№ 1714
гр. София, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110102288 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. Р. Д., чрез адв. К. А.,
срещу Министерство на вътрешните работи, с която е предявен иск с правно основание чл.
220, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 6990,75 лева,
представляваща обезщетение за неспазен срок на тримесечно предизвестие за периода от
20.10.2021 г. до 13.12.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 16.09.2021 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ и чл.
28, ал. 2 от Закона за администрацията, между страните бил сключен трудов договор №
8121К-10257, по силата на който ищецът бил назначен на длъжност „съветник (юридически
въпроси)“ в политическия кабинет на министъра на вътрешните работи. Трудовият договор
бил сключен за определен срок – до прекратяване мандата на министъра на вътрешните
работи. Със Заповед № 8121К-11031 от 19.10.2021 г. трудовият договор на ищеца бил
прекратен, считано от същата дата, на основание чл. 28, ал. 6 ЗАдм. преди да настъпи
крайният му срок, тъй като мандатът на министъра на вътрешните работи от служебното
правителство бил прекратен на 13.12.2021 г. с избиране на Министерски съвет от 47-то
Народно събрание. Твърди, че в сключения между страните трудов договор било уговорено
тримесечно предизвестие за неговото прекратяване, но не повече от остатъка от срока на
договора. Следователно, в настоящия случай ответникът дължал обезщетение за неспазено
предизвестие за периода от 20.10.2021 г. до 13.12.2021 г. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да уважи изцяло предявения иск.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Министерство на
вътрешните работи за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
1
същата чрез юрк. Т.Ц.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск.
Твърди, че трудовото правоотношение на ищеца било възникнало на специалното
основание, предвидено в чл. 28, ал. 5 от Закона за администрацията (ЗАдм). С помощта на
своите съветници и другите членове на политическия му кабинет съответният министър
реализирал политиката в съответната област, поради което тези лица следвало да се ползват
с необходимото доверие. По тази причина законодателят дал възможност на съответния
министър еднолично да определя членовете на политическия си кабинет, както и да ги
сменя, без да се мотивира. Неговата преценка не подлежала на контрол, а прекратителното
основание било уредено в специалната норма на чл. 28, ал. 6 ЗАдм. Неприложимостта на
Кодекса на труда водела до неоснователност на предявения иск, поради което моли съда да
го отхвърли изцяло. Претендира присъждане на дължимото за настоящото производство
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът Г. Р. Д., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. А.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода
на устните състезания моли съда да уважи предявения иск и да присъди на ищеца
обезщетение за неспазено предизвестие съгласно исковата молба. Претендира направените
по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът Министерство на вътрешните работи, редовно
призован, се представлява от юрк. Ц.. Процесуалният представител поддържа отговора на
исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли изцяло предявения иск.
Изразява становище, че трудовият договор с ищеца бил сключен с оглед личността му и от
преценката на министъра на вътрешните работи зависело както неговото назначаване, така и
освобождаването му. Специфичният характер на това правоотношение изключвало
приложението на Кодекса на труда. Претендира юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори между страните, че на 16.09.2021 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ и чл.
28, ал. 5 от Закона за администрацията, сключили срочен трудов договор № 8121К-10257, по
силата на който ищецът бил назначен на длъжност „съветник (юридически въпроси)“ в
политическия кабинет на министъра на вътрешните работи. Съгласно т. 2 от трудовия
договор същият се сключвал за определен срок – до прекратяване мандата на министъра на
вътрешните работи. Основното месечно възнаграждение на служителя било заплата за
длъжност в размер на 2559 лева и добавка за работа в МВР в размер на 5 % от заплатата за
длъжност (т. 4 от трудовия договор). Съгласно т. 8 от трудовия договор страните можели да
го прекратят с предизвестие от 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.
Със Заповед № 8121К-11031 от 19.10.2021 г. на министъра на вътрешните работи
трудовият договор на ищеца бил прекратен на основание чл. 28, ал. 6 от Закона за
администрацията – по преценка на органа на изпълнителната власт, считано от същата дата.
2
Заповедта била връчена на ищеца на 25.10.2021 г., видно от отбелязване върху нея.
Не се спори между страните, а и от представен по делото фиш за работна заплата се
установява, че брутното месечно трудово възнаграждение на ищеца за последния месец
преди уволнението било в размер на 3774,25 лева.
С решение, прието от 47-ото Народно събрание на 13.12.2021 г., бил избран
Министерски съвет на Република България, а правомощията на служебното правителство,
назначено с Указ № 244 на Президента на Република България от 14.09.2021 г., били
прекратени.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже, че трудовият му договор е
прекратен от ответника на някое от основанията, за които се изисква отправяне на
предизвестие, без да е спазен срокът на предизвестието, уговорен между страните. В
съдебната практика се приема, че предизвестието по естеството си представлява
уведомление, отправено от едната страна в трудовото правоотношение към другата,
съдържащо решението на първата да упражни потестативното си право за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение, като то съдържа и посочване на срок – датата,
от която започва да тече предизвестието, или срокът, след изтичане на който трудовият
договор ще бъде прекратен. Случаите, в които страната може да прекрати трудово
правоотношение с отправяне на предизвестие, са предвидени в закона – чл. 326, чл. 328 и чл.
334 КТ. В съдебната практика се приема, че с уговорки в трудовия договор страните не може
да дерогират императивната разпоредба на чл. 220, ал. 1 КТ, в текста на която ясно са
очертани хипотезите, при които се дължи обезщетение – тогава, когато се прекратява
трудовото правоотношение на някое от основанията, за които законът предвижда отправяне
на предизвестие. Предвид тази разпоредба обезщетение за неспазено предизвестие се дължи
само когато трудовото правоотношение е прекратено на някое от изрично предвидените в
закона основания за прекратяване с предизвестие (вж. Решение № 133 от 25.10.2018 г. по гр.
д. № 3458/2017 г., III г. о., ВКС).
В настоящия случай трудовият договор на ищеца е прекратен на основание чл. 28, ал. 6
от Закона за администрацията – по преценка на органа на изпълнителната власт. Съгласно
цитираната разпоредба правоотношенията с лицата по ал. 5 (сред които е и ищецът) се
прекратяват по преценка на съответния орган на изпълнителната власт или с прекратяването
на пълномощията му. Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 28, ал. 6
3
ЗАдм. е специално спрямо тези, предвидени в Кодекса на труда. Необходимостта от същото
е породена от същността на политическия кабинет, която е изяснена в чл. 27, ал. 2 ЗАдм. –
политическият кабинет е организационна структура със съвещателни, контролни и
информационно-аналитични функции, която подпомага съответния орган на изпълнителната
власт при определянето и провеждането на правителствената политика в сферата на
неговите правомощия, както и при представянето й пред обществото. За да може
политическият кабинет да изпълнява вменените му функции, е необходимо да се гарантира
свободната преценка на съответния орган на изпълнителната власт да определя и подменя
лицата от неговия състав. По тази причина в разпоредбата на чл. 28, ал. 6 ЗАдм. не е
предвидено отправяне на предизвестие при прекратяване на трудов договор с лице по ал. 5.
Липсва и препращаме към Кодекса на труда и уредените в него основания за прекратяване
на трудовото правоотношение с предизвестие. Хипотезите, при които страната, която иска
да прекрати трудовото правоотношение, дължи предизвестие, са изчерпателно изброени в
закона и не следва да се тълкуват разширително (вж. Решение № 3194 от 15.06.2023 г. по в.
гр. д. № 2550/2023 г. на Софийски градски съд, ІV-Г въззивен състав).
Не може да бъде прието изразеното в исковата молба становище на ищеца, че клаузата
на т. 8 от трудовия договор, предвиждаща възможност за прекратяването му с 3-месечно
предизвестие, била израз на свободата на договаряне и следвало да намери приложение,
доколкото била по-благоприятна за служителя. Свободата на договаряне е ограничена от
императивните разпоредби на закона. По отношение на прекратяването на трудовото
правоотношение с предизвестие свободата на договаряне се простира до срока на
предизвестието (чл. 326, ал. 2 КТ), но не и спрямо основанията, при които се изисква такова.
С оглед изложеното и доколкото основанието, на което е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца – чл. 28, ал. 6 от Закона за администрацията, не изисква
отправяне на предизвестие, то не са налице условията на чл. 220, ал. 1 КТ. За служителя не е
възниквало вземане за обезщетение за неспазено предизвестие, поради което предявеният
иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане на
дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение, което съдът
изчисли в минимален размер от 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от
24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 23, т. 1, предл. 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът Г. Р. Д. следва да бъде осъден да заплати на
ответника Министерство на вътрешните работи дължимото за настоящото производство
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Р. Д. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София,
АДРЕС, срещу Министерство на вътрешните работи, Булстат *********, представлявано
от министър К.С., с адрес гр. София, ул. „Шести септември” № 29, иск с правно основание
чл. 220, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 6990,75
лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на тримесечно предизвестие за периода
от 20.10.2021 г. до 13.12.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, Г. Р. Д. , ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на Министерство на вътрешните работи,
Булстат *********, представлявано от министър К.С., с адрес гр. София, ул. „Шести
септември” № 29, дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5