.05.2003 г. по нотариален
акт № 115, том І, рег. №1911, дело № 99 от 2003 г., посочените по – горе лица :
С.Б., Й.Р., М.С., Т.С.ов, В.М., С.К., Е.С., Б.С.ов, Р.Х.са продали
на Б.С.570/4132 ид. части от следния недвижим
имот : УПИ ІХ - 1137, от кв. № 38, по плана на гр. София, м. „Витоша ВЕЦ
Симеоново", целият с площ от 4 132 кв. метра, при съседи по документ за
собственост : път, Б.М., А.К.и М.С..
С последващ договор за
продажба от 13.12.2004 г. по нотариален акт № 40, том II, рег. № 5168, дело № 212
от 13.12.2004 г. същите лица продават на
ответника „С.“ООД собствените си 3562/4132
ид. части от УПИ, съставляващ парцел IX - 1137, кв.
38, по плана на гр. София, местност „Витоша –Симеоново“, целият с площ от 4 132
кв. метра, при съседи по документ за собственост : път, Б.М., А.К.и М.С..
По силата на договор за продажба от 25.11.2005 г., обективиран в нотариален акт № 61, том ІХ, рег. № 10955,
дело № 132/2005 г., Б.С.е прехвърлил на
„С."ООД 570/4132 ид. части от описаното по –
горе дворно място, като по този начин ответникът е придобил право на
собственост върху целият имот, описан по – горе.
С
определение на СРС от съдебно заседание на 29.09.2014 г. е прието за безспорно
и ненуждаещо си от доказване обстоятелството, че от 2004 г. наседне - до завеждане на
делото и след този период, имотът, предмет на спора, се владее и държи от
ответника „С.“ ООД.
Спорът в настоящото производство е съсредоточен върху
въпроса, дали имотът, придобит от наследодателя на ищците е идентичен с
реалната част от имота, чието ревандикиране се иска в
процеса. Съдът намира, че въпросите относно оспорване реалното и законосъобразно
възстановяване на собствеността в полза на физическите лица, праводатели на ответника „С.“ ООД, биха подлежали на
изследване в хипотеза, при която ищците установят по положителен в процеса
начин, че техните наследодатели, респективно те, са станали собственици на
имота на твърдените правни основания - наследяване и давност. Съдът е обвързан
с основанията, на които е предявен иска по чл. 108 ЗС.
По отношение основният спор за идентичност на имота,
придобит от наследодателя на ищците през 1921 г. чрез продажба с процесния имот, въззивният съд кредитира изцяло заключението
на тричленната съдебно - техническа експертиза, която намира за компетентна, задълбочена,
обстойна и обективна, базирана на целият писмен доказателствен
материал, събран в рамките на производството. Не са налице основания да не се
възприеме мнението на болшинството вещи лица работили по делото, в какъвто
смисъл са възраженията на процесуалния представител на ищците.
Съгласно
заключението на тричленната СТЕ, след съвместяване на графичните данни за имот пл. № 634 от кад. лист 572 по КП
от 1972 г. с графични данни от кад. листове 2 и 3 по
плана от 1939 г. се установява, че процесният имот
попада в имот пл. № 400 по КП от 1939 г., съгласно Приложение 1 от СТЕ. Процесният имот, с площ 1 735 кв. м., представлява
част от имот пл. № 400 с площ 5 254 кв. м.
Проследявайки границите, местностите и съседите на имотите,
по нотариалния акт на наследодателя на ищците от 1921 г., както и по
нотариалния акт на наследодателите на праводателите
на ответника от 1929 г., както и продажбите на околни на тях имоти, които са
описани подробно в експертизата, вещите лица са достигнали до обоснован извод, че имотът, предмет на нот.
акт № 147/1921 г. и на н. акт № 187/1929 г. са съседни – т. е. имат обща
граница. Графичните данни по КП от 1939 г. и 1972 г. според вещите лица
дават основание да се приеме, че собственика на имот пл. № 400 е бил С.Т..
Освен
това, според експертите, процесният имот пл. № 634 не
съответства на имота по нот. акт № 147/1921 г., от
който 2/3 ид. части са одържавени с АДС № 752/1949 г.
Имотьт, предмет на нотариален акт от 1921 г. и на
АДС от 1949 г., съответства в най -
голяма степен, като местоположение и граници, на имот № 403 по КП от 1939 г.,
който се намира при граници и съседи от запад - имот № 395, за който в разписния
лист е записано „дере“, от север - имот пл. 404, записан в разписния лист на С.Г.С.,
от изток - имот № 410, записан в разписния лист като „път", от юг - имот №
400, записан в разписния лист на С.Т. (предишен собственик Б.И.) и имот № 402,
записан в разписния лист на Д.С..
Имот пл.
№ 403 е нанесен в плана от 1950 г. с № 4, полигон 46, лист 572, като границите
му съвпадат с тези по предходния план (съгласно Приложение № 2 от
заключението). Видно от приетите по делото нотариални актове, части от него са
раздадени по решения на ТПС комисия по замени, с имоти включени в блоковете на
ТКЗС.
Според
експертизата имотът, образуван в резултат на съдебната делба от 1967 г., е бил
нанесен в кадастралния план от 1972 г. с пл. № 634, кад.
лист 597, което описание е действало до 1993 г. Въз основа на въстановяването на имота на наследниците на С., К.и А.Т.през
1993 г., в неодобрения КП, е нанесен имот с пл. № 1137, кад.
листове 572, 597 с площ от 4 313 кв. м. След това попълване на КП, имот
пл. № 634 е заличен на графическия носител. В настоящият момент бившия имот пл.
№ 634 съответства на източната част на УПИ ІХ - 1137, в кв. 38.
Въпреки,
че вещите лица са приели, че имотът, обозначен като дял І на скицата към
заключението на вещото лице в делбата по гр. дело № 1946/1967 г. (поставен в
дял на наследодателя на ищците Р. Р.Б.) съответства по форма (разположение на
границите) на имот пл. № 634, кад. лист 597 по КП от
1972 г., според тях той не съответства
на територията, върху която се е
намирал имотът съгласно данни за местоположението и съседите му по нот. акт № 147/1921 г. От извадките от КП от 50 години
(Приложение 2 към експертизата) е видно, че имотът, предмет на делбата от 1967 г., в геометрично отношение не
съответства на имотите по съществуващите до момента кадастрални планове.
Същият се припокрива с части от имоти пл. № 400 и 403 от КТ от 1939 г. и
съответно с имоти № 1, 2, 3 и 4 по КП от 1950 г. (Приложение № 2 от
експертизата). Вещите лица са установили, че в графично отношение имотите № 1,
2 и 3 по КП 1950 г. са идентични с имот пл. № 400 от предходния план - 1939 г.
и е логично да се предположи, че те съответстват на дяловете на братята Т.- А.,
С. и К.. Според експертите малко вероятно е това да са дялови на наследниците
на Р.Б., понеже по това време 2/3 ид. ч. от имота са
били одържавени.
До
изработването на ЧКЗРП за нов кв. 38 през 2001 г. всички описани имоти са били
незастроени и извън регулация, със земеделски характер. Спрямо одобрение през 2001
г. ЧКЗРП, имотът по нот.
акт № 147/1921 г., частично одържавен през 1949 г., съответства на УПИ І - 560, ІІ - 631, ІV - 631, VІІ - 632, VІІІ - 633
от кв. 38, съгласно Приложение № 3 от
тричленната СТЕ, съответно – на имот
пл. № 403 по плана от 1939 г. и имот пл. № 4 - по плана от 1950 г.
При
така установените факти, въззивният съд споделя изводът на СРС, че не се
установява пълно и главно идентичност между имота, придобит от наследодателя на
ищците през 1921 г. и източната
реална част с площ от 1 735 кв. м. от УПИ IX - 1137, от кв. 38, местност
„Витоша - ВЕЦ Симеоново“ по плана на гр. София, съставляващ бивш имот с планоснимачен № 634 по кадастралния план на гр. София от
1972 г. - 1975 г.
Вещите
лица по тричленната СТЕ, чието заключение е компетентно, обосновано и
задълбочено, са категорични в изводите си, че процесният
имот пл. № 634 не съответства на имота
по нот. акт № 147/1921 г., от който 2/3 ид. части са одържавени с АДС № 752/1949 г. Според тях имотьт, предмет на нотариален акт от 1921 г. и на
АДС от 1949 г., съответства в най -
голяма степен като местоположение и граници на имот № 403 по КП от 1939 г. От
извадките от КП от 50 години (Приложение № 2 към експертизата) съдът също констатира,
че имотът, предмет на делбата от 1967 г., в геометрично отношение не
съответства на имотите по съществуващите до момента кадастрални планове. Същият
се припокрива с части от имоти пл. № 400 и 403 от КТ от 1939 г. и съответно с
имоти № 1, 2, 3 и 4 по КП от 1950 г.
При така направените констатации може да се
сподели извода на СРС, че през 1967 г. между наследодателя на ищците Р. Р.Б. и СГНС е извършена делба на чужд имот, поради което тя
не може да се противопостави на
собственика на имота. В практиката на съдилищата трайно се приема, че влязлото в сила съдебно
решение, с което е извършена делба на чужд имот,
е непротивопоставимо на действителния собственик, който не е участвал като страна
по делото. По отношение на
действителния собственик влязлото в сила решение не се
ползва със сила на присъдено
нещо по въпроса
за принадлежността на правото на
собственост. Следователно разделителният протокол по делбата от 1967 г. не легитимира
наследодателя на ищците като собственик на процесния
имот спрямо ответника, в какъвто смисъл са твърденията на представителя на
ищците.
Освен изложеното, съдът намира, че по делото не се
установява пълно и главно ищците да са придобили процесната източна реална част с площ от 1 735 кв. м. от
УПИ IX - 1137, от кв. 38, м. „Витоша - ВЕЦ Симеоново“ по плана на гр. София, съставляващ бивш имот с планоснимачен № 634 по КП от 1972 г. по давност, владеейки я явно в
твърдения период от 1949 г. до 2003 г.
Доказване
наличието на предпоставките за придобиване на имота по давност, по общите правила на чл. 127,
ал. 1 ГПК (отм.), е в тежест на ищците, които се позовават на последиците на давността.
Те следва да
установят в процеса - пълно и главно, че са упражнявали владение върху спорния
имот, непрекъснато, необезпокоявано и явно, с намерение да го своят в период
повече от 10 години преди завеждане на делото.
Съгласно т. 2 от ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.
д. № 4/2012 Г., ОСГК на ВКС, „придобивната давност е
способ за придобиване на право на собственост
и други вещни права върху чужда
вещ, чрез фактическо упражняване на тези права
в продължение на определен от закона
срок от време.
Фактическият състав на владението съгласно
чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния
елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния
елемент вещта да се държи
като своя“.
Според същото ТР, обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт
върху имот като владение. Законът (чл. 69 ЗС) предполага
наличие на намерение да се
свои вещта. За да се трансформира фактическото състояние на упражнявана
фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение
за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД във връзка с чл.
84 ЗС урежда волевото изявление на субективния
елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение
при наличие на спор за
собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие
в гражданския оборот и т. н. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не
бъде потвърдено чрез волево изявление,
не може да
се придобие и правото на собственост по давност.
В обобщение на
изложеното следва, че по същество, фактическият състав на
придобивната давност върху недвижим имот - чл.
79 от ЗС, включва
осъществяване на фактическо
господство над имота - осъществяване на владение върху него (corpus), без противопоставяне
от страна на титуляра на
правото на собственост, при демонстриране
по отношение на невладеещия собственик поведение на пълноправен собственик на вещта (animus), както и изтичане на определен от
закона срок, през който е продължило
осъществяването на фактическата власт -
съответно 10 г. при недобросъвестно и 5 г. при добросъвестно владение. Следва
да се установи, пълно и главно, упражняване в определен
период от време по
-
дълъг от 5
или съответно 10 години на фактическа
власт върху имота (corpus), без противопоставяне
от страна на титуляра на
правото на собственост, при демонстриране
на поведение на собственик (animus).
Съгласно т. 3 от посоченото ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.
д. № 4/2012 Г., ОСГК на ВКС, ако едно лице
е владяло недвижим имот в изискуемия по 79 ЗС срок, но е починало преди
да се позове
на последиците от придобивната давност, то в наследството
се включва владението върху имота, както и правото на наследниците
да се позоват
на изтекла в полза на наследодателя
им придобивна давност щом са
продължили владението. В ТР се приема освен това, че понеже действието на придобивното основание се зачита
от момента на изтичане на
срока, то при наличие на
позоваване от страна на наследниците,
ще се счита,
че придобивното основание е осъществено от наследодателя.
Извод в посока, че ищците, респективно – техните
наследодатели, са владели явно, необезпокоявано и непрекъснато имота, без
противопоставяне на собственика, не може да се направи от приетите по делото
писмени и гласни доказателства, в това число - от изслушаните пред СРС свидетелски показания.
От тези показания не се установява непротиворечиво и
убедително реализирането на посочените
предпоставки в полза на наследодателя на ищците, както и в тяхна полза.
Съгласно показанията на свидетеля на ищците Т.Ц.Р., докато бил жив бащата на
ищеца, стопанисвал имота. Имота бил градина, имало лехи с ягоди. Но бащата на
ищеца починал преди 15 - на години. След
смъртта на баща си Р. не е обработвал имота. Знае, че са се водили дела за
него, но не знае какви са споровете. Свидетелят е ходил в имота още като ученик
през 1982 г. - 1885 г., а после през 1994 г. Поддържа, че в момента имота е
застроен. Свидетелят не знае кой е собственик на имота, кой го държи, като
заявява, че е не е следил историята на имота след смъртта на бащата
(наследодателя на ищците).
На тези показания се противопоставят показанията на
свидетеля на ответниците Ц.Т.М., които съдът
кредитира, доколкото са непосредствени, понеже свидетелката и съсед на имота,
който се владее в момента от ответника. Според нея имотът се намира в м. „Могилата“,
при граници от изток - братя Т.и, от
другата страна има дере, а от третата страна е имот на тяхната фамилия. Според
нея дядото, който се грижел за имота, се казвал С., единият брат е К., а
другият е С.. Преди да внесат имотите в ТКЗС през 1958 г. всички са ги
работели. Свидетелства, че след възстановяването на имотите, съседите й (праводателите на ответника) сеели жито в него. Имотът бил
възстановен през 1994 г. След реституцията са започнали да заграждат местата и
да ги застрояват. Имотът на Т.и и собствения на свидетелката имот са дадени на
фирма за строителство преди 10 години. Мястото на Т.и било по - голямо от 4
дка, тяхното било по - малко.
Показанията
на последната свидетелка дават на съда основание да приеме, че не се установява
наследодателя на ищците, а в последствие и самите ищци да са упражнявали
фактическа власт върху процесния имот непрекъснато,
необезпокоявано и явно в твърдения период и до 2003 г.
Недоказани
са останали твърденията на ищците, че в периода 1949
г. - 2003 г. са извършвани разпоредителни действия с имота, както и действия по
плащане на данъци и такси, получаване на наем и т. н.
Отделно от изложеното, по делото е безспорно
установено, че по отношение на имота са предприети действия от страна на праводателите на ответника, в това число - снабдяване с
констативен нотариален акт № 183/1993 г. г., както и последващи
продажби на части от имота с нот. актове за продажби : № 115/07.05.2003 г., №
40/13.12.2004 г., № 61/15.11.205 г., в резултат на което имота е придобит от
ответника.
С оглед така предприетите действия на разпореждане с
имота, дори да се приеме, че е имало владение от ищците, осъществено лично или
чрез държане на имота от други лица, както се твърди, то не е било явно и
несмущавано.
На
самостоятелно основание и в отговор на възраженията на ответника относно придобиването по давност на имот, възстановен по
реда на ЗСПЗЗ, настоящият състав намира за нужно да отбележи, че давността
относно имотите възстановени по реда на ЗСПЗЗ се заличава и започва да тече
отново след 27.11.1997 г. Съгласно
чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност
за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ не се зачита - заличава се и започва да
тече нова давност от деня на влизане на посочената разпоредба в сила - т. е. от
27.11.1997 г. По изрична разпоредба на закона нормата
се прилага за възстановяването по ЗВСОНИ, ЗСПЗЗ и ЗАВОИ, към което съдебната практика трайно се придържа. В този смисъл е и ТР № 10/2012 г. на ОСГК на ВКС.
След
като не се установява придобивното основание, на
което ищците твърдят да са собственици на процесния
имот, изцяло ирелевантно за спора е обстоятелството дали
ответникът владее имота на годно правно основание. Както вече беше посочено и
по - горе, за основателността на ревандикационния иск
по чл. 108 ЗС се изисква кумулативно ищците да докажат правото си на собственост
върху имота на претендираното в исковата молба основание - наследствено
правоприемство и давност. Едва след установяване на първата изискуема
предпоставка за основателност на иска, в тежест на ответника би било да
установи, че съществува годно правно основание да владее имота. Следователно,
въпросът за противопоставените права върху имота на ответника, респективно – на
праводателите му, срещу тези на ищците ще стой само в
случай на главно доказване на правата на ищците върху имота. Всички оспорвания на ищците пред СРС и във въззивното производство, касаещи законосъобразното
провеждане на реституционната процедура за имота, придобит от ответника, биха
имали значение за спора само в случай на установяване на материалноправната
легитимация на ищците като собственици на процесния
имот.
При липса на
пълно доказване на първата предпоставка на иска по чл. 108 ЗС, без правно
значение за спора са множеството оспорвания от страна на ищците, чрез
процесуалния им представител, срещу основанията на които ответникът „С.“ ООД
владее имота, включително тези, касаещи реституционната процедура на неговите праводатели
физически лица по реда на ЗСПЗЗ. По тази причина, съдът намира, че не следва да
обсъжда и насрещните защитни възражения на ответника, в смисъл че е придобил
имота и по давност, текла в полза на неговите праводатели
след възстановяването на имота с влязло в сила решение по ЗСПЗЗ - след 1993 г. и в негова полза след 2003 г.
(2004 г.) до завеждане на делото на 26.11.2007 г. За течението на срока на
давността относно имотите, възстановени по ЗСПЗЗ важи казаното по - горе.
По изложените до момента
съображения, въззивният съд като цяло споделя изводите на СРС, че искът по чл.
108 ЗС е недоказан и неоснователен.
Доколкото искът за собственост по
чл. 108 ЗС е неоснователен, неоснователни се явяват и исканията по чл. 431, ал.
2 ГПК (отм.) - за отмяна на нотариалните актове, с които ответникът и неговите праводатели се легитимират като собственици на имота, в
това число : констативен нот. акт № 183/1993 г. и нот. актове за продажби : № 115/07.05.2003 г., № 40/13.12.2004
г., № 61/15.11.205 г.
Само за пълнота въззивният съд намира
за необходимо да отбележи, че в Тълкувателно
решение № 3 от 29.11.2012 г. по т. д. № 3/2012 г., ОСГК на ВКС се възприе
трайно тълкуване по въпроса, че „на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК (респ.
чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.)), подлежат само
констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на
собственост върху недвижим имот, и тези, които са издадени по обстоятелствена
проверка. Съображенията за това са, че с т. н. конститутивни
нотариални актове се обективират волеизявления на
страни по сделки, които пряко не засягат правата на действителния титуляр на
правото на собственост върху недвижимия имот, поради което не е налице необходимост
от отмяна на тази категория нотариални актове. На същото основание, с оглед
обстоятелството, че с констативните нотариални актове се констатира право на
собственост въз основа на факти, които в исковото производство са оборими, при уважаване на иск за собственост с предмет
установяването на принадлежността на същото това право, издаденият констативен
нотариален акт следва да се отмени”.
В обобщение - на отмяна по този ред не подлежат конститутивни
нотариални актове, в това число такива за покупко – продажби,
(каквито се явяват актовете, легитимиращи ответника), а само констативните
такива. Искането по чл. 431, ал. 2 ГПК е в противоречие и с посоченото
тълкувателно решение.
Понеже изводите на СГС съвпадат с тези на СРС, макар
и по - допълнителни съображения, оспореното решение е законосъобразно
постановено, в съответствие с материалния и процесуален закон, и следва да бъде
оставено в сила. Предвид изхода от спора, този извод се налага и по отношение
решението в частта по разноските, присъдени в полза на ответника за пред СРС,
на основание чл. 64, ал. 2, вр. с чл. 64, ал. 4 ГПК (отм.).
По разноските пред СГС :
С оглед изхода
от спора и направеното искане, право на разноски има въззиваемата страна -
ответник в производството. По размера на разноските за адвокатско възнаграждение
на ответника, на основание чл. 64, ал. 2, вр. с ал. 4
ГПК (отм.), въззивният съд намира следното :
В случая
предмет на делото са 11/12 ид. ч. от имот с данъчна
оценка от 60 626, 20 лв., при което цената на иска е 55 574, 01 лв. Съгласно
този размер и чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ, минималният размер на адвокатското възнаграждението
е 2 197, 23 лв., поради което настоящият състав намира, че възнаграждението
за въззивното производство, което се претендира от
ответника в размер на 18 405, 98 лв. с ДДС, е прекомерно завишено
съобразно нормите на НМРАВ и като се вземе предвид фактическата и правна
сложност на спора. Възнаграждението следва да се намали. Като съобрази, че
делото е приключило в едно съдебно заседание и не са допускани нови доказателства
в производството, съдът намира, че в полза на ответника следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за въззивното производство
в размер на 4 000 лв., на основание чл. 64, ал. 2 ГПК, вр.
с чл. 64, ал. 4 ГПК (отм.), вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4
НМРАВ.
Така мотивиран
Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ ИЗЦЯЛО
В СИЛА решение № 11550/21.07.2016 г. на СРС, 49 с - в, по гр. д. № 2763/2007 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.
64, ал 2 ГПК, вр. с чл. 64, ал. 4 ГПК (отм.), вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ, Р.Р.Б., ЕГН**********
и Б.Д.И., ЕГН **********, двамата с адрес на представителя си : гр. *******,
чрез адв. В. И., да заплатят на „С.“ ООД, ЕИК *******,
със съдебен адрес:***, разноски
за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 4 000 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.