МОТИВИ

към присъда по НОХД № 3892/2011 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.  

 

            Районна прокуратура гр. Пловдив е внесла за разглеждане в Районен съд гр. Пловдив досъдебно производство № 737/2010 г. по описа на VІ РУП Пловдив с обвинителен акт против подсъдимите – Р.З.Ч. с обвинение за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. А от НК за това, че в периода от 05.11.2010 г. до 08.11.2010 г. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, след предварително сговаряне с Т.З.А. ЕГН ********** *** в немаловажен случай и при посредствено извършителство чрез С.Н.Д. ЕГН ********** *** е отнел чужди движими вещи както следва:

-         на 05.11.2010 г. в гр. Пловдив – 10 бр. статори от ел. двигател на пералня /медни/ всеки по 4.80 кг. – на стойност 384 лв. /при цена от 8 лв. за 1 кг./,

-         на 06.11.2010 г. в гр. Пловдив – кабел с медна жица с изолация 30 кг., като само медната жица е с тегло 13 кг. – на стойност 104 лв. /по 8 лв. за 1 кг./ и

-         на 08.11.2010 г. е направил опит да отнеме чужди движими вещи – 7 кг. медна гола жица – на стойност 56 лв. /по 8 лв. за 1 кг./, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дейците причини,

всички вещи на обща стойност 544 лв. от владението на „Е.” ЕООД гр. Пловдив, без съгласието на ръководството с намерение противозаконно да ги присвои, и Т.З.А. с обвинение за престъпление по чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че в периода от 05.11.2010 г. до 08.11.2010 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, след предварително сговаряне с Р.З.Ч. ЕГН ********** *** в немаловажен случай и при посредствено извършителство чрез С.Н.Д. ЕГН ********** *** е отнел чужди движими вещи както следва:

-         на 05.11.2010 г. в гр. Пловдив – 10 бр. статори от ел. двигател на пералня /медни/ всеки по 4.80 кг. – на стойност 384 лв. /при цена от 8 лв. за 1 кг./,

-         на 06.11.2010 г. в гр. Пловдив – кабел с медна жица с изолация 30 кг., като само медната жица е с тегло 13 кг. – на стойност 104 лв. /по 8 лв. за 1 кг./ и

-         на 08.11.2010 г. е направил опит да отнеме чужди движими вещи – 7 кг. медна гола жица – на стойност 56 лв. /по 8 лв. за 1 кг./, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дейците причини,

всички вещи на обща стойност 544 лв. от владението на „Е.” ЕООД гр. Пловдив, без съгласието на ръководството с намерение противозаконно да ги присвои.

            Съдебното следствие се проведе по реда на глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.

            По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански иск.

            Прокурорът поддържа обвинението спрямо двамата подсъдими по посочената в обвинителния акт правна квалификация на деянията. Моли съда да признае извършителите за виновни и да им наложи наказание лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване за подс. Ч. и пробация за подс. А., като не се ангажира с искането си относно размера на желаните наказания.

            Защитникът на подс. Ч. адв. С.А. не оспорва извършеното от подзащитния му, нито правната квалификация на престъплението. Моли съда за по – малко по размер наказание.

            Подсъдимият Р.Ч. се явява в съдебно заседание, признава се за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Също моли съда за минимално наказание.

            Защитникът на подс. А. адв. А.А. също не оспорва извършеното от подзащитния му, нито правната квалификация на деянието. Моли съда да наложи на извършителя възпитателна мярка по ЗБППМН или евентуално наказание обществено порицание.

            Подсъдимият Т.А. се явява в съдебно заседание, признава се за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предоставя на преценката на съда относно вида и размера на наказанието, което му се следва.

            Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

            Подсъдимият Р.З.Ч. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, без образование, неграмотен, не женен, осъждан, с ЕГН **********.

            С присъда по НОХД № 130/1988 г. по описа на ОС Пловдив, влязла в сила на 21.12.1988 г., подсъдимият Ч. бил признат за виновен за извършено на 18.08.1988 г. престъпление по чл.256 ал.2 вр. чл.199 ал.1 т.2 пр.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.63 ал.2 т.1 от НК, за което му било наложено наказание лишаване от свобода в размер на дванадесет години.

            За извършено на 18.08.1988 г. и престъпление по чл.252 ал.1 пр.1 вр. чл.195 ал.1 т.3 и т.5 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК Ч. получил наказание лишаване от свобода в размер на една година с присъда по НОХД № 44/1988 г. по описа на РС Пловдив, влязла в сила на 24.02.1989 г.

            С присъда по НОХД № 682/1998 г. по описа на РС Пловдив, влязла в сила на 12.03.1999 г., му било наложено наказание лишаване от свобода в размер на пет години и шест месеца за извършено на 20.03.1998 г. престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.5 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК.

            С определение по НОХД № 1217/2003 г. по описа на РС Пловдив, влязло в сила на 18.07.2003 г., Р.Ч. бил признат за виновен за извършено на 16.07.2003 г. престъпление по чл.346 А от НК, за което получил наказание лишаване от свобода в размер на две години. Това последно наказание подсъдимият изтърпял на 26.06.2007 г.   

            Подсъдимият Т.З.А. е роден на *** ***, живущ ***, ******, български гражданин, без образование, неграмотен, не осъждан, с ЕГН **********.

            Търговско дружество „Е.” ЕООД гр. Пловдив с управител свидетелката А.Д.А. стопанисвало пункт за изкупуване на черни и цветни метали на ул. „Л.” № ** в гр. Пловдив. В пункта работели свидетелите А.Й.А. и синът му Е. А. А. Освен това в пункта живеела със семейството си и свидетелката М. В. К..

В съседство с пункта живеел подсъдимият Р.З.Ч.. В същия имот живеел и непълнолетния му племенник – подсъдимият Т.З.А. – на 14 г., и неговият братовчед – свидетелят С.Н.Д. – на 12 г. Подсъдимият Ч. решил да извърши кражби от пункта, като в изпълнение на намерението си в началото на м. ноември 2010 г. той уговорил племенника си – подсъдимият А. да откраднат от складираните в пункта метали. Т.А. се съгласил, като двамата се договорили да делят спечелените пари. За извършване на деянието те решили да привлекат и малолетния Д.. Подс. А. го извикал, а Ч. му предложил участие в начинанието срещу дял от спечеленото. Подсъдимият Р.Ч., който вече бил търпял наказание лишаване от свобода заплашил двете деца, че ако кажат на някого щял да ги набие.

След полунощ на 05.11.2010 г. Ч. помогнал на Т.А. и на С. Д. да влязат в пункта за метали през покрива на санитарно помещение в двора си. Самия той останал отвън да пази. Двете деца взели общо 10 бр. медни статори от електродвигатели на перални, който подавали на подсъдимия Ч., а той ги хвърлял в двора си, след което помогнал на децата да излязат от пункта.

            През деня тримата занесли открaднатите статори в пункт за изкупуване на метали стопанисван от фирма „Г.” ЕООД гр. Пловдив. В пункта обаче влязъл само Ч., който предал статорите на свидетеля К.П.Г. – работник в пункта и получил за тях сумата от 50 лв. От получената сума той дал по 15 лв. на А. и на Д., а останалите оставил за себе си. Същия ден вечерта тримата решили отново да откраднат метали. След полунощ на 06.11.2010 г. по отработената схема подсъдимият Ч. помогнал на двете деца да влязат в пункта стопанисван от „Е.” ЕООД, а той отново останал върху покрива на санитарното помещение. В пункта подсъдимият А. и свидетелят Д. намерили чувал с проводници и го подали на Ч.. Той го взел и го хвърлил в двора си. Проводниците били с изолации и медна жица. След това помогнал на двете деца да излязат от пункта. Веднага след това тримата отишли до коритото на р. Марица, където изгорили изолацията на жиците и ги събрали в чувал. Същия ден тримата посетили отново пункта за изкупуване на метали. Отново в пункта влязъл само подсъдимият Ч., който предал чувала с медни жици на св. К.С.О.. Като получил парите Ч. излязъл от пункта и дал на А. и Д. по 20 лв., а остатъка оставил за себе си.

Тримата решили за пореден път да посетят пункта на “Е.” ЕООД. Около 02:30 ч. след полунощ на 08.11.2010 г. по вече изпитаната схема подсъдимият А. и свидетелят Д. с помощта на подсъдимия Ч. влезли в пункта, а той останал да ги чака на покрива на санитарното помещение. Набезите им обаче не останали незабелязани за работещите във фирмата и те повишили вниманието си. Двете деца тъкмо приготвили един чувал с медна гола жица в него, когато кучетата в пункта се разлаяли. Свидетелката К., която живеела в пункта, веднага реагирала и излязла от помещението. Видяла децата и ги познала. Извикала им да излязат. Като видял случващото се подсъдимият Ч. се скрил в двора си. Децата като не могли да се скрият отишли при свидетелката К. и й казали, че имали намерение да крадат медни жици. Носели със себе си и чувала, който смятали да откраднат с намиращите се в него медни жици. От своя страна жената извикала свидетеля Е.А. и той веднага се отзовал като пристигнал на място. Чул разказа на двете деца и на сутринта подал сигнал в VІ РУ "Полиция" гр. Пловдив. На място пристигнали полицейските служители А.А.Б. и А. А.. Те разговаряли с двете деца, които им посочили подсъдимия Р.Ч.. Полицейските служители като установили самоличността на подсъдимия го отвели заедно с двете деца в сградата на полицейското управление. Там полицейския служител Е.И.Д. им снел обяснения. За случилото се впоследствие разбрал и св. А.Й.А..

            Според заключението на изготвената по делото съдебнопсихиатрична експертиза на Т.З.А. /л.62 – 64 от досъдебното производство/ същият не страда от психично заболяване понастоящем и към инкриминирания период. Не се води на диспансерен учет към ОДПЗС гр. Пловдив. Т.А. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към инкриминирания период, макар и непълнолетен. Бил е в ясно съзнание, адекватен, с целесъобразни действия. Действал е под влияние на чувствата си, недооценъчен, с намален самоконтрол, възрастово и ситуативно обусловен, съпричастен към двамата участници. Може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае, може пълноценно да участва в наказателния процес като обвиняем.

            Според заключението на изготвената по делото стоковооценъчна експертиза /л.67 от досъдебното производство/ стойността на инкриминираните вещи е както следва: 10 бр. статори от ел. двигател на пералня /медни/ всеки по 4.80 кг. – на стойност 384 лв. - при цена от 8 лв./кг., кабел с медна жица с изолация 30 кг., като само медната жица е с тегло 13 кг. – на стойност 104 лв. по 8 лв./кг. и 7 кг. медна гола жица – на стойност 56 лв. 8 лв./кг. – всичко на обща стойност 544.00 лева.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: самопризнанието на подс. Ч. и това на подс. А., дадени в хода на съдебното следствие и ползвани на основание чл.372 ал.4 от НПК, от показанията на свидетелите К., Е.А., О., Г., А.А., Д., Б., Д., Н., А., А., дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган, както и показанията на свидетеля Д., Е.А. и на М. К., дадени в хода на досъдебното производство при разпит пред съдия в производство по чл.223 от НПК, всички те ползвани от съда на основание чл.373 ал.3 от НПК, СПЕ, СОЕ, протокол за доброволно предаване, протоколи за разпознаване на лице, заповед за задържане на лице, протокол за личен обиск на лице по чл.68 от ЗМВР, справки за лице български гражданин, справки и бюлетини за съдимост, характеристични справки.

Съдът ползва като достоверни показанията на свидетелите К., Е.А., О., Г., А.А., Д.а, Б., Д., Н., А., А., дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган, както и показанията на свидетеля Д., Е.А. и на М. К., дадени в хода на досъдебното производство при разпит пред съдия в производство по чл.223 от НПК, и ползвани на основание чл.373 ал.3 от НПК, като последователни и логични, взаимно допълващи се и кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по изготвената СПЕ /л.62 – 64 от досъдебното производство/ като компетентно, изготвено с нужните познания и опит в съответната област и неоспорено от страните по делото.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по изготвената СОЕ /л.67 от досъдебното производство/ като компетентно, изготвено с нужните познания и опит в съответната област и неоспорено от страните по делото.

При така приетата за установена и изложена фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимите Р.З.Ч. и Т.З.А. с действията си са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”А” от НК за Ч. и по чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.26 ал.1 от НК за А., тъй като в периода от 05.11.2010 г. до 08.11.2010 г. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление, за Ч. и при условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, а за А. – като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, след предварително сговаряне помежду си в немаловажен случай и при посредствено извършителство чрез С.Н.Д. с ЕГН ********** *** са отнели чужди движими вещи на обща стойност 544 лв. от владението на „Е.” ЕООД гр. Пловдив без съгласието на ръководството и с намерение противозаконно да ги присвоят.

От обективна страна подсъдимите Р.З.Ч. и Т.З.А. заедно с участието и на малолетния свидетел С.Н.Д. в периода от 05.11.2010 г. до 08.11.2010 г. в гр. Пловдив на три пъти – на 05.11.2010 г., на 06.11.2010 г. и на 08.11.2010 г. са прекъснали владението на ощетеното юридическо лице „Е.” ЕООД гр. Пловдив върху собствените на търговското дружество движими вещи – съответно 10 бр. статори от ел. двигател на пералня /медни/ всеки по 4.80 кг. на стойност 384 лв., кабел с медна жица с изолация 30 кг., като само медната жица е с тегло 13 кг. – на стойност 104 лв. и 7 кг. медна гола жица – на стойност 56 лв., чиято обща стойност е в размер на 544 лв., като са установили своя трайна фактическа власт върху тях без да са получили съгласието на ръководството на предишния владелец за това.

При това престъпление е налице форма на усложнена престъпна дейност откъм включени в състава на престъплението отделни деяния, всяко от които самостоятелно осъществяващи състав на престъплението кражба – престъплението е извършено при условията на чл.26 ал.1 от НК – продължавано престъпление. Касае се за три отделни деяния, всяко от които осъществява поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

В случая е налице усложнена престъпна дейност и откъм субекти на извършване на престъплението. Двамата подсъдими са осъществили престъпното посегателство при условията на посредствено извършителство по отношение на участвалия в кражбата малолетен извършител С.Н.Д. – с помощта на лице, което с оглед възрастта си не може да формира собствена правно валидна воля и съответно да ръководи постъпките си.

Предварителното уговаряне за извършването на отделните деяния, разпределението на ролите при участието в изпълнителното деяние и при отчуждаване на инкриминираните вещи предопределят според съда и наличието на по – тежко наказуемия квалифициращ кражбата признак по см. на чл.195 ал.1 т.5 от НК – предварителен сговор в немаловажен случай. Немаловажността на случая се извежда от броя на деянията включени в състава на продължаваното престъпление, от размера на причинените с престъплението вреди и тяхното невъзстановяване.

            Налице е по – тежко наказуем квалифициращ състав на престъплението кражба по отношение на подсъдимия Р.Ч., а именно деянието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.„А” от НК. Това е така, тъй като подсъдимият Ч. с оглед на обремененото му съдебно минало е осъждан с последния влязъл в сила спрямо него осъдителен съдебен акт – определение по НОХД № 1217/2003 г. по описа на РС Пловдив, влязло в сила на 18.07.2003 г., за извършено от него умишлено престъпление от общ характер и му е било наложено наказание лишаване от свобода по – голямо от една година – две години. Изтърпяването на това наказание е било ефективно, като Ч. е бил освободен от затвора на 26.06.2007 г. – преди да са изтекли до датата на инкриминираното деяние пет години /съобразно чл.30 ал.1 от НК/. Това последно осъждане оказва влияние върху правната квалификация на престъплението  извършено от подсъдимия Р.Ч. като опасен рецидив по буква „А” на чл.29 ал.1 от НК.

Към момента на извършване на това престъпление подсъдимият Т.А. е бил непълнолетен, като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

            От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл - със съзнавани, целени и настъпили обществено опасни последици, както и със съзнанието за участието на всеки от двамата подсъдими и неговата роля в осъществяване на престъплението, така и със съзнание за участието и ролята на използвания малолетен наказателно неотговорен свидетел Д..

При така приетото за извършено престъпление от страна на подсъдимите Р.З.Ч. и Т.З.А. и определената правна квалификация на деянията – по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”А” от НК за Ч. и по чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.26 ал.1 от НК за А., при обсъждане на вида и размера на наказанията, които следва да им бъдат наложени и целите на същите, настоящият съдебен състав е задължен да приложи разпоредбата на чл.58 А от НК – в редакцията й към момента на извършване на престъпленията, което ограничение е наложено от нормата на чл.373 ал.2 от НПК с оглед на особеното производство, по реда на което се проведе съдебното следствие – по глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.

По отношение на размера на наказанието, което настоящият състав прие да наложи на подсъдимия Ч. за престъплението по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”А” от НК, съдът като отчете от една страна като смекчаващи отговорността обстоятелства – признание на вина, съжаление за стореното и тежко социално и материално положение, а от друга страна като отегчаващи отговорността обстоятелства – обременено съдебно минало – съден още три пъти извън осъждането оказващо влияние върху правната квалификация на инкриминираното деяние, както и възползването за постигане на желания противоправен резултат на малолетно лице, прие, че съответно на обществената опасност на извършеното и на дееца, а и целесъобразно е да определи наказание при условията на чл.54 от НК с превес на смекчаващите отговорността обстоятелства лишаване от свобода в размер на три години. Това наказание съобразно задължението за редуцирането му, изведено от нормата на чл.58 А ал.1 от НК предвид особения ред на провеждане на съдебното следствие /по реда на глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК/, съдът намали с една трета, така че подсъдимият Р.З.Ч. бе осъден с настоящата присъда по повдигнатото му обвинение на лишаване от свобода в размер на две години.

Така определеното и наложеното на подсъдимия Р.З.Ч. наказание лишаване от свобода в размер на две години съдът постанови с присъдата си лицето да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 вр. чл.57 ал.1 от ЗИНЗС.

На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК следва да се приспадне от така определеното и наложено на подсъдимия Ч. наказание лишаване от свобода в размер на две години, времето през което подсъдимият е бил задържан под стража по реда на ЗМВР и НПК, а именно за времето от 08.11.2010 г. до 12.11.2010 г. включително, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

По отношение на вида и размера на наказанието за непълнолетния подсъдим Т.З.А. за извършеното от него престъпление по чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.26 ал.1 от НК съдът като отчете от една страна като смекчаващи отговорността обстоятелства – признание на вина, младата възраст – извършил е престъплението малко след като е навършил 14 години, тежко социално и материално положение, съдействието още от досъдебното производство за разкриване на обективната истина, чисто съдебно минало, а от друга страна като отегчаващи отговорността обстоятелства – единствено интензитета на извършване на престъплението, прие, че съответно на обществената опасност на извършеното и на дееца, а и целесъобразно е да определи наказание при условията на чл.55 от НК – при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най – лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК – предвид замяната на предвиденото за непълнолетния наказание съобразно редукцията на чл.63 ал.1 т.3 от НК с по – леко – пробация или обществено порицание, се явява по – благоприятно за дееца, отколкото ако бъде определено при условията на чл.58 А ал.1 от НК. За това и наказанието се определи при условията на чл.58 А ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 б.”Б” от НК. Съдът не споделя искането на прокурора за налагане на А. на наказание пробация, тъй като счита, че този вид наказание се явява несъразмерно тежък с оглед на значително ниската обществена опасност на извършителя и неговото процесуално поведение в хода на наказателното производство. От друга страна съдебният състав не възприема за основателно и искането на защитника на подсъдимия за налагане на възпитателна мярка, а не на наказание – касае се все пак за три отделни самостоятелни деяния, всяко от които осъществяващо състав на престъплението кражба. Като се взе предвид изложеното дотук съдът определи и наложи на подсъдимия Т.А. наказание обществено порицание, което прие, че съответства на обществената опасност на деянието и дееца, явява се справедливо, а и целесъобразно. Това наказание обществено порицание на основание чл.52 от НК следва да се изпълни чрез обявяването му от Кмета на район по местоживеене.

По делото са направени разноски за вещи лица в общ размер на 80 лева, които с оглед на изхода на делото съдът възложи на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимите, като подсъдимият Р.З.Ч.  следва да заплати разноски в размер на 40 лева по сметка на ВСС, а подсъдимият Т.З.А. следва да заплати със съгласието на законния си представител – майка си Т. С. А.  с ЕГН -**********, разноски в размер на 40 лева по сметка на ВСС.

Направените по делото разноски за служебни защитници на подсъдимите не могат да им бъдат присъдени към настоящия процесуален етап, тъй като размерът им се определя от НБПП, а не от съда.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

 

Вярно с оригинала! В.Т.