Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 239
21.02.2020г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и трети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №2724/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на
Р. М. С.,
ЕГН **********, и Н. Г. С., ЕГН **********,***, чрез пълномощника им
адв. Т. С., против
Решение №217 от 13.06.2019г., постановено по гр.д. №1778/2018г. по описа
на Районен съд- Карлово, с което
е бил отхвърлен
предявения от тях против
Н. И. М., ЕГН
**********, и П. Н. М., ЕГН **********, иск за
признаване за установено,
че ищците са собственици, в
режим на съпружеска
имуществена общност, на реална
част от
втори етаж на сграда,
представляваща източната стая,
находяща се в двуетажна жилищна сграда със самостоятелен вход, включваща две стаи, салон
и сервизни помещения на
първия етаж и три
стаи, салон и сервизни помещения на
втория етаж, която сграда
е построена на границата
между УПИ VІ- 188
и УПИ VІІ-188
в кв.3 по плана на
с. С., община Карлово, на
основание давност въз основа на владение
на ищците от началото
на 1988г. В жалбата
се излагат съображения
за недопустимост и
неправилност на обжалваното
решение, като се прави искане
за обезсилването му като
постановено но непредявен иск и
връщане на делото на
първоинстанционния съд за
произнасяне по предявения иск,
а при условията
на евентуалност- за отмяна на
решението и уважаване на
предявения иск.
Ответната страна
по жалбата- Н. И. М., ЕГН
**********, чрез пълномощника
си по делото адв.Л.
Н., оспорва същата
и иска обжалваното
решение да бъде
потвърдено.
Ответната страна
по жалбата- П. Н. М., не
е взела становище
по нея. Пред
въззивната инстанция ищците,
чрез пълномощника си адв. Г.
Б., оттеглиха предявения срещу
нея иск, като
с писмена молба
по делото същата заяви,
че е съгласна
с така направеното
оттегляне. С протоколно
определение на въззивния съд, постановено
в съдебното заседание на
23.01.2020г., обжалваното решение
бе обезсилено на
основание чл.232 от
ГПК, а производството по делото-
прекратено, в частта
му за предявения
срещу П. Н. М. иск.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата
на чл.269, изр. първо
от ГПК
въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част. При извършената
служебна проверка съдът намери,
че решението в частта
му- предмет на
въззивно обжалване след
оттеглянето на иска
и прекратяването на производството спрямо ответницата
П. Н. М.,
е валидно, но недопустимо. С
исковата молба ищците
Р. М. С.,
ЕГН **********, и Н. Г. С., ЕГН **********, са
поискали да се
признае за установено
по отношение на
ответника Н. И. М., ЕГН
**********, че са
собственици в режим на
СИО на основание
давностно владение на
източната част от двуетажна
масивна жилищна сграда
със самостоятелен вход,
построена на границата
между УПИ VІ- 188
и УПИ VІІ-188
в кв.3 по плана на
с. С., община К., представляваща самостоятелно
жилище, включващо две
стаи, салон и сервизни помещения на
първия етаж и
три стаи, салон
и сервизни помещения
на втория етаж. С
обжалваното решение първоинстанционният съд не
се е произнесъл по така направеното от ищците
искане, а е
разгледал и отхвърлил
иск за признаване
за установено, че
ищците са собственици
на реална част от
втория етаж на сградата,
представляваща източната стая. Действително в първото съдебно заседание
по делото с оглед
изявленията на процесуалните
представители на страните съдът е приел
за безспорно и
ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ищците са
собственици на двуетажната
масивна сграда, построена в УПИ VІІ-188, а ответникът Н. М.- на
двуетажната масивна сграда,
построена в УПИ VІ-
188, както и
че спорът между тях
е за югоизточната
стая на втория
етаж от двуетажната масивна сграда, построена в
УПИ VІ- 188. Така
постановеното от съда определение
за отделяне на спорното
от безспорното обаче
не води до
промяна на предмета
на делото, който
се определя от
формулираното от ищците искане
в петитума на
исковата молба. Ищците
не са предприемали и съдът не
е допускал изменение
на предявения иск
по реда на
чл.214, ал.1 от ГПК, нито е
прекратявал частично производството по него,
поради което с
решението си е
следвало да се
произнесе по претенцията,
така както е
била заявена. Като
не е сторил
това, а е разгледал
иск, с какъвто
не е бил сезиран-
за установяване на
правото на собственост
не върху цялото жилище,
а само върху
част от него,
първоинстанционният съд е постановил
процесуално недопустимо решение. Тъй
като е
налице произнасяне по непредявен
иск, то в обжалваната му част
решението следва да се
обезсили, като на
основание чл.270, ал.3,
изр.3 от
ГПК делото следва
да бъде върнато на
първоинстанционния съд за
произнасяне по предявения иск.
При новото
разглеждане на делото
и в зависимост
от изхода му
първоинстанционният съд следва
да се произнесе и
по направените по
страните разноски в
настоящото производство.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №217
от 13.06.2019г., постановено по гр.д. №1778/2018г. по описа на Районен
съд- Карлово, в частта
му, с която е
бил отхвърлен предявения
от Р. М. С.,
ЕГН **********, и Н. Г. С., ЕГН **********, против
Н. И. М., ЕГН
**********, иск за признаване
за установено, че ищците са
собственици, в режим
на съпружеска имуществена общност, на реална част от
втори етаж на сграда, представляваща източната
стая, находяща се в
двуетажна жилищна сграда със
самостоятелен вход, включваща две
стаи, салон и сервизни помещения на първия
етаж и три стаи,
салон и сервизни помещения на
втория етаж, която сграда
е построена на границата
между УПИ VІ- 188
и УПИ VІІ-188
в кв.3 по плана на
с. Слатина, община Карлово, на
основание давност въз основа на владение
на ищците от началото
на 1988г.
ВРЪЩА делото
на първоинстанционния съд за произнасяне
по предявения иск
съобразно мотивната част
на решението.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в
едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.