Мотиви
към присъда № 260069 от
27.09.2021г. по НОХД № 900/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Спрямо
подсъдимия И.З.Д. Окръжна прокуратура – гр. Пловдив е повдигнала обвинения за
две престъпления от общ характер:
- по
чл. 119, вр. чл. 115 от НК, за това, че на 02.03.2018
г. в гр. Пловдив, умишлено е умъртвил Ж. Д.Д. ***,
като убийството е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана;
- по
чл. 339, ал. 1 от НК, за това, че на 02.03.2018 г. в гр. Пловдив е държал
огнестрелно оръжие - пистолет марка „Валтер“, модел ***и
боеприпаси за огнестрелни оръжия — 16 броя патрони 9x18 мм. и 1 бр. патрон с
надпис „***”, без да има за това надлежно разрешение.
Настоящото
дело е било разгледано от друг състав на Окръжен съд – Пловдив по реда на глава
27 от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като с Присъда №
76/18.07.2019г., постановена по НОХД № 241/2019г. подс. И.Д. е бил признат за
невинен и оправдан по обвинението по чл. 119 вр.чл.
115 от НК. По второто обвинение по чл. 339, ал. 1 от НК подс. Д. е бил признат
за виновен и осъден на 2 години лишаване от свобода, отложено на основание чл.
66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 59, ал. 1 от НК от това наказание съдът е приспаднал периода на задържане на подс. Д.,
считано от 02.03.2018г. до 06.03.2018г. като е зачел един ден задържане за един
ден лишаване от свобода. ОС – Пловдив се е произнесъл по веществените
доказателства, като е постановил разноските в размер на 4586,74 лева да останат
за сметка на държавата, а направените разноски от частните обвинители да
останат за тяхна сметка. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил
подс. Д. да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив в полза на държавния
бюджет направените на досъдебното производство разноски в размер на 3292,13
лева за експертизи.
Срещу
присъдата в оправдателната ѝ част е депозиран протест от ОП – Пловдив с
искане за осъждането на подс. Д. по обвинението по чл. 119 вр.
чл. 115 от НК. Идентично искане е направено и с жалбата на адв.
Е. като повереник на частните обвинители З.А. и Д.Д..
Присъдата е обжалвана и от защитниците на подс. Д. – адв.
К. и адв. В. в частта за разноските, които според тях
са били определени неточно. Жалбата на защитниците на подсъдимия е била
оттеглена пред въззивна инстанция и с определение на ПАС въззивното
производство е било прекратено в частта за разноските и тяхното възлагане. Присъдата
не е протестирана от прокурора в частта, в която
подс. Д. е признат за виновен и осъден за престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК и му е наложено наказание 2 години лишаване от свобода, отложено по реда на
чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години.
С
Решение № 73/27.05.2020г. на Апелативен съд – Пловдив по ВНОХД № 500/2019г. на
основание чл. 334, т. 1 вр. с чл. 335, ал. 2 вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК присъдата на Окръжен съд
– Пловдив е била отменена изцяло и делото е било върнато на първоинстанционния
съд за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание. В мотивите на
въззивното решение е посочено, че делото следва да бъде разгледано по общия
ред, а не по реда на съкратеното съдебно следствие и следва в мотивите си първата
инстанция да подложи на задълбочен анализ наличните противоречия в събраните
доказателства. Акцентира се на обстоятелството, че свидетелите Ц. Т., Д.Т. и Д.
Б. не са очевидци на твърдяното нападение от страна на подс. Д., както е приел
окръжният съд. Първите двама не са имали видимост към мястото на инцидента от
дома си. Свид. Б. е възприел подсъдимия и пострадалия
едва след приключване на нападението и оттеглянето им. Въззивната
инстанция е дала указания за извършване на задълбочен анализ на наличието на
нападение с нож и рекламна табела; да се установи къде са се намирали те преди
и след нападението; за установяване на обстоятелството защо липсват част от
записите на охранителните камери, монтирани в магазин „Мускули“ във времевия
период на нападението и защитата. ПАС е подложил на критика и изключването от
доказателствения материал на показанията на полицейските служители Г.М. и И.Б.,
които освен че са провели извънпроцесуална беседа с
подс. Д., свидетелстват и за възприятията си по време на осъществените от тях
ОИМ „Дом по дом“. Тези полицейски служители са разговаряли и със свид. К. във връзка със записите от охранителните камери на
мястото на инцидента.
В
заключение е посочено, че при преценката на съда дали делото да бъде разгледано
по реда на глава 27 от НПК, процесуалната бързина не трябва да води до
компромис с обективната истина при дело с фактическа и правна сложност.
Правилността на съдебния акт е обусловена от необходимостта от проверка на
доказателствата в хода на съдебно следствие, проведено по общия ред.
След
връщане на делото е било образувано НОХД № 900/2020г. по описа на ПОС и е било
разпределено за ново разглеждане на настоящия съдебен състав.
В
наказателния процес не е допуснат за съвместно разглеждане граждански иск.
Производството
протече по общия ред по реда на глава 20 от НПК. В съдебното производство са конституирани като частни
обвинители З.А. и Д.Д. – родители и наследници на починалия
Ж. Д.Д.. Същите
се представляват от повереник – адв. К.Е..
В
съдебно заседание, прокурорът поддържа и двете обвинения от фактическа и правна
страна, така както са по обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като
счита, че на подсъдимият И.Д. следва да бъде наложено наказание при условията
на чл.54, ал. 1 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
поради изключителното му съдействие на досъдебното производство, да се определи
едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за двете престъпления и да се
отложи неговото изтърпяване по реда на чл. 66 от НК, да се приспадне времето,
през което подсъдимият е бил задържан. Изразява се становище по отношение на
веществените доказателства и разноските.
Частните
обвинители З.А. и Д.Д. чрез техния повереник – адв. К.Е. изразяват становище, че подс. Д. следва да бъде
признат за виновен по обвинението по чл. 119 вр. чл.
115 от НК и следва да му бъде наложено ефективно наказание лишаване от свобода,
ориентирано към максималния размер. Адв. Е. счита, че
подсъдимия е личност със завишена степен на обществена опасност, като
строгостта на наказанието ще има ефект и
с оглед генералната превенция. Желаят да им бъдат върнати конкретни
веществени доказателства, предявени им на съдебно следствие.
Защитниците
на подсъдимия – адв. К. и адв.
В. не оспорват фактическата обстановка, но акцентират на липсата на явно
несъответствие между характера и интензитета на нападението и защитата по
смисъла на чл.12, ал.2 от НК, поради което желаят подсъдимият да бъде оправдан
по обвинението за извършено престъпление по чл.119 вр.чл.115
от НК. Те пледират алтернативно за условно наказание, каквото да се определи и
за престъплението по чл.339 ал.1 от НК и наблягат на добрите характеристични
данни за подсъдимия, който е лекар – рентгенолог с чисто съдебно минало,
семейно и трудово ангажиран, както и на оказаното съдействие по разследването.
Подс. Д. признава, че е умъртвил пострадалия Д. с оръжие и
боеприпаси, за които няма надлежно разрешително, но счита, че това е станало в
рамките на непосредствено противоправно нападение над личността му и това е бил
единственият начин да защити собствения си живот. Той твърди, че се е опитал първо с думи, а след това – с
предупредителен изстрел да спре нападателя си, но тъй като агресията му е
ескалирала, е произвел изстрел към него, довел до смъртта му. В хода на съдебните
прения той изрази съжаление за стореното и загубата на човешки живот. В
последната си дума подс. Д. иска справедлива присъда.
Съдът,
след като обсъди доводите и съображенията на страните в пледоариите по
същество, ръководейки се от закона и въз основа на вътрешното си убеждение,
формирано от доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
И.З.Д. е роден на *** ***; с висше *** образование; работещ като ***в *** „П.“
и в ***; неженен, живущ на съпружески
начала с Ж.Ж. /изгубила качеството на свидетел на
основание чл. 119 от НПК/, с която имат две малолетни деца; неосъждан.
Пострадалият
по делото – Ж. Д.Д. бил роден на *** г. в гр.
Пловдив. Той живеел без сключен граждански брак със свид.
Н.С.С.. Д. бил осъждан девет пъти за различни
престъпления от общ характер. Последното
наказание лишаване от свобода изтърпял на 27.03.2014г. Той не полагал
общественополезен труд. Въпреки осъжданията си, продължавал да извършва кражби
и с получените средства издържал себе си и свид. С..
Вечер Д. излизал да краде от домове като преди това употребявал наркотици –
хероин и морфин, някои от които му купувала свид. С..
Употребата им водела до изявена възбудна
симптоматика, създавала чувство за удоволствие, прилив на енергия и сила.
На
01.03.2018 г. след 22:00 часа, отново след употреба на морфин, закупен от свид. Н.С. ***, Ж. Д. излязъл, за да извършва кражби. Бил
облечен с черно яке, кафяв шушлеков елек върху якето,
черен панталон, в който си държал портмонето и черен анцуг върху него. Бил обут
с черни кубинки и носил на главата си тъмносиня шапка с козирка. Взел със себе
си ножове, отвертка и клещи.
След
полунощ, на 02.03.2018г. Д. влязъл в двора на жилищна кооперация на ул. ***в
гр. Пловдив, за да открадне вещи. Там на втория етаж живеел подс. И.Д.. В двора
към кооперацията имало шест гаражни клетки, първата от които подсъдимият
ползвал за работилница. От южната страна на двора се намирала едноетажна
постройка, обособена като магазин за хранителни добавки „Мускули“, който подс. Д.
отдавал под наем на свид. О.К.. Последният имал
рекламна метална табела за обекта с размери 40 на 60 см., бяла на цвят с
изображение от едната страна на мъж с черен потник и надпис, а от другата страна
– изображение на жена с боксови ръкавици и с надпис. Табелата свидетелят бил
оставил в гаража на подсъдимия. Между кооперацията и магазина имало алея,
водеща към двора и гаражните клетки. Същата вечер подсъдимият бил сам в дома
си, тъй като извършвал ремонт на жилището си. Жената, с която живеел на
съпружески начала – Ж.Ж. и двете им деца били в с. К.,
обл. Пловдивска при родителите ѝ.
Около
01:30 часа на 02.03.2018г., минавайки през детската
стая, от прозореца на която имало видимост към двора и гаражните клетки, подс. Д.
забелязал, че свети лампата в работилницата му. Помислил, че я е забравил, но
решил, че няма да слиза специално за това и ще я изключи сутринта, когато отива
на работа. След известно време, отново минавайки през
детската стая, му направило впечатление, че лампата вече не свети и вратата на
гаража му до работилницата е леко открехната. Това го озадачило и той решил да
слезе на двора и да провери. Той си помислил, че е извършена кражба, като видял
открехнатата врата и тръгвайки от етажа, на който се намирало жилището му
надолу, взел със себе си пистолет марка „Валтер“
модел „***“, за който не притежавал надлежно разрешително. Пистолетът бил
зареден с патрони, за които също нямал разрешително за притежаване. Подсъдимият
слязъл на двора и се насочил към работилницата и гаражите. В лявата си ръка
държал мобилния си телефон с включено фенерче, а в дясната – пистолета с
насочена надолу цев. За да провери версията, че може да е извършена кражба, Д. се
насочил първо към гаража, виждайки открехнатата врата. Там се намирал
пострадалият Ж. Д., който приготвял различни предмети за изнасяне в найлонови
торби. В този момент подс. Д. забелязал движение отдясно на него и видял юмрука
на Д., насочен към лицето му. Инстинктивно се дръпнал назад и излязъл от
гаража, но изпуснал телефона си. Веднага след това забелязал срещу него бързо
да се насочва пострадалият Д., който хвърлил рязко и силно към подсъдимия
намиращия се в него нож, който предварително бил взел със себе си. Подсъдимият Д.
успял да отскочи назад и да се завърти като в същия момент усетил остра болка в
десния крак от вътрешната страна на глезена в резултат на хвърления нож. Тогава
подс. Д. произвел изстрел във въздуха, като предупредил Ж. Д. да се предаде с
думите „Стой, полиция! Легни на земята!“. Вместо да се подчини, Д. отново хвърлил срещу подсъдимия с голяма сила
друг предмет. Точно в момента на замахването с този предмет, подс. Д. стрелял в
посока на Ж. Д., откъдето бил хвърлен предметът. След произвеждането на
изстрела Ж. Д. се скрил обратно в гаража. Д. отново му казал да излезе навън и
да се предаде, но вместо да направи това, намиращият се в гаража Д. много бързо
излязъл оттам, псувайки Д. и държейки в ръцете си металната правоъгълна
рекламна табела за магазина на свид. К., се засилил
към подсъдимия, заплашвайки го, че ще го заколи с думите: „Майка ти дейба гяур, ще те заколя!“. Подс.
Д. произвел още един изстрел в посока на нападателя, за да го сплаши. Тъй като Д.
не се спрял, подс. Д. се опитал да стреля още веднъж по него, но не успял.
Точно в този момент Ж. Д. хвърлил табелата към подсъдимия и го ударил в дясното
рамо и лакът. Получавайки този удар подс. Д. побягнал от мястото, където се
развили описаните събития в посока пазара на ул. „Младежка“, а нападателят му
избягал в противоположната посока – към бул. „Шести септември“ в гр. Пловдив.
След
известно време подс. Д. се върнал в двора, за да потърси телефона си и го
намерил в близост до гаражната клетка и се обадил на свой приятел – свид. Н. К.. Подсъдимият го
помолил да дойде до дома му. Свидетелят К. се отзовал, а Д. му
разказал за случилото се. Двамата се качили до апартамента, в който живеел
подсъдимия. На площадката на стълбището пред жилището подс. Д. дал оръжието, с
което бил стрелял, на свид. К., за да го държи, след
което влязъл в жилището. Малко след това се върнал с найлонова торбичка, взел
оръжието от свидетеля и го сложил в торбичката след което го прибрал в жилището
си. Двамата със свид. К. тръгнали да обикалят в
района, като основно се движили по бул. „6-ти септември“ в гр. Пловдив и
околните улици около жилището на подс. Д.. След това се разделили и всеки се
прибрал в дома си. Малко след това подсъдимият отново излязъл като взел със себе
си оръжието – пистолет марка „Валтер“, модел „***“ и
го изхвърлил в контейнер за отпадъци, намиращ се до Университета за хранителни
технологии в гр. Пловдив.
От
своя страна пострадалият Ж. Д.Д., след като побягнал
в посока бул. „6-ти Септември“, на около 105 метра от двора на подс. Д., легнал
върху капака на лек автомобил „БМВ“, паркиран на обособен паркинг до западната ограда
на сградата на Областна управа – гр. Пловдив, където починал. Той бил забелязан
около 7:15 сутринта от свид. И.С., която подала
сигнал в полицията.
ДОКАЗАТЕЛСТВА И
АНАЛИЗ:
Горната
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от обясненията на подс. И.Д.
/л. 273-275, том 2 от НОХД № 900/2020г. на ПОС/, дадени пред съда, от
показанията на разпитаните пред съда свидетели З.А. /л.78-лице, том 1 от НОХД №
900/2020г. на ПОС/, Д.Д. /л.78-гръб,
том 1 от НОХД № 900/2020г. на ПОС/, Д.Т. /л.78-80,
том 1 от НОХД № 900/2020г. на ПОС/, В.Т. /л.80, том 1
от НОХД № 900/2020г. на ПОС/, Т.Д. /л.80-81, том 1 от
НОХД № 900/2020г. на ПОС/, включително и прочетените на основание чл. 281, ал.
5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания от д.п. /л.114,
том 1 от д. п./, Д. Б. /л.81-гръб и 82, том 1 от НОХД № 900/2020г. на ПОС/,
включително и прочетените на основание чл. 281, ал. 5 вр.
ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания от д.п. /л.115, том 1 от д. п./, Т.Т. /л.82-гръб, том 1 от НОХД № 900/2020г. на ПОС/, Н.К. /л.82-гръб и 83, том 1 от НОХД № 900/2020г. на ПОС/, Н. К. /л.121-гръб-123, том 1 от НОХД № 900/2020г. на
ПОС/, включително и прочетените на основание чл. 281, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 2 от НПК показания от д.п. /л.96-99, 102-104, том 1 от д. п./, Н.Н. /л. 123, том 1 от НОХД № 900/2020г. на ПОС/, включително
и прочетените на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1,
т. 1 и 2 от НПК показания от д.п. /л. 120-121, том 1 от д. п./, Х.П. /л.124,
том 1 от НОХД № 900/2020г. на ПОС/, включително и прочетените на основание чл.
281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания от
д.п. /л. 122-гръб, том 1 от д. п./, Р.Т. /л.124-гръб, том 1 от НОХД №
900/2020г. на ПОС/, О.К. /л.124-гръб-126, том 1 от
НОХД № 900/2020г. на ПОС/, включително и прочетените на основание чл. 281, ал.
5 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК показания от д.п. /л.
126 и 127, том 1 от д. п./, Г.Т. /л.126-гръб-127, том 1 от НОХД № 900/2020г. на
ПОС/, включително и прочетените на основание чл. 281, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 1 и 2 от НПК показания от д.п. /л. 128-129, том 1 от д. п./, А. Б.
/л.128, том 1 от НОХД № 900/2020г. на ПОС/, включително и прочетените на
основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от
НПК показания от д.п. /л. 130 и 131, том 1 от д. п./, А.Т. /л.182-183, том 1 от
НОХД № 900/2020г. на ПОС/, включително и прочетените на основание чл. 281, ал.
5 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания от д.п. /л.
132-133, том 1 от д. п./, И.Б. /л.183-гръб-184, том 1 от НОХД № 900/2020г. на ПОС/, К.М. /л.184-гръб-186, том 1 от НОХД № 900/2020г. на
ПОС/, включително и прочетените на основание чл. 281, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания от д.п. /л. 142-143, том 3 от д. п./, М.М. /л.186, том 1 от НОХД № 900/2020г. на ПОС/, Г.М. /л.248-249, том 1 от НОХД № 900/2020г. на ПОС/, Н.П. /л. 272-273, том 2 от НОХД № 900/2020г. на ПОС/,
включително и прочетените на основание чл. 281, ал. 5 вр.
ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания от д.п. /л. 134-135, том 1 от д. п./, от
прочетените на основание чл. 281, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК показания от д.п.,
дадени на 02.03.2018г. пред съдия от ПОС по ЧНД № 434/2018г. от починалата
свидетелка Ц. Т. /л. 107-108, том 1 от д. п./ и от прочетените на основание чл.
281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4, пр. 1 от НПК показания от
д.п. на неявилата се пред съда свидетелка Н.С. /л. 145-146, том 1 от д. п./, от
приложените по делото писмени доказателства – справка съдимост и
характеристична справка, останалите писмени документи – справки за сметоизвозването на 02.03.2018г., от служба „КОС“, справки
„БДС“, справки „ГРАО“, справки по чл.159а от НПК, прочетени на основание чл.283
от НПК и приобщени към доказателствения материал, както и от протоколите от извършени
процесуално-следствени действия –
протоколи за огледи на местопроизшествия, протоколи за претърсване и
изземване, протоколи за огледи на веществени доказателства, за следствен
експеримент, фотоалбуми към тях и за тези от тях, за които са изготвени
видеозаписи, протоколи за доброволно предаване, от заключенията на изготвените
и приети общо 15 експертизи. Фактите се извеждат и от веществените
доказателства, приобщени по съответния ред, които бяха предявени на страните на
съдебното следствие.
Липсват
свидетели – очевидци на започването на нападението на пострадалия Д. над подс. Д.,
а преди това и на влизането му в двора на къщата и в гаража чрез взлом. Произведените
от подс. Д. изстрели и виковете на пострадалия Д. са чути от лелята и чичото на подсъдимия – свид. Ц. Т. и Д.Т., както и от свид.
Д. Б. и Н.Н., освен заявеното от самия подсъдим. Четирима
свидетели – Т., Т., Б. и Н. са чули трите
последователни изстрела и виковете на пострадалия Д.. Свид.
Д. Б. е възприел и визуално края на конфликта – побягването на пострадалия Д. и
подс. Д. в противоположни посоки. Свид. Д. Б. е
възприел отправянето на подсъдимия към ул. „Младежка“, а на пострадалия към
бул. „Шести септември“. Свид. Ц. Т. е чула около
01.45ч на 02.03.2018г. „лашкане“ от към междинната врата, която е заключена с
катинар и верига. Първоначално е помислила, че племенникът ѝ – подс. Д.
се прибира, но не е чула след това да се отваря входната врата на къщата.
Няколко минути по-късно свид. Ц. Т. е чула викове от
към улицата „Ааа стой!“ След това е чула пукот, наподобяващ стрелба. Тя е чула три последователни
изстрела. Свид. Ц. Т. и съпругът ѝ – свид. Д.Т. са станали и тя е излязла на терасата, а той е
останал вътре до вратата. Свид. Т. е видяла подс. Д.
на двора между междинната и пътната врата, обърнат към улицата. Той е бил бос,
с джапанки, с долнище на анцуг, с тъмно яке, без шапка и без качулка на главата
и е бил афектиран. Свид. Т. не е видяла подсъдимия да
държи нещо в ръцете си. На въпроса ѝ: „И., какво става?“, той отговорил,
че един крадец е разбил катинара, отворил е, отишъл е в гаражите да краде
желязо. На въпроса защо не е извикал полиция, той отговорил, че няма смисъл,
защото го изгонил. Тя го попитала защо е бос, при което подсъдимия отговорил,
че има рана долу на крака, на глезена. Подсъдимият изразил съмнение, че в
гаража може да има още един човек. След това свид. Т.
се прибрала в дома си и заспала. Около 08.45 същата сутрин свид.
Т. се качила до дома на подс. Д., за да му каже, че майстора за гаражите го
чака долу. Тя възприела раната на крака на подсъдимия с кръв по нея. Подс. Д. ѝ казал, че нападателят хвърлил метална
табела по него. Свид. Т. не разговаряла с подсъдимия
за чутите от нея три изстрела. Около 10.30ч същия ден свид.
Т. разговаряла с двама служители на „Криминална полиция“, които търсели
племенника ѝ.
Заявеното
от свид. Ц. Т. кореспондира и на заявеното от съпруга
ѝ – свид. Д.Т., който е бил при нея същата
вечер. Свид. Т. е чул шум малко преди 02.00ч на
02.03.2018г. откъм улицата или двора, след което чул викове: „Стой, стой, стой!“ и „Уауууу“. След това той е чул три последователни гърмежа, но
не е сигурен дали е чул четвърти. Гърмежите са идвали от подхода към гаража,
точно под прозореца му. Свид. Т. не е излязъл на
терасата, но от вратата е видял горната част от тялото на подс. Д. – раменете и
главата му без дланите и краката. Подс. Д. се е
намирал между входната и междинната врата с лице към улицата. Свид. Т. е чул и проведения от свид.
Т. разговор между нея и племенника ѝ. Показанията на свид.
Ц. Т. и свид. Д.Т. кореспондират помежду си, както и
с обясненията на подс. Д. за хронологията на инцидента – че възприемайки
извършваната кражба е слязъл долу до гаража си и виждайки крадеца е извикал
„Стой полиция! Лягай на земята!“ и едва след това е възпроизвел
предупредителния изстрел и след като нападателя е хвърлил последователно нож и
табела по него, той го е прострелял в гърдите с носения от него пистолет,
зареден с патрони, за които той нямал надлежно разрешително. Свидетелите Т.
заявяват, че първо са чули викове „Стой!“ и едва тогава три последователни
изстрела. Свидетелите Ц. Т. и Д.Т. са възприели раната на крака на подс. Д.
непосредствено след нападението и заявеното от него за нападателя му. Съдът
изцяло кредитира показанията на свидетелите Ц. Т. и Д.Т.. Макар същите да са
роднини на подсъдимия, техните показания са безпристрастни, логични, взаимно
допълващи се и кореспондиращи на останалите доказателства по делото.
Свид. Н. К. е възприел пистолета на подс. Д., ножът, който Д.
е хвърлил към подсъдимия с кръв по него на върха, раната на крака на Д. и разказа на подсъдимия
за нападението на Д. и защитата на Д.. Свид. К. е
възприел и приготвените от Д. за изнасяне вещи от работилницата, които посочва.
Свид. К. е възприел металната табела, хвърлена от Д.
към подс. Д. в двора на къщата. Именно този свидетел заявява, че е взел
табелата и я е поставил пред магазина за добавки „Мускули“, което обяснява защо
се е намирала там сутринта. Свид. К. е видял и
разбитият катинар на работилницата, намерен впоследствие при извършения оглед
на местопроизшествие. Този разказ съвпада и с обясненията на подс. Д. пред
съда. Свид. К.
не е очевидец на инцидента, но същият е възприел мястото на произшествието,
подсъдимия след инцидента, разказът му за случилото се, раната на крака му,
пистолета, с който е прострелян Д., металната табела и мястото, на което е
намерена. В тази част показанията му кореспондират на обясненията на подс. Д.,
както и на възприетото от свидетелите Ц. Т. и Д.Т.. В първоначалните си
показания на 03.03.2018г. свид.
К. е отрекъл да е виждал пистолет у подс. Д., но в последващите
си показания на 09.03.2018г., както и непосредствено пред съда, същият е заявил
истината и подробно е разказал за пистолета на подсъдимия и заявеното от него. Свид. К. е обяснил, че разбирайки че с пистолета е
извършено убийство и се е срещал с подсъдимия се е страхувал да не бъде
въвлечен в случая и затова се е притеснил и първоначално не е казал цялата
истина. Съдът кредитира последващите му показания от
09.03.2018г. на д. п. /приобщени по реда на чл. 281 от НПК/ и тези дадени пред
съда в тази част. Съдът съобрази близките отношения между подс. Д. и свид. К., обстоятелството, че този свидетел е държал на
02.03.2018г. този пистолет, както и че нито той, нито подсъдимия са имали надлежно
разрешение за държане на оръжие и боеприпаси. Ето защо, макар и укоримо, е
житейски обяснимо първоначалното затаяване на истина от свид.
К. – за да не уличи себе си и подс. Д., който е негов приятел, в престъпление
по чл. 339, ал. 1 от НК. Впоследствие, под страх от наказателна отговорност по
чл. 290, ал. 1 от НК, свид. К. е казал истината. Последващите му показания кореспондират на обясненията на
подс. Д. и на всички останали събрани доказателства – че смъртта на пострадалия
Д. е причинена с възприетия вечерта на 02.03.2018г. от свид.
К. пистолет, показан му от подс. Д.. Макар този пистолет да не е установен и
приложен като ВД по делото, той е бил възприет от свид.
К. и се е намирал у подсъдимия непосредствено след сблъсъка с Д. и
прострелването му. При разпита си пред съда свид. К.
заяви липса на спомен за много обстоятелства поради изминалото време. Липсата
на спомен бе преодоляна с прочитане на показанията му от 02.03.2018г., 03.03.2018г. /пред съдия от ПОС/ и от 09.03.2018г. Съдът
кредитира прочетените показания, дадени непосредствено след датата на деянието,
когато спомените на този свидетел са били по-ясни, а по отношение на оръжието,
държано от подс. Д. – тези от 09.03.2018г. по изложените по-горе съображения.
Свидетелите В.Т. и Т.Д. като екип на ЦСМП са посетили
местопроизшествието и са видели трупа на пострадалия Д. върху автомобила на свид. Б.. Д-р Т. е установила смъртта на Д..
Свидетелите
Т.Т. и Н.К. не са възприели факти от предмета на
доказване в наказателното производство. Те са били разпитвани за евентуално
произвеждани от тях изстрели с ловно оръжие през нощта на 01 срещу 02 март
2018г., на което отговарят отрицателно. Свид. Х.П. не
е чул звук от гърмежи или пиратки през инкриминираната нощ, но заявява, че за
такива му е споделила баба му – свид. Н.Н.. Свид. Р.Т. е дал показания
във връзка с извършвания у подс. Д. ремонт, но не знае нищо за процесния инцидент.
Свидетелите О.К., А. Б. и Г.Т. дават сведение относно фактите, свързани с
отдавания под наем от подсъдимия на свид. К. магазин
„Мускули“ за хранителни добавки, находящ се на улицата до входната врата за
имота на подсъдимия на ул.***, за рекламната табела 40/60см и къде се
съхранявала, поставените на фасадата му вляво и вдясно камери и една вътре в
магазина, заснетото от тези камери движение на подсъдимия след инцидента и
наличието на издължен предмет като пистолет у него. Записите, ведно със
записващото устройство са били предадени на разследващите, направен е оглед на
ВД и са били назначени и изготвени технически експертизи. Бил е иззет и записът
от сградата на Областна управа – гр. Пловдив, също предмет на техническо
изследване. На свид. Б. подсъдимият разказал за боя с
крадеца. От свид. Г.Т. подсъдимият поискал да гледа
записите на камерите и когато се появил на тях с предмет, който прилича на
пистолет, попитал този свидетел дали може да изтрие записа, на което Г.Т. отказал.
От
показанията на свид. Б.К. се установява, че на
инкриминираната дата – 02.03.2018г. сутринта му се е обадила журналистката П. И.,
от която разбрал, че до стопанисвания от него магазин е станало убийство. След
като затворил телефона, видял, че има пропуснато обаждане от подс. Д.. Той
върнал обаждане и подсъдимият го помолил да му се обади като отиде в магазина.
Отивайки в магазина, свид. К. видял как служители на
„Криминална полиция“ влизат в магазина. Той възприел, че неговият служител – свид. Г.Т. сваля от ДВР-а
записите от камерите и им ги предава на флашка. На
този ден свид. К. не се срещнал с подс. Д.. Свид. К. изгледал тази част от записа, в която възприел
подс. Д., който влязъл и излязъл пред магазина, като държал предмет. Свид. К. го оприличил на оръжие, тъй като вече знаел, че
въпросната вечер станало убийство. Посочва, че записът не бил с много добро качество.
В изпълнение на задължителните указания, дадени в отменителното
решение на АС – Пловдив и за изясняване на обективната истина, съдът изрично
попита свид. К. на какво се дължи липсата на
постоянен запис от камерите вечерта на 01/02.03.2018г. Свид. К.
/л.125-гръб, долу от том 1 на НОХД № 900/2020г. на ПОС/ посочи, че: „Обясних им, че е настроен на движение, не на
постоянен запис. Това е, за да спести памет. Ако ДВР-а в този момент е „заспал“
харддиска и ако хване движение, докато стартира може да изпусне някой момент.
Така си го обяснявам аз. Това нещо ми го обясни С., който е инсталирал цялата
система. Това не е камера с постоянен запис. Може да се настрои и постоянно, но
тъй като размера на харддиска ми е твърде малък и за да имам за по-дълго време,
той ми е предложил да го настроим така, още в самото начало.“. От разпита
на свид. К. се установява, че освен камерите вътре в
магазина има и две външни в предната част на магазина, разположени една срещу
друга. Записите се пазят на харддиск, който се е намирал вътре в техническото
помещение. Сградата се е заключвала и е била снабдена със СОТ. Сутринта след
инцидента магазинът е бил отключен и алармата деактивирана около 08.30ч. от
служителя Г.Т.. Достъп до паролите на сървъра са имали само управителя на
магазина – свид. К., който не ги е ползвал и
служителя Г.Т..
От
показанията на свид. Г.Т. се установява, че малко
след като е отворил магазина е разговарял с подс. Д.. Той бил развълнуван,
притеснен и е попитал дали камерите записват. След като свид.
Т. потвърдил, че записват, подсъдимия поискал да ги изгледат. Свид. Т. стартирал записите на една от камерите, на която
се видяла фигура, приличаща на подс. Д., която държи предмет. Пред съда свид. Т. я оприличи на шпатула,
но по искане на страните бяха прочетени показанията му, дадени на д. п., в
които оприличава този предмет първоначално на шпатула,
а впоследствие – на пистолет. В тази част съдът кредитира заявеното от свид. Т. на д. п., тъй като помените му са били по-пресни
при разпита му непосредствено след инцидента. Отново в изпълнение на указанията
на ПАС и за изясняване на обективната истина, съдът изрично попита свид. Г.Т. дали е трил записи от охранителните камери, при
което той заяви: Не съм трил никакви
записи. /л. 127-лице, най-долу, том 1 на НОХД № 900/2020г. на ПОС/. След
като подс. Д. и свид. Т. изгледали въпросния запис,
подсъдимия го попитал дали може да изтрие записите. Свид.
Т. му отговорил: „…мога да ги изтрия, но
няма да го направя. Не съм изтривал записите. Не съм го питал защо иска да ги
изтрия.“. След това подс. Д. си тръгнал. Малко по-късно свид.
К. се обадил на свид. Т. и му казал, че е станал
инцидент и ще дойде полиция, на която да окаже пълно съдействие. След това
дошли полицейски служители, заедно изгледали записите и свид.
Т. им ги свалил на флашка. Междувременно дошъл и свид. К..
От
показанията на свид. А. Б. се установява, че на
02.03.2018г. е отишъл на работа в магазин „Мускули“ малко след 9ч., където вече
е бил свид. Т.. Малко след това в магазина е дошъл
подс. Д. и му казал, че някой е влизал в двора; показал му, че има рана на
крака. От него не е искал да гледа записи. Разбрал за инцидента при идването на
полицията. В същия ден в магазина е дошло и лице с име М. и прякор „М.“. Поради
липса на спомен бяха прочетени показанията на този свидетел, дадени на д. п.
Съдът кредитира прочетените показания на този свидетел, тъй като са дадени
непосредствено след инцидента. В тях свид. Б.
посочва, около половин-един час след като отишъл на работа на 02.03.2018г. в
магазина влязъл подс. Д.. Той му казал, че около 02.30ч същата нощ някакви хора
влезли при него и той се сбил с някакъв циганин, който не влязъл вътре в къщата
му, а в задната част на двора. Докторът /подс. Д./ бил чул стъпки и затова
предположил, че е повече от един човек. Човекът с който подсъдимият се сбил,
преди това го ранил в левия крак. Подс. Д. показал
раната на крака си на свид. Б., след което си
тръгнал. Малко по-късно в магазина влязъл Д. с прякор „М.“, купил си витамини и
си тръгнал.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свид. К., Т. и Б.
като безпристрастни, логични, последователни, взаимно допълващи се и
кореспондиращи на показанията на останалите свидетели.
От
показанията на А.Т. се установява, че като *** при ****, на 02.03.2018г. е
извършил редица оперативно-издирвателни мероприятия
във връзка с открития труп на починалия Ж. Д.. На място било установено, че
лицето е починало от прострелване върху паркиран автомобил в близост до 02 РУ
на МВР – Пловдив. След снемане на сведения от граждани „Дом по дом“ той се е
насочил към къщата на ул. ***в гр. Пловдив, тъй като през нощта са се чували
викове от там. Влизайки в двора на къщата, свид. Т. е
установил, че гаражът е разбит и има следи от изстрели. В близост до вратата на
гаража, която била деформирана, бил намерен част от проектил.
Свид. Т. останал да запази местопроизшествието и след
завършване на огледа на МП отишъл във ***. Там заедно със свид.
К.М. снели обяснение от подс. Д.. Той им разказал, че същата нощ забелязал, че
има някой в гаража му. Първоначално лампата светела, а след 20 минути била
загасена. Подс. Д. слязъл да провери като взел със
себе си мобилния си телефон с включено фенерче, незаконния си пистолет „Валтер *** и 5бр. патрони за същия. След като стигнал до
прага на гаража и осветил с фенерчето вътре, той видял мъж, който веднага посегнал
да го удари по главата. Подс. Д. посочил, че се
дръпнал назад и извикал: „Полиция! Стой! Ръцете на тила! Легни на земята!“ След
това лицето от гаража хвърлило предмет, който ударил подс. Д. по крака. Той
изпитал силна болка и видял, че е замерен с нож. Подс.
Д. извикал: „Стой ще стрелям!“ и произвел предупредителен изстрел във въздуха.
Мъжът в гаража отново хвърлил предмет срещу подсъдимия, но не го уцелил. Непознатият
извикал към подсъдимия: „Ще ти еба майката! Ще те убия!“. Подс.
Д. стрелял два пъти в посока гаражната врата, като в този момент непознатият
изкрещял и излязъл с метална табела в ръце, която държал вдигната над главата
си и се затичал срещу подсъдимия с думите: „Ще те убия!“. Подс.
Д. възпроизвел изстрел в земята пред нападателя си. След произвеждане на
изстрела, непознатият хвърлил металната табела към главата му и тя го ударила в
десния лакът. След това непознатият побягнал по улицата на дясно, а подсъдимият
– наляво. Подс. Д. се обадил на свид.
К. и му казал: „К. идвай, че едни мангали ще ме утрепят“. Докато го изчакал да
дойде провел разговор с леля си и калеко си, които
живеели в същата къща. Обяснил им за нападението, но отказал да извика полиция,
тъй като нападателя избягал. След срещата си със свид.
К. изхвърлил пистолета в кофа за боклук до ВИХВП. Съдът изцяло кредитира
показанията на свид. Т. досежно личните му
възприятия. Те кореспондират с всички останали доказателства и в частност с
показанията на неговите колеги, работили по случая. Относно проведената
оперативна беседа във ***и споделеното от подс. Д., който е бил без защитник,
съдът намира, че разказът на подсъдимия за събитията на 02.03.2018г. изцяло
съвпада с обясненията му дадени пред съда, както и с обясненията му като
обвиняем с участието на защитник на досъдебното производство. Тоест фактите,
които излага подс. Д. са последователни от 02.03.2018г. до момента и за тях са
налице няколко доказателствени източника, които не съдържат противоречия.
От
показанията на свид. Н.П. се установява, че той и
колегата му Т. са изпратени на мястото, където е намерен трупа на Ж. Д., за да
запазят местопроизшествието и да издирят очевидци. Колегата му Т. отишъл до
дома на подс. Д., а той останал да запази МП. Впоследствие свид.
П. отвел подс. Д. до кабинета на свид. К.М. за
провеждане на оперативна беседа и докато оформял документите по задържането му
чул разказа му, идентичен с описания в разпита на свид.
Т.. В тази част показанията на свид. П. се кредитират
от съда, тъй като касаят лични възприятия и кореспондират на всички останали
доказателства и в частност на показанията на свид. Т.
и на обясненията на подс. Д. пред съда.
Преди
да бъде заведен за оперативна беседа, подс. Д. заявил пред свид.
П. ***, че може да покаже мястото, на което е изхвърлил оръжието – във втория
от четирите коша до ВИХВП на ул. „Янко Сакъзов“ в гр.
Пловдив. Пистолетът бил увит в зелена найлонова торба. Той му споделил, че
сутринта в 9.00ч се е обадил на кръстника на детето си „М.“, споделил му какво
е направил и къде е изхвърлил оръжието. Поискал от него да вземе оръжието и да
го унищожи по някакъв начин. Обадил се и на съпругата си и поискал от нея ако
го задържат в полицията да се обади на „М.“ и да унищожат пистолета. В тази
част показанията на свид.
П. не се кредитират от съда, тъй като имат характер на оперативна беседа с
подс. Д., който към онзи момент не е имал качеството на обвиняем и не е имал
защитник. От друга страна твърденията на П. не се подкрепят от други
доказателства. Подс. Д. не сочи в обясненията си да е
разговарял с „М.“ – свид. М.М.,
за да вземе и унищожи пистолета. Свид. М. също отрича
да е имало такъв разговор. Факт е липсата на пистолета, но не може това
обстоятелство да се вмени във вина на подс. Д. или на свид.
М. при липса на други доказателства. Напълно е възможно липсата на пистолета да
се дължи на откарването на боклука от сметоизвозващата
фирма, а присъдата не може да почива на предположения. Такива факти не се
твърдят и в обвинителния акт, а той определя рамката на обвинението. Второто
твърдение на свид. П., че подс. Д. му е споделил, че се
е обадил на съпругата си и поискал от нея ако го задържат в полицията да се
обади на „М.“ и той да унищожи пистолета също не е подкрепено от други
доказателства. Подс. Д. не твърди този факт в
обясненията си, а фактическата му съжителка – свид. Ж.Ж. не може да бъде разпитана за тези обстоятелства, тъй
като е изгубила качеството на свидетел на основание чл. 119 от НПК поради отказ
да свидетелства като лице, което живее с подсъдимия във фактическо съжителство.
По тези съображения съдът не кредитира показанията на свид.
П. в тези две части.
От
показанията на свид. И.Б. се установява, че
02.03.2018г. той, заедно с колегата си от ***– свид. Г.М.
са извършили обход в близко прилежащите улици в района на намерения труп,
посетили са магазина на ул. ***и са взели записите от охранителните камери.
След прегледа им са установили, че са липсвали времеви отрязъци от записите.
Тези двама свидетели са видели на записа лице, приличащо на подс. И.Д., който е
държал в ръката си вещ, наподобяваща пистолет. Свидетелите И.Б. и Г.М. са
разговаряли на място със свид. Ц. Т., която им
казала, че в малките часове на нощта е чула викове и крясъци. Те са разговаряли
и с племенника ѝ – подс. Д. в дома му. Първо пред тези полицейски
служители той е разказал за случилото се. Подс. Д. им
казал, че в малките часове забелязал, че лампа на негово помещение в двора
светела, чул шум от гаражите и слязъл да види, мислейки, че някой го е обрал.
Той тръгнал да влиза в едно от неговите помещения и бил нападнат от лице от
ромски произход. Двамата се сборичкали, подсъдимия тръгнал да пада по гръб и
чул изстрели като от оръжие. В този момент той видял друго лице, освен
пострадалия, настанала суматоха, лицето с което се сборичкал избягало и видял
как излизайки от двора побягнал. За второто лице подсъдимият не могъл да конкретизира
нищо. Свидетелите Б. и М. видели раната на крака на подсъдимия, която била видимо
кървяща. Той им казал, че раната е от схватката с въпросното лице. Съдът
кредитира показанията на свидетелите Б. и М. досежно личните им възприятия.
Относно проведената оперативна беседа, от една страна същата е проведена без
защитник, от друга страна заявените от подс. Д. факти – за наличие на втори
нападател, за сборичкване и без да се споменава носенето на оръжие и
прострелването на пострадалия Д. – тези факти са били израз на първоначална
защитна позиция на подсъдимия и не са отразявали обективната действителност.
Самият подсъдим непосредствено след това, а и до момента е заявил истината,
кореспондираща с всички събрани доказателства – че е носил незаконен пистолет и
боеприпаси, без да има надлежно разрешително за притежаването им, че се е
опитал с думите „Стой, полиция! Легни на земята!“, а впоследствие и с
предупредителен изстрел да респектира и задържи извършителя на кражбата Д..
След като агресията на последния ескалирала, подсъдимият признава, че е
произвел още два изстрела, един от които попаднал в тялото на Д. и в крайна
сметка причинил смъртта му. Ето защо и съдът изобщо не дава вяра на споделеното
от подсъдимия Д., макар и в оперативна беседа при липса на защитник пред
полицейските служители Б. и М.. Към онзи момент подсъдимият е бил притеснен от
обстоятелството, че е прострелял човек, който е починал и то с незаконно оръжие
и боеприпаси и очевидно е търсил начин да оневини себе си, твърдейки, че има и
втори нападател, който евентуално е имал оръжие. Но ако това хипотетично бе
така, свид. К. не би видял въпросната вечер пистолета
на подс. Д., който му е разказал, че именно с него той е прострелял единствения
си нападател. Също така на охранителните камери на магазин „Мускули“ би се
видял образът на този втори нападател с оръжието, а не на подс. Д., държащ
пистолета. Всичко това съдът намери за нужно да посочи за пълнота, въпреки че
самият подсъдим е отрекъл тази версия от първия ден на привличането му като
обвиняем, включително и пред съда, оказвайки пълно съдействие за разкриване. на
обективната истина.
От
показанията на свид. К.М. – *** „Криминална полиция“
при ***се установява, че около 07.30ч на 02.03.2018г. в дежурната част на
управлението е получен сигнал от лицето И.С. за намерен труп на мъж върху
преден капак на лек автомобил „БМВ“ на бул. „6-ти септември“ № 63 в гр.
Пловдив. Трупът върху автомобила се намирал на обособено паркопространство до западната ограда на Областна управа –
гр.Пловдив. Смъртта на лицето била констатирана от екип на ЦСМП и д-р Т.. Тъй
като завалял дъжд, свид. М. разпоредил трупът и
намереният в близост до него нож да бъдат покрити с найлон. Той разпоредил
сформирането на екипи за запазване на местопроизшествието, за извършване на
оглед и за провеждане на ОИМ за изясняване на случая – установяване на очевидци
и изземване на записи от охранителни камери в района. Свид.
М. прегледал запис от охранителна камера на Областна управа – гр.Пловдив и
установил, че в 02.12ч на 02.03.2018г. към л.а. „БМВ“ захожда от запад лице,
наподобяващо по външни белези трупа, намиращ се върху автомобила. Лицето се
движело бързо, минало от лявата страна на автомобила и клекнало пред него пред
десния фар. Лицето носело предмет, наподобяващ мобилен телефон /открит
впоследствие при огледа на МП/. Лицето стояло известно време до автомобила,
изправило се, застанало с гръб към калника на автомобила и легнало върху капака
на автомобила с ръце на гърдите, а краката му били на земята. При преглед на
друга охранителна камера с подобен обхват, свид. М.
установил че преди и след този времеви период не преминават други лица в
участъка около л.а. „БМВ“, където е намерен трупът на Д.. Свид.
М. провел разговор със собственика на л. а. „БМВ“, върху който е намерен трупа
на Д. – свид. Д. Б., който живеел в близост – на бул.
„6-ти септември“ № 63, * Последният му споделил, че се е събудил между 02.00ч и
03.00ч същата нощ от шум, наподобяващ два или три изстрела. Той чул лице да
вика от болка. Отишъл до прозореца на терасата и видял две лица да бягат.
Едното било едър мъж, който избягал на север по улицата в посока ул.
„Младежка“, а второто – към паркинга в посока на автомобила му. Според свид. Б. второто лице било дете на около 10-15г., по-дребно
от първото и бягало на юг към бул. 6-ти септември“ и светело с мобилен телефон.
Заявеното от свид. Б. пред свид.
М. съвпада и със заявеното от този свидетел пред съда и на д.п. пред разследващ
орган. При извършеният външен оглед на трупа, в който участвал и съдебния лекар
д-р С. било установено, че по трупа се вижда входна огнестрелна рана в областта
на гърдите и изходна огнестрелна рана на гърба. В дрехите на починалия била
намерена лична карта на Ж. Д.Д.. Било установено, че
същият е многократно осъждан, криминално проявен по линия кражби и наркозависим. Предприети били действия по призоваването на
майката и жената на починалия чрез 06 РУ на МВР – Пловдив, за да се установи с
кого се е срещал той преди смъртта си. Свид. М.
разбрал от служителите, осъществяващи мероприятия „Дом по дом“, че са установени
няколко очевидци, чули изстрели във въпросната нощ и същите били доведени за
разпит. Междувременно свидетелите Б. и М. докладвали на свид.
М., че са установили евентуалното място на стрелбата – двор към къща на ул. ***в
гр. Пловдив, както и евентуалния участник в стрелбата – И.З.Д.. Свид. М. незабавно отишъл и провел разговор с подс. Д..
Пред него подсъдимия лансирал първоначалната версия, която разказал и пред
свидетелите Б. и М. /която бе анализирана от съда по-горе/ – че прозорецът на
работилницата светел, че лявото крило на гаражната клетка било отворено, а
катинара бил разбит; Д. слязъл до помещението, за да види какво е откраднато
носейки малка брадвичка, за да се защити ако бъде нападнат /а не телефон, с
който да си свети и незаконното оръжие/; влизайки в гаража бил нападнат от
неизвестно лице от ромски произход; докато се борили чул няколко изстрела и
видял в двора второ лице; след това двете лица избягали. Съдът вече изложи
мотиви защо не възприема тази версия на подс. Д. при анализа на показанията на
свидетелите Б. и М.. Подс. Д. споделил пред свид. М., че след сблъсъка се обадил по телефона на свид. Н. К. в 02.13ч и двамата се срещнали пред дома на
подсъдимия. Междувременно, докато бил на двора, той разговарял с леля си и калеко си, които чули стрелбата. Той им обяснил, че бил
нападнат от цигани. Те му предложили да се обади в полицията, но той отказал
под предлог, че са избягали. На въпросите на свид. М.,
подс. Д. отговорил че не е променял обстановката на местопроизшествието и
отрекъл да има огнестрелно оръжие. Свидетелите Б. и М. споделили на свид. М. за видяното от тях на записите от охранителните
камери на магазин „Мускули“. Той разпоредил подс. Д. да бъде отведен във ***за
изясняване на случая. Бил извършен оглед на МП в двора и помещенията на ул. ***и
съответно претърсване и изземване в дома на подс. Д.. Била проведена беседа със
свид. К., който признал за споделеното му от
подсъдимия в нощта на инцидента – че е стрелял по лице, проникнало в гаража му
с притежавания от него незаконен пистолет и патрони за него. Непосредствено
след това подс. Д. бил задържан във ***по реда на чл. 63, ал. 1,т. 1 от ЗМВР,
провел среща с посочен от него адвокат, след което поискал да разговаря с
полицейски служители, за да разкаже какво
се е случило в действителност. Пред свид. П.
подсъдимия заявил, че е изхвърлил оръжието в кофа за боклук до ВИХВП – Пловдив.
Бил сформиран полицейски екип, който не намерил оръжието в посочената кофа за
боклук. Били предприети действия по проверка на боклука в завода в с. Шишманци,
но оръжието не било намерено и там. Подс. Д.
първоначално заявил, че оръжието може да е било взето от кофата от лице на име
„М.“, с което бил разговарял, но впоследствие се отрекъл от това твърдение. Подс. Д. заявил пред свид. М. и
колегите му, че въпросния пистолет „Валтер РН“ закупил преди три години за 1000 лева от лицето Б.П. на
около 50г., който тогава работел в Р. Гърция, а понастоящем живеел в Холандия. Подс. Д. заявил, че имал пет патрона за оръжието. Тогава
разказал пред свид. М. и за действително случилото се
на 02.03.2018г. – че забелязал че лявото крило на гаражната е врата отворено, а
катинара е взломен; че взел пистолета и телефона си,
за да свети с фенерчето му; че забелязал че в гаража има непознато лице; че
извикал към него: „Полиция! Стой! Ръцете на тила! Легни на земята!“. Въпросното
лице не се подчинило, а хвърлило към Д. предмет, който го ударил в крака.
Според подсъдимия това бил нож, тъй като после открил нож на земята. Д.
произвел контролен изстрел нагоре и извикал: „Стой, ще стрелям!“. Лицето не се
подчинило и хвърлило втори предмет към главата му; започнало да крещи: „Ще ти
еба майката! Ще те убия!“. Тогава подс. Д. произвел още два изстрела към лявото
крило на вратата на гаража. Свид. М. посочва, че при
визуален оглед на вратата установил че същата е с побитост
в долната си част, навътре от съприкосновеност с твърд
предмет, като парчета боя са се отлюпили и паднали.
Лицето продължило да хвърля предмети и подс. Д. произвел трети изстрел в
празното пространство между двете врати. Подс. Д.
заявил, че лицето извикало след този изстрел. След това нападателят взел
рекламна метална табела на магазин за хранителни добавки и тръгнал срещу подс. Д.
крещейки че ще го убие. Д. произвел още един изстрел срещу краката на
нападателя си и видял да излизат искри от земята. След това лицето побягнало на
север, а подс. Д. – на юг, което кореспондирало със заявеното от свид. Б. пред свид. М.. По
разпореждане на свид. М., подс. Д. бил освидетелстван
от лекар във връзка с причинените му наранявания на крака и на ръката. Свид. М. провел впоследствие беседа с майката и съжителката
на пострадалия Д. – свид. З.А. и Н.С.. От последната
разбрал, че Ж. Д. излязъл вечерта на 01.03.2018г. да извършва кражби, а тя
останала да гледа детето им. Не споменал за среща с друго лице, тъй като крадял
сам. Съдът кредитира изцяло показанията на свид. М.
като последователни, логични и кореспондиращи на всички останали доказателства
и в частност на показанията на свид. Т., П., Б. и М..
От
показанията на свид. М.М. се
установява, че той се е срещал с подс. Д. сутринта на 02.03.2018г., но същият
не му е споделил, че е убил човек, не са разговаряли на тема оръжие и не му е
предавал такова. Поводът за срещата е бил здравословен проблем на сина на М.. По
време на срещата подс. Д. бил притеснен, но не споделил с М. причината за това.
Съдът кредитира показанията на свид. М., тъй като
кореспондират на останалите събрани доказателства и липсват други
доказателства, които да оборят твърденията му.
Съдът
обсъди и противоречията в доказателствата, посочени и в отменителното
решение на АС – Пловдив. От показанията на свид. К.
се установи, че металната рекламна табела не се е ползвала и е стояла в гаража
на подс. Д.. Тя се е намирала именно там когато пострадалия Д. е приготвял вещи
за извършване на кражба. След като е бил заварен от подсъдимия е взел същата,
за да го нападне и да избяга, тъй като подс. Д. е бил на входа на гаража и е
препречвал пътя му. Тоест бе оборена версията, че табелата не е била в гаража и
Д. не би могъл да я хвърли към подсъдимия. От показанията на свид. К. се установява, че табелата е била поставена от
него на улицата едва след инцидента. Неговите твърдения не са голословни - това
се вижда и на записите на охранителните камери на магазин „Мускули“ – че тя е
поставена на улицата едва след инцидента – след 02,27ч. Инцидентът е приключил
около и преди 2:12ч, тъй като тогава пострадалия Д. е заснет от охранителните
камери на Областна управа – Пловдив до л.а. „БМВ“,
собственост на свид. Б., където е намерен мъртъв
по-късно същата сутрин. За същото говори и записът от магазин „Мускули“, който
е заснел след инцидента в 02.14ч подс. Д. след схватката със шушляково яке и по джапанки. Тоест, табелата е поставена на
улицата след инцидента, а преди това е била в гаража.
От
показанията на свид. К. се установява, че
охранителните камери в магазина му не са с постоянен запис, което обяснява защо
липсват времеви интервали. Достъп до паролите на сървъра са имали само той и свид. Т.. Свид. К. е пристигнал в
магазина след полицейските служители, които са взели записа, т.е. той обективно
не би могъл да го изтрие, преди да бъде даден на полицаите, а и отрича да е
ползвал паролите. Свид. Т. заявява, че не е трил
записи, а това косвено се потвърждава и от обстоятелството, че най-важният
запис – този на който подс. Д. излиза с пистолет пред дома си е налице. Наред с
това се изясни, че камерите са с датчик за движение, което обяснява липсата на
постоянен запис.
Версията
за самонараняване от страна на подс. Д. е разгледана от вещите лица – лекари,
които не са открили данни за такова. Принципната възможност на всяко подсъдимо
лице да симулира състояние на неизбежна отбрана, за да черпи права за себе си в
конкретния случай не намери подкрепа в нито едно от събраните доказателства.
Тоест по делото не е налице нито един сигурен факт в тази насока, който да бъде
противопоставен и да обори последователните, логични и подкрепени от останалите
доказателства обяснения на подс. Д. за това как е протекло нападението от
страна на Д., как се е отбранявал самият той и се е стигнало до фаталния
изстрел, причинил смъртта на пострадалия. Нараняването по крака на подсъдимия е
било възприето от свид. Ц. Т. и Д.Т., както и от свид. Н. К. няколко минути след стрелбата. В този момент
подсъдимия не е знаел, че е прострелял Д., тъй като той е избягал и от него не
е намерена кръв на МП. Още по-малко подс. Д. е знаел, че Д. ще умре. И на
последно място – подс. Д. не е знаел, че трупа на пострадалия ще бъде намерен в
близост до дома му и че ще бъде разкрит. Към онзи момент подсъдимият не е имал
мотив да се самонаранява, за да симулира състояние на неизбежна отбрана. Той не
е имал време да обмисли ситуацията, а горните трима свидетели го описват като
притеснен и афектиран. Преди срещата си с тях той още не се е качвал до дома
си, за да може евентуално да намери нож и да се самонарани без да бъде
забелязан от свидетели. Никой не е чул удари на човешко тяло с табелата след
преустановяване на сблъсъка между двамата, за да се твърди, че той е симулирал
и втория удар с рекламната табела. Такива не са възприели нито Т., нито Б.,
нито Н.. Тоест нараняванията по подс. Д. са били налице непосредствено след
сблъсъка с Д..
За
сериозния сблъсък между подсъдимия и пострадалия говори и видяното от свид. Б. в края на конфликта. Двама мъже в зряла възраст не
биха бягали в различни посоки ако единият е взел надмощие и преследва другия.
Ако хипотетично подс. Д. бе взел надмощие, най-логично би било той да тръгне
след пострадалия Д., за да го задържи, сломявайки съпротивата му и за да го
предаде на полицията или да му отмъсти за кражбата. Но свид.
Б. заявява, че те са бягали в различни посоки, а на сутринта по-дребният /Д./,
светещ си с фенерче е намерен точно в тази посока, в която е бягал и в 02.12ч е
бил заснет да ляга върху капака на автомобила му. Описаната от свид. Б. ситуация на двама уплашени бягащи в различни
посоки мъже кореспондира на обясненията на подс. Д.. Очевидно е, че подс. Д. е
бил уплашен от ескалиращата агресия на Д. – от псувните, заканите, от
нанесената рана с нож и от удара с рекламната табела; пострадалия Д. е бил
уплашен от това, че е бил заварен докато краде, от виковете „Стой, полиция!
Лягай на земята!“ и най-вече от произведените изстрели с пистолет.
Непосредственото
противоправно нападение с нож от пострадалия Д. към подс. Д., прието в
обвинителния акт, се извежда от обясненията на подсъдимия, от намерения нож с
острие 12 см., за който е изготвена експертна справка № 721/2018г., че по него
има следи от кръв, но количеството й не дава възможност да се изследва състава
ѝ /л.207-209, том ІІ/, от откритата кръв от подсъдимия на местопроизшествието
/ВД №№11 и 12 – взети проби за изследване по протокола за оглед /л.53-76, том І
от д. п./. Свидетелите К. и Ц. Т. са видели, че подсъдимият е бос и има кръв по
крака, тя е чула и неколкократно виковете „Стой!“ на
подс. Д., разпитана и пред съдия на досъдебното производство. Заключението на съдебномедицинската
експертиза на живо лице № 248/2018 г. /л.2-5, том ІІІ от д п. от 02.03.2018г./,
изготвена непосредствено след деянието, констатира прободно-порезна
рана в дясна трета на дясна подбедрица, която е в
резултат на действие на предмет с остър връх и режещ ръб. Освен това, видно от
допълнителната тройна СМЕ по писмени данни и на живо лице № 274/18г. / л.9-25,
том ІІІ от д. п./ на десния крачол на анцуга, с който е бил облечен в
инкриминирания момент подс. Д. е открито срязване от предмет с режещ ръб и
наличие на кръв, видно и от протокол за оглед на веществени доказателства /л. 199-207,
том І от д. п./. Установено е от заключението на назначената експертиза на
веществени доказателства, че тази кръв е от кръвната група на подс. Д..
Установено е от ДНК експертизата /л.178-181, том ІІ от д. п./, че иззетите
проби ВД №11 и ВД №12 от зацапвания с кръв в двора на кооперацията на ул. ***
пред гаражите на Д., където се е развил инцидента произхожда от подсъдимия Д..
Видно от изследванията от приобщените проби от зацапвания с кръв на
местопроизшествието в двора на имота на подсъдимия, кръв от пострадалия Д. не е
открита.
Нараняването
в рамото и лакътя на подсъдимия се установява, че е причинено от хвърлената по
него метална правоъгълна рекламна табела, описана по-горе, видно от
заключението на съдебномедицинската експертиза на живо лице № 242/2018 г. /л.
4, том ІІІ от д. п./, като този удар е причинил травматичен оток по дясната лакътна става на подс. Д.. Експертите по допълнителната
тройна СМЕ № 274/2018г. са направили заключение, че травмите, констатирани по
тялото на подсъдимия не са от самонараняване /л.25-26, том ІІІ от д. п./.
Свид. В.Т. – лекар в **, е констатирала настъпилата смърт
на пострадалия Д. и е видяла нож в краката му. Това е видял и свид.Т.Д.. Ножът е фиксиран и при огледа на
местопроизшествие.
Свид. Ц. Т., която живее в същата кооперация е чула три
изстрела през определен интервал от време. Нейният съпруг – свид.
Д.Т. е чул също три изстрела /за четвърти не е сигурен/. Свид.
Д. Б. е чул три изстрела въпросната вечер, като след третия е видял бягащите
лица – подсъдимия и пострадалия в двете срещуположни посоки. Свид. Н.Н. – три-четири изстрела.
Звукът от тях определят като от огнестрелно оръжие или от пиратки. Чули са и
човешки викове. Установеното от тези свидетели налага извода за произведени три
изстрела, което съответства на отразеното в обвинителния акт относно два
изстрела в посока на нападателя и един предупредителен преди това във въздуха.
В този смисъл е и допълнителната комплексна съдебномедицинска и балистична
експертиза /л.84-110 том ІІ от д. п./ за сигурни данни за поне два изстрела. На
същия извод водят и откритите находки при огледа на местопроизшествие на ул. ***в
гр. Пловдив – побитостите по двете гаражни врати и в
стената, намерените остатъци от боеприпаси, обозначени като ВД №№ 1 и 2 и
съответно ВД № 3, коментирани и в заключението по ДКСМБЕ /л. 53-гръб, л. 54, л.
60-63, том І, л.108, том ІІ от д. п./.
От
заключенията на назначените съдебномедицинска експертиза на труп и допълнителна
комплексна съдебномедицинска и балистична експертиза се установява, че в тялото
на Ж. Д.Д. е открито едно огнестрелно пронизващо
нараняване, започващо от прилежащите тъкани и мускули, левия бял дроб и
пронизващо задната повърхност на лявата гръдна половина. Установява се
разкъсване и кръвонасядане на паренхима
на левия бял дроб, кръв в лявата гръдна кухина 1200 мл и въздух в същата,
кръвоизлив по хода на раневия канал и отчупване на
долния ръб на левите IX-то ребро и на горния ръб на Х-то ребро. Според
експертите смъртта на Д. се дължи на това пронизващо огнестрелно нараняване с
входна и изходна рана, разкъсващо левия бял дроб и нарушаващо херметичността на
лявата гръдна половина, довело до остра кръвозагуба и остра дихателна
недостатъчност, като се касае за огнестрелно еднопроектилно
нараняване с прижизнен характер. Смъртта на Д. е
настъпила в резултат на посоченото огнестрелно нараняване, при което проектилът е пронизал левия бял дроб и предизвикал
допирателно нараняване на паренхима на същия дроб
по-ниско. Паренхимното кървене от десния бял дроб е
било достатъчно да причини смъртта на Д.. Същевременно това дава възможност
след нараняването пострадалият да извършва активни целенасочени движения –не е
бил в безпомощно състояние. В кръга на възможните за него действия влиза и
бързото му оттегляне от местопроизшествието, включително бягайки на разстояние
от 100 и над 100 метра. Изстрелът и проектилът от
него, които са в основата на нараняването и последвалата смърт на пострадалия Д.
са произведени от дистанция по-голяма от 1 метър, считано от цевта на оръжието
до тялото на Ж. Д. и не по-голяма от 2,18 метра. Смъртта на Д. е настъпила след
сравнително бързо изкървяване, развитие на остра
кръвозагуба и бърза смърт в резултат на загуба на кръв. При тази смърт не се
изпитват особено продължителни болки и страдания, процесът е сравнително бърз,
с бързо намаляване на силите и възможностите за физическа активност. Смъртта е
настъпила по обичаен за това нараняване начин.
За
намаляване на изпитваните болки и страдания оказало влияние и употребата и
наличието на наркотични вещества в кръвта му. Употребата им преди инцидента е
доказано при Д., тъй като химическата експертиза № 16/2018г. е установила, че в
урината и кръвта на Ж. Д. има наличие на наркотични вещества – морфин, хлоробензофенон – част от бензодиазепиновите
лекарствени срадства,
моноацетилморфин – специфичен метаболит, получен вследствие употребата на хероин /л.
125-129, том ІІ от д. п./.
Свидетелите
З.А. и Д.Д. са съответно майка и баща на пострадалия Ж.
Д. и дават показания, че последният е бил безработен преди да почине, че живее
на семейни начала със свид. Н.С.. Д. имал три деца от
различни жени, последното от които било от свид. С..
Последната в разпита си на досъдебното производство описва облеклото на Ж. Д.,
с което е излязъл да краде и за тази цел взел отвертка и клещи. Принципно взимал
голям нож с кафява дръжка, когато отивал да краде, но го бил изгубил някъде.
Преди това дал пари на С. да му купи наркотици. Консумирал наркотика и излязъл
да краде. Заявил, че ще се прибере около 3:00 ч. през нощта.
Подсъдимият
И.З.Д. притежавал пистолет марка „Валтер“, модел *** който в инкриминирания момент държал без
да има надлежно разрешение. С това оръжие подс. Д. е бил по време на описаното
събитие и е причинил смъртоносното нараняване на пострадалия Ж. Д.Д.. Това обстоятелство се извежда от заключенията на назначените
експертизи – балистична, комплексна балистична и физикохимична експертиза, съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства, СМЕ на труп и физикохимични експертизи
на веществени доказателства. Проектилът е преминал
през тялото на Д., частите от проектил и намерените
гилзи на местопроизшествието за изстреляни от едно и също оръжие и са такива,
предназначени за стрелба с пистолети калибър 9 мм., каквото е и оръжието, което
подсъдимият Д. е признал, че е използвал по време на разследваното събитие.
От
заключението на назначената тройна комплексна съдебномедицинска и балистична
експертиза и проведения следствен експеримент се установява при извършване на
деянието какво е било местоположението на подс. Д. и на пострадалия Д. в района
на местопроизшествието, от какво разстояние са произведени изстрелите,
траекторията им – на куршума, причинил смъртоносното нараняване и другия куршум
в лявата врата на гаража, който е рикоширал в стената.
С
назначените физикохимични експертизи на веществени доказателства е изследван капсулният състав на откритите следи от изстрел по
веществени доказателства, приобщени по делото, като е направен сравнителен
анализ на капсулния състав на намерените следи от
изстрел по дрехите и части от тялото на подс. Д. и свид.
К. с капсулния състав на намерените и иззети гилзи, проектил и части от проектил.
Такова изследване е проведено и за пострадалия Д..
От
назначената съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по метода
на ДНК профилирането се установява, че по намерения на местопроизшествието цял проектил има наличие на биологичен материал от пострадалия Ж.
Д., което води на извода, че това е проектилът,
причинил смъртоносното нараняване на Д.. Същевременно за същия проектил е установено, че е изстрелян от такъв тип оръжие,
което подс. Д. твърди, че е ползвал
/лист 137-144, л.178-181, том ІІ от д. п./.
В
хода на извършеното претърсване на жилището на подс. И. Д. били намерени боеприпаси за огнестрелни
оръжия – 16 бр. патрони 9х18 мм. и 1 бр. патрон с надпис „***”, които Д. държал
без да има надлежно разрешително за това /видно от протокол за претърсване и
изземване /л.167-169, том І и фотоалбум към него на л.174-190, том І от д. п./.
Съгласно заключението на вещото лице Б.Ж., изготвило балистична експертиза №
253 от 03.04.2018г. /л.189-191, том ІІ от
д. п./ намерените 17 бр. патрони представляват боеприпаси за огнестрелни
оръжия.
С
оглед обвинението на подсъдимия за извършено убийство при превишаване пределите
на неизбежната отбрана /престъпление по чл.119 вр.чл.115
от НК/ по делото е изследван и въпросът за евентуалното наличие на уплаха или
смущение. На този въпрос е даден отрицателен отговор в заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза
/л. 39-61, том ІІІ от д. п./. Подс. И.Д. не е бил в
състояние на силна уплаха или смущение, бил е улеснен от личностовите
си особености, които определят реакциите му в конкретната ситуация. След
извършване на деянието подс. Д. е осъзнавал добре естеството му и е предвиждал
последиците, което е обусловило напрежение, тревожност и потиснатост, преценени
като израз на посттравматично стресово разстройство. В експертизата е даден
отговор и на общите въпроси за психичното здраве и вменяемост на предаденото на
съд лице. Установено е от експертите, че подс. И.Д. не се води на психиатричен учет към ЦПЗ – Пловдив и не
страда от психично заболяване. Могъл е да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Могъл е правилно да възприема и
възпроизвежда фактите, които са от значение за делото, както и да дава
достоверни обяснения относно тези факти. Настоящият съд кредитира неговите
обяснения, като последователни, обективни и логични, защото са подкрепени с
анализираните по-горе доказателства.
От
приложената справка съдимост за подсъдимия Д. е видно, че не е осъждан до момента.
От справката за съдимост на пострадалия Ж.
Д. е видно че той е осъждан девет пъти, включително и на ефективни наказания
лишаване от свобода, основно за кражби, както и за незаконно държане на
огнестрелно оръжие, за противозаконно пречене на орган на властта да изпълни
задълженията си по опазване на обществения ред, за принуда спрямо орган на
властта. От показанията на полицейския служител – свид.
А.Т. /л. 182-гръб, долу от том 1 на НОХД № 900/2020г. на ПОС/ се установява и
агресивният характер на Д.: „По мой
спомен пострадалият по делото, който е многократно осъждан за кражби, е имал
друг подобен случай, при който собственикът на помещението на друга кражба се
опитал да задържи пострадалия, но той го е наръгал и впоследствие е задържан“.
НЕИЗБЕЖНА
ОТБРАНА
Според
настоящия съдебен състав в случая е налице едно непосредствено противоправно
нападение от страна на пострадалия Д., което е било в три насоки. Самото
противозаконно проникване в чужд имот нощем и с взлом е престъпление по чл. 170
от НК. Опитът за кражба на вещи от гаража на подс. Д. при условията на опасен
рецидив и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот –
катинар и верига е престъпление по чл. 196, а. 1, т. 2 вр.
чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл.
18, ал. 1 от НК. Нападението с нож и метална табела над подс. Д., довели до
причиняване на телесна повреда на същия, изразяваща се в прободно-порезна
рана в дясна трета на дясната подбедрица и травматичен
оток по дясната лакътна става са престъпление по чл.
130, ал. 1 от НК – две леки телесни повреди. Тук е мястото да се посочи, че
именно упражнената неизбежна отбрана от страна на подс. Д. е довела до
предотвратяване на по-тежки последици както за него, така и за имуществото му.
Ако същият не се е отбранявал, при значителния интензитет на нападението от
страна на пострадалия Д., който е използвал нож от близка дистанция /между 1м и
2,18м/, със същия е могъл да причини значително по-тежки увреждания на
подсъдимия, включително и смъртта му. Ножът е оръжие годно да причини смърт от
близка дистанция, на каквато са се намирали двамата. В момента на нападението Д.
е бил под влиянието на стимулиращи наркотични вещества. Същият е бил значително
по-млад, здрав и агресивен и не е отстъпвал при отправените реплики „Стой, полиция!
Лягай на земята!“, неговата агресия е ескалирала и след произведения
предупредителен изстрел. В конкретната ситуация подс. Д. е разполагал с две
възможности – да избяга /което е сторил на по-късен етап, виждайки че не може
да сломи съпротивата на Д./ или да се отбранява, прострелвайки пострадалия,
което е сторил. Според съда, в конкретната динамична ситуация подс. Д. е
стрелял в тялото на подсъдимия без да има точна представа къде точно ще го
уцели, тъй като е било тъмно, а телата и на двамата са били в движение. Той е
произвел смъртоносния изстрел с цел да обезвреди нападателя си и да предотврати
нанасянето на повече удари над него. Подс. Д. ясно е
осъзнавал че е препречил пътя на нападателя си Д. и че последния няма как да
избяга без да го нападне и обезвреди. Към момента на произвеждане на
смъртоносния изстрел подс. Д. се е намирал в състояние на неизбежна отбрана,
тъй като започналото от Д. нападение не е приключило. То е било със значителен
интензитет и е ескалирало. Нападението е започнало с противозаконнното
проникване в двора на къщата и гаража на подс. Д.. То е продължило с взломяването на веригата и катинара, с приготвянето на вещи
в гаража, които да бъдат откраднати без съгласието на собственика им. След
упражняването на неизбежната отбрана от страна на подс. Д., който правомерно се
е опитал да задържи нападателя Д., първо с реплики, а после – с контролен
изстрел във въздуха, последният не е преустановил противоправното
нападение. Нещо повече – пострадалия Д. е нападнал подс. Д. нарушавайки
телесната му неприкосновеност. Основният дискусионен въпрос в настоящия
наказателен процес е дали подс. Д. прострелвайки веднъж смъртоносно пострадалия
Д. е превишил пределите на неизбежната отбрана. За да се отговори на този
въпрос следва да се очертаят нейните предели, които се определят от характера и
интензитета на нападението и тези на защитата.
Нападението
е извършено от млад и агресивен мъж под въздействието на стимулиращи наркотични
вещества. Същият е осъждан многократно, включително за незаконно държане на
огнестрелно оръжие, за противозаконно пречене на орган на властта да изпълни
задълженията си по опазване на обществения ред, за принуда спрямо орган на
властта и за множество кражби. При предходни идентични прояви Д. е проявявал
агресия. В момента на прострелването тялото на пострадалия е било приведено
напред, т.е. в позиция за нападение, а Д. е хвърлял опасни предмети – тежки и
твърди по структура, с остри и режещи повърхности. Нападението над Д. е
създавало реална опасност за живота му. Неизбежната
отбрана е осъществена от подс. Д., който се е намирал през нощта сам в двора на
къщата си. Същият е неосъждан до момента и няма данни да е проявявал
безпричинна агресия. Характеристиката му като личност, изведена от материалите
по делото е на човек грижещ се за семейството и двете си деца, работещ в две
болници като лекар рентгенолог. Няма данни да е бил под въздействието на
алкохол или наркотични вещества. Слизайки да провери за извършена кражба от
гаража му, той е бил неочаквано нападнат от Д.. Последният е бил вътре в гаража
и единственият начин да избяга е като обезвреди подс. Д. който е бил пред
вратата. Д. е можел да избегне сблъсъка предавайки се и лягайки на земята,
както му е разпоредил Д., но той е избрал втория вариант – да го нападне. В
тази ситуация е нямало друг безвреден изход – при директния сблъсък между
двамата или Д. ще обезвреди Д. или обратно. Според съда, в тази ситуация подс. Д. съвсем правомерно, след като е изчерпал
възможностите си за реакция с думи и предупредителен изстрел е произвел изстрел
към нападателя си и именно това е спасило живота му. В противен случай е реална
опасността той да бъде наръган с нож или ударен с друг предмет. Факт е, че при
трупа на Д. сутринта е намерен още един голям нож /с дължина 16см/, който е
можел да използва. От близката дистанция на която са се намирали двамата –
около 1-2 м. ножът, носен от Д. е също толкова смъртоносен, колкото пистолетът,
с който е стрелял подс. Д.. Ето защо съдът намира че липсва превишаване на
пределите на неизбежната отбрана от страна на подс. Д.. Оръжията употребени от
двамата са годни да причинят смърт. Нападнатият от Д. правно защитен интерес –
животът на Д. /а наред с това и имуществото му/ са също толкова значими колкото
и засегнатият при упражняване на неизбежната отбрана интерес – животът на
починалия пострадал Д.. Но в крайна сметка Д. е бил този, който е проникнал в
чужд имот през нощта, за да извърши взломна кражба, а
впоследствие е нападнал собственика на вещите – подс. Д. засягайки здравето му
и застрашавайки живота му. Предизвиквайки сам състоянието на неизбежна отбрана,
Д. не е дал никакъв шанс на подс. Д. с поведението си, за да не се стигне до
фаталния изход за него. Ето защо и подс. Д. бе оправдан по обвинението по чл.
119 вр. чл. 115 от НК, тъй като не е превишил явно
пределите на неизбежната отбрана причинявайки смъртта на пострадалия Ж. Д..
Подс. И.Д. е причинил съмартта на
Ж. Д. при упражняване на неизбежна
отбрана по смисъла на чл. 12, ал.1 от НК след започнато от самия пострадал
непосредствено и противоправно нападение по описаните по-горе начини, виждайки
че е бил установен в имота на подсъдимия да
краде негови вещи. Без значение е какви вещи и на каква стойност е искал
противозаконно да отнеме, както възразява частното обвинение. Въпросът е, че
подсъдимият в този момент е бил нападнат и с действията си Д. е застрашавал
телесната неприкосновеност и живота на подсъдимия. Характерът и интензитета на
защитата, упражнени от подс. Д. при осъществяване на неизбежната отбрана не
превишават явно характера и интензитета на нападението, осъществено от
пострадалия Д..
Законът
в разпоредбата на чл.12, ал.1 от НК и задължителната съдебна практика в
Постановление № 12/73г. на Пленума на ВС ясно приема, че активната защита е позволен от закона начин
за отблъскване на противоправно нападение върху личността. В постоянната практика
на Върховния касационен съд, няма спор, че нападнатият не е длъжен да бяга или
да се укрива. Той няма задължение и да търси съдействие от органите на реда или
да сигнализира за предстоящо нападение. Това би го лишило от ефективна защита и
в повечето случаи това е невъзможно, предвид внезапността
на нападението. В тази насока са неоснователни възраженията на повереника на
частните обвинители, че подс. Д. следвало да извика полиция, а не да провери
гаража си. В същата насока не може да се укорява защитаващият се, че в себе си
е имал оръжие, ако го е използвал за защита и отблъскване на нападението.
Прочее, този институт в преобладаващите случаи, когато има причинена смърт е
вследствие използване на оръжие.
Нападнатият не е длъжен да чака да бъде наранен и едва тогава, ако бъде
в състояние да се отбранява, да причинява единствено адекватни на нападението
вреди, защото в този случай защитата му ще бъде закъсняла и най-често
безрезултатна. При все това, установи се, в настоящия случай, че подсъдимият
първоначално е опитал да преустанови нападението по вербален и сигнален начин.
С действията си той е искал да накара лицето, което се е намирало в неговата
собственост, за да краде и който го е нападнал, да се предаде. Към момента на
произвеждане на поразяващия изстрел, нападението от страна на Д. не е било
прекратено, нито отблъснато от предходните опити на подсъдимия да го възпре.
Освен това нападателят се е намирал опасно близо до подсъдимия – на около 1 – 2
метра от него и в момента когато е прострелян е бил в приведено застрашително
положение напред. Предприетите от подсъдимия мерки за отблъскване на
нападението всъщност са били безрезултатни, защото инцидентът е преустановен с
нанесения удар с металната табела по тялото на подсъдимия от страна на
нападателя Д., а не от действие на отбраняващия се подсъдим, което е накарало
последният да побегне в противоположна на дома му посока. Законът не поставя
изискване неизбежната отбрана да бъде успешна, какъвто е и настоящия случай.
Необходимо и достатъчно е отбраната да се осъществява само до приключване на
нападението и в рамките на необходимите предели.
Ръководейки
се от конкретиката на настоящия казус, съдът съобрази и практиката на ВКС
относно въпросите на превишаването на отбраната и това превишаване да е явно. В закона няма легално изискване
отбраняващият се да подбере възможно най-лек и безболезнен за нападателя начин
и средства на защита, още по-малко да избяга или да бъде укоряван, че се е
защитавал. Освен това несъответствието следва да бъде явно: “Погрешно е
разбирането, намерило място в много съдебни актове, че нападнатият може да се
отбранява само по начина и със средствата, съразмерни на начина и средствата за
нападение“ - т. 7 от ППлВС № 12/1973г., „деецът няма
задължение да търси помощ от държавни органи и трети лица“ – т. 6 от същото
постановление на ВС.
В
изложената насока в редица свои решения ВКС коментира явното превишаване на
пределите на неизбежната отбрана при трети и четвърти поразяващи изстрели в
тялото на нападателя – например в Р. № 349-2011-ІІ н.о. В това решение ВКС е
приел, че несъразмерността е явна, не поради нееднородност на средствата за
защита и нападение, а поради това, че след три изстрела в тялото на
потърпевшия, опасността на нападението е намаляла и не е бил необходим
четвъртият изстрел във врата. В други решения на ВКС – поради видимо
напредналата възраст на нападателя спрямо тази на нападнатия като физическо
превъзходство /Р. № 320-2011-ІІ н.о./; при множество на брой огнестрелни изстрели с пистолет от упор
и близко разстояние, при промяна на посоката им спрямо тялото на жертвата – от
крака към жизненоважни области като главата, корема и слабините /Р. №
308-2013-ІІІ н.о./.
Преценката
за необходимостта на пределите на защитата и тяхното превишаване е винаги
конкретна, но в случая са налице и решения на съдилищата в много сходна
казуистика като настоящата, решени в полза на защитаващия се подсъдим. Следва
да се отбележи, че почти по идентичен начин са решени възникналите на обсъждане
и решаване въпроси в Решение № 410 от
2009г. по н.д. № 416/2009г. на ІІІ н.о. на ВКС /Р 410-2009-ІІІ/, в което
подсъдимият е бил предаден на съд с обвинения по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 вр. чл.115 от НК и по чл.339 ал.1 от НК. Даден е отговор
защо няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, въпреки че подсъдимият
се е отбранявал с предварително приготвено оръжие /картечен пистолет, незаконно
притежаван/ и с по-значим поразяващ ефект от този на нападателя /нож/. В същия
смисъл е и Решение № 412/07.02.2012г. по н.д. № 2028/2011г. ВКС, ІІІ н.о.
И
в настоящия случай предварителното въоръжаване на дееца за отблъскване на
нападението не сочи на извод за превишаване пределите на отбраната, и липсата
на каквито и да е данни за предварителна нагласа на подсъдимия да използва
оръжието не за защита, слизайки до гаража в студеното време /видно от огледите
е имало сняг/ бос по джапанки да провери какво се случва в имота му.
Превишаването
на пределите на неизбежната отбрана е дефинирано в чл.12, ал.2 от НК като явно
несъответствие на защитата на характера и опасността на нападението, разгледани
и в Постановление № 2/1957г. на ПлВС.
Характерът
на нападението се определя от обществените интереси, които последното
застрашава – при престъпни посегателства от обекта на престъплението, от
степента на обществена опасност. В случая пострадалият, многократно осъждан за
различни престъпления от общ характер, млад и работоспособен, но безработен,
след като е приел наркотични вещества вечерта, се е оборудвал с ножове, клещи и
отвертка за извършване на кражби по домовете на гражданите, проникнал е с взлом
след полунощ в собствеността на подсъдимия, а когато последният е слязъл да
провери какво се е случило, го е нападнал с нож и метална табела.
Опасността
на нападението зависи от вероятността за увреждане на застрашените интереси,
която то създава при конкретните условия на неговото извършване, каквато
вероятност е била напълно реално осъществима – пострадалият е предприел активно
нападение с нанасяне на удари с опасни предмети по тялото на подсъдимия, в
който смисъл са констатирани уврежданията по тялото му, освен това се е
заканвал, че ще го заколи, след като вече е хвърлил нож по него, и не се е
спрял въпреки виковете да се предаде „Стой!“ и предупредителния изстрел.
Начинът на действие на подсъдимия е напълно адекватен на интензивността и
опасността на нападението, предизвикани от пострадалия Д.. В създадената
ситуация, въпреки действията на подсъдимия за сплашване на пострадалия Д.,
интензитетът на нападението всъщност е нараствал. Така създадената реална и
непосредствена опасност от увреждането на интересите, защитени от закона,
налагат извод, че подс. И.Д. е имал право на адекватно активно противодействие
чрез използване на оръжието си. Ножът също е оръжие, с което може да бъде
причинено сериозно телесно увреждане и само поради факта, че предаденото на съд
лице е използвало огнестрелно оръжие не може да се приеме, че защитата явно е
надхвърлила нападението /в изложения смисъл Р. № 238-2013-ІІ на ВКС/. А в
настоящия случай следва да се има предвид, че пострадалият е бил открит мъртъв
с още един нож в себе си.
За
извършване на престъплението по чл.119 вр.чл.115 от НК законодателят не изисква само да е налице несъответствие между защитата и
нападението, но то да бъде явно. Според т. 7, ал. 2 от Постановление № 12/1973г.
на ВС несъответствието е явно, ако е ясно изразено и не буди никакво съмнение.
С други думи такова, което е безспорно. Проф. д-р И. Н..в „Наказателно право на
РБ, Обща част, Неизбежна отбрана“, изд. „Софи-Р“, 1992г. в § 396, т. 3 е
написал, че „чрез приетата безспорност на интензитета на отбранителното деяние
спрямо нападението се постига ограничение на случаите на превишение
и до обезпечаване на действителна възможност за правомерна защита на
обществените и личните интереси от антисоциални посегателства“.
От
посочената в предходните две страници съдебна практика по чл.119 вр. чл.115 от НК се извежда явно, очевидно несъответствие
на защитата спрямо параметрите на нападението, за разлика от настоящия казус.
Проф.
д. ю. н. А.Г.в своя труд „Неизбежна отбрана и крайна необходимост“, изд. „Сиби“, 1995г. пише относно спорността на несъответствието,
че „всяко колебание у правоприлагащия орган –
прокурор или съд по въпроса за спазването на пределите на неизбежната отбрана
следва да бъде решавано в полза на субекта на защитата, като се приеме, че тя
се е съобразила с изискванията на чл.12, ал.2 от НК – т.е. с характера и
опасността на нападението, защото дори и да има несъответствие, то не е
явно, не е безспорно“.
Тъй
като в случая е налице неизбежна отбрана, която е съобразена с характера и
опасността на нападението, за което липсва явно несъответствие, извършеното от
подсъдимия не е общественоопасно и не съставлява
престъпление, независимо от всички други обстоятелства, включително причинените
вреди на нападателя. Прочее, в правната теория за понятието „неизбежна отбрана“
е прието, че определението „неизбежна“
не касае качество на самата отбрана, а неизбежността на вредите, които се
причиняват, когато дадено лице се защитава, защото всъщност този институт
никога не би се приложил, ако не е налице увреждане на нападателя.
Поради
изложеното настоящият съдебен състав прие, че подс. И.З.Д. не е извършил
престъплението по чл. 119 вр. чл. 115 от НК по
повдигнатото му обвинение и го призна за невинен, действайки в условията на
законосъобразна неизбежна отбрана.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Подсъдимият
И.З.Д. е извършил престъплението по чл.339 ал.1 от НК от обективна и субективна
страна, тъй като на 02.03.2018г. в гр. Пловдив е държал огнестрелно оръжие -
пистолет марка „Валтер“, модел ***и боеприпаси за
огнестрелни оръжия — 16 броя патрони 9x18 мм. и 1 бр. патрон с надпис „***”,
без да има за това надлежно разрешение.
Деянието
е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимият, който е
пълнолетен и вменяем е съзнавал, че няма надлежно разрешение, но въпреки това
се е снабдил с посоченото огнестрелно оръжие и боеприпаси . Той е съзнавал
незаконното държане на оръжието и боеприпасите и по този начин е искал и предвиждал
настъпването на общественоопасните последици.
Съдът
намира за безспорно установено, че подсъдимият е държал гореописаното
огнестрелно оръжие и общо 17бр. патрони, иззети от дома му, които съобразно
балистичната експертиза представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие.
Последните са открити в дома му при извършеното претърсване и изземване на
02.03.2018г. Подсъдимият сам признава в
обясненията си, които съдът кредитира, че е държал без надлежно разрешително
пистолет марка „Валтер“, модел ***. В подкрепа на
признатото от подсъдимия са налице и множество еднопосочни косвени
доказателства, посочени по-горе относно това обвинение. Установено е, че смъртоносното нараняване на пострадалия Д. е причинено
с посочено по параметри и калибър от подсъдимия оръжие, макар и неоткрито в
хода на разследването, с което са били изстреляни откритите проектили.
Подс. Д. заявява, че е изхвърлил пистолета в зелена
найлонова торба, посочил и местонахождението
на контейнера, където е направен и оглед на местопроизшествие в гр. Пловдив,
ул.”Янко Сакъзов” № 37. От постъпилите справки от сметоизвозващата компания е видно, че боклукът от това
място е бил събран и изхвърлен на първи курс в 08,08ч. на 02.03.2018г.
/л.181-184 том ІІІ от д. п./.
Съгласно
заключението на вещите лица по комплексната балистична и физико-химична
експертиза /л.137-144 том ІІ дос.пр./ гилзите, куршума и парчета от куршум (ризница и сърдечник), иззети при огледа на 02.03.2018г, са изстреляни
от пистолет, с характеристиките на посочения от подсъдимия. Били са изстреляни
от едно и също оръжие – пистолет, калибър 9 мм. За придобиване и носене на
огнестрелно оръжие и боеприпаси подсъдимият Д. не е имал надлежно разрешение,
факт, признат и от него. В този смисъл е изготвена справка на л.187, том ІІІ от
д.п. след направена проверка в служба „КОС“.
За
извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК предвиденото в
закона наказание е от две до осем години лишаване от свобода.
При
първото разглеждане на делото подс. Д. е бил признат за виновен и осъден за
престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание 2
години лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с
изпитателен срок от 3 години. Срещу вида, размера и начина на изтърпяване на
това наказание не е бил депозиран протест от прокурора при ОП – Пловдив.
Настоящият съдебен състав не разполага с правомощието да влоши положението на
подсъдимия при липса на съответен протест.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия Д. за престъплението по чл. 339, ал.1 от НК, съдът намира, че то
следва да бъде ориентирано в минималния размер, предвиден в закона, тъй като от
данните по делото е видно, че подсъдимият не е лице с висока обществена
опасност, неосъждан, трудово ангажиран в областта на здравеопазването – ***,
без данни за каквито и да било други противообществени прояви. Както се посочи
по-горе за изясняване на обективната истина още на досъдебното производство
подсъдимият е заявил марката и характеристиките на оръжието, с което е стрелял,
и това е проверено от експертизите в областта на балистиката. Дадените от
подсъдимия обяснения в тази насока от една страна представляват съдействие още
в хода на досъдебното производство, което съобразно приетото в т.7 на ТР №
1/2009г. на ВКС, по т. д. № 1/2008 г., ОСНК, се отчита от настоящия съд като
смекчаващо отговорността обстоятелство, без да има характер на изключително,
именно поради това, че той е изхвърлил пистолета, преди да заяви готовността си
да съдейства на разследването. Нещо, което е укорително е, че подсъдимият след
като изхвърлил притежаваното незаконно оръжие, след това виждайки се на записа
се е опитал да прикрие този факт. Същевременно без направеното от него пълно
описание на вида и характеристиките на оръжието
в обясненията си, като пряко уличаващо го доказателствено средство,
разкриването на обективната истина би било поставено пред сериозни препятствия.
Относно боеприпасите, те са били открити в дома му, в негово владение са били,
т.е. държани от него, и тази факт също е признат от подс. Д..
С
оглед гореизложеното съдът намира, че на подсъдимия И.Д. следва да бъде
наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при условията на чл.54 от НК,
при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Настоящият
състав на съда е на мнение, че изтърпяването на наказанието лишаване от свобода
следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66,
ал.1 от НК, считано от влизане на присъдата в сила. С оглед личността на
подсъдимия, целите на наказанието могат да бъдат постигнати без то да бъде
изтърпявано ефективно. Касае се за личност с много добри характеристични данни
и не е необходимо за поправянето му и превъзпитанието му да бъде изолиран от
обществото, като се постанови реално изтърпяване на наказанието. Това не е
нужно и с оглед целите на генералната превенция, за реализацията на която е от
значение самата неизбежност на наказанието, а не начина на изтърпяването
му. Така определеното наказание ще
въздейства несъмнено предупредително и върху останалите членове на обществото.
А с оглед личността на извършителя, същият за обществото би бил по-полезен
работейки в областта, в която е професионалното му поприще, а не за срок от две
години да бъде въведен в затвор, след като целите на чл.36 от НК ще се
постигнат и с условно наказание и то с минималния изпитателен срок.
Съдът
намира за неоснователни направените възражения от повереника на частните
обвинители относно високата степен на обществена опасност на личността на
подсъдимия, тъй като за отнетия човешки живот подсъдимият е разбрал едва при
задържането му.
Несъстоятелен
е и доводът за такава опасност, свързан с предявения на страните на съдебното
дирене инструмент брадвичка, който подсъдимият държал близо до леглото си, тъй
като преди това в дома на неговите съседи е влизал крадец докато спят. За този
предмет не са инкриминирани каквито и да е факти, а само от притежаването му,
без то да е забранено, не могат да се правят изводи за завишена степен на
обществена опасност на дееца. Това се отнася и за твърдението за притежавана
въздушна пушка от подсъдимия. Такава в дома на подсъдимия не е открита.
Съдът
на основание чл. 59, ал.1 от НК приспадна от наложеното наказание на подсъдимия
времето, през което той е бил задържан по ЗМВР за 24 часа, както и с
постановление на ОП – Пловдив за срок за 72 часа, считано от 02.03.2018 г. до
06.03.2018г. като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът
постанови да се върнат на подсъдимия И.З.Д. веществените доказателства, които
са били открити в дома му в гр.Пловдив, ул.***, иззети са оттам и му
принадлежат, не са забранени вещи и не са предмет на престъпление: тъмносиньо
долнище, вълнено, отзад с емблемата на „Адидас“,
памучен пуловер марка „Адидас“, бял на цвят с
тъмносиньо в горната част, размер “XL”, предмет с дължина 24 см, като от единия
край изглежда като брадва, а в другия край - като отвертка, сгънат нож с кафява
дръжка с дължина 12,5 см. в затворено състояние и острие с размер 10 см и
надпис “Browning” , 1 бр. синджир от жълт метал с
дължина 76 см и 1 бр. кръст - висулка от жълт метал, 1 бр. тениска черна на
цвят, с къс ръкав и надпис отпред „EVERLAST BOXING” и кръгла емблема на десния
ръкав, 1 бр. светлосива трикотажна блуза с дълъг ръкав с надпис отпред в лявата
горна част “Adidas”, 1 бр. спортно долнище с къси
крачоли, черно на цвят и надпис на левия крачол в жълт цвят “Adidas”, 1 бр. черно яке с по три бели канта на ръкавите, с
надпис и лого на “Adidas” на горната лява част
отпред, 1 бр. тъмно синьо яке с по три бели канта на ръкавите, с надпис и лого
на “Adidas” на горната лява част отпред, 2 чифта
мъжки джапанки, както следва едните са черни с бели линии, наподобяващи
емблемата на „Адидас“ и номер на подметката „12“,
вторият чифт са сини на цвят с надпис „Арена“ и № 46, 1 бр. светлосиво на цвят
платнено долнище с надпис “Adidas”, изписан
вертикално в горната част на десния крачол.
Следва
на подсъдимия да се върне и неговият мобилен телефон марка „Айфон“
с ИМЕИ № ***, предаден от него с протокол за
доброволно предаване на 02.03.2018г., за целите на разследването и предмет на
изследване на съдебнотехническата експертиза по
делото.
Както
се посочи по-горе, в тази група веществени доказателства се числи и жълт
синджир с дължина 76 см.от жълт метал и кръст от жълт метал към него, за които
вещи частният обвинител З.А. неоснователно поиска да бъдат върнати на нея.
Липсват доказателства златният синджир да е принадлежал на пострадалия Д.. В
хода на претърсването на 02.03.2018г. от дома на подсъдимия в присъствието на
жената, с която живее на съпружески начала – Ж.Ж., е
иззета найлонова торба с емблема и надпис на магазин „Хиполенд“,
обозначена като ВД № 11, в която се намирали дрехи на
подсъдимия и въпросният метален синджир с кръст, който свалил заедно с дрехите
/л.168 долу, л.169, том І от д. п./. Тези вещи са били иззети за изследване
заедно с торбата и синджира с кръста в нея и са предмет на физико-химичните
експертизи на веществени доказателства. Несъмнено въпросният синджир принадлежи
на подсъдимия и следва да се върне на него като правоимащо
лице, от което тези вещи са отнети по смисъла на чл.111 ал.2 от НПК.
Настоящият
състав на съда постанови с присъдата да се унищожат следните веществени
доказателства като вещи без стойност – иззетите образци за експертно изследване
за нуждите на настоящото наказателно производство: комплект за изземване на
следи от изстрел от мобилен телефон марка „Айфон“ с ИМЕИ № ***, комплект за изземване на следи от изстрел от
лява и дясна ръка, лице, коса и ръкава на лявата ръка от лицето Н.К. К., комплект
за изземване на следи от изстрел от лява и дясна ръка на лицето Д.Й. Б., комплект
за изземване на следи от изстрел от лява и дясна ръка на лицето И.З.Д..
Съдът
постанови да се унищожат и вещите, които е носел със себе си и е бил облечен
убития Ж. Д.Д., поради липсата на стойност и лошото
състояние, в което се намират, а и предвид липсата на искане за връщането им от
страна на наследниците на починалия: тъмносиня шапка с козирка с надпис „SPORT”, черно шушлеково яке, черна
тениска с надпис „Istanbul”, бежов пуловер с дълъг
ръкав, кафеникав пуловер на райета с дълъг ръкав, тъмно спортно долнище, 2
чифта тъмни чорапи с надпис “SPORT”, чифт плетени ръкавици с бели кантове в
горната част, чифт обувки – боти, черни, тъмнозелен шушлеков
елек, ролка черен изолирбанд, отвертка с обща дължина 35 см. с кафява дървена
дръжка, метален конусовиден пръстен в долния край на металната част, с дължина
20 см. и завършваща с плоско сплескан връх, нож със замърсена синьо-сива
дръжка, с острие 12 см., нож с острие от бял метал, с обща дължина 27 см,
острие с дължина 16,2 см. и широчина в широката част 3,5 см., с дръжка в червен
и бял цвят. Съдът в протокола за оглед на местопроизшествие от 02.03.2018г. на
мястото, където е открит трупа на пострадалия, не откри фиксирано в същия и
иззето веществено доказателство 1 брой клещи. Поради това с присъдата не взе
отношение относно това веществено доказателство, но това съдът може да
стори и впоследствие по реда на чл.306
ал.1 т.4 от НПК.
В
хода на разследването са били иззети редица вещи при извършените огледи във
връзка с установяване на следи и техния произход, които също са без стойност и
са ненужни, след като с тях вече са били извършени нужните за установяване на
обективната истина процесуално-следствени действия: 2 броя листове със зацапвания по тях с червеникаво-кафяв цвят, салфетка
със следа върху нея с червеникаво-кафяв цвят, скоба - част от катинар, катинар - парче метал с ключалка, парчета люспи боя в зелен
и оранжев цвят, метална люспа меден цвят, марля с изсушена ВД 11, Марля с
изсушена ВД 12, 1 бр. сърдечник от куршум, обтривки
от лек автомобил „БМВ“ с peг.
№ ***- от тавана, задна лява врата на автомобила и задна дясна врата, обтривка - дунапренен тампон на
петно от задна част на автомобил „БМВ“ с peг. № *** марли от два броя проби от червено вещество от
тротоара на бул. „6-ти септември“ в близост до бетонна площадка, флаш памет, марка “Sandisk”,
черно-червена на цвят - съдържаща информация от охранителни камери на „Областна
управа“ – гр. Пловдив, иззета при оглед на МП - видеозаписващо
устройство на „Областна управа” – гр. Пловдив.
Не
следва да се отнемат в полза на държавата, а да се унищожат като вещи без
стойност – 16 броя гилзи с меднокафяв цвят, с
обозначения върху дънните части „10 06“ от патрони с калибър 9x18 мм, останали
след изследване по назначена балистична експертиза на 16 бр. патрони, и 1 бр.
гилза с надпис на дънната част „***”, останала след изследване от балистичната
експертиза на 1 брой патрон със сребрист куршум, вдлъбнатина отзад и надпис „***”.
Това са остатъците от предмета на престъплението по чл.339 ал.1 от НК, касаещо
общо 17 броя боеприпаси за огнестрелно оръжие, които вече не са боеприпаси -
патрони, а части от тях – останали гилзи, вследствие проведената
експериментална стрелба с патроните за нуждите на съдебно-балистичното
експертно изследване. По същите причини съдът постанови унищожаване и на
веществените доказателства, намиращи се на съхранение в НСБК при НИК-МВР
гр.София: гилзи *** — 3 броя (“***” — 2 бр. ; ***-1 бр.); куршум /проектил/ ***- 1 брой и ризница ***- 1 брой, като вещи без
стойност след влизане на присъдата в сила. При постановяване на присъдата съдът
намери, че следва да се върнат на наследниците
на починалия Ж. Д.Д. – З.Г.А. и Д.Д.Д.
следните веществени доказателства, които имат стойностно изражение: мобилен
телефон „Самсунг“, черен на цвят с ИМЕИ № ***, ведно
с батерия и СИМ карта към „Теленор“ с № *** -
повреден в горната част на дисплея и пластмасовата част; черен на цвят портфейл
с намираща се в него банкнота, стара, извън употреба с номинал 5 лева, скъсана
на две парчета и син на цвят калъф за банкова карта; Пръстен от бял метал с
кръгла плоча отгоре и с черен кръгъл камък;
1 бр. банкнота с номинал 10.00 лева и два броя банкноти с номинал 2
лева, намерени в елека, с който е бил облечен Ж. Д.Д..
От
владението на свидетеля О.К.К. са били иззети
следните веществени доказателства, които следва да му се върнат като правоимащо лице: 1 бр. рекламна табела с размери около 40
на 60 см., метална бяла на цвят, с изображение от едната страна на мъж с черен
потник и надпис в горната част “GENESIS”, а от другата страна изображение на
жена с боксови ръкавици и с надпис в горната част “Ann-G”,
DVR видео записващо устройство, със сериен номер ***,
ведно със захранващ блок, иззет при оглед на МП от магазин „Мускули“ на ул. ***,
гр. Пловдив; Флаш памет, марка “Verbatim”,
бяло-синя на цвят - съдържаща информация от видео-записващо устройство на
магазин „Мускули“ ул. „***, гр. Пловдив. Тези вещи са били иззети при оглед на МП от магазин „Мускули“ в
гр. Пловдив, ул. ***.
Следва
да се върнат на Н.К. К. веществените доказателства,
предадени от него на разследващите за извършване на експертни изследвания в
хода на досъдебното производство с протоколи за доброволно предаване – 1 бр. мобилен телефон марка „Леново“ с
номера ИМЕИ 1 № *** и ИМЕИ 2 № ***, 1 бр. черно на
цвят яке, с два джоба отпред с ципове и един джоб в горната част от ляво с
етикети на горния джоб и в долния край на якето от ляво в червен цвят с надпис
“LEVIS” и с червен етикет от вътрешната страна под яката с надпис “LEVIS” и
изписан размер „XXL”.
Съдът прие, че следва да останат приложени по
делото компактдисковете, изготвени и предадени за нуждите на разследването,
намиращи се на л.77 от том І, на л.66 от
том ІІ, на л.97, л.99, л.101 и л.148 от том ІІІ от досъдебното производство.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
В
хода на наказателното производство в
досъдебната фаза са направени разноски общо в размер на 7878,87 лева. Част от
тях касаят обвинението по чл.339 ал.1 от НК, за което бе признат за виновен
подсъдимият и се дължат от него. Това са:
Комплексна балистична и физикохимична
експертиза в размер на 430.68 лв. /л.134-144 том ІІ дос.пр./.
От нея се установява връзката на откритите гилзи и части от проектили
на местопроизшествието със соченото от подсъдимия оръжие като характеристики и
калибър;
Балистична
експертиза - 90.00 лв. /л.189-191 том ІІ дос.пр./,
която установява че откритите патрони в дома на подсъдимия представляват
боеприпас за огнестрелно оръжие;
Физикохимична
експертиза на веществени доказателства - 758.97 лв., относно изследване на
дрехите на подсъдимия, с които е бил облечен в инкриминирания момент и капсулния състав на вещества, получени след стрелба с
огнестрелно оръжие;
Допълнителна
физико-химична експертиза на веществени доказателства - 211.88 лв. /л.167-169
т.ІІ дос.пр./;
Последните
две експертизи имат за предмет изследване на капсулния
състав на дрехите и телата на съпричастни към инцидента лица – дрехите на
подсъдимия и якето на свид.К., доброволно предадено
от него. Тези експертни изследвания имат отношение именно към държането на
инкриминираното огнестрелно оръжие и боеприпаси и респективно изхвърлянето му
или укриването му.
Комплексната
съдебно психиатрична и психологическа експертиза в размер на 1407.60 лв.
/л.39-61 том ІІІ дос.пр./. Психиатричната експертиза
всякога има отношение при решаване на въпросите за отговорността на предаденото
на съд лице и неговата вменяемост и психично състояние към инкриминирания
момент. Именно и по тази задача експертите са работили. Поради изложеното,
заплащането й също се дължи от подсъдимия, независимо, че в нея се разглежда и
въпросът за наличието или не на уплаха и смущение, които са относими само към
деянието по чл.119 вр.чл.115 от НК.
Направените
разноски за съдебно-техническа експертиза в размер на 110.00 лв. /л.90-93 том ІІІ дос.пр./ и изготвената експертиза за изследване на
електронни устройства - 283.00 лв. /л.104-148 том ІІІ дос.пр./
следва да се възложат също в тежест на подсъдимия. От заключенията на
експертите по тях също се прави извод за съпричастността му към деянието по
чл.339 ал.1 от НК. Първата експертиза е била назначена за установяване на
лицата, изхвърлили оръжието в района на ул. „Янко Сакъзов“
срещу № 37, след приобщаване на записи от търговски обекти в района, а втората
касае експертно визуализиране и обобщение на информация, добита от електронни
устройства, като на част от записите е видно, че подсъдимият държи предмет наподобяващ пистолет в процесната
нощ по предадения запис от свид. К..
Ангажираните
способи за доказване чрез назначаване на експертни заключения, упоменати
по-горе и относими към разследването за престъплението по чл.339 ал.1 от НК са
в общ размер на 3292,13 лева /три хиляди двеста деветдесет и два лева и 13
стотинки/. Ето защо на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да ги
заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив в полза на държавния бюджет.
В
съдебната фаза на процеса във връзка със същите експертни заключения, касаещи
обвинението по чл. 339, ал. 1 от НК бяха направени разноски в
размер 680.01
лева /шестстотин и осемдесет лева и 1 ст./, които подс. Д. бе осъден да заплати
по сметка на Окръжен съд – Пловдив.
Останалите
разноски за тройна СМЕ на починало лице – 586.50 лв., допълнителна тройна СМЕ на
починало лице – 1246.08 лв., химическа експертиза на кръв и урина на починало
лице - 129.03 лв., физикохимична експертиза на веществени доказателства –
1057.16 лв. относно поразяването на пострадалия с огнестрелно оръжие и
откритите капсулни частици, СМЕ на ВД по метода на
ДНК профилиране – 670.76 лв. относно кръвта на подсъдимия на
местопроизшествието и от пострадалия по поразяващия го проектил,
СМЕ на ВД – 158.22 лв. за кръвта на подсъдимия по
дрехите му, СМЕ на живо лице – 70.38 лв. относно нараняванията на подсъдимия,
допълнителна тройна СМЕ на живо лице и по писмени данни – 668.61 лв., възлизат
на общо 4586,74 лева и касаят единствено разследването на обвинението по чл.119
вр.чл.115 от НК. Тези разноски на основание чл.190 ал.1
от НК остават за сметка на държавата, предвид признаването на подсъдимия за
невинен по това обвинение.
На
същото основание съдът постанови направените в съдебното производство разноски
за същите експертизи в размер на 320 лева /триста и двадесет лева/, които
касаят единствено обвинението по чл.119 вр.чл.115 от НК, да останат за сметка на държавата.
С
оглед изхода на делото съдът постанови направените разноски от частните
обвинители за повереник да останат за тяхна сметка.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: