МОТИВИ
към Присъда № 26 от
28.05.2018 г.
по НОХД № 126/18 г.
Обвиненията
срещу подс. Т.Т.Н. са:
- по чл. 325, ал. 1 от НК за това, че на
05.09.2017 г. в гр. Казанлък е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото; и
- по чл.
144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК за това, че на 05.09.2017 г. в гр. Казанлък се
заканил на Т.Ц.Р. с убийство с думите „Ще те убия!“ като насочил газов пистолет
и произвел изстрел и това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му.
Подсъдимият
в с.з. не се признава за виновен.
Защитникът
му – адв. Ч. в с.з. пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Представителят
на РП Казанлък в с.з. поддържа обвинението.
Граждански
иск не е предявен.
От
събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства по
НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното:
Св. Т.Р.
живеел с майка си - св. Г.Г. в близост до дома на подс. Т.Т.Н. ***. Св. Р. имал
куче, което разхождал и то редовно екскрементирало пред къщата на подсъдимия на
едно и също място. Подсъдимият и неговото семейство били недоволни от това, тъй
като от години и ежедневно се налагало съпругата на подсъдимия – св. Н.Н. да
почиства изпражненията на кучето.
На
05.09.2017 г. около 9.30-10.00 часа сутринта св. Р. отново разхождал кучето си
пред дома на подсъдимия. По това време св.
Н.Н. метяла тротоара поради вчерашното изхождане на кучето. Св. Н.
направила забележка на св. Р. докога ще разхожда кучето си пред тях и няма ли
да му почиства съгласно наредба на Общината, а той ѝ отвърнал, че се
заяжда с него и да не му казва какво да прави. Кавгата била чута от подс. Н.,
който бил в къщата на първия етаж и видял между кого е. Извикал на момчето, но
то му отвърнало да се прибира вкъщи и тръгнало. Подсъдимият взел газовия си пистолет,
излязъл отвън пред пътната врата и му извикал „Т., спри!“, но свидетелят, който
подминавал ъгъла на къщата на около 10-12 метра, не спрял. Тогава подсъдимият
стрелял във въздуха с патрон с упойващ газ. Св. Р. спрял, обърнал се,
подсъдимият приближил до него и му казал, че му е писнало от него, че ги
тормози, но свидетелят нищо не отговорил и продължил, но се стресирал от
действията на подсъдимия - получил остра стресова реакция, изразяваща се в сърцебиене
и дишал дълбоко за да се успокои. След като се прибрал му било умаляло от
температурата, която имал и му се лежало. За стрелбата нито св. Р., нито някой
в близост до инцидента е уведомил органите на Полицията. Св. Р. се обадил на
майка си за да я уведоми за случая около 16.30 часа. Братовчед на св. Г. я
посъветвал да подаде жалба в Полицията и тя такава подала на 07.09.2017 г. От
Полицията им казали, че трябва да имат свидетели и св. Г. намерила св. Р.Р. за
такъв. След подаване на жалбата свидетелите Н. и Т. – служители на Полицията
посетили дома на подсъдимия и му иззели газовото оръжие.
Описаната
фактическа обстановка се установява от обясненията на подс. Н., показанията на
свидетелите Н.Н., С.Н., С. Т., С. П., експертните заключения на съдебно
психолого-психиатричните експертизи, протокол за полицейско предупреждение,
протокол за доброволно предаване, договор за продажба, разписка, 4 бр.
фотоснимки, които отчасти кореспондират на показанията на св. Т.Р., дадени в
с.з. и тези от ДП, прочетени на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК; на
свидетелите Г.Г. и Р.С..
В с.з. се
възразява принципно срещу разпита на полицейските служители С.Н. и С. Т.. Съдът
не приема това възражение. Същите не са участвали в наказателното производство
в др. процесуално качество и не са налице формалните ограничения на чл. 118 от НПК. Свидетелите не са оперативни работници – единият е районен инспектор, а
др. е служител на служба „КОС“. Налице е съдебна практика (на съда е
известно Р 361-03-III), според която ако саморъчното
самопризнание не е потвърдено в разпит на подсъдимия по реда на НПК, не може да
се цени като годно доказателствено средство и още по-малко може да се приеме
като такова извънпроцесуалното „самопризнание“ пред оперативен работник.
В хода на
съдебното следствие обаче не се прояви посочената процесуална хипотеза,
най-малкото поради обстоятелството, че подсъдимият даде обяснения и признава,
че е стрелял във въздуха, а свидетелите Н. и Т. в с.з. не установяват, че той е
признал пред тях, че е заплашвал св. Р., че ще го убие. Ето защо техните
показания могат да бъдат в полза на съда да установи обективната истина по
случая.
В хода на
съдебното производство не се оспорва обстоятелството, че подс. Н. е стрелял с
газовото си оръжие, което самият подсъдим установява в разпита си пред съда, но
се оспорва обстоятелството, че с него е заплашвал св. Р. и му е казвал, че ще
го убие.
По
отношение на тези обстоятелства съдът констатира съществени противоречия между
обясненията на а подс. Н., показанията на свидетелите Н.Н., С.Н., С. Т. и С. П.
от една страна, и показанията на свидетелите Т.Р., Г.Г. и Р.С. от др. страна.
От
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Н.Н. и Т.Р. се
установява, че св. Н. е безспорен очевидец на случая. Полицейският служител С.Н.
в с.з. също установява, че единственият свидетел е била св. Н.. Не така стои
това обстоятелство със свидетелите С. П. и Р.Р., които обаче представят себе си
за такива.
От
показанията на св. П. се установява, че тя е наблюдавала действията на
подсъдимия от 15-20 метра и свидетелства по делото само, защото разбрала, че
съдят подсъдимия заради кучето на св. Р., но тя мразела семейството на Р.,
защото по повод същото куче направила забележка на св. Г. и нейната дъщеря, но
св. Г. я е заплашила с бой.
От
показанията на св. Р. се установява, че е гледал случая от приземния етаж на
къщата си от около 10 метра. Видял, е че подсъдимият стреля по посока на момчето,
но не се е обаждал в Полицията (установява: „…за какво да сигнализирам?“) и не
е видял св. П.. Бил намерен от св. Г. да свидетелства.
От
обясненията на подс. Н. и св. Р. се установява, че никой друг не е имало по
улицата.
Въпреки
липсата на безспорност дали показанията на свидетелите П. и Р. са преки и
въобще дали те са наблюдавали инцидента, съдът ще ги постави в анализ с
останалите доказателства.
В
обясненията си подсъдимият отрича да е стрелял по посока на св. Р., но и самият
Р. установява, че подс. Н. е стрелял във въздуха, като разликата в тези гласни
доказателства, е че св. Р. установява, че това е станало, когато подсъдимият е
бил до него. Това обстоятелство се
потвърждава от показанията на св. П., която също установява, че подсъдимият е
стрелял във въздуха. От участниците в инцидента и от показанията на св. Н. не
се установява също, че подс. Н. е напсувал св. Р. и е казал, че ще го застреля,
и че е копеле гадно.
Ето защо
съдът не приема за достоверни показанията на св. Р., че подсъдимият е извадил
пистолет и стрелял в св. Р., както и че го е напсувал, че му е казал, че ще го
застреля, че е копеле гадно.
Съдът не
приема соченото като обстоятелство в обвинителния акт, че стрелбата била на
горе в следствие на отблъскване на
ръката на подс. Н. от св. Р., защото никое от събраните в с.з. преки доказателства
не потвърждава това обстоятелство. Единствено св. Г. установява такова
обстоятелство, но нейните показания не са преки, а възприети от св. Р., което
той сам не установява.
В хода на
съдебното следствие не се събраха обективни доказателства, които да потвърдят,
че е имало удари от страна на подсъдимия по тялото на пострадалия. Св. Р.
установява, че е бил ударен от подсъдимия в устата с юмрук, но от др. страна не
е имал никакви наранявания и зачервявания по устата и бедрата, а насоченото
срещу него оръжие избил с ръка. В тази част показанията са му вътрешно
противоречиви и са коренно различни от показанията на св. Р., който не
установява някакви удари, нито избиване на ръка с насочено оръжие, а коренно различна
версия, че подсъдимият го друсал.
Подсъдимият
в с.з. отрича да е заплашвал св. Р., че ще го убие. Свидетелите Н. и П. също не
установяват такива обстоятелства, нито св. Н., който е правил проверката. От
др. страна св. Р. установява, че подсъдимият му е казал думите „Ще те убия!“, а
св. Р., че му е казал „Другият път ще те убия, копеле гадно!“. За разлика от
обясненията на подсъдимия и показанията на св. Н., по отношение на показанията
на св. Р. и св. Р. съдът установи вътрешни противоречия и обстоятелства, които
обективно не са се осъществили. Освен това св. Г. в с.з. отрече намесата на
братовчед полицай. Издирването на свидетел-очевидец като св. Р., което е
полицейска дейност, от неполицейски „орган“ като св. Г., не дава основание на
съда да направи решаващи изводи, че подс. Н. е заплашил св. Р., че ще го убие.
Съгласно
чл. 303, ал. 2 от НПК съдът признава подсъдимият за виновен, когато обвинението
е доказано по безспорен начин.
Следователно
подс. Н. не е автор на деянието по чл. 144, ал. 3 от НК, поради което на осн.
чл. 304 от НПК, пр. I
от НПК по това обвинение следва да бъде признат за невинен и оправдан.
Имайки
предвид изложените дотук мотиви съдът намира, че подс. Н. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на чл. 325, ал. 1 от НК, но от обективна
страна не е осъществил състава на чл. 144, ал. 3 от НК.
Обстоятелството,
че съдът не прие, че подс. Н. е извършил деяние по чл. 144, ал. 3 от НК, прави безпредметно
излагането на мотиви относно правната квалификация по това престъпление и
обсъждане на експертното заключение, изготвено по отношение на св. Р..
Безспорно
подс. Н. не е имал законова причина да стреля с газово оръжие във въздуха пред
дома си, поради което съдът приема, че от обективна страна той е осъществил
състава на чл. 325, ал. 1 от НК. Стрелбата с газово оръжие не е подходящо
средство, за да се изрази недоволство от поведението на дадено лице, което е
дори момче, защото е най-малкото несъразмерно на това поведение. Ето защо съдът
приема това действие за непристойно, което грубо нарушава и неуважава
обществените разбирания за реда, по който следва да се разрешават конфликтите
между гражданите.
От обективираните
действия на подсъдимият следва извода, че той е действал с пряк умисъл.
Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественопасните последици и е искал настъпването им. Подсъдимият напълно е
съзнавал, че стрелбата с газово оръжие във въздуха без законова причина
противоречи на създадения обществен ред.
От
експертното заключение на комплексната психолого-психиатричната експертиза се
установява, че подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното
деяние и е могъл да ръководи постъпките си, т.е. може да носи наказателна
отговорност.
Предвид
тези съображения съдът счита, че подс. Н. следва да бъде наказан за извършеното
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
При
определяне вида на наказанието, съдът взе предвид, че подсъдимият е пълнолетен,
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, престъплението е
извършено умишлено и за него се предвижда наказание до две години ЛОС и др.
по-леко наказание.
Следователно
спрямо подс. Н. следва да се приложи разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК като
същият се освободи от наказателна отговорност и му се наложи административно
наказание глоба.
При
определяне размера на глобата съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства
добрите характеристични данни, възрастта на подсъдимия, констатираното от
вещите лица органично личностово разстройство, повода за употреба на оръжието –
да спре св. Р. да изхожда кучето си пред врата му.
Доказателства
за отегчаващи вината обстоятелства не се събраха.
Следователно
на подс. Н. следва да се наложи наказание глоба в размер на 1000 лв.
На осн. чл.
53, ал. 1, б. „а“ от НК използваното газово оръжие марка „Ekol Tuna 635“ с № Т 648102 следва да се
отнеме в полза на държавата.
По
отношение на разноските по делото съдът ще се произнесе с допълнително
определение.
Районен
съдия,