Решение по дело №253/2018 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 407
Дата: 10 юли 2018 г. (в сила от 10 юли 2018 г.)
Съдия: Васил Любомиров Панайотов
Дело: 20185640100253
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш  Е Н И Е

   407                                                        10.07.2018г.                                         гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковския районен съд                                                                гражданска колегия

На двадесет и девети юни                                                  двехиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                           Районен съдия: Васил Панайотов

Секретар: Ваня Кирева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 253 по описа за 2018г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК и чл. 79 ал.1, 92 и 86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът посочва, че с ответника са сключили договор за далекосъобщителни услуги  по договор № ********* от 20.09.2014 г., за което са издадени  4бр. данъчни фактури. Ответникът не заплатил дължима сумата от 132.65 лв. –главница  по договор за далекосъобщителна услуга от 20.09.2014г., 218.40 лв. - неустойка предсрочно прекратяване на договора, и 37.03лв. - лихва за забава за периода 26.12.2014г. - 25.09.2017г. Подал заявление по чл. 410 от ГПК, но ответникът възразил. Моли и за разноски по заповедното и настоящото производство. В съдебно заседание не се представлява. В писмена молба моли да се постанови неприсъствено решение. Моли за разноски.

Ответникът не взема становище по иска.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е основателен.

Настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На първо място ответникът е редовно призован, като съобщението по чл. 131 ГПК е получено лично от ответника на 30.03.2018г.и 16.04.2018г., тъй като е изпратено два пъти. За съдебно заседание съобщението е получено лично от ответника на 08.06.2018г. В последното съобщение ответникът е предупреден за последиците при неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание. От друга страна от събраните по делото доказателства – приложените към ИМ копия на Фактура № **********/12.11.2014г. за сумата от 131,84 лева, издадена от „Мобилтел“ ЕАД; Фактура № **********/10.12.2014г. за сумата от 20,81 лева, издадена от „Мобилтел“ ЕАД; Сметка № **********/20.04.2015г. за неустойка в размер на 198,72 лева, издадена от „Мобилтел“ ЕАД; Сметка № **********/20.04.2015г. за неустойка в размер на 19,68 лева, издадена от „Мобилтел“ ЕАД; Приложение № 3 към Договор № *********/20.09.2014г., издадено от „Мобилтел“ ЕАД; Допълнение към Приложение № 1 към Договор № *********/20.09.2014г., издадено от „Мобилтел“ ЕАД; Договор № *********/20.09.2014г., издаден от „Мобилтел“ ЕАД; Приложение № 1 към Договор № *********/20.09.2014г. за активиране и условия за ползване на ценови пакети за пренос на данни Мтел мобилен интернет, издадено от „Мобилтел“ ЕАД; Приложение № 1 към Договор № *********/20.09.2014г. за условия за ползване на тарифни планове Мтел трансфер, издадено от „Мобилтел“ ЕАД; Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД  по стандарти GSM, UMPS и LTE, се установява вероятната основателност на иска.  Предвид изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, като искът се уважи изцяло по издадената заповед по чл. 410 от ГПК в частта за главницата, неустойка и обезщетение за забава. Следва ответникът да заплати и направените по делото разноски на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК по настоящото производство.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

По предявения от „А1 България“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София 1309, район Илинден, ул. “Кукуш“ 1, с ЕИК: *********, със съдебен адрес:***, адв. Г., срещу С.С.В. ***, ЕГН **********, иск с правно основание чл.422 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79 ал.1, 92 и 86 от ЗЗД:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо С.С.В. ***, ЕГН **********, че като потребител с номер М4233139 и договор №********* от 20.09.2014 г., за което са издадени  4бр. данъчни фактури - Фактура № **********/12.11.2014г., фактура № **********/10.12.2014г., сметка № **********/20.04.2015г. за неустойка в размер на 198,72 лева, и сметка № **********/20.04.2015г. за неустойка в размер на 19,68 лева, дължи  на „А1 България“ ЕАД сумата от 132.65 лева – главница, 218.40 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договора, и 37.03 лева - лихва за забава за периода 26.12.2014г. - 25.09.2017г., в едно със законната лихва върху главницата от 09.10.2017г., по заповед № 1495/13.11.2017г. по ч.гр.д. 2816/2017г. на ХРС.

ОСЪЖДА С.С.В. ***, ЕГН **********, да заплати на „А1 България“ ЕАД на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 75 лева за ДТ и 180 лева адвокатско възнаграждение в исковия процес, и 25 лева ДТ и 180 лева адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                              Районен съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.