РЕШЕНИЕ
Номер 2881 14.07.2011 Година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХVІІ
граждански състав
На петнадесети юни, две
хиляди и единадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иван Анастасов
Секретар: Стоилка Петрова
като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 5971 описа за 2011
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от ЕТ”Вита- Й.З.”*** против “АСК Логистик”ЕООД- гр.Пловдив, с която е предявен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 3420 лева, представляваща възнаграждение за транспортна услуга по заявка- договор 100813- 02 и фактура № 556/19.08.2010г., ведно със законните лихви върху същата, считано от 19.11.2010г., както и сумата от 35,75 лева- мораторни лихви върху главницата за периода 14.10.2010г.- 19.11.2010г..
От ответното дружество оспорват единствено претенцията по чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторни лихви в размер от 35,75 лева.
ПРС, ХVІІ гр.с., като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства намира за установено следното:
В исковата молба се сочи, че по горепосочената заявка- договор ищецът извършил в полза на ответното дружество превоз на стоки при уговорено възнаграждение в размер от 3420 лева, с включен ДДС. Товарът бил доставен на получателя на 19.08.2010г.. Документите за извършване на превоза били изпратени на ответното дружество с писмо с обратна разписка, получено на 25.08.2010г.. Плащането на възнаграждението следвало да бъде извършено в срок от 35 дни след получаване на документите. Възложителят на превоза не изпълнил това свое задължение. В отговора се сочи, че документите не са получени в дружеството на посочената в исковата молба дата, тъй като писмото с обратна разписка било връчено на лице с фамилно име Д., каквото не работело при тях. В този смисъл се твърди, че датата на падежа на задължението за плащане не е тази, посочена в исковата молба, и поради това се оспорва претенцията за мораторни лихви.
Тъй като вземането за главницата от 3420 лева не е оспорено, същото следва да се приеме за дължимо. Излагането на доводи за недължимост на мораторните лихви поради късно получаване на фактурата недвусмислено навежда на извода, че от страна на ответното дружество нямат възражения по начина на извършване на транспортната услуга и по размера на дължимото възнаграждение. В тази връзка следва само да се добави, че на база на приетото по делото заключение на в.л.Р.В. по ССЕ се установява, че горепосочената фактура е осчетоводена от същото дружество, което означава, че тя е приета за плащане.
Искът за заплащане на оспорените мораторни лихви също следва да бъде уважен, но до размер от 30,92 лева. От посоченото заключение се установява също така, че фактурата за транспортната услуга е заведена в дневника за покупките на ответното дружество за м.август 2010г.. Обратната разписка, с която е изпратена фактурата, е връчена точно през м.август 2010г., а именно на 25.08.2010г., като е без значение дали към онзи момент в ответното дружество е работил служител или работник с фамилно име Д.. същественото е, че фактурата е постъпила в това дружество. В самата заявка- договор е предвиден срок от 35 дни след поучаване на фактурата за плащане на навлото. Считано от 25.08.2010г. 35 работни дни изтичат на 18.10.2010г. / като се имат предвид и празниците, както и съботните дни/. За периода 19.10.2010г.- 19.11.2010г. лихвите са в посочения размер от 30,92 лева, поради което иска по чл.86 от ЗЗД ще следва да бъде отхвърлен за периода 14.10.2010г.- 18.10.2010г., както и за разликата до пълния претендиран размер от 35,75 лева.
Предвид пренебрежително малката част, в която единият от исковете се явява неоснователен, ще следва в полза на ищеца да бъдат присъдени изцяло направените от него съдебни разноски, които са в общ размер от 864,80 лева. Искането на ищеца за присъждане на съдебни разноски в размер от 150 лева- адвокатско възнаграждение за обезпечение на иска, и 102 лева- такса за образуване на изпълнително дело за налагане на обезпечителната мярка, се явява неоснователно, тъй като по делото липсват доказателства за заплащане на посоченото възнагражденията, а таксата по изпълнително делото не може да се разглежда като разход по водене на настоящето дело.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА “АСК логистик”ЕООД- гр.Пловдив, ул.”Кукленско шосе”№ 30 да заплати на ЕТ”ВИТА- Й.З.”*** сумата от 3420 лева, представляваща възнаграждение за транспортна услуга по заявка- договор 100813- 02 и фактура № 556/19.08.2010г., ведно със законните лихви върху същата, считано от 19.11.2010г., както и сумата от 30,92 лева- мораторни лихви върху главницата за периода 19.10.2010г.- 19.11.2010г., като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на мораторни лихви за периода 14.10.2010г.- 18.10.2010г. и съответно за разликата до пълния претендиран размер от 35,75 лева.
ОСЪЖДА “АСК логистик”ЕООД- гр.Пловдив, ул.”Кукленско шосе”№ 30 да заплати на ЕТ”ВИТА- Й.З.”*** сумата от 864,80 лева- съдебни разноски, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на съдебни разноски за разликата до пълния претендиран размер от 1116,80 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: Иван Анастасов
Вярно с оригинала:
ПА