Р Е Ш Е Н И Е
№ 166
гр. Враца, 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в
публично заседание на 13.05.2021 г. /тринадесети
май две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието
на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА адм.
дело № 148 по описа на АдмС – Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. АПК, вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба
на * М.М., в качеството му на * на В.О.К., * и законен представител на ЕТ
„М. – В.К.“ ***, против ЗППАМ № 21-0248-000090/08.03.2021 г., издадена от Началник
РУ – Бяла Слатина към ОДМВР – Враца, с
която е приложена ПАМ по чл. 171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП „Прекратяване на
регистрацията на ППС товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № ******** за срок от 6 месеца“.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената
заповед поради издаването ѝ при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на заповедта и
присъждане на направените по делото разноски, съобразно приложен списък по чл.
80 ГПК.
В с.з. жалбоподателят
редовно призован не се явява и не се представлява. От процесуалния му
представител * М. е депозирано писмено становище, в което по съществото на
спора поддържа и доразвива изложените в жалбата съображения.
Ответникът – Началник
РУ – Бяла Слатина при ОДМВР - Враца не ангажира становище по жалбата.
Представителят на
ОП-Враца, прокурор Вътов дава заключение за незаконосъобразност на оспорената
заповед и уважаване на жалбата. Излагат се доводи се, че не са налице условията
на чл.171, т.2а,б.“а“ ЗДвП, които дават основание да бъде наложена
принудителната мярка.
По делото са приети и
приложени представените с жалбата и с административната приписка писмени
доказателства.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови
права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149, ал.1 АПК. Видно от
разписката върху заповедта, същата е
получена от адресата на 12.03.2021 г., а жалбата против нея е изпратена в съда по
пощата, с дата на пощенското клеймо 19.03.2021 г., с оглед на което същата се
явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 08.03.2021г.
около 15:44ч. в *** с посока на движение към *** е спрян за проверка товарен
автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № ********, като при проверката е установено, че
водачът Б.О.Г. управлява процесното МПС без да притежава СУМПС, което е отнето
на 06.03.2021 г. Съставен му е АУАН Серия GA,
№ 369504, за нарушение по чл.150 от ЗДвП, приложен като доказателство по
делото.
На същата дата 08.03.2021 г. Началник РУ – Бяла Слатина при ОДМВР
– Враца е издал оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 21-0248-000090/08.03.2021г., с която
на собственика на автомобила и настоящ жалбоподател – ЕТ „М.К.“, със законен
представител В.О.К. е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП
„Прекратяване на регистрацията на ППС товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № ********
за срок от 6 месеца“ и са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели № ********.
Органът е приел, че оспорващият виновно е нарушил чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на
Определение на съда от 06.04.2021 г., с писмо вх. № 799/15.04.2021 г.,
административният орган е изпратил и АУАН серия GA,
№383103/06.03.2021г., разпечатан от Система за управление на
административнонаказателна дейност /АИС АНД/, приложен към доказателствата по
делото.
Правомощието на
Началник РУ към ОДМВР - Враца да издава заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП
произтича от Заповед рег. № 369з-108/17.01.2020 г. на Директора на ОД на МВР –
Враца, приложена към делото. Приложена е и справка за нарушител/водач, относно
лицето Б.Г..
При така установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната
разпоредба на чл.168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като съгласно ал. 2
на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а,
4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
В случая
по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от Началник РУ – Бяла
Слатина към ОДМВР - Враца, чиято компетентност е установена в т.1.5
на приложената по делото заповед № 369з-108/17.01.2020
г. на Директора на ОДМВР – Враца, която е издадена въз основа на заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, съгласно
отбелязването в нея, определяща службите за контрол по чл.165 от ЗДвП /служебно
известна на съда/. Следователно ЗППАМ е издадена от материално и
териториално компетентен орган, с оглед
на което не са налице отменителни основания по чл.146, т.1 от АПК.
Заповед за прилагане на ПАМ №21-0248-000090/08.03.2021г.
на Началник РУ – Бяла Слатина към ОДМВР - Враца е издадена
в писмена форма и е подписана от своя издател, посочен е адресата, има ясна
разпоредителна част, като съдържа указания пред кой орган и в какъв срок може
да се обжалва. Фактическите основания, посочени в оспорвания акт и довели до
прилагане на принудителната мярка е предоставяне на управлението на процесното
МПС на лицето Б.Г., който не е правоспособен водач. Действително в
обстоятелствената част на заповедта не е отбелязано съставен ли е АУАН за това
нарушение, с кой номер, от коя дата, от кого и срещу кое лице, но в диспозитива
на същата е посочено, че се издава във връзка със съставен АУАН серия GA, № 369504/08.03.2021г., представен
с административната преписка, против Б.Г., за това, че управлява т.а „Пежо
Боксер“ с рег. № ********, собственост на жалбоподателя, без да е правоспособен
водач, с което виновно е нарушил чл.150 ЗДвП. Този АУАН е вписан като
фактическо основание за издаване на заповедта и същата се позовава на него,
поради което съдът приема, че оспорения акт е мотивиран и притежава необходимото
съдържание, разписано в чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.172, ал.1
от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.4 от ЗДвП в
случаите по чл.171, т.2,
букви "в", "к",
"л",
"м", "н" и т. 2а,
свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със
съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето,
управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл.171, т. 2а
се изземват и табелите с регистрационен номер. Следователно във всички случаи
следва да има съставен акт за нарушение срещу неправоспособния водач и във
всички случаи в издадената заповед освен отделно описание на нарушението,
станало основание за прилагане на мярката, следва да се съдържа и позоваване на
акта за нарушение, каквото позоваване в оспорената заповед е налице. Този акт
притежава не само обвинителна и констативна функция, но и сезираща органа,
компетентен да приложи ПАМ. Издателят на заповедта за прилагане на ПАМ установява
фактите, които са основание за прилагане на мярката не лично и непосредствено,
защото не той констатира извършеното нарушение. Той се запознава с тези факти
именно посредством съставения акт и вписаните в него обстоятелства. В случая в текста на
заповедта фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това
и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за
прилагане на принудителната административна мярка. Органът се позовава и
препраща към съставен АУАН, серия GA, № 369504/08.03.2021 г., установените
обстоятелства, в който са послужили като фактическо основание за издаване на
ЗППАМ. Вярно е, че така изложените мотиви в оспорената заповед са пестеливи, но
и в този обем са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията
на административния орган за издаване на приложената му ПАМ. В случая с оглед
на изложеното не са налице нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са съществени и да водят до ограничаване правото на защита на
лицето, обект на административната принуда. Освен това за прилагане на мярката
не се изисква приемане и обсъждане на възражения на лицето, спрямо което тя е
приложена, с оглед на което се налага извода, че липсва основание за отмяна на
акта по чл.146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Независимо от горното ЗППАМ е
незаконосъобразна, поради постановяването ѝ в противоречие с материалния
закон и в несъответствие с неговата цел.
С нормата на чл.171,
т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна
мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или
по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до
една година.
При така цитираната
законова регламентация, необходимите материалноправни предпоставки за
приложение на тази норма са две: Първо, собственикът да управлява моторното
превозно средство, без да е правоспособен водач, да е лишен от това право, или
свидетелството му да е отнето. Второ, както е в конкретния случай, за прилагане
на мярката е – управление на МПС от трето, различно от собственика лице,
непритежаващо съответно СУМПС. Общото и в двата случая е, че адресат на мярката
по чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДвП може да бъде само лицето, изрично визирано в
правната норма, т.е. субектът по отношение на който законодателят изрично е
посочил, че може да се прилага предвидената в разпоредбата ПАМ и това е
собственикът на МПС – в настоящия казус
именно жалбоподателя.
В случая
административният орган неправилно е приел, че са налице посочените по-горе предпоставки
на чл.171, т. 2а, б. “а“ ЗДвП, тъй като
от доказателствата по делото - адм. преписка не се установява, че по времето и
мястото, посочени в оспорената заповед, МПС „Пежо Боксер“ с рег.№ ********, собственост на жалбоподателят е управляван от лице, което не
притежава свидетелство за управление на МПС. Липсват каквито и да било доказателства,
които да потвърждават приетото от административния орган в оспорената ПАМ, че СУМПС
на Б.Г. е отнето на 06.03.2021 г. и към момента на проверката два дни по-късно
на 08.03.2021г. е бил неправоспособен водач. От представения по делото АУАН
серия GA, №369504/08.03.2021г.,
на който се позовава ответника, че лицето Г. е неправоспособен водач, видно
от АУАН серия GA
№ 383103/приложен
по делото/ се установява от този акт единствено, че на 06.03.2021 г., в ***, Г.
е управлявал същото МПС с незаплатена глоба наложена с фиш, с което е нарушил
чл.186, ал. 7 от ЗДвП и е уведомен за започване на производство по издаване на ЗППАМ.
Такава заповед, обаче, с която временно е отнето СУМПС до заплащане на
дължимата глоба, не е издадена нито към момента на постановяване на оспорената
в настоящото производство, нито към датата на провеждане на съдебното заседание
по делото, нито към момента на постановяване на настоящото решение. При това
положение не само, че няма влязъл в сила административен акт, с който СУМПС на
лицето да е отнето по административен ред, но изобщо такъв не е издаден. Предвид
обстоятелството, че с Решение № 3 от 23.03.2021 г. на КС на РБългария/
Обн. ДВ, бр. 26/30.03.2021 г./, нормата на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП е обявена за
противоконституционна, заповед за прилагане на ПАМ – временно отнемане на СУМПС
до заплащане на дължимата глоба и занапред не може да бъде издадена. От страна
на административния орган не са представени доказателства, а липсват и
твърдения Г. да е лишен
от право да управлява моторно превозно средство по административен или съдебен
ред или СУМПС да му е отнето по реда на чл. 69а от НПК.
Въз основа на
изложеното следва да се приеме, че на посочената в заповедта дата 08.03.2021
г. оспорващият не е предоставил управлението на водач, който не притежава
свидетелство за управление и спрямо него, в качеството му на собственик на МПС не
е било налице основанието по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП за прилагане на
процесната мярка – прекратяване на регистрацията на собственото му МПС за срок
от 6 месеца. Не е доказан правопораждащ фактически състав, липсва и основание
за прилагане на правомощието на административния орган за прекратяване
регистрацията на товарния автомобил,
собственост на жалбоподателя. Затова и
обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон – при липса на
материалноправните предпоставки за това и като недоказана, се явява
незаконосъобразна и подлежи на отмяна в условията на чл.146, т.4 от АПК.
Така издаден оспореният акт не съответства и на
целта на закона, тъй като функцията по обществено управление, възложена на
администрацията не предполага произволно прилагане на принудителната мярка, а
само в точно изброени в закон случаи. Те трябва да са
точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени в
нея. Принудителните административни мерки са действия на
администрацията, чрез които се упражнява държавна принуда за обезпечаване
осъществяването на различни правоотношения в сферата на изпълнително-разпоредителната
дейност. Най-общо същите са насочени към предотвратяване и преустановяване на
административни закононарушения, както и към отстраняване на вредните последици
от тях. Следователно издаването им трябва да е в
съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат
такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото
визираните в хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и прилагането
им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този смисъл е
недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в
закона, респ. при липса на всички нормативно установени за това условия.
Предвид всичко изложено по-горе, при
извършената служебна проверка, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, за
законосъобразност на оспорената заповед, на всички основания по чл.146 от АПК,
настоящият съдебен състав намира, че тя е издадена от материално и териториално
компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при
неправилно прилагане на материалния закон и в несъответствие с неговата цел. В случая са налице отменителните основания по чл.
146, т. 4 и т. 5 от АПК.
По изложените
съображения съдът намира, че жалбата е
основателна и доказана, а оспорената с нея заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Искането на
оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски е
своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради
което следва да бъде уважено. Ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати в полза на оспорващата страна разноски по делото, съгласно
представен списък /л.39/ в общ размер на 450.00, от които 50.00 /петдесет/ лева
дължима и платена държавна такса и 400.00 /четиристотин/ лева адвокатско възнаграждение, като от представения
договор за правна защита и съдействие /л.7/ е видно, че
договореното възнаграждение е заплатено в брой. Разноските следва да бъдат заплатени
от ЮЛ-ОДМВР-Враца, в чиято структура е органа издал оспорената заповед.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0248-000090/08.03.2021
г. издадена от Началник РУ – Бяла Слатина към ОДМВР – Враца, с която е
приложена ПАМ по чл.171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП „Прекратяване на регистрацията
на ППС товарен автомобил „Пежо Боксер“ с
рег. № ******** за срок от 6 месеца“.
ОСЪЖДА ОДМВР-Враца да заплати на ЕТ „М.-В.К.“ ***, представляван
от В.О.К., сумата от 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева разноски по делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал. 5 от ЗДвП.
АДМ.СЪДИЯ: