РЕШЕНИЕ№ 2431
гр. Пловдив, 14.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ
граждански състав, в публичното заседание на първи юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 14045 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от С.Р.Р. против “ЕВН Бълария Топлофикация” ЕАД кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 12.04.2013 г., издаден по
ч.гр.д. № 2096/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, въз основа на който е
образувано ****по описа на ****В.А. с ***, продължило като ***по описа на ****К.П.
с ***, както следва сумата от 2 274, 71 лв. – главница, представляваща
незаплатена топлинна енергия за обект в гр. П., ул. ***, за периода от
01.05.2011 г. до 30.04.2012 г., сумата от 233, 89 лв. – обезщетение за забава
за периода от 01.07.2011 г. до 05.02.2013 г. и сумата от 265, 43 лв. –
деловодни разноски, ведно със законна лихва върху главницата от 06.02.2013 г.
до окончателното й изплащане, поради погасяването им по давност.
Ищецът твърди, че в изпълнителното
производство е образувано по молба на взискателя, подадена на 13.06.2013 г. На
20.06.2013 г. ищцата в качеството й на длъжник получила покана за доброволно
изпълнение. Сочи, че първото действие довело до прекъсване на давността за
вземанията по изпълнителният лист било извършено на 07.08.2013 г., когато от
работодателя на ищцата било получено съобщение за налагане на запор върху
трудовото й възнаграждение. След това изпълнително действие не били извършени
други, довели до прекъсване на давността. Давността за погасяване на
вземанията, предмет на изпълнителният лист, била тригодишна, доколкото
последните представлявали периодични плащания. Поради което и последните били
погасени по давност на 07.08.2016 г. Счита, че с погасяване на главното задължение
и на основание чл. 119 ЗЗД били погасени и вземанията за лихви и разноски.
Сочи, че на 09.04.2015 г. ищцата получила съобщение за насрочване на опис на
движимото й имущество на 19.05.2015 г., който обаче не бил извършен. Поддържа,
че изпълнителното производство е било перемирано на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, тъй като след депозиране на молбата за образуване на изпълнителното
производство, взискателят – ответник не е депозирал в продължение на две години
молба с искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия. Такава била
подадена едва на 29.09.2016 г., с която взискателят направил искане за
проучване на материалното и имущественото състояние на длъжника. При
обосноваване на посочените изводи, се позовава на тълкувателната практика на Върховния
касационен съд. По изложените съображения моли за уважаване на предявените
искове. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал.
1 ГПК отговор на исковата молба. Поддържа, че предявените искове са
недопустими, тъй като задължението на длъжникът е погасено частично с извършено
от съдебния изпълнител разпределение и заплащане на сумата от 727, 45 лв. и на
сумата 133, 65 лв. Поради заплащане на посочените суми липсвал правен интерес
от установяване недължимостта им. Счита, че погасените чрез заплащане парични
задължения, не могат да се погасят по давност, доколкото вече е осъществен един
погасителен способ. Излагат се и подробни съображения за неоснователност на
предявените искове. Поддържа, че с молбата за образуване на изпълнителното
производство съдебният изпълнител е бил овластен по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ да
предприема всички необходими и възможни изпълнителни действия за събиране на
вземането. Поради което счита и че молбата за образуване на изпълнителното
производство е довела до прекъсване на давността. Сочи, че на 07.08.2013 г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като след този момент
не е имало период от две години, в който да не са осъществявани изпълнителни
действия. Твърди, че с призовка за принудително изпълнение връчена на длъжника
на 09.04.2015 г., бил насрочен опис на движимите вещи на длъжника за 19.05.2015
г., като причината за непровеждане на описа била единствено изявеното от
длъжника желание за доброволно погасяване на задължението. Същевременно на
29.09.2016 г. в качеството си на взискател ответникът депозирал молба с искане
за предприемане на конкретни изпълнителни действия. Счита, че за настъпване на
перемцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е без значение, дали искането за
предприемане на конкретен изпълнителен способ е последвано от извършване на
валидни изпълнителни действия. Значение имала единствено активността на
взискателя. Твърди, че давността за вземането, предмет на изпълнителния лист е
била прекъсвана с всяко доброволно плащане от страна на длъжника. По така
изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане
на разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционният
съд е сезиаран с допустима искова претенция по чл. 439 ГПК за установяване
недължимостта на вземане, за принудителното събиране на което е образувано
изпълнително производство, поради погасяването му по давност.
Това е така, тъй
като давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона
срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е
достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността
за принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да
направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати
изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно
решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено,
че не са налице материално-правните предпоставки за законност на изпълнителния
процес, включително поради погасяване на задължението по давност. Единственият
способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземане остава предявяването на иск -
отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК, предявен преди да е приключило
принудителното събиране на вземането.
От гледна точка на
връзката правен спор – повод за завеждане на делото – правен интерес
законодателят приема, че докато има висящо изпълнително производство за
длъжника е налице правен интерес да предяви иск, с който въз основа на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание (чл. 439, ал. 2 ГПК), да оспори изпълнението.
Следва да се приеме, че настоящото производство е допустимо образувано за всички
вземания, за които е издаден изпълнителен лист, макар от заключените на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза да се установи, че ищцата е погасила
чрез плащане задължението си за лихва и разноски. Това е така, тъй като макар
сумите да са постъпили чрез доброволно плащане в производството, последните са
вследствие на принудително изпълнение, тъй като в изпълнителното производство
са се осъществявали изпълнителни действия, насочени към имуществото на
длъжника.
Установява се, че с
изпълнителен лист от 12.04.2013 г., издаден по ч. гр. дело № 2096/2013 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, издаден на основание влязла в сила Заповед №
1323/08.02.2013 г., ищцата е осъдена да заплати в полза на ответника “ЕВН
България Топлофикация” ЕАД сумата от 2 274, 71 лв. – главница, сумата от 233,
89 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.07.2011 г. до 05.02.2013 г. и
сумата от 265, 43 лв. – деловодни разноски, ведно със законна лихва върху
главницата от 06.02.2013 г. до окончателното й изплащане
За принудително
събиране на вземането по изпълнителния лист е било образувано ****по описа на ****В.А.с
*** и район на действие Окръжен съд - Пловдив.
От материалите по
приложеното по делото ***г. на ****В.А.с *** на ***, се установява, че
изпълнителното производство е образувано с разпореждане на съдебния изпълнител
по молба на взискателя от 13.06.2013 г. В молбата взискателят е поискал да се
премине към изпълнение с прилагане на всички, предвидени в ГПК способи, като на
основание чл. 18 ЗЧСИ е овластил съдебния изпълнител да предприема изпълнителни
действия от негово име.
С разпореждане от
01.08.2013 г. и на основание чл. 458 ГПК държавата е присъединена като
взискател в производството, поради установяване на публични вземания, при
осъществена справка от съдебния изпълнител.
С разпореждане ***е
наложил запор върху трудовото възнаграждание на длъжника, получавано при “Столово
хранене - Хаджирадков” ЕООД, като е приложено и запорното съобщение, получено
от третото задължено лице на 07.08.2013 г. В производството по делото не е
постъпила молба от третото лице – работодател, в която да посочва дали признава
вземането и дали последното следва да се изпълни в полза на съдебния изпълнител,
въпреки изпратеното напомнително писмо от 24.01.2014 г.
С разпореждане от
09.04.2015 г. е насрочен за 19.05.2015 г. опис на движимите вещи на длъжника,
находящи се в гр. П, ул. ***.
С молба от
15.05.2015 г. длъжникът С.Р. е поискала от съдебния изпълнител да заплаща
разсрочено задължението си по изпълнителното дело, като се е задължила всеки
месец, считано от 15.05.2015 г. да заплаща сумата от по 100 лв. В молбата е
обективирано искане на длъжника, насроченият за 19.05.2015 г. опис да не бъде
извършван. Молбата на длъжника е получена от взискателя, който с изявление,
обективирано върху молбата от 18.05.2015 г. е посочил, че няма възражения и моли,
в случай, че посочения погасителен план не се спази, да бъдат предприети
изпълнителни действия.
Изпълнителното
производство е преобразувано в ***. по описа на ****А.А. с ****и район на
действие Окръжен съд – Пловдив.
С молба от
29.09.2016 г. взискателят е поискал съдебният изпълнител да осъществи проверка
за имущественото състояние на длъжника и в случай, че установи, че последният
притежава имущество, да премине към изпълнение с всички предвидени в ГПК
способи, включително чрез изпълнение върху притежаваните от длъжника недвижими
имоти, движими вещи и вземания от трети лица.
С протокол от
26.01.2017 г. изпълнителното дело е прието обратно от ****В.А.и е продължило
под първоначално образувания му ****.
С протокол от
08.07.2017 г. изпълнителното дело е преобразувано в ****. по описа на ****К.П.
с *** и район на действие Окръжен съд – Пловдив.
По така образуваното
изпълнително дело е депозирана молба от 19.10.2017 г., с която взискателят е поискал да се пристъпи към
изпълнение чрез налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.
Извършвани са изпълнителни действия както следва: на 27.03.2018 г. е насрочен
опис на движимите вещи на длъжника; на 13.07.2018 г. – насрочен опис на
движимите вещи; на 23.07.2018 г. – молба от длъжника с искане за заплащане на
сумата от 1 200 лв.; 23.07.2018 г.- заплащане на сумата от 133, 65 лв. от
длъжника;
От изслушаната по
делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
по партидата на длъжника при ****В.А., са отразени две плащания от длъжника,
както следва: на 28.05.2013 г. – сумата от 727, 45 лв. и на 23.07.2018 г. –
сумата от 133, 65 лв. С така постъпилите суми са погасени сумата от 233, 89 лв.
– обезщетение за забава, сумата от 50, 17 лв. – държавна такса, сумата от 215,
26 лв. – юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д., сумата от 64, 15 лв. –
законна лихва, сумата от 90 лв. – такса по ТТРЗЧСИ и сумата от 207, 63 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Със
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Посочено е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието
е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. На следващо място в мотивите на решението е уточнено,
че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка,
предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на
24 вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
При съобразяване на задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с посоченото тълкувателно решение, съдът установи следното:
Между страните в
производството е безспорно, че вземанията, предмет на издадената по ч.гр.д. №
2096/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив заповед за изпълнение са такива
за заплащане стойността на потребена топлинна енергия, както и че заповедта за
изпълнение е влязла в законна сила, тъй като против последната не е било
депозирано възражение в срок. Макар вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение да се погасява с изтичане на кратката – тригодишна давност, в случая
след влизане в сила на заповедта за изпълнение приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 117 ГПК, като приложимият давностен срок е петгодишният. Това е така, тъй като
заповедното производство е постигнало своята нормативна цел, когато заповедта
за изпълнение влезе в сила. Установеното с влязла в сила заповед за изпълнение
вземане е ликвидно, т.е. безспорно установено по основание и размер – арг. чл.
371 ГПК. Съдебно установеното вземане с влязла в сила заповед за изпълнение не
може да бъде оспорвано от длъжника след изтичане на срока за възражение по чл.
414, ал. 2 ГПК. Единственото изключение е уредено в правната норма на чл. 424 ГПК, като вземането може да бъде оспорено по исков ред, само в случай че бъдат открити
нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока
за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. В този смисъл практиката на Върховния
касационен съд, формирана с Решение №
6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г., I т. о., ТК; Определение №
21415.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., ГК и Определение
№ 628 от 11.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 1075/2019 г., II т. о., ТК.
Първото действие,
довело до прекъсването на давността по отношение на вземането е присъединяване
на държавата на 01.08.2013 г. в качеството
й на взискател за принудително събиране на установени публични задължения на
длъжника.
Следващото изпълнително действие довело до прекъсване на
давността за вземането, предмет на изпълнителния лист, е налагането на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника – ищец на 07.08.2013 г. с получаване на запорното съобщение от работодателя
на длъжника “Столово хранене -
Хаджирадков” ЕООД, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 450, ал. 3 ГПК
запорът върху вземането на длъжника се счита наложен спрямо третото задължено
лице от деня, когато му е връчено запорното съобщение.
Следващото действие, довело до прекъсване на давността е насрочването на опис на
движимите вещи на длъжника, по молба на взискателя, с разпореждане от 09.04.2015 г. Наистина
това изпълнително действие не е било реално осъществено от съдебния изпълнител,
но по този начин последният е насочил изпълнението чрез приложение на конкретен
изпълнителен способ, а именно – „Изпълнение върху движими вещи“, към който
именно се пристъпва с насрочване на опис на движимите вещи. Самият опис на
движими вещи по смисъла на чл. 465 ГПК е в изпълнение на съответния
изпълнителен способ, свързан с опис на вещите, оценка и тяхната продан. В този
смисъл са и постановките на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че прекъсва
давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, каквото
изпълнително действие е насрочването на опис. Нещо повече, в случая причината
за неизвършването на описа е депозираната от длъжника молба, постъпила при
частния съдебен изпълнител преди датата, за която е насрочен – 19.05.2015 г., с
която се моли насроченият опис да не се извърпва, като се изразява готовност за
разсрочено заплащане на задължението.
Съдът намира, че давността за вземането е прекъсната с подаването
на молба от длъжника от 15.05.2015 г. за разсрочване на задължението по
изпълнителното производство, доколкото последното представлява признание на
вземането от страна на длъжника по смисъла на чл. 116, б. “а” ЗЗД. Давността
следва да се счита прекъсната от датата, на която изявлението на длъжника е
достигнало до взискателя – 18.05.2015 г.,
който с изявление, обективирано върху молбата е посочил, че не възразява
задължението да бъде заплащано разсрочено на вноски от по 100 лв. месечно от
страна на длъжника. В Решение №
26 от 24.07.2018 г. по т.д. № 1853/2017 г. на ВКС, се приема, че за да би имало
правните последици на прекъсване на давността и стартиране течението на нова
давност, признанието на дълга следва да бъде адресирано до кредитора и достигнало до знанието му.
До прекъсване на
погасителната давност е довело и депозирането на молба от взискателя до
съдебния изпълнител на 29.09.2016 г.,
с която е поискано в изпълнителното производство да бъдат предприети конкретни
изпълнителни действия чрез изпълнение върху притежаваните от длъжника недвижими
имоти, движими вещи и вземания от трети лица.
Действия, които са
довели до прекъсване на срокът на погасителната давност са предприети на
27.03.2018 г. и на 13.07.2018 г. с насрочване на опис на движимите вещи на
длъжника.
Давността за
вземането е след това прекъсната на 23.07.2018 г. със заплащане на сумата от
133, 65 лв. от страна на длъжника. В случая плащането на задължението е осъществено
именно по молба на длъжника за неговото отсрочване, поради което и макар с платежното
нареждане да е постъпила сума, достатъчна да покрие само част от задължението
по изпълнителното производство, следва да се приеме, че последното представлява
признание на целия дълг по арг. на чл. 116, б. а” ЗЗД.
Следователно и
доколкото бе установено, че в случая приложение следва да намери общата
петгодишна погасителна давност, не е изтекъл период по-дълъг от пет години,
пред който да не са предприемани изпълнителни действия, насочени към
принудителното удовлетворяване на вземането. Следва да се посочи, че дори да се
възприемат доводите на ищеца, че вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение, като периодично, се погасява с кратката тригодишна погасителна
давност, не се установи в изпълнителното производство да е изтекъл такъв
период, в който да не са предприемани изпълнителни действия, довели до
прекъсване на давността.
В изпълнителното
производство следва да бъдат взети предвид всички
посочени от състава на съда изпълнителни действия, доколкото последният
намира, че в случая не са били налице предпоставките, установени в разпоредбата
на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство,
поради настъпила перемция.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява. Правните последици на т. нар. перемция по силата на
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по своята правна същност са процесуални и водят до
прекратяване на процесуалното правоотношение по силата на закона
(изпълнителното производство се прекратява). При достигане до този правен извод
и въззивния съд в настоящия съдебен състав съобрази разясненията, дадени с т.
10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съгласно което, когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство
се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като прекратяването на
изпълнителното производство, поради т.нар. ”перемпция” настъпва по силата на
закона, а съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това.
В случая взискателят е депозирал молба за образуване на
изпълнителното производство на 13.06.2013 г. След това в производството по
делото са предприемани валидни изпълнителни действия, довели до прекъсване на
давността за вземането, като от всяко изпълнително действие до следващото, не е
изминал период, по-дълъг от две години. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за
започва да тече от последното валидно изпълнително действие, като
производството по делото се счита за прекратено по право, ако в този период не
са предприемани изпълнителни действия или не е депозирана молба от взискателя. Следователно
и доколкото в изпълнителното производство са били прилагани изпълнителни
способи с предприемане на конкретни изпълнителни действия, не е било необходимо
взискателят да поддържа висящността в изпълнителния процес чрез депозиране на
молби, като не допуска в изпълнителното производство да е налице бездействие за
период по-дълъг от две години. Целта на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГП
е стимулиране на взискателите по изпълнителните производства да искат
предприемане на съответни изпълнителни действия, доколкото и висящността на
изпълнителното производство се поддържа от взискателя и зависи от неговата
воля.
По така изложените съображения и предвид установеното от
фактическа страна не е налице период по-дълъг от 2 години, през който да не са
били осъществявани изпълнителни действия, поради което и изпълнителното
производство не е перемирано и не са налице основанията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяването му по право с обезсилване на всички предприети по него
изпълнителни действия (с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания), в който смисъл са
и постановките на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като не се установи да са настъпили правните
последици на перемцията на сочената от ищеца, респ. на друга установена от
съда, дата, поради което изпълнителното производство не е било прекратено и всички
предприети изпълнителни действия са били валидно осъществени, като следва да се
зачете и материалноправния им ефект, водещ до прекъсване на давността в
изпълнителното производство.
По така изложените
съображения към момента на предявяване на исковата молба не е изтекъл
предвидения петгодишен давностен срок за погасяване на процесните вземания,
поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на
правния спор в полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
бъдат присъдени разноски за внесен
депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер от 100 лв. и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100 лв., което съдът
определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност и като прецени осъществените действия
от страна на процесуалния представител на ответника.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Р.Р.,
ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, партер – адв. Д.Д., против
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, съсседалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите,
за които е издаден изпълнителен лист от 12.04.2013 г., издаден по ч.гр.д. №
2096/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, въз основа на който е
образувано ****по описа на ****В.А.с ***, продължило като ***по описа на ****К.П.
с ***, както следва сумата от 2 274, 71 лв. – главница, представляваща
незаплатена топлинна енергия за обект в гр. Пловдив, ул. ***, за периода от
01.05.2011 г. до 30.04.2012 г., сумата от 233, 89 лв. – обезщетение за забава
за периода от 01.07.2011 г. до 05.02.2013 г. и сумата от 265, 43 лв. –
деловодни разноски, ведно със законна лихва върху главницата от 06.02.2013 г.
до окончателното й изплащане, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК С.Р.Р. да заплати на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД сумата от 200 лв. – разноски в производството по гр.д. № 14045/2019 г. на
Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК