РЕШЕНИЕ
№ 413
гр. Пловдив, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20235330200027 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д. Г. Г. от *** против Електронен
фиш серия К № 6156899, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.21,
ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4 от
ЗДвП, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 800 лв. С жалбата се моли ел. фиш като неправилно и
незаконосъобразно издаден да бъде отменен по съображения, изложени в
жалбата.
В съдебно заседание пред районния съд жалбоподателят, редовно
призован, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от
пълномощник на жалбоподателя, с което се поддържа подадената жалбата.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, според което ел. фиш е правилно и
законосъобразно издаден. Претендират се разноски.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и срещу акт, подлежащ на ъсдебен
1
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 12.07.2022 г. в 13:54 ч. в гр.Пловдив, бул.Санкт Петербург до номер
1 посока Митница с АТСС ARH CAM S1 било установено движение на МПС
л.а. Тойота Корола Версо с рег.№ *** със скорост 82 км/ ч след отчетен
толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача при въведено ограничение в
населено място 50 км/ч.
За така установеното превишение на скоростта с 32 км/ ч на името на
жалбоподателя бил издаден обжалваният ел. фиш за нарушение по чл.21, ал.1
от ЗДвП, извършено при условията на повторност, в едногодишния срок от
влизане в сила на ЕФ К 4602968, като на основание разпоредбите на чл. 189,
ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от Закона за движение по пътищата, било
наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лв.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото писмени доказателства – заверено копие на
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, заверено
копие на протокол от проверка №123-СГ-ИСИС/02.12.2021 г. , заверено копие
на протокол за използване на АТСС рег.№ 1030р-13782/13.07.2022 г., справка
за собственост на МПС, снимка за разположението на уреда, данни за ЕФ К
4602968, както и веществени доказателствени средства по смисла на чл.189,
ал.15 от ЗДвП – снимков материал от клип.
Обжалваният ел. фиш съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържа данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката начините за доброволното й заплащане.
Нарушението е установено с АТСС, което е мобилно по смисъла на § 6,
т. 65, б.б от ЗДвП - временно разположено на участък от пътя, установяващо
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес.
2
АТСС е от одобрен тип, което се доказва от приложеното заверено
копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
със срок на валидност 07.09.2027 г.
АТСС, с което е установено нарушението, е преминало и предвидената
метрологична проверка, което се установява от заверено копие на протокол
от проверка №123-СГ-ИСИС/02.12.2021 г., чиято валидност не е изтекла към
датата на нарушението.
За използване на АТСС е съставен протокол рег.№ 1030р-
13782/13.07.2022 г., съдържащ данни за дата, място на контрол, брой свалени
изображения, номер на първо и последно изображение, начало и край на
работа с АТСС, имена на служителя, поставил началото и сложил края на
работа с АТСС, имена на служителя, проверил въведените в съставения
протокол данни. Мястото на контрол, часовия диапазон на работа с техн.
средство съвпадат с посочените в ЕФ данни за място и час на нарушението. В
потвърждение на извода за това е и снимковият материал, съдържащ данни за
географски координати и рег. номер на МПС – от онагледеното в снимката на
автомобила се установява, че е налице идентичност по отношение на дата,
място, локация и часови диапазон на осъщественото заснемане, което
еднозначно обвързва изображението с осъществена с описаното в протокола
техническо средство работа. Следователно съставеният протокол
представлява официален удостоверителен документ, чиято доказателствена
сила не е оборена.
Правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като законовата презумпция, предвидена в
чл. 188 от ЗДвП не е оборена. Жалбоподателят се явява собственик на МПС,
видно от приложената към преписката справка за нарушител, като в срока по
чл.189, ал.5 от ЗДвП от негово име не е подавана декларация, с данни за друго
лице, различно от собственика, което да е управлявало МПС на процесната
дата.
От изложеното съдът приема, че при използване на АТСС не са
допуснати процесуални нарушения, както и че фактическата обстановка
относно дата, място на нарушението и неговия автор е била правилно
установена.
Налице са обаче според съда процесуални нарушения, свеждащи се до
3
непълно описание на нарушението, свързани с извършването му при
условията на повторност, които са довели до неяснота при описание на
нарушението, а оттам и до ограничаване правото на защита на нарушителя.
В съдържанието на ел. фиш са налице данни за предходен акт – в случая
ел. фиш, обуславящ нарушението като извършено при условията на
повторност. Не се съдържат данни за дата на влизане в сила и нарушението,
за което преди това е санкциониран жалбоподателят. Съдържащите се в ЕФ
данни не са достатъчни за квалифициране на нарушението, извършено при
условията на повторност. Според разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП,
„повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по
чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено
като нов водач. Посочената законова разпоредба изисква в съдържанието на
ЕФ да бъде посочен освен акта, с който е бил наказан преди това
нарушителят, да се отбележи датата на влизане в сила на този предходен акт,
както и нарушението, за което е санкциониран. Това е така, тъй като
нарушението отговаря на признаците на такова, извършено при условията на
повторност, ако преди това е било извършено същото по вид нарушение,
както и не са изтекли предвидени за това срокове между извършване на
нарушението, за което е издаден ЕФ и другото, предхождащо го нарушение
от същия вид. Посочването единствено на предходния акт, с който е наказан
нарушителят не отговаря на изискванията за описание на нарушението,
извършено при условията на повторност. В този смисъл правото на защита е
нарушено, защото санкционираното лице не е наясно срещу какви факти в
тази част на повдигнатото срещу него обвинение следва да организира
защитата си.
Налице е и друг пропуск в съдържанието на ЕФ, който е съществен.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП,
въвеждащ законово ограничение за скорост при движение на МПС в
населено място. Материалният закон е приложен правилно. От събраните
доказателства се установява движение на МПС с 82 км/ч, т.е. с превишение на
скоростта с 32 км/ч. над максимално допустимата скорост, а именно 50 км/ч.
За посоченото в ЕФ нарушение жалбоподателят е санкциониран на основание
чл.189, ал.4 от ЗДвП, вр.чл.182, ал.4 от ЗДвП, като му е наложено
4
адм.наказание „глоба” в размер на 800 лв. Така избраният от адм.наказващият
орган начин за посочване на санкционната норма, въз основа на която е
наказан жалбоподателят, води до невъзможност да се прецени
законосъобразността на наложената глоба, доколкото нормата на чл.182, ал.4
препраща към ал.1, т.1 - 5, ал.2 или ал.3, т.1 – 5. Коя от посочените хипотези,
към които препраща разпоредбата, посочена като основание за налагане на
адм. наказание, има предвид наказващият орган в конкретния случай, не се
установява. Разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП изисква задължително
посочване на връзката й с основната санкционна разпоредба. Така посочената
санкционнна норма от наказващия орган в обжалвания ЕФ е непълна, същата
се явява и неясна за наказаното лице, тъй като същото не е било наясно
изначално въз основа на коя именно разпоредба му е определен размера на
наказанието с електронния фиш, защото определянето на административното
наказание за нарушение при повторност е обвързано с различни хипотези,
определящи различен размер на наказания. По този начин предявеното
обвинение се явява неясно и в тази му част, доколкото не е посочена
основната санкционна норма, което отново възпрепятства упражняване на
правото на защита от нарушителя в пълен обем.
Така посочената от наказващия орган санкционна норма е непълна и
неконкретна до степен, че липсва такава, което води до невъзможност за
приложение на правилната от страна на съда с оглед правомощията,
предвидени в чл.63, ал.7 т.1 от ЗАНН, тъй като последното е възможно
единствено при наличие на пълна и ясна, но неправилна правна квалификация
или санкционна норма.
По тези съображения следва ел. фиш като неправилно и
незаконосъобразно издаден да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и при направено искане от страна на
жалбоподателя следва в тежест на въззиваемата страна да бъдат присъдени
сторените от страна на жалбоподателя разноски. Приложен е договор за
правна защита и съдействие от 13.12.2022 г., подписан от страните с посочено
в него възнаграждение в размер на 400 лв., платими в брой при сключване на
договора. Така претендираният размер съответства напълно на фактическата
и правна сложност на делото и на размера за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба №1 от 2004 г. за
5
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед всичко изложено съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 6156899, с който на Д. Г. Г. от
***, ЕГН ********** за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, вр. чл.182, ал.4 от Закона за
движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 800 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Д. Г. Г. от ***, ЕГН
********** сумата от 400 лв. представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6