РЕШЕНИЕ

 

№ .......

гр.София, 28.03.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА

                                                                       

при участието на секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8302 по описа за 2015 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./.

Ищцата Л. Е. Д. твърди, че на 21.09.2014г. около 18,55 часа в гр.В. е блъсната на тротоар докато се предвижвала като пешеходец от лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № *******, управляван от О.И.Ц., който при навлизане в ляв завой изгубил контрол над автомобила си и предната му дясна гума се качила върху десния тротоар, при което се ударил в нея. Ищцата била откарана по спешност и хоспитализирана в МБАЛ „Св.Анна - В.“, където и поставили диагноза „множествени счупвания на подбедрицата закрито в ляво“. На 29.09.2014г. претърпяла оперативна интервенция, изразяваща се наместване на фрактурата с вътрешна фиксация със заключващ интрамедурален пирон и два винта, което обусловило трайно затруднение на движението на долния ляв крайник за период от около 5-6 месеца. Излага, че от получената травма е търпяла болки и страдания продължителен период, като най-вероятно ще изпитва негативни последици и вбъдеще. Освен причинените болки е преживяла и негативни емоции, страх и притеснение свързани със спомена за случилото се. Твърди, че във връзка с пътно – транспортното произшествие е било образувано НОХД № 1074/2015г. по описа на Районен съд – В., което е приключило със споразумение, по силата на което водачът на увреждащия автомобил е признат за виновен за настъпване на пътния инцидент. Във връзка с причинената травма ищцата излага, че е направила разходи за лечение, изразяващи се в закупуване на медицински изделия и транспортиране с линейка. Твърди, че към датата на увреждането вината на сочения деликвент, като водач на лекия автомобил „Фолксваген Венто“ е била обект на валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество.

Предвид изложеното, моли съда да осъди ответника да й заплати, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ сумата от 45 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, получени като пряка и непосредстевна последица от ПТП, както и сумата от 1 820 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и закупуване на медицински изделия от пътно – транспортното произшествие, ведно със законната лихва върху горните суми от датата на настъпване на увреждането – 21.09.2014г. до окончателното им изплащане.

Ответникът З.К. „Л.И.“ АД оспорва исковете. Оспорва наличието на правен интерес при ищцата, поради това, че същата не е уведомила дружеството за настъпилото събитие по реда на чл. 224, ал.1 от КЗ /отм./ и то не е било поканено да определи и изплати застрахователно обезщетение по доброволен ред.

По делото по искане на ответника е конституирано третото лице – помагач О.И.Ц., което оспорва иска по размер и счита всичко за изяснено в рамките на наказателното производство.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, при застраховка “Гражданска отговорност” увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. За основателността на прекия иск в тежест на ищцата е да докаже, че в причинна връзка с виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпяла неимуществени и имуществени вреди, както и техният размер. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

Установява се, че на 21.09.2014г. в гр. В., О.И.Ц. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № ******* в нарушение на правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 116 и чл. 20, ал.1от ЗДвП и изискващи от водачите на пътни превозни средства да бъдат особено внимателни и предпазливи към пешеходците, като избират скоростта си на движение съобразно атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, характера и интензивността на движението и конкретните условия за видимост, за да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие. С това свое поведение водачът на лекия автомобил е предизвикал настъпването на пътно – транспортно произшествие, в резултат на което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Л.Е.Д., изразяваща се в счупване на лявата подбедрица довело до трайно затруднение в движенията на долния ляв крайник на пострадалата за период от около 5-6 месеца, като деянието представлява престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 5, бук. „а“, предл. 2- ро, вр. чл.343, ал. 1, бук. „б“, пр.2, вр. чл. 342, ал. 1от НК. Съдът приема тези факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на споразумението по НОХД № 1074/2015 г. на Районен съд – гр. В., тъй като същото на основание чл. 300 ГПК установява по задължителен за гражданския съд начин вината на делинквента и механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връзка между ПТП и причинените травми. С оглед на това, съдът достигна до правния извод, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № ******* О.И.Ц. е извършил виновно противоправно деяние, което е в разрез с описаните по – горе разпоредби на ЗДвП. 

Безспорно е между страните, че към датата на процесното ПТП по отношение на процесния автомобил е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“, страна по който е З.К. „Л.И.“ АД, в качеството и на застраховател.

Обект на застраховане по посочената задължителна застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, съгласно нормата на чл. 257, ал.1 от КЗ /отм./

Застрахованите лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на посочената норма, са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което  ползва моторно превозно средство на законно основание. В случая, водачът О.Ц. е ползвал процесното МПС без противопоставяне на собственика Н. Д. М. и съответно се ползва от застрахователната закрила.

Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на застрахователното обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди.

По отношение на релевираното в отговора на исковата молба възражение за липсата на уведомяване по реда на чл. 224, ал. 1 от КЗ /отм./, съдът намира същото за неоснователно, тъй като неуведомяването представлява неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахования /деликвента/ по сключения застрахователен договор между него и застрахователя, като правната последица, която законът /КЗ/ свързва с това неизпълнение на задължението за уведомяване, е възможността застрахователят с регресен иск за претърпени вреди да претендира от застрахования заплатеното от застрахователя обезщетение. Разпоредбата на чл. 226, ал. 2, изр. 1-во от КЗ /отм./, която урежда отговорността на застрахователя пред увреденото лице изключва възможността на застрахователя да прави възражения за неуведомяване по чл. 224, ал. 1 КЗ /отм./.

По отношение на основният спорен момент между страните, касаещ размера на обезщетението, което следва да присъдено в конкретния случай съдът намира следното: Предвид непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25 000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лв. - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010г. като след тази дата са определени значително по - високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“ съгласно § 27 от ДР на КЗ /отм./ и чл. 266 КЗ /отм./ -  съответно тези суми са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.

За да определи полагащото се на пострадалата обезщетение съдът се съобрази както с гореизложеното, така и установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. От представената по делото медицинска документация и изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза, приета и неоспорена от страните се установи, че при процесния инцидент ищцата е получила счупване на костите на лявата подбедрица – закрито, което счупване е наложило извършването на оперативна интеревенция под спинална анестезия за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация – интрамедурален пирон и два винта. Лечението на пострадалата след изписването от лечебното заведение е продължило и в домашно – амбулаторни условия, с препоръка за противотромбатичната профилактика до 45 – ти следоперативен ден, движение с помощни средства без стъпване, и провеждане на рехабилитационни процедури. Полученото увреждане е причинило на ищцата временна неработоспособност в период от около 103 дни. Според заключението на вещото лице, изготвило съдебно – медицинската експертиза общият оздравителен период е продължил в порядъка на 5-6 месеца, като към настоящия момент пострадалата се е възстановила, но са възможни появата на болки за в бъдеще при промяна на времето и при натоварване на крайника. От показанията на разпитания по делото свидетел Т. Д.А., които съдът кредитира в цялост поради тяхната логичност и последователност, се установява, че като разбрал за инцидента веднага отишъл на мястото на произшествието, тъй като живеел наблизо. Заварил там съпругата си – сестра на пострадалата да се опитва да я вдигне на крака. Последната лежала на земята, цялата в кръв и кракът й бил извъртян на една страна, като не можела да се движи. Изпаднала била в шок, плачела и изпитвала силни болки от счупения крак. След като дошла Бърза помощ я сложили на носилка и я откарали в окръжната болница в гр. В., където останала две седмици, тъй като се наложило извършването на операция. През цялото време за нея се грижела сестра й, като първите 4-5 месеца поради наложилия се постелен режим грижите били непрекъснати, а след петия месец пострадалата започнала да се опитва да ходи с помощта на патерици, но болките си оставали силни и тя пиела непрекъснато обезболяващи. Свидетелят споделя, че пострадалата е ползвала патериците поне година. Кракът й към момента бил подут и ясно се виждала разликата между двата крака. За вбъдеще предстояла операция за отстраняване на поставения пирон.

Преценявайки всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението като механизма на настъпването на ПТП, размера, вида, характера и тежестта на травмата, оказването на спешна медицинска помощ, работоспособната възраст на ищцата към момента на настъпване на увреждането - 40 г., продължителният лечебен и възстановителен период, интензивните болки, налагащи употребата на обезболяващи медикаменти, поставянето на анестезия и извършването на оперативна интервенция за поставянето на интрамедуларен пирон, както и предстоящата допълнителна операция за изваждането му, изживеният шок от инцидента, временната неработоспособност, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, включително и тези, свързани със затрудненото самообслужване, тоалет и други ежедневни действия, отражението на произшествието върху психо-емоционалното състояние на ищцата, съдът приема, че справедливият размер на обезщетението съгласно чл.52 от ЗЗД следва да бъде в размер на 45 000 лв., каквато е и претендираната сума по предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за причинени от ПТП неимуществени вреди на ищцата. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД  принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за пострадалата в резултат на непозволеното увреждане.

По предявеният иск за сумата от 1 820 лв., претендирана като обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, представляващи разходи за закупуване на медицинско изделие и транспортиране с линейка свързани с процесния инцидент станал на 21.09.2014г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното изплащане, съдът намира следното: 

Претендираните имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе по иска за неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно относимо  и спрямо този иск.

Въз основа на ангажираните по делото писмени доказателства - фактура № 21105/25.09.2014г. и фискален бон към нея за закупуване на медицинско изделие /реконструктивен тибиален пирон/ на стойност 1 700 лв. и фактура № 260/03.10.2014г. с фискален бон на стойност 120 лв. за транспорт с линейка от гр. В. до с. Казашко, съдът приема, че ищцата е претърпяла твърдените от нея имуществени вреди, резултат от процесното пътно – транспортно произшествие в посочения от нея общ размер от 1820 лв. предвид, което искът следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

При този изход  на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА, вр. чл.7, ал.2, т.4 Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата адв. Д. Н. сумата от 1934,60 лв., съразмерно на уважената част от иска. Ответникът на основание чл.78, ал.6 следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС и сумата от 1 872,80 лв., представляваща държавна такса и 300 лв. разноски, съразмерно с уважената част от иска. С оглед изцяло уважената претенция на ищцовата страна на ответника не следва да му бъдат присъждани сторените по делото разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати на Л.Е.Д., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 45 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания от травматично увреждане, както и сумата от 1 820 лв. - имуществени вреди, представляващи направени разходи за медицинско изделие и транспорт с линейка във връзка с травматичното увреждане, които имуществени и неимуществени вреди са настъпили в резултат от пътно - транспортно произшествие, реализирано на 21.09.2014г., по вина на О.И.Ц., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управлението на лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № ******* към посочената дата е бил застрахован при ответника, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от 21.09.2014 г. до окончателното им изплащане;

ОСЪЖДА З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати на адв. Д. Н. - САК, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения сумата 1 934,60 лв. - адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ на ищцата Л.Е.Д..

ОСЪЖДА З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 1 872,80 лв., представляваща държавна такса, както и  сумата 300 лв. – разноски по делото за възнаграждение за вещо лице, платени от бюджета на съда.

Решението е постановено при участието на О.И.Ц. като трето лице – помагач на страната на ответника З.К. „Л.И.“ АД.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: