Решение по дело №199/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, [населено място], представлявано от Б. А. Ж. – управител, срещу Решение № 7/05.01.2024 г., постановено по АНД № 912 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не обсъдил в мотивите на решението си изразеното от касационния жалбоподател становище, че с наказателното постановление било наложено наказание за извършване на две различни нарушения: за липса на маркировка от първоначална проверка по чл. 39, ал. 1 от ЗИ и липса на маркировка от последваща проверка по чл. 43, ал. 1 от ЗИ, като извършването на второто нарушение било неустановимо, в случай на наличие на първото. В НП било посочено, че на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е наложена имуществена санкция на основание на чл. 85, ал. 2 от Закона за измерванията за нарушение на чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ, което преграждало възможността за индивидуализиране на твърдяното нарушение и по този начин възпрепятствало правото на защита на наказаното лице. Нарушенията на задълженията по чл. 39, ал. 1 от ЗИ за удостоверяване на първоначална проверка със съответен знак и по чл. 43, ал. 1 за удостоверяване на последваща проверка със съответен знак били различни и алтернативни, тъй като последваща проверка можело да бъде извършена само при наличие на първоначална такава, а периодът на извършването й бил поставен в зависимост от датата на първоначалната проверка (каквато в процесния случай не била установена). Кумулативното налагане на наказания за липса на знаци и от двата вида проверки било недопустимо, тъй като при липса на дата на първоначална проверка не можел да се установи крайният срок, до който следвало да бъде извършена последващата проверка и дали същият бил настъпил към момента на извършване на проверката на място на инспекторите от ДАМТН.

Друго съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на противоречиви доказателствени материали, било свързано със становището за липса на действително извършване на измерване, свързано с търговско плащане (по смисъла на чл. 5 от ЗИ) при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана вода, отчетена по показанията на процесния водомер, като задължителен елемент от състава на твърдяното в АУАН и НП нарушение. В тази връзка в съдебно заседание били представени фактура и справка за осъществено по нея плащане, че през месец юни 2023 г., когато било установено процесното нарушение, „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД не било използвало показанията на процесния водомер при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана вода, а начислило служебно количеството вода за месец юни 2023 г. Представеното доказателство оборвало свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля на нарушението, че при извършване на проверката на място били проверени чрез софтуера на дружеството фактурите за плащане, които доказвали, че количествата потребена вода са отчитани по показанията на водомера, и извода на съда, че за установяване на факта на използването на водомера показателна била изисканата от Началник отдел „Продажби” във „Водоснабдяване и канализация“ информация за извършени плащания от абоната въз основа на показанията на средството за измерване, като следвало да се отбележи, че ответната страна не представила такива доказателства. Въпреки това съдът не изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 от НПК, при противоречия на доказателствените материали, да изложи в мотивите на решението си съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Този пропуск отново необосновано фаворитизирал позицията на ответната страна по делото и водел до едностранчивост в мотивите на решението в частта, свързана със съставомерността на твърдяното от АНО нарушение.

С оглед на така изложеното, се моли на основание на чл. 221, ал. 2 от АПК да бъде отменено Решение № 7 от 05.01.2024 г. на Районен съд – Хасково, постановено по АНД № 912 по описа за 2023 г., като неправилно, и да бъде постановено решение, с което на основание на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН да бъде отменено изцяло Наказателно постановление № № МН-ЮЦБ-23-126 от 10.10.2023 г., издадено от началника на Регионален отдел „Южна Централна България” на Главна дирекция „Метрологичен надзор” към ДАМТН. В случай, че решението бъде отменено, се моли за отмяна на същото и по отношение на присъдените разноски в полза на ответната страна пред първата инстанция, като на основание на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН бъде присъдено в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД възнаграждение в размер, определен от съда, за защитата от юрисконсулт пред двете инстанции.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител на касационния жалбоподател, като подробни съображения се излагат в писмено становище.

Ответникът – Началник на Регионален отдел „Южна централна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, чрез пълномощник, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. В случай, че жалбата бъде уважена, моли да се присъди адвокатско възнаграждение в законовия минимум.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ХАСКОВО намира касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Хасково.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № МН-ЮЦБ-23-126 от 10.10.2023 г. на Началника на Регионален отдел „Южна централна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 85, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за измерванията, на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение на чл. 44, т. 4, вр. чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ.

Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 21.06.2023 г. била извършена планова надзорна проверка на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД [населено място], в качеството на ползвател на средства за измерване - водомери, с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от Закона за измерванията - при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана студена вода (отчетена по показанията на монтиран водомер за студена вода). В хода на проверката, след посещение на място, било установено, че дружеството използва водомер за студена вода, монтиран на водопроводно отклонение, захранващо битов абонат - П. Г. Г., на [улица], в [населено място], с водомер за студена битово-питейна вода, записан в електронната база данни на дружеството под парт. № 324/25, с идентификационен № 02 01623, тип „ВКЕСВ 5 МСБ“, произведен от „Беласица“, от одобрен тип, вписан в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 1950, при което било установено, че процесният водомер за студена вода, който се използва от дружеството за измервания, свързани с търговски плащания по смисъла на чл. 5 от Закона за измерванията, се използва без знак от първоначална проверка за пускане в действие по чл. 39, ал. 1 от ЗИ и без знак от последваща проверка на средство за измерване в употреба по чл. 43, ал. 1 от ЗИ.

Въз основа на тези констатации и предвид данните за допуснато нарушение на чл. 44, т. 4, вр. чл. 39, ал. 1, вр. чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията, на дружеството - жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а впоследствие – издадено и обжалваното наказателно постановление.

При обосноваване на правните си изводи за законосъобразност на това наказателно постановление, съдът е цитирал разпоредбата на чл. 44, ал. 4, т. 4 от Закона за измерванията, според която лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да не използват средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1, както и тази на чл. 39, ал. 1 от ЗИ, който текст предвижда, че първоначална проверка на средства за измерване от одобрен тип и на средства за измерване, които не подлежат на одобряване на типа, се извършва с цел пускането им на пазара и/или в действие и се удостоверява със знаци за първоначална проверка. Заявил е, чл. 43, ал. 1 от ЗИ предвижда, че последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка. Посочил е, че по силата на чл. 85, ал. 1 от ЗИ, физическо лице, което в случаите по чл. 5 използва средства за измерване, които не отговарят на изискванията по глава четвърта, или не изпълнява задълженията си по чл. 44, се наказва с глоба от 100 до 300 лв., а съгласно ал. 2 на същата норма, за същото нарушение, когато е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция от 200 до 500 лв.

Съдът е заявил, че при съставяне на AУAH и издаване на наказателното постановление не са констатирани процесуални нарушения от категорията на съществените, както и че са спазени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Посочил е, че от материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, се установяват по недвусмислен начин. Доказано било, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата, дружеството използвало в дейността си процесното средство за измерване - водомер с посочените технически спецификации. Безспорно било, че проверяваният водомер попада в обхвата на „средство за измерване“, съгласно дефиницията на § 1, т. 27 от ДР на ЗИ (техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства) и подлежи на първоначална и последваща проверка, удостоверена със съответния знак, съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Периодичността на проверките се определяла със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, каквато в случая се явявала Заповед № А-616 от 11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН, съгласно която водомерите от одобрен тип с номинален разход Q3 < 25 m³/h подлежали на последваща проверка на пет години. В случая дружеството - жалбоподател, като лице, което ползва средства за измерване, попадало в обхвата на законовата забрана за употребата им без знака по чл. 43, ал. 1, във връзка с чл. 44, т. 4 от ЗИ, удостоверяващ извършената първоначална и последваща проверка.

За наличието на монтиран водомер от вида на описания в АУАН и НП, ползван и към датата на проверката от дружеството, липсвал спор, а за установяване на факта на използването му показателна била изисканата от Началник Отдел „Продажби“ във „Водоснабдяване и канализация“ информация за извършени плащания от абоната въз основа на показанията на средството за измерване. Не са кредитирани твърденията за липса на доказателства за извършване на измерване, свързано с търговско плащане,

Прието е, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН не са налице, доколкото се касаело за формално нарушение, като същевременно липсвали не само доказателства, но и конкретни твърдения за наличие на каквито и да било факти, в това число и смекчаващи отговорността обстоятелства, които въз основа на преценката дали се явяват изключително или многобройни такива, да обосновават липса или по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, което сочело, че процесното деяние не представлява и не можело да бъде квалифицирано като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Заявено е също, че при определяне вида и размера на административната санкция санкционната норма била правилно приложена с налагане на административна санкция в законоустановения минимум.

Така постановеното решение е правилно, съобразено с напълно изяснената от районния съд фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на районния съд за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуални правила, даващи основание за отмяна на санкционния акт на това основание. Съставеният АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което липсва неяснота относно вмененото на дружеството нарушение, съответно не е засегнато по никакъв начин правото на наказаното лице да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и съответствие между описанието на извършеното от фактическа страна и нарушените законови разпоредби, като приложената от административно наказващия орган санкционна норма съответства на установеното деяние.

В тази връзка следва да бъде отбелязано, че не е налице твърдяното съществено процесуално нарушение, изразяващо се в наличие на две отделни нарушения и съответно в липса на индивидуализация на нарушенията. Макар и при описанието на нарушението в НП да е посочено, че използваният водомер е бил без знак от първоначална проверка и без знак от последваща такава, нарушението на практика е едно - използване на средство за измерване без липса на валиден знак от осъществен метрологичен контрол. Сам по себе си, всеки от тези отрицателни факти - без знак от първоначална проверка и без знак от последваща проверка, обуславя реализирането на административнонаказателната отговорност на нарушителя, но съвкупното им установяване не означава, че дружеството е извършило две отделни нарушения. Безспорно установеният пред районния съд факт на използване на измервателното средство, без същото да е обозначено със знак за първоначална и съответно последваща проверка, води до извода, че към момента на проверката (установяване на противоправната употреба) същото е използвано в нарушение на изискванията именно на чл. 44, т. 4, вр. чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ, което обуславя съставомерността на наказуемото неизпълнение на административно задължение на плоскостта на приложения от наказващия орган административнонаказателен състав.

Неоснователни са и наведените в касационната жалба съображения за допуснати от страна на въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на определени обстоятелства. Според касационната инстанция, при постановяване на оспореното решение не е допуснато нарушение, представляващо касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 3, предл. първо, вр. ал. 2, т. 1 от НПК. Проверяваното решение е подробно мотивирано, като изложените в него фактически установявания и правни изводи на съда са достатъчни, за да се прецени законосъобразността на същото. В мотивите на съдебното решение са посочени установените от съда обстоятелства, които са преценени за релевантни за изхода на правния спор. Районният съд е обсъдил възражението на санкционираното дружество относно липсата на извършване на измерване, свързано с търговско плащане, като е изложил съображения, че документът, удостоверяващ служебно начисляване на изразходвано количество вода, не може автоматично да доведе до извод, че това средство за измерване не е било използвано за търговско измерване и плащане. Настоящата инстанция намира този извод за правилен. В случая е налице периодично отчитане на водомера, респективно периодично плащане на отчетеното количество вода, като при сверка с действителните показания на водомера, служебно начислените показания се коригират, тоест налице е плащане във връзка с измерено количество изразходвана студена питейна вода. В този смисъл не може да се приеме, че процесният водомер не е използван като средство за измерване по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на ЗИ за измервания, свързани с търговските плащания, тоест в случаите по чл. 5 от същия закон, доколкото е установено начисляване на търговско плащане, независимо дали количествата потребена вода за периода са били отчетени по показанията на водомера, или „служебно“.

Касационната инстанция споделя и извода на районния съд, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото описаното в НП нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновения случай на нарушения от този вид. Самото нарушение е формално, поради което действително настъпване на вредни последици не е необходимо. Освен това следва да се има предвид и значимостта на обществените отношения, регулирани с нарушените правни норми, а именно тези, свързани с проследимостта, достоверността и точността на измерванията, респективно с недопускането на неблагоприятни последици, които могат да настъпят вследствие от неверни измервания. Липсват и данни за проява на такива особени и/или извънредни обстоятелства, които да обосноват извод за приложимостта на нормата на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, основателно по чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН е своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 80.00 лв., определено по реда на чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7/05.01.2024 г., постановено по АНД № 912 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Хасково, [улица], представлявано от Б. А. Ж., да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.