№ 166
гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕИ
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110208655 по описа за 2021
година
МОТИВИ по н.а.х.д. № 8655/2021 г., СРС, НО, 13-ти състав
Производството е образувано по постановление на СРП по реда на чл.375 от
НПК, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по чл. 78а от НК на Х.Б. Н /КВN/ за това, че на 27.07.2020
г. около 05,10 часа в гр.София, на ГКПП-Аерогара София, терминал 2, салон
"Заминаване" при излизане от страната с полет на „WIZZ AIR“ с № W64325 за
Айндховен - Кралство Нидерландия, при осъществяване на паспортна проверка
противозаконно си послужил с официални документи – карта на бежанец № *********
и удостоверение за пътуване зад граница на бежанец № *********, издадени на името
на сирийския гражданин ДШИ с ЕГН: **********, с цел да заблуди длъжностното
лице – РПК - старши полицай при ГКПП-Аерогара София, представяйки се за
сирийския гражданин ДШИ като извършеното не представлява по-тежко престъпление
– поради което е осъществен състава на престъпление по чл. 318 от НК.
В съдебното заседание Софийска районна прокуратура е редовно призована, не
изпраща представител.
Обвиняемият Х.Б. Н /КВN/ е нередовно призован, не се явява в съдебно
заседание. Същият е търсен на посочения от него адрес, който е непълен. В съдебно
заседание бил потърсен и на посочен от него телефонен номер, но отново не бил
открит, като се установява, че на телефонния номер няма лице с тези имена. Съдът е
приел, че в случая намира приложение разпоредбата на чл.269 от НК и делото е
разгледано в отсъствие на обвиняемото лице.
Защитникът на обвиняемия не възразява срещу искането на СРП спрямо
обвиняемия да бъде приложен чл. 78а НК на базата на събраните в хода на ДП
доказателства. Пледира на подзащитния й да бъде наложена глоба в минимален размер.
1
Софийски районен съд обсъди доводите и възраженията на страните‚ подложи на
анализ доказателствените материали, събрани по делото и при съобразяване на чл. 14 и
чл. 18 от НПК установи следната, относима към предмета на делото, фактическа
обстановка:
Обвиняемият Х.Б. Н /КВN/ е роден на 15.01.1985г. в Сирия, сириец, сирийски
гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, работи като шофьор, с адрес за
призоваване в гр. София, ул. „Велчо Атанасов“ № 9.
На 27.07.2020 г. св. РПК - граничен полицай при ГКПП - Аерогара София била
разпределена на смяна на Терминал 1 на Аерогара София. Като длъжностно лице с
функции по осъществяване на паспортно - визов контрол, тя изпълнявала служебните
си задължения по проверка на документите на заминаващите пътници в салон
"Заминаване" на Терминал 1 - Аерогара София.
Около 05,10 часа на горепосочената дата за полет на „WIZZ AIR“ с № W64325, с
направление София -Айндховен, Кралство Нидерландия, пред св. К се явил
обвиняемият Х.Б. Н /КВN/. Той подал самолетен билет, издаден на името на Джамил
Исам. След поискване на документ за самоличност обвиняемият се легитимирал пред
граничния полицай, като му представил за обработване Карта за бежанец № *********
и Удостоверение за пътуване зад граница на бежанец № *********, издадени на
30.05.2019г. на името сирийския гражданин ДШИ роден на 09.03.1993 г.
При проверката на документите св. К се усъмнила в идентичността на лицето от
снимката на представения му документ за самоличност и това на неговия приносител,
поради което разпоредила извършването на втора проверка на обвиняемия. При
извършения допълнителен контрол и въз основа на направените експертни справки №
406/27.07.2020г. и № 407/27.07.2020г. било установено, че представените документи
отговаряли на изискванията за такъв вид документи, поради което се явяват
оригинални, но не се разкрива идентичност между обвиняемия и лицето, чиято снимка
била поставена в документите. С установяването на тези факти съмнението на св. К
било потвърдено и това й дало основание да пристъпи към задържане на обвиняемия с
оглед установяване на истинската му самоличност.
Въпреки че след задържането му от органите на МВР обвиняемият се представил
с имената Ahmed Hosein, роден на 01.01.1990г. в гр. Африн, Сирия, в хода на
разследването по делото била установена, че самоличността му е Халил Балаш Насат
(KHALIL BELAL NASHAAT), гражданин на Сирия, роден на 15.01.1985г. в Сирия.
След извършване на престъпното деяние на обвиняемия била издадена карта на
чужденец с хуманитарен статут № ********* и същият бил с постоянен адрес гр. адрес
Описаната фактическа обстановка е установена след анализ на събраните в
досъдебната производство и преценени на основание чл. 378, ал. 2 от НПК
доказателствени материали - показания на свидетелите Рая К, АС, НН, Ажда Юзгелик,
заключение на комплексна документно-техническа и лицево - идентификационна
експертиза и писмени доказателства и доказателствени средства от хода на
досъдебното производство: Протокол за доброволно предаване на веществени
доказателства, справка от Сектор "Миграция" - МВР, самолетен билет, справка за
съдимост.
Съдът кредитира напълно показания на свидетелите Рая К, АС, НН, Ажда
Юзгелик, доколкото същите са логични, непротиворечиви, последователни и в пълно
съответствие с останалите материали по делото, като липсват данни за предубеденост
или заинтересованост на свидетелите от изхода на производството. Фактите,
2
пресъздадени от тях в показанията им, дават ясна представа относно действията на
обвиняемия и ползваните от него вещи. Доколкото в показанията на посочените
свидетели не се констатират противоречия, не се налага тяхното детайлно анализиране.
От назначената и изготвена по делото комплексна документно-техническа и
лицево - идентификационна експертиза, онагледена в Протокол № 25/28.07.2020 г., се
установява, че представените за изследване документи, ползвани от обвиняемия пред
български контролен орган, отговаряли на критериите за оригинални такива от този
вид, не се констатира преправяне. Лицето от снимката, положена на титулната
страница на документа, посочено като ДШИ и обвиняемият са две различни лица.
Съдът кредитира заключението като пълно, ясно и обосновано и изготвено от вещи
лица с изискуемите специални знания.
От Протокол за доброволно предаване на веществени доказателства, справка от
Сектор "Миграция" – МВР се установява начина, по които са приобщени към делото
обектите на горепосочената експертиза.
Констатацията на съда за чистото съдебно минало на обвиняемия, същата е
направена въз основа на справка за съдимост.
При така установените по делото факти, съдът прие, че обвиняемият Х.Б. Н
/КВN/ е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 318 от НК
Изпълнително деяние на престъплението, инкриминирано в тази разпоредба се
изразява в служене с официален документ, издаден за друго лице пред длъжностно
лице или представител на обществеността, като деянието следва да не съставлява по-
тежко престъпление.
От обективна страна обвиняемият безспорно си е послужил с официален
документ, представяйки описаните по-горе карта на бежанец № ********* и
удостоверение за пътуване зад граница на бежанец № *********, издадени на името на
сирийския гражданин ДШИ с ЕГН: ********** при преминаване през паспортно-визов
контрол на ГКПП-Аерогара София. Обвиняемият е представил документите, за да
удостовери самоличността си. Картата на бежанец и Удостоверението за пътуване зад
граница на бежанец попадат в категорията "официален документ" - понятие,
дефинирано в чл. 93, т.5, предл.1 от НК - издадени са по установения ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му. Наред с това обвиняемият е представил
процесния паспорт пред св.Костова - служител в Главна дирекция "Гранична полиция"
към МВР, която към момента на използване на официалните документи е
осъществявала паспортно-визов контрол на ГКПП-Аерогара София. Последните факти,
от своя страна, сочат недвусмислено наличието и на следващия обективен признак на
състава на престъплението, а именно длъжностното качество на свид. Костова по
смисъла на чл. 93, т.1, б. "а" от НК.
Специално място следва да бъде отделено на въпроса, дали извършеното от
обвиняемия съставлява по-тежко престъпление, доколкото съставът на престъплението
по чл. 318 от НК е субсидиарен по своя характер. За преценка на това обстоятелство е
необходимо да бъде установени, дали документите са истински или не с оглед
прилагането разпоредбите на чл. 308, чл. 316 и др. от НК. Доколкото заключението на
комплексната документнотехническа и лицевоидентификационна експертиза е
недвусмислено по този въпрос, съдът намира документите за истински и следователно
посочените текстове от НК не могат да намерят приложение, съответно не са нужни
разсъждения относно участието на обвиняемия в изготвянето на неистински или
подправянето на истински официален документ, респ. неговото ползване. Липсата на
имуществен елемент в засегнатите обществени отношения изключва и приложението
на гл.5, раздел IV от НК.
3
От субективна страна обвиняемият е действал с пряк умисъл. Той е съзнавал, че
св.Костова, пред която е представил документите е длъжностно лице, както и че той си
служи с официални документи, издадени за друго лице, като и е искал и целял именно
това.
Съставът на чл. 318 от НК предполага наличието на допълнителен елемент от
субективна страна - специалната цел на дееца да заблуди длъжностно лице. В
настоящия случай този признак безспорно е наличен, като той се извежда от
обективното поведение на обвиняемия, който е представил картата за бежанец и
удостоверението за пътуване пред св.Костова в опит да се представи за друго лице и
така да я въведе в заблуда относно самоличността си с цел да получи достъп до
територията на друга държава от ЕС.
За престъплението, за което обвиняемият бе признат за виновен, наказанието е
"Лишаване от свобода" за срок до 2 /две/ години, "Пробация", или глоба от 100 /сто/ до
300 /триста/ лева.
В настоящия случай съдът констатира, че са налице предпоставките за
приложение на чл. 78а от НК и освобождаването на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба от хиляда до пет хиляди
лева. За престъплението по чл. 345, ал.1 от НК е предвидено наказание по-леко от
лишаване от свобода до три години, подсъдимият не е осъждан или освобождаван от
наказателна отговорност, няма настъпили съставомерни имуществени вреди от
деянието и липсват пречките за приложение на института, визирани в чл. 78а, ал.7 от
НК.
При индивидуализацията на предвиденото административно наказание глоба
бяха отчетени обществената опасност на деянието и дееца, взети бяха предвид като
смекчаващо отговорността обстоятелство оказаното от дееца съдействиe и съжаление,
както и сравнително младата му възраст. Въз основа на това съдът прие, че
справедливият размер на административното наказание би бил минималният,
предвиден в закона – 1000 лв, като така определеното административно наказание ще
въздейства предупредително и превъзпитателно върху обвиняемия и ще съдейства
напълно за постигане целите на чл.36 от НК.
На основание чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 НПК обвиняемият следва да заплати в
полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 383.91 лева, представляваща
разноски по досъдебното производство.
Така мотивиран, СЪДЪТ постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4