Р Е Ш Е Н И Е
Номер 481/01.08. Година
2019 Град П.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На двадесет и трети юли
Година 2019
В публичното заседание в следния
състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Лили Добрева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело
№ 00862 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №ДАИ - 0000037/25.03.2019г.,
изд. от зам. изпълнителен директор на ИА“АА“, гр. София, на Д.В.Г. ***, с ЕГН **********,
на основание чл.178в, ал.3, т.6 от ЗДвП са наложени общо шест административни
наказания глоба, всяка в размер 500 /петстотин/ лева, за това, че на 12.01.2019
г., около 09.00 часа, в психологическа
лаборатория №379 от списъка към Удостоверение за регистрация №0021 от
28.10.2011г. на „**********“ ЕООД, намираща се
в гр. П., ул. „Света Петка“ №63:
1. Не е нанесъл в резултатните карти
резултатите от тестовете на Ю.С., А.Т., Б.Б.,
М.М.и В.Б.от графика за 09.00 часа на 12.01.2019г. – нарушение на чл.24, ал.3, т.6 от Наредба
№36 от 15.05.2006г. на МТ;
2. Пристъпил е към апаратно
изследване на същите лица без да е нанесъл
резултатите от груповото изследване – нарушение на чл.25, ал.3 от Наредба
№36 от 15.05.2006г. на МТ;
3. Не е нанесъл резултатите от апаратното изследване на същите лица в резултатните карти - нарушение на чл.25,
ал.7 от Наредба №36 от 15.05.2006г. на
МТ;
4. Не е поискал данни от беседа и
наблюдение на същите лица - нарушение на
чл.26 ал.4 от Наредба №36 от 15.05.2006г.
на МТ;
5. Не е записал заключенията на
описаните лица в резултатните карти - нарушение на чл.30, ал.3 от Наредба №36 от
15.05.2006г. на МТ;
6. Не е мотивирал писмено
заключенията на описаните лица в
резултатните карти - нарушение на чл.30, ал.5 от Наредба №36 от
15.05.2006г. на МТ.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от Д.Г., с която се оспорват вменените му
нарушения, като се поддържа, че фактическите обстоятелства по случая са оценени
неправилно, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно и
при недоказано виновно поведение, както и че в хода на административнонаказателната
процедура са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Алтернативно
се излагат доводи за маловажност на
случая и приложимост на нормата на
чл.28“а“ от ЗАНН.
В съдебните прения тези доводи се поддържат и
допълват от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. С.Д.,
който пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно и необосновано.
Въззиваемата страна, в
съпроводителното писмо към преписката, изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като
правилно и законосъобразно. Представител в съдебното производство не е участвал
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На
14.02.2019г. на електронния адрес
на отдел „Психологически подбор“ при ИА „АА“, гр. София била получена заявка за
корекция в информационната система „Регистър на
психологическите изследвания на водачите“, изпратена от Д.Г., психолог от списъка към
удостоверение за регистрация №0021/28.10.2011г.
за организация и провеждане на първо и второ
психологическо изследване по чл.152, ал.1, т.2, и ал.2 от ЗДвП, издадено
на „**********“ ЕООД, работещ в психологическата лаборатория
в гр. П..
От заявката и приложените към нея документи се
установило, че психологът е приел за изследване
лице, което не е представило удостоверение за изтърпяно наказание по чл.37,
ал.1, т.7 от НК, наложено му на основание чл.343г от НК при осъждане за извършено
престъпление.
Във връзка с направените по повод заявката за
корекция констатации за нарушения, обективирани в изготвен доклад, рег. №11-05-1385/19.02.2019г.,
одобрен от изпълнителния директор на ИА“АА“, на служители в отдел „Психологически
подбор“ било възложено извършване на
проверка на място в психологическата лаборатория .
На 06.03.2019г. свидетелите И.Й.С. и П. И.К., гл. експерти в същия отдел, извършили
проверка на място в психологическа лаборатория № 379, намираща се в гр. П., ул. „Света Петка“ №63. Изискали за
проверка документацията от психологическото изследване на няколко конкретни
дати, включително за дата 12.01.2019г. При проверка на същата установили, че в
резултатните карти на лицата включени в списъка за изследване на тази дата, в
графика за 09.00 часа, а именно Ю.С., А.Т., Б.Б., М.М.и В.Б., не са нанесени резултати
от тестовете за изследване на познавателната сфера, от апаратните изследвания,
от личностовите въпросници, липсвали данни от беседа и наблюдение, както и
данни за обработка и оценка на резултатите, липсвали мотиви за заключение и
самото заключение. На практика била попълнена само началната страница на
регистрационните карти с данните на лицата, а съдържащите се в тях резултатни карти, в които
било дължимо отразяване на извършени тестове, апаратно изследване и резултатите
от тях, както и даденото заключение и мотивите за него, били напълно празни,
без никакви записи.
Въпреки горното,
справка в Регистъра на психологическите изследвания в информационната система на ИА“АА“ показала,
че на всяко от горепосочените лица, след
положително заключение от изследването, е издадено удостоверение за психологическа годност, за
което бил съставен протокол със заключения за психологическа годност №3/12.01.2019г., подписан
от психолога Д.Г..
Въз
основа на това, контролните органи прели, че жалбоподателят, в качеството си на
психолог, извършил психологическите изследвания, виновно е нарушил разпоредбите
на чл.24, ал.3 , т.6, чл.25, ал.3; чл. 25, ал.7, чл. 26, ал.4, чл.30, ал.3 и
чл.30 , ал.5 от Наредба № 36/15.05.2006г. на МТ, и
образували срещу него административнонаказателно производство със съставяне
на АУАН №255345/06.03.2019г.
При
съставяне на акта соченият като нарушител вписал, че няма възражения.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН от негова страна не постъпили и допълнителни писмени такива.
След
проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН извършена въз основа на събраните по
преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.
178в, ал.3, т.6 от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на Д.Г.
за посочените шест нарушения.
Фактическата обстановка по-горе съдът прие за
установена по несъмнен начин, като взе предвид: показанията на свидетелите И.Й.С.
и П.И.К., съставеният АУАН №255345/06.03.2019г., шест броя регистрационни
карти, съдържащи резултатни карти за психологическо изследване, заявка за
корекция от 13.02.2019г. с приложени към нея материали, доклади, рег. №№11-05-1385/19.02.2019г., № 11-05-1682/05.03.2019г., и №11-05-1682/1/12.03.2019г.
на отдел „Психологически подбор“ при ИААА, протокол от 06.03.3019г., протокол със заключения за психологическа
годност №3 от 12.01.2019г., заповед № РД-08- 249/15.05.2015 г. на МТИТС.
Съобразно
установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
При извършване на служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания акт, съдът констатира допуснати
съществени процесуални нарушения, опорочаващи законосъобразността на обжалвания
административен акт и обосноваващи отмяната му.
Съображенията са следните:
На първо място, акта и
наказателното постановление не отговарят на изискванията в чл.42, т.4 и 5,
респ. чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, тъй като липсва пълно и точно описание на
нарушението с отразяване на всичките му
признаци от обективна и субективна страна, което не само затруднява
възможността на нарушителя да разбере какво точно му се вменява във вина, но и
не дава възможност за преценка съответстват ли изложените фактически
обстоятелства на правното квалифициране на нарушението и правилно ли е
приложена санкционната норма, на основание която е реализирана отговорността
на нарушителя.
Жалбоподателят е привлечен към
отговорност за това, че не е спазил цитираните по-горе конкретни изисквания при
провеждането на трите части от психологическото изследване на визираните пет
лица, свързани с дължимото нанасяне на
резултати от тестовете и от апратното изследване, последователността на
провеждане, описване на данните от беседи и наблюдение, отразяване на даденото
заключение и мотивите към него, каквито записи в резултатните карти изобщо
липсвали.
Така описаните шест отделни
нарушения не очертават конкретен състав на административно нарушение, доколкото
актосъставителят не е формирал констатация дали във всеки от отделните случаи се
касае за неспазване на изискванията за водене на документацията във връзка с организирането и
провеждането на психологическите изследвания /за което Г. е наказан/, дали се
касае за нарушаване последователността и/или броя на методиките за провеждане
на психологическо изследване, или се касае за издаване на удостоверение за
психологическа годност въз основа липсващи данни, или без изобщо да е проведено
психологическо изследване на лицата.
Отговорността на психолога за нарушения при провеждане на психологическите
изследвания е установена в нормата на
чл.178в, ал.3 от ЗДвП в общо девет
отделни хипотези. Именно поведението в
тях се санкционира, поради което установените в казуса конкретни факти следва
да бъдат обвързани и подведени под една от тях. Касае се за съществен елемент от състава на
административнонаказателната норма от обективна страна, който следва да
фигурира при описание на фактическия състав на нарушението и да получи съответна обоснованост в издадения административнонаказателен
акт. Това изискване в случая не е изпълнено, както при
съставяне на акта, така и при издаване на наказателното постановление, което съществено е ограничило
правото на защита на наказания субект, тъй като е узнал правната оценка на
установената от контролните органи своя деятелност едва след издаване на наказателното
постановление.
Нещо повече, при излагане обстоятелствата, свързани с нарушението, липсва констатация как изобщо е приключило
психологическото изследване спрямо всяко от петте лица на визираната дата –
какво заключение е дадено от психолога - „допуска се“ или „не се допуска“, и
издадено ли е удостоверение за психологическа годност. Тези обстоятелства са от
съществено значение, тъй като предопределят правната оценка на установените
факти и затова следва да са изложени в самия АУАН, не да се извличат от други
материали събрани в насока доказване на вменените нарушения. Писмените и
гласните доказателствени средства в случая еднопосочно установяват, че в
действителност за всяко от проведените пет психологически изследвания на
процесната дата жалбоподателят е дал положително заключение и е издал удостоверение за психологическа годност,
което е отразил в протокол, въведен в информационната
система на ИААА. При тези обстоятелства са възможни и изводи за осъществен
състав на нарушение по чл.178в, ал.3, т.4 или т.5 от ЗДвП /издаване на
удостоверение при липсващи данни или без изобщо да е проведено изследване,
които хипотези свидетелите С. и К. не изключват в показанията си /.
При така очертаните непълно
фактически състави на нарушенията,
налагането на наказание за всяко от тях на основание административнонаказателната разпоредба на
чл.178в, ал.3, т.6 от ЗДвП се явява необосновано. Същата предвижда наказване на
психолог, който при провеждане на психологическо изследване не спази изискванията за водене на документацията във връзка с
организирането и провеждането на психологическите изследвания. Подобна констатация,
както вече се изложи, не се съдържа нито при описание на нарушението в акта,
нито в наказателното постановление. От друга страна, според съдебния състав, тази
хипотеза е относима за общите правила и изисквания към документацията по
организиране и провеждане на психологическите изследвания /записване на
кандидатите, изготвяне на списъци и график за провеждане на изследването, създаването
на регистрационни и резултатни карти, начина на окомплектоването и съхранението
им, издаването на протоколи със заключения за психологическа годност и съхранението им, издаване на удостоверения
за психологическа годност и т.н./, тъй като текста на т.6 говори общо за
„психологическите изследвания“,
за разлика от другите хипотези в нормата на чл.178в, ал.3 ЗДвП, отнасящи
се към конкретно психологическо изследване.
На следващо място, подходът за квалифициране като отделни нарушения липсите
на записи в резултатните карти за тестовете и изследванията в различите части от психологическото изследване
е неправилен. Психологическото изследване се извършва спрямо конкретно лице, за което се създават
отделни регистрационна, съответно
резултатни карти. Изследването е съвкупност от поредица тестове, апаратно
изследване, беседа и наблюдение, поради което нарушаване или отклоняване от
утвърдената методика компрометира
изследването като цяло. В този
смисъл, не броя на пропуските в рамките на психологическото изследване на едно
лице определя броя на нарушенията, а лицата/отделните психологически изследвания,
по отношение на които такива пропуски са констатирани. Възприетия от АНО противоположен подход е
довел до утежняване положението на сочения като нарушител, доколкото лицата,
визирани в АУАН, са пет на брой. Констатираните аналогични нередности при
провеждането на психологическото изследване на всяко от тях е следвало да се квалифицират като пет
отделни нарушения.
Не на последно място, в нормата на чл.178в, ал.3 ЗДвП е установено особено качество на субекта на нарушението - психолог,
провеждащ психологическото изследване. Този признак от състава на
административнонаказателната норма изобщо не се съдържа в наказателното постановление.
Констатираните пропуски при описание на нарушенията и при очертаване състава на административнонаказателната
норма с всички признаци от обектива и субективна страна съществено нарушават
процесуалните правила, неотстраними са и
ограничават правото на защита на нарушителя, поради което обуславят отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно.
Не се приема за основателно възражението
за нарушение на процесуалните правила
при образуване на административнонаказателното производство с това, че АУАН е
съставен в присъствието на един свидетел. Достатъчно е в тази насока да се
отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН за редовността на
акта е необходимо подписването му от един от свидетелите посочени в него, което
означава, че и при наличие само на един свидетел, удостоверил с подписа си
записванията в акта, последният ще е редовен от процесуална страна. Свид. П.К.,
подписала АУАН, е свидетел на самото установяване на нарушението, има
непосредствени възприятия относно обстоятелствата свързани с него, поради което
не е била приложима нормата на чл.40,
ал.3 ЗАНН и участието на втори свидетел при съставяне на акта не е било необходимо.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №ДАИ - 0000037/25.03.2019г., изд.
от зам. изпълнителен директор на ИА“АА“, гр. София, с което на Д.В.Г. ***, с
ЕГН **********, на основание чл.178в, ал.3, т.6 от ЗДвП са наложени общо шест
административни наказания глоба, всяка в размер 500 /петстотин/ лева,
за нарушения на
чл.24, ал.3, т.6; чл.25, ал.3; чл.25, ал.7; чл.26 ал.4; чл.30, ал.3 и
чл.30, ал.5 от Наредба №36 от 15.05.2006г.
на МТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. П.на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ