Определение по дело №3265/2019 на Районен съд - Видин

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Видинският районен съд, VI – ти състав, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:         

                           

              Председател:  Галина Герасимова

 

като разгледа гр. дело № 3265 по описа за 2019г., докладвано от съдия Герасимова, и за да се произнесе взе предвид следното:       

Постъпило е заявление от Н.С.К. с ЕГН ********** от гр.София за отказ от наследството, оставено след смъртта на С.П.К. с ЕГН **********, починал на 14.11.2019г.

По делото е изготвена справка по реда на Наредба 14/18.11.2009г., от която се установява, че последният постоянен адрес на наследодателя С.П.К. е в гр. София, а последният настоящ адрес ***.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗН във вр. с чл. 49, ал. 1 от ЗН, отказът от наследство се вписва в особена за това книга въз основа на писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството. Съгласно разпоредбата на чл. 1 от ЗН, наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия. Легална дефиниция на понятието „местожителство” е дадена с разпоредбата на чл. 7 /отм. ДВ бр. 67/1999г., в сила от 01.01.2000г./ от Закона за лицата и семейството. Според посочената норма местожителството на едно лице е населеното място, където лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено и е вписано в регистъра за населението. Цитираната разпоредба е отменена преди смъртта на наследодателя С.П.К.. С влизане в сила на Закона за гражданската регистрация /обн. ДВ, бр.67/27.07.1999г./ е предвидена регистрация по постоянен адрес, който е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението /чл. 93, ал. 1 от ЗГР/, както и настоящ адрес, който е адресът, на който лицето живее /чл. 94, ал. 1 от ЗГР/. Понятието „местожителство” в смисъла, влаган в него преди влизане в сила на ЗГР, не съществува към настоящия момент, вкл. към датата на смъртта на наследодателя К.. Константната съдебна практика приема, че нормата на чл. 1 от ЗН визира при действието на ЗГР последния регистриран постоянен адрес на починалия наследодател. Според нормата на чл. 93, ал. 6 от ЗГР именно постоянният адрес на гражданите служи за упражняване или ползване на права или услуги в случаите,определени в закон или друг нормативен акт. В този смисъл постоянният адрес на наследодателя към датата на смъртта му определя и местно компетентния районен съд, в чиято особена книга следва да се впише отказът от наследство. В случая С.П.К. е имал регистриран постоянен адрес в гр. София, поради което и компетентен да се произнесе по молбата за вписване на отказ от наследството му е Софийски районен съд.

По изложените съображения, съдът намира, че производството по гр.д. № 3265/2019г. по описа на Районен съд - Видин следва да бъде прекратено и делото да се изпрати по подсъдност на Софийски районен съд.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3265/2019г. по описа на Районен съд - Видин.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски районен съд.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Видин в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя.

 

             

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: