Решение по дело №75660/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 юли 2025 г.
Съдия: Лора Любомирова Димова Петкова
Дело: 20241110175660
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12988
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А Гражданско дело
№ 20241110175660 по описа за 2024 година
Производството е чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на от ЗАД „Алианц България“ АД срещу ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за заплащане на сумата от 350,00 лв., представляваща
остатък от регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300-23-
777-500058, която искова претенция е предявена като частична от 1 227,15 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 18.12.2024 г. до
окончателното плащане.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 29.04.2025 г. е допуснато
изменение на размера на предявения иск чрез неговото увеличение до сумата от 912, 84 лв.,
предявен като частичен от 1 227, 15 лв.
Ищецът твърди, че на 03.01.2023 г. в ************* е настъпило пътно- транспортно
произшествие, предизвикано от водача на т.а. „***********“ с рег. No ********, в резултат
на което са причинени щети на л.а. „**********“ с No *********. Сочи, че повреденото
моторно превозно средство е било предмет на имуществена застраховка „Каско“,
обективирана в застрахователна полица No 22-0300/040/5000489, сключена между ищцовото
дружество и „Порше мобилити“ ЕООД. Сочи, че във връзка с настъпилото застрахователно
събитие е образувана щета No 0300-23-777-500058. Поддържа, че вредите са отстранени
посредством ремонт в доверен сервиз, като е издадена Фактура No **********/13.01.2023 г.

на стоиност 3 864,37 лв., която сума била заплатена на застрахования на 18.01.2023 г.
Твърди, че виновният водач има валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена с ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“. Допълва, че на
ответното дружество била изпратена покана за доброволно изпълнение на регресната
1
претенция в размер на 3 864,37 лв., като последвало частично плащане от 2 652,22 лв.
Счита, че в негова полза е възникнало парично притезание за неудовлетворената част от
регресната претенция, поради което моли за уважаване на исковата претенция. Претендира
разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с които се излага
становище за неоснователност и недоказаност на иска по основание и размер. Възразява
срещу твърдения механизъм на пътно-транспортното произшествие. Оспорва твърденията
за противоправно и виновно поведение на водача на товарния автомобил, както и за
наличието на причинно-следствена връзка между неговото поведение и щетите. Оспорва
размера на претендираните вреди с аргументи, че заплатеното застрахователно обезщетение

значително надвишава деиствителната им стоиност. Твърди, че настъпването на

произшествието се дължи на поведението на водача, чиито лек автомобил е застрахован при
ищцовото дружество. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Основателността на иска с правно основание чл. 411 КЗ предпоставя установяване на
всички елементи от фактическия състав на регресната претенция, а именно: че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно
и противоправно поведение на лице, чиито застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ е ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят по имуществената застраховка е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, които са в
непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото събитие.
С определение от 18.03.2025 г. като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: че ищецът ЗАД „Алианц България“ АД е
заплатил застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в размер на 3 864, 37 лв., че
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е застраховател по затраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС „***********“ с рег. № ********, както и че във връзка с регресната
претенция ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е заплатил на ищцовото
дружество ЗАД „Алианц България“ АД сума в размер на 2652,22 лв.
От приетата като доказателство застрахователна полица № 22-0300/040/5000489 се
установява, че л.а. „********** ******“ с рег. № *********, собственост на „Порше
Мобилити БГ“ ЕООД е бил застрахован по имуществена застраховка на сухопътни превозни
средства без релсови превозни средства – Каско от застрахователя ЗАД „Алианц България“
АД с период на застрахователното покритие от 01.10.2022 г. до 30.09.2023 г., при клауза
Пълно Каско.
По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение по изслушаната
2
съдебно-автотехническа експертиза, от които се установяват обстоятелствата относно
настъпването на произшествието на 03.01.2023 г. и механизма му. От приетия като
доказателство двустранен констативен протокол за ПТП, неоспорен от ответника, съдържащ
подписите на водачите на л.а. „**********“ с рег. № ********* И. С.ова Д. и на т.а.
„***********“ с рег. № ******** М. И. Б., се установява, че на 03.01.2023 г. в 08.30 часа, в
*************, на паркинга на магазин „*****“ е настъпило ПТП, като в съставения ДКП се
съдържа изявление на водача на тежкотоварния автомобил, че произшествието е настъпило
по негова вина. Отразено е, че произшествието е настъпило „при тръгване/при отваряне на
врата“ на т.а. „***********“ , докато л.а. „********** ******“ е влизал в „частен
паркинг/черен път“, както и че на лекия автомобил с нанесени щети по предната броня,
предния ляв калник и предната лява врата. Прието като доказателство е Уведомление за
щета от 04.01.2023 г., подадено до застрахователя по имуществената застраховка ЗАД
„Алианц България“ АД, в което са описани идентични обстоятелства и е посочен начин на
обезщетяване – чрез ремонт в доверен сервиз. Приложени са документи за извършен опис и
оглед на щета № 0300/23/777/500058, както и доклад, с който е одобрено плащането на
извършилия ремонта сервиз за сумата от 3 864, 37 лв.
От приетите без възражения заключения на вещото лице, които съдът кредитира като
обективно и професионално изготвени, се установява, че описаният от ищеца механизъм
съвпада с данните по делото, а именно на 03.01.2023 г. водачът на т.а. „***********“ с рег.
№ ******** предприема маневра за потегляне от паркомясто, намиращо се в района на
паркинг, вследствие на което настъпва съприкосновение с преминаващия зад него л.а.
„********** ******“ с рег. № *********. Експертът е направил извод, че от механизма на
ПТП и отразените в ДКП видими увреждания, щетите по лекия автомобил се намират в
пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. Посочено е още от
вещото лице, че стойността необходима за възстановяване на лекия автомобил по средни
пазарни цени към датата на произшествието е 3 550, 06 лв., стойността, изчислена на база
средни пазарни цени на частите и труд от алтернативни сервизи към датата на ПТП е 3 398,
26 лв., а стойността, необходима за възстановяване на база алтернативни части и
алтернативни сервизи е 3 177, 71 лв.
Застрахователят по гражданска отговорност по отношение на водача, управлявал т.а.
„***********“ ЗАД, „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е заплатил на ищцовото
дружество ЗАД „Алианц България“ АД сума в размер на 2 652,22 лв. за погасяване на
претендираното регресно вземане в общ размер от 3 879, 37 лв., включващо сторените
обичайни разноски по определяне на щетата. Спорно по делото е дължи ли се разликата
между платеното обезщетение от застрахователя по имуществената застраховка и
погасеното регресно вземане от застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Според настоящия състав при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е пазарната
стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на
3
вредата, или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.
Възстановяването се извършва с ново имущество от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ. Следователно, регресното право на ищеца е в обема на
пазарната стойност на причинените вреди без съобразяване на алтернативни части. При това
положение съдът намира, че сумата от 3 550, 06 лв. представлява действително дължимото
обезщетение във връзка с настъпилото застрахователно събитие. Страните не спорят, че
извънсъдебно е погасена сумата от 2 652, 22 лв. Следователно дължима остава сумата от
897, 84 лв., към която следва да се прибавят и дължимите обичайни разноски за определяне
на застрахователното обезщетение, които съгласно заключението на вещото лице възлизат на
15 лв., т.е. дължимата сума на застрахователя по имуществена застраховка възлиза на общо
912, 84 лв. и предявеният частичен иск следва да бъде уважен в пълен размер.
Предвид изложеното, предявеният частичен иск се явява изцяло основателен за сумата
от 912, 84 лв. Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 18.12.2024 г., до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски се поражда
в полза на ищеца. Ищецът доказва да е направил разноски в общ размер от 980 лева /в т.ч.
разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение в размер на 480 и депозит за вещо
лице в размер на 450 лв./ които следва да му се присъдят в пълен размер с оглед изхода на
спора.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАЕД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на ЗАД
“АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 16 на основание чл. 411 КЗ сумата от 912, 84 лв.,
предявена като частичен иск от сума в размер от 1 227,15 лв. и представляваща
невъзстановено изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300-23-777-500058 за
нанесени вреди на л.а. „********** ******“ с рег. № *********, собственост на „ПОРШЕ
МОБИЛИТИ БГ“ ЕООД, във връзка с настъпило пътно транспортно произшествие на
03.01.2023 г. по вина на водача на т.а. „***********“ с рег. № ********, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба на 18.12.2024 г. до окончателно изплащане на
вземанията.
ОСЪЖДА “ ЗАЕД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати
на ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
4
управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 16 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 980 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5