Р Е Ш Е Н И Е № 292
Гр.Сливен, 10.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на седми декември,
през две хиляди и двадесета година в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При
участието на секретаря Николинка Йорданова и при участието на прокурора ……..,
като разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска
адм.д. № 401 по описа за 2020 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от ЕТ
„Рост - Р. Х.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р. К.“ ….,
чрез адв. С.Р. *** срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-285-0048267/05.10.2020 г.,
издадена от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП. С оспорената заповед е разпоредено
запечатване на търговски обект – к. а., находящ се в: гр. С., бул. „Г.Д. "
№ …, стопанисван от ЕТ „Рост - Р. Х.“, ЕИК *** и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни на основание, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187,
ал. 1 от с.з. Оспорването
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 186
ал. 4 от ЗДДС, като образуваното производство се движи
по реда на чл. 145 и сл. от
АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт. Твърди, че при издаване на оспорената заповед административният орган не се е съобразил със събраните по делото доказателства. Счита, че предпоставка за издаване на процесната принудителна административна мярка било необходимо наказващият орган да е издал наказателно постановление, което да е в сила, тъй като жалбоподателят е лишен от възможността да се ползва от привилегията на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Нарушаването на това право представлявало съществено процесуално нарушение и представлявало самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Липсвали мотиви защо мярката е наложена за срок от 14 дни. Заявява, че в случая жалбоподателя се облага с патентен данък, което обстоятелство не било взето при налагане на мярката. Моли се съда за отмяна на оспорения административен акт. Претендира за направените по делото разноски.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Представено е писмено становище от адв. С.Р. *** редовно упълномощен, който поддържа жалбата. Представя квитанция за платен патентен данък.
В с.з. административният орган Началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно и своевременно призован, не се явява. Депозирано е писмено становище от п. п. юриск. Д. Ж.,
която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Представя доказателства. Заявява материална и процесуална законосъобразност
на оспорената заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на всички събрани по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 29.09.2020 г. длъжностни лица при ЦУ на НАП – и. по приходите извършили проверка за спазване на данъчно – осигурителното законодателства на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - к. а., находящ се в: гр. С., бул. „Г.Д. " № …, стопанисван от ЕТ „Рост - Р. Х.“, ЕИК ***. В 16:50 ч. била извършена контролна покупка на 1 брой ключ на обща стойност 3.00лв., заплатена в брой от единия проверяващ – Д. И. Ж., като плащането било прието от С. Р. Х. – р. в обекта. За плащането не била издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, модел Tremol ZS KL V2, ИН на ФУ: ZK070592 и ФП № 50132943, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. След легитимация на органите по приходи, от фискалното устройство бил отпечатан дневен финансов отчет с № 004502/29.09.2020 г., от който се установило, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Бил изведен от ФУ дневен финансов отчет и е констатирана касова разлика между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ в размер на 19.20лв. Цитираните установявания на органите по приходите били обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0048267/29.09.2020, с час на приключване на проверката 17:45 ч.
На 05.10.2020 г. Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП издал Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-285-0048267/05.10.2020 г., с която разпоредил запечатване на търговски обект – к. а., находящ се в: гр. С., бул. „Г.Д. " № …, стопанисван от ЕТ „Рост - Р. Х.“, ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з.
В заповедта са изложени съображения относно продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че при конкретното му определяне от административния орган са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, вида и характера на търговската дейност, стойността на извършената продажба на 29.09.2020 г. – 3,00 лв., наличие на касова разлика – 19,20 лв., среднодневния оборот на стойност – 52,64 лв., наличие на непогасени публични задължения в размер от 391,79 лева към 30.09.2020 г., декларираните финансови резултати от дейността на ЕТ по години, както и целите, които се иска да бъдат постигнати с налагането, а именно да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
Описано е, че с констатираното нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти.
Изложени са мотиви, че издаването на касова бележка е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, като се счита, че неизпълнението на това задължение води до отрицателни последици за фиска и до отклонение от данъчното законодателство.
Формиран е извод, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяване на реално извършените продажби, водещи до неправилно определяне на дължимите налози.
В мотивите на заповедта е отразено още, че при определяне на срока на ПАМ е съобразен принципа за съразмерност, както и че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният недопускане на вреда за фиска.
Към доказателствата по делото е приобщена
Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП, с която на началниците
на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени правомощия за издават
заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект
по чл. 186 от ЗДДС, включително да отнемат в полза на
държавата ползваното фискално устройство и да отнемат правото на лицето да
използва интегрираната автоматизирана система за управление на търговската
дейност по чл. 186 ал. 2 от
ЗДДС.
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-285-0048267/05.10.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е връчена на нейния адресат ЕТ „Рост - Р. Х.“ на 07.10.2020 г. Жалбата срещу същата, по която е образувано настоящото съдебно производство, е подадена чрез органа до настоящия съд на 20.10.2020 г.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене
годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените
към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка,
съдът формира следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено в
рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от
това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на съда в тази насока са
следните:
След като е сезиран с
оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в
административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от
АПК.
Обжалваният административен
акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите
правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което
го прави валиден.
Обжалваната заповед е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките
на предоставената му със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния
директор на НАП материална компетентност по чл. 186 ал.
3 от Закона за данъка върху добавената стойност. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона
писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема оспорената заповед като
валиден акт. Освен като валидна, при преценка и анализ
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени като неоспорени от
страните, обжалваната заповед се преценява от настоящата съдебна инстанция и
като издадена в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване
на всички съществени административнопроизводствени правила.
Оспорената заповед е издадена с правно основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност. Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. В изпълнение на тази законова разпоредба е издадена НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, съгласно ал.4, т.1 на чл. 118 от закона. Разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вменява императивно задължение всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно нормата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от същата наредба, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че оспорващият търговец, чрез свой служител не е изпълнило задължението, вменено с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, както и че е нарушило императива на чл. 25, ал. 1 от същия нормативен акт, нарушение, съставляващо от обективна и субективна страна неиздаване на фискална касова бележка от фискалното устройство за извършена продажба. Според отразеното в обстоятелствената част на заповедта, не е издаден фискален касов бон за извършено плащане в брой на стойност 3.00 лева от работещото ФУ на посочената дата и час. В протокола за извършена проверка е описано, че за извършената контролна покупка на 1 бр. ключ, заплатена в брой от Д. И. Ж. – и. по приходите, не е издаден фискален бон. Плащането в брой е прието от С. Р. Х. – р. ателие. Отпечатан е и дневен финансов отчет с № 004502/29.09.2020 г., от който се установява, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон.
Неиздаването на надлежен фискален документ за извършено плащане по реализирана продажба е абсолютна предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 186 от ЗДДС. Съгласно посочената като правно основание за издаване на процесната заповед разпоредба на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно, за прилагането на тази норма е необходимо да е налице извършено нарушение на установения ред за документиране и отчет на извършваните продажби от търговски обект, който ред, по арг. от чл. 3 ал. 1 и чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вменява задължение за регистриране на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка от фискалното устройство в обекта. В случая такова е било налично и в изправност, но представителят на търговеца не е издал касов бон за извършената продажба на стойност 3.00 лв. при извършената контролна покупка и реално заплащане на същата в брой. В настоящия случай нарушението е установено по безспорен начин от контролните органи. Освен това съставът на нарушението – неиздаване на касов бон, не се оспорва от жалбоподателя, а плащането на патентен данък не освобождава задълженото лице от изискването за издаване фискален бон. Доколкото ПАМ е въз основа на разпоредбите на ЗДДС, а допуснатото нарушение е за нарушение на Наредба издадена в изпълнение на ЗДДС, то целта на ПАМ следва да е съобразена и с целта на закона, посочено в чл. 1 от ЗДДС – облагане с ДДС. Ето защо съдът приема, че при издаване на оспорената заповед са били налице нормативно изискуемите предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка. Последната е съобразена като естество с относимата норма на чл. 186 ал. 1 – „запечатване на обект“ и като срок - наложена е за 14 дни, т.е. в рамките на законоустановения такъв (до 30 дни).
Неоснователни са твърденията
на жалбоподателя, че в заповедта липсват убедителни мотиви, които да обосноват
основателността на ПАМ и продължителността на срока й. В настоящия случай
нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3 от Наредбата е установено от
органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са
отразени в протокол сер. АА № 0048267/29.09.2020 г. Протоколът, съставен
по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им,
се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по
приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл.50, ал.
1 от ДОПК. Само по себе си
установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да
наложи ПАМ. По делото не са представени доказателства
от оспорващия, че не е извършено процесното нарушение.
Неотразяването на извършената контролна покупка от търговеца чрез издаване на фискална касова бележка от монтираното в обекта фискално устройство, констатирано със съставеният протокол не е опровергано с представени от търговеца доказателства по делото. Положителният факт-издаване на фискална касова бележка за осъществена продажба в търговския обект, следва да бъде установен и е в тежест на търговеца, тъй като липсата на издадена касова бележка е отрицателен факт, доказан със съставения протокол за извършена проверка.
При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая административният орган действа целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. ПАМ е наложена за срок от 14 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.
Процесната принудителна
административна мярка е от категорията на превантивните административни мерки,
чието предназначение е предотвратяване на противоправно деяние, респ. закононарушение и
неговите вредни последици. Същата, съобразно текста на чл.
186 ал. 1 т. 1 от ЗДДС не съставлява
административно наказание и няма санкционен характер. Съставянето на АУАН, респ. провеждане на
административнонаказателно производство по реда на ЗАНН (по арг. от чл. 186 ал.
1 от ЗДДС) има самостоятелен характер и не е правно обвързано с прилагането на
принудителна административна мярка. Разпоредбата
на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС предвижда, че ПАМ се прекратява от органа,
който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде
доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Прекратяването на изпълнението обаче е ирелевантно за преценката на
законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието за
издаването й е самото нарушение, а не дължимостта на наложената имуществена
санкция. Поради това нейното заплащане не може да
обуслови извод за незаконосъобразност
на атакуваната заповед. В този
смисъл е Решение № 7928 от 13.06.2018 г. на Върховния
административен съд постановено по адм. д. №
5361/2018 г., I отделение.
По изложените по – горе съображения настоящата съдебна инстанция намира, че Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-285-0048267/05.10.2020 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – к. а., находящ се в: гр. С., бул. „Г.Д. " № …, стопанисван от ЕТ „Рост - Р. Х.“, ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з. е валидна и издадена в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Подадената срещу същата жалба се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Основателно и своевременно се явява искането на административния орган за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 100,00 лева, съобразно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на оспорващата страна.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен
съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Рост - Р. Х.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р. К.“ …, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-285-0048267/05.10.2020 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – к. а., находящ се в: гр. С., бул. „Г.Д. " № …, стопанисван от ЕТ „Рост - Р. Х.“, ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з., като неоснователна.
ОСЪЖДА ЕТ „Рост - Р. Х.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р. К.“ …., да заплати в полза на ТД на Национална агенция по приходите гр. Бургас разноски в размер на 100,00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :