Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.04.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на девети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова
в. гр.дело № 7868 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по допустима и редовна въззивна жалба подадена от ответника
Столична община /СО/ чрез юрк. Попова срещу решение №
42419/18.02.2019 г., постановено по гр.д. №51335/2018
г. по описа на СРС, 153 състав, с което СО е осъдена на основание чл.213 КЗ
/отм/ вр. чл.49 ЗЗД да заплати на ищеца ЗД „Б.И. сумата от 216,78лв., представляваща изплатеното
по застраховка „каско” обезщетение и ликвидационни разходи за застрахователно
събитие, настъпило 13.04.2015 г. в гр. София, на Околовръстен път между с.
Казичене и бул. „Цариградско шосе”, от
виновно противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване
на дупка на пътното платно, от страна на длъжностни лица, чиито възложител е
ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата
молба – 03.08.2018 г. до окончателното й изплащане
Във
въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно,
поради допуснати от СРС процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и
необоснованост. Сочи се, че ищецът не е доказал, че между него и собственика на
увредения автомобил към момента на застрахователното събитие е било налице
валидно договорно правоотношение по застраховка „Каско на МПС”, доколкото
представената по делото застрахователна полица не е подписана от страните по
нея. Твърди се, че по делото не е безспорно доказан механизма на настъпване на
ПТП и съответно причинно-следствената връзка с настъпилите вреди, доколкото
представения по делото протокол за ПТП не се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно
обстоятелствата и начина на настъпване на пътния инцидент, които не са пряко
възприети от полицейския орган, а са изложени от участни в призшествието. Сочи,
че причинно-следствената връзка не се доказва в пълна степен от приетото по
делото заключение на съдебно автотехническа експертиза /САТЕ/. Твърди се, предявения
иск е недопустим, тъй като СО не е надлежно пасивнолегитимирана да отговоря,
доколкото пътя на който е станало произшествието не се от СО, а от АПИ по
силата на споразумение между последните. Иска се отмяна на обжалваното решение.
Претендират се разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца ЗД
„Б.И.” чрез адв. Г., с който въззивната жалба се оспорва. Поддържа се, че
районният съд правилно е преценил представените по делото доказателства и е
уважил изцяло предявения иск. Иска потвърждаване на обжалваното решение.
Претендират се разноски.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете
визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по
правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно. Разгледано по
същество, първоинстанционното решение е и правилно, като във връзка с доводите
във въззивната жалба следва да бъде допълнено следното.
Пред
СРС е предявен осъдителен иск с правно
основания чл.213 от КЗ /отм./
Съгласно
разпоредбата на чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ /отм./, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
В
случая регресното право срещу ответника /въззивник/ се основава на чл. 49 ЗЗД,
регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по
повод изпълнението на възложена работа. Видно от законовата разпоредба
предпоставките за предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за
имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
На
първо място, настоящият състав следва да се произнесе по възражението за липса
на легитимация на ответника да отговаря по предявената претенция. С оглед
изложените доводи на СО, съдът намира, че между страните е спорна
материалноправната легитимация на ответника, като носител на задължението да
поддържа пътя, на който е станал произшествието, което обуславя основателността
на иска, а не наличието на процесуалноправна легитимация, която обуславя
допустимостта на иска е и се преценя с оглед твърдения на ищеца. Искът на ищеца
е допустим доколкото той твърди, че ответника СО има задължения по поддържа на
пътя на който е станало произшествието, а основателността на иска зависи от доказване
на твърдяното обстоятелство.
В
конкретния случай, настоящият състав намира, че отговорността да поддържа пътя,
на който е станало ПТП е на ответника СО, с оглед което тя като възложител на
работа носи отговорността за вредите причинени от бездействието на нейните
служители по поддръжка на пътя в състояние, позволяващо безпрепятственото и
безопасно преминаване на автомобили по него, като възраженията ѝ в
обратния смисъл да неоснователни.
По
отношение на обстоятелството, че именно Столична община е имала задължението да
поддържа пътя, въззивният съд изцяло споделя изводите изложени от СРС и на
основание чл.272 от ГПК, препраща към първоинстанционното решение в тази част.
Между
страните е безспорно, че процесното произшестие е настъпило на 13.04.2015 г. в
гр. София, „Околовръстен път”, в района на моста на с.Казичене в посока към
бул. „Цариградско шосе”. ПТП-то се е
осъществило на общински път № SOF1120 с описание на пътя /II-18/-Ок.п.-Кривина-Казичене,
Столична община, р-н Панчарево, т.е. пътят е местен по смисъла на чл.3 от ЗП. Съгласно
чл. 31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. Представеното от Столична община споразумение с АПИ,
както е посочено от районния съд има значение само относно вътрешните отношения
между тях и е може да освободи ответника
от отговорност по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД. Представеното
споразумение може да бъде единствено основание за страните по него за
ангажиране на регресна отговорност.
Ответникът
е направил възражение, че представената по делото застрахователна полица не
отговаря на изискването на чл.184 КЗ /отм./ за писмена форма за действителност
на договора. В този смисъл възражението е, че ищецът не се е суброгирал в
правата на увредения срещу ответника, тъй като застрахователната полица не е
подписана отстраните, поради което не е възникнало валидно застрахователно
правоотношение, по което ищецът е заплатил застрахователното обезщетение.
По
делото е представена застрахователна полица № Е1314522929990016804/14.07.2014г.
за сключен между О.Н.Н.и ЗД „Б.И.”договор
за имуществена застраховка "Автокасно Хит" на лек автомобил "Ауди
А4/S4", с рег. №******, рама №WAUZZZ8E93A042292 със срок на покритие от 00:00 часа на
14.07.2014г. до 00:00 часа на 13.07.2015г.
На
първо място, следва да се посочи, че представената полица е под формата на
компютърна разпечатка, а не оригинален документ, поради което не може да се направи
извода, че оригиналния договор за застраховка не е подписан от страните.
Компютърната разпечатка по естеството си няма как да съдържа подписите на
страните.
На следващо място, следва да се посочи, че в
хипотезата на суброгация по чл.213 КЗ /отм/ ответникът – причинител на вредата може
да противопостави не само възражения по основанието и размера на иска, които би
могъл да противопостави на самия застрахован по имуществената застраховка, но и
такива свързани с вътрешните отношения между застрахования и застрахователя по
повод сключения застрахователен договор. Той разполага с възможността да
направи възражения, които се основават на застрахователното отношение, в това
число и за липсата на валиден застрахователен договор.
Договорът
за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ -
"абсолютни търговски сделки", чиито търговски характер произтича от
изричната норма на чл. 286, ал. 2 от ТЗ, а не е обусловен от търговското
качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняваното от него
занятие. Поради това, че е търговска сделка, по отношение на договора за
застраховка намира приложение разпоредбата на чл. 293, ал. 1 от ТЗ, според
която за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга
форма само в случаите, предвидени в закон. Такава специална правна
регламентация относно формата на застрахователния договор се съдържа в Част
Четвърта на КЗ /отм./. Съгласно императивната разпоредба на чл. 184, ал. 1 от КЗ /отм./, застрахователният договор се сключва писмено във формата на
застрахователна полица или на друг писмен акт, като по искане на застрахования
за удостоверяване на сключен застрахователен договор застрахователят издава и
застрахователно удостоверение, сертификат или свидетелство. В ал.3 на чл. 184
от КЗ /отм./ е посочено и задължителното съдържание на застрахователния
договор. Като неразделна част от този договор законът /чл. 184, ал. 2 от КЗ –
отм./ е предвидил също писменото предложение или искане до застрахователя за
сключване на застрахователен договор или писмените отговори на застрахования на
поставени от застрахователя въпроси относно обстоятелства, имащи значение за
естеството и размера на риска. Анализът на посочените разпоредби налага извод,
че предвидената в закона писмена форма е условие за действителността на този
договор, а не за неговото доказване.
Застрахователната
полица, в която е обективиран договор за застраховка „каско на МПС" за
процесния автомобил, не е подписан отстраните, но те са изпълнили задължението
си по него – по делото не се спори дали застрахователна премия е платена, а
след настъпването на процесното ПТП застрахования е предявил уведомление за
щета, като е получил изплатеното му от застрахователя обезщетение, поради което
първоинстанционният съд е приел, че договорът не е нищожен поради липса на
форма, а е породил желаните от страните правни последици по смисъла на чл. 293
от ТЗ, тъй като от поведението на страните може да се направи извод, че не са
оспорвали действителността на изявлението по сключването на застрахователния
договор по смисъла на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, поради което е санирана липсващата
форма за действителност на договора.
Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя направения по-горе извод, тъй като след като
процесната застраховка съставлява търговска сделка, приложими са правилата на
ТЗ и в частност на чл. 293 от ТЗ. Неспазването на законоустановената форма за
действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност на същата
и това е едно от различията между търговското и гражданското право, където
нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското
право, неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква
по арг. от чл. 293, ал. 3 от ТЗ оспорване на действителността на сделката и то
от страна по същото, а не от трето лице. Или нищожността, при неспазване на
изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна
чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, съгласно която страната не може да
се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е
оспорвала действителността на изявлението. В случая, застраховката не е нищожна
в отношенията между ищеца и собственика на застрахования автомобил, макар и
полицата да не е подписана, тъй като от поведението и позициите на страните,
въз основа на доказателствата по делото, следва, че страните не са оспорвали
действителността й. Съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ забраната за
позоваване на нищожността на договора е по отношение на страната, която с
поведението си е демонстрирала зачитане на действието на изявленията по
сделката. Поведение, от което може да се заключи, че липсва оспорване, е
приемането на изпълнението на насрещната страна по договора.
Случаите,
в които трети лица, могат да се позоват на относителна недействителност на един
договор, са изрично и изчерпателно посочени в закона – чл.135 ЗЗД, чл.646 и 647 ТЗ, като посочената хипотеза не е между тях. След като действието на договора е
санирано с конклудентни действия от страните по него по смисъла на чл.293 ал.3
от ТЗ, счита се по отношение на всички трети лица, че същият е валидно
възникнал и породил желаните от страните правни последици. Последващо
позоваване на изначална висяща недействителност, която е вече санирана, е правно
ирелевантно предвид наличието на изрично предвидената в чл. 293, ал.3 ТЗ
оборима презумция. По тези съображения се налага извод за неоснователност на
релевираното от жалбоподателя възражение, че последиците на чл. 293, ал. 3 от ТЗ не се разпростират спрямо трети на оспореното облигационно правоотношение
лица, каквото в случая се явява въззивникът.
С
оглед изложеното въззивният съд приема, че е налице сключен договор за
застраховка "Каско на МПС" по отношение на увреденото МПС със срок на
валидност, включващ датата на настъпване на застрахователното събитие.
Не
се спори, а и видно от представените по делото доказателства, за претърпените
вреди ищецът е заплатил на собственика на автомобила на 19.06.2015 г.
застрахователно обезщетение в размер на 201,78лв., като за факта, удостоверяващ
извършеното плащане е приет като доказателство по делото разходен касов ордер,
в който като основание в посочен номера на образуваната по заявление на
застрахования щета № 15995201004585.
Въззивникт
е направил възражения за недоказаност на механизма на увреждане на автомобила и
на липса на причинно-следствена връзка между претърпените вреди и
произшествието, които настощяият състав намира за неоснователни.
Механизмът
на настъпване на ПТП, а именно чрез попадане на автомобила в нобозначена и
необезопасена дупка се доказва от представен от СДВР-София протокол за ПТП № 1518455
от 13.04.2015 г., който представлява официален документ, съставен след оглед на
място от длъжностно лице- служител на МВР, в кръга на службата му и по установените
в закона ред и форма.
Действително,
съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК материалната доказателствен сила на протокола
обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, но в случая това е спазено.
Протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на място в деня на
инцидента, т. е. служителят лично е установил фактите на база извършен оглед и
професионална преценка на ситуацията, а не се е доверил само на разказа на
водача. Отразените в протокола обстоятелства са потвърдени от констатациите на
вещото лице в приетата по делото САТЕ, в която изрично е посочено, че
причинените щети по Ауди А4", с рег. №****** са получени при преминаване
през дупка, намираща се на пътното платно. Следователно с оглед събраните
доказателства съдът намира за установен по делото механизма на ПТП, който
отговаря на описанието в протокола, като от заключение на изслушаната по делото
САТЕ се доказва причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на
автомобила. В случая след като протоколът за ПТП е бил надлежно изготвен след
извършен от съставителя му оглед на мястото на произшествието и съставлява
доказателство за възприетите от длъжностното лице факти и направените пред него
изявления и действия, вкл. за наличието на необозначена и необезопасена дупка
на платното за движение, то в доказателствената тежест на ответника е било
установяването на различна фактическа обстановка, като напр. липсата на
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в участъка, в който е
настъпило процесното произшествие, или изпълнение на задължението му за
поставяне на предупредителни пътни знаци за обозначаването на съществуващото
препятствие на пътното платно. Доказателства в горния смисъл не са ангажирани
от въззивника-ответник до приключване на устните състезания пред първата
инстанция. Наред с това съдът намира да посочи, че даденото от вещото лице по
авто-техническата експертиза заключение, установяващо причинна връзка между
описаното в протокола ПТП и настъпилите щети, не е оспорено от ответника по
надлежния за това ред в закона.
Районният
съд правилно е определил размера на дължимото застрахователно обезщетение,
което се определя към момента на настъпване на застрахователното събитие и
зависи от причинените вреди. Застрахователното обезщетение не може да надвишава
действителната стойност на увреденото имущество, а действителната стойност не
може да бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната му цена/ към деня на
настъпването на събитието. В конкретния случай сумата е в размер на 201,78 лв., който размер е заплатен от ищеца и
до който последния се е суброгирал в правата на застрахования, доколкото от
заключението на допуснатата по делото, изслушана и приета
съдебно-автотехническа експертиза, неоспорена от страните е установен по-висок
размер на нанесените щети. Правилно СРС е присъдил и сумата от 15,00 лв.-
ликвидационни разходи, които представляват обичайните разноски, направени за
определяне на застрахователното обезщетение по смисъла на чл.213 КЗ /отм./
При
така изложените съображения претенцията на ищеца по чл. 213 КЗ /отм/ вр. чл. 49 ЗЗД във вр. с чл.
45 от ЗЗД за заплащане обезщетение за имуществени вреди, които настоящият съд
приема за доказани по делото, е установена по основание и размер и правилно е
уважена от районния съд.
При
изложеното, доколкото всички наведени във въззивната жалба доводи за
неправилност на решението на СРС да неоснователно, обжалваното решение, с което
спора е решен по същество следва изцяло да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора, право на разноски и във въззивната инстанция има
ответника – въззиваем. Същият е направил искане за присъждане на разноски пред
въззивната инстанция, но не е представил доказателства реално да е заплати
такива, поради което настоящият състав не следва да му присъжда такива.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 42419/18.02.2019 г., постановено по гр.д. №51335/2018 г. по описа на СРС, 153 състав
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.