Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 12.12.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и четвърти април през две хиляди двадесета и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при
участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 993 по
описа за 2021 г. по описа на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Д.Р.Д. твърди в
исковата молба, че на 30.04.2010 г. с постановление
на СРП е образувано досъдебно производство срещу него. На 20.05.2010 г. в отдел
следствен - СГП досъдебното производство е образувано като следствено дело -
сл.д. № 233/11г., по пр. пр. № 11014/2010 г. На 18.10.2013 г. СРП го привлича за обвиняем за престъпление
по чл. 311. ал.1, пр.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК, в качеството му на длъжностно лице „Техник архитектура и строителство в
отдел „ИРГГ при УДВГД - гр. София”, на когото със заповед № 580/20.04.2007 г.
на генералния директор на НК”ЖИ е възложено осъществяването на инвеститорски
контрол на различни обекти, за съставяне констативни протоколи обр. 19,
удостоверяващи неверни обстоятелства.
След провеждане на наказателното производство пред
Софийски Районен съд. Наказателно отделение, 23 с-в. по н.о.х.д. № 3839/2014
г.. съдът е постановил присъда от 25.03.2019 г., с която Д.Р.Д. е признат за невиновен в извършване на
престъпление по чл. 311, ал.1 в условията на чл.26, ал.1 от НК. Присъдата е
влязла в сила след протестиране от страна на СРП и след постановено окончателно
решение на СГ'С. НО, II въззивен с-в по НОХД № 5003/2019 г. С решението по ВНОХД № 5003/2019 г., съдът
потвърждава изцяло оправдателната присъда на СРС и както първоинстанционния съд,
така и въззивния подробно е изложил мотивите си в насока към безобразен начин
на водено и проведено досъдебно производство, лъжесвидетелстване, фалшифициране
на подписи върху документи, манипулиране на доказателства, незаконосъобразно
събрани данни и др. Досъдебното производство и съдебното такова е продължило
9 години, от 30.04.2010 г. до 19.02.2019
г. без да се включва по ранния период на проведени и давани обяснения и
разпити. Д.Д. е присъствал почти на всички съдебни заседания с малки
изключения и то поради влошилото му се здравословно състояние.
В резултат на това незаконно обвинение на Д.Р.Д. са
причинени значителни неимуществени вреди - било е злепоставено и опозорено
доброто му име, ставал е обект на публични подигравки и унижения, честта и
достойнството му са опозорени. Причинени са му негативни емоции и психологически
проблеми, отрицателно са били повлияни контактите и отношенията му в
обществото, което е изпитвало недоверие към него. Претърпени са неудобства и
притеснения от повдигнатото му обвинение, търпял е ограничения в отношенията си
с приятели и роднини. През всичкото това време Д.Р.Д. търпял всички негативи на
това положение с произтичащите от това последици. За този период вследствие на
психически тормоз получил редица заболявания, които се усложнили до неприятна и
опасна за живота му степен. Вече има постоянно високо кръвно налягане. Това
положение се е отразило и на близките му. Д. изпитвал силно и потискащо чувство
за вина пред близките си за всяко тяхно неблагополучие и нещастие, тъй като
причина за всяко от тях било неговото положение през всичките тези години, през
които бил обвиняем и подсъдим неоснователно. Приключило самочувствието му на
жизнерадостен човек и загубил нормалния си смисъл, характерен за почтена и
открита личност като него.
Ужасът, срамът, стресът, психическите натоварвания, които изживял, са довели до
трайно и безвъзвратно влошаване на здравословното му състояние. Поругано е
личното му и семейно достойнство, както и това на цялата му фамилия. За този
период му е нанесена неизмерима вреда, изразяваща се в здравословен, финансов и
материален аспект, разбити са семейните му отношения.
Всяко неоснователно обвинение в извършването на
престъпление неизбежно засяга гореописаните ценности. През годините назад
ищецът е и страстен ловец, ползвайки се е уважение от колегите си в ловната
дружинка. Както сам в дадените обяснения пред първоинстанционния съд - СРС по
наказателното дело Д. обяснява, че в живота си не е имал нито едно наказание
дори и фиш за административно наказание, заради повдигнатото обвинение му биват
отнети и правата за притежаване на ловно оръжие, съответно е прекратена
възможността му да участва в ловната дружинка. С цел да не прекъсва връзката с
природата той продължава да заплаща членски внос, но без да участва или само да
присъства на събиранията на ловната дружинка. Причината за това е отнето му
право, както и срамът от повдигнатото неоснователно обвинение.
В
уточнителна молба от 05.07.2021 г. ищецът Д.Д. сочи, че поради образуваното
досъдебно производство са отказали да му заверят ловното оръжие - 2 бр. пушки,
с които е ловувал, заедно с ловната си дружинка, както и самостоятелно при
открит лов на пернат дивеч. През календарните години ищецът е ловувал в периода
от м. 08 по 4 пъти, м. 09 по 8 пъти, като на 01.10. се е откривал лова на диви
прасета и в периода от м.10 до средата на м. 01 са провеждали 28 излета.
Пропуските от излети за година са 40 бр., а за периода от 2013 до 2018 г- -
общо 240 бр. В резултат, ищецът от пропуснати излети за едър дивеч – диви
прасета, от които е добивал минимум по три килограма месо на цена от около 11
лв. на кг., с което е подпомагал семейния си бюджет, като за 1 година от 84 кг.
месо по 11 лв. сумата е 924 лв., а за 6 години за 504 кг. месо по 11 лева –
5 544 лв.
Ето
защо, моли на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, да бъде осъден ответника
Прокуратура на Република България, да му заплати сума в размер на 50 000 лв.,
ведно със законната лихва върху нея, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от
обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано с присъда
от присъда
от 25.03.2019 г., постановено по НОХД № 3839/2014 г. по описа на СРС, НО, 23
с-в, както и сумата от 5000 лв. за имуществени вреди, под
формата на пропуснати ползи, месо от дивеч, за периода от 18.10.2013г. до
19.02.2019 г., ведно със законна лихва
върху двете суми, от момента на привличането му в качеството на обвиняем – 18.10.2013
г. до окончателното плащане.
Ответникът
Прокуратура на Република България в писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК
оспорва исковата претенция по основание и размер, като сочи, че няма данни, че
оправдателната присъда е влязла в сила. Счита, че твърденията на ищеца, че в
резултат на обвинението, за него са настъпили отрицателни последици, изразяващи
се в злепоставяне и опозоряване на доброто му име, психологически проблеми,
ограничения в отношенията му с приятели и родните, не са обезпечени с относими
доказателства. Сочи, че размерът на претенцията за неимуществени вреди е
прекомерно завишен. Като релевантно обстоятелство, сочещо на много по –ниска
степен на увреждане следва да бъде отчетено и наличието на други водени срещу
ищеца наказателно производство, някои от които и през част от процесния период.
Оспорва и претенцията за имуществени вреди, като сочи, че доходът от дивечово
месо, добито чрез ловуване, не е бъдещо сигурно събитие. Възразява
относно началния момент, от който се претендира лихва върху обезщетението.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
С постановление от 30.04.2010 г. на
СРП, по пр. пр. № 11014/2010 г. е образувано досъдебно производство срещу Д.Р.Д..
На 18.10.2013 г. е привлечен като обвиняем. На 21.02.2014 г. е изготвен
обвинителен акт.
Установява се, че с присъда от
25.03.2019 г., постановено по НОХД № 3839/2014 г. по описа на СРС, НО, 23 с-в, Д.Р.Д.
е признат за невиновен, за извършено в периода 27.04.2007 г. до 13.02.2008 г.
при условията на продължавано престъпление, като е съставил официални
документи, в които е удостоверил неверни обстоятелства, посочени в диспозитива
на присъдата, и е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление
по чл. 311, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С
решение от 26.03.2020 г., постановено по ВНОХД № 5003/2019 г. по описа на СГС,
НО, II въззивен състав, е потвърдена присъдата от
25.03.2019 г., постановена по горепосоченото наказателно дело.
Присъдата
е влязла в сила на 26.03.2020 г., видно от отбелязването върху него, с
постановяването на окончателното решение на въззивния съд, като доводите в
отговора, че няма данни за влизането й в сила, са неоснователни.
По
делото са изслушани показанията на свидетеля В.Ц.Й., който сочи, че са били
колеги с ищеца, а го познава и от
ловната дружинка. Около 2007 г. – 2008 г. са образувани дела, след които е
станал притеснителен, неконтактен, не е можел да завери ловния си билет,
влошили са се отношенията със съпругата и дъщеря му. Държал е много на внука,
защото детето е останало без баща и се е опитвал да го обгрижва. Колегите са го
гледали с недоверие, защото са го изкарали, че е престъпник. Започнал е да
вдига кръвно, преди това е бил началник на строителна група към НКЖ, район
Дупница, но след това е станал работник.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от
незаконно обвинение в извършването на престъпление, ако лицето бъде оправдано,
като отговорността на правозащитните органи е обективна. За уважаването на
предявения иск са необходими кумулативно следните предпоставки: повдигане на
обвинение на ищеца за извършване на престъпление; оправдаване на лицето, с
влязла сила присъда; наличието на вреди (имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена
връзка между незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди,
които следва да се докажат от ищеца. Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
В
случая са налице всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността
на ответника. Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в извършването на
престъпление по чл. 311 ал. 1 ал. 1 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК, като е обвинен за продължавано престъпление и за
това, че е извършил повече от едно деяние в качеството си на длъжностно лице. За
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, се предвижда наказание „лишаване
от свобода” до пет години. Като взе предвид вида и характера на обвинението продължителността на наказателното
производство, обстоятелството, че срещу него има и други наказателни
производство, по справката от СДВР, при повлияване върху емоционалното състояние на
пострадалия и с оглед неговата личност, начин на живот и среда, съдът намира, съобразявайки
социално – икономическите условия в страната, че справедливото обезщетяване на Д.Р.Д.
за незаконното обвинение в извършване на престъпление се равнява на сума в
размер на 7 500 лв. Искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 7 500 лв.
до пълния предявен размер от 50 000 лв.
Върху така определеното обезщетение,
предвид заявеното в исковата молба, се дължи и законна лихва, считано от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда –
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда –
26.03.2020 г.
Относно
претенцията за имуществени вреди
По
делото на първо място не са представени доказателства, че ищецът е притежавал
ловно оръжие, респ. че същото е иззето по процесното наказателно производство,
или от органите на МВР. Отделно от това, няма данни, че доходът от дивечово
месо е сигурен и ищецът би подпомогнал семейния си бюджет. Ето защо, настоящият
състав намира, че поначало претенцията е недоказана и следва да бъде отхвърлена
изцяло. (по
критериите в ТР
3/2021 от 13.01.2023 год. на ОСГТК на ВКС).
Относно разноските
С
оглед уважената част от иска, в полза на ищеца Д.Д. следва
да бъде присъдено заплатеното възнаграждение за адвокат в размер на 355,90 лв.,
съобразно представения договор за правна помощ от 13.05.2020 г. по делото,
както и сумата от 10 лв. за заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Д.Р.Д., с ЕГН: **********, с адрес ***, представляван от
адв. Е.А.Д.,***, на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 7
500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за
което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда от 25.03.2019 г., постановено по
НОХД № 3839/2014 г. по описа на СРС, НО, 23 с-в, ведно със законна
лихва, считано от 26.03.2020 г. до окончателното плащане на главницата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 7 500 лв. до пълния предявен размер от
50 000 лв. и за законна лихва от 18.10.2013 г. до 25.03.2020 г., както и
иска за заплащане на сумата от 5000 лв. за имуществени вреди, под формата на
пропуснати ползи, месо от дивеч, за периода от 18.10.2013 г. до 19.02.2019
г., ведно със законна лихва от 18.10.2013 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Д.Р.Д., с ЕГН: **********, с адрес ***, представляван
от адв. Е.А.Д.,***, сумата от 10 лв., представляваща разноски за държавна
такса за настоящото производство, както и сумата от 355,91 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде
обжалвано от страните, с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: