Р Е Ш Е Н И Е № 52
Гр.София, 20.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, 1-ви състав, в публично съдебно заседание на 13.април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДИ ЙОРДАНОВ
при секретаря М. Букина, като разгледа докладваното от съдия Йорданов т.д. №228 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.238 и сл ГПК.
С исковата молба „С.д.к.” АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, площадка на „С.” АД, представлявано от изпълнителния директор Л. Л. e предявило срещу „С.Г.” ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н. Т. Н.обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.327, ал.1 от ТЗ, за заплащане общо на сумата от 27001 лева, предявени като частични, дължими по прекратен Договор №044/24.03.2016 год. за дърводобив до временен горски склад, подвоз, товарене и транспорт на дървесина и анекс №1/30.08.2016год. и анекс №2/20.12.2016год. към него, сключен между „С.д.к.” АД като възложител и „С.Г.” ЕООД като изпълнител, от които:
1. сумата от 25001 лв. (двадесет и пет хиляди и един лева), представляващи част от остатъка по аванс подлежащ на връщане, претендирани на основание чл.79 от ЗЗД, от общо дължимата сума в размер на 53 522,64 лева. (петдесет и три хиляди петстотин двадесет и два лева и шестдесет и четири стотинки), ведно със законната лихва върху предявената главница, считано от датата на подаване на настоящата искова молба – 10.11.2017 год. до пълното й изплащане (виж. уточн. молба вх. №10585/29.11.2017г. – л.31-л.32);
2. сумата от 1000-лв. (хиляда лева) предявена като частичен иск от общо дължимата сума в размер на 15 492,86 лв. (петнадесет хиляди четиристотин деветдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща договорна неустойка в размер на 20% по чл. 8.3 от договор №044/24.03.2016 год. и на основание чл. 92 от ЗЗД, начислена върху стойността от 77 464,30 лева на недоставената 2024,20 м3 дървесина от договорените 2359 м3. (виж. уточн. молба вх. №10585/29.11.2017г. – л.31-л.32);
3. сумата от 1000-лв. (хиляда лева),
предявена като частичен иск от общо дължимата сума в размер 8286,30 лв. (осем хиляди двеста осемдесет и шест лева и тридесет стотинки),
представляваща стойността на продадена
на ответника, по реда на чл.1.3 от
Раздел І на договор №044/24.03.2016 год., и съгласно данъчна фактура
№**********/01.08.2017год 170,50м3 дървесина,
ведно със законната лихва върху предявената главница, считано от датата на
подаване на настоящата искова молба – 10.11.2017 год. до пълното й изплащане (виж.
уточн. молба вх. №10585/29.11.2017г. – л.31-л.32).
Претендират се и сторените по делото разноски.
Ищецът „С.д.к.”
АД, твърди в исковата си молба следното:
Твърди, че в изпълнение на задълженията си по чл. 2.3 от сключения между „С.д.к.” АД и „С.Г.” ЕООД, Договор №044/24.03.2016 год. за дърводобив до временен горски склад, подвоз, товарене и транспорт на дървесина, с платежно нареждане от 25.03.2016год. превел на ответника аванс в размер на 66 456 лева с вкл. ДДС, за което ответникът издал данъчна фактура № 222/28.03.2016 год.
Срещу получения аванс и в изпълнение на предмета на процесния договор, ответникът, в качеството си на изпълнител, следвало да извърши дърводобив до временен горски склад, подвоз, товарене и транспорт, до склада на „С.” ЕАД в гр. С. на 2 359 м3 маркирана дървесина на корен от територията на Държавно горско стопанство – Г., отдели и подотдели 1 „а” и 2 „а”.
Договорът бил сключен за 2359 м3 дървесина на обща стойност 92030 лева, която цена е била определена на ищеца в качеството му на купувач на тази дървесина от продавача „С.” ДП с ЕИК.в качеството му на продавач, съгласно сключения между ищеца и последното договор №34/07.04.2015год. за продажба на стояща дървесина на корен.
Работата на ответника била да добива и доставя посоченото количество дървесина.
От договорените 2359 м3 дървесина ответникът доставил на ищеца 164.30м3 на стойност 6279,40 лева и е закупил 170.50м3 на стойност 8286,30 лева, които количества ищецът приспаднал от договорените 2359 м3 дървесина, поради което твърди, че неизпълнението на ответника е за останалите 2024.20м3 на стойност 77 464.30 лева, върху която е била начислена и договорната неустойка в размер на 20% по реда на чл.8.3 от процесния договор в размер 15 492,86 лева, от която претендира частично с настоящата искова молба в размер на 1000 лева. (виж. уточн. молба вх. №10585/29.11.2017г. – л.31-л.32).
Твърди, че и до момента ответникът доставил само 182,16 тона (164,30 м3) дървесина със стойност на дърводобива 12933,36 лева, съгласно издадените от него фактури с №388/30.09.2016 год. и №392/10.10.2016 год. Сочи, че видно от посочените фактури, стойността й била прихваната от преведения аванс от 66 456 лева. С оглед на това твърди, че остатъкът по аванса е в размер на 53 522,64 лева и че по отношение на останалата договорена дървесина е налице неизпълнение на договора от ответника „С.Г.” ЕООД.
По реда на
чл.1.3 от Раздел І от договор №044/24.03.2016 год., ищецът продал на ответника
170,50 м3, подробно описана в издадената от него фактура №
70000000311/01.08.2017 год., на стойност 8 286, 30 лева. (виж.
уточн. молба вх. №10585/29.11.2017г. – л.31-л.32).
Ищецът излага още, че поради трайното неизпълнение на задълженията от страна на ответното дружество по процесния договор, с Анекс №1/30.08.2016 год. крайният срок на договора бил удължен до 30.12.2016 год., а с Анекс №2/30.12.2016 год. до 30.10.2017год. Твърди, че ответникът неизпълнил задълженията си по процесния договор и до изтичането на срока уговорен Анекс №2/30.12.2016 год. – 30.10.2017 год.
С писмо
изх.№103/13.09.2017 год., ищецът предупредил ответника, че са налице основания
за предсрочно прекратяване на процесния договор, в резултат на което последният
поискал и била проведена двустранна среща между страните, на 18.09.2017 год. в
гр. С.. На тази среща ответникът поел ангажимент да изпълни задълженията си по
процесния договор, което не било сторено, за това с писмо изх. №
117/04.10.2017год., ищецът отправил покана до „С.Г.” ЕООД, да изпълни
задълженията си по договора до изтичането на уговорен с Анекс №2/30.12.2016
год. срок – 30.10.2017 год. (виж. уточн. молба вх. №10585/29.11.2017г. –
л.31-л.32).
Договор
№044/24.03.2016 год. бил прекратен на 30.10.2017 год., съгласно чл.7.4 от
същия, с изтичането на срока уговорен с Анекс №2/30.12.2016 год. (виж.
уточн. молба вх. №10585/29.11.2017г. – л.31-л.32).
Ето защо, моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника „С.Г.” ЕООД общо на сумата от 27001
лева, дължими по прекратен Договор №044/24.03.2016 год. за дърводобив до
временен горски склад, подвоз, товарене и транспорт на дървесина и анекс
№1/30.08.2016год. и анекс №2/20.12.2016год. към него, сключен между „С.д.к.” АД като възложител и „С.Г.” ЕООД като изпълнител, от които:
1. сумата от 25001 лв. (двадесет и пет хиляди и един лева), представляващи част от остатъка по аванс подлежащ на връщане, претендирани като неплатени задължения на основание чл.79 от ЗЗД, от общо дължимата сума в размер на 53 522,64 лева. (петдесет и три хиляди петстотин двадесет и два лева и шестдесет и четири стотинки), ведно със законната лихва върху предявената главница, считано от датата на подаване на настоящата искова молба – 10.11.2017 год. до пълното й изплащане (виж. уточн. молба вх. №10585/29.11.2017г. – л.31-л.32);
2. сумата от 1000лв. (хиляда лева) предявена като частичен иск от общо дължимата сума в размер на 15 492,86 лв. (петнадесет хиляди четиристотин деветдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща договорна неустойка в размер на 20% по чл. 8.3 от договор №044/24.03.2016 год. и на основание чл. 92 от ЗЗД, начислена върху стойността от 77 464,30 лева на недоставената 2024,20 м3 дървесина от договорените 2359 м3. (виж. уточн. молба вх. №10585/29.11.2017г. – л.31-л.32);
3. сумата от 1 000лв. (хиляда лева), предявена като частичен иск от общо
дължимата сума в размер 8286,30 лв. (осем хиляди двеста осемдесет и
шест лева и тридесет стотинки), представляваща, представляваща стойността
на продадена на ответника, по реда на чл.1.3 от Раздел І на договор №044/24.03.2016
год., и съгласно данъчна фактура №**********/01.08.2017год., 170,50м3 дървесина, ведно със
законната лихва върху предявената главница, считано от датата на подаване на
настоящата искова молба – 10.11.2017 год. до пълното й изплащане (виж.
уточн. молба вх. №10585/29.11.2017г. – л.31-л.32).
Претендира
се присъждането на направените по делото разноски.
С исковата молба и уточняващата я
такава вх.
№10585/29.11.2017г. – л.31-л.32 се представят заверени копия от
писмени документи, подробно описани в опис на приложените доказателства,
съдържащ се в същите и се прави искане за допускането и приемането им като
доказателства по делото.
На основание чл.195 от ГПК се прави и искане за допускане и
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице, по която след като се запознае с
приложените по делото документи и проверка на място в счетоводствата на
страните да отговори на въпросите формулирани в исковата молба и на
допълнителните въпроси формулирани в писмена молба вх. №10585/29.11.2017г.
С
исковата молба е направено и особено искане на основание чл.389, ал.1 ГПК, да
бъде допуснато обезпечение на предявените искове, с налагане на запор върху
всички банкови сметки на ответника, до
размера на предявените искове, в посочените в и.м. банки.
Препис
от исковата молба е връчен на ответника „С.Г.”
ЕООД с обратна разписка – на 04.12.2017г. и в срока по чл.367 ал.1 от ГПК,
същият е подал писмен отговор, с който единствено е направил изявление, че с
ищеца са постигнали спогодба, съгласно която се е задължил да достави
договореното количество дървесина до 31.03.2018г. Направил е искане на
основание чл.229, ал.1 ГПК за спиране на производството по делото. Заявил е, че
няма да сочи доказателства.
Не е взел становище по наведените в исковата молба правни и фактически твърдения, както и по доказателствените искания на ищеца.
Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищеца и в срока по чл.372, ал.1 ГПК от същия на 15.01.2018г. е постъпило заявление, с която последният е заявил, че към момента не е постигната спогодба между страните и моли да бъдат продължени съдопроизводствените действия. Заявил е още, че би било възможно да бъде постигната спогодба, в случай че ответника изпълни до края на м. март 2018г. поне половината от договорените количества дървесина.
Ищецът поддържа изцяло първоначалната искова молба и уточняващата я такава.
С оглед липсата на отговор на исковата молба е заявил, че няма да подава допълнителна искова молба.
В съдебно заседание на 09.03.2018г. ищецът е увеличил исковете до пълните им предявени размери като е довнесъл дължимата държавна такса. Увеличението е допуснато с определение от съдебно заседание. Препис от молбата е изпратена на ответника, който не е взел становище и не е представил отговор.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца „С.д.к.” АД поддържа предявения иск и моли съда същият да бъде уважен като основателен и доказан. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като взе предвид направеното в съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца „С.д.к.” АД искане за постановяване на неприсъствено решение за основателно.
Налице са предпоставките на чл.238 ал.1 ГПК, а именно: „С.Г.” ЕООД е редовно уведомен на 06.02.2018г. за първото по делото заседание на 09.03.2018г. и не изпраща представител, не е депозиран писмен отговор в законоустановения срок, чл.367 ГПК, не е постъпила молба за разглеждане на делото в отсъствие на ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и кумулативно предвидените предпоставки на чл.239 ал.1 т.1 от ГПК, а именно: видно от върнатата разписка от съобщение изпратено до ответника „С.Г.” ЕООД и получено на 11.12.2017г. на ответника е било редовно връчено, с което са връчени преписи от исковата молба и приложените към нея доказателства, както и са му дадени подробни указания за неспазването на сроковете за размяна на книжа и не изпращането на представител в съдебно заседание, както и за възможността съдът да постанови неприсъствено решение при наличие на предпоставките на чл.239 от ГПК.
На трето място съдът намира, че са налице и предпоставките на чл.239 ал.1 т.2 ГПК, а именно: предявените искови претенции се явяват вероятно основателни, с оглед на приложените към исковата молба писмени доказателства и изложените в обстоятелствената част на същата твърдения, поради което и искането за постановяване на неприсъствено решение се явява основателно.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ще следва да бъде осъден ответника „С.Г.” ЕООД да заплати и направените от ищеца „С.д.к.” АД деловодни разноски в размер на 6630,-лв., от които 3150,-лв. държавна такса и 3480лв. адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.238 и чл.239 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА чл.79, ал.1, чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.327, ал.1 от ТЗ „С.Г.” ЕООД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „С.д.к.” АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, площадка на „С.” АД, следните суми:
- сумата 53 522,64 лева. (петдесет и три хиляди петстотин двадесет и два лева и шестдесет и четири стотинки) аванс по прекратен Договор №044/24.03.2016г. за дърводобив до временен горски склад, подвоз, товарене и транспорт на дървесина и анекс №1/30.08.2016год. и анекс №2/20.12.2016год. към него, ведно със законната лихва върху предявената главница, считано от датата на подаване на настоящата искова молба – 10.11.2017г. до пълното й изплащане.
- сумата 15 492,86 лв. (петнадесет хиляди четиристотин деветдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща договорна неустойка в размер на 20% по чл. 8.3 от договор №044/24.03.2016г., начислена върху стойността от 77 464,30 лева.
- сумата 8286,30 лв. (осем хиляди двеста осемдесет и шест лева и тридесет стотинки), представляваща стойността на продадена по договор №044/24.03.2016г., и съгласно данъчна фактура №**********/01.08.2017г. дървесина, ведно със законната лихва върху предявената главница, считано от датата на подаване на настоящата искова молба – 10.11.2017г. до пълното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „С.Г.” ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „С.д.к.” АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, площадка на „С.” АД, сумата от 6630,-лв. (шест хиляди шест стотин и тридесет лева), представляваща деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, чл.239 ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, чл.240 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: