Решение по дело №1458/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 987
Дата: 24 юни 2020 г. (в сила от 15 юли 2020 г.)
Съдия: Панайот Рангелов Велчев
Дело: 20205330201458
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 987

гр. Пловдив, 24.06.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ

                                                                                         

          при участието на секретаря Магдалена Трайкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1458/2020 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Обжалвано е Наказателно постановление № 06-ЗЗД-3087/2019 г. издадено от **** Н.А.К. – **** към ШЕСТО РУ – ОД на МВР – П. с което на Р.К.М. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 2000 лева.

          Жалбоподателката, чрез процесуалния представител адв. М. обжалва процесното наказателно постановление с мотиви подробно изложени в подадената жалба. Твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.

          Въззиваемата страна редовно уведомена не изпрати представител. Депозира становище по съществото на спора, като направи възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в случай на уважаване на подадената жалба.

          П. районен съд след като взе предвид доводите и възраженията на страните и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от страна разполагаща с право за това, срещу подлежащо на обжалване НП, в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима, разгледана по същество се явява основателна.

В конкретния случай жалбоподателката е била санкционирана за това, че на 14.11.2019 г. около 13.15 часа в гр. П. на улица ,,З.‘‘ № **, като **** в търговски обект на ЕТ ,,Р.М.‘‘ – ПМ находящ се на същия адрес извършва продажба на тютюневи изделия – кутия цигари марка ,,KING’’ на детето Л.П.П. с ЕГН: **********, като по този начин била нарушила разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето, поради което и на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето била санкционирана с административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 2000 лева.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Г.М.К., който потвърди отразеното от него в АУАН.

Съдът кредитира така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са били приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представените копия от Докладни записки се установява посоченото в тях.

Въз основа на така събраните по делото гласни и писмени доказателства се достигна до извод, че е налице извършено от жалбоподателката нарушение, но при издаването на АУАН и НП обаче има допуснати нарушения, които водят до ограничаване правото на защита на санкционираното лице да разбере защо е било наказано.

На първо място в АУАН с бл. № 06-ЗЗД-3087 от 04.12.2019 г. липсва посочването нарушена материална норма, а е налице изписването единствено на санкционната разпоредба на чл. 45, ал. 1 Закона за закрила на детето, която е в насока, че който продава алкохолни напитки или тютюневи и свързани с тях изделия на деца, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление. При повторно нарушение се предприемат принудителни мерки за временно спиране на дейността за определен срок, но не по-дълъг от една година.

Това представлява само по себе си и нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 5 ЗАНН в насока, че в АУАН трябва да се съдържа законната разпоредба, която е нарушена.

На следващо място в издаденото наказателно постановление като нарушена разпоредба е посочена тази на чл. 8, ал. 3 Закона за закрила на детето. Същата гласи, че родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.

Видно от описанието на нарушението в АУАН и НП се достигна до извод, че жалбоподателката не е родител, настойник или каквото и да е било лице, което е длъжно да придружава детето на обществено място. Също така описанието на нарушението не отговаря и на посочената за нарушена разпоредба, тъй в процесния случай става въпрос за продажба на тютюнево изделие на дете.

Това представлява само по себе си и нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН изискваща в наказателното постановление да се посочи законната разпоредба, която е била нарушена.

Отделно от това в наказателното постановление не е посочена и коректна санкционна норма въз основа на която на жалбоподателката е наложено административно наказание ,,глоба‘‘. Видно от същото се установява, че тя е била санкционирана на основание чл. 45, ал. 3 Закона за закрила на детето предвиждаща наказание на родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4.

В случая наказанието което се налага на жалбоподателката следва да бъде на основание чл. 45, ал. 1 Закона за закрила на детето, вместо на основание чл. 45, ал. 3 Закона за закрила на детето.

Предвид гореизложеното се достигна до извод, че наказателното постановление следва да се отмени, доколкото в същото е и в АУАН има допуснати множество нарушения на процесуалните правила изразяващи се в липсата на посочена за нарушена разпоредба, както и налагането на наказание на жалбоподателката въз основа на грешно посочена санкционна норма.

По делото са налице доказателства за извършени от жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение, но доколкото същото не се претендира то и такова не следва да бъде присъждано.

Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд,

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 06-ЗЗД-3087/2019 г. издадено от **** Н.А.К. – ***** към ШЕСТО РУ – ОД на МВР – П. с което на Р.К.М. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 2000 лева.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

вярно с оригинала,

М.Т.