МОТИВИ по НЧХД № 50352/2010г. по описа на
РС-гр. Монтана
Подсъдимият М.М.Ц. xxx е обвинен в това, че на
17.10.2010г. в гр. Монтана, в нощен клуб “Клеопатра”, причинил на И.Т.И. xxx
лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, не
опасно за живота, а именно-травма на главата с отток и кръвонасядане по горен и
долен клепач на ляво око, отток в областта на лявата скула и лява буза, счупване
на лявата скулова кост, травма на крайниците с охлузване в областта на лявата
колянна става, травма на 37 зъб/седми зъб на долна челюст в ляво/със счупване
на част от коронката му-престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Частният тъжител И.Т.И., чрез упълномощения си
представител-адвокат С. xxx поддържа обвинението и правната му квалификация. Счита,
че същото е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимия за
виновен в извършеното престъпление и му наложи справедливо наказание. Счита, че
предявения граждански иск относно причинените му имуществени и неимуществени
вреди е доказан по основание и размер, и моли съда да ги уважи изцяло, като му
присъди разноските по делото.
Съдът е дал ход на делото, при условията на чл.
269, ал. 4, б. ”а” от НПК.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с
доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
На 17.10.2010г. тъжителят И.Т.И. бил на рожден
ден на своя приятел-свидетеля Д.Д.. Присъствали и други гости. Към 2.00ч. през
нощта, компанията решила да продължи веселбата и всички се запътили към нощния
клуб “Клеопатра”. Свидетелите Н.П. и Д.Д. влезли в дискотеката, а тъжителят бил
след тях. От вътрешността на заведението се показала свидетелката Ц.Ц. и
заговорила тъжителя, който се намирал в предверието на увеселителното заведение.
Двамата се запознали от около месец и започнали да дружат. Виждали се на кафе. Станали
приятели. Свидетелката предварително знаела от тъжителя, че ще посети
“Клеопатра”, след като през деня двамата се уговорили, тази вечер да бъдат
заедно. Разговаряли приятелски, но разговорът им в дискотеката, бил прекъснат
от подсъдимия М.Ц.-брат на Ц.. Тъжителят И. знаел, че Ц. има брат, но до
момента не бил го виждал. Докато тъжителят разговарял със свидетелката, изневиделица
усетил тъп удар отзад, откъм лявата му скула. От силата на удара тъжителят се
свлякъл на земята, като очилата му също паднали. Свидетелите П. и Д. се
спуснали да му помогнат. При вдигането му от земята, тъжителят им споделил, че
му станало лошо от удара с юмрук в лицето. Приятелите му намерили очилата и го
извели на въздух, отвън на площадката пред стълбището. Тъжителят не видял кой
го е ударил, но забелязал, че охранителя на заведението хваща някакво момче и
го извежда навън. Докато осмисли случилото се и отговори на приятелите си кое, как
е станало, тъжителят отново е ударен по главата, от внезапно появилия се Ц.. От
силата на удара пострадалият И. пада отново на земята, при което падат и
очилата му. Вследствие на получената травма от удара, лицето му започва да
кърви и се подува. Своевременната намеса на приятелите му, на присъстващата тълпа
от млади хора и отново, на охраната на заведението, предотвратила по-нататъшния
побой над пострадалия. Впоследствие, И. бил качен на такси, което го отвело в
къщи. На следващия ден пострадалия потърсил съдебния лекар “с ужасна болка и
подута глава. ”От своя страна този лекар, виждайки в какво състояние се намира,
му препоръчал да отиде в болницата или при личния си лекар, като междувременно
се консултира с невролог и ортопед. В резултат на лекарската консултация, тъжителят
бил изпратен на лечение във Военно-медицинската академия в гр. София, където
бил опериран.
Видно от експертното заключение на назначената
съдебно-медицинска експертиза, извършена от съдебния лекар д-р И. Д.-Н-к
отделение”Съдебна медицина” при МБАЛ “Д-р Ст. Илиев” АД-гр. Монтана, от
нанесеният му побой на 17.10.2010г., тъжителят е получил следните увреждания:
-Травма на главата с:оток и кръвонасядане по
горен и долен клепач на ляво око, оток в областта на лявата скула и лява буза, счупване
на лявата скулова кост.
-Травма на 37 зъб/седми зъб на долна челбюст в
ляво/със счупване на част от коронката му.
Вещото лице е констатирало, че уврежданията са
получени по механизма на удари с или върху тъпи и тъпоръбести предмети и добре
отговарят да са получени по време и начин посочен от пострадалия.
В заключение вещото лице обобщава, че тези
увреждания са от естество да му е причинено ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕ
ОПАСНО ЗА ЖИВОТА, с оздравителен период на травмите/при условия, че не настъпят
усложнения/около 20-25 дни, като несъмнено пострадалият е търпял и значителни болки
и страдания.
Горната фактическа обстановка се установява по
несъмнен и безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства. Съдът
изцяло кредитира показанията на свидетелите Н. П. и Д. Д., които независимо, че
са приятели на тъжителя, споделят лични впечатления, не са заинтересовани от
изхода на делото, показанията им се подкрепят от събраните писмени
доказателства и констатациите от медицинската експертиза. Свидетелите са
очевидци на побоя и в подробности изясняват неговия механизъм, включително-авторството
на деянието, времето и мястото на нанасянето на ударите върху тъжителя, видът и
характерът на причинените увреждания, състоянието му след това, обстановката
при която е извършен-в присъствието на множество граждани. Показанията им са
логични, обективни и взаимно се допълват. Съдът не дава вяра на показанията на
свидетелката Ц., която е сестра на подсъдимия и чиято версия за побоя не се
поркрива с изяснената по делото фактическа обстановка. В рамките на делото, пред
два различни съдебни състава, свидетелката мени два пъти показанията си. При
положение, че брат й се намира в дискотеката и знае, че тъжителят й дава
наркотици и както сама твърди, че брат й “Много пъти е предупреждавал И. да ме
остави зарад наркотиците”, а в същото време се е уговорила с тъжителя да се
видят през нощта в същата дискотека, тъй като все още били приятели, не е ли
могла по някакъв начин да предотврати евентуалния сблъсък между двамата. Да
предупреди тъжителя, като я види в дискотеката, да не се приближава до нея. Напротив,
като го видяла, сама отишла при него и започнали да разговарят приятелски. Съдът
не дава вяра и на показанията на свидетеля В., който твърди, че предупредил
подсъдимия, че сестра му Ц. излиза с тъжителя И., а от Ц. разбрал, че И. й
давал наркотици. И това бил повода брат й-подсъдимия Ц., да нанесе побой на
тъжителя И.. По делото не се събраха данни, които да подкрепят тези показания. Напротив,
до този момент подсъдимият не е познавал тъжителя. Брата и сестрата са били на
различни маси. А свидетелят В. сам твърди, че не е бил в дискотеката по това
време.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че с деянието си подсъдимия М.М.Ц. е осъществил от обективна страна
състава на чл. 130, ал. 1 от НК, като на 17.10.2010г. в гр. Монтана, в нощен
клуб “Клеопатра”, причинил на И.Т.И. xxx лека телесна повреда, изразяваща се
във временно разстройство на здравето, не опасно за живота, а именно:травма на
главата с отток и кръвонасядане по горен и долен клепач на ляво око, отток в
областта на лявата скула и лява буза, счупване на лявата скулова кост, травма
на крайниците с охлузване, охлузна и разкъсно-контузна рана в областта на
дясната лакетна става, охлузване в областта на лявата колянна става, травма на
37 зъб/седми зъб на долна челбяст в ляво със счупване на част от коронката.
При осъществяване на деянието, подсъдимия е
действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй
като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Съобразявайки горното и събраните в хода на
процеса доказателства, съдът прие, че с деянието си подсъдимият е осъществил
състава на престъплението, описано в тъжбата.
При определяне на вида и размера на наказанието,
съдът взе предвид наказанието предвидено в текстта на чл. 130, ал. 1 от НК, разпоредбите
на общата част, касаещи материята, а също и обстоятелствата от значение за
вината. При индивидуализиране на наказанието съдът съобрази смегчаващите вината
обстоятелства, свързани с младата възраст на подсъдимия и липсата на съдимост. Като
отегчаващи вината обстоятелства, съдът намери преобладаващата агресивност в
поведението му, прояваваща се внезапно, без подсъдимият да анализира
обстановката, без да е предизвикан по какъвто и да било начин, която в случая
му прави лоша услуга. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът прие високата
степен на обществена опасност на деянието, което е извършено на публично място,
извършено е посегатество върху телесната неприкосновеност, свързано с премерена
сила и целенасоченост на ударите единствено върху главата на пострадалия, не
признаване на вината, пренебрежително отношение към случилото се-не явяване в
съдебно заседание, за да отстоява позицията си, криворазбрана загриженост за
закрила на сестра си. Съобразявайки всички тези обстоятелства с правно значение,
съдът намери, че за подсъдимия Ц. са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК/в редакцията й преди изменението публикувано в ДВ бр. 26/2010г. /, в сила от
10.04.2010г. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание-ГЛОБА в размер на 1 000 лв. За деяние по чл. 130,
ал. 1 от НК се предвижда наказание до две години лишаване от свобода или
пробация. Пряко от деянието, не са настъпили имуществени вреди.
Съдът не приема възражението на защитника на
подсъдимия, че в случая се касае за чл. 9, ал. 2 от НК, за маловажност на
случая, тъй като степента на обществената опасност на деянието е явно
незначителна. Наличието на малозначителност се определя от всички обстоятелства,
които се отнасят до извършеното деяние. В случая съдът и приел, че подсъдимият
е извършил от обективна и от субективна страна състава на чл. 130, ал. 1 от НК.
Чистото съдебно минало и липсата на имуществени вреди от дянието му, са
основания за приложение на чл. 78а от НК/ при наличие и на останалите законови
предпоставки/. Съдът не споделя изтъкнатия от упълномощеният представител на
подсъдимия мотив, за противоправното поведението на подсъдимия-били го предупредили,
а и от сестра си знаел, че пострадалият предлагал на сестра му наркотици и това
бил единствения начин, да предотврати надвисналата опасност над родната му
сестра. По делото не се събраха убедителни доказателства в тази посока, освен
показанията на Ц. и В., които съдът не кредитира. Вместо да поговори със сестра
си и я убеди да прекрати тази “пагубна”връзка с пострадалия, която едва била
започнала, ако това наистина е така, подсъдимият възнесъл правосъдие, чрез
публичен побой и опозоряване на “виновника”. Братската обич и загриженост в
този случай би следвало да се прояви по отношение на непълнолетната по това
време сестра, не с демонстриране на физическа сила, а със съвети, по това време
на денонощието и през учебния сезон, да не посещава подобен род заведения. Наличието
на явна незначителност, както вече се посочи, се определя по всички фактически
обстоятелства, които се отнасят до извършеното деяние. При определяне на
наказанието съдът съобрази не само мотивите за извършване на деянието, но и
характера на извършеното, което представлява общоопасно такова, както и времето
на осъществяването му/в нощно заведение/, на публично място, без каквото и да е
предупреждение. След извеждането му от нощния клуб от охраната, подсъдимият се
завръща и за втори път нанася втори удар по главата на пострадалия. Тези
обстоятелства не сочат на явна незначителност на деянието.
С така наложеното по вид и размер наказание
съдът намира, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и
генерална превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително
и възпитателно по отношение на този подсъдим и останалите граждани.
ПО
ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ
На основание чл. 84 и сл. от НПК в настоящето
наказателно производство е приет за съвместно разглеждане предявения от частния
тъжител и граждански ищец срещу подсъдимия граждански иск за присъджане на
обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди в размер на
10 000 лв. и имуществени вреди, вследствие на проведеното лечение, в размер
на 124.34 лв.
Съдът намери предявения граждански иск за
присъждане на причинени на тъжителя неимуществени вреди от деянието, за
частично основателен.
Установената по делото и цитираната по-горе
фактическа обстановка доказва по несъмнен начин да са налице всички
задължително необходими елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД. За да е осъществен този състав, трябва да са налице
настъпила вреда, противоправно поведение и причинна връзка между тях. По делото
безспорно е установено, че вредите настъпили за гражданския ищец в размер на 124.34
лв. са вследствие на проведеното лечение. Предявеният граждански иск в този
размер е основателен и доказан както по основание, така и по размер, и съдът
уважи изцяло исковата претенция.
Установената по безспорен начин фактическа
обстановка отразена по-горе сочи, че подсъдимия Ц. следва да се осъди да
възстанови всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
престъпното му поведение. От заключението на назначената и неоспорена от
страните съдебно-медицинска експертиза безспорно се установява вида, броя и
характера на причинените на пострадалия телесни повреди, както и
продължителността на лечението на същите. Вещото лице е отразило прецизно
многобройните наранявания по цялото тяло на пострадалия и търпените болки при
огледа непосредствено след побоя, както и последващите медицински интевренции, а
именно:получен отток по горен и долен клепач и тъмно-виолетово-синкаво
кръвонасядане на площ с размери около 5/3.5 см., като областта под долен клепач
към скулата и бузата е леко оточна и силно болезнена при опипване, а движението
на долната челюст при отваряне и затваряне на устата е леко ограничено. На
задната повърхност на дясната лакетна става има охлузна рана на площ с размери
около 3/2 см. покрита с червено-кафеникава коричка в средната част на която има
и рана с окръглена форма и диаметър около 0.5 см. с неравни сравнително добре
слепени ръбове, покрити с червено-кафеникава коричка. В областта около раната
има и плътни петнисти червено-кафеникави охлузвания на площ с размери около 7/5
см. На задната повърхност на лявата лакетна става има плътни червено-кафеникави
охлузвания на площ с размери 2/1 и 1/1 см. На предно-вътрешната повърхност на
лявата колянна става до капачката има петнисто плътно червено-кафеникаво
охлузване с размери около 4/1 см. като областта е болезнена при опипване, а
движенията на колянната става са леко ограничени.
Вследствие на побоя, пострадалият е получил и
травма на 37 зъб, като в заключението е отбелязано, че на този зъб при
лечението е поставена обтурация и химиополимерен композит. След нанесен побой
вестибуларната стена на същия е фрактурирана и подлежи на повторно
лечение-поставяне на обтурация и обвивка коронка... Освен това, на 1.11.2010г. пострадалият
е постъпил на лечение в специализирана болница за активно лечение по
лицево-челюстна хирургия-гр. София, където е опериран под обща анестезия, вследствие
счупване на лявата зигоматичната кост и дъгата. В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението си, като установява, че несъмнено пострадалият е търпял
значителни болки и страдания при получените увреждания. При промяна на времето
впоследствие, също ще се усеща болка на оперираното място. В съдебно заседание
пострадалият твърди, че”Дори в момента лявата половина и зъбите не ги усещам. При
промяна на времето много ме боли, някаква тъпа болка, цялата половина ме боли. ”Вещото
лице установява също, че оздравителния период при такива наранявания е около
20-25 дни. Независимо от претърпените физически болки, страдания и неудобства, които
и понастоящем търпи, пострадалият е бил притеснен и се е почувствал крайно
неудобно от начина по който е бил нападнат и ударен-изневиделица, пред близки, познати
и непознати хора, на публично място. Причинените вреди са пряка и
непосредствена последица от осъщественото деяние, за което подсъдимият е
признат за виновен. По справедливост, с оглед вида и броя на причинените
телесни увреждания, а и конкретно претърпените страдания от страна на
пострадалия и конкретната фактическа обстановка, съдът прие, че на пострадалия
следва да бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
дянието в размер на 3 000 лв., заедно със законната лихва, считано от 17.10.2010г.
до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли предявения граждански иск в
останалата му част, до предявения размер, като неоснователен. Съдът присъди и
разноските по делото в полза на частния тъжител, в размер на 572.50 лв.
Съобразно изхода на делото, съдът осъди
подсъдимия Ц. да заплати по сметка на ВСС разноски по делото в размер на 124.97
лв. върху уважената част на гражданския иск и 5 лв. държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
При този фактически разбор и правен на
доказателствата, съдът постанови присъдата си
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: